Monthly Archives: November 2026

Прекратяване на достъпа до архив, необходим за информирания избор на гражданите: изискване на закона или цензура?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на БНТ в деня за размисъл 31 октомври се е появило горното съобщение. То информира гражданите, че временно им е отнет достъпът до “предизборните форми” на сайта.  Достъпът ще бъде възстановен в деня след изборите, тоест когато те са упражнили или не правото на си на избор.

Посочва се правно основание – 182 ал. 4 Изборния кодекс, , който забранява предизборната агитация в деня за размисъл и в дена на изборите.

Не е дефинирано понятието “предизборни форми”, нито кой е извършил определянето им за целите на ограничението.

В социалните мрежи се съобщава, че:

а)  ограничението засяга дебатите на кандидатите и участията, вкл. дебатите на членове на инициативните комитети;

б) достъпът до запис  на дебата не е ограничен в канала в YouTube;

в) предаването Панорама е налично частично без участия на членове на ИК.

Не съществува общо законово задължение архивни журналистически материали, вече публикувани преди началото на деня за размисъл, да бъдат сваляни от сайтове, платформи или медийни архиви. По тази причина няма и такава практика. Забранена е предизборната агитация, но се има предвид нова агитация, поради което се прави  разграничение между:

  • архивно съдържание, публикувано по-рано и останало достъпно без допълнително популяризиране;
  • активно препубликуване,  повторно излъчване,  изтъкване или промотиране на  съдържание с пряк агитационен характер в деня за размисъл или в изборния ден.

Ако телевизия или сайт държи в архива си запис на интервю, репортаж или дебати, публикувани преди посочения период, самото  пасивно  съществуване на записите, д които гражданите имат достъп,  не се приема за нарушение.

Българската национална телевизия очевидно е извършила ново тълкуване на ИК и е отнесла забраната към архива. Това е в разрез с практиката, нелогично и неопределено, а вероятно и технически трудно изпълнимо. Доказателство за това е наличието на достъпни записи на дебати и участия в архива в YouTube.

Мотивите на БНТ могат да бъдат различни. В социалните мрежи има предположения – и това не  е укоримо, когато няма логично обяснение. Смята се, че в свалените “форми” има дискредитиращи за Йотова-Вълчев изказвания или моменти. Доколкото нито БНТ, нито БНР съобщиха в централните си емисии за подкрепата на Борисов за двойката Гюров – Кандев, а това направи Бойко Василев в Панорама,  друга хипотеза е, че БНТ иска да ограничи разпространението на новината за подкрепата на Борисов до след изборите.

Прекратяването на достъпа на гражданите до информация, свързана с правата им на избиратели, без правно основание  е цензура и нарушение на политическите им права. Наличието на публикуван архив не е нова агитация и  наличието онлайн  на пасивно архивно съдържание  никога не се е смятало за нарушение.

Впрочем ако се приеме ново тълкуване, че това е нарушение, би трябвало разпоредбата да се прилага еднообразно към цялото архивно съдържание не само на БНТ, а на всички медии онлайн и офлайн (тиражите от вчера да се заключат?) – което е абсурд.

Съветът за електронни медии  следва да се произнесе  налице ли е цензура и как се се стигнало до нея, като изясни фактическата страна – какво точно е отстранено от архива и по какви причини, кой е издал заповед за прекратяване на достъпа до записите, тъкмо когато са най-необходими за информиран избор,  а също заповед и за монтиране на съкратени версии и публикуването им. Необходима е бърза и ясна институционална оценка.

БНТ създава опасен прецедент на намеса в съдържанието преди важен, дори съдбовен вот.

 

 

 

 

 

ЦИК: нов сигнал за използване на публичен административен ресурс и агитация в държавни и общински институции е оставен без последствия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Централната избирателна комисия е постъпил сигнал с вх. № ЦИК-ПВР-17-1513 от 28.10.2026 г. от Е. Г. Г. с копие до Сметната палата на Република България относно данни за евентуално използване на публичен административен ресурс и извършване на предизборна агитация в държавни и общински институции във връзка с предизборната кампания на кандидатската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25 октомври 2026 г.

В сигнала се излагат твърдения за евентуално използване на служебни автомобили, бюджетни средства и труд на служители от администрацията на президента при осъществяване на предизборни посещения на кандидата за президент Илияна Йотова в периода 25 септември – 23 октомври 2026 г., като за пример се посочват предизборни срещи на 21 октомври 2026 г. в Свиленград, Димитровград и Хасково.

Излагат се и твърдения относно провеждането на 22 октомври 2026 г. на мероприятие за закриване на предизборната кампания на кандидатската двойка в зала „Съединение“ на Регионалния исторически музей – Пловдив, като се поставят въпроси относно основанието и условията за предоставяне на залата, финансирането и организацията на мероприятието, както и евентуалното използване на служители, техника и други ресурси на музея. Подателката сочи, че музеят е публична културна институция, второстепенен разпоредител с бюджет на Община Пловдив и предлага залата под наем.

В сигнала се съдържат и твърдения относно използването на Facebook страницата „Илияна Йотова“ за разпространение на предизборно съдържание, като се поставя въпросът дали сред лицата, които администрират страницата, има служители на президентската администрация.

Централната избирателна комисия приема следното:

От направената справка в регистър Булстат се установява, че собствеността на Регионалния исторически музей – Пловдив, е общинска. Предвид изложеното и доколкото твърденията се отнасят до провеждане на предизборна агитация в общинска културна институция, сигналът в тази част следва да бъде изпратен по компетентност на Районната избирателна комисия – Пловдив, за извършване на проверка и преценка за наличие на нарушение на чл. 182, ал. 1 от Изборния кодекс.

От материалите по преписката не се установяват конкретни данни, позволяващи да се направи разграничение между използването на служебните автомобили във връзка с изпълнението на конституционните правомощия на президента и осигуряването на неговата охрана, от една страна, и използването им за предизборна агитация, от друга. Няма данни за нарушение.

В сигнала се съдържат твърдения за евентуално използване на публичен административен ресурс, включително разходи за транспорт, гориво и командировки, участие на служители на президентската администрация в организирането, обслужването и информационното отразяване на предизборните прояви, както и в администрирането на Facebook страницата „Илияна Йотова“. Поставят се и въпроси относно използването на помещения и други ресурси на Регионалния исторически музей – Пловдив. Съгласно чл. 497, ал. 1 от Изборния кодекс актовете за установяване на административни нарушения на забраните по чл. 168 от Изборния кодекс се съставят от длъжностни лица, оправомощени от председателя на Сметната палата, а наказателните постановления се издават от председателя на Сметната палата. Предвид така установената в Изборния кодекс компетентност на Сметната палата по отношение на нарушенията на чл. 168 от Изборния кодекс, сигналът и приложенията към него в тази част следва да бъдат изпратени на Сметната палата

При разглеждане на жалбата Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство по чл. 53, ал. 4, изр. първо ИК за приемане на направеното предложение, като от присъстващите в залата 11 членове на комисията „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 6 членове и „ПРОТИВ“ – 5 членове, поради което постановява решение за отхвърляне по смисъла на чл. 53, ал. 4, изр. второ от Изборния кодекс.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването му.

За разлика от предходните над сто сигнала, по които поне има препращане, тук вече е отхвърлено и това предложение.