Tag Archives: Daily

Юли

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_PICT6740_dt


Жарко – като открадната целувка
Загадъчно – като пътека в злак
На брега видях забравена обувка…
Разбрах, че Лятото е тук! И пак!

02_PICT6585_dt


Полепва залезът по длани на смокини
Солта рисува изсъхваща кора
Търпението чакам да отмине
Да се слея с идната зора…

/Flo, 07.2024/

03_PICT6706_dt

Януарско – почти пролетно

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC03227_dt

Махнах лампичките. И Дядо Коледа замина в едно кисе да дреме. Какво си пожелавам?… Да мога да ги окача пак.

Тези първите седмици са винаги много тегави. Като началото на нанагорнище. Крачиш и си викаш “Нищо и никакво, ей сега ще го гътна!”, а подметките ти сякаш са метални… И си глътнал цял средиземноморски циклон с ветровете…

02_DSC03235_dt

… Да видя Ариана пълна, и с патици с нова реколта патенца.

03_DSC03241_dt

И дали украсата на Орлов мост ще надмине тазгодишната. Не е непостижимо, като гледам. Желанието за жива елха следващия път се изпари. Ей затова, заради тази гледка обикновено…

04_DSC03253_dt

Празни улици, празни кръчми, празни места,… обичам и толкова искам и аз да изпразня изцяло кошера в главата ми…

05_DSC03266_dt

И все не успявам! Всяка година си го пожелавам и после пак се оказвам като стара къща – пълна със спомени, затънала в бурени…

06_DSC03270_dt

Та си мечтая за една пожарна… Да вземе да пусне маркуча и да ми промие всички черни камъчета в кофата.

07_DSC03293_dt

Да ми остави само въображението – рещо се свободно, като клоните на вятъра… Чисто, синеоко и ледено като локвите през януари!

08_DSC03310_dt

Поне винаги знам, че природата е в съзвучие с мен. Има ли буря вътре, има я или ще се появи и над мен.

09_DSC03299_dt

10_DSC03308_dt

Пък после си казвам “Дано не става ей такава, зареяна! Нищо не виждаща, не усещаща”. Всяка радост е чудо, всяка болка – и тя!

11_DSC03313_dt

Та нали това е да усетиш самия живот – захапката му здрава!

12_DSC03309_dt

Всяка роза е с бодли, всеки цвят вехне… друг да се роди.

13_DSC03265_dt2

Зад всяка руина има стрък нова кръв. Коя съм аз, че да отменям природните закони?!

14_DSC03279_dt

… просто брънка, бодил, пчела, пейка или скала. Всеки ден различна, и себе си.

Есенно лято по Шишман

от Гергана Василева
лиценз CC BY-NC-ND

01_DSC02101_dt

Или лятна есен,… както и да го наречем важното е, че този топъл вятър, който ни накара да хвърлим якетата, който плисна усмивки по улиците, който завихри палитри по тротоари и улици и пребоядиса настроенията…

02_DSC02071_dt

… е нетипичен! Неочаквана някаква такава ваканция. Всяко утро си казваш “Е, хайде още малко, още ден, два… А може и седмица да се задържи така!” Има още пътеки необходени, още рокли неразмятани, още коси нецелунати от слънце. И още сладоледи… неопитани! ;)

03_DSC02075_dt

И с удивление си намираш цветовете, които цяло лято някак си пропуснал. И детайлите, които после изплуват заедно с усмивка и спомен за мелодия…

04_DSC02080_dt

А пък е жега! Истинска лятна жега та чак гюрука да свалиш. Да се изфукаш… Докато не ти декорират предното стъкло…

05_DSC02085_dt

Вървиш и попиваш с всички сетива – това вибриращо и бълбукащо разнообразие от образи, звуци, форми и цветове.

06_DSC02079_dt2

07_DSC02092_dt

Време за чудо и приказ! Време да се забавиш след работа, да пиеш по бира или кафе, … да пориташ след училище…

08_DSC02097_dt

… да срещнеш сродна душа.

09_DSC02102_dt

Изненадващо, неочаквано, като топлия вятър…