Category Archives: общество

Доклад за състоянието и тенденциите на медийната индустрия в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад на Европейската комисия, чиято цел е да проучи медийните тенденции и да анализира потенциалното им въздействие върху медийните пазари в ЕС. Той разглежда три медийни сектора (аудиовизуални медии, по-специално новинарски медии и видео игри), предоставяйки преглед на пазара, технологични тенденции и нововъзникващи модели на производство и потребление на ниво ЕС 27.

Прогнозните оценки се основават на потребителски проучвания, въпросници, структуриран принос на заинтересованите страни и вторични източници около общата тема за конкурентоспособността на индустрията на ЕС.

Това е първо издание на доклада в отговор на Плана за действие на ЕК за медии и аудиовизия от 2020 г. (Media and Audiovisual Action Plan).

СЕМ: Доклад за мониторинг върху предаването Политически некоректно (БНР)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на СЕМ е публикуван доклад с резултатите от мониторинга върху предаването Политически некоректно по Българското национално радио.

Мониторингът включва изданията, разпространени от 05.11.2022 г. до 29.01.2023 г. В периода на наблюдение в СЕМ са постъпили 11 писма по повод съдържането на предаването „Политически некоректно“, като 9 от тях се отнасят до изданията през месец януари 2023 г. и 2 за предаванията през месец ноември 2022 г. Писмата съдържат сигнали
относно поведението на водещия Петър Волгин в ефир, свободата на словото и коментарите в предаването, а също и твърдения за излъчване на дезинформация и пропаганда за войната в Украйна, както и за „невярна“ информация за природния газ и газовите доставки.

Финалната част на доклада:

Наличието на коментар на водещия в събота „оцветява“ предаването и то става авторско, коeто преимуществено критикува либералната ценностна система и съответните припознаващи я политически субекти. Мониторингът отчита следването на една основна линия на иронизиране и порицаване на политическите представители, които биват
определени като „проатлантически (или евроатлантически) настроени“. По този начин негативно се фокусира вниманието на аудиторията само срещу едни политически участници, които са обект на критика през целия наблюдаван период. Тези политически послания се подсилват и от изразените от гостите критични мнения. Гостите, водещият и авторите на
рубрики, рядко изказват противоположни становища по обсъжданите теми.
Мониторингът отчита, че Петър Волгин активно изразява собствена позиция, прокарвана във всички издания, на които е водещ, и тя е критична към партиите на „умнокрасивитета“, към „неуки и невъзпитани“ политици. В поредица от авторски материали в рубриката „По ръба“ също присъства авторова позиция срещу „политическите шарлатани“ и подписаните газови договори (споменават се казусът „Николай Павлов“ (бивш шеф на „Булгаргаз“) и меморандума „Джемкорп“). Наслагването на негативизъм и неудовлетвореност създава трайна тенденция в предаването, която ражда предпоставки за оформяне на нагласа на нетърпимост към определени политически идеи и субекти.
Едновременно с това обаче, в съдържателно отношение, липсват изрични директни призиви за нетърпимост или насилие срещу конкретни личности или представители на политически сили.

По отношение на участниците, наблюдението отчита отново превес на представители на гражданското общество и неправителствени организации, заедно с експерти, журналисти, хора от академичните среди. Изцяло липсват представители на местната и съдебната власт, както и на президентството. Изпълнителната власт е представена само от един участник.
Участие в предаването за трите месеца взимат политиците: Костадин Костадинов (05.11.2022 г.); Николай Хаджигенов “Ние идваме” (06.11.2022 г.); Христо Иванов „Демократична България“ (20.11.2022 г.); Стефан Янев „Български възход“ (27.11.2022 г.); Росен Желязков ГЕРБ-СДС (4.12.2022 г.); Крум Зарков БСП (11.12.2022 г.), Асен Василев „Продължаваме промяната“ (08.01.2023 г.), Александър Симов от БСП (15.01.2023 г)., Татяна Дончева (22.01.2023 г.) и Вежди Рашидов (28.01.2023 г.).
Предвид всеобщата критичност срещу партиите и политиците, се разпространява мнението, че те са „шарлатани“, „мошеници“. Преобладаващите позиции са критични и негативни спрямо коментираните процеси, събития, личности. Предаването не дава трибуна на представители на изпълнителната власт, с едно изключение. То основно предоставя на
слушателите позицията/ коментарите по актуални теми от обществения живот на авторите/ журналисти и техните избрани гости

2023 – Доклад за наблюдение на предаването Политически некоректно

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В пряка връзка с официалното публикуване на иска на Комисията срещу България очакваме законопроект за въвеждане на Директива 2019/790,

но дотогава – днес в парламента е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.

