В първата част от материала описах какви са изискванията, причините да търся публичност на плановете за озеленяване, защо и как се предотвратява това. Във втората част дадох примери за проблеми с озеленяването при вече готови и пуснати в експлоатация сгради. Това беше възможно, защото Столична община разпозна надделяващия публичен интерес и предостави плановете. 

В тази част ще дам още два примера на стоящи се в момента сгради. При тях виждам потенциал за проблеми предвид запечатания повърхностен слой, плитките лехи или пълната им липса, бетонните плочи на нивото на улицата без място за достатъчен почвен слой и други проблеми. В миналата статия споделих защо се спирам на тези четири примера, въпреки че нито инвеститорите, нито проектите са нещо специално що се отнася до строителството и проблемите в него в София и в цялата страна.

В тази част ще разгледаме строежите на Тинтява 80 и Диамант 3. Виждате ги отбелязани на картата. Накрая ще обсъдим защо това е важно и какво следва да се направи, за да се пресекат тези порочни практики. Както и в предишната част снимките в галериите се въртят автоматично. Може да ги спрете с бутона за пауза горе вдясно.

Тинтява 80

Разрешението за строеж е от 2019 г. и няколко пъти се променяше вътрешното устройство. След завършване на грубия строеж в края на 2023 г. или точно четири години след разрешението. В следващите над две години сградата беше изоставена и едва в началото на 2026-та беше подновена работа и името ѝ беше сменено на Twin Light.

Инвеститорът стана известен с друга негова сграда, която подобно на тази е отнела много време да се завърши, но точно преди пускане в експлоатация къса договорите и я препродава на значително по-високи цени. При тази сграда се е опитал друго – да индексира с до 100% платеното от купувачите. Доколкото става ясно от групите има множество дела срещу него, някои от които вече спечелени. Дали ще опита схемата с препродаването тук ще видим тепърва.

Междувременно имаше редица проблеми. Улицата беше разкопана без разрешение в почивен ден и оставена със зеещи дупки по думите на работниците, за да върже ТЕЦ и вода. Имот в близо собственост на държавата, а от скоро и на общината беше превърнато в сметище за строителни отпадъци и все още стои заградено (снимка 1). То също трябва да е част от Зеления ринг, макар да бяха изсечени всички дървета и почвеният слой беше изнесен, за да се заравни терена. От коментари на районната администрация става ясно, че е установено, че инвеститорът на тази сграда е виновен, но реални последствия нямаше.

В този контекст не следва да сме учудени, че срещаме проблемът и с изпълнението на самата сграда. За разлика от предишните две сгради, тази все още не е завършена. Това обаче ни позволя да видим какво е възможно, колко място са оставили за озеленяване и почвен слой. Проектът за озеленяване на имотът не беше много изчерпателен, но даде ключовите числа.

Сградата трябва да има 53 широколистни дървета, 22 иглолистни и 2277 храста. Предвижда 40.22% озеленена площ, 35% от нея да е висока дървесна растителност. От това озеленяване 10% ще са вертикално озеленяване по ограда като тук очаквам аналогични проблеми като предишната сграда – т.е. да ги няма. Плана за озеленяване предвижда, че 20% от него ще е върху естествен терен, т.е. няма да е върху бетонна плоча или гараж. Такива са терените отбелязани в зелено на снимки 2, 3, 5 7, 8 и 10. На място се вижда как те са бетонирани, както е целият парцел от край до край.

Аналогично в същия план е декларирано, че 52% от зелените площи ще са с дълбочина от над 120 см., което да позволи на дървета да оцелеят. Това е градината както във вътрешното пространство, така и задната част по източната ограда, която се вижда на снимка 9. На място и в двата случая се вижда, че бетонната плоча е не само плитка, а дори над нивото на улицата и не позволява добавяне описаният над метър почвен слой.

Не знаем колко дървета ще има на имота, но на място вече се вижда, че планът одобрен от разрешението за строеж е невъзможен. На снимка 2 би трябвало да има високо широколистно дърво. За да оцелее и да отговаря на изискванията, освен, че трябва почвен слой, който плочата отдолу не позволява, трябва да има 3 метра от стената на сградата и още 2 метра до пътя. на място обаче се вижда, че вместо 5 метра разстояние има само 2.5 м., което е крайно недостатъчно и ако има дърво, то не може да се зачете към озеленяването и надали ще живее дълго.

Аналогично е положението при снимки 3, 4 и 5. Там не само трябва почвения слой да е естествен, т.е. да няма бетонна плоча отдолу, каквато се вижда ясно на снимките, но трябва да съберат общо 6 високи широколистни дървета. Там вече има дърво и според изискванията и измерените отстояния на място биха могли да съберат най-много две и то единствено, ако са точно пред планираните за витрини и вход на сградата. На тези места няма място оставено за адекватен почвен слой нито, за да може да оцелее дървото, нито да отговори на наредбата.

В снимки 6, 7, 8 и 9 се вижда отсечката от източната ограда. Там следва да посадят 21 високи широколистни дървета. Дори да успеят да ги сложат там отново отстоянията от сградата, оградата на съседния имот и моста на метрото не позволяват да се зачетат към коефициентът на висока дървесна растителност. Остава мистерия и как въобще е одобрен подобен план за озеленяване, който ще натика дърветата практически под моста на метрото. На снимките се вижда и бетонната стена на строежа, която не оставя място за корените на дърветата или почвен слой. Вероятно планират да сложат фиданки залепени до бетонната стена и да я скрият под 5 см. почва с малко трева както видяхме при Диамант 2. Разбира се, това би било в нарушение на наредбата и одобрения план, но при благожелателна приемателна комисия и особено членове там от районното кметство би им се разминало.

