Category Archives: общество

Европейският акт за свобода на медиите EMFA: подготовка за прилагане в България

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съветът за електронни медии беше домакин на дискусия на тема Европейският акт за свобода на медиите: възможности и предизвикателства. Поводът е необходимостта да се обсъди прилагането на регламента в България.

Регламентът (ЕС) 2024/1083 влезе в сила и е действащо медийно право на ЕС. Не успяха усилията да бъде осуетено приемането му. Регламентът е посветен на сериозни и за българския медиен сектор въпроси. Макар че като цяло се прилага от 8 август 2025 г., в отделни части актът ще се прилага още от 8 ноември т.г., което изисква да има концепция как точно ще стане това.

Изказването ми ( 24’30” и сл.) беше изцяло посветено на прилагането от държавите, в частност от България. Времето беше ограничено, в следващите дни ще кача тук и текст, който в по-голяма пълнота обсъжда въпроса за прилагането на EMFA в България.

ВС на САЩ връща във федералните апелативни съдилища делата за щатските закони за модериране на съдържание в платформите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Флорида и Тексас приеха два закона, засягащи въпроса за модериране на съдържание от страна интернет компаниите за социални медии. Щатските закони ограничават властта на компаниите за социални медии да модерират съдържание. Това ограничение се оспорва от компаниите. Администрацията на Байдън и в двата случая е подкрепила исканията на компаниите – по Moody v. NetChoice, No. 22-277, и NetChoice v. Paxton, No. 22-555.

Въпросът пред ВС на САЩ е дали Първата поправка на Конституцията на САЩ позволява на Флорида и Тексас да забранят на големите компании за социални медии да премахват публикации по критерий гледна точка.

ВС не отговаря по същество. С решение от 1 юли 2024 г. с докладчик съдия Кейган ВС на САЩ връща на федералните апелативни съдилища делата за нов анализ. До решаване на делата щатските закони не се прилагат.

Решението е единодушно, но съдиите са се разделили по мотивите. Законите, приети през 2021 г. от Флорида и Тексас, се различават по това какви компании обхващат и какви дейности ограничават. Въпреки това, пише съдия Кейгън, и двата закона ограничават избора на платформите за това какво генерирано от потребителите съдържание да бъде показвано на обществеността. И двата закона също така изискват от платформите да дават причини за своя избор при модериране на съдържание.

Съдия Кейгън прави аналогия между платформите и известните ни медии. Накратко, според решението операторите на платформите са субекти с права по Първата поправка: „Те включват и изключват, организират и приоритизират – и при вземането на милиони решения всеки ден произвеждат свои собствени отличителни компилации от изрази“ подобно на традиционните издатели и редактори. „Многократно сме твърдяли, че законите, ограничаващи техния редакционен избор, трябва да отговарят на изискванията на Първата поправка“, пише съдия Кейган. „Принципът не се променя, само защото словото е преминало от физическия във виртуалния свят.“

Този въпрос води към въпроса за отговорността на платформите. Досега – и в ЕС също – се прави разлика между медийните услуги и услугите на платформите. Миналата година ВС отказа по две дела да се произнесе, че платформите носят отговорност – едното за Google и другото за Twitter. Нито едно от решенията обаче не влезе в дълбочина по същество за обхвата на действие на закона, който защитава платформите от отговорност – раздел 230 CDA.

Въпросните закони във Флорида и Тексас в понеделник бяха провокирани отчасти от решенията на някои платформи да отстранят Доналд Тръмп след нападението на Капитолия на 6 януари 2021 г. Поддръжниците на законите казаха, че те са опит за борба с тези решения, обявени от тях за цензура в Силиконовата долина. Противниците на законите казаха, че законите не зачитат правата на платформите по Първата поправка да модерират и ще ги превърнат в дом на дезинформацията и омразата.

Двете търговски асоциации, оспорващи щатските закони – NetChoice и Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия – заявиха, че няма цензура, а редакционни решения, защитени от Първата поправка, и че компаниите за социални медии имат право на същата конституционна защита, която имат вестниците.

Съдия Кейган пише, че на платформите се забраняват редакционни решения, които Върховният съд преди това е считал за защитени от Първата поправка, поради което законите е „малко вероятно да издържат проверката на Първата поправка“.

Освен всичко, казусите имат идеологически аспект, защото има мнение, че ограниченията са само за поддръжниците на Тръмп.

