Tag Archives: mpm2026

ЕК съобщи, че България е задействала европейския механизъм за ранно предупреждение в навечерието на предсрочните парламентарни избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

(БТА) Европейската комисия съобщава, че България е поискала задействане на европейския механизъм за ранно предупреждение в навечерието на предсрочните парламентарни избори у нас на 19 април 2026. Системата ще продължи да действа по отношение на нашата страна до 26 април, уточни говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпрос. Всички средства, с които разполагаме, може да бъдат използвани при всички избори в ЕС, за да могат гражданите да вземат неутрални решения, посочи говорителят. Той поясни, че засега ЕК не е била поканена на обща среща с онлайн платформите, посветена на изборите у нас и необходимостта от предотвратяване на разпространението на дезинформация и на възможни опити за външна намеса. По неговите думи подобни срещи се свикват от европейските държави по тяхна преценка.

ЕК разполага с възможности за осигуряване на сътрудничество между държавите от ЕС за обмен на данни и опит, включително с гражданското общество и проверители на факти, добави говорителят. Той отбеляза, че има също възможности за допълнително съдействие при спешни случаи, както и за обмен на предупреждения чрез системата на Европейската служба за външна дейност. Говорителят поясни, че ако онлайн платформите подсилват опитите за намеса в изборите и дезинформацията, може да бъдат разследвани. Изборите са отговорност на отделните държави, ние не се намесваме, каза той.

Както БТА съобщи, вчера със заповед на служебния министър на външните работи Надежда Нейнски в Министерството на външните работи бе създаден временен координационен механизъм за противодействие на дезинформацията и борба с хибридните заплахи в навечерието на предстоящите на 19 април избори. Механизмът е насочен към поддържане на информационна устойчивост на фона на очаквано засилване на опитите за дезинформационни кампании и манипулиране на външнополитическа информация, уточни министерството. Предвижда се също взаимодействие с международни партньори и структури на ЕС и НАТО.

Повече – заместник – министърът на външните работи Велизар Шаламанов пред БНР:

Този механизъм за мониторинг работи на 4 нива. На първо ниво се следят електронните и печатни медии, получава се и информация от задграничните представителства, поканени са НПО и академични звена, които ще представят регулярно на седмична база свои доклади. На второ ниво се по същество се определят основните наративи, които са риск за честността на изборите и риск за нашата външна сигурност. Идентифицираните рискове се докладват на министъра на външните работи и на министър-председателя”.

“По въпроси, по които е необходимо съдействие от ЕК, се разчита на създадените механизми за ранно предупреждение и за бързо реагиране. Едва на следващо ниво, ако има постъпила информация, която да бъде проверена от специалните служби, тук е функцията на премиера Гюров, който ръководи специалните служби – да не бъде допуснато да бъдат подведени хората, които вземат решение. … Доклади, които получаваме от наши съюзници, ние задължително настояваме да бъдат проверявани от нашите служби, защото МВнР не разполага с такива инструменти”, посочи Шламанов.

“Към момента наративите са за натрупване на недоверие към институциите. …  Ние очакваме, по опита на други европейски страни, които минаха през избори, и моделът беше, че в последните дни преди изборите рязко се активират вече изградени мрежи за влияние, ботове, рекламни мрежи, които превключват на политически наратива. Наративите се появяват в резултат на анализ от другата страна на това какво би разделило нацията. ... В миналото тези наративи са идвали основно от Москва. На база на европейския акт за цифрови услуги могат да бъдат премахнати публикации, които идват от санкционирани от ЕС източници”, посочи още той.