Божидар Божанов внася.

Съд на ЕС: Дело С-186/23 Европейска комисия/ България по повод Директивата за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

(Дело C-186/23)

От публикация в Официален вестник на ЕС стана известен искът на Европейската комисия срещу България по повод липсата на нотификация за транспониране на Директива 2019/790.

(Дело C-186/23)

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: Гр. Колева, J. Samnadda)

Ответник: Република България

Правни основания и главни доводи

Директива (ЕС) 2019/790 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО установява правила, чиято цел е по-нататъшното хармонизиране на правото на Съюза, приложимо за авторското право и сродните му права в рамките на вътрешния пазар, като взема предвид по-специално цифровото и трансграничното използване на защитено съдържание. Тя също така установява правила за изключенията и ограниченията по отношение на авторското право и сродните му права, улесняването на лицензиите, както и правила с цел да се осигури добре функциониращ пазар за използването на произведения и други обекти. Член 29 от директивата предвижда 7 юни 2021 г. като краен срок за транспониране на директивата от държавите членки. Съгласно параграф 2 от този член „[д]ържавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива“.

На 23 юли 2021 г. Комисията e изпратила на Република България официално уведомително писмо. На 19 май 2022 г. Комисията е изпратила на Република България мотивирано становище. Въпреки това, мерките за транспониране на директивата все още не са приети или във всеки случай не са съобщени на Комисията.

Искания

Ищецът моли съда:

(1)да установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 („директивата“) и като не ги е съобщила на Комисията, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от директивата;
(2)да осъди Република България да заплати на Комисията еднократно платима сума съответстваща на по-високата от следните две суми: I) дневна сума от 1 800 евро, умножена по броя дни между деня, следващ изтичането на срока за транспониране, предвиден в директивата, и деня, в който нарушението е отстранено, или, при липса на отстраняване на нарушението, деня, в който е постановено решение по настоящото производство; II) минималната еднократно платима сума от 504 000 евро;
(3)в случай че неизпълнението на задълженията по точка 1 продължава до датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, да осъди Република България да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 10 800 евро на ден за всеки ден забава от датата на постановяване на съдебното решение по настоящото производство, докато тази държава не изпълни задълженията си в съответствие с директивата;
(4)да осъди Република България да заплати съдебните разноски.

(1)  OB 2019, L 130, стр. 92

САЩ: ВС се произнесе за отговорността на онлайн посредниците за незаконно съдържание

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ се занима с два казуса, засягащи прилагането на раздел 230 CDA – законът от 1996 г., за неотговорността на интернет посредниците.

Според медиите двете решения бележат голяма победа за технологичната индустрия, която твърдeше, че изменението на раздел 230 може да се окаже катастрофално за интернет, ако платформите могат да бъдат съдени за решенията им за модериране на съдържание.

В първия случай, Twitter срещу Taamneh, Върховният съд отхвърля иск, който настоява Twitter, Google и Facebook да бъдат държани отговорни за нападение в нощен клуб в Турция през 2017 г.

Решението по второто дело Gonzalez срещу Google се води от семейството на студент от калифорнийски колеж, който е убит при терористична атака през 2015 г. в Париж. Семейството твърди, че алгоритмите на Google в YouTube са популяризирали видеоклипове, допринесли за атаката.

Съдиите скоро може да имат още една възможност да се изкажат по темата – на ВС предстои да решава дали да разгледа редица дела, отнасящи се до конституционността на щатските закони, приети от Тексас и Флорида, които ограничават компетентността на онлайн платформите да модерират съдържание.

Прилагане на ограничителните мерки към Русия по Регламент 833/2014

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Държавен вестник е публикувано Постановление на МС, най-накрая засягащо прилагането на ограничителните мерки на ЕС с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна – Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014.

