Category Archives: закони и право

Обединено кралство: Таня О’Карол срещу Мета и профилирането в мрежата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Обединеното кралство Таня О’Карол, активист за правата на човека, завежда дело срещу компанията Мета поради наблюдението на потребителите във Facebook за целите на рекламирането. Хората имат право да използват Facebook, без да позволяват на компанията да преглежда данните им и да ги профилира за реклама, смята тя.

Делото е заведено, след като Мета многократно отказва да уважи правото на г-жа О’Карол да възрази да бъде наблюдавана и профилирана.

Решението по това дело може да създаде прецедент за милиони потребители, които са били принудени да приемат инвазивно наблюдение и профилиране, за да използват цифрови платформи. „Не трябва да се отказваме от всеки детайл от личния си живот, само за да се свържем с приятели и семейство онлайн. Законът ни дава правото да си върнем контрола върху личните си данни и да спрем наблюдението и проследяването на Facebook., казва г-жа О’Карол.

Конкурентният регулатор (CMA) сочи инвазивното шпиониране на Facebook като пример за злоупотреба с монополната власт на Facebook. Окончателният доклад на CMA за онлайн платформите и цифровата реклама установява, че Facebook „използва настройки по подразбиране, за да подтиква хората да използват услугите им и да се откажат от данните си“. Това включва изискването за „приемане на персонализирана реклама като условие за използване на услугата“.

Механизмите за наблюдение на Facebook, които събират милиарди данни на хора, за да ги профилират за реклама, подхранват дискриминацията и вредят на децата. Facebook позволява на рекламодателите, например, да показват реклами за жилища, кредити или работа въз основа на профилиране по раса, пол или възраст. Facebook също така разрешава рекламите за алкохол, фармацевтични продукти и екстремна загуба на тегло да бъдат насочени към деца.

Годишният глобален приход на Meta миналата година беше над $117 милиарда USD. Годишните приходи на Facebook от потребител в Обединеното кралство са скочили от £5 на потребител през 2011 г. до повече от £50 през 2019 г., се казва в публикацията на AWO.Agency, която съобщава за делото.

*Името на агенцията е вдъхновено от All Watched Over by Machines of Loving Grace, стихотворение от Richard Brautigan – утопия или ирония на утопията? Анализите продължават.

All Watched Over By Machines Of Loving Grace

I like to think (and
the sooner the better!)
of a cybernetic meadow
where mammals and computers
live together in mutually
programming harmony
like pure water
touching clear sky.

I like to think
(right now, please!)
of a cybernetic forest
filled with pines and electronics
where deer stroll peacefully
past computers
as if they were flowers
with spinning blossoms.

I like to think
(it has to be!)
of a cybernetic ecology
where we are free of our labors
and joined back to nature,
returned to our mammal
brothers and sisters,
and all watched over
by machines of loving grace.

Google ще преразглежда политиката си за проследяване на местоположението на потребителите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Компанията Google e сключила споразумения с представителите на 40 щата от САЩ, съгласно които ще изплати общо 392 милиона долара по дела, водени от държавното обвинение на тези щати срещу компанията, по повод практиките за събиране на данни (location tracking).„Това споразумение е историческа победа за потребителите в ерата на нарастваща зависимост от технологиите“, казва главният прокурор на Кънектикът Уилям Тонг в изявление. „Данните за местоположението са сред най-чувствителната и ценна лична информация, която Google събира.“

Според представителите на държавата, Google дава приоритет на печалбата пред поверителността на своите потребители. Потребителите смятат, че са изключили функциите си за проследяване на местоположението в Google, но компанията продължава въпреки това да записва техните движения и да използва тази информация за рекламодателите. AP съобщи през 2018 г., че много услуги на Google на устройства с Android и iPhone съхраняват данни за местоположението на потребителите, дори ако са използвали настройка за поверителност, която трябва да попречи на Google да го направи. Изследователи по компютърни науки в Принстън потвърдиха този извод.

