ДАНС предлага скандални законови промени – за овладяване, централизиране, прикриване, безконтролност на службите.

Вече разбирам защо в правителствената програма имаше само „Реформа в службите“ без никаква конкретика. Защото конкретиката е вредна и опасна. Ще се спра само на най-скандалните промени.

През „преходни и заключителни разпоредби“ изтърбушват Закона за защита на класифицираната информация. Но не в посока на намалява на прекомерното класифициране, заради което отказват дори статистически данни, а в обратната посока.

1. Вечни тайни. В момента максималният срок за „строго секретно“ е 60 години – сега ДАНС предлага безкрайно удължаване, ако „националните интереси налагат това“. На кои ли тайни им изтичат сроковете и биха били разкрити?

2. Бързо и безконтролно унищожаване на информация – в момента, след изтичане на срока на защита (от гриф „поверително“, „секретно“ или „строго секретно“) документите става достъпни при поискване за определен срок. ДАНС предлага да може да ги унищожава веднага по собствена преценка. Без разрешение от ДКСИ и без съдебен контрол, каквито са налице в момента – предлага се всичко това да отпадне и ДАНС да си решава. Припомням, че много от исканията за подслушване и следене са класифицирана информация и ще могат да бъдат зачиствани бързо.

3. Кадрово овладяване – усъвършенстван е инструментариума за кадрово овладяване на ДАНС – въвеждане на повишаване без конкурс по субективна преценка на председателя; удвояване на изпитателния срок с цел по-дълго държане в кадрова зависимост; премахване на длъжностната характеристика от служебното досие на служителите; премахване изцяло на държавните служители по общия ред – т.е. дори деловодителят ще трябва да е служител по специалния ред за ДАНС (с 15 заплати и др.); улесняване на ад-хок разместването на служители и дори премахване на вътрешните правила за него; дори вътрешната структура на ДАНС вече няма да се определя нито от закона, нито от Министерския съвет, а от председателя на ДАНС – което е инструмент за пълно кадрово овладяване. И нещо дребно – вече и служителите на трудов договор ще имат безплатен градски транспорт, така че и те да бъдат обгрижени с привилегии.

4. Централизация на разрешенията за достъп до класифицирана информация – към момента достъп до „поверително“ може да се дава след проучване от служителя по сигурността на информацията (ССИ) към съответното ведомство. ДАНС предлага вече всички да минава през тях и нито ССИ, нито Държавната комисия по сигурността на инфорамцията да могат да издават разрешения за достъп. Това е допълнителен инструмент за централизиран кадрови контрол през ДАНС.

5. И един куриозен текст – „предвижда се несъвместимост да не е налице и в случаите на осъществяване на психологическо консултиране и психотерапия, което ще позволи на психолозите в Агенцията да развиват своите умения в областта“. Т.е. на служлите на ДАНС е забранено да правят всичко, освен да преподават в университет и да са психолози и психотерапевти. Значи, отивате на психотерапевт, но той може да е служител на ДАНС и в изпълнение на ЗДАНС да започне да води оперативна разработка във връзка със споделеното. Но тук има и друга хипотеза – текстът да е нужен, за да могат психолозите на ДАНС да участват в новоприетите тестове за почтеност на държавни служители. Т.е. още един механизъм за кадрови контрол в цялата администрация.

Част от тези промени ДАНС опита да пробута и по времето на верния на Пеевски Главчев – тогава обществената реакция ги спря, но сега Пламен Тончев е с нов кредит на доверие от новата власт и явно е решил, че службите ще си правят каквото си искат.

Реформата на службите трябва да е в обратна посока – адекватен външен контрол, преустановяване на злоупотреби с класифицирана информация, СРС и тайни сътрудници, фокусиране върху контраразузнавателните дейности и националната сигурност (която ДАНС системно проспива – при взривове, пране на пари, радикализация, стратегически обекти със сламени собственици и какво ли още не).

Засега е публикувано на обществено обсъждане – докато стигне в парламента има време, но заявката е ясна – централизация, кадрово овладяване, прикриване и замитане на информация, вечни тайни – неща, присъщи за тоталитарни режими.

Материалът Грешната реформа в ДАНС е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

„Реформа в службите“ е интуитивно ясно какво цели – службите да спрат да се занимават с компромати и активни мероприятия, а да се фокусират върху разузнаване, контраразузнаване и национална сигурност. Но немалко хора, с право, питат за конкретика.

Та ето една от многото теми, по които трябва реформа: електронен обмен на класифицирана информация и съответната криптографската сигурност.

Класифицирана информация (държавните тайни и информацията, чието изтичане би застрашило сигурността на страната) има три нива: поверително, секретно, строго секрерно. Информация с ниво „секретно“ и „строго секретно“ в България се обменя само на хартия (освен ако не е с партньори в ЕС и НАТО, за които има електронна система). От много отдавна трябва да има електронен обмен, но това не се случва.

ДАНС разполага със система за обмен на класифицирана информация до ниво „поверително“, но липсват т.нар. криптори, които ДАНС да сертифицира за по-високи нива.

Какъв е проблемът да се обменя на хартия (с т.нар. секретни куриери).

На първо място удобството за работа. Което пряко влияе на ефективността. Наскоро, напр., приехме поправка: искания за СРС да се издават от регионални началници в МВР, защото иначе едни куфари с класифицирани документи пътуват до София за подпис).

Но също така: ограничаване на рисковете в работата на разузнавачите зад граница, които са поставени в невъзможност да си вършат работата сигурно и законосъобразно; ограничаване на рисковете при преноса от куриери; възможности за предаване на класифицирана информация в почти реално време, когато времето е важно.

За да стане това има две опции: разработване на криптори в България и адаптиране на криптори на европейски производители.

Крипторите са устройства, които се слагат в двата края на комуникационния канал („кабела“ най-грубо казано), които криптират комуникацията и я правят нечетима за всички извън тези, които имат сертифициран криптор с правилните ключове.

Да направим български такива е скъпо – държавата трябва да възложи на някоя фирма да ги разработи, но това е доста работа, и дори да има фирма с подходящата експертиза, устойчивостта на това решение е под въпрос. Затова и не се случва вече десетилетия.

Другата опция е са адаптира криптор на западна компания, като моето предложение е българските алгоритми да се насложат върху стандартните (напр. AES), за да е защитена информацията в случай на пробив/backdoor в един от двата. Така ще е и доста по-евтино.

И този подход не е безрисков – може да прочетете историята на Crypto AG, чрез чиито криптори ЦРУ е чело класифицираната информация на други държави, но в днешно време криптографията е доста по-развита и конвенционалните алгоритми за симетрично криптиране дават висока сигурност. Аз бих отишъл и по-далеч, като изследвам възможностите за ползване на асиметрична криптография, но това става твърде експертен разговор.

За целта, обаче, трябва промяна в закона за ДАНС, а преди промяната – сериозна дискусия, за да сме сигурни, че ще има резултат.

Дори тези много технически въпроси имат отношение и към ефективността на работата и към рисковете за корумпиране на системата.

Та, като казваме „реформа в службите“ имаме предвид много конкретни неща, които обаче (разбираемо) биха били скучни на широката публика. Но целта е ясна: ефективни служби, които се занимават с разузнаване и контраразузнаване, а не със създаване на политически интриги.

Материалът Реформа в службите: електронен обмен на класифицирана информация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.