Tag Archives: mpm2026

Съдбата на сатиричната страница “Копейкин”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ГДБОП опитва да установи IP адресите, използвани за управление на сатиричната страница във Фейсбук “Копейкин” с 46 000 последователи, която редовно публикува статуси, колажи, снимки и т.н. срещу управляващите. Това се вижда от отговор на вътрешния министър в оставка Даниел Митов на депутатски въпрос на Стоян Таслаков от “Възраждане”, информира електронното издание Сега.

Това не е първият случай на интерес към страница в социална мрежа, “сайтът ни novonachalo.com бе свален след директно позвъняване по телефона от ГДБОП до хостинг доставчика”, пише съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев под поста на Копейкин. Въпросният сайт пародираше санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер на ДПС – Ново начало Делян Пеевски, вж тук и тук.

Подобна съдба имаше и страницата на Правосъдие за всеки.

АССО остави без разглеждане искането за спиране на изпълнението на решението за откриване на процедура за избор на генерален директор на БНТ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно становището на Административен съд – София Област, изразено в Определение 208/ 18 февруари 2025 г. Следвайки решението на ВАС, АССО приема, че е налице необжалваемост на решеието на СЕМ от 15 юли 2025 г.

Административният съд – София Област – I състав, съдия ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА, разгледа административно дело № 20257020700863 / 2025 г.. по жалба от Е. И. К./ Кошлуков срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии за обявяване на процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия. Кошлуков да се прогласи за нищожно, а евентуално да се отмени като незаконосъобразно обжалваното решение.

С определение №1105 от 26.08.2025г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Е. К. на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК и е прекратил производството по делото. Това определение е обжалвано пред ВАС на РБ. С определение №10569 от 29.10.2025г. на ВАС на РБ е отменено определението на АССО и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С определение №1419 от 12.11.2025г. на АССО към настоящото дело е присъединено адм. дело №1029/2025г., образувано по жалба на С. С. Й./Сашо Йовков срещу същото решение на СЕМ. Искането на С. Й. е да се обяви за нищожно решението на СЕМ, направено е и искане за спиране на изпълнението на оспорения административен акт.

С определение №1432 от 13.11.2025г. на АССО, съдът е спрял изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии до решаване с влязъл в сила акт на спора по настоящото дело. Съдът е постановил спиране на настоящото дело до приключване на адм. дело №850/2025г. по описа на АССО с влязъл в сила съдебен акт. Това определение е обжалвано пред ВАС на РБ и с определение №1668 от 13.02.2026г. е обезсилено в частта, с която е спряно изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии и вместо него е оставено без разглеждане искането на С. Й. за спиране на изпълнението. Определението на АССО е отменено в частта, с която е спряно производството по делото и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Междувременно с определение №76 от 19.01.2026г. на АССО към настоящото дело е присъединено адм. дело №1011/2025г., образувано по жалба на И. Д. В./Ирина Величкова срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии и с искане за спиране на решението до влизане в сила на решението по адм. дело №850/2025г. по описа на АССО.

На 17.02.2026г. е постъпило искане от Е. К. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, счита че са налице основания за прекратяване на производството по делото. Съобразявайки се със становището на ВАС на РБ, изразено в определение №1668 от 13.02.2026г. първоинстанционният съд приема, че оспореното Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии не притежава белезите на общ административен акт, нито на индивидуален административен акт. Оспореното решение не е от кръга на обжалваемите по съдебен ред актове, тъй като съдържа волеизявление, което е част от процедура за избор, приключваща с избора на генерален директор на БНТ. Решението попада в хипотезата на чл.21, ал.5 от АПК. Проверката за законосъобразност на този акт се извършва в производството по оспорване на крайния индивидуален административен акт по реда на чл.38, ал.2 от ЗРТ. Налице е недопустимост на оспорването. В тази връзка недопустими са и исканията за спиране на изпълнението на процесното решение.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Е. И. К. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И. Д. В. за спиране на изпълнението на Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Е. И. К., С. С. Й. и И. Д. В. срещу Решение №РД-05-70 от 15.07.2025г. на Съвета за електронни медии.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №863/2025г. по описа на АССО.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването пред ВАС на РБ.