И други компании са изправени пред същия проблем. Въпреки че споразумението от понеделник е най-голямата сума, която компанията Google е плащала във връзка с обвинения за поверителност, сумата по споразумението е съществено по-малка от тази, която Facebook плаща през 2019 след скандала с Cambridge Analytica.

Според различни изявления, нарастващият обем чувствителни данни, свързани с местоположението, и използването на биометрични данни налага да се актуализират законите в тази област. Но също в публикацията се казва, че “Google сам разбра, че има проблем, който трябва да бъде разрешен” и технологичният сектор като цяло поема ангажимент да анализира и ревизира стандартите за проследяване на местоположението. Като част от споразумението Google поема ангажимент да направи тези практики по-прозрачни за потребителите, включително да дава повече информация, когато се включват и изключват настройките за местоположение, и да създаде уеб страница, която дава на потребителите информация за данните, които Google събира.

Европейският съюз също се е заел с регулирането на таргетираната реклама (както за търговски, така и за политически цели).

Може ли Mastodon да бъде разумен заместител на Twitter за журналистите?

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Оставихме Марк Зукърбърг, Джак Дорси и – Бог да ни е на помощ – Илон Мъск и неговият екип да решават големите журналистически въпроси – така започва публикация в niemanlab, посветена на изтеглянето на журналисти от Twitter към Mastodon.

Полезна публикация, за да прецени човек дали да откривa профил в Mastodon.

Евродепутати призовават пълното спиране на разпространението на руската пропаганда да бъде включено в бъдещ санкционен пакет

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Група от 39 членове на Европейския парламент е изпратила писмо до върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел с искане за спиране на разпространението на руски програми от европейски сателити, съобщават Politico и Broadband TV news. В писмото се казва:

През март 2022 г. Съветът въведе няколко ограничителни мерки в отговор на военната агресия на Русия срещу Украйна. Освен другото ЕС взе решение да спре разпространението на Sputnik и RT/Russia Today в ЕС или когато разпространението е насочено към аудитория в ЕС.

Въпреки санкциите, сателитните компании Eutelsat и SES продължиха да предоставят услуги за разпространение на руска военна пропаганда в Европейския съюз, в Украйна, в Русия и извън тях, включително в Африка. В същото време Eutelsat разреши на две руски платформи за платена телевизия, Trikolor и NTV-Plus, да спрат излъчването на някои западни телевизионни канали в Руската федерация, така че сега почти няма достъп до алтернативни източници на новини или международни канали в Русия. По този начин Eutelsat допринася за подхранването на руската обществена подкрепа за войната на Путин и им пречи да имат достъп до независими източници на новини.

Докато други уважаваха духа и буквата на наложените санкции, Eutelsat се ограничи до буквален прочит под претенцията за неутралност и липса на ясно правно основание.

Руските аудио-визуални медийни услуги са предмет на разпоредбите на Руската федерация, които не гарантират плуралистичен медиен пейзаж. За съжаление настоящата правна рамка и решенията на Съвета не предоставят адекватна правна основа за забрана на всички руски канали, излъчващи в ЕС.

Затова ние, като членове на Европейския парламент, призоваваме пълното спиране на разпространението на руски телевизионни програми и радиопрограми, които разпространяват омраза и дезинформация в контекста на войната в Украйна, да бъде включено в бъдещ пакет от европейски санкции, което би му придало неоспорима правна сила.

Letter-to-the-HRVP

Разпознаваме имена, вкл. името на Ансип, бивш заместник – председател на ЕК, но между подписалите липсват български евродепутати.

Комитетът Дени Дидро по темата

ЕСПЧ: Руският Закон за чуждестранните агенти противоречи на ЕКПЧ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През лятото на 2022 стана известно решението на Европейския съд за правата на човека по делото Ecodefence and Others v. Russia относно съответствието на руския Закон за чуждестранните агенти с Конвенцията за правата на човека на Съвета на Европа.

