Category Archives: интернет

Решаване на проблемите с управлението на информационните и комуникационни технологии в обществения сектор

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В петък имах среща с представители ИТ сектора във връзка с повдигнатия от тях въпрос за ролята на системния интегратор и липсата на конкуренция. Срещата беше опит да се намери път към решаването на многото проблеми и по повод разменени остри реплики с министъра през седмицата.

Започнах срещата с 14 констатации:

1. Има проблем със свръхконцентрацията на „ИТ власт“ в Информационно обслужване (ИО), което не е демократично отчетна структура.

2. Има проблем със законосъобразността на директното възлагане чрез инхаус в полза на „бенефициери“

3. Има проблем, когато държавата възлага на външни доставчици без да контролира – кучето скача според тоягата, и някои фирми отбиват номера.

4. Има риск от концентрация на безотчетен достъп до данни – без значение дали е в частна фирма или в ИО.

5. Има проблем с обществени поръчки, при които има само един кандидат – такива има много при почти всички възложители, вкл. когато възложител е ИО (при превъзлагане от името на някой друг).

6. Има проблем с работата на парче, без технически грамотен екип да налага обща визия, стандарти и оперативна съвместимост.

7. Държавата има нужда от системен интегратор за някои ключови системи, както и за контрол и мониторинг. Държавата не може да си позволи да няма вътрешен капацитет и да е изцяло зависима за ключови дейности от частния сектор – дружества които фалират, биват придобити, сменят фокуса си, „извиват ръце“ и т.н.

8. Държавата не може да си прави всичко сама – не е ефективно, при липса на конкуренция цената не е оптимална, няма дружество, което може да поеме всичко.

9. Работата с държавата не може да е основен бизнес модел, но всеки устойчив ИТ бизнес трябва да може да работи с държавата.

10. ИО има много добри експерти, които са доставили важни и добри продукти – напр. еЗдраве, видеонаблюдението за изборите.

11. За доставка на хардуер и лицензи държавата трябва да се възползва от икономиите от мащаба, които дава централизацията и да договори максимални отстъпки – но това не трябва да е вратичка към фаворизиране на конкретни партньори на съответния производител.

12. Не трябва партньорите на производителите да бъдат лишавани от интеграционни услуги към доставените хардуер и лицензи, защото губят експертен капацитет, а държавата губи добавената стойност, която предоставят.

13. ИО трябва да бъде разглеждано не като извършващо търговска дейност, а като лице, осъществяващо публична функция.

14. Липсва адекватна законова уредба на управлението на ИКТ в обществения сектор, която да уреди границите на публичната функция, правилата за управление на продукционни среди, проследимостта на достъпите, механизмите за налагане на оперативна съвместимост и т.н. И тази липса води до всички и концептуални и практически проблеми.

Моето предложение за решение е да се приеме нов закон за управление на ИКТ в обществения сектор. И затова поех ангажимент през септември в Комисията по иновации и дигитална трансформация да предложа създаване на работна група, която заедно с бизнеса и изпълнителната власт да изготви законопроект. Аз съм предлагал вече такъв и работната група може да стъпи на него като основа – той няма претенции да решава всички проблеми, но е добро работно начало.

Ако си свършим работата, ще имаме закон, от който всички са малко недоволни. Но държавата ще може да мине на по-високи обороти, да се гарантира повече конкуренция, да няма безотчетна „ИТ власт“ и инструментариум за фаворизиране, да се ограничат личностните разправии, а срещу по-малко пари да има повече резултати.

Материалът Решаване на проблемите с управлението на информационните и комуникационни технологии в обществения сектор е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

За опитите на властта да разруши европейския консенсус

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Радев в рамките на десетина дни каза следните две противоречащи си неща:

„Държавното ръководство на Иран много добре разбира, че американските самолети, които ще бъдат разположени на авиобаза „Безмер“, в никакъв случай не са за бойни мисии“ и „На 17 юли получихме нота от американското посолство с искане за разполагане на до 8 самолета-цистерни на летище „Безмер“ за подкрепа на операциите на САЩ в района на Близкия изток“

Тук има един въпрос, извън явното противоречие и „гънене“ – защо на Радев му е нужно да изглежда в приятелски отношения с Иран? Извън очевидното „за да си мислят хората, че сме си приятелчета с Иран и те няма нищо да ни направят“.