Не снимка 10 се вижда пространство, което би трябвало да е поне 50 квадрата зелена площ, поне една трета от което е с дълбочина от 120 см под нивото на улицата, а останалото – естествена почва без бетонни плочи под нея. Вижда се с просто око, че нито има толкова място за зеленина, нито вертикално е предвидено място за толкова почва.

Вътре в самия имот са описали 58 дървета в различни лехи. Там отново се вижда, че бетонът е на нивото на улицата и няма място за декларираните 120 см. почва. Вероятно ще поставят кашпи по подобие не East Plasa. Дори тогава обаче няма място за 58 дървета предвид изискванията за отстояние едно от други и 3 метра от сградата. Биха се побрали не повече от 40 дървета и то, ако няма никакви пътеки и други елементи и целият двор е само озеленяване.

Това, което видях в скиците ми показа, че не само ако се изпълни не би отговаряло на изискванията, но и предвид излятия вече бетон на нивото на улицата и по границите на имота е невъзможно да се осъществи по друг начин спазвайки минималните изисквания. В този смисъл сградата не би трябвало да получи акт 16 без сериозни нарушения от страна на ДНСК и районната администрация.

Диамант 3

Официалното име на проекта е „Зафир и Емералда“, но всички го познават като Диамант 3 по обясними причини. Сградата се рекламира като „първата озеленена терасовидна сграда на Балканите“. На визуализациите виждате, че практически целият покрив е в трева (снимка 1) и поне между 10 и 20 дървета според коя картинка облепена по оградата гледате. В зимният вариант на визуализациите са сменили широколистните дървета с коледни елхи (снимка 2). Това може би предполага, че всички ще са на кашпи, които ще се сменят с кран или хеликоптер по два пъти в годината.

Разбира се, никой няма илюзии, че визуализаците имат нещо общо с реалността и затова имаме нужда от плановете за озеленяване. В тях изцяло липсва всякакво озеленяване по покрива. Няма причина да не го включат освен, ако нямат намерение да не го правят въобще. Също така, както се досещате, озеленяването в двоа няма да има нищо общо с картината на снимка 1.

В плана като неразделна част от строителните книжа и разрешителното за строеж са предвидени 64 широколистни дървета, 106 иглолистни дървета и храсти и 3221 цветя. С това и обещаните по скица зелени площи се надяват да достигнат 40% озеленяване, от които 36% са висока дървесна растителност.

Нещо любопитно в този строеж са два парцела в съседство. Първият е 68134.803.4140 отбелязан с червено в снимка 3 и в началото си е с широчина едва три метра. Тогавашния главен архитект Здравков позволи той да се отдели от големия парцел с една единствена цел – да не позволи на съседните имоти да обжалват последвалите процедури и разрешение за строеж. Иначе е собственост на същия инвеститор. Впрочем, докато се е готвела тази схема, в интервю за Капитал споменах, че сградата ще има същите проблеми както другите им в карето с често спиране на тока. Тогава ми отговориха, че било лъжа и нямало спиране на тока в Диамант 1 и Диамант 2. Затова отговорих с данните от електроразпределителното дружество и други детайли. Над него има друг имот – 68134.803.1229. Той е държавна частна собственост и се използва за път за вход на гаража на Диамант 1. В лилаво е отбелязана обаче частта, която е в момента заградена от строежа. Очаквам подобно на общинският парцел да бъде приобщена към сградата и да си остане част от комплекса въпреки, че е държавна собственост.

Ключовото при тези два парцела е, че в тях няма разрешение за строеж и съответно всякакво озеленяване там не може да се брои към задължителното такова на Диамант 3. Аналогично на Диамант 2 обаче очаквам все пак да си ги препишат. В снимки 4 и 5 виждате в червено кое не се смята към строежа. Половината от червеното на снимка 7 е в държавния имот, а останалото червено в снимки 6 и 7 е предвидено за тротоар покрай входа на гаражите.

Зеленото в снимки 5 до 9 са предвидени за зелени площи с храсти и дървета според скицата на плана. Това задължава поне 30 см. почва за тревата, 60 см. за храстите и 120 см. за дърветата. На всички тях виждаме, че горната плоча на гаражите е на нивото на улицата и входовете на сградата. Това означава, че най-вероятно подобно на Диамант 2 ще пропуснат дърветата и ще сложа 5-10 см. бутафорна трева колкото за снимките. В същото време според плана за озеленяване там трябва да има поне 25 широколистни дървета и още 10 иглолистни. Същото важи и за снимка 10, където са предвидени поне 10 дървета в зоните отбелязани в зелено. Видимо това е невъзможно дори за изискванията за храсти.

Снимка 11 е от обратната страна на сградата, където е предвидена голяма зелена зона на ъгъла на Тинтява. Бетонът е на нивото на улицата и видимо няма място за почвен слой или храсти та ще е пак същото като Диамант 2. В снимка 12 виждаме нещо, което е обнадеждаващо, защото вече изглежда като издигнати лехи. Проблемът е, че са под метър във високата част, т.е. стават за храсти, но не и за дървета, които според плана за озеленяване трябва да са 7 там. На снимка 13 виждате изглед от подземните етажи във фаза на строежа към февруари 2025 г.