Законът за чуждестранните агенти задължава всички организации от третия сектор да се регистрират като чуждестранни агенти, ако са финансирани, пряко или непряко, от лица в чужбина. Тези неправителствени организации са задължени да се регистрират като „чуждестранни агенти“ и да етикетират публикацията си „като произхождаща от „чуждестранен агент“, да публикуват информация за дейността си в интернет и да се подчиняват на специални изисквания за счетоводство и отчетност“. Министерството на правосъдието получава и правомощието да означава дадена организация като чужд агент по своя преценка.

Руският Конституционен съд не установява противоконституционност на закона. Започва прилагане на закона и съдилищата уважават исканията на прокуратурата за ликвидация на неправителствени организации като „Международен мемориал“ и „Център за правата на човека „Мемориал“ поради „груби и повтарящи се“ нарушения на законодателството за „чуждестранни агенти“, защото не са посочили, че техните публикации са с произход от неправителствена организация „чуждестранен агент“. Съдилищата постановяват, че НПО не са били прозрачни, като „прикриват [своя] статус на чуждестранен агент“, което възпрепятства контрола и нарушава „правата на гражданите да получават надеждна информация“ за дейността им.

Въпреки че Европейският съд по правата на човека разпорежда временна мярка за спиране на изпълнението на вътрешните решения за закриването на организациите, ликвидацията на множество организации влиза в сила.

Седемдесет и три неправителствени организации (някои от които са престанали да съществуват по време на изслушването) се обръщат към Европейския съд по правата на човека на основание, че Законът за чуждестранните агенти нарушава техните свободи на изразяване и сдружаване, защитени от членове 10 и 11 ЕКПЧ. Неправителствените организации твърдят, че „чуждестранен агент“ е „стигматизиращ етикет“, тъй като терминът „агент“ има отрицателна конотация, тъй като се използва за обозначаване на шпиони, саботьори или предатели. Те твърдят, че правата им на свобода на сдружаване са нарушени поради „прекомерните счетоводни изисквания“, „многобройните проверки и глоби“ и ограничаването на достъпа им до чуждестранно финансиране, а терминът „политически дейности“ в закона е неясен.

Съдът приема, че организациите и техните директори са „били пряко засегнати от комбинация от проверки, нови изисквания за регистрация, санкции и ограничения върху източниците на финансиране и естеството на дейностите, наложени от Закона за чуждестранните агенти“ и че е имало намеса в правата им по член 11, прочетен заедно с член 10.

Съдът постановява, че „липсата на ясни и предвидими критерии е дала на властите неограничена свобода на преценка да твърдят, че организациите са получавали „чуждестранно финансиране“, без значение колко далечна или слаба е връзката им с предполагаем „чуждестранен източник“.

Съдът смята още, че третият сектор е „съществен елемент от информирани публични дебати“ и подчертава ролята му на пазител на демокрацията. Съответно Съдът приема, че създаването на статут на „чуждестранен агент“ и „не е необходимо в едно демократично общество“ и допълнителните изисквания за одит и докладване, които FAA налага на „организациите с чуждестранни агенти“, не са необходими. Съдът признава ползите от прозрачността във финансовите дела на организациите, но това „не може да оправдае законодателство, което се основава на презумпция, направена по принцип и прилагана безразборно, че всяка финансова подкрепа от чуждестранно образувание може да застраши политическите и икономическите интереси на държавата и способността на нейните институции да работят без намеса”.

Съдът подчертава, че санкцията не трябва да „се равнява на форма на цензура, целяща да обезкуражи жалбоподателите да изразяват критика или да подкопае важния принос на гражданското общество към управлението на обществените дела” или да възпрепятства способността на неправителствените организации да действат като куче пазач.

Ето защо разпоредбите на Закона за чуждестранните агенти не са необходими в едно демократично общество и по този начин нарушават член 11 от Конвенцията, прочетен заедно с член 10.

