Tag Archives: хеликоптер

Фарьорски острови

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес нарамваме раниците и заедно с Камелия тръгваме към Фарьорскиет острови. Приятно четене:

Фарьорски острови

с раница и фотоапарат

Малко след като се върнах от Исландия, един ден прелиствах Facebook и попаднах на снимка от приказно място. Кое беше това място?! Пишеше Фарьорски острови. Наистина първично, но си казах – „това е от твоите си места – трябва да идеш“!

За един миг влюбване, само от една снимка, но 2 години след това, ето ме тук – на портала в Копенхаген за полет до Вагар. Нация от петдесет и една хиляди души, но имат собствена авиокомпания – Atlantic Airways. С интерес  наблюдавам какви хора ще пътуват с мен до там. Може би, поне половината са фарьорци (голяма част от младото население на островите учи или работи в Дания, като държава под чиято опека са).

Отново съм само с раница.

Бюджетното пътуване за мен вече не е табу. Очакват ме 4 нощувки и 3 пълни дни на тамошна земя. Този път с голям фотоапарат. Заема половината от багажа ми, но е абсолютно задължителен при посещение на тази дестинация. Тръгнала съм обута с големи туристически обувки, трек панталон и нагоре пижамата си. Да, пижамата. Компромисът с пространството е налице. Пътувам с тениска, която след това ще използвам за пижама, за да не трупам купища дрехи, там където и без това няма място за тях.

Всичко е по план.  Въпреки малкото време, между прикачванията никой полет не закъснява. Удобно се пътува от България до Дания и от там до островите. Моята резервация е с 2 часа между полетите и  дългото ходене между терминалите на летището в Копенхаген ми се струва  като чудесна предпоставка да си изпусна втория полет, но за щастие времето се оказва достатъчно.

В самолета

На полета с Atlantic имате право на 23 кг чекиран багаж. На борда сервират напитка по избор и неколкократно доливат чаши с кафе или чай. Можете да се възползвате от бордния wifi и да наблюдавате от спускащите се дисплеи над седалките интерактивна карта, показваща къде в момента прелита самолетът, с каква скорост и очакваното време на пристигане. Полезно ви се дава и кратка информация за градчетата, над които лети. Стюардесите са сламено руси със сини, като бисери очи. Усмихнато предлагат за четене списание, в което чета полезна и най-вече интересна информация за островите и самата авиокомпания. Atlantic Airways е основана преди около 31 години. Развила се е постепенно от един единствен самолет, изпълняващ полет само до Дания, до 3 самолета, правещи многобройни пътувания до Исландия, Дания, Норвегия, Шотландия, а в летния сезон и до Франция и Испания. Разполагат и с 2 хеликоптера, които се използват за спасителни акции и най-интересното – хеликоптерът е установен тип градски транспорт на островите! По надолу ще разкажа как точно се възползвах от тази привилегия на местните.

Фарьорски острови, самолет

Между другото, все по-лесният достъп до кралство Дания отприщва възможностите на младите хора да записват университет именно там, а в последствие и да се развиват професионално отново там. От това произтича интересен феномен – мъжете най-често остават да се занимават с основния поминък на островите – риболова, а жените търсят кариерно развитие в близките държави. Дефицитът на жени е факт и заради това, не се учудвайте ако на територията на Фарьорите срещнете много филипинки или тайландки. Местните мъже търсят online запознанства с тях и им закупуват еднопосочен билет, осигуряващ им сигурно продължение на рода, но със смесен генотип.

Летището във Вагар

е много малко. Имам чудесна възможност да кацна в 20:00 и в 20:30 да хвана последния автобус, пътуващ  до столицата. Моята дестинация на отсядане е малко по-рано – в

селището Sandavagur

За уточнение, селищата са по-скоро селца. След настаняване в приятния хостел се налага да походя 20 мин до съседното село, за да хвана последния отворен супермаркет (работят до 22:00 ч.). Трудно ми е да повярвам, че след вечеря, някъде около 23:30 ч. навън е светло като по обед. Заспива се трудно на такава „бяла“ нощ. Така нареченият залез е в 23:00, а изгревът в 4:00 (началото на юли месец). За залез какъвто познаваме, разбира се, трудно може да става дума. По малките часове просто леко с смрачава.