Част от дългогодишната руска пропаганда, насочена към България, включва основните линии за упадъчния запад, за великата руска армия, но и позитивна пропаганда за съюзниците и икономически партньори на Русия, в т.ч. Иран.

Русофилският електорат, към който се е прицелил Радев, е бил облъчван дълги години с антизападни наративи, които включват тезата за добрия Иран, борещ се срещу „хегемонията на колективния загниващ запад“.

Не е случайно, че Радев и неговите говорители ползват устойчиви словосъчетания от наръчниците на Кремъл: „колективния запад“, „това не е война, а специална военна операция“ (глупост, казана от зам-председателя на парламента), „военната помощ за Украйна само удължава войната“, заплахата за „тактически ядрен удар“ и много други.

Дезинформационните онлайн кампании са посяли семената, а говорителите на Прогресивна България, експлоатирайки същите опорни точки, се опитват да пожънат резултатите, като създадат трайно политическо ядро, което се идентифицира с този разказ – вкл. за загниващия колективен запад, лицемерно налагащ със сила ултралиберални ценности на нормалния консервативен свят.

Част от идеолозите и ключови медийни инструменти на ПБ опитват да наложат именно това разделение. Кризата в Сеута бива безмилостно експлоатирана в тази посока – въпреки критичната реакция на почти всички европейски държави срещу нелегалната миграция, и въпреки, че Испания с помощта на армията върна почти всички нелегални от Сеута обратно в Мароко, тезата ще продължи да бъде „Либерална Европа позволява да бъде превзета от африкански нашественици“.

И тук не е въпрос на това, дали чужда пропаганда попива на местна почва. И ще бъде грешка да оправдаваме всяка политическа несгода и криволичене с “руска пропаганда”. Особено защото е видно, че има достатъчно местни политически играчи, които опитват да налагат и експлоатират този фалшив разказ.

Да, „колективният запад“ прави грешки, залита прекалено по някои теми, действа мудно по стратегически въпроси. Но за България е вредно и опасно властта да се идентифицира с антизападния разказ, макар и камуфлажно прикрит заради нуждата от еврофондове и „силните карти“, с които САЩ разполага в геополитическата игра.

Вредно и опасно е, защото идентификацията на властта с този политически разказ го прави „мейнстрийм“, а от него следва дезинтеграция на европейския консенсус, който дълги години е необходимо условие за просперитет, а вбъдеще е единствената гаранция за сигурност. Да, България не е забогатяла толкова от членството си в ЕС, колкото можеше, ако местни феодали и мутри не я дърпаха назад заради контрола си върху съдебна система и служби, но е факт, че откакто в България има европейски консенсус, българите стават по-богати и живеят по-добре.

Всеки опит да бъде разрушен този консенсус, докато някой се мъчи да стане българския Орбан или Вучич, е опасен за България в дългосрочен план.

Затова една дума, едно изречение, едно интервю, едно действие, понякога предизвиква привидна свръхреакция у по-вслушващите се проевропейски избиратели. Защото когато премиерът каже “колективният запад”, а правителството се старае да изглежда като близък приятел на репресивния режим на аятоласите, хората усещат с кожата си опасността за собствения си начин на живот в средносрочен план.

Прогресивна България беше избрана от електорална коалиция – от група избиратели, в която далеч не всички споделят тази посока и този политически разказ. Радев беше избран като инструмента за демонтиране на модела Пеевски-Борисов (който попречи на реализирането на ползите от членството в ЕС) от едни, и като инструмент за откъсване от европейския път от други.

Ако обаче моделът не бъде демонтиран, а овладян, докато идеолози и пропагандисти налагат от най-високата държавна трибуна антиевропейския разказ, тази електорална коалиция много бързо ще се разпадне, защото и по-силно европейски настроените, и по прагматично настроените, ще видят, че ако останем в периферията на общата европейска сигурност и на европейската солидарност, това ще има само негативи за тяхното благосъстояние и начин на живот. И то далеч не само защото няма да има еврофондове.

