Tag Archives: Media Law

Внесен е законопроект за изменение на Закона за СРС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Народният представител Божидар Божанов информира за внесен законопроект

Като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:

1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани “когато потрябват” – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.

2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол “политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване” беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.

3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)

4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са “залежали” някъде из службите.

5. Цифровизация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.

6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).

7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.

Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да “вербува” своите подизпълнители, които държи на къса каишка и настанява на важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).

Писмо на правозащитни организации във връзка със заплахите срещу журналиста Димитър Стоянов

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Разпространено е писмо в подкрепа на журналиста Димитър Стоянов:

Подписаните международни организации за свобода на медиите изразяваме тревогата си, породена от координираната кампания на натиск срещу българския разследващ журналист Димитър Стоянов и призовават националните власти да гарантират безопасността му и да реагират на твърденията за потенциална насилствена атака в отговор на репортажите му.

Стоянов е разследващ журналист, отразяващ престъпността и корупцията в Бюрото за разследващи репортажи и данни (BIRD) и отдавна е изправен пред заплахи заради разследванията си. През май 2026 г. за първи път е съобщено, че бургаската районна прокуратура е била предупредена за планирани враждебни действия срещу Стоянов, за които се твърди, че са координирани от български бизнесмен. Прокуратурата е получила предупреждение, подадено от бивш сътрудник на бизнесмена, че се готви Стоянов да бъде нападнат в отговор на работата си. Тогава от Бургаската районна прокуратура уточниха, че случаят е бил препратен до Софийската градска прокуратура.

На 17 юни след това BIRD публикува показания на втори свидетел, който твърди, че същото лице се е опитало да го вербува да нападне Стоянов. Според изданието свидетелят, бивш служител и охранител, е заявил, че по време на среща през януари 2026 г. се твърди, че лицето му е предложило работа и е поискало да удари журналиста в главата с метална бухалка и да му „счупи черепа“. Според репортажа свидетелят заявил, че не се е съгласил да извърши нападението и по-късно е отказал искането. Освен това свидетелят твърди, че след като е отказал, той е започнал да получава заплахи от лице, за което се твърди, че работи като телохранител на бизнесмена. Свидетелят заяви, че е подал сигнал в Софийската градска прокуратура, тъй като не се доверява на местните власти в Бургас, за да разследват безпристрастно обвиненията.

Освен двата отделни сигнала за планирани атаки журналистът е изправен пред няколко съдебни дела. Групите за свобода на пресата твърдят, че много от тези съдебни дела показват характеристики на SLAPPs. По-рано през 2026 г. съд разпореди замразяването на приблизително 25 000 евро в банковите сметки на Стоянов като мерки за сигурност във връзка с тези текущи съдебни производства.

Засега не са предприети конкретни действия на реда в отговор на двете отделни и достоверни твърдения за поръчки срещу Стоянов.

Долуподписаните групи за свобода на печата призовават Столичната градска прокуратура спешно да предостави обществена информация за всяко продължаващо наказателно разследване на предполагаеми заплахи за насилие срещу разследващия журналист, в координация с Бургаската окръжна прокуратура.

Засега на журналиста не е предлагана полицейска защита. Нашите организации допълнително призовават българското Министерство на правосъдието и МВР да следят отблизо тези текущи производства и да гарантират, че безопасността на журналистите се третира с най-голямо значение, в съответствие с Препоръката за безопасност на журналистите, публикувана от Европейската комисия през 2021 г. Според съображение 14 от Европейския акт за свобода на медиите достъпът до медийни услуги трябва да бъде подкрепен и чрез предотвратяване на опити за сплашване на журналистите. Заплаха срещу журналист, предлагащ журналистика от обществен интерес, представлява пряка заплаха срещу свободата на медиите.

Ще следим отблизо реакцията на българските власти.