ЕСПЧ: Кофи срещу България (чл.3 ЕКПЧ, насилие с расистки мотиви)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по делото Koffi v Bulgaria.

Жалбоподателят, Леон Франсоа д’Асисес Кофи, е роден през 1970 г. и живее в Шефилд (Обединеното кралство). На 29 септември 2018 г., след футболния мач между ЦСКА София и ПФК Левски София на Националния стадион в София, Кофи се разхождал с двама приятели по ул. “Генерал Паренсов” край сградата на МВР. Голяма група фенове на Левски (оценявана на 150–200 души от полицаи) се движела по улицата, последвана от полицейски микробус със седем офицери. Няколко членове на групата нападнали жалбоподателя, ритайки го в главата и тялото. Случката продължила по-малко от две минути. Запитващият е получил сътресение, фрактура на челюстта, загуба на зъби, хематоми и ожулвания.

Разследването е започнало своевременно, но полицията не е успяла да осигури доказателства на мястото на инцидента; свидетелите са разпитани с неоправдани закъснения; записите от камерите за видеонаблюдение не са адекватни към случая и пет години и половина по-късно никой не е обвинен.

ЕСПЧ подчертава, че положителните задължения по член 3 включват: а) задължение за въвеждане на законодателна и регулаторна рамка за защита, б) задължение за предприемане на оперативни защитни мерки и в) задължение за провеждане на ефективно разследване.

Съдът установи, че не са положени конкретни усилия за разследване на потенциални расистки мотиви. Първоначално разследването е образувано за причиняване на умерена телесна повреда и само две години по-късно е модифицирано, за да включва хулиганска мотивация — без обаче изрично да се изследва расисткият мотив.

Решението е част от поредицата дела срещу България относно расистко насилие, след Абду срещу. България (2014) и Ангелова и Илиев срещу. България (2007). Докато в Абду акцентът е бил върху неразследването на расисткия мотив, Кофи добавя измерението на полицейските масови спортни събития, като едновременно с това прилага теста на Осман и свързаната с него линия на съдебната практика относно „общата защита на обществото“ (както е формулирано, наред с другото, в Mastromatteo v. Италия [GC]) в контекста на насилието на феновете.

Кофи срещу. България представлява важен прецедент, изясняващ минималните стандарти за ефективно разследване в случаи на расистко насилие от страна на частни лица в контекста на спортни събития. Посланието до държавите-членки е ясно: невъзможността за идентифициране на извършителите не освобождава органите от задължението за провеждане на разследване по същество, докато неразглеждането на расистки мотиви представлява нарушение на член 14 във връзка с член 3 от ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Зелен Алианс срещу България (нарушение на член 8 ЕКПЧ)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В решение по делото Зелен алианс v. България (заявление No 6580/22) Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) на Европейската конвенция за правата на човека.

Делото се отнася до разпоредби, които позволяват на българската ДАНС – Държавна агенция за национална сигурност  – да внедрява информатори в частни организации.

Съдът установява, че разпоредбите, регулиращи използването на такива информатори не отговаря на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреби, изисквани по член 8 ЕКПЧ: точно определяне на функциите, времеви ограничения,    гаранции, че ще се използват само когато “е необходимо в едно демократично общество”, гаранции за ефективен надзор, защита по отношение на за тяхната незаконна или неоправдана употреба.

Зелен алианс е НПО,  базирана в Костенец (България). През октомври 2018 г. Зеленият алианс иска от ВАС  отмяна на въпросните разпоредби поради противоречие с чл. 8 ЕКПЧ, но безуспешно. Организацията се обръща към ЕСПЧ. Съдът установява, че    всяка  НПО  в България може да бъде засегната от тези разпоредби.  Същевременно ДАНС  систематично е отказвала да разкрие каквато и да е информация по темата и административните съдилища последователно потвърждават тези откази за достъп.  Според ЕСПЧ  разпоредбите за внедряване на информатори  не отговарят на изискванията за минимални гаранции срещу произвол и злоупотреби  по член 8 ЕКПЧ.

Нарушение на член 8 от Конвенцията.