Вероятно надеждата на стратезите на властта от кръга “петолъчка” е след 2 години европейският елит да бъде сменен и техните маргинални позиции в момента да се окажат мейнстрийм и в Европа. Но ще останат разочаровани. Както те самите осъзнават, когато дойдеш на власт, много бързо трябва да започнеш да вземаш реални решения и популизмът става доста по-трудна политическа линия, а носителите му се отварят за атака срещу политическото им лицемерие (както стана в случая с американските самолети). А и няма никаква гаранция, че евентуални нови европейски лидери ще гледат към Русия, даже напротив (ако гледаме Мелони, напр.)

Нашата роля (на Демократина България) като опозиция е да кажем тези неща достатъчно рано – не за да ерозираме властта самоцелно, а за да гарантираме, че грешните ходове не остават електорално ненаказани. И най-вече за да ги предотвратим, доколкото това е възможно.

Но ние не сме просто опозиция, която критикува и предупреждава. Нашата цел е да бъдем политически авангард на удържането на европейския курс на България, на европейския консенсус, на солидарността, законността и споделената сигурност.

За тази цел ние сме готови да проявяваме последователна умереност, за да не позволяваме на идеолозите на войните на идентичности да разрушават възможностите за създаване на електорална коалиция в полза на този дневен ред. Залогът е изграждане на ново издание на широкия проевропейски консенсус, който включва разбирането за важността да участваме в политиките по европейска сигурност и консолидация на ЕС в геополитически полюс.

Материалът За опитите на властта да разруши европейския консенсус е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

77 дни без програма и без демонтаж на модела

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Изминаха 77 дни от избора на правителство. За 77 дни то все още няма управленска програма. Няма ясни приоритети, зададени цели и срокове за изпълнение.

Липсва план за демонтиране на модела и освобождаване на завладяната държава, липсват мерки за ограничаване на кражбите в здравеопазването, липсва яснота за намаляване на бюджетния дефицит, липсва стратегия за отдавна отлагани проблеми като пътна безопасност, управлението на държавната собственост, безводието; липсва план за дигитализация на обществения сектор, и т.н. и т.н.

Не виждаме и секторни мерки срещу окопани олигарси – не виждаме план как ще бъдат отнети от Таки продуктовите такси, строителните договори и „капиите“ на Капитан Андреево, не виждаме мерки срещу схемите с емисии на Ковачки (а действията на РИОСВ срещу единия му ТЕЦ катастрофираха в съда), не виждаме и спиране на потоците към Орлин Алексиев, не виждаме спиране на схемите на Жоро-инсата с държавния резерв. Не виждаме и намаляване на апетита на доскоро верния на Пеевски Велико Желев. И т.н. и т.н.

Виждаме обаче друго – прегрупиране и засилване на някои олигарси. За Гергов е напълно очаквано, но трансферът на Самуилов от Пеевски към прогресивното начало е по-изненадващ. Министърът на земеделието пък още през 2022 г. бранеше Таки, така че на Капитан Андреево очаквано не се случва нищо, а неговата Нивел вече има сключен договор и при новата власт. А Орлин Алексиев захранва властта с още и още кадри.

Това, че брокерът Пеевски остана без охрана и без сграда бяха символните ходове, с които се започва, но не виждаме тези, чиито интереси е брокерствал, да бъдат изтласквани – дори напротив. Вероятно просто ролята на брокер се поема от някой друг.

Някой може да каже – за 77 дни какво искате? Гледаме обаче Унгария и виждам какво е възможно с такова голямо мнозинство – ясни и решителни действия – не само символни, а и конкретни спирания на кранчета, прекъсване на схеми и ефективни ревизии.

Ние внесохме редица законопроекти и проекти на решения, насочени срещу конкретни корупционни схеми и конкретни олигархични интереси. Резултатът е показателен – те или изобщо не стигат до разглеждане, или биват отхвърляни без реален дебат. Управляващото мнозинство е самодостатъчно в своята политическа дезориентация и очевидно няма воля да се изправи срещу модела, който твърди, че променя.