Международен институт за пресата (IPI)
Европейски център за свобода на пресата и медиите (ECPMF)
Европейска федерация на журналистите (EFJ)
Свободна преса Unlimited (FPU)
Osservatorio Balcani Caucaso Transeuropa (OBCT)
Репортери без граници (RSF)

Конституционен съд: Решение № 8/ 2026 г. за достъпа до трафични данни за нуждите на произведства по ЗЗК

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През 2025 г. законодателят реши да даде на Комисията за защита на конкуренцията достъп до трафични данни. Беше напълно ясно, че такова правомощие не е в съответствие с Конституцията. За докладчик беше определена Павлина Панова.

Вече е известно решението, новите разпоредби са обявени за противоконституционни. Но има различия в мотивите.

Според мнозинството, анализът за пропорционалност по настоящото дело изисква проверка дали степента на намеса в правото на свобода и тайна на кореспонденцията не надхвърля необходимото за постигане на преследваната с ограничителната мярка цел. Подобна сериозна намеса в защитено от основно право пространство като тази, която предвижда запазване на трафични данни, ще е пропорционална само ако насрещният интерес е също толкова значим от гледна точка на конституционния ценностен ред. За да отговаря на изискването за съразмерност, е необходимо произтичащият от оспорената уредба достъп до трафични данни да служи на изключително важни цели от обществен интерес, заложен в ценностната система на Основния закон, като например преследване на тежки престъпления, и да съответства на специалните изисквания относно ограничаване на засегнатите от такъв достъп основни права. Това не се установява, следователно намесата не е в съответствие с Конституцията.

Според Соня Янкулова, чието становище е приведено по-долу изцяло, нарушена е тайнаат ан кореспонденцията на основание, различно от посочените в Конституцията – което е достатъчно за противоконституционност:

За мен няма съмнение, че трафичните данни са част от широкото разбиране на правото на „личен живот“, което в своята практика Конституционният съд разглежда като един комплекс от права – в случая от правото на неприкосновеност на личния живот по смисъла на чл. 32, ал. 1 и правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Конституцията (Решение № 8 от 2019 г. по к.д. № 4/2019 г.). Правото на неприкосновеност на личния живот и правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията са неотменими права, но конституционният законодател изрично е уредил ограничение на правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Конституцията правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията е допустимо да бъде ограничавано, но само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, и то след разрешение на съдебната власт.

Народното събрание е органът, който по Конституция чрез Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс определя наказателната политика на държавата, като неговата дискреционна свобода „свършва там, където започва защитеното от Основния закон пространство от ценности и принципи“ (Решение № 13 от 2022 г. по к.д. № 8/2022 г.; Решение № 4 от 2025 г. по к.д. № 29/2025 г.).

С оспорените разпоредби законодателят е допуснал ограничаване на правото на тайната на кореспонденцията (във вида на процесните трафични данни) не за предотвратяване на тежко престъпление след разрешение на съдебната власт, а за нарушение на конкуренцията, което нарушение самият той е дефинирал като административно (чл. 99, ал. 1 ЗЗК).

Нарушаването на неприкосновеността на тайната на кореспонденцията на основание, различно от уреденото в Конституцията, според мен е достатъчно за установяване на противоконституционност на оспорените разпоредби. В този случай не е необходимо прилагането на общия стандарт за преценка на конституционната допустимост на законово ограничаване на основно право – дали накърнява същностното ядро на правото и дали е спазен принципът на пропорционалност, тъй като законодателят изрично е установил единствено допустимото основание за това ограничаване. Проверката за конституционна допустимост на законово ограничаване на основно право е необходима тогава, когато в Конституцията няма изрично посочено основание, при което ограничаването на основното право е допустимо, или когато законодателят се е позовал на конституционно допустимото основание (например Решение № 2 от 2015 г. по к.д. № 4/2014 г.).

По изложеното подписвам решението с настоящото становище.”

ССБ: Относно използването на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В открито писмо Съюзът на съдиите в България се обръща към министър-председателя във връзка със станалите през последните години обществено достояние множество данни, които пораждат сериозни съмнения относно конкретната необходимост от използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи, както и за това доколко са ефективни предвидените в закона институционални гаранции срещу злоупотребата с тези извънредни и тайни способи за събиране на информация.

