Tag Archives: сдвр

Едно от белите петна на София – част 2

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Преди точно 6 седмици писах за това как СДВР и ЦГМ имат сериозни бели петна в столицата и усърдно не забелязват определени проблеми и лица. В случая ставаше дума за нещо дребно и прието за ежедневие от повечето – редовно блокиране на тротоарите около ресторант 101, а понякога и буквално отцепване на района от джипове и гардове по време привидни сбирки на небезизвестни лица.

Три седмици след въпросния текст се забелязваха една идея повече патрулки в района на ресторанта, което даде надежда, че някой се е задействал. Проблемите са от двете страни на улицата, но най-вече от страната на тротоара на комплекс Диана и ресторанта, който се намира на ъгъла му. За овладяването на комплекса и околността му е писано доста.

Днес минавах от там и забелязах следната мила картинка. Патрулката беше спряла, изчакваше шофьори на спрели коли и пишеше актове. На отсрещната страна. Където не бяха джиповете на „не го знам тоя чий човек е“.

Докато детска количка се движеше по улицата пред фаровете на джиповете наредени по тротоара, приближих полицаите и ги попитай „След тези ще вземете ли мерки за ония отсреща? Там е основния проблем.“ Видимо изнервен и афектиран единия полицай ми се сопна, че е сам и сега ще се фокусира единствено на това по-отдалечено място. За колите около ресторанта нямали планове.

Отидох до другия. Той се опита да обяснява, че то било обособено място там и защо да им правили проблем. Посочих им къде е тротоара. Отделно, точно по диагонал от тях на място ясно видимо от камерата в колата им се виждаше джип паркирал на нещо, което дори в опитите си за реинтерпретация на градската среда не успя да оспори, че е съвсем ясно тротоар. Отделно призна. Там не пипали обаче днес.

Питах дали са викнали паяк. Казаха, че не са. Попитах дали ще седят тук докато дойде, защото от ЦГМ са ми казвали, че без патрулка на това място не вдигали, а всеки път като дойдат и патрулката избягала. Вдигнаха ръце възмутено какви глупости им говоря – нямало такова нещо. Викам ок.

Минах през същото място след 7-8 мин. Патрулката вече я нямаше. Джипът и останалите са още там. Една баба заобикаляше умело тях, прелитащите коли и кофите за боклук. Тя ще остане. И гардовете.

The post Едно от белите петна на София – част 2 first appeared on Блогът на Юруков.

Пример за синхрон в бездействието на СДВР и ЦГМ

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Тази седмица имах интересен разговор със СДВР и ЦГМ. Това отново от рубриката „Тука е така… както си го направим“.

Вървях в района на спортен комплекс Диана и минах отново покрай ресторант 101. Тротоарът за преден път беше изцяло зает с джипове на два реда. Пред мен жена с малко дете също се възмути, наложи се да мине по пътното платно и един за малко да я отнесе.

На метри по-надолу имаше патрулка. Спират често там, но на почтително разстояние от 101. Проверяват на случаен принцип. Заради случилото се току-що отбелязах на полицая, че видимо се създава опасност. Още повече, че отсрещният тротоар половината го няма, а другата половина е зает също с коли.

Погледна ме, завъртя се, каза, че нищо не можел да направи. Викам спирането на тротоар е забранено по този начин и го има в правилника за движение по пътищата. Именно негова работа е. Вика, че знае, но за „това място“ трябвало ЦГМ да звънна, чак тогава глоба щял да пише. Завърши с „знаете в каква държава живеем“.

Междувременно се чуват още едни спирачки зад мен и виждам още хора слезли на платното да минат, а кола зад тях нервничи, защото иска и тя да се качи на тротоара да паркира пред въпросния ресторант.

Та звъня на ЦГМ. Обяснявам ситуацията и кое е мястото. Уточнявам, че става въпрос конкретно пред ресторанта, а не отсреща или надолу по Титнява. Паяците обичат да вършеят по улицата, но явно има няколко бели петна в картата им и 101 е едно голямо такова.

Накрая добавям, че на място има патрулка и съм говорил с тях. Отсреща променят тона „Ама полицаи ли има?!“ Увещавам ги още, защото настояват, че им трябвало решение „от горна инстанция“, за да вдигат на това място. Щото то тротоар, правилник, ама… Накрая измрънква „Абе те полицаите като ни видят ще избягат пак.“ Там без патрулка не пипали.