Ден 1

Въпреки недоспиването ставам рано. Разликата с времето в България е 2 часа. Изнасям багажа си в общото помещение, за да не шумя на 3-те си съквартирантки по легло и след това тръгвам по набелязания си маршрут.

Въздухът е прохладен, свеж и влажен. Не е студено (11◦C). За да достигна до най-голямото езеро на островите – Sorvagsvatn преминавам пеша през

съседното селище Midvagur

и от там се отклонявам по табела за маршрута.

Пише, че остават около 4 км – нищо работа. Катерейки съвсем умерена денивелация над селцето достигам до малка постройка, зад която има порта. Там е спирката, където се плаща такса за прехода. Макар и без видимо наложителна причина за събирането и, таксата е 200 датски крони (около 52 лв.) Идеята е, че поради все още малкия, но увеличаващ се поток от туристи, защитата на животинските видове и природата става все по-трудна. Вътре обаче, младежът е докрай отзивчив, предлага безвъзмездно подкрепа с чай или кафе, а аз оставам приятно изненадана, че ми прави отстъпка от 50 крони, тъй като е видял, че „трамбовам“ отдалеч и зачита усилията ми.

Поемам по пътеката. Определям я като достъпна и лесна. По пътя навсякъде има любопитни овце. Все пак островите се превеждат като „овчи“. От тук нататък, те са обичайна гледка, буквално навсякъде. Чуват се напеви на различни видове птици. За тях тези острови са рай. Мисля, че ясно различавам мащерка по скаличките до пътеката. Каква приятна изненада! Цветята, които растат всъщност много приличат на полски.

Не след дълго стигам високо място с процеп между скали. Това е възможно най-силният ми досег с мощта на природата! Внезапно ме връхлита силен вятър, заради който ми се ще в момента да имам камък в раницата, за да съм сигурна, че няма да полетя.

Гледката от скалите е невиждана

Абсолютен отвес в стотици метри височина, завършващ отдолу с Атлантическия океан и мощно разбиващите се вълни.  От процепа между тези клифове, в далечината, се виждат контури на съседните оствори (Фарьорските острови наброяват 18 на брой). Доближиш ли се до края на скалата, става рязко опасно за живота. Гледката и адреналинът, обаче, са нещо, което не мисля, че човек може да види и изпита в същата комбинация на друго място по света. Усещането е за надмощие на природата, за чувство на респект, за прилив на адреналин в кръвта и за безкрай. Безкрай създават големите скални форми и постепенно избледняващите в далечина острови, изглеждащи малки и все по-малки в океана.

Фарьорски острови, скали

След снимки на мястото и табелите, предупреждаващи за опасност, подминавам и

стигам до края на острова

Там, където съществува оптическата илюзия, че езерото се наклонява към Атлантика и изтича на тънка струйка в него. Началото на безкрая.

Обличам и пухенката и сядам мирно на края на скалата. До самия ръб. Вадя снимачните помощници – малкия статив, широкоъгълния обектив за телефона и Nikon-а, с който правя хубавите снимки.  До

водопада Bosdalafossur

вече всичко изглежда завършено. Езерото прави красив завой около отровно зелен висок хълм, площите на водосбора се разстилат на 3,4 km², а за самия му край – въпросният водопад, се носят легенди, че викингите са изхвърляли от там вече ненужните и изморените си роби. Въпреки стативът поривите на вятъра са толкова силни на ръба, че само 1 снимка придобива ефекта на бавно течаща вода. От еуфорията, по път назад към селото, се усещам, че не съм снимала себе си на фона на този природен гигант. Следват няколко нескопосани селфита (не снимайте с предната камера на телефоните си, ако търсите добро качество). Обратно в къщичката на вход/изхода на пътеката спирам за кафе и обменям чудесни съвети и напътствия с германка, соло пътешественичка  също като мен. За обобщение – отиване и връщане от хостела18 км.