Както е известно, няма закон, който да урежда прилагането на санкциите на ЕС и на трети държави. Не ми е известно да е приет проектът на Постановление на Министерския съвет за координация по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз, който беше публикуван преди време за обществено обсъждане.

Ето къде са се появили разпоредби – като чл.35а – Административните звена в МФ, съобразно своята компетентност, подпомагат министъра на финансите по въпроси, свързани с прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и Регламент (ЕС) № 269/2014, в случай че целеният с тях резултат попада в правомощията на министъра на финансите.

Това решава някои открити въпроси, но не създава основата за координацията, необходима за прилагане на мерките, вкл. противодействието на пропагандата.

Ето и приетото:

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

§ 1. В Устройствения правилник на Министерството на финансите, приет с Постановление № 353 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2017 г., бр. 58 от 2018 г., бр. 18, 24 и 80 от 2019 г., бр. 58, 73, 77 и 101 от 2020 г., бр. 27 от 2021 г. и бр. 60, 70 и 82 от 2022 г.), се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 4 се отменя.

2. В чл. 22:

а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “включително по прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ, L/1, 229 от 31 юли 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014”, и Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ, L/6 от 17 март 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 269/2014”;

б) създава се т. 37:

“37. при необходимост изготвя и съгласува проекти на решения на Министерския съвет за предоставяне на дерогация по чл. 5в, параграф 1, буква “а”, в частта за данъци, на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и на дерогация по чл. 4, параграф 1, буква “а”, в частта за данъци, от Регламент (ЕС) № 269/2014.”

3. В чл. 29 се създава т. 16:

“16. при необходимост изготвя и съгласува проекти на решения на Министерския съвет за предоставяне на дерогация по чл. 5а, параграф 5 и по чл. 5в, параграф 1, буква “в”, с изключение на икономическите ресурси, на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и на дерогация по чл. 4, параграф 1, буква “в”, с изключение на икономическите ресурси, от Регламент (ЕС) № 269/2014.”

4. В чл. 32 т. 7 и 8 се отменят.

5. В чл. 35 се създава ал. 12:

“(12) За разглеждането на сигнали по раздел I на глава втора от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, отговарят служители от инспектората или други служители, определени от министъра на финансите съгласно чл. 14 от същия закон.”

6. Създава се чл. 35а:

“Чл. 35а. Административните звена в МФ, съобразно своята компетентност, подпомагат министъра на финансите по въпроси, свързани с прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и Регламент (ЕС) № 269/2014, в случай че целеният с тях резултат попада в правомощията на министъра на финансите.”

7. В приложението към чл. 9, ал. 3:

а) на ред “дирекция “Регулация на финансовите пазари” числото “16” се заменя с “18”;

б) на ред “дирекция “Правна” числото “20” се заменя с “18”.

§ 2. В Устройствения правилник на Агенцията по обществени поръчки, приет с Постановление № 53 на Министерския съвет от 2017 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 17 от 2019 г., бр. 82 от 2022 г. и бр. 25 от 2023 г.), се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 5, ал. 2:

а) създава се нова т. 3:

“3. предоставяне на методическа помощ на възложителите по прилагане на чл. 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ, L/1, 229 от 31 юли 2014 г.);”

б) досегашните т. 3 и 4 стават съответно т. 4 и 5.

2. В чл. 12:

а) създава се нова т. 5:

“5. предоставя методическа помощ на възложителите по прилагане на чл. 5к, параграф 1 от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна;”

б) досегашните т. 5 – 25 стават съответно т. 6 – 26.

Правителство на конституционната реформа

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Всички са съгласни, че трябва да излезем от политическата криза. Но трябва да решим причината за нея, а не да лекуваме симптомите – едно правителство, получило 121 гласа, няма да я реши само по себе си.

А причината е, че каквато и формула за правителство да приложим, хората няма да ни повярват, че разбирателството не е заради „порциите на властта“. А няма да ни повярват, защото институцията, която трябва да пази обществените ресурси от корупционно превземане, е мутренска структура, която активно подпомага това корупционно превземане.