Липсата на управленска програма е най-удобният начин правителството да остане в политическата мъгла. Защото ако такава програма все пак се появи, най-вероятно ще стане окончателно ясно, че не се подготвят истински реформи, а единствено боядисване на фасадата на съществуващия модел.

Материалът 77 дни без програма и без демонтаж на модела е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Позиция по проекта на решение за американските цистерни в България

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

САЩ е съюзник и стратегически партньор на България. А режимът на аятоласите е репресивен режим, който стреля по собствените си граждани по улиците.

Но за съжаление никое българско правителство не би имало лукса да вземе свободно решение дали да разположи американските цистерни на българско летище. Защото realpolitik фактите са, че ако откажем, дерогацията за рафинерията в Бургас може да бъде отменена, а никое правителство не може да остави страната без бензин, дизел и авиационно гориво.

И ние разбираме това. Затова няма да злорадстваме, да ехидничим, да наричаме Прогресивна България „войнолюбци“, да плашим хората или да се отдаваме на евтин популизъм. Но именно Радев и Прогресивна България се отдадоха на такъв популизъм само преди няколко месеца. Обясняваха какви заплахи имало за страната и продаваха страх.

Очакванията на обществото трябва да се посрещат, но като политици имаме отговорност и да създаваме разумни очаквания. Да не злоупотребяваме с трибуната, която ни е дадена и да не се заиграваме със страхове. Нещо, което сега управляващите и конкретно Радев правеха дълго време.

Но когато дълбаеш разделителни линии в обществото дълги години, неизбежно пропадаш в тях.

Разбираме и желанието им да удържат несъвместимата електорална коалиция, която ги избра, но със захаросване на фактите, с атака по опозицията и с приказки за грандизиони бъдещи сделки няма да стане.

Всичко ни се представя като серия от сделки, транзакции, от които уж България печели. Но сме наясно, че няма как да си най-хитрия, и да въртиш едностранни „сделки“ със САЩ, Русия, Китай, Турция – това няма да свърши добре.

За съжаление, правителството на Радев не говори за Европейския съюз като за решение на всички тези проблеми, които сега се налага да решаваме с непрозрачни транзакции. Вероятно защото Европейският съюз е съюз на ценности и на солидарност, а не на политически транзакции.

ЕС е формиран на база на отстъпките, на консенсуса, на солидарността и на споделените ценности, а правителството на Прогресивна България руши презумпцията за солидарност – казва „дайте ни еврофондовете и ние няма да ви пречим“ – нещо, което противоречи на европейската идея.

Дългосрочното решение за сигурността на България минава през превръщането на ЕС в силен геополитически полюс. Иначе всяка държава ще се превърне в плячка на по-големите, защото никоя държава сама не може да преговаря от достатъчно добра позиция. А ние, с нашите пробити служби и неизградени институции ще сме сред най-лесните плячки. И докато си мислим, че се договаряме със САЩ, Русия, Китай и Турция, всъщност ще губим още и още суверенитет – т.е. способността да вземаме сами решения, без някоЙ да ни казва „ако не го направиш, ще ти спра това или онова“.

Правителството няма мандат за руши европейския консенсус, няма мандат да отклонява България от европейската солидарност. И трябва да бъде честно с българските граждани, да каже какъв курс реално поема.

Правителството днес можеше да получи нашата подкрепа за трудното и непопулярно решение, ако бяха честни, смиерни и ако с действията си до момента представяха план за алтернатива на транзакционното затъване.

Но вместо това те внесоха за гласуване решението без да ни предоставят нотата на САЩ, без цялостен доклад за рисковете от военното разузнаване и без отговор за това каква сделка всъщнсот сключват.

Затова днес не участвахме в гласуването, оставяйки управлявщите насаме със собственото си лицемерие и популизъм, и в компанията на Пеевски, който гласува всичко американско, с продължаващата надежда да бъде изваден от санкционния списък.

И правим това не за да натрием носа на управляващите за предишните им изказвания, с които насаждаха страх и разделение, а за да разберат, че когато управляваш, носиш много повече отговорност от това да казваш няколко добре формулирани изречения пред камери.

