Monthly Archives: February 2019

MTG съобщава за продажбата на Нова Бродкастинг Груп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

22 февруари 2019 г.

Modern Times Group (MTG) продава своя 95% дял в Nova Broadcasting Group в България на Advance Media Group.
Продажбата подлежи  на одобрение от местните регулаторните органи, което се очаква да стане през второто тримесечие на 2019 г.

MTG първо влиза в България през 2007 г., като инвестира в Balkan Media Group Limited, а след това придобива Nova през 2008 г., преди да обедини двата бизнеса през 2009 г.

Адванс Медия Груп ЕАД е дъщерно дружество на Адванс Пропъртис ООД, която притежава 117 компании в 23 държави. Фирмените компании на Адванс Пропъртис оперират в повече от 10 индустрии, включително фармацевтични продукти, корабоплаване, пристанищни операции, недвижими имоти и производство на електроенергия. Групата е собственост на българските бизнесмени Кирил Домусчиев и Георги Домусчиев.

Съобщението на сайта на Нова телевизия: „Адванс Медиа Груп“ ЕАД и шведската медийна група Modern Times Group (MTG) съобщиха, че е подписан договор за продажбата на Нова Броудкастинг Груп. Споразумението предвижда българската компания да придобие 100% от Нова Броудкастинг Груп АД.

Как се пише: <em>калобран</em> или <em>колобран</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на думата не е нормиран. Съветваме ви да пишете калобран, мн.ч. калобрани. Калобранът предпазва от кал. За втори път…

Как се пише: <i>Българско Черноморие, Българско черноморие</i> или <i>българско черноморие</i>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
С главна буква се пишат и двете думи – Българско Черноморие. Това е съставно (т.е. състои се от две или…

Ревизия на авторското право в ЕС: позиция на държавите, гласували против

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Пет държави не подкрепиха проекта на директива за авторското право на 20 февруари (COREPER 1) – Полша, Нидерландия, Люксембург, Финландия и Италия. Общата им позиция е официално публикувана от Нидерландия:

Целите на настоящата директива е да се подобри доброто функциониране на вътрешния пазар и да се стимулират иновациите, творчеството, инвестициите и производството на ново съдържание, също и в цифровата среда.

Държавите, гласуващи против, подкрепят тези цели. Цифровите технологии радикално промениха начина, по който се произвежда, разпространява и получава достъп до съдържанието. Законодателната рамка трябва да отразява и ръководи тези промени.

Въпреки това, според нас, окончателният текст на директивата не изпълнява адекватно гореспоменатите цели. Според нас  директивата в сегашната й форма е крачка назад, а не крачка напред.

Най-вече изразяваме съжаление, че директивата не постига правилния баланс между защитата на носителите на права и интересите на гражданите и дружествата в ЕС. По този начин тя рискува да възпрепятства иновациите, а не да ги насърчава,  и да има отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на европейския цифров единен пазар.

Освен това смятаме, че директивата няма правна яснота, ще доведе до правна несигурност за много заинтересовани страни и може да наруши правата на гражданите на ЕС.

Ето защо не можем да изразим съгласието си с предложения текст на директивата.

Какво следва: правна комисия на ЕП и пленарно гласуване през април.

Copyright_timeline_infographics_20190220

източник EDRI

Съд на ЕС: Обработване на лични данни за целите на журналистическа дейност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Преюдициално запитване — Обработване на лични данни — Директива 95/46/ЕО — Член 3 — Приложно поле — Видеозапис на полицейски служители в полицейско управление при осъществяване на процесуални действия — Публикуване в интернет сайтове за видеоматериали — Член 9 — Обработване на лични данни единствено за целите на журналистическа дейност — Понятие — Свобода на словото — Защита на личния живот

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑345/17 с предмет преюдициално запитване, отправено  от Augstākā tiesa (Върховен съд, Латвия)  в рамките на производство по дело Sergejs Buivids.

 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Sergejs Buivids и Datu valsts inspekcija (Национален орган за защита на данните, Латвия) по повод на жалба, с която се иска да се обяви за незаконосъобразно решението на този орган, съгласно което г‑н Buivids нарушил националното законодателство, като е публикувал в интернет сайта http://www.youtube.com заснет от самия него видеозапис със снемането на показанията му в помещенията на участък на националната полиция в рамките на административно-наказателно производство.