Няма как да има широко доверие в никое управление, докато като общество нямаме поне базова увереност, че прокуратурата ще преследва корупционни престъпления без да звъни по телефона преди това, за да каже „падна ли ни в ръчичките, приятелю“ и без да използва всяка процесуална вратичка за политическо влияние.

Затова правителство на конституциинната реформа е тяснята пътечка, която да ни изведе от гората на политическата криза. И то може да е само с втория мандат, както заради дълготрайния ни ангажимент към избирателте за конституционна реформа, така и заради горчивия опит от 2015 г, когато дори минимално възможният консенсус беше саботиран с поправка в последния момент. Тогава министърът на правосъдието подаде оставка. Сега залогът е по-голям и трябва да сме убедени, че премиерът ще подаде оставка, ако реформата бъде подменена. Това нашата коалиция може да го гарантира като мандатоносител.

Едва след това можем да постигнем другите амбициозни задачи за страната. Иначе и те ще потъват в корупционната тиня – еврозоната ще я спира един задкулисен интерес, Шенген – друг, плана за възстановяване – трети. Ако пък не го направим, пропускаме исторически шансове.

Материалът Правителство на конституционната реформа е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Власт, съд и медии: Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Свободни и независими медии? Не преди България да стане правова държава.

Терористичният акт срещу главния прокурор се превърна в атентат, после инцидент и накрая във взрив до колата на Гешев, но това не отменя факта, че в прокуратурата има трусове в контекста на опитите да се решава въпроса с властта.

“Сблъсъкът между Гешев и Сарафов не е част от битка между институциите. Това е мафиотска война, илюстрация на процеса, в който прокуратурата беше подчинена на политически интереси”. Това казват журналистите Полина Паунова и Борис Митов в интервю за Свободна Европа. За пътя към тези събития – един разказ на Борис Митов отново за Свободна Европа.

“Зрителите получават признания от най-висшите нива в прокуратурата, че тя е подложена на постоянно политическо влияние, ръководи се чрез препредаване на послания, оферти и предупреждения“.

С послания, оферти и предупреждения работи и медийният сектор, да си спомним #Яневагейт. Тогава прокуратурата прекрати досъдебното производство за записите на разговори между бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева и съдия Румяна Ченалова, в които се обсъждаше, освен другото, и как Венелина Гочева “сто пъти звъняла” и питала Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам.

Владимира Янева: А журналистите направо беше нещо страшно, аз понеже нали не ходя на Съвета и те вече ще се изпотрепят. Венелина хиляда пъти ме е търсила, аз понеже най-накрая й се обадих. Викам: обаждам ти се не като на журналист, а като на приятел..

Румяна Ченалова: Виж сега как те усеща тя, че страдаш и стои до тебе, виждаш ли?

Янева: Викам обаждам ти се да знаеш не като на журналист, затова не ме питай нищо, обаждам ти се като на приятел, щото тя ми вика нали ква подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя ми писала някакъв СМС: „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“ Викам, ако искаш пусни само, че съм депозирала писмено становище и няма да ходя. Ивайло Крачунов хиляда пъти сутринта ми звъня, аз не съм му вдигнала. И така.

Нямаме особени причини да вярваме, че сега се случва нещо различно с поръчковите медии от Какво да пускам? Изводите можем да направим по това, което четем и гледаме. В 24 часа Гешев е “момчето от крайния квартал. С тези думи Иван Гешев описва себе си в отговор на въпроса чий човек е.” “Крачи храбро и не се страхува от размяната на удари”.

ЕСПЧ: публикуване на лични данни на данъчни длъжници

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Голяма камара на ЕСПЧ по делото LB versus Hungary. Делото се отнася до публикуването на личните данни на заявителя в списък на данъчни длъжници на интернет страницата на данъчната институция на Унгария за неизпълнение на данъчни задължения. Изработена е интерактивна карта, наречена “национална карта на данъчните длъжници”. Домашният адрес на жалбоподателя, заедно с адресите на други данъчни длъжници (общо 3 624 лица), е посочен с червена точка, а ако човек кликне върху точката, се появява личната информация на жалбоподателя (име и домашен адрес), като по този начин данните стават достъпни за всички читатели.

Жалбоподателят твърди, че публикацията нарушава правото му на зачитане на личния живот, защитено от член 8 от Конвенцията.