Министерството на външните работи създава временен механизъм за противодействие на дезинформацията преди изборите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БТА информира, че със заповед на служебният министър на външните работи Надежда Нейнски в Министерството на външните работи (МВнР) се създава временен координационен механизъм за противодействие на дезинформацията и борба с хибридните заплахи във връзка с предстоящите предсрочни парламентарни избори на 19 април. Механизмът действа от 23 март и е насочен към поддържане на информационна устойчивост на фона на очаквано засилване на опитите за дезинформационни кампании и манипулиране на външнополитическа информация. Структурата ще бъде оглавявана от посланика със специални поръчения по изграждане на устойчивост Мария Спасова, а контрол върху дейността ѝ ще упражнява заместник-министърът на външните работи Велизар Шаламанов.

Новият механизъм ще осигурява своевременен, структуриран и интегриран институционален комуникационен отговор на хибридни заплахи, опити за външна намеса и информационно манипулиране. Той ще функционира като вътрешноведомствена работна група, която ще обединява и синхронизира усилията на различните структурни звена в МВнР. Сред основните задачи на работната група са централизираният мониторинг и анализ на информация, свързана с дезинформация и външна намеса, изготвяне на оценки на риска и аналитични материали за ръководството на министерството, включително във връзка с организацията на гласуването в чужбина.

Предвижда се също координация на институционалния комуникационен отговор, планиране и провеждане на стратегически комуникации, както и взаимодействие с международни партньори и структури на Европейския съюз и НАТО. В рамките на дейността ще се осъществява сътрудничество и с граждански организации и представители на академичните среди.

По-рано днес правителството отчете ръст на сигналите за изборни нарушения на първия брифинг на Координационния съвет за подготовка на изборите. 

Закон за прозрачност при представителство на интереси – приет, но по-добре проектът да беше оттеглен

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Закон за прозрачност при представителство на интереси (Закон за лобизма) е обнародван в Държавен вестник на 19 март т.г. Преди това проектът събра много критики и седем водещи неправителствени организации предложиха той да бъде оттеглен – което не се случи.

Според Прозрачност без граници

“Вместо цялостна и ефективна правна рамка, законът въвежда ограничен регистрационен режим и фрагментарни правила, без да регулира същинските обществени отношения, свързани с взаимодействието между публичните органи и частните интереси. Липсват системни гаранции, ясна структура и разграничение на ключови функции, което създава риск от институционален дисбаланс и концентрация на правомощия. Особено притеснителен е моделът, при който отделни органи могат да приемат собствени правила без единни стандарти, което води до фрагментация и правна несигурност. Законът не отговаря и на изискванията за добро законотворчество и правна яснота, включително в контекста на правото на Европейския съюз. Същевременно законодателният процес пренебрегна изискването за съвместно разглеждане и обединяване на сходни законопроекти, което доведе до приемането на концептуално слаб и небалансиран акт. В този си вид законът представлява пропусната възможност за създаване на ефективна и модерна регулация и създава предпоставки за неефективно прилагане и липса на реална прозрачност.”

Liberties: Ерозията на върховенството на правото в ЕС се задълбочава. България е в топ 5.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Криза на върховенството на правото е водеща тенденция в страните от Европейския съюз през 2025 г., а развитието в положителна посока е почти незначително. В пет държави се отчита сериозна и целенасочена ерозия на върховенството на правото — България, Италия, Словакия, Унгария и Хърватия.

Това показва годишният „Доклад за върховенството на правото 2026 г.“ на Съюза за граждански свободи за Европа – Liberties, публикуван днес. Трудът изследва подробно най-сериозните нарушения в областите на правосъдието, корупцията, свободата на медиите и механизмите за взаимен контрол и възпиране във всички страни членки на ЕС за изминалата година. Българският хелзинкски комитет разпространява доклада като член на Liberties и съавтор на частта в доклада, посветена на България, се казва в представянето на доклада на сайта на БХК. Докладът се изготвя в сътрудничество между 40 правозащитни организации от 22 държави в ЕС.

