Стана известно решение на ЕСПЧ, засягащо защитата на гражданите от незаконно проследяване. Нарушение на чл. 8 ЕКПЧ.

Следва съобщението на БТА:

Европейският съд по правата на човека осъди България по делото „Кънев и Български хелзинкски комитет срещу България“ заради липсата на минимални гаранции срещу произволно и незаконно обработване на данни от Държавна агенция „Национална сигурност“ за граждански активисти и правозащитни организации. Съдът установява, че ако агенцията разработва някого незаконно, няма механизъм, чрез който обектът на оперативен интерес може да се защити.

България е нарушила чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, защото не е осигурила минимална степен на защита на жалбоподателите срещу произволно и незаконно обработване на данни за тях от страна на Държавна агенция “Национална сигурност”, постанови Европейският съд по правата на човека. 

Решението засяга отказа на ДАНС да разкрие дали е събирала разузнавателна информация за Красимир Кънев и Българския хелзинкски комитет по време на и след антиправителствените протести от 2020 г. И 2021 г. ЕСПЧ не установява като факт дали ДАНС е следила Красимир Кънев или Българския хелзинкски комитет (БХК). Съдът обаче приема, че липсата на институция, която може ефективно да провери дали такова събиране на информация се е случвало по законен начин, представлява намеса в правата им по чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека — правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията.

През юни 2021 г. Красимир Кънев като председател на БХК отправя запитвания до Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) дали по отношение на него самия и на БХК са извършвани подслушвания и други тайни операции на българските служби за сигурност. Запитването е провокирано от многобройните съобщения за такива практики спрямо журналисти, политици и неправителствени организации след разпускането на правителството на ГЕРБ и Обединените патриоти през май с.г. Тогавашният председател на ДАНС Пламен Тончев отказва да предостави исканата информация. Той не отрича, че агенцията е извършвала тайни операции и е събирала данни за БХК и негови служители. Но поради опасността от разкриване на източниците на информация или негласните методи и средства за нейното събиране, искането следва да се остави без уважение. 

БХК оспорва отказите пред Административен съд – София град и впоследствие пред Върховния административен съд. И двете инстанции намират жалбата за неоснователна. В различните етапи ДАНС се позовава на различни основания за отказ – първо процедурни изисквания, после „служебна тайна“, а по-късно и „държавна тайна“, като българските съдилища последователно приемат позицията на агенцията, въпреки че тези основания не могат да бъдат едновременно верни. 

С решението си от 28.04.2026 г. ЕСПЧ постановява, че за целите на защитата на националната сигурност е необходимо държавите да имат закони, предоставящи на властите правомощия да събират и съхраняват информация за хора в бази данни, които не са обществено достъпни, но трябва да има ефективни гаранции срещу произвол и злоупотреба с тези правомощия. Фактът, че Красимир Кънев и БХК не са могли да получат достъп до данни, отнасящи се до тях, които са били обработвани от ДАНС, или да получат ясен отговор на запитването си дали е имало такава обработка, сам по себе си не представлява нарушение на член 8. Но възниква въпрос за вида гаранции, които биха могли да осигурят ефективна защита срещу произвол и злоупотреба при тези обстоятелства. 

ЕСПЧ разглежда потенциалните гаранции във връзка с обработката от ДАНС на оперативни данни, свързани с жалбоподателите, и установява, че нито една от тях не е била ефективна. Нито българският съд, нито Комисията за личните данни (КЗЛД), нито Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС), нито парламентът предоставят ефективни гаранции срещу произволно или незаконно обработване на данни от ДАНС. 

Националните съдилища не са видели материалите (ако изобщо е имало такива), до които се отнася решението на ДАНС и не са разгледали дали разкриването на информация действително може да навреди или застраши националната сигурност. КЗЛД няма достъп до тези данни, а на свой ред НБКСРС може да контролира само използването на „специални разузнавателни средства“, а не всички форми на събиране на разузнавателна информация и свързана с нея обработка на данни, извършвани от ДАНС. И накрая – няма индикации, че ДАНС някога е била призовавана пред българския парламент или неговите комисии да докладва конкретно дали е действала законосъобразно при обработката на данни, получени в резултат на нейните операции, нито пък има индикации, че агенцията е докладвала на правителството за начина, по който е обработила получените данни.

Така Съдът достига до заключението, че нито Кънев, нито БХК са имали  минималната степен на защита срещу произволна и незаконна обработка на техните данни от ДАНС.