Друг съществен аспект от планът за озеленяването е отчетливата липса на резервоари за съхранение на дъждовна вода и системи за използването ѝ за напояване. Чл. 45, ал. 3 от наредбата влиза в сила на 27.07.2023, а разрешението за строеж на Диамант 3 е издадено на 2-ри ноември 2023 и влиза на 28-ми ноември. Това значи, че инвеститорът е длъжен да спази изискването. Разбира се, възможно е просто да не е отразена и да в предвидена в някоя част на подземията. Поради липсата на уточнение на за размера на резервоара, не бих се учудил инвеститорът да купи 70 л. варел за кисело зеле и да отбие номера също както с бутафорната трева. Само 30 евро ще излезе и с благожелателна приемателна комисия и особено членове там от районното кметство би им се разминало.

Какво от това?

Освен очевидното нехайство на отговорни институции в лицето на ДНСК и членовете на приемателната комисия, виждаме и системен отказ за извършваме на служебните задължения при сигнали за тези и други нарушения. Нещо повече, видяното от плановете за озеленяване на двата готови проекта показва, че проверки в миналото са били неправомерно затваряни и описаното в официални отговори в тях не отговаря на фактите.

Всичко това е възможно в немалка степен поради липсата на публичност на тези и други документи свързани с подобни мащабни проекти. Доколкото всеки има право да печели икономически от собствеността си – оставайки настрана придобиването на такава чрез корупция, измама или търговия на влияние във властта – има редица ограничения, с които всеки трябва да се съобразява. Целта на тези ограничения е да се запази безопасността на околните, публичната инфраструктура и интересите на съседите. Затова не би трябвало да се строи дискотека или казино до училище или в жилищен квартал като цяло. Затова има отстояния и безопасност както на използващите сградата, така и на околните. В огромната си част тези изисквания се заобикалят, но в някои случаи просто се пренебрегват.

Озеленяването може да не изглежда важно, но масовата му липса всъщност влошава здравето на всички чрез по-мръсния въздух и мръсотията, която се довлича след наводненията. Особено предполагаемата липса на резервоари за дъждовна вода в последния пример би показала нехайството за обществената безопасност, която инвеститорите имат. Вторият пример вече дава такива „резултати“, както е видно на снимките. В същото време всички се надпреварват да рекламират сградите си окъпани в зеленина с дървета никнещи от всяка стреха и канавка. Явно търсене за това има, но предлагането и най-вече изпълнението практически липсва.

Вторичен ефект от стриктното спазване на изискванията за озеленяване и основна причина да не се прави е, че се намалява печалбата от тези имоти. Тинтява 80 щеше да има поне едно от крилата по-малко. Хотелът на 4-ти км. щеше да е значително по-нисък и трудно щеше да направи схемата с чл. 27. Диамант 3 пък нямаше да може да продаде толкова паркоместа и навярно щеше да се наложи да направи сградата по-малка. Това не е угодно и цените на имотите в момента предразполагат към сериозен корекционен риск както за допускане на неправомерни планове, така и за бездействие при последващи проверки.

Разбира се, единствено циничността като типично българско качество ни води към предположението за описания риск. Не може да твърдим, че подобни практики е имало при който и да е от описаните тук и в предишната примери. За жалост, медийните статии в миналото за асансьори, едноименно лобистки поправки в закони, дела за укриване на данъци и некоректни търговски практики определено подплатяват значително тази циничност. Ако прочитът ми на документите е неправилен, което би било също разумно предположение, то не може да говорим дори за административно нарушение, с което се изчерпва личното ми мнение относно разминаването между видяното на място и плановете, до които ми беше даден достъп. При липсата на публичност на тези планове обаче трудно биха били прегледани от специалисти.

Всичко описано до тук показва нуждата от още прозрачност. Следва частите от строителните книжа като плановете за озеленяване, пожарна безопасност и транспортен анализ да са публични и свободно достъпни още на фаза инвестиционно намерение. Единният регистър към ЗУТ трябва да заработи и дори да се разшири с тези изисквания. Затова трябва законът за авторските права да се опрости позволявайки използването на тези части от архитектурни планове за нетърговски цели и лични цели изключвайки прилагането им в нови строежи. Така ще се защити интереса на архитекта като автор и в същото време ще позволи използването им от журналисти и жители на кварталите за обществен надзор.

Такъв надзор не би трябвало да бъде нужен. Положението не само в София, а и в цяла България е толкова плачевно, че дори при добро желание общините нямат достатъчно ресурс да проверяват всеки строеж. Затова не само се налага да се включва гражданското общество повече, но и трябват безкомпромисни мерки при нарушения. Включително разрушаване на части или цели сгради или задължение да се приведат според изискванията. Да, това ще засегне купувачите на имоти и ще се превърне в политически проблем абсолютно както виждаме в Баба Алино. Следва обаче да съдят инвеститорите за измама и некоректни практики и да се разбере най-накрая, че инвестицията в имоти е една от най-рисковите в България. Повече публични данни ще помагат на по-информиран избор в тази посока.

В предишната част от материала описах какви са изискванията, причините да търся публичност на плановете за озеленяване, защо и как се предотвратява това. За щастие, Столична община разпозна надделяващия публичен интерес и предостави плановете. За съжаление, не мога да ги споделя директно заради това, което аз смятам за лобистки текстове в закона.