Анализът на Българския хелзинкски комитет „Подслушвано правосъдие“ очерта тревожна тенденция на системно използване на специални разузнавателни средства спрямо магистрати при изключително ограничен последващ наказателноправен резултат.

Наред с това, в общественото пространство бяха публикувани журналистически разследвания, включително серията „Корупция Лийкс“, съдържащи информация за искания за прилагане на СРС спрямо съдии и други магистрати, мотивирани с твърдения за изключително тежки престъпления, без впоследствие да е известно да са последвали обвинения или осъдителни съдебни актове по описаните фактически положения.

Публикациите, известни като „Корупция Лийкс“ изискват държавата да предостави институционален отговор на два основни въпроса: дали публикуваните материали съответстват на реално съществуващи архивни документи и ако това е така, спазени ли са всички законови изисквания за тяхното използване, достъп до тях, съхраняване и защита.

Според ССБ министър – председателят разполага както с компетентността, така и със задължението да възложи извършване на цялостен междуинституционален анализ относно използваните специални разузнавателни средства спрямо съдии, прокурори и следователи, който да обхване следните въпроси:

броя на исканията, разрешенията и реално приложените СРС спрямо
магистрати;
институциите и длъжностните лица, инициирали исканията;
характера и конкретността на фактическите основания, въз основа на
които са били отправяни исканията;
броя на отказите за разрешаване на СРС;
съотношението между приложените СРС, изготвените веществени
доказателствени средства, образуваните наказателни производства,
внесените обвинителни актове и постановените осъдителни присъди;
продължителността на прилагането на СРС и случаите на
многократно продължаване на разрешенията;
практиката относно унищожаването на първичната информация и
контрола върху този процес;
режима на съхраняване на веществени доказателствени средства,
когато не е образувано наказателно производство;
наличието на повтарящи се модели при заявителите, използваните
мотиви и оперативните основания;
наличието на достатъчни гаранции, че информацията, събрана чрез
СРС спрямо магистрати, не е използвана за цели извън тези, за които
е разрешено прилагането им;
необходимостта от законодателни изменения за засилване на
гаранциите срещу злоупотреба.
Считаме, че анализът следва да бъде извършен при максимална
прозрачност, с участие на компетентните институции и при възможност – с
участието на представители на професионалната общност, академичните
среди и правозащитните организации, така че неговите резултати да се ползват с обществено доверие.

Александър Кашъмов: Къде е архивът на антикорупционната комисия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

След гостуване на Александър Кашъмов в Нова телевизия, Дневник извежда в заглавие темата за архива на антикорупционната комисия. Поради важността на въпроса ето част от публикацията с автор Георги Пауновски:

“След закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в началото на февруари тази година без ясни мотиви, възниква сериозният въпрос къде е отишъл архивът на комисията”, каза днес по “Нова телевизия” адвокат Александър Кашъмов от програмата “Достъп до информация”. По думите му вече има спечелени дела по Закона за достъп до обществена информация, но наследникът на КПК – Сметната палата – отговаря, че не разполага с търсената информация. От ГДБОП също има писма, че не притежават тези материали. “Ако ги няма в Сметната палата, ако ги няма и в ГДБОП, тогава стои големият въпрос: Кой ги притежава? В частни ръце ли е? В ДАНС ли е? Или на някакво трето място?”, попита Кашъмов. Той допусна, че част от архива може да е в ДАНС, тъй като при разформироването на КПК една част от структурата е преминала именно там. Адвокатът не изключи и възможността част от чувствителната информация формално да е унищожена, но реално да е попаднала в частни ръце.