Фарьорски острови, скали
Фарьорски острови, овце

По обед се появяват гъсти мъгли и позапръсква. Това не ме отказва, обаче, да премина още 7 км в посока

към Trollkonufingur или тъй наречената „пръста на вещицата“

скала.  През  селото Sandavagur и живописната му църква се поема нагоре по лека пътека. По пътя наблюдавам птицата, национален символ на Фарьорите – „ловеца на стриди“, както се превежда и буквално. Овните наоколо позират достойно за камерата, а къщурките с черни дървени фасади и покриви, покрити с трева са едно от най-магнетичните неща, които съм виждала. С тези гледки се достига до място за наблюдение, от което надвисналите мъгли само засилват мистичния ефект на острата скала. Заслужава си с две ръце!

Фарьорски острови, скали

Вкъщи вече краката болят, но съм благодарна, че въпреки заплахите си, времето не ме намокри и издуха в днешния ден. В 23:00 ч. българско време седя в общото помещение на хостела, сърбам чай насред жуженето от хорските разговори и пиша в лилавия тефтер. Прозявам се, а навън е все така светло. Дано спя добре – заслужих си го.

Ден 2

Събуждам се в 5 часа. Лягам отново, но ставайки по-късно се усещам, че съм объркала разписанието на автобуса до столицата, която смятам да посетя днес. След около 40 мин., обаче, вече се намирам в автобуса. Знам, че ще пътувам 50 мин. и ще премина през

тунел до съседния остров – Streymoy

Тунелите тук наистина не са шега! По една лента в посока, сравнително тъмни и толкова дълги, че едва ли ще преувелича, ако кажа че само вътре пътуваме около 8 – 10 минути. Гледките извън тях, разбира се, си заслужават напълно. Красотата тук е навсякъде.

Слизам до търговския център SMS. Нещо като мол-а в най-малката столица на света

Torshavn

официално е именно най-малката столица. Исках да наема колело, за да обикалям през деня, но времето е доста мъгливо и ръмящо, а и наема от 250 DKK за mountain bike и 50 DKK за каска ми се струва неприличен.  Добре, че в „мола“ има wifi. Фарьорски острови не са част от Европейския съюз, макар и бидейки автономна област в рамките на кралство Дания и съответно тарифният ми план за пренос на данни от това малко късче от планетата ще да ми коства около 10 лв за MB.

Вътре не е силно впечатляващо, затова поемам с бавна крачка надолу към пристанището. Времето е адски романтично. Леко хладно, мъглата прозира, фини капчици се стрелкат пред очите. На фона – градска среда, видимо повече хора навън, за разлика от селата и аромат на вкусно сготвена риба.

Фарьорски острови, къща

Влизам в няколко магазина, в които търся нещо конкретно – всеизвестните пуловери. Овчата вълна, придобивана от хилядите свободни овце тук е с неописуема мекота и чудесни изолационни качества. За добро или за лошо – плетка, която и баба ви може да създаде със същата сръчност и красота струва средно около 200 лв за брой. Шапките се равняват на около 50 лв. По-поносим е бюджетът за топли чорапи.  Добър съвет, между другото е, ако не ви се дават такива пари за пуловер, просто да купите няколко гранчета вълна от специализиран магазин. Там дори и самите куки могат да ви продадат. Така и баба ви ще бъде щастлива.

Срещнах няколко магазина, от които един – два за сувенири, един хранителен магазин, няколко места за т. нар. junk food (дюнерите и тук не са табу) и три – четири по-известни ресторанта за местна кухня, намиращи се в

стария град – Tinganes

 Ако имате желание и разполагате със средства, препоръчвам горещо. Тук се гордеят и със звезди Мишлен – а именно в ресторанта Koks. От местния магазин си взимам бира от една от пивоварните на островите – Faroya Bjor. Другата по-известна и също хубава е OKKARA.