Мога обаче да опиша със снимки какво се вижда на място и какво е трябвало да бъде. Избрах тези четири обекта по няколко причини. Първо, защото инвеститорите се рекламират основно със заявки за окъпани в зелени сгради, коректност и лукс. Второ, защото всяка от тях показва различни аспекти от неспазването на изискванията и ефектът от тях. Трето защото те са в различни фази на строеж и експлоатация позволяваща ни да разискваме възможностите за реакция. Четвърто – просто защото минавам почти всеки ден покрай тях, което освен че ми позволява да следя развитието им, ме връща редовно към мисълта, че така повече не може да се продължава.

Това в никакъв случай не значи, че по някакъв начин инвеститорите, сградите или нарушенията, които може би са били допуснати, са специални или уникални по някакъв начин. Виждаме същите в цяла София и цяла България. Докато има премного строежи въобще без разрешение или надвишили етажите, усвоили покриви или дори имоти публична собственост, при озеленяването нещата са далеч по-разпознаваеми и лесни за доказване. Поне би трябвало са, ако се упражняваше контрол. Ако имате други такива примери, бих се радвал да ги споделите в коментарите с описание какво разпознавате, че липсва.

На снимката долу съм отбелязал първите два, на които се спрях – Диамант 2 и East Plasa Hotel. Тъй като предпочетох да съм изчерпателен, се налага да разделя примерите в два текста. Следващите два примера на сгради все още в строеж ще опиша утре. Снимките в галериите долу се сменят автоматично. Може да ги спрете с бутона за пауза горе вдясно.

Диамант 2

Сградата беше рекламирана като изключително зелена от инвеститора. Гледайки плановете за озеленяване, наистина изглежда така – 86 широколистни и 52 иглолистни дървета, 168 високи иглолистни храсти, над 6000 цветя и други храсти. Заявяват, че 41% от площта ще е в озеленяване, минимум 25% от която са високи дървета. Сградата се намира на поземлени имоти 68134.803.4008, 68134.803.4005 и 68134.803.4050 с обща площ малко над 7 декара. Те имат две отделни разрешителни за строеж с отделни изисквания за озеленяване. Това означава, че поне 2824 кв.м. от площта трябва да е в зеленина и трябва да има поне 59 високи дървета като минимум общо за двата строежа.

На място виждаме, че въпреки заявките на инвеститора, има 76 широколистни дървета, 7 иглолистни и не повече от 100 храсти от какъвто и да е вид. Отделно има 18 дървета, които не отговарят на изискванията, тъй като са долепени до бордюра с отстояние под два метра от улицата и под 70 см от тротоара (снимки 13 и 14 и всички отбелязани в жълто). Няколко други са твърде близо до фасадата или балкони, които отново ги дисквалифицира (снимка 16). Има още 23 дървета, които са всъщност в общински имот, който инвеститорът е на практика приобщил към комплекса (снимка 10). Там има и тяхна рекламна табела без разрешение за поставяне.

Споменатите над 40 дървета не може да се считат към озеленяването. От останалите обаче високите са не повече от 50, което е крайно недостатъчно, за да покрие изискванията. Друго любопитно нещо е, че половината са в първият етап на строежа, който е с отделно разрешение за строеж в парцел 4005. Там нещата изглеждат добре и отговарят на изискванията. Другият парцел 4008, който е значително по-голям и има отделно разрешение с отделно изчисление на озеленяването. Там липсват поне 55 дървета и коефициентът на високи дървета е значително под 25%.

Отделен проблем е самата зелена площ. На много места се вижда, че почвата е не повече от 5 до 10 см. дълбочина. Изискването по старата наредба е поне 30 см. и 60 см. където има дървета и храсти. Пример за това е инцидент от 2024 г., когато едно от и без това малките дървета беше премахнато и част от градинката пред него беше превърната в паркомясто. Под него личеше, че е оставено малко малко дълбочина, но и това беше бетонирано и бяха сложени плочи направо на бетона симулираща, че има почва отдолу (снимка 4). В последствие след множество сигнали и месеци напомняне на районния кмет все пак върнаха дървото и сложиха трева. Дървото обаче сега е в малка вкопана кашпа, а тревата е с не повече от 5 см. почва под нея. Т.е. дефиницията на бутафорно озеленяване.

Аналогична е ситуацията вляво, където предвидена за зелена площ има отново бетонна плоча точно над паркингите и същите плочи за паркинг. Пред същото място по план трябва да има пет дървета, но има само едно, което също няма достатъчно отстояние или почва, за да оцелее. На това и на други места части от задължителното озеленяване е изчезнало спрямо когато са получили акт 16. В някои случаи това се е случило след година. В други – в рамките на последващи разрешения за строеж с цел промяна на предназначение, където е имало промени в озеленяването на имота. Последното е дори документирано от районната община като част от сигнали.

На няколко стари сигнала за описаните случаи районната община на Изгрев отговаряше, че всичко е наред и отговаря на проекта и изискванията. Отказваха на няколко пъти да предоставят плана за озеленяване като част от този проект. Сега разбираме защо – липсват десетки дървета и не са изпълнили дори базисните изисквания за отстояния, дълбочина на почвен слой и висока дървесна растителност. В крайна сметка пет годишният срок по ЗУТ от оригиналното разрешение за строеж, в който имат задължение да правят проверки изтече в началото на 2026 г.