Мониторинг за медиен плурализъм в ЕС: публикуван е новият доклад #MPM2024 по данните за 2023 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският университетски институт във Флоренция публикува резултатите от редовно провеждания в последните десет години Мониторинг за медиен плурализъм за държавите от ЕС, а също Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция.

Доклад MPM2024 представя картината за 2023 година.

Събират се данни по 200 въпроса, които позволяват да се наблюдават 20 индикатора, обединени в 4 групи – базови ( законодателна рамка на свободата на изразяване), пазарни, политически и социални.

На тази основа се прави оценка за рисковете за медийния плурализъм и за всяка група индикатори държавите попадат в зона на нисък (0-33%), среден (34-66%) или висок риск (67-100%) – зелена-жълта-червена зона.

Въпросникът ce актуализира, за да включи аспекти на цифровите права и плурализма в цифрова среда, но данните позволяват сравнимост по години и по държави. Много предишни индикатори са адаптирани за измерване както на традиционните, така и на онлайн медиите.

България участва в изследването от началото (пилотното изследване за 2014) – 2024, 2023, 2022, 2021, 2020, 2017, 2016 и 2014 година.

Общият доклад за ЕС е изготвен от екип на Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода към EUI – Флоренция.

Докладът за България е изготвен от български екип.

Най-нисък риск е определен по базовите показатели – законодателна рамка. По-висок е рискът в другите три области – политически показатели, пазарен плурализъм и социално включване. По-подробно аргументацията може да се види в доклада за България, тук – на български език.

ВС на САЩ за марката “Тръмп е твърде малък”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 13 юни 2024 Върховният съд на САЩ единодушно постановява , че 15 USC § 1052(c) , разпоредба от закона за търговските марки, забраняваща регистрациите на име на живо лице от лице, различно от това лице, не нарушава разпоредбите за свобода на словото на Първата поправка.

По този начин ВС на САЩ потвърждава отхвърлянето на Службата за патенти и търговски марки на САЩ на заявка за търговска марка за „Тръмп е твърде малък“, препратка към разговор между Доналд Тръмп и Марко Рубио по време на президентски дебат през 2016 г.

Специализираните издания коментират по-широкото значение на това решение. Въпросът е в разнообразието на мотивите. Водещото решение се позовава на история и традиции, аргумент, характерен за консервативното крило. Томас, Самуел Алито и Джон Робъртс са съгласни с този аргумент, но използването му заплашва установени демократични стандарти, които по този път биха могли да бъдат преразгледани, особено става дума за стандарта Съливан (New York Times v. Sullivan).

Неслучайно ирландският професор Eoin O’Dell казва в блога си “ще гледам с нарастващ ужас как прилагат този подход”.

ВС на САЩ: Как Първата поправка на Конституцията на САЩ се прилага към технологичните платформи

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението по делото Murthy v Missouri . Върховният съд на САЩ с решение, взето с 6 на 3 гласа, остави отново открит въпроса какви ограничения налага Първата поправка на Конституцията на САЩ. Става дума за властта на правителството да влияе върху технологичните платформи за споделяне на съдържание. Съдът не се произнесе по съществото на делото и вместо това постанови, че ищците не са легитимирани да водят делото. Решението се фокусира върху процедурни въпроси и липса на правни основания за завеждане на делото.

Съдия Алито е автор на особеното мнение, към което се присъединяват съдиите Томас и Горсуч. Според него „високопоставени правителствени служители оказват непрестанен натиск върху Facebook, за да потиснат свободата на словото на американците” и “съдът неоснователно отказва да разгледа тази сериозна заплаха за Първата поправка”.

Случаят възниква от искания на служители на администрацията платформите да премахват конспиративни теории и публикации относно ваксината срещу коронавируса и т.нар. изборни измами. Главните прокурори на Мисури и Луизиана, и двамата републиканци, се обявяват “за свобода на изразяване” и срещу възможността да се противодейства на дезинформацията като обвиняват федералните агенции, че са поели ролята на „министерство на истината“ на Оруел. Апелативният съд на САЩ за пети окръг издава категорична забрана за комуникация между правителството и технологичните компании. Върховният съд, в решение, написано от съдия Барет, постанови, че Апелативният съд греши в своите заключения.

Медиите окачествяват решението като победа на администрацията на Байдън, защото ВС не установява, че комуникациите на правителството с платформите на социалните медии за дезинформация за Covid-19 нарушават Първата поправка. Решението на ВС позволява на правителството да призовава технологичните компании да премахват неистините, без това да е нарушение на Първата поправка – което е ключов проблем, тъй като дезинформацията се разпространява и сега, в навечерието на президентските избори 2024.