Решавам, че е време да си тръгвам и по път към спирката тръгвам през парка. На островите, също както в Исландия, дървета няма, но тук са залесили и е доста приятно да се разходиш до тихо преминаващата рекичка. Излизам на бензиностанция, взимам си блажено капучино, подозирайки, че ще чакам доста автобуса. Така и става. Без да съм се обременявала с разписания, просто седнах да чакам и така… 45 мин. Добре, че съм с пухеното яке и ветровката. На едно място студа е по-осезаем.

Цената за билет, ако се преминава през тунел е 90 крони в посока. Вътре в автобуса може да се плаща и чрез карта – удобно. Жалко само, че на никоя спирка няма табло, на което да пише кои автобуси спират и за къде са.

След следобеден сън, вече в хостела, седя до прозореца и пиша. Пуснала съм плейлиста със скандинавска ambient музика и тя звучи в слушалките докато хвърлям поглед замечтано навън към склоновете. Там прозира зеленият цвят на лятната трева под мрежа от надвиснала мъгла. Птица кръжи нависоко. Единствената котка, която видях на островите, Феликс, дебне малко врабче зад един ъгъл. Поспирам да пиша, за да се насладя. Бих сложила за фон на това, песента която звучи в ушите – M83 – Wait. Просто си я пуснете и ще се пренесете тук

Фарьорски острови

Ден 3

Вчера от Visit Faroe центъра ме зарадваха, че прогнозата за времето е обещаваща, няма информация за отмяна на ферибота  и че очевидно ще имам късмет да посетя

остров Mykines

Затова тази сутрин хващам автобуса до Sorvagur, отивам на пристанището и докато стане време да се кача изчаквам в семпла бензиностанция, където, както вече се досещате, работи азиатка.

Представата ми за ферибот определено беше различна. Мислех, че ще е голям, с каюта. Всъщност се товарим 70 – 80 човека и повечето от нас сме навън през целия път до острова – 45 мин. Добре, че е така. Плавайки отвън можете да видите най-снимания водопад – Gassadalaur (аз го видях на кацане от самолета и още веднъж именно от ферито) и Drangarnir (скалното образувание). Ферибот запазете 14 дни преди датата на пътуване. Местата свършват бързо.

Фарьорски острови, водопад

Пристигайки се радвам на слънце! Посреща ни селце с население от 14 човека – единствените 14 на този остров. От него започва обещаващо изкачване по неравна пътека. От тук насетне човек се припотява още няколко пъти по пътя. Този преход е по-интересен. По пътя хем бързам, хем не пропускам възможност за снимка. Бързането е с цел да успея да се върна за часа на излизате на хеликоптера (транспорта ми наобратно).

Възхищението тук някак не спира. Зелено е, спътници са ти стотици пасящи овчици, кръжат многобройни ята птици. Да – тук са и Пъфините (тъпоклюни кайри – бел.Ст.)! От многообразието те са най-отличаващите се. Няма как да не сте попадали на тях поне на снимка – миловидни, червеноклюни, напомнящи по някакъв странен начин на пингвини в торса. Компания им правят чайки, които на места така са покрили скалите, че от черни, по-скоро са добили бял цвят заради гнездящите ята.

Фарьорски острови, птици

Вървейки така, някъде по средата, те посрещат двама младежи, които проверяват дали имаш платена такса за преход. Таксата също трябва да платите предварително от интернет страница. Цената е 100 DKK (26 лв).Тук вече мога да кажа с чисто сърце, че нуждата е налице. Птиците се опазват отговорно. Има табели на видни места, че трябва да уважаваме ятата. Има и друга причина. Местните 14 човека трябва да имат защита за земите и териториите си, както и за запазването на спокойствието си. Масовият туризъм на това място би довел до погубване на природните дадености и силна степен на замърсяване.  Служителите тук не пропускат да предупредят, да не се отклонявате от вече отъпканите пътеки и в предстоящата отсечка да не спирате, за да не нарушавате гнезденето на птиците.