Материалът Позиция по проекта на решение за американските цистерни в България е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Ограничаване на злоупотреби с подслушване и следене

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Специалните разузнавателни средства – тайният контрол, подслушването – са един от важните инструменти на завладяната държава. Иначе легитимно средство за разкриване на тежки престъпления, СРС-тата са превърнати в инструмент не за правосъдие, а за държане в зависимост. Наскоро стана популярна и темата за масовото подслушване на съдии и прокурори, с което след това подслушваните се контролират – вкл. как да отсъдят или какво да внесат по определени дела.

Затова, като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:

1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани „когато потрябват“ – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.

2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол „политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване“ беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.

3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)

4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са „залежали“ някъде из службите.

5. Дигитализация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.

6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).

7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.

Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да „вербува“ своите подизпълнители, които държи на къса каишка и разстанова по важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).

Материалът Ограничаване на злоупотреби с подслушване и следене е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Изкуственият интелект и пазара на труда в ИТ сектора

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Изкуственият интелект навлиза в много сектори, но един от тези, в които повишаването на ефективността има най-голям потенциал и технологията е най-развит вид, е ИТ секторът. Изкуственият интелект пише код сам, и макар писането на код да е само част от работата, това може да има сериозен ефект върху пазара на труда. Има и едно усещане сред хора в сектора, че тъсренето се охлажда и има съкращения извън обичайното.
Затова поисках от НАП данни за динамиката на трудовия пазар в ИТ сектора (можете да ги свалите тук) – брой трудови договори по месеци, за всяка от многото длъжности в ИТ сферата.

Резултатът е, че поне на този етап не се вижда ясна негативна тенденция – общият брой на заетите във всички длъжности за последните 3 години расте – от 84 хиляди през юни 2023 до 90 хиляди през май 2026 г., като ръст има всеки месец спрямо предходния. С изключение на последния – май спрямо април 2026 г, с 200 заети по-малко. Ще следя дали това е начало на негативен тренд или временна флуктуация.

Когато влезем на ниво отделни длъжности, картината е същата – ръст навсякъде в последните три години, и спад в последните 1-2 месеца. Спадът в последните 2 месеца на основните 2 позиции: „програмист софтуерни приложения“ и „разработчик софтуер“ е около 100 заети (от общо над 22 хиляди). Разбира се, това не са всички длъжности за програмисти – има „програмист уеб сайтове“, „експерт по проектиране и програмиране“, „програмист-аналитик“ и др. – можете да ги видите в качения по-горе файл.

Разбира се, данните не включват някои други начини на наемане в ИТ сектора – напр. консултанти чрез B2B договор, в който случай експертът е управител, и съответно не влиза в статистиката. Не влизат и граждански договори, и някои freelance отношения през платформи като upwork. Данните не включват и нетехнически персонал на ИТ компании (т.е. самият сектор е по-голям от 90 хиляди). Но дори без тези данни, трудовите договори са достатъчни, за да се отбележи тенденция. Разбира се, гражданските, freelance и консултантските договори в повечето компании се прекратяват първо (тъй като е по-лесно), а чак след това – трудовите. Така че кривата вече може и да е тръгнала надолу, просто през трудовите договори това се отчита със закъснение.

Изкуственият интелект е и възможност, и риск. Но секторът е гъвкав и силен и смятам, че ролята на държавата на този етап трябва да е единствено в облекчаването на регулаторната тежест, за да могат компаниите да са по-конкурентни на тези от други държави (дългосрочните политки по подготовка на кадрите са отделна важна тема)

Материалът Изкуственият интелект и пазара на труда в ИТ сектора е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Отново ще бъдем силна опозиция

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В дебата за избор на правителството казах следното:

Българските граждани дадоха абсолютно мнозинство на една партия.

И това върви с недвусмислен мандат за демонтиране на модела на завладяната държава. С мандат не за общи приказки, а за отдавна закъсняла промяна, за смели реформи в затлачени системи и за визия за България.

За съжаление, на база на представения персонален състав, на заявките (и на липсата на такива) и на действията на мнозинството дотук, имаме всички основания да сме скептични, дали този мандат от българските граждани ще бъде изпълнен.

Защото едва ли ще видим смели реформи от опитни бюрократи, вероятно съучаствали в затлачването на редица публични системи.