Според Кашъмов новият председател на ДАНС трябва да даде ясен отговор къде се намира този архив, защото става дума за огромен масив информация, събиран от 2018 г. насам – от създаването на КПКОНПИ, през КПК, до последващото ѝ закриване и прехвърляне на функции към други институции.$

Очаква се решение на ЕК по придобиването на Warner Bros Discovery от Paramount

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 22 юли се очаква решение на ЕК по придобиването на WBD от Paramount. Сделката е за около 100 милиарда евро и предизвиква редица опасения и в САЩ, и в Европа. Споразумението за мегасделката, подписано през февруари след продължителна битка с Netflix, ще обедини активи на Paramount, включително CBS, CBS News, Paramount Pictures и Paramount+ с HBO и HBO Max на WBD, Warner Bros. Pictures, CNN, TNT, TBS, HGTV и др.

„Работим конструктивно с Комисията от осем месеца и сме уверени, че взехме предвид всички опасения, изразени в предварителната оценка на Европейската комисия“, се казва в изявление на Paramount. „Очакваме с нетърпение да продължим да работим конструктивно с Европейската комисия и всички останали регулаторни агенции, докато те напредват в процеса си на преглед за тази сделка.“ Paramount е информирал ЕК за готовност за отстъпки, изданията ги свързват с разпространението на филми в Европа поради опасения, изразени от европейската киноиндустрия.

Министерството на правосъдието на САЩ разреши сделката, но Paramount може да бъде изправена пред препятствие, тъй като Калифорния, Ню Йорк и други американски щати подготвят съдебен иск, за да я блокират, съобщават източници на Reuters.

Обединено кралство: забрана на достъпа на деца до социални медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Забрана за социални медии за лица под 16-годишна възраст обяви правителството на Обединеното кралство. Забраната трябва да бъде въведена в началото на 2027 г. Това е най-добрият начин да опазим децата онлайн, казва премиерът сър Кийр Стармър. Забраната ще обхване онлайн платформи, включително Snapchat, TikTok, YouTube, Instagram, Facebook и X, съобщи правителството. Пълен списък за кои платформи ще се прилага забраната не е публикуван. Правителството е заявило, че забраната ще обхване онези, “чиято цел е да се даде възможност за социално взаимодействие и които позволяват на потребителите да публикуват материали”.

Правителството не възнамерява да включва услуги за съобщения като WhatsApp и Signal в забраната за социални медии. Няма да бъде включено и YouTube Kids – приложението за споделяне на видео, предназначено да бъде безопасно за деца. Повечето платформи за социални медии вече изискват децата да са над 13 години, за да създадат акаунт и да използват услугите си.

Ще бъдат въведени мерки за проверка на възрастта на тези, които използват социалните медии. Това обикновено включва изискване към компаниите да използват технологии, които точно оценяват или проверяват възрастта – като сканиране или искане на ID. Редица платформи, включително порносайтове, вече са длъжни да извършват тези проверки. Ofcom глоби няколко платформи за това, че не са се съобразили. Има опасения относно инструменти като виртуални частни мрежи (VPN), които се използват за заобикаляне на тези мерки.

Организацията European Digital Rights (EDRi) заема твърда позиция против задължителните възрастови ограничения и техническата верификация на възрастта (age verification) за достъп до дигитални платформи, каквито се обсъждат и въвеждат в Обединеното кралство (UK) за лица под 16 години. Организацията определя тези мерки като неефективни и опасни за основните права на потребителите, позовава се на очакваното цифрово изключване на младите хора и лесно заобикаляне.

Какво е нужно? Цифрова грамотност: Обучение на децата как да се справят с рисковете в интернет, вместо пълното им изключване от дигиталния свят.

Капитал: Около 6% от магистратите в България са били обект на специални разузнавателни средства (СРС) през последните 10 години

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Да подслушват съдия е 1500 пъти по-вероятно, отколкото да подслушват обикновен гражданин. Такива бяха изводите от представен в началото на годината доклад на България хелзинкски комитет.

Нова статия в Капитал допълва картината. Проследява се историята за подслушването на съдийката Анелия Щерева. По-точно “способите за проследяване на Щерева са пет: наблюдение, подслушване, проследяване, белязване и документиране. Прилагани са в продължение на два месеца.”