Становище на комисаря по правата на човека на СЕ

След руската агресия срещу Украйна Съветът на Европа (СЕ) изключи Русия в съответствие с член 8 от своя устав. Русия не се очаква да се съобрази с решението на ЕСПЧ. Важни са обаче позициите на ЕСПЧ. Съдът формулира пет форми на намеса в правото на свобода на сдружаване (81-86) и определя, че ограниченията за търсене на финансиране от чуждестранни източници пречат на свободата на сдружаване (84). Важен принос на това решение е изводът, че НПО имат право на финансиране от чуждестранни източници.

Съд на ЕС: българската правна уредба за запазване и достъп до трафични данни не съответства на правото на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През лятото на 2021 година, когато сме провеждали избори и вниманието ни е било в събитията след тях, Официален вестник на ЕС е съобщил за две интересни преюдициални запитвания към Съда на ЕС, които идват от България.

Дело C-349/21

Съответна ли е на чл.15 ал.1 вр чл.5 ал.1 вр съобр.11 от Директива 2002/58 (1) национална съдебна практика по наказателни производства, съобразно която при даване на разрешение за подслушване, записване и съхраняване на телефонни разговори на заподозрени, съдът се произнася с предварително съставен общ текст, в който само се твърди, че са спазени нормите на закона, без никаква индивидуализация.
При отрицателен отговор — ще противоречи ли на правото на Съюза, ако така се тълкува националният закон, че информацията, събрана след даване на такова разрешение, се ползва за нуждите на доказването на наказателното обвинение.

Дело C-350/21

Съответен ли е на чл.15 ал.1 вр чл.5 ал.1 вр съобр.11 от Директива 2002/58 (1) национален закон — чл.251б ал.1 от Закона за електронните съобщения — съобразно който се предвижда общо и неизбирателно запазване на всички трафични данни (данни за трафик и за местонахождение на ползватели на електронни съобщителни средства) за период от 6 месеца, с цел борба с тежките форми на престъпност, при условие, че в националния закон са предвидени определени гаранции.
Съответен ли е на чл. 15 ал.1 вр чл.5 ал.1 вр съобр.11 от Директива 2002/58 национален закон — чл. 159а от Наказателно-процесуалния кодекс — който не ограничава достъпа до трафични данни само когато това е строго необходимо и не
предвижда право на лицата, до чийто трафични данни е бил осъществен достъп от органите на наказателното производство, да бъдат уведомени за това, когато това уведомяване няма да попречи на наказателното производство, респективно не предвижда в тяхна полза правно средство за защита срещу неправомерен достъп.

Има развитие и по двете дела.

На 13 октомври 2022 е оповестено заключението на Генералния адвокат Колинс по С-349/21.

На 17 ноември 2022 стана известно решението по С-350/21:

1) Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз

трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска:

– национално законодателство, което предвижда превантивно, за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозни заплахи за обществената сигурност, общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, дори ако посоченото законодателство ограничава във времето това общо и неизбирателно запазване до период от шест месеца и предвижда определени гаранции в областта на запазването и достъпа до съответните данни,

– национално законодателство, което не предвижда ясно и точно, че достъпът до запазените данни е ограничен до строго необходимото за постигането на преследваната с това запазване цел.

2) Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и във връзка с членове 13 и 54 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета

трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда достъп от страна на националните органи, компетентни в областта на разследването на престъпления, до законно запазени данни за трафик и данни за местонахождение, без да гарантира, че лицата, до чиито данни са имали достъп тези национални органи, са били уведомени за това в степента, предвидена от правото на Съюза, и без посочените лица да разполагат с правно средство за защита срещу неправомерен достъп до тези данни.

Тежко се ражда националното законодателство за задържане и предоставяне на достъп до трафични данни, отново на сцената излиза 251б ЗЕС. Директивата беше обявена за невалидна, Конституционният съд обяви противоконституционност на текстовете, които я въвеждаха, сега и Съдът на ЕС се произнася.