За щастие, има две последващи разрешения за строеж на това място за преустройство на помещения с изходи към улицата – медицински център и магазин. Извинението на районната община този път е, че срокът от първото разрешение за строеж е изтекъл, а новите разрешения не предвиждали промени по озеленяването. Това не значи, че такива промени не е имало и отговори на стари сигнали го доказва. Изискване в последвалите разрешения за строеж е да не се променя нищо по имота, включително параметрите на озеленяването. Към него задължително се прилагат оригиналните планове.

Особеното тук е, че чл. 63, ал. 5 от ЗУТ не разграничава разрешенията за строеж и срокът от пет години започва да тече отново. Конкретно районната община следва да установи към днешна дата дали озеленяването отговаря като дълбочина на почвения слой във всички лехи, като брой дървета и отстояние на оригиналния план и изискванията. При липса на документация какво са установили при проверки между 2021 и 2024 г. единствената хипотеза е, че промените са се случили във връзка и след промените на предназначението на двата обекта. Това се подкрепя от случая в края на 2024-та, където именно това беше установено, но не и възстановено според изискванията. Тогава изрично районният кмет описа, че е ограничил проверката си до тези няколко квадрата и е установил проблем свързан с преустройството на магазина. Длъжен е да го направи за целия имот и има срок от още поне три години.

East Plasa Hotel

За разлика от предишната сграда, тази влиза в експлоатация през ноември 2024-та и районната администрация има задължение до края на 2029 г. да следи дали всичко отговаря на изискванията. Разрешението за строеж обаче е от 2019 г., т.е. важи старата наредба за озеленяването.

Тук първоначално е важало изискването за 40% озеленяване и това е отчетено в първите скици, които видях. Там предвиждаха значително по-малка интензивност на строежа, дървета и градинки по високите етажи и прочие. Заради един отчетливо лобисти текст в чл. 27 на ЗУТ това се променя. Имотът изкуствено се разделя на две през 2020 от Здравков. По-малката част е от страната на бъдещият зелен ринг и се застроява почти напълно (с изключение на 4 дървета от снимка 9). Така основната сграда се води ъглова, отпадат всички ограничения и успяват да постигнат тази височина и степен на застрояване. На практика сградата е една и без каквато и да е възможност за разграничение.

Все пак, в проекта, разрешението на строеж и при влизане в експлоатация твърдят, че имат 33.28% озеленяване, 34.75% от които са висока дървесна растителност. Това е важно, защото това би трябвало да видим на място и както сами се досещате не е съвсем така.

При дърветата има проблем, но не толкова голям, колкото при Диамант 2. По план трябва да имат 56 дървета. Десет от тях следва да по терасите на 6-тия етаж. Трудно се виждат, а височината и структурата на терасите не позволява да са спазени изискванията за кашпите. Трудно е, но нека предположим, че там всичко в наред.

С тях дърветата на място стават 50. Голяма част от тях не отговарят на изискванията за отстояние едно от друго или размер на кашпа или клоц (снимки 13, 14, 15 и 23). Същото важи впрочем и за храстите в снимки 16, 17 и 18. В края на 2024 г. имаше още едно място с озеленяване отбелязано на снимка 19, което обаче после беше бетонирано. Дори с тези липси обаче покриват сериозно намалените изисквания при условие, че дърветата на 6-тия етаж съществуват и си затворим очите за отстоянията и почвения слой.

Тук фрапантното нарушение е друго. За да постигнат дори малкия дял от 33.28%, тази сграда залага много на вертикално озеленяване. Това значи увивни и други растения, които покриват няколко пероги, вертикално по огради и стени на сградата. Общо в плана има 7 такива места, които да допринасят цели 48% от общия коефициент на озеленяване.

На място не виждаме нито едно от тези вертикални озеленявания. На снимка 3 виждате озеленяване, което трябва да е значително по-високо по оградата, но представлява ниски храсти с почвен слой от около 20 см. На снимки 4 и 11 виждате нещо, което е трябвало да бъде перога покрита изцяло в зеленина допринасяйки над 350 кв.м. към общото озеленяване. Това включва както по самата конструкция, така и вертикално на оградата пред нея и пълзяща още 160 кв.м. по стените наоколо. На снимка 12 виждате, че над дърветата по план е трябвало да има още озеленяване, вероятно на мястото на терасите, както и пълзящо по стените. На снимка 24 виждате място, където е трябвало да има над 120 кв.м. вертикално озеленяване по същия начин върху перога, което липсва.

Така изпълненото озеленяване не надвишава 20% дори с много уговорки за недостатъчния почвен слой. В края 2024, но преди пускането в експлоатация имаше сигнал, че почти готовата сграда видимо не може да отговаря на изискванията на озеленяване, че кашпите са твърде малки и плитки, а дърветата и храстите няма как да оцелеят и да се развият. Тогава отговорът от районната администрация беше, че щели да видят като е готово. Месец по-късно са подписали протокол като част от приемателна комисия, че всичко е наред. Поисках този протокол като административен акт на публична институция, но районната община ми отговори, че го нямали, което не би следвало да е вярно. Поисках го от ДНСК, които също отказаха, защото засягало интересите на инвеститора, а той изрично отказал да бъде публикуван. Обжалвах това решение в съда и предстои заседание.