Vága Municipality, Фарьорски острови

В началото се респектирам от препоръката, но признавам, на връщане най-вероятно клеча от около 10 минути, насочила обектив към Пъфините. Просто няма как да не спрете. Наистина, не съм виждала по-миловидни същества. Благоразположени и без да се чувстват застрашени, те ще позират пред апарата предостатъчно. Щастлива съм, че имам тази възможност да ги заснема за мил спомен!

Фарьорски острови, тъпоклюна кайра
Фарьорски острови, тъпоклюна кайра
Кайри

Продължавайки напред към известния тук фар, разменям с други туристи услугата „снимай ме, моля“ и вече и мен достойно ме има фотографирана. В края на острова, на най-високата му точка,

фарът

стои самотно, но внушително. Подминавайки го и стигайки до самия край на скалата трябва да се обърнете с лице към него, за да видите най-прелестната гледка. Тривиално заснето от хиляди хора, но красотата на тази ъгъл наистина заслужава да бъде видяна с очи.

Фарьорски острови, фар

По пътя наобратно се наслаждавам на всичко. На всяка частица от времето и всяко вдишване на въздуха. Старая се да запомня енергията на остров Mykines, да попия влагата на въздуха и да възпрозивеждам наново и наново усмивката, предизвикана от Пъфините. Този хайк е с продължителност 2 часа и половина. Маршрута, времетраенето и денивелацията засичам с приложение на телефона.

Фарьорски острови, скали

Долу в самото село, чакайки часа за прибиране, последва освобождаваща духа идилия. Седя на скалъпена пейка от дървени дъски пред единственото заведение, което е тип кафененце – столова на хижа. Миризма на домашно сготвена рибена супа, няколко туриста пият кенчета местна бира и бърборят лежерно. Деца ритат топка отсреща и в миг дотичват за обилно количество сладолед във фунийка. Забелязвам, че се прибират на бегом боси. Със сладоледите. Не, не е топло. Аз съм с дветете якета, защото при температура от 10 градуса и от бриза си измръзвам. Съдя, обаче, че тукашните деца, явно са добре калени. Браво! Да не забравя и свободно разхождащите се петли по постланите с камъни няколко на брой улички. Разхождат се насред старинните къщи с тревисти зелени покриви, придаващи, вярвам, много топлина  и уют.

Фарьорски острови, село

Става време и за полета. Обещах да разкажа как да резервирате

незабравимо изживяване с хеликоптер

Местните го използват като „градски транспорт“, но за да могат да опитат и туристите, за тях (нас) е позволено пътуването само еднопосочно. Както споменах летателните машини са две. Летят по строг график, който можете да видите и резервирате седмица преди предполагаемото си пътуване на сайта на авиокомпанията. Местата вътре са 12 на брой. Ако възнамерявате да запазвате, съветвам наистина да е в първия възможен момент. Полетът най-често трае не повече от 10 минути, но ако ви се иска и по-дълго пътуване имате такава опция с дестинация до друг от 18-те острова. Само разучете къде и в кои дни можете да се възползвате.

Цената е съвсем поносима – изненадващо

Прави ви се инструктаж 10 минути преди полета, така че бъдете на площадката поне 15-20 минути преди часа на излитане. Ние сме седмина и нетърпеливо правим клипчета при идването на хеликоптера. Все пак не всеки ден ти се случва да летиш така. Вътре усещането е различно от това навън. Няма клатене, няма силна въздушна струя от перките, а само красиви гледки и силен шум от двигателите. Чудесни 10 минути! След кацане на основното летище (в моя случай) шофьор ни вози до изходна позиция. Изчаквам автобус 300, за да ме откара обратно в хостела и качвайки се вече се прозявам. Емоциите също изморяват май, но приятно!