И в допълнение и за контекст – още две решения на Съда на ЕС за режима на трафичните данни от същия период:

Решение на Съда по съединени дела C‑339/20 | VD и C-397/20 | SR

Не е разрешено превантивното общо и неизбирателно запазване на данните за трафик от операторите на електронни съобщителни услуги в продължение на една година, считано от деня на записването, за целите на борбата с престъпленията, свързани с пазарната злоупотреба, сред които е злоупотребата с вътрешна информация

Освен това национална юрисдикция не може да ограничава във времето действието на обявяването на невалидност на национална правна уредба, предвиждаща такова запазване

Решение на Съда по съединени дела C‑793/19 | SpaceNet и C‑794/19 | Telekom Deutschlan

Съдът потвърждава, че правото на Съюза не допуска общо и неизбирателно съхраняване на данни за трафик и на данни за местонахождение, освен в случай на сериозна заплаха за националната сигурност

За целите на борбата с тежката престъпност обаче държавите членки могат, при строго спазване на принципа на пропорционалност, да предвиждат по-специално целево и/или бързо съхраняване на такива данни, както и общо и неизбирателно съхраняване на IP адреси

Европейският надзорен орган за защита на данните публикува становище за Европейския акт за свободата на медиите (EMFA)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Задълженията на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), са определени в Регламент (ЕС) 2018/1725. ЕНОЗД е независимият надзорен орган, който отговаря за наблюдението на обработката на лични данни от институциите и органите на ЕС, като дава съвети относно политиките и законодателството, които засягат неприкосновеността на личния живот, и си сътрудничи с подобни органи, за да гарантира последователна защита на данните.

В Становище 24/2022 ЕНОЗД приветства целите, преследвани в предложения Европейски акт за свободата на медиите на ЕС за защита на свободата, независимостта и плурализма на медиите в целия ЕС.

Въпреки това ЕНОЗД препоръчва първо да се изясни обхватът на бъдещия регламент – както обхватът по отношение на лицата, така и материалният обхват. ЕНОЗД е загрижен, че мерките, предвидени за защита на журналистите, техните източници и доставчиците на медийни услуги, включени в предложения Закон за свободата на медиите на ЕС, може да не са ефективни на практика.

Препоръките на ЕНОЗД:

Първо, да се изясни, че всеки журналист би се възползвал от защитата, предлагана от предложения Европейски акт за свободата на медиите.

Второ, да се ограничат изключенията от забраната за използване на шпионски софтуер или други форми на наблюдение на доставчици на медийни услуги.

Трето, във връзка със сътрудничеството на органите да се следи за стриктно спазване на законодателството за защита на данните. Да се засилят гаранциите за независимост на органите, които имат достъп до тези данни.

Четвърто, във връзка с мерките за прозрачност ЕНОЗД препоръчва да се изброят изрично целите от обществен интерес, за които определена информация ще може да бъде оповестена публично, както и категориите лични данни, които ще могат да бъдат оповестени публично в светлината на тези цели.

Обединено кралство: Кой контролира новините, които виждаме онлайн

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В ново изследване на британския регулатор Ofcom, публикувано днес, се казва, че американските технологични фирми все повече оформят новинарските истории, които хората в Обединеното кралство виждат и четат. Това според регулатора води до рискове за избора в новините.

Рисковете са свързани особено с т.нар. gatekeepers – социалните медии като Facebook, но също и търсачките и новинарските приложения като Apple News и Google News. Онлайн посредниците помагат на хората да открият новини, но имат поляризиращ ефект. При това хората не са наясно с влиянието на посредниците върху новините, които гледат.

