Monthly Archives: February 2019

Как се пише: <em>помощник-фармацевт</em> или <em> помощник фармацевт</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно съществително име се пише полуслято – помощник-фармацевт, защото при образуване на други граматични форми се променя само втората…

Как се пише: <em>Трети март, Трети Март</em> или <em>трети март</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато с това словосъчетание се означава националният празник на България, първата дума се пише с главна буква – Трети март,…

Как се пише: <i>римейкове, римейци</i> или <i>римейки</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише римейкове – форма за мн.ч. на римейк. Думата е заета от английски – remake. Класическите…

Как се пише: <i>сека, секат</i> или <i>сеча, сечат</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише сека, секат, но сечеш, сече, сечем, сечете. Глаголите от първо спрежение, чийто корен завършва на…

Как се пише: <em>минимизирам</em> или <em>минимализирам</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
И двете думи могат да се употребяват в книжовната реч. Препоръчваме ви по-кратката и по-често срещаната – минимизирам. Ще направим…

Директива 2010/13/ЕС с измененията в Директива (ЕС) 2018/1808 – консолидиран текст на ДАВМУ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директива (ЕС) 2018/1808, изменяща кодифицираната директива 2010/13/ЕС, беше обнародвана през ноември 2018 г.

Само за информационни цели е публикуван консолидиран текст на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Автентичните текстове –

 

Съд на ЕС: Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС?

Съдилищата в Германия се занимават с този въпрос, има решение за съвместимост , има и преюдициално запитване до Съда на ЕС –  дело  С-492/17.

Преюдициално запитване — Помощи, предоставени от държавите — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Обществени радио- и телевизионни оператори — Финансиране — Законодателство на държава членка, съгласно което всички пълнолетни лица с жилище на територията на страната са длъжни да плащат вноска на обществените радио- и телевизионни оператори

I

Германският казус

Член 13 („Финансиране“) от Държавния договор за радио- и телевизионното разпространение предвижда:

„Обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се финансира от вноски за радио- и телевизионно разпространение, от приходи от реклама и от разни приходи; основният източник на финансиране е вноската за радио- и телевизионно разпространение. В рамките на осъществяването на функцията за обществено радио- и телевизионно разпространение не се допуска предлагането на платени програми или предложения; […]“.

Член 14 („Необходимост от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение“) :

„(1)      Необходимостта от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се проверява и установява на редовни интервали в съответствие с принципите на икономия и ефективност, отчитайки и съответните възможности за рационализация, въз основа на обявените нужди от регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, [Zweites Deutsches Fernsehen (ZDF)] и публичноправното обединение „Deutschlandradio“, от unabhängige Kommission zur Überprüfung und Ermittlung des Finanzbedarfs der Rundfunkanstalten (независима комисия за контрол и оценка на необходимостта от финансиране на радио- и телевизионните оператори).

(2)      При проверката и оценката на необходимостта от финансиране се изхожда по-конкретно от следното:

1.      запазването на конкурентоспособността на съществуващите радиопрограми и на разрешените с Държавния договор телевизионни програми на всички провинции (необходимост, свързана със запазването),

2.      новите радиопрограми, разрешени в съответствие с правото на провинциите, участието в новите технически възможности за радио- и телевизионно разпространение при създаването и за целите на разпространението на радио- и телевизионни програми, както и възможността за организиране на нови форми на радио- и телевизионно разпространение (необходимост, свързана с развитието),

3.      развитието на разходите като цяло и развитието на разходите конкретно в медийната сфера,

4.      развитието на приходите от вноската, на приходите от реклама и разни приходи,

5.      инвестирането, олихвяването и целесъобразното използване на остатъка, който се получава, когато съвкупните годишни приходи на регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, ZDF или Deutschlandradio, надхвърлят съвкупните разходи, направени с оглед на изпълнението на функцията им.

Законът на Баден-Вюртемберг за прилагане на Държавния договор за вноската гласи, че в частния сектор  за всяко жилище се събира вноска, която се дължи от лицето — държател на жилището. Съществувалата до момента такса се заменя от тази вноска.

Според запитващата юрисдикция тази вноска не е съвместима с правото на ЕС, защото:

1 вноската представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в полза на тези радио- и телевизионни оператори, за която Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС. Освен това според нея произтичащата оттук държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС.

 2.  с приходите от вноската се финансира въвеждането на нова система за наземно цифрово предаване — DVB-T2, за която не е предвидена възможност за използване от чуждестранните радио- и телевизионни оператори.  Заместването на  такса   с   вноска води до това, че цялото пълнолетно население с жилище в Германия участва във финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространение, по подобие на предвиденото в данъчното право – и е неправомерна помощ, предназначена за въвеждането на системата DVB-T2, финансирана с данъка.

3. обществените радио- и телевизионни оператори се ползват от редица предимства, които частните радио- и телевизионни оператори нямат и които представляват икономическо предимство.