Едва ли ще видим пълно демонтиране на модела, когато иззад някои министри надничат стари кръгове от икономически интереси.

Едва ли ще видим промяна от “квотата” на Има такъв народ, които се оказаха най-голямото недоразумение в българската политика – при доста силна конкуренция за този приз – и бяха изхвърлени от българските граждани.

Но въпреки тези основателни опасения сме длъжни да пожелаем успех на правителството, защото ако то се справи, това ще е успех за България. А всички ние сме тук, за да успее България, без значение от скептицизма си към опонента.

В дебата за гласуване на предходния кабинет, свален след по-малко от година с масови протести, казах следното:

“Ще бъдем силна опозиция. Не деструктивна, не креслива, а такава, която показва, че може по-добре.

Няма да злорадстваме за всеки неуспех, да профанизираме трудните компромиси и да атакуваме малките неволни грешки. Но управляващите добре знаят, че различаваме неволните грешки от съзнателното потъпкване на обществения интерес.

Ще се противопоставяме остро на всички опити за дозавладяване на държавата и за укрепване на нелегитимните влияния.

Но и ще подкрепяме всички правилни политики, свързани с борбата с корупцията, модернизацията на страната, намаляването на административната тежест, оптимизацията на публичните разходи. Ще предлагаме решения, които са в духа на постигнатите широки, принципни съгласия.”

Казвам това и днес със същата убеденост. Защото сме последователни. През миналата година подходихме именно така – с конструктивни, разумни предложения. И с остро противопоставяне тогава, когато интересите на задкулисието изместваха обществения интерес.

Ще участваме в избора на Висш съдебен съвет, защото това е конституционното ни задължение и защото демонтирането на модела започва от там. Но изобщо не свършва там.

Ще участваме с конкретни предложения за премахване на инструментите за нелегитимно упражняване на власт и корупционните кранчета, овладяни до съвършенство от модела Пеевски-Борисов, но чакащи своя нов господар и брокер.

Ще подкрепяме всяка воля за ограничаване на публичните разходи и всяка друга трудна и закъсняла реформа.

Но и ще се противопоставяме на всеки опит за прегрупиране на олигархии и за договорки с предишните властелини на модела под фанфарите на внушителната изборна победа.

Ще се противопоставяме на всяко отклоняване от мандата за реформи и за елиминиране на завладяната държава.

Ще се противопоставяме на всеки опит българските граждани да бъдат разделяни и насъсквсни едни срещу друти от някой умел вицепремиер по пропагандата.

Ще се противопоставяме на всеки опит за завой на изток или за превръщане на България в троянски кон на външни сили, прикрит зад клишета за българския глас в Европа или зад имагинерни ползи от подмазване на агресори и авторитарни режими.

Дано не ни се наложи. Но с гласа си не можем да носим отговорност за бъдещите действия на чуждо правителство, когато избирателите са ни отредили ролята на опозиция. Затова няма да подкрепим предложеното правителство.

Все пак му пожелавам успех в трудната задача да премахне системните предпоставки за политическата криза, която го доведе на власт. Демократична България ще изпълним нашия ангажимент да сме силна опозиция, за да може и управлението да бъде по-силно.

Материалът Отново ще бъдем силна опозиция е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Разделянето е политическа грешка

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Разделението на 2 парламентарни групи е политическа грешка. И е некоректно спрямо избирателите. Особено при предстоящото формиране на еднолична власт, на която трябва да противостои силна опозиция.

За съжаление не успяхме да убедим колегите от ПП в това и тяхното желание за две парламентарни групи се реализира.

Техническите аргументи за места в комисии и време за изказвания, които чета, са неверни, но дори да бяха верни, са анти-политически аргументи.

Аргументите за фундаментални различия също са слаби, поради което се доукрасяват, изпращайки позициита на ДБ в крайности, каквито никога не сме заемали.

Инвестициите в човешки капитал, чрез повишаване на качеството на публичните системи, са важни и за дясното. Неслучайно на всяка среща с бизнеса основна тема е образованието, напр. Неслучайно ключови мерки и реформи в здравеопазването са инициатива на ДБ.