Под тази сграда ще минава скоро новият Зелен ринг. Липсата на озеленяване и способност да се задържа дъждовна вода означава, че рингът ще се превръща в река. Това вече се случва постоянно на улицата пред въпросния хотел. При последните дъждове беше толкова зле положението, че зеленикавата вода влезе право във фоайето на хотела (снимки 29 и 30). Въпросната отсечка от улица Тинтява, но само до входа на гаражите на въпросния хотел, както и паркът срещу хотела (снимки 27 и 28) бяха ремонтирани приоритетно с публични средства от районната община. На въпроси от жителите на района беше настоявано, че няма връзка. Същият хотел има проблем и с огромният видео билборд, който е незаконен по три различни начина (снимка 26). Сигналите към районният кмет отново остават без отговор.

Какво от това?

Това са само два примера, но типични за новото строителство в София и в цялата страна. Често изниква въпросът има ли възможност да се засичат тези проблеми още докато се строи сградата. Отговорът често е да. Доколкото озеленяването се „забожда“ и „постила“ малко преди пускане в експлоатация, много преди това се разпознават плитките кашпи, бетонните плочи на нивото на бъдещата зелена площ, липсата на резервоари за дъждовна вода или въобще място за дървета. Затова в следващата част ще споделя два примера на строящи се сгради с подобен преглед и сравнение с плана им.

Несъмнено задължение е на приемателната комисия да разпознае тези проблеми предвид, че има експерти в нея. От примерите виждаме, че това не се случва. Натрупването на такива случаи води пряко и непряко до доста от проблемите в градска среда, включително риск за безопасността и здравето на хората. Никой строеж сам по себе си не е виновен за това, но в съвкупност общото нехайство, неспазване на изискванията и дори грубо нарушаване на закона прикривани със съмнения за корупция допринасят до това, което наричаме презастрояване.

Разбира се, единствено циничността като типично българско качество ни води към предположението, че е намесена корупция. Не може да твърдим, че подобни практики е имало при който и да е от описаните тук примери. Ако прочитът ми на документите е неправилен, което би било също разумно предположение, то не може да говорим дори за административно нарушение, с което се изчерпва личното ми мнение относно разминаването между видяното на място и плановете, до които ми беше даден достъп.

Очаквайте утре следващата част от темата с още такива примери. В първата част от серията бях описал трудностите да стигна до тези документи.

Всички знаем, че в строителството има нередности. Не са нужни дори пет минути в който и да е град в България без да се сблъскаш с пресни примери разпознаващи се с просто око. Всички знаем, че има изисквания за озеленяване при строежи, както и знаем, че повсеместно не се спазват. На места липсва съвсем озеленяване, а на повечето от останалите е бутафорно или вече заменено с паркоместа и кафенета.

Озеленяването не е просто желание или за красота. Има критична роля в чистотата на въздуха, намаляване на шумовото замърсяване, защитата от наводнения и биоразнообразието в града, което от своя страна помага за намаление на вредители. Специално за наводненията видяхме ярък пример наскоро, където наистина сериозно количество дъжд веднага потече по улиците вместо да се задържи от огромното количество сгради построени наскоро. Запечатването на повърхностния слой е сериозен проблеми прави озеленяването все по-важно.

Да започнем от началото

Писал съм и преди за озеленяването, изискванията и защо не се спазва. Описах и колко е мъчно да се накара районна администация да направи проверка и да защити дори няколко квадрата трева и едно дърво. Писах какво обществото има предвид когато говори за презастрояване и че зелените площи са съществен компонент от това. Последната статия, впрочем, беше подбудена от среща с тогавашния в.и. главен архитект. Това той сподели личното си мнение, че изискванията за озеленяване били неадекватни и затова той и други не следели за тях много-много. Възможно е и да има връзка с оценката, която други негови колеги дадоха, че при строго спазване на дори старите изисквания интензивността на новото застрояване на София би намаляла с 20 до 30%, а доста сгради построени в последните пет години биха загубили я паркоместата си, я цял вход или крило. Всъщност, изискванията за озеленяването са дори твърде занижени и дават предпоставки за злоупотреби.

От доста време се опитвам да разбера този проблем от нормативна, административна, практическа и дори корупционна гледна точка. Затова съм пускал десетки искания за достъп до обществена информация до различни институции. В повечето случаи получавам входящи номера или части от документи, които хем нарочно не ми дават никаква информация, хем номинално се водят за отговор. Затова подобрявах исканията ми по ЗДОИ и питах отново. В други случаи получавах отговор, че такава информация или документи липсват, което само по себе си е полезно, защото знам, че лъжат и ми помага в следващото искане. В трети случаи се налагаше да изчаквам шест месеца да пусна ново искане с надеждата, че ще забравят с какви извинения са отказали преди или какво са скрили с справките. Последното работи учудващо добре.

След четири години игра на котка и мишка се фокусирах върху четири сгради като примери за подобни практики. Не защото са специални, а просто защото често минавам покрай тях и виждам какво се случва. Отделно са добри примери за наглост в контраст със заявките за плувнали в зеленина и устойчивост сгради. В крайна сметка едва тази година получих достъп до документите на проектите им и мога да говоря с числа и конкретни примери за нарушенията.

Ще ги събера във втората част на тази статия. Първо трябва да обсъдим защо беше толкова труден процесът. Подобно на промените в кадастъра ще покаже отново лобистки текстове в закона и нарочна липса на прозрачност целяща опазването на именно такива схеми. Надявам се, че ще внесе и повече разбиране какво виждате в снимките в следващата част.