Наричат решението “удар върху дългогодишното усилие, подкрепяно от републиканците, за приравняване на модерирането на съдържанието с цензурата”.

И тук е така, ако слушаме най-големите източници на дезинформация.

Главният здравен инспектор на САЩ призовава за предупредителни етикети на видно място в социалните медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Американските медии широко отразяват призива на Вивек Х. Мърти за поставянето на предупредителни етикети (подобно на тези върху тютюневи изделия) на видно място в социалните медии, за да предупреждават потребителите, че платформите могат да навредят на психичното здраве на децата, ескалирайки своите предупреждения за ефектите от онлайн услуги като Facebook, Instagram и TikTok.

Мърти призовава Конгреса да приеме законодателство, изискващо социалните медийни платформи да включват съобщение за „редовно напомняне на родителите и юношите, че социалните медии не са доказано безопасни“.

Той цитира доказателства, че подрастващите, които прекарват много време в мрежите, са изложени на по-голям риск от тревожност и депресия. Мърти казва, че е доказано, че предупредителните етикети, като тези върху тютюневите и алкохолните продукти, променят поведението на хората.

Изследователи и държавни служители настояват за увеличаване на федералното финансиране за изучаване на темата и критикуват технологичните компании, че не предоставят повече вътрешни данни по въпроса на обществеността.

Но Мърти и други държавни служители твърдят, че има достатъчно доказателства, които предполагат, че социалните медии могат да бъдат опасни, независимо от пропуските в изследванията.

„Един от най-важните уроци, които научих в медицинското училище, беше, че при спешни случаи нямате лукса да чакате перфектна информация“, казва Мърти.

Словакия: RTVS става STVR и минава под държавен контрол

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Словашкият парламент одобри планираното от правителството преустройство и смяна на ръководството на обществения оператор RTVS, като отрича опасенията, че промените ще поставят RTVS под политически контрол и ще навредят на медийната свобода и медийния плурализъм.

Граждански организации предупреждават, че законодателството е част от орбанизацията на медиите в Словакия и очевидно противоречи на новия Законодателен акт за свободата на медиите на ЕС. Фицо действа като Орбан.

Европейската федерация на журналистите (EFJ) настоява Петер Пелегрини, президент на Словашката република, да наложи вето на законопроекта за общественото радио и телевизия. Противно на европейските правни стандарти, включително новоприетия Европейски акт за свободата на медиите (EMFA), новото словашко законодателство рискува да превърне обществените медии в правителствени пропагандни издания.

EFJ се присъединява към Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и оценява приемането на законопроекта без обществена консултация като удар по демокрацията и медийната свобода в Словакия. „Новият закон организира чисто и просто завладяване на обществените медии от управляващата коалиция, в разрез с европейските правни стандарти за независимост и плурализъм“, каза президентът на EFJ Мая Север. Генералният директор на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), Ноел Къран също е взел отношение: съставът и правомощията, предоставени на новия управителен съвет на STVR, биха били в нарушение на ЕMFA.

Разбира се, регламентът е последна преграда, законът не може да му противоречи, но в демократичния свят просто не се прави така.

вж и реакциите срещу законопроекта

EK прилага Законодателния акт за цифровите пазари

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От ЕК съобщават за активизиране на проверките за прилагане на DMA. Комисията вярва, че DMA е от полза за малкия бизнес и иноваторите, защото не добавя регулаторна тежест за по-малките компании. Новите отговорности са само за най-големите играчи, т. нар. gatekeepers. Това обикновено са мултиплатформени екосистеми. Праговете за тях са значителни: клиентска база от около 10% от населението на ЕС. Досега са определени само седем основни играча, покриващи 24 основни платформени услуги. Те включват търсачки, социални мрежи, платформи за споделяне на видео и операционни системи – Alphabet, Amazon, Apple, ByteDance, Meta, Microsoft, Samsung.

Компаниите не трябва да предпочитат собствените си продукти или услуги пред подобни предложения на трети страни. Те трябва да позволяват на потребителите да преместват данните си на други платформи или да споделят данните си между различни платформи. Също така те трябва да отворят своите екосистеми, за да позволят на по-малките компании да работят и да предлагат своите услуги на потребителите.