Докладът за върховенството на правото за 2025 г. е достъпен тук:https://www.liberties.eu/f/wtaqoq

Главата за България можете да намерите тук: https://www.liberties.eu/f/yjwlyf 

Предходните годишни доклади на Liberties за върховенството на правото са достъпни тук: 2020, 2021, 2022, 2023, 2024, 2025

Достъп до информация: Кметът на Стара Загора да предостави информация за работещите пенсионери в общината

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сайтът За истината информира, че Административният съд в Стара Загора е отменил като незаконосъобразен отказа на кмета Живко Тодоров да предостави информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) на Венелина Попова, журналист на „За истината“ за работещите пенсионери в администрацията му. Решението е на съдия Райна Тодорова от 23 март 2026 г.

В заявлението за достъп до обществена информация по ЗДОИ За истината поставя три въпроса:

Колко пенсионери работят в общината и в общинските дружества и с какви договори?

Колко от тези пенсионери заемат ръководни длъжности и кои точно?

Колко средства годишно се изплащат на работещите пенсионери в общината и в общинските дружества?

Решението да откаже исканата информация, Правният отдел на община Стара Загора обосновава с аргумента, че тя е свързана с обществения живот в страната, но не може да се приеме, че предоставянето й би дало възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на общинската администрация.

Според юристите „търсената информация, независимо от нейния характер, не се създава и съхранява от задължения субект…, същата не е налична, а трябва да се създава (чрез събиране на данни, изготвяне на справки и др.)  по повод направеното искане по ЗДОИ, включително и относно какви средства се изплащат годишно на работещите пенсионери като обобщена цифрова стойност“.

Съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е основателна, а обжалваното решение е постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона.  Административният съд връща преписката на кмета на Община Стара Загора за ново произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена информация при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението не подлежи на касационно оспорване.

РЕШЕНИЕ на Административен съд – Стара Загора

TikTokcracy Tracker: Алгоритмична манипулация в българските избори през 2026 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Румъния TikTok игра забележителна роля по време на президентските избори.

На 19 април ив България ще се проведат избори – парламентарни. Каква е ролята на ТiкТок и има ли симптоми за румънски сценарий?

Публикуван е мониторингов доклад, изготвен в партньорство на Balkan Free Media Initiative и Георги Ангелов, Sensika. Анализът показва как координираната онлайн активност във Facebook и TikTok влияе върху видимостта, обхвата и възприеманите обществени нагласи преди началоот на кампанията. Това е първото издание на мониторинга за периода до 17 март 2026 г., малко повече от месец преди парламентарния вот на 19 април.

В анализа се посочва, че $данните от наблюдението във Facebook и TikTok показват ясен дисбаланс в онлайн видимостта на политическите сили. Съдържанието, свързано с бившия президент Румен Радев, доминира и в двете платформи, като обхватът и темповете му на растеж значително надвишават тези на конкурентите. Още в основните изводи на доклада BFMI посочва, че Радев вече е „спечелил изборите в социалните мрежи“.

Залогът е голям и заради мащаба на платформите. Към края на 2025 г. Facebook достига до 65% от пълнолетните в България, а TikTok има 2,63 милиона потребители на възраст 18+, или 47,6% от пълнолетното население, като е и най-бързо растящата платформа в страната с 21,4% годишен ръст.

В TikTok хаштагът #rumenradev е натрупал над 90 милиона гледания в хиляди видеа. Темпът му на растеж е няколко пъти по-висок от този на сравними политически хаштагове. Във Facebook големи мрежи от групи и страници показват бърз ръст на членовете, висока честота на публикуване и устойчива ангажираност. Анализът на 30-те най-големи групи в подкрепа на Радев отчита над 1,3 милиона членства, което се равнява приблизително на 400 000 до 600 000 уникални потребители.

Така въпросът вече не е само кой има по-силно послание, а кой разполага с по-силна инфраструктура за разпространение.” Препоръките на автора:

“Констатациите сочат необходимост от по-структуриран отговор на координираната онлайн манипулация, особено в контекста на изборите. Сред основните препоръки са укрепване на институционалния капацитет за наблюдение в реално време, по-голяма прозрачност около усилването на съдържание и платформено създаваната видимост, по-тясно сътрудничество между институции, изследователи и независими наблюдатели, както и по-висока обществена осведоменост за това как алгоритмичното разпространение оформя политическата видимост.”