“Анелия Щерева не е разпитвана. Потърсена за коментар от “Капитал”, на въпрос знаела ли е, че срещу нея се води производство, тя отговори отрицателно.”

Навлизането в личния живот на съдиите е масово и остава несанкционирано.

Pegasus и мерките за противодействие срещу инвазивния софтуер

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Компанията Meta съобщи, че е блокирала нови фишинг атаки през WhatsApp, свързани с приложението Pegasus на компанията NSO Group. Meta внася искане в американски съд да санкционира израелската компания заради нарушаване на постоянната забрана да атакува потребители на платформата. Това действие от страна на WhatsApp идва, след като платформата спечели съдебна забрана срещу NSO, целяща да спре достъпа ѝ до приложението. Забраната е свързана с предишни мащабни хакерски атаки срещу журналисти и активисти.

Pegasus стана синоним на понятията за шпионски софтуер, инвазивен софтуер и др. под. Други известни варианти за шпиониране са конкурентни приложения като Predator и Graphite.

Според резолюции на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, България е определяна като “хъб за разпространение на шпионски софтуер”, като се обсъжда криминализирането му в Наказателния кодекс. Народният представител Божидар Божанов съобщава, че дъщерното дружество на NSO Group – Съркълс България, все още оперира активно.

Преди няколко седмици Human Rights Watch са публикували информация за експорт на софтуера за проследяване от Европа към трети страни, някои от които – репресивни режими. HRW определя България като ключов износител от Европейския съюз на технологии за наблюдение на авторитарни режими. Въпреки строгия регламент на ЕС за двойна употреба за 2021 г., който има за цел да предотврати продажбата на шпионски инструменти на режими за злоупотреба с права, HRW установява, че България, заедно с Полша, разрешава износа на технологии за наблюдение. Цялостно разследване на HRW разкрива, че българските власти са предоставили лицензи за износ на софтуер за проникване и системи за прихващане на телекомуникации на държави извън ЕС като Азербайджан.

В Испания съдът прекрати разследване срещу NSO за шпионаж над политици, заради липса на съдействие от израелските власти.

“Време е в светлината на тази информация да се предприемат мерки. В предния парламента внесохме предложение за изменение на Наказателния кодекс, според което се криминализира създаването, разпространението и използването на шпионски софтуер. Ще го внесем отново, като част от инициативите ни за гарантиране на цифровите права. И не, не трябва да има изкючение за службите за сигурност. Особено за нашите, за които през годините е станало ясно, че се използват за политически цели поне толкова, колкото за гарантиране на националната сигурност.”, пише Божанов.

Акцентирам върху изричното убеждзение на Божанов, че не трябва да има изключение за ползване на шпионски софтуер от службите.

Ще допълня, че когато се създаваше Европейския акт за свободата на медиите – регламент, който освен другото съдържа забрана на инвазивен софтуер по отношение на журналисти и семействата им, група държави от ЕС настояваха службите да имат право да го ползват без предварителен съдебен контрол. Сигурна съм, че тази идея продължава да се върти в някои глави.

По съвпадение точно преди три години точно тук съм писала отново за този риск: EMFA: изключението за шпионски софтуер срещу журналисти June 14, 2023

Член 4 EMFA действа пряко, но в българското законодателство не още не са въведени мерки и гаранции, нито са посочени националните правоприлагащи органи, нито са определени санкции при неизпълнение. От 8 август 2025 г. регламентът е предвидено да се прилага.

Съдът увеличи наказанията за побоя над Слави Ангелов на 6 години

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Извършителите на побоя над журналиста Слави Ангелов от 2020 г. са издирени, съдът е признал близнаците Георги и Никола Асенови и Бисер Митрев за виновни.

Присъдата е обжалвана, Апелативният съд е увеличил наказанията с една година и всеки от тях е наказан с по 6 години затвор. Присъдата може да бъде обжалвана, пише Лора Филева в Дневник.

Отбелязвам и аз това събитие, защото има отношение към свободата на медиите.