Съставът на ЕСПЧ

е приел, че има намеса, че има обществен интерес от оповестяване на данъчните длъжници в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Засегнати са не всички, а само онези данъчнозадължени лица, чието поведение е било в най-голяма степен вредно за приходите, като разпространението както на името, така и на домашния адрес на данъчнозадължените лица е послужило за постигане на точност. Жалбоподателят не е посочил, че публикацията е довела до някакви конкретни негативни последици за личния му живот. Поради всички гореизложени причини съставът заключава, че разкриването на въпросните лични данни не надхвърля необходимото за подпомагане на законния интерес на държавата.

Голямата камара

отново прилага теста за пропорционалност: има намеса, има законно основание, има легитимна цел да намали възможностите за неспазване на данъчното законодателство и да разубеди данъкоплатците да не плащат данъчните си задължения. Посочва се дори и втора легитимна цел: допринася за прозрачността и надеждността на търговските отношения и по този начин за “защитата на правата и свободите на другите” по смисъла на член 8, втора алинея ЕКПЧ.

Остават въпросите необходима ли е намесата в едно демократично общество и – при положителен отговор – пропорционална ли е намесата на целта.

Публикуването на този списък съответства на обществен интерес, но Парламентът изглежда не е разгледал до каква степен публикуването на всички разглеждани данни, и по-специално на домашния адрес на данъчния длъжник, е било необходимо, за да се постигне първоначалната цел на събирането на релевантни лични данни в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Съдът не е убеден, независимо от свободата на преценка на държавата-ответник, че причините, изтъкнати от унгарския законодател при приемането на схемата за публикуване по член 55, параграф 5, макар и релевантни, са достатъчни, за да покажат, че оспорваната намеса е “необходима в едно демократично общество” и че органите на държавата-ответник  постигане на справедлив баланс между конкуриращите се интереси.

Нарушение на член 8 ЕКПЧ

Едно обосновано особено мнение на съдия KŪRIS по отношение на мотивите:

Член 8 е нарушен не защото Парламентът не се стреми да постигне “справедлив баланс” между правото на индивида да не публикува домашния си адрес и домашния адрес на семейството си и фалшивото право на обществеността да го знае, а защото публикуването на домашния адрес на жалбоподателя против волята му не обслужва законния интерес на никого или легитимна цел. Тук не става въпрос само за репутацията на този човек – става въпрос за неговата и на семейството му сигурност.

Според американците медиите разделят, дезинформацията е проблем

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Близо три четвърти от възрастните в САЩ казват, че новинарските медии засилват политическата поляризация в страната, а малко под половината казват, че имат малко или никакво доверие в способността на медиите да съобщават новините безпристрастно и точно, според ново проучване на Associated Press-NORC Center for Public Affairs Research и Robert F. Kennedy Human Rights

Проучването, публикувано преди Световния ден на свободата на печата 3 май, показва, че американците изпитват значителна загриженост относно дезинформацията – и ролята, която играят медиите, политиците и компаниите за социални медии в разпространението й. 9 от 10 възрастни в САЩ казват, че дезинформацията е проблем. 6 от 10 заявяват, че новинарските медии носят вина за разпространението на дезинформация, но и отговорността – заедно с политиците – за справяне с нея.

Проучването разкрива сложната връзка, която американците имат с медиите: мнозинството оценява задълбочените и разследващи репортажи като много полезни или изключително полезни за разбирането на проблемите, които ги вълнуват, но също така по-скоро гледат заглавията, отколкото четат задълбочено разследващите статии.

Проучването също така разкрива, че 4 от всеки 10 казват, че пресата вреди на американската демокрация, докато само около 2 от всеки 10 казват, че пресата прави повече, за да я защити. Републиканците гледат на новинарските медии по-неблагосклонно от демократите, като 61% от републиканците казват, че новинарските медии вредят на демокрацията, в сравнение с 23% от демократите и 36% от независимите. Около три четвърти смятат, че политическите предпочитания на собствениците имат голямо влияние върху новинарските медии в Съединените щати.

Що се отнася до защитата на свободата на пресата в САЩ, 44% от анкетираните казват, че правителството на САЩ върши добре работата си, повече от 24% са на обратно мнение.