И по-висока осведоменост по принцип. В последните дни се обръща внимание на скъпата кампания на Радев – зали, техника, помещения и офиси в страната, медийна кампания. Една коалиция в началото на пътя си може да покрива разходите си само с дарения в съответствие с българското законодателство. Една от партиите – мандатоносители на Радев е известна като партията на ТИМ. Логично предположение е, че кампанията се финансира и по тази линия.

Има още месец до изборите, тепърва кампанията ще се развива офлайн и онлайн. Основен фактор са усилията за информиран избор.

Представители на МВР и социалната платформа ТикТок обсъдиха теми от взаимен интерес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

17 Март 2026

Прессъобщение на МВР

Беше проведена срещу на представители на МВР и представители на ТикТок, ръководена от заместник-министър Иван Анчев, като в нея участваха началникът на политическия кабинет Ивелина Дундакова и старши комисар Владимир Димитров, директор на дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП –  контактна точка за сигнали при установени нарушения в онлайн пространството. От страна на социалната платформа участваха представители от централата в Дъблин – Дорин Русу, отговорник за връзки с правителствата за Северна и Централна Европа, и Мари Солане от екипа за сътрудничество с правоохранителните органи.

Двете страни подчертаха значението на осигуряването на свободна и чиста информационна среда за всяко гражданско общество и още повече при провеждането на избори, като акцентираха върху необходимостта от противодействие на опитите за манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, фалшиви новини, генерирано с изкуствен интелект неистинско съдържание, незаконна онлайн пропаганда и други подобни негативни практики. В този контекст бе отбелязана и нарастващата роля на координирани кампании за дезинформация и чуждестранно външно влияние, насочени към подкопаване на доверието в демократичния процес.

Представителите на „ТикТок“ подчертаха, че политическите агитации противоречат на правилата на платформата и заявиха готовност за своевременна реакция по сигнали за подобно съдържание. Бяха обсъдени и най-ефективните механизми за бърза проверка на факти и идентифициране на генерирано неистинско съдържание, в т.ч. за ограничаване на активността на фалшиви профили.

Парламентарните избори са на 19 април, вече сме в кампания.

Достъп до информация: технологиите за кибернаблюдение са от обществена значимост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В съобщение на Програма Достъп до информация се казва, че Административен съд София-град отменя частично решение на министъра на икономиката и индустрията, с което е отказан достъп до подробна информация за износ на изделия за кибернаблюдение от България.

Със заявление за достъп до обществена информация журналистката Мария Черешева иска копия от всички разрешения за износ, както и съгласия за реекспорт на изделия за кибернаблюдение – включително номера на разрешенията, количествата, стойността, държавите-получатели, имената на износителите, вида и произхода на продуктите, както и информация за крайния потребител.

Министерството е предоставило само обобщени данни по години – брой разрешения, обща стойност и държави на местоназначение – но не и поисканите конкретни документи и подробности. Голяма част от държавите, купили изделия за кибернаблюдение, не са част от установените демокрации и за не малко от тях съществуват съмнения за нарушаване на правата на човека.

Съдия Зорница Дойчинова приема, че решението е незаконосъобразно, тъй като в него липсват ясни мотиви защо се отказва достъп до конкретната информация. Администрацията формално е предоставила част от данните, но реално е отказала достъп до основната поисканa информация, без да посочи конкретно правно основание за това.

В друго дело с подобен предмет, водено от Зак Кембъл, изследовател на Хюман райтс уоч (Human Rights Watch), подкрепено от ПДИ, съдът също застава на страната на заявителя и отмени немотивирания отказ на Министерството на икономиката и индустрията.