Вследствие на публикацията Националният орган за защита на личните данни приема, че г‑н Buivids е нарушил закона, тъй като не е предоставил на полицейските служители в качеството им на засегнати лица информация относно целта на обработването на личните им данни. Освен това г‑н Buivids не е предоставил на Националния орган за защита на личните данни информация за целта на заснемането на спорния видеозапис и публикуването му в интернет, за да докаже, че преследваната цел отговаря на Закона за защита на личните данни. Националният орган за защита на личните данни е поискал от г‑н Buivids да предприеме действия за заличаване на видеозаписа от интернет сайта http://www.youtube.com и други интернет сайтове.

Делото между гражданина и администрацията стига до ВС, като г‑н Buivids твърди, че спорният видеозапис показва служители на националната полиция, т.е. публични личности на обществено достъпно място, и поради това не попада в личния обхват на Закона за защита на личните данни.

При тези обстоятелства Augstākā tiesa (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Попадат ли в приложното поле на Директива 95/46 дейности като разглежданите в настоящото производство, а именно заснемане на полицейски служители в полицейско управление при осъществяване на процесуални действия и публикуване на видеоматериала в интернет сайта http://www.youtube.com?

2)      Трябва ли Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че посочените действия могат да се разглеждат като обработване на лични данни за журналистически цели съгласно член 9 от посочената директива?“.

По първия въпрос

30      Понятието „лични данни“ по смисъла на тази разпоредба съгласно определението в член 2, буква a) от Директивата обхваща „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице“. За подлежащо на идентифициране лице се смята „това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез […] един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа самоличност“.

31      Съгласно практиката на Съда образът на дадено лице, заснето с камера, представлява „лични данни“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46, доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице (вж. в този смисъл решение от 11 декември 2014 г., Ryneš, C‑212/13, EU:C:2014:2428, т. 22).

32      В случая, видно от акта за преюдициално запитване, полицейските служители могат да бъдат видени и чути на спорния видеозапис, поради което следва да се приеме, че образите на заснетите лица действително представляват лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46.

39      […] публикуването в интернет сайт, към който потребителите могат да изпращат, гледат и споделят видеоматериали като спорния видеозапис, в който се съдържат лични данни, представлява автоматизирано обработване изцяло или частично на тези данни по смисъла на член 2, буква б) и на член 3, параграф 1 от Директива 95/46.

40      Съгласно член 3, параграф 2 от Директива 95/46 тя не се прилага към обработването на лични данни в две хипотези –  дейности, които не попадат в приложното поле на правото на Общността, като предвидените в дялове V и VI от Договора за Европейския съюз в редакцията му преди влизането в сила на Договора от Лисабон, и при всички положения за обработване с цел обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност и дейностите на държавата в областта на наказателното право. Посочената разпоредба изключва обработването на лични данни, осъществено от физическо лице в хода на изцяло лични или домашни занимания.

43      […]    доколкото г‑н Buivids е публикувал, без ограничения в достъпа, спорния видеозапис в интернет сайт за видеоматериали, към който потребителите могат да изпращат гледат и споделят такива материали, като по този начин се предоставя достъп до лични данни на неопределен брой хора, разглежданото в главното производство обработване на лични данни не се вписва в рамките на дейност, която е изцяло лична или домашна.

Следователно, заснемането и публикуването в YouTube попада в обхвата на директивата.

По втория въпрос

Съдът започва с баланса на права:  Директива 95/46 се стреми държавите  да защитават основните права и свободи на физическите лица, и в частност правото им на личен живот, при обработването на лични данни, като същевременно дават възможност за свободно движение на тези данни. Не е възможно обаче тази цел да се следва, без да се вземе предвид обстоятелството, че трябва в определена степен да се съгласуват посочените основни права и основното право на свобода на словото. Съображение 37 от Директивата уточнява, че целта на член 9 е да се съгласуват две основни права, а именно защитата на личния живот, от една страна, и свободата на словото, от друга. Това е задача на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2008 г., Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia, C‑73/07, EU:C:2008:727, т. 52—54).

Предвидените в член 9   изключения и дерогации се прилагат не само към медийните предприятия, но и към всяко лице, което упражнява журналистическа дейност. От практиката на Съда следва, че „журналистически дейности“ са тези, чиято цел е публичното разгласяване на информация, мнения или идеи независимо от средството за предаването им. Съдът вече е постановил, че носителят, чрез който се предават обработените данни, независимо дали е класически като хартия, или радиовълни, или електронен като интернет, не е определящ при преценката дали е налице дейност, извършвана „единствено за целите на журналистическа дейност“.