Фарьорски острови, полет с хеликоптер
Фарьорски острови, полет с хеликоптер

Нетърпеливо споделям с любимия човек в топла България преживяното и изпращам снимки и клипчета при първа възможност. Искам да разкажа цялата еуфория от тези три дни на един дъх и това ме замисля.

Искам да се прибера!

След всичкото хубаво тук дойде и този специален момент, в който се засищам с всичко, което бях искала да видя и оставям всичко необходено за мечтан момент в бъдещето. Сега е време да споделя и да разкажа. Пред хора и пред най-близките си. А някой ден, най-вероятно ще се върна отново!

Фарьорски острови, овце
Фарьорски острови, кайра
Кайра
Автор: Камелия Недкова
Снимки: авторът 
Booking.com Booking.com

Други разкази свързани с Фарьорски острови или писани от Камелия Недкова – на картата:

Фарьорски острови и Камелия Недкова

Booking.com

Пътуване до авиобаза Леуварден (провинция Фризланд, Холандия)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

А днешният ни пътепис за Холандия, ще ни покаже бъдещите самолети на българските ВВС – Янита ще ни води на авиошоу в холандската ВВС база Леуварден. Приятно четене:

Пътуване до авиобаза Леуварден

провинция Фризланд, Холандия

Фризланд (или Фрислон, произнесено на местен диалект) е северна провинция в Холандия, която обхваща най- северните континентални земи на страната, плюс Фризийските острови. Единствено тук се говори вторият национален език в кралство Нидерландия – фризийският език. Столица на провинцията е град Леуварден. По традиция, в средата на юни тук в този град се събират авиолюбители от цяла Холандия и от долу-горе половин Европа.

авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
Авиобаза Леуварден

Леуварден

е един от историческите градове в този георграфски регион. На същия местен диалект, името на града се произнася като Льоуверт. И до тук с фризийския език, който е абсолютно непонятен за по- голяма част от холандците, та камо ли за мен. Заселването на заблатените земи в залива Миделзее, води до образуването на града преди 6 века. Всъщност, възникването на Леуварден като град, е едно от доказателствата за удивителната способност на холандците да сътворяват чудеса от нищото, тоест от възможно най- гадното място в Европа да направят рай. Отвоюването на територии от водата и засипването им със земя, а в последствие и превръщането на тези земи в обработваеми, започва от средата на 15 век и така до днес, когато вече близо 35% от територията на страната е образувана само по този начин.

Самолет – авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
Самолет – авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
Авиобаза Леуварден
Самолет – авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
Самолет – авиобаза Леуварден –  Фризланд, Холандия
НАТО

Не очаквайте точно такова сурово, влажно, гадно и ветровито място да трогне сърцето ви

с нещо повече от усърдието на местните хора да го направят значимо и известно. Години наред, градът предизвикваше любопитство само защото тук се е родила шпионката Мата Хари, после случайно беше избран за Европейска столица на културата, колкото само да припомни за себе си. Най- високият пиар коз в ръцете на местните е обаче съвсем друг, това е

Leeuwarden, Friesland, 8919, NL

базата на НАТО в Леуварден,

където е разположена и 322- ра авиоескадрила F-16 AM/BM на Кралските военновъздушни сили (De Koninklijke Luchtmacht) в Ниската земя и където веднъж на няколко години се провежда зрелищно авиошоу с военни самолети от цяла Европа. И нали съм родена под щастлива звезда, два пъти до сега имах възможността да присъствам на това шоу. Последният – дори с акредитация.

Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиобаза Леуварден
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер

През 2016 година, авиобазата се модернизира, като изпрати няколко изтребителя F-16 в пенсия, а на тяхно място постъпиха два нови изтребителя F-35А, специално заради които

ВВС организира Ден на открити врати (или Ден на военната авиация)

във военната база, достъпът до която в този случай беше свободен. Такива дни се организират през няколко години, защото са си доста скъпо струващо зрелище, но пък достъпно както за всички холанддци, така и за всички гости или туристи.

Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолет
Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолет на Луфтвафе – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
НАТО

Контролно-пропускателният режим беше много строг

Той включваше задължителното представяне на лични документи за самоличност, (колкото повече, толкова по-добре) и заплащане на входна такса (билет), която може да бъде платена само с банкова карта, никакви пари в брой. Това не е задължително обаче при закупуването на сувенири, на храни и напитки от специалните за целта изградени щандове в базата.

Пилот – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Апачи
Пилоти – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Пилоти – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Новите бойни самолети F-35А

пристигнаха и бяха заведени на военна служба доста по-рано, но ги представиха на данъкоплатците едва в средата на юни. В същата 2016 година, пролетта беше доста влажна и заради това ежедневно дъждовно и сиво време, почти се бях отчаяла, че шоу няма да има (или ще го отложат за юли – август, когато обикновено съм в България). Но извадих късмет, (за щастливата звезда вече обясних) и за два поредни дни 10 и 11 юни, останах в Леуварден.

Самолети на НАТО – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолети на НАТО
Самолети на НАТО – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолети на НАТО – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолети на НАТО – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Торнадо

Събитието събра над 250 хиляди души кибици, които се бяха разположили из тревните площи на цялата база, помъкнали всякакви удобства: шезлонги и столове, туристически маси, походни легла, чадъри, камери и фотоапарати, палатки, ядене, пиене… Аз си носех само противошумови защитни слушалки и фотоапарат.

Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Според разпоредбите, всички други лични вещи, както и автомобилите си, трябваше да зарежем на един огромен охраняем паркинг в покрайнините на града и доста далеч от Военновъздушната база. Извозването ни до мястото на събитието ставаше с автобуси от градския транспорт, които бяха специално наети за авиошоуто и които обслужваха посетителите с превоз за или от базата на всеки 5 минути.

Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиидисоечер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Апачи – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
F16 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
F16

Секторите за достъп на цивилни лица във Военновъздушната база, бяха оградени с високи папапети, а организаторите на събитието ги бяха разделили тематично: музей на открито – бойни самолети (изтребители, транспортни и товарни), хеликоптери, други военни бойни машини (някои от тях можеха да бъдат разгледани и вътре); комуникационен и команден център на открито – тренажори, карти, локация, щабове, средства за комуникация и т.н. където се правеха демонстрации с издаването на заповеди за нападение или отбрана.

Муниции – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Муниции
Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу

Имаше и доста голяма площ с изложение на видовете бойни оръжия и муниции, които се ползват в авиацията, униформи, отличителни знаци, история и т.н., както и възможност за среща и разговори с пилоти от ВВС, които основно се усмихваха, раздаваха автографи, снимаха се за спомен с децата или отговаряха на елементарни въпроси. На територията на авиобазата беше обособен и Музей на авиацията, чиято експозиция представяше съхранената памет за знаменателни събития от историята на военната авиация в Ниската земя. Огромни видеостени излъчваха наживо това, което се случваше в небето над нас, в случай че облаците паднат ниско и охладят страстите ни с обичайния за цялата седмица от юни рехав дъжд.

Транспортен самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Транспортен самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптер – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

В авиошоуто участваха пилоти, военни и каскадьори от няколко държави:

  • Червените дяволи от Белгия,
  • Черните котки на кралския флот в Нидерландия,
  • Турските Звезди,
  • Червените стрели от Франция,

aвиотряди от ВВС на Швейцария, Италия… и изобщо от всички държави членки на НАТО.

  • Представител от България бях само аз, отварям една скоба да не забравяте за щастливата ми звезда

За нещастие обаче,

стартът се запомни с един инцидент

Швейцарски изтребител F-5Е, част от групата за за висш пилотаж Patrouille Suisse (J-3086), се разби и избухна, падайки на земята след опасно приближаване до друг военен самолет. Пилотът на изтребителя успя да катапултира и не пострада, нямаше и други пострадали, изобщо голям късмет в ситуация на минута истинска война. Трагичното начало създаде ново добро извинение за аварийно приключване на авиошоуто, но това не се случи, за радост. (Звездата, звездата!!!) Коментиращите шоуто съобщиха, че причините за инцидента във въздуха остават неизвестни, но Patrouille Suisse няма да участват по- нататък в демонстрациите по висш пилотаж.

Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Самолет – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Хеликоптери – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Близо до зоната за демонстрации бяха издигнати две платформи, несвързани заедно, но на една ръка разстояние една от друга. На едната трибуна се бяхме разположили всички от четвъртата власт: водещи, репортери, фотожурналисти, оператори, фотографи… а на другата трибуна до нас, бяха настанени официалните лица, сред които високопоставени гости и наблюдатели от Европейската военна авиация, представители на държавното ръководство, на политическото и военното ръководство, на Министерството на отбраната, Военният комитет на Европейския съюз, командващите на Военновъздушните сили на няколко европейски държави, представители от международни организации, НАТО и ЕС. (На два метра от мен, трогателно и непринудено, нидерландският крал аплодираше като дете всичко случващо се в небето над нас или в полето пред нас. Той наблюдаваше шоуто необезпокояван, обграден от цял взвод на брой политици и военни.)

Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Авиошоу – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Ентусиазмът на публиката беше огромен, когато

новобранците F-35А взеха участие

в демонстрация на авиационните сили на Koninklijke Luchtmacht van het Nederland. Наред с F-16, Chinooks, Apaches, Hercules и KDC-10 те показаха бойните си умения, както и още нещо: интересно инженерно хрумване за пресичане възможността им за проследяване – двигателите завихряха влагата от въздуха така, че образуваха с нещо като въздушна центрофуга плътна пелена от мъгла около самолета. Коментаторите на авиошоуто бяха в екстаз от видяното и почти десетина минути по радиоуредбата звучаха само нечленоразделни звуци. И сред кибиците- пак същото.

F35 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
F35 Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
F35 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
F35 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
F35 – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com

Мисиите и задачите, които се изпълняваха във въздушното акробатично шоу или в демонстрациите от всички участващи машини, бяха тактически прехвати на „самолети – нарушители”, маневрени въздушни боеве, отбранителни и настъпателни въздушни операции, нанасяне на симулирани въздушни удари по земни и (уж) морски обекти. Публиката имаше удоволствието да наблюдава демонстрации, които включваха елементи и фигури от висшия пилотаж: свредели, винтове, виражи, осморки, пикиране, завои, лупинги и свободно падане надолу с изключени двигатели, от което лично на мен ми се сви стомаха.

Херкулес – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия
Photography by Peter Steehouwer, http://www.airshowaction.com
Хеликоптер Чинук – Авиобаза Леуварден – Фризланд, Холандия

Два дни от сутрин до вечер- пукот и трясък, дим, оглушаващ шум от бомби и от реактивните двигатели, небесна акробатика, цветни следи от самолетни стъпки в облаците, болки във врата и адреналин- истинско удоволствие за малки и големи. Непременно разгледайте линковете, които споделям, приобщете се към емоцията на помнещите. И ако може, не ми се сърдете много за лошото качество на кадрите.

Авиофотография, Peter Steehouwer:

http://www.airshowaction.com/galleries/2016/leeuwarden-airshow-2016/

http://www.airshowaction.com/galleries/2014/frisian-flag-2014/

Още малко качествени снимки на други ентусиасти:

http://www.frisian-airpower.nl/gallery/2013-2/kecskemet-airshow-2013/

Кратки видео-фрагменти от представлението:

И едно видео за гледане на около час от авиошоуто:

Автор: Янита Николова 
Снимки: авторът или указаното при самата снимка
Възможности за нощувки в района на Лауварден:
Booking.com
Booking.com

Други разкази свързани с Холандия или писани от Янита Николова – на картата:

Холандия, както и Янита Николова


Booking.com