Окончателно: Лорер осъди Костадинов за реч на омразата във фейсбук

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщение на Българския Хелзинкски комитет:

ВАС осъди лидера на пропутинската партия “Възраждане” за реч на омразата във фейсбук. Това е първото дело за реч на омразата от политик, което приключва с осъдителна присъда на последна инстанция. 

Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди, че лидерът на пропутинската партия “Възраждане” Костадин Костадинов е упражнил тормоз и е използвал реч на омразата във “Фейсбук”, насочени срещу народния представител Даниел Лорер. Според съда Костадинов е сторил това както със свои публикации, така и чрез съзнателно бездействие спрямо последвалите подстрекателски и антисемитски коментари от негови последователи. 

Първоначалната жалба до Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е подадена от Даниел Лорер, представляван от Българския хелзинкски комитет. С окончателното си решение ВАС остави в сила изцяло решение на Административен съд – Варна, с което бе потвърдено по-ранното решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). В решението на КЗД се установява, че спрямо Лорер е осъществена дискриминация под формата на тормоз на основата на произход, етническа принадлежност и религия, като на Костадинов бе наложено задължително предписание да премахне публикациите от “Фейсбук” профила си, както и да отстрани направените към тях дискриминационни коментари. 

В серия от публикации, разпространени през 2022 и 2023 г., председателят на ПП “Възраждане” отправя публични нападки срещу Лорер. Лорер бива изобразен като влечуго и наричан “българомразец”, “чужд агент”, “национален предател”, “превърнал държавата в колония”, “искащ българите и българската държава да изчезнат”, “субект”, “същество”, “лъжец”, “нелицеприятно същество”, “действащ нагло и с безумие” и други подобни квалификации. Въпросните постове провокират крайни коментари от последователи на Костадинов, сред които се срещат призиви за изпращането на Лорер в концентрационния лагер “Бухенвалд”, както и изразено съжаление, че “Хитлер не е поживял по-дълго”.

В своята защита Костадинов поддържа тезата, че разглежданите публични изявления представляват допустима политическа критика и като такава следва да се ползва със защитата на свободата на изразяване. Съдът обаче ясно посочва, че изказванията на Костадинов, свързани с произхода и етническата принадлежност на Лорер и провокираните от тях коментари, имат дискриминационен характер, поради което не могат да се ползват от конституционноправната закрила на свободата на словото. 

ВАС отчита, че свободата на изразяване на мнение, закрепена в чл. 39, ал. 1 от Конституцията и в чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), не може и не бива да се абсолютизира, дори и когато става въпрос за политически диалог. Правото, уредено в горепосочените разпоредби, следва да бъде ограничавано, когато трябва да се осигури защита на други конституционно признати права като правото на човешко достойнство, на добро име и на репутация. 

Според съда разпоредбата на чл. 10, пар. 2 от ЕКПЧ предвижда, че ползването на свободата на мнение е съпроводено със задължения и в определени случаи с ограничения или санкции, необходими за постигане на баланс в едно демократично общество. Свободата на словото не може да се ползва с превес над останалите права, а напротив – следва да бъде упражнявана при съобразяване с техните предели на защита.

ВАС споделя виждането, че политикът Костадинов, собственик на профил в социалната мрежа, носи отговорност и за коментарите на стената: “Правилно първоинстанционният съд е потвърдил изводите на КЗД, че с оглед съдържанието на конкретните изявления и на провокираните от тях коментари на трети лица, по отношение на които К. е бездействал и конклудентно е толерирал, приемайки ги на собствения си профил в социалната мрежа Фейсбук, по несъмнен начин се доказва създаването на негативна среда на враждебност, отхвърляне и омраза към това лице, обект на публикациите и коментарите, на плоскостта на [произход] и принадлежността му към [общност] в България. Правилен е изводът, че с тези действия и бездействия обективно е постигнато като резултат създаването на враждебна, унизителна, обидна и застрашителна среда и е накърнено достойнството на коментираното лице. В допълнение публикациите и коментарите са продължили да бъдат публично достъпни в профила във Фейсбук, без да предприети каквито и да е действия от негова страна за премахването или ограничаването на тези от тях, които съдържат обидни думи, епитети и закани било лично към Д. Л. или към [етническа принадлежност] като цяло, основани на произхода, религията и етническата им принадлежност.”