4. ограничава свободата на информация, залегнала в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ и съзнателно е замислена като препятствие за достъпа до всякаква форма на информация, разпространявана по сателит, по кабел или по мрежа за мобилна телефония. Вноската за радио- и телевизионно разпространение се дължи от съответното лице независимо дали то реално ползва програми на обществените радио- и телевизионни оператори.

5. вноската за радио- и телевизионно разпространение противоречи на свободата на установяване, нарушава принципа на равно третиране и дискриминира жените, защото самотните родители, предимно жени, са поставени в по-неблагоприятно положение от пълнолетните лица, съжителстващи в едно жилище.

И при това положение се задават седем въпроса за съвместимостта на вноската с правото на ЕС. Почти пет от тях Съдът обявява за недопустими и отговаря на останалите.

II

Заключението на Генералния адвокат

Законът на федерална провинция Баден-Вюртемберг от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., с който се променя правопораждащият факт за възникване на задължението за вноската за радио- и телевизионно разпространение, като притежаването на приемник се замества с държането на жилище:

–        не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС];

–        следователно не създава нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, за която Комисията е трябвало да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС или която е трябвало да бъде одобрена от посочената институция.

2)      Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС допускат национална правна уредба като съдържащата се в Закона на федерална провинция Баден-Вюртемберг, която дава право на обществените радио- и телевизионни оператори, които се финансират от вноска за радио- и телевизионно разпространение, да издават собствени изпълнителни основания за събирането на тази вноска и да ги привеждат в изпълнение в случай на неплащане, без да е необходимо да прибягват до редовните съдебни способи“.

III

Решението на Съда на ЕС по дело C‑492/17 

Заместването на таксата за радио- и телевизионно разпространение с вноската за радио- и телевизионно разпространение се свежда до изменение на съществуващата помощ, предмет на решението от 24 април 2007 г., което не може да бъде квалифицирано като съществено.

Целта на  изменението по същество е да се опростят условията за събиране на вноската   в обстановка на технологично развитие, свързано с приемането на програмите на обществените радио- и телевизионни оператори.

Изменението на закона не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на тази разпоредба, за което Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

Допуска се общественият доставчик сам да пристъпи към принудителното събиране на вземания за неплатени вноски.

IV

Коментар: решението и България

По предмет спорът има връзка с българското законодателно решение за принципа на таксата – на домакинство/индикирано чрез електромер, въведено преди 20 години със Закона за радиото и телевизията.

Преди всичко, за термина:  Германия е напуснала системата на таксите.   В българската версия на решението на Съда на ЕС  се говори за вноска  за радио- и телевизионно разпространение, broadcasting contributions в английската версия, Beitrags an die öffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten в немската,  redevance aux radiodiffuseurs publics във френската. Не е такса, която е цена  за  услуга.

Така постъпи и Швейцария през 2015.

Използваният от българския законодател термин такса  – а не вноска – блокира едно законодателно решение, предвиждащо по същество задължение “на домакинство”, както днес е в Германия.

По повод превода на решението  – ако трябва да сме точни – вноската не е за разпространение (разпространението не е работа на обществените доставчици), а за създаване и предоставяне за разпространение на аудио- и аудиовизуални медийни услуги. 

Моделите на финансиране на обществените медии са постоянна тема в този блог, например тук

Обществените медии: към въпроса за финансирането чрез такси

Обществени медии: финансирането чрез такси няма бъдеще

 

 

Телевизията в Обединеното кралство при Brexit без споразумение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В случай на Brexit без договор с ЕС правната основа на телевизията  в Обединеното кралство  трябва да  отрази ситуацията. Правителството е готово с проекта на измененията на законодателството (Broadcasting  EU Exit Regulations 2019).

Британският медиен регулатор Ofcom публикува информация за евентуалните промени в областта на телевизията (FAQ) –   ОК се обръща към международното право/Европейската конвенция за трансгранична телевизия, която и ние добре познаваме от периода отпреди членството на България в ЕС – подписана през 1997 г., влязла в сила през 1999 г., паралелно с влизането в сила на закона през 1998 г.

ЕКТТ също предвижда свобода на препредаване за държавите – страни по конвенцията и принцип за прилагане на правото на държавата по произход. Конвенцията не се прилага за нелинейни услуги.

Регулаторът  публикува онлайн проекти за лицензии за телевизия, които предлага да издаде на нови успешни кандидати в случай, че Обединеното кралство напусне ЕС, без да е налице споразумение за оттегляне (без сделка Brexit). Ofcom публикува проектите за лицензии и очаква коментари до 19 март 2019 г.  След това ще се променят и издадените преди март 2019 лицензии.

Сложно – при това за мощен регулатор като британския.

Предният постинг в блога по темата от края на 2018 г.

19 години без проф. Тончо Жечев

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Toncho01100213

Професор Тончо Жечев си отиде на 23 февруари 2000 година.

Така помня професор Жечев. Малко умислен,  малко загрижен, малко тревожен от света наоколо,  в мир с това зад нас и с  любопитство към това пред нас.

 

Собствеността на доставчиците на радио и телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на СЕМ:

Поименно разпределение на собствеността в електронните медии.

Актуално към 01 февруари 2019 г.