Директорът на Народния театър Васил Василев води наказателно дело, заедно с това е подаден граждански иск за 100 000 лв., срещу Александър Морфов по повод изказването му при получаването на наградата “Аскеер” за най-добър режисьор през 2023 г. Тогава режисьорът казва: “Там някъде се спотайва онази партийно-номенклатурна нищожна личност, който е директор в момента.”.
От своя страна Александър Морфов води дело по КТ срещу дисциплинарното си уволнение. Софийският районен съд се е произнесъл на 14 октомври 2024 г. в полза на Александър Морфов. Част от решението се отнася до претенцията за засягане на доброто име на работодателя:
Относно нарушението “уронване на доброто име на работодателя”:
Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 14/ 15.03.2017г. по гр. дело №112/ 2016г. на ІV г.о.; решение № 232/18.05.2012 г. по гр. дело № 41/ 2012г. на ІV г.о.;решение № 229/ 30.10.2017г. по гр. дело № 215/ 2017г. на ІV г.о. и решение № 80/26.10.2010г.по гр. дело № 4679/ 2008г. на ІІ г.о., доброто име на работодателя е уронено, когато последният е злепоставен пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентоспособността, ефективността и авторитета на предприятието-работодател. Касае се за самостоятелен фактически състав на нарушение на трудоватадисциплина по чл. 187, т. 8 КТ, който съставлява основание за дисциплинарно уволнение, като не е необходимо нарушението да е умишлено. Може да се касае за неумишлено поведение на работника или служителя, резултат от неполагане на дължимата грижа, вкл.досежно приетите етични правила и норми в съответната професионална сфера, което засягасъществено интересите на работодателя.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че ищецът е написал на вратата на кабинета на директора на театъра надписите “ДПС ректор”, “официален офис на ДПС”, “ДПС”. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателствени средства- разпечаткана интервю на ищеца пред сайта https://www.ploshtadslaveikov.com, публикувано на 09.01.2023г. и от веществените доказателства- видеозаписи от камерите в театъра и на интервю на ищеца в предаването “Тази неделя”, излъчено по BTV на 05.03.2023г. В случая се установява, че в дадените интервюта ищецът е признал, че е написал посочените надписи. Тези изявления, касаещи неизгоден за ищеца факт, преценени по реда на чл. 175 ГПК, следва да се тълкуват като извънсъдебно признание. През призмата на изложеното съдът приема, че авторството на ищеца на процесните надписи е установено по безспорен начин. В този смисъл настоящият състав не кредитира показанията на св. А.К. и св. Т. Т. в частта, в която същите твърдят, че не си спомнят ищецът да е писал по вратата на кабинета на директора на театъра.
В постоянната си съдебна практика ЕСПЧ приема, че разпоредбата на чл. 10 ЕКПЧ предоставя свобода на упражняване на правото на изразяване. В т.см. Appleby and Others v. United Kingdom, Taranenko v. Russia, Handzhiyski, v. Bulgaria Sinkova v. Ukraine. В определени случаи правото на свобода на изразяване може да бъде ограничено. Предприетите мерки обаче следва да бъдат пропорционални и следователно необходими в едно демократично общество.
Преценявайки действията на ищеца през светлината на изложеното, съдът счита, че те представляват артистично изпълнение, целящо да изрази протеста на същия срещу действията на директора на театъра. Той не е упражнил форма на насилие, нито е увредил имуществото на работодателя. В контекста на изложеното, този акт на ненасилствен протест е покрит от принципа на необходимостта в едно демократично общество.
При преценката осъществил ли е ищецът вмененото му нарушение “уронване на доброто име на работодателя’ чрез израза “Аз с нищожества не контактувам” (по адрес на директора на Н.Т.) следва да бъде извършено разграничение дали процесното твърдение е фактическо или представлява оценка, респ. дали фактическите твърдения са неверни, респ. опозоряващи доброто име.
Фактическите твърдения могат да ангажират отговорността само ако позорят адресатаи са неверни. Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни- неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността само ако представляват обида.
Разграничителният критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и практиката, и това е характерът на информацията. При клеветата не се дава личностна оценка, а се разпространяват позорни обстоятелства за честта, които не са истински или се приписва престъпление, което не е извършено. При оценъчните твърдения деецът дава своя негативна оценка под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. В този смисъл е съдебната практика (решение № 85 от 23.03.2012г. по гр.д. № 1486/ 2011г., ІV г.о., на ВКС; решение № 86 от 29.01.2010г. по гр.д. № 92/ 2009г., ІІ г.о.; решение № 62 от 06.03.2012г. по гр. д. № 1376/2011г., ІV г.о. на ВКС и др.).
Процесният израз представлява оценъчно твърдение. Заеманата публична и обществено- значима длъжност от страна на директора на Н.Т. съставлява основание за проява на по- висока толерантност от негова страна по отношение на подобен тип изказвания спрямо личността му, тъй като заеманата от него длъжност е с голямо обществено значение.
Изложеното обуславя извод, че поведението на ищеца не е противоправно, съответно не представлява нарушение на трудовата дисциплина и не осъществява състава на нарушението “уронване на доброто име на работодателя”. В обобщение, ищецът не е допуснал нарушения на трудовата дисциплина, което обуславя извод, че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на същия, съответно за основателност на предявения иск за отмяна на уволнението.
Съдът отменя уволнението и възстановява Морфов на длъжност главен режисьор. Към момента длъжността не съществува повече.
Решението не е окончателно. Ръководството на НТ е заявило, че ще обжалва акта.