Интересно е, че в решението няма нито една препратка към практиката на ЕСПЧ, макар че се споменава Конвенцията. Точно по този въпрос – отговорност на политик за коментари, съдържащи реч на омразата, има решение на ЕСПЧ по делото Санчес срещу Франция.

“Правилна е констатацията на АС – Варна, че публикациите, предмет на производството, не съдържат конкретни забележки, предложения или критики към определени политики и действия на Д. Л. в обществения сектор, а единствено личностни нападки, обидни квалификации и изрази, които по своето естество засягат достойнството на лицето, към което са насочени, и внушават усещане за враждебност, отхвърляне и омраза спрямо него. Съдът обосновано е счел, че предвид публичността и достъпността им на официалната Фейсбук страница на касатора – политически лидер и обществена фигура с хиляди последователи, процесните изявленията имат потенциала да достигнат до значителен и неограничен кръг от хора, оказвайки активно въздействие върху начина им на възприемане и изразяване по отношение на коментираното лице. Правилно е посочил че последвалите множество негативни коментари под процесните публикации, голяма част от които с откровено антисемитско съдържание и ксенофобски нагласи, подробно пресъздадени и коректно цитирани в решението на съда и на Комисията, показват, че изказванията на жалбоподателя по адрес на ответника са въздействали на аудиторията, като са мултиплицирали неприязненото и унизително отношение, въплътено в т.н. реч/слово на омразата.”

В решението си ВАС приема, че публикациите и коментарите са продължили да бъдат публично достъпни във “Фейсбук” профила на Костадинов, без той да предприема каквито и да е действия за премахването им. Поради това бяха потвърдени и задължителните предписания към Костадинов, според които той трябва да премахне дискриминационното съдържание и активно да модерира коментарите, съдържащи език на омраза.

По съображения за пълнота добавям препратка към решението по делото, водено от съдия Цариградска срещу ПИК.

Костадинов е първият политик осъден на последна инстанция от български съд за реч на омразата, завършва публикацията си БХК.

Подслушвано правосъдие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Капитал:

Статистическият парадокс: При общо около 4200 магистрати в България, в периода 2014 – 2025 г. са регистрирани 251 случая на прилагане на СРС спрямо тях, което означава, че 6% от съдиите, прокурорите и следователите са били обект на скрито наблюдение, или всеки 17-и магистрат. Това означава, че вероятността един магистрат да бъде подслушван или следен е над 1500 пъти по-висока, отколкото за средностатистическия български гражданин. Този висок интензитет е насочен предимно към съдиите, което ерозира тяхната независимост и създава климат на несигурност. Това са изводи от анализа на адвокат Адела Качаунова, озаглавен “Подслушвано правосъдие. Специалните разузнавателни средства като инструмент за натиск върху съдии, прокурори и следователи”.”

“Равносметката от анализа е, че са налице стотици разрешения за СРС, въз основа на които са изготвяни веществени доказателствени средства, но почти липсват последващи досъдебни производства и повдигнати обвинения. Общо за целия период са докладвани 18 наказателни производства срещу 16 съдии (срещу двама от съдиите са образувани по две производства). Има 4 осъдителни присъди спрямо съдии, 3 за прокурори/ следователи, но няма яснота дали тези присъди са постигнати след употреба на СРС. По останалите досъдебни производства изобщо няма внесени обвинителни актове в съда.

Масовото прилагане на СРС без последващ наказателноправен резултат предполага липса на реални основания за подслушване или друг таен способ за наблюдение, което пък означава, че СРС се използват извън предназначението им – не за разследване на престъпление, а за наблюдение, събиране на компромати или оказване на институционален натиск.”