Ofcom отбелязва, че растежът на онлайн новините означава, че хората имат достъп до по-широк набор от истории, гласове и възгледи от всякога. Технологичните фирми – като Facebook, Google, Twitter и Apple – заемат централно място в този новинарски пейзаж. Те подготвят и препоръчват новинарско съдържание и сега се използват от 64% от онлайн възрастните.
През 2005 г. 18% от хората са отговорили на Ofcom, че използват интернет за новини. Днес така отговарят 66%. Facebook е третият по популярност източник на новини в Обединеното кралство след BBC и ITV, докато сред по-младите тийнейджъри Instagram, TikTok и YouTube оглавяват списъка.

Ofcom завършва с извода, че може да са необходими нови регулации, например нови инструменти, които да изискват от технологичните фирми да бъдат по-прозрачни по отношение на изборите, които правят при определяне на новините онлайн, както и да дадат на самите потребители повече избор и контрол.

Регулаторът възнамерява да разработи официални препоръки за разглеждане от правителството на Обединеното кралство.

Днес влиза в сила DSA, Законодателният акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Законодателният акт за цифровите услуги влиза в сила днес и онлайн платформите ще разполагат с тримесечен срок (до 17 февруари 2023 г.), за да съобщят броя на активните си крайни ползватели на управляваните от тях уебсайтове.

Комисията също така приканва всички онлайн платформи да ѝ съобщят обявените бройки. Въз основа на тях Комисията ще оцени дали дадена платформа следва да бъде определена като много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. След като Комисията вземе съответното решение, въпросният субект ще разполага с 4 месеца, за да изпълни задълженията си съгласно ЗАЦУ, включително да извърши и да представи на Комисията първата годишна оценка на риска.

Държавите — членки на ЕС, ще трябва да определят правомощията на своите координатори за цифровите услуги до 17 февруари 2024 г.

До 17 ноември 2027 г. и на всеки пет години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент и докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

Член 92

Предварително прилагане за доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

Настоящият регламент се прилага за доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки, определени съгласно член 33, параграф 4, четири месеца след нотифицирането на съответния доставчик, посочено в член 33, параграф 6, когато тази дата е преди 17 февруари 2024 г.

Член 93

Влизане в сила и прилагане

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Настоящият регламент се прилага от 17 февруари 2024 г.

Въпреки това член 24, параграфи 2, 3 и 6, член 33, параграфи 3 –6, член 37, параграф 7, член 40, параграф 13, член 43 и глава IV, раздели 4, 5 и 6 се прилагат от 16 ноември 2022 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Текст в Официален вестник на ЕС

Законодателен акт за цифровите услуги — въпроси и отговори

Законодателен акт за цифровите услуги — фактология

Законодателен пакет за цифровите услуги

Полага се началото на глобална мрежа на регулаторите за онлайн безопасност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Регулаторите от Австралия, Фиджи, Ирландия и Обединеното кралство обединяват усилията си, за да направят онлайн света по-безопасно място.

Британският регулатор съобщава за създаването на Глобална мрежа на регулаторите за онлайн безопасност. Мрежата е резултат от сътрудничество между австралийския комисар по електронната безопасност, Комисията за онлайн безопасност на Фиджи, регулатора Ofcom в Обединеното кралство и е с подкрепата на Broadcasting Authority of Ireland (със статут на наблюдател).

Мрежата се създава във време на законодателни реформи като Закона за онлайн безопасност на Австралия от 2021 г., Закона за онлайн безопасността на Фиджи от 2018 г., Закона за онлайн безопасността на Обединеното кралство, Закона за онлайн безопасността и регулирането на медиите в Ирландия от 2022 г. и Законодателния акт за цифровите услуги на Европейския съюз, както за реформа за онлайн безопасност се работи още в Канада, Нова Зеландия и др.

BAI има статут на наблюдател в мрежата, защото онлайн безопасността в Ирландия скоро ще попадне в компетенцията на нов орган, Coimisiún na Meán (Медийната комисия), след като законопроектът за онлайн безопасността и регулирането на медиите влезе в сила.