Запитващата юрисдикция може по-специално да вземе предвид факта, че според г‑н Buivids спорният видеозапис е публикуван в интернет сайт, за да привлече вниманието на обществеността върху практики на полицията, за които се твърди, че са неправомерни, и които били осъществени при снемане на показанията му.

69      С оглед на гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 9 от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелства като разглежданите в главното производство, а именно видеозапис на полицейски служители в полицейско управление при снемане на показания и публикуване на видеозаписа в интернет сайт за видеоматериали, към който потребителите могат да изпращат, гледат и споделят такива материали, могат да представляват обработване на лични данни единствено за целите на журналистическа дейност по смисъла на тази разпоредба, при условие че от посочения запис е видно, че заснемането и публикуваното имат за цел единствено публичното разгласяване на информация, мнения или идеи, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

Значение за прилагането на GDPR

В центъра на решението  Buivids отново е балансът между защитата на данните и свободата на изразяване.  Обсъжда се кога една публикация е единствено за журналистически цели – има послание, цели информиране на широка аудитория, а не е просто реализация на свободата на изразяване на лицето – но решението оставя много въпроси без отговор.

Не може да се твърди, че в държавите има еднакво разбиране на изключението, съществуват  понякога доста небалансирани схеми, които вече са въведени от някои национални законодателни органи. И в България остава да се види каква ще е съдбата на новата уредба относно изключението за целите на журналистиката, която беше прегласувана в същия вид след ветото .

Съдът на ЕС ще разгледа по-нататъшното решение по този критичен въпрос в предстоящото решение по преюдициално запитване в рамките на производството Stunt/ AP – UK.

Брюксел: за една среща на медиите и участието на генералния директор на БНТ Каменаров в нея

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обществени  и търговските доставчици на радио и телевизия са имали среща на 19 февруари 2019 г. в Брюксел по покана на председателя на Европейския парламент Антонио Таяни.

Две новини от тази среща:

Първо, според Advanced Television след обсъждане, фокусирано върху медийната екосистема и борбата срещу дезинформацията, доставчиците са призовали   европейските институции за мерки – и според по-конкретна информация – за регулиране на платформите.

Второ, тази среща едва ли щеше да бъде забелязана в България, ако Българската национална телевизия не беше я отразила в централната си информационна емисия По света и у нас,  и в частност ако не беше отразила своя генерален директор Каменаров в Брюксел. Работата е в това, че в същото време  Каменаров е уведомил съда, че не може да се яви в съдебно заседание  поради  остра респираторна инфекция  – и така за пореден път  делото на Каменаров за шофиране след употреба на алкохол се е отложило. Съдът вече е наложил глоба от 1000 лева на Каменаров за  “поведение на границата със злоупотреба с право”.  С новото отлагане тази граница изглежда вече да е премината.

(снимка – от емисията на БНТ)

След това необичайно включване на подсъдимия от Брюксел съдът е назначил проверка на болничния лист на Каменаров.

Константин Каменаров е подсъдим на втора инстанция в Софийския градски съд, където обжалва присъда условно лишаване от свобода от 1 година и 3 месеца и глоба от 600 лв. за това, че е управлявал автомобила си със съдържание на алкохол 1,6 промила.

Той е избран за тенерален директор при  висящо наказателно дело за шофиране след употреба на алкохол. Според ЗРТ кандидатът трябва да има висок обществен авторитет. Доколкото стана ясно, по време на конкурса СЕМ е установявал това обстоятелство с декларация от самия кандидат.

Колко струва? Арх. Георги Николов отговаря на най-често задаваният въпрос.

от Архитектурно студио Архе
лиценз CC BY-NC-ND
Колко струва пасивната къща? Това е най-често задаваният въпрос. Архитект Георги Николов дава ясен отговор като показва построени обекти и тяхната реална цена. Вижте видео клипа публикуван в канала ни в YouTube. Абонирайте се, за да видите и следващите от поредицата, ...

Как се пише: <em>ски слалом, скислалом </em> или <em>ски-слалом </em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – ски слалом, или слято – скислалом. Когато първата съставка на сложно съществително име…

Как се пише: <em>пускам</em> или <em>пущам</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
В съвременната българска книжовната реч се употребява глаголът пускам. Когато пускат парното, вентилите на радиаторите трябва да са отворени максимално.…