И така със СДВР в комбина с общинското дружество-еманация на лошото управление и корупцията на Софийска община. Заведението на Сталийски покровителствано години наред от Фандъкова, спортни министри и трудоустроени кадри на ГЕРБ си остава бяло петно в полезрението на полиция и община. Също остава и любимо място за сбирки на едни мастити индивиди, които редовия полицай не смее да спре за проверка, защото „не се знае на кого са човек“, а и никой в СДВР няма да го защити, а по-скоро ще „изчезне в някоя канавка“, ако мога да цитирам познат в структурата.

Та тука е така… както си го направим.

The post Пример за синхрон в бездействието на СДВР и ЦГМ first appeared on Блогът на Юруков.

Защо София не се справя с безразборните фойерверки?

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Струпването на голям брой хора на едно място неизменно идва със своите проблеми. Някои злободневни, някои по-сериозни. Това важи както за единичен блок, така и за цял град. За да може да се спогаждаме, следва да има правила, които да се спазват, но най-вече някакво ниво на съобразителност и обръщане на внимание на околните. Не може, а и не следва всичко да се кодифицира, така че трябва да използваме здрав разум и съобразителност, както във всичко друго. За блока това може да значи да не къртиш по никое време и да не си хвърляш боклука през прозореца. За градовете – да не паркираш където и да е, да не замърсяваш, да не трошиш и да не гърмиш пиротехника когато и както ти падне.

Както повечето знаят от опит, здравият разум е трудно нещо за някои хора. Затова някои от тези неща са регламентирани и имат своите санкции. Целта им често е да пресече особено наглото пренебрегване на правата и спокойствието на околните. В случая с пиротехниката конкретно в София проблем имаше предимно с няколко заведения из града. Като цяло обаче на повечето места в било приемливо до скоро.

Решението на Столичният общински съвет

Дали покрай пандемията, дали заради друго обаче през 2021-ва ситуацията се влоши значително и се чуваха гърмежи из целия град по няколко пъти на седмица. Нещата ескалираха до там, че отдавна обсъждана промяна от Общинския съвет накрая беше приета въвеждаща разрешителен режим за пиротехниката. Едното изключение е на 31 декември до 1 часа. Другите изключения са важни и ще говорим за тях след малко.

Местните кметове трябваше да публикуват информация на страницата си, да дават разрешения както и да публикуват всяко едно. Имаха право да отказват, ако искането е за след 22 часа, при лоши метеорологични условия, както и ако се стреля в междублокови пространства в допълнение на забраните в чл. 60 на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Изискването влезе в сила от началото на март 2022.

В следващите два месеца имаше забележимо намаление на пиротехниката, поне в сравнение със същия период на предходната година. След няколко гърмежа около полунощ реших да подам сигнал да видя как работи контролът. Краткият извод е, че не работи. Подадох няколко сигнала в call.sofia и на 112. От общината отговориха, че нямат правомощия и само СДВР може да санкционира. В два от случаите дадох точно описания кой е ресторанта и че съм видял лично фойерверките да се изстрелват конкретно от персонала. Последствия нямаше. Единият път ми звънна само да ми се кара районният от къде съм знаел, че ония нямали разрешение да гърмят. Отговорих, че съм проверил и щом няма публикувано такова, значи нямат право.

Заявления, разрешения и глоби… може би

Стана ми интересно колко всъщност такива разрешения са искани и дадени. Затова в края на август пуснах искане по ЗДОИ до общината. Отговориха ми всички райони освен Студентски и Младост. За първите малко повече от 6 месеца ми казаха, че са подадени 38 заявления, от които 30 са приети и са издадени разрешения. Интересното в случая е, че в някои райони е имало издадени разрешения направо от Фандъкова в разрез с решението на СО. Те не са публикувани на страницата на Столична община обаче. Тук съм отбелязал местата, за които са искани разрешения. На някои има по две или три такива през месец.

За да следя бъдещи решения, направих скрипт, който да ги намира и да ме уведомява до час. Така откриха, че от искането ми по ЗДОИ до сега е имало само още две заявления – на 2-ри септември в Искър и на 7-ми декември в Студентски. Последното е единственото издадено разрешение за декември, а за октомври и ноември няма никакви. Гърмежи очаквано тогава имаше.