Преди това обаче важно уточнение: знам, че далеч не всички термини, които използвам са точни и обясненията изчерпателни. Целта ми тук е да внеса яснота на разговорен език, а не да цитирам наредби и лекции по архитектура. Ще се радвам на всяко допълнение и корекция и ще го обсъдим в коментарите.

Какво точно търсех?

Обичам да казвам, че отворените данни ни помагат да задаваме по-добри въпроси. Същото може да се каже и тук. Всички гледаме в разрешението за строеж, а то е само последната фаза от дълъг процес понякога продължаващ над десетилетие. Преди него има виза за проектиране, често промяна на ПУП, серия от градоустройствени заповеди, обсъждания в специализирани комисии и всичко това на база инвестиционни проекти. Нерядко има и промени и заповеди след разрешението за строеж като намаляване броя на паркоместата, промени в разпределението, а в един случай, на който попаднах тия дни – цялостна промяна на предназначението, конструкцията, мястото и всичко по сградата независимо, че оригиналното разрешение вече няма правно действие.

Всички тези стъпки носят риск за нарушения, пропуски, умишлено забавяне и корупция, особено предвид, че процесът упорито не се дигитализира, за да е лесно проследим. Част от документите като искания за промени на ПУП, издадените визи и заповеди са публични. Строителните книжа заедно с всички тези административни документи следва да се качват в регистъра по ЗУТ, който обаче все още не е видял бял свят – мина обсъждане и от началото на мандата чака само подписа на Шишков.

Час от тези строителни книжа и инвестиционното намерение са и плановете за озеленяване. Това са няколко скици, които в детайли показват къде ще са зелените площи, колко ще е дълбок почвения слой, къде и колко дървета и храсти ще има и какъв процент от изискванията ще бъде постигнат.

Защо е важно?

Плановете за озеленяване са неразделна част от проекта и на тяхна база се издава разрешение за строеж. В последствие приемателната комисия сравнява тези и други документи с това, което на практика виждат на място и решават дали да издадат акт 16. Това е поне на теория. Конкретно за София и озеленяването подписът е на служител на районната община. По принцип трябва да е ландшафт архитект, но в практиката често самият районен кмет или трето лице, на което е делегирал, се подписва. Длъжни са обаче и потвърждават с подписва си, че довършеният имот отговаря на описаното в плана.

В статията си за бутафорното озеленяване описах някои от изискванията в наредбата за зелената система в София. Някои ключови аспекти са:

• Почвеният слой трябва да е минимум 120 см. дълбочина при дърветата, а ако са в кашпа – поне 1 м³ обем на почвата
• За храсти почвения слой трябва да е поне 60 см, а за трева – поне 40 см.
• При строежи над 2 декара – задължителен резервоар за дъждовна вода и използването ѝ за поливане на зелените площи
• Отстояние на дървета от сгради – 1.5 м. или и 3 м., ако дървото стига 5 метра.
• Отстояние от бордюри – 70 см.
• Отстояние от пътни платна – 2 м.
• Отстояние от откоси и тераси – 1м.
• Отстояние от стълбове – 4м.

Тези изисквания не значат, например, че не може да се засади дърво точно до бордюра на пътя без достатъчно почва. Безсмислено би било, защото ще изсъхне, но също така не следва да се брои при смятането на озеленяването. Това е важно, защото освен дялът земя като зелена площ има изискване и какъв процент от нея е във висока дървесна растителност. За широколистни дървета с височина между 3 и 5 м. на 12 годишна възраст броят 12 кв.м. площ за това изчисление. Над 5 м. – 20. При иглолистните е съответно 5 и 7 кв.м.

Ключов аспект тук е, че доста от тези изисквания влизат в сила през юли 2023, т.е. за разрешения за строеж издадени преди това важат старите разпоредби за отстояния и почвен слой. През 2019 г., например, изискват да има почвен слой от поне 60 см., а когато е не по-малко от 30 см. площта важи с индекс 50% към общия коефициент на озеленяване. Отстоянията от бордюри, стени и тераси обаче са били същите.

Трябва да се разбере също, че плановете не са абсолютни. Това е просто илюстрация как си представят, че ще стане озеленяването, но на терен може да се окаже друго. Аналогично скиците къде ще бъдат сградите почти никога не отговарят в мащаб – отстоянията не са същите, височината не е тази и прочие. Затова ключовия момент е при приемане на обект на груб строеж да не се гледа по документи, а да се измерват реалната височина и отстояния. Аналогично при премателната комисия не се гледа дали точно в това пространство има дърво, а колко са на брой, дали са същия вид (има значение колко големи ще станат) и дали почвения слой и отстоянията са правилните.

Защо не виждаме тези планове?

Най-честата причина за отказ при поискване на тези скици, е че се засягали правата на трети лица. Това са инвеститорските компании и архитектите. Те от своя страна изрично са искали да не получавам плановете за озеленяване. Доколкото не изясняват никога в отговорите си точно какви права биха били засегнати и по какъв начин, може само да гадаем, че всъщност замесените се притесняват от разкриване на нарушения.

Подобни откази са доста спорни, защото става въпрос за документи неразделна част от строителните книжа. ЗУТ изрично посочва, че поне част от тях трябва да се публикуват в регистъра (когато види бял свят), т.е. са публични по дефиниция. Отделно свободно може да се използват в рамките на административен процес и производство, част от който спокойно да изиска публичността им какъвто вече в случая с исканията за промяна на ПУП и други аналогични скици от същите инвестиционни проекти. Няма основателна причина да се прилагат тези правила за публичност за едни чертежи, а не за други. Най-вече законът за достъп до обществена информация предвижда, че дори да има съмнение за засегнати права, при надделяващ обществен интерес може да се предостави достъп при минимизиране на предполагаемата щета. Т.е. могат да редактират имена и елементи, които ги притесняват и пак да предоставят скиците.