Според ЕК “топката сега е в полето на компаниите”. Те трябва да ни убедят, че мерките, които предприемат, са в пълно съответствие с DMA. В рамките на един месец след крайния срок за съответствие, ЕК е открила различни случаи на несъответствие. Според Комисията Apple е проектирала своя нов бизнес модел, като ограничава разработчиците на приложения и крайните потребители да се възползват от възможностите, предоставени им от DMA. ЕК посочва, че техните нови условия не отговарят на изискванията на DMA по отношение на насочването на потребителите към опции извън Apple App Store. Според ЕК тези нови условия не позволяват на разработчиците на приложения да общуват свободно с крайните си потребители и да сключват договори с тях. От своя страна Apple обвинява регулаторната несигурност, свързана с DMA, за забавянето на пускането на основните функции на iOS 18 за европейските потребители.

ЕК продължава антитръстовите разследвания на цифровите пазари по отношение на Apple, Facebook, Microsoft и Google. Европейската комисия информира Microsoft за своето предварително мнение, че Microsoft е нарушила антитръстовите правила на ЕС, като е обвързала своя продукт Teams с популярните си приложения, включени в пакетите за бизнеса
Office 365 и Microsoft 365 .

Ако Комисията заключи, след като компанията е упражнила правото си на защита, че има достатъчно доказателства за нарушение, тя може да приеме решение за забрана на поведението и налагане на глоба в размер до 10% от годишния световен оборот на компанията. Комисията може също така да наложи на дружеството каквито и да е корективни средства, които са пропорционални за ефективно прекратяване на нарушението.

Няма законов срок за Комисията да завърши антитръстови разследвания на антиконкурентно поведение. Продължителността на антитръстовото разследване зависи от редица фактори, включително сложността на случая, степента, в която засегнатите компании сътрудничат на Комисията и упражняването на правото на защита.

Репортери без граници към Обединеното кралство: десет предложения за медийна свобода

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Подобно на предложенията, отправени към България през 2021 г, Репортери без граници са призовали политическите партии в Обединеното кралство да се ангажират приоритетно с десет стъпки за свободата на медиите:

Действия по отношение на SLAPPs;
Предотвратяване на атаки срещу журналисти;
Подкрепа за журналисти, малтретирани онлайн, и подвеждане на извършителите под отговорност;
Подкрепа за британските журналисти, задържани в чужбина;
Подкрепа и бърза процедура за визи за чуждестранни журналисти в опасност;
Свободен и справедлив достъп на журналистите до демократичните процеси;
Поддържане на свободата на печата в световен мащаб;
Позиция срещу екстрадицията на Асанж;
Подкрепа за Националния комитет за безопасност на журналистите;
Регулация“ на AI, която „усилва надеждните източници на новини“ и „предотвратява разпространението на вредни дълбоки фалшификации“.

Гласувайте, за да има смислени избори

от Ясен Праматаров

лиценз CC BY

Гласувайте! Това е единственият начин изборите като цяло да имат реално значение. Ако гласуват малко, мнозинството е от купени гласове и партийни ядра – и после се чудим защо в парламента мнозинство има мафията.

9 юни, избори. Гласуваме и на излизане виждаме на една пейка в двора на училището голяма бала с “вестници” на “Възраждане”. Питам една леля, дето се върти наоколо дали знае какво е това, а тя се сопва “какво ме питате мен, мен ли ме питате”. Отивам отсреща на други пейки при полицаите и им казвам, те викат не е наша работа, трябва да кажете на председателя на изборната комисия.

Влизам аз вътре да търся председателя, той междувременно се разминал с мен – предполагам, че друг избирател му е казал за същото. В секциите ми казват, трябва на председателя да кажете, ама той излезе. Сблъсквам се на излизане с момчето и повтарям и на него “отвън има поставени агитационни материали”, а хора до него ми казват “а, той полицаят вече ги изхвърли”. Казвам му, че е трябвало той да иде и да ги види, за да се отчете нарушението. Навън полицаят ми казва, че се е погрижил и всичко е наред.

Полицаят е ОК, знам го, ако не се лъжа е от квартала и е възможно човекът наистина да е искал да се погрижи да няма проблеми, но според мен когато има нарушение, трябва да има отговорност и наказание. А за това трябва да има санкция на официален орган – дали е полиция, дали е избирателна комисия – не знам, но трябва.

Защото сега какво би пречило на тия фашисти копейки да идат след половин час и пак да сложат балата с плакати? Това е точно на алеята, по която минават всички хора, когато отиват да гласуват и определено е нарочно. Показно, безнаказано, “ето вижте ни, вие всички, дето ще гласувате, нас правилата не ни интересуват”.

Гласувайте!