Преглед на заявленията показва някои интересни неща. Нито едно не отговаря стриктно на условията, а няколко дори не отговарят на формалните изисквания в решението на СО. Например, заявления във Витоша, Нови Искър и Изгрев са подадени и решения са публикувани по-малко от 3 дни преди събитието. В един случай – няколко часа преди гърмежите. В един случай в Банкя е разрешена пиротехника до 23:00, макар СО да са решили, че може до 22:00. Четири разрешения са в междублоково пространство. Половината са на по-малко от 300 метра от училища или детски градини. Седем са на по-малко от 500 метра от болница или медицински център. Три разрешения са точно до бензиностанция, а едно е било на 330 метра от резиденция Бояна.

Тук проблемът не е в местните кметове, макар да следва да съблюдават поне часа на исканията. Дефинициите в решението на СО и Законът за оръжията са свободни за интерпретация. Освен да се ходи на място или да се търси подробно на картата къде ще се стреля, трудно може да се разбере кое е междублоково пространство и какво всъщност се счита за такова. Има определение в други нормативни актове, но надали някой е обръщал внимание. Лоши метеорологични условия също може да значат каквото и да е. По-важното е, че не ясно какво означава „в близост“ според ЗОБВПИ. В строгия смисъл може да значи на територията или двора на училище или църква. Тъй като видимо е оставено на здравия разум и собствена преценка на полицията, то има повече смисъл да се гледа далечината, на която може да измине изстреляна ракета. При грешно боравене, това хоризонтално може да е между 300 и 500 метра в зависимост от ракетата.

Това би означавало, че на 300 и 500 метра от изброените в закона и решението на СО обекти в София не трябва да се използва пиротехника. Ако прегледате картата на столицата колко училища, градини, болници, медицински центрове, бензиностанции, църкви и други защитени обекти има, то консервантивно поне 2/3 от жилищната площ на града не следва да се използва пиротехника. Това особено важи за жилищните квартали.

Гръмката тишина извън наредби и закони

Тези 20 души заявили пиротехника поне са се постарали да минат както си му е реда. Към тях има поне пет пъти повече, които разчитат на бездействието на контролните органи. Част от искането ми по ЗДОИ беше и броят подадени сигнали и наложени санкции. Същите ония санкции, за които СО припомни вчера, че щели да глобяват, освен на 31-ви срещу 1-ви. Впрочем, толкова не са в час хората на Фандъкова, че вчера даже са объркали пред БТА, че можело да се гърми до 2 часа на 1-ви януари – по наредба в до 1 часа. Та на моето запитване отговорът беше, че между март и август тази година е нямало нито един регистриран сигнал за такова нарушение в което и да е районно кметство. Никой в София не се бил оплакал според тях над 6 месеца. Съответно няма и нито една наложена санкция. Това е абсурдно, защото аз лично съм подавал няколко по телефона и през call.sofia. Знам за поне 10 сигнала в район Изгрев и Красно село. Някои от тях лесно могат да се намерят в портала на общината по ключови думи.

Въпреки настоятелните ми напомняния МВР реши да не отговори на това колко сигнала са получили, включително от телефон 112. Отговориха обаче, че не са санкционирали никого между март и август 2022 нито във връзка с решението на СО, нито по чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВПИ. С други думи, практически няма контрол над използването на пиротехника в София.

Причини за това има няколко. Обективната е, че се стреля 2-3 минути и се бяга. Това дори е услуга, която някои доставчици на фойерверки предоставят – идват с буса, правят шоу, събират нещата и си тръгват. Известно е обаче, както с шума, някои заведения имат уговорка с местните патрули да не им правят особен проблем. Известни са и заведнията, от които редовно се стреля – най-вече по празници. Някои дори го предлагат неофициално като част от пакета.

Тук идва един любопитен аспект от Наредбата за опазване на обществения ред в София. Чл. 8 прави изключение за пиротехника при масови мероприятия, включително „сватбени, семейни и фирмени тържества“. До тук добре. Алинея 2 обаче изисква да се иска разрешение за това мероприятие и то може да бъде отказано от общината. Ал. 7 пък забранява „внасянето, продажбата и употребата на спиртни напитки“. С други думи, поне де юре, сватбите следва да изберат или алкохола, или фойерверките.