Експлоатиране на авторски права за прикриване

Попаднах и на друг аргумент – авторски права. Законът третира архитектурните планове и всичко свързано с градоустройството по любопитен начин. През последните 10 години са вкарани множество стратегически промени, които силно ограничават разпространението на архитектурни планове освен, ако изрично не се изисква от друг закон – например както ЗУТ дава възможност това да се определели с наредба. Тук ограничението сериозно надвишава опазване на имуществените и неимуществените права. Забранили са притежанието на копия от архитектурни планове дори за лична употреба без търговска цел.

Както се сещате, в тази хипотеза попадат и плановете за озеленяване като част от архитектурния проект. Те съдържат лични данни като кой ги е изготвил и подписал. Тези данни стандартно се заличават по GDPR. Това от своя страна създава интересна хипотеза – ако все пак получа тези скици със скрити имена и подписи, мога ли да спазя Закона за авторските права и да опиша както съм задължен източникът и авторът му, когато не го знам.

Голяма част от възможностите за т.е. „безкористно използване“ на авторски материали като журналистически материали, критика, сатира и прочие нарочно и изрично изключват тези свързани с архитектурата и градоустройството. Трудно ми е да определя тези точки като лобистки опити да се скрие ключова за обществото информация злоупотребявайки с принципите на авторското право. Аналогичен случай имах преди години, когато направих карта на разрешителните за сеч в България и няколко лесовъда ме заплашиха със съд, тъй като имали авторски права върху актовете и никой нямал право да ги използва без тяхно съгласие.

Административни документи в квантова суперпозиция

Всичко описаното до тук не важи за официалните актове и документи издадени от различните институции като част от административния процес. По принцип всички те са по подразбиране публични и специално тези по ЗУТ трябва вече да се публикуват от общини, ДНСК и министерства. Някои, които засягат вътрешни процедури и актове стават публични и обект на поискване по ЗДОИ две години след издаването им. Дори за тях никой държавен служител няма право да откаже предоставяне на вътрешните номера на такива документи, както и да признае съществуването им, освен ако не са засекретени. Тук няма значение дали същите се отнасят или засягат трети лица.

Това значи, че документ като протокола от държавната приемателна комисия, разрешението за ползване и всички документи издадени от общината и ДНСК следва да са публични и то най-късно две години след датата. Отделно копия от протоколите се дават на подписалите ги страни и членове на комисията.

Именно заради тези важни аспекти обжалвах два отказа на ДНСК да ми предоставят точно такива актове издадени от тях, както и протоколи по приемане. В тях се съдържа ключова информация какво са видели, какви забележки са имали и кой се е подписал, че всичко е наред. Делата са насрочени в рамките на следващия месец и се надявам до края на годината да имаме резултат.

Компромисният път

Авторските права в България са доста строги и подобни тенденциозни ограничения специално за архитектурата съвсем естествено притесняват всеки. Дори когато няма зла умисъл и опит за прикриване, това механично води до отказ от действие „за всеки случай“. Както споменах, ЗДОИ дава възможност да се търсят алтернативи при надделяващ обществен интерес. В случая несъмнено има такъв предвид изложеното в началото на този текст. Затова на няколко поредни искания за достъп до обществена информация от Столична община ми дадоха възможност да видя все пак плановете за озеленяване. Условието бе нямам дигитално копие, да ги чета само физически на място и да не правя снимки.

Това ми позволи да видя истинските параметри, разпределени на озеленяването, колко дървета, вертикално озеленяване и отстояния са обещали, както и как тези планове са се променяли с времето. Това е важно, защото често не знаем какво търсим докато не го видим. Не стига просто да се искат няколко числа от документите. Пробвал съм и дори такива са ми били отказвани с аргумента, че не им била работа да ровят по дигиталните архиви. Тази седмица получих такъв отказ по свързана тема, за която ще пиша също скоро. Нямах възможност да видя също протоколите от приемателната комисия, защото те са били при ДНСК, а районната администрация, където са разглежданите сгради и е била страна, отрича да има копие.

Затова в следващата част на тази статия няма да мога да ви покажа самите планове. Първо, защото години наред получавах откази от вече бивши главни архитекти. Второ заради ограниченията в закона за авторското право целящи именно избягване на подобна прозрачност. Трето, защото все още нямаме публичен регистър по ЗУТ, който да се надгради да включва документи защитаващи обществения интерес заедно с други подобни като транспортния анализ и становищата за пожарна безопасност.

Този начин на предоставяне е силно ограничаващ, най-малкото защото мога само да преразкажа какво съм видял на база няколко числа в наредбата. Ландшафт архитект би хванал с един погледа всички нередности, ако документите бяха публични. Все пак, Столична община направи една крачка повече от всички други институции и предишни администрации и ми даде поне някакъв достъп. Следващата стъпка би била довършването на регистъра по ЗУТ от Шишков и изискване да се качват този тип документи там.

В близките дни ще публикувам следващата част от темата, че която ще покажа с конкретни примери какво видях, какво липсва и защо е толкова нужна прозрачност и безкомпромисност.