Да, различия има, но ако бяха толкова фундаментални, нямаше да е възможно да сме коалиция и да имаме две съвместни управления, макар и кратки.

И още нещо: завладяната държава още не е разрушена, моделът още не е демонтиран. Изборният резултат е предпоставка, но не гаранция за това.

Като политици имаме задължение да намираме консенсус и да правим компромиси, без да занимаваме избирателите с механиката на това. И като оставим личните си предпочитания и комфорт на заден план.

Общата, силна президентска кандидатура остава задължителна. И ще работим активно за нея.

А Демократична България ще работи по всички приоритети, които сме защитавали и в голямата коалиция в последните години. И ще продължим да сме гарант за модернизацията и европейския път на България.

Материалът Разделянето е политическа грешка е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Към единен политически субект в център-дясно

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Център-дясното демократично пространство в България е минало през много перипетии. След 2001 г. е в непрекъснат цикъл от роене и последващо коалиране. А и преди това също – СДС става единен субект едва 1997 г., преди това е коалиция. И даже има няколко СДС-та.

В България факторът „новост“ дава електорален бонус, което стимулира възникването на нови субекти в същото пространство. Дори често (макар и невинаги) те да са формирани от бивши членове на някой от предишните субекти. Но това е еднократен бонус, след което нещата се връщат към изходното положение.

И също така, поради естеството на избирателите – с ценностите на свободата и демокрацията – тези субекти винаги са били идеологически вдясно от центъра (дори да са го отричали в началото).

Само че ролята на партиите е те да са устойчив инструмент за политическо представителство. Да осигуряват кадрово допълване, еволюция на позиции, устойчивост на ценности и приемственост на знанията за политическата технология. За да не се открива топлата вода всеки път, за да има трайна кадрова банка от проверени хора, за се намали лутането по политическия спектър.

В единен субект, разбира се, винаги има течения, различни мнения и вътрешна демокрация; спорове сред политически ангажирани симпатизанти защо един не е депутат, а друг е, защо е гласувано по определен начин и т.н. – и това е нормално, когато субектът е формиран на база на общи демократични ценности.

Затова съм убеден в предложението ни от Да, България да начертаем пътна карта към единен политически субект – една партия, която да включва партиите от коалицията и партии извън нея. И това да е дългосрочна инвестиция в инструмент на тази политическа общност, който ще може да се разширява. Защото можеш да се разширяваш само ако изглеждаш устойчив и ако не си зает с „опазване на периметъра“.

Още по-важен е такъв знак на фона на идващите президентски избори, където за първи път от много време имаме шанс за силен резултат.

А моментът е подходящ и по друга причина – предстои ни вероятно дълъг период в опозиция, защото за да падне правителство, излъчено от абсолютно парламентарно мнозинство на един субект, трябва да се случи нещо много кардинално. И в този период има време за формиране и укрепване на единния субект, за да е в пълна готовност за следващи избори. Сега е моментът да се мисли и действа стратегически, с дълъг хоризонт, загърбвайки дребнотемията и тясно-партийното его.

Материалът Към единен политически субект в център-дясно е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

След изборите

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Благодаря на всички, гласували за ППДБ и особено на тези 13528, гласували за мен с преференция в София и още 1305 в Бургас. Ценим тази подкрепа и разбираме отговорността, която идва с нея.

Коалицията има ръст на гласовете с 62 хиляди и е единственият от субектите в предходния парламент, който има значим нетен прираст на гласове.

Но този резултат не е успех. Не е успех, защото хората не припознаха нас като годен субект да поеме управлението на страната.

И причините за това трябва да търсим в себе си. Нужно е да анализираме внимателно грешките и да предприемем корективни действия. Да отчетем проблемите в кампанията (разнопосочните послания, липсата на кохерентност на слогани, цветове, програми), за да сме в адекватна организационна форма, която да дава убедителна заявка за управление.

В парламента ще са налице 160 гласа, с които да бъде избран нов Висш съдебен съвет и съответно главен прокурор. С това не свършва демонтирането на модела, но е ключова стъпка, без която не може.

Още веднъж благодаря на избирателите за доверието. Ще действаме стриктно съгласно предизборните си ангажименти.

Материалът След изборите е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.