Основната причина за бездействието обаче е нехайството на СДВР и принципно лошата координация между полиция и община за проблемите на града. Много от проблемите като безразборното паркиране, опасното каране и фойерверките не се решават с акции и индивидуална инициатива на някой полицай, а със системни действия и надзор. Ясно е, че не може да се хване всеки, който гърми, за да избива комплекси, но в повечето случаи говорим за едни и същи извършители, често като част от бизнес. В основата си причината за липса на контрол е, че СДВР не разпознава пиротехниката като проблем и не работи добре с хората и месната власт, също както цялата структура по други теми.

С още санкции и регистри не се решават проблеми

Липсата на активност от страна на Фандъкова и СДВР доказано не може да се реши, освен с избори. По инерция, към това нехайство и бездействие се подхожда с още забрани и наредби. В случая обаче тази на СО допълва Закона за оръжията добавяйки междублоковите пространства и лошото време като фактор за отказ. В началото на ноември Административен съд София отмени тази част от наредбата с аргумента, че вече е уреден този режим на разрешение и не е работа на районните кметове да дават още едно разрешение. Отсъждането се обжалва и няма да влезе в сила до тогава.

Районните кметове може би биха се съгласили, че не им е работа. Факт е, че ЗОБВПИ в голяма степен урежда правата и задълженията при боравене с пиротехника. Факт е обаче и че полицията абсолютно бездейства в контрола над въпросния член. Отделно има хипотези, които изискват разбиране за спецификите на района. Отделно е добре да се уведомяват хората в съседство, че ще има гърмене. В този смисъл решението на СО от преди година, въпреки недостатъците си, постигна напредък.

Истината е, че закон има, но за пореден път не се спазва, както по много други параграфи. СДВР оплита всичко в административни безсмислици и дори препраща към прокуратурата, които симулират дейност на принципна основа. Отчасти ги разбирам – заради беззаконието и безсметните чадъри в институциите не знаят дали ще попаднат на човек, дето има човек и после ще им трият сол на главите. Ако мога да цитирам познат в СДВР – ако утре направи проблем на мутра и ония го пребие, не знае дали ръководството няма да го накаже, че си е изцапал с кръв униформата. В този смисъл може само да аплодираме онези 20-тина души, които все пак са си направили труда да поискат разрешение за пиротехника.

Тука е така… както си го направим

Започнах с това, че съвместното съжителство се базира на компромиси. Това важи както за дома, така и за блока и на ниво град. Всеки може да прави каквото си иска, стига да не пречи на другите в разумни граници. Това, което се случва с пиротехниката в последните две години в София надхвърли отдавна тези граници и разума.

Навярно всичко това ви се струва излишно, стъпкване на правата на хората да правят каквото си искат или неизбежна част от градската среда. Градът обаче е такъв, какъвто си го направим. Голяма част от него е кочина, защото именно ние сме си го направили такава. В случая с пиротехниката има редица обективни причини да се търси силно ограничаване, особено имайки предвид взривоопасните вещества, които се складират на територията на болници и бензиностанции. Отделно не следва да чакаме отново да се запали нечия тераса или училище от „заблудила“ се ракета, за да се замислим, дали всъщност не е добра идея да се поспре с това. Не на последно място, макар явно да предпочитаме да не ги виждаме много съдейки по сегрегирането на училищата наложено от директори и родители, децата със специални потребности съществуват и фойерверките им се отразяват доста различно от на вашите деца, например. Сигурен съм, че някои хора с домашни любимци биха се включили с подобни притеснения и опит. Да не започвам дори за замърсяването на въздуха, за което говорим особено активно в последните години.

Затова обръщайте внимание на този и подобни проблеми, защото са неразделна част от качеството на градската среда. Мислете добре на изборите тази година. А в следващите дни – не забравяйте, че няма нито едно издадено разрешително за пиротехника до 8 часа на 31 декември, но и на Фандъкова не и пука, а на структурата под Милтенов не изглежда да иска да направи нещо по въпроса.

The post Защо София не се справя с безразборните фойерверки? first appeared on Блогът на Юруков.