На 12 август 2026 правителството на Радев прие Програма за управление 2026-2030. В програмата има 20 рездела, първият раздел се казва “Демонтаж на олигархичния модел и антикорупционни политики”. Остава неизвестно коя е българската олигархия според Прогресивна България, например олигархия ли е Георги Гергов (в светлината на собствеността на Пловдивския панаир). Заявено е само, че “Политическите фигури, срещу които бе насочен персонално гневът на българите по време на масовите протести в края на 2025 г., са само върхът на тази мощна пирамида, просмукала се във всички нива на държавните органи и съдебната система.”
Положителен факт е, че именно в този първи раздел, отнасящ се до основите на демокрацията, е разположен приоритет, свързан с медиите – но впрочем така е и при мониторинга за върховенство на правото – и там медийната свобода и медийния плурализъм са елемент от задачите. Това е приоритет 1.7. –
При законодателните мерки е предвидено изменението на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) с мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1083 EMFA и Регламент (ЕС) 2024/900 за политическото рекламиране. За това изменение срок не е предвиден.
Въпреки че в същото изменение на ЗРТ се обсъжда и промяна в регистрите, това е записано като отделна законодателна мярка със срок декември 2027 г. До същата дата се очаква да има и въвеждане на следващата ревизия на Директивата за АВ медийни услуги, която още не е факт в правото на ЕС, дори още ЕК не е излязла със законодателно предложение.
Мерките в изпълнителната власт са за прозрачност на собствеността и за реформиране на финансирането на обществените медии (като две мерки в изпълнителната власт), както и механизми за прозрачност на собствеността – по същество става дума за ефективно прилагане на обсъжданите в момента законодателни промени – всички са със срок декември 2027 г.
В Програмата за управление има и други мерки, свързани с медии, например въвеждане на публична платформа със свободен достъп, без регистрация, която показва как и къде се разходват средствата на държавните институции и общините чрез обществени поръчки – тук връзката е с прозрачност на държавните средства за медии.
В различни раздели се споменава за дигитално-медийна грамотност (медийна грамотност и цифрова компетентност са две различни понятия, в българските езикови версии на актовете на ЕС се използва изключително “медийна грамотност”, което е многодишно постижение) , за придобиване на ИИ грамотност, а някъде – за гражданска и медийна грамотност.
Целите са едно, очакваните ефекти – друго. Независимите обществени медии и изваждането на медиите от политически контрол е цел – дали обаче наистина е очакван ефект от мерките на Прогресивна България?
*
Update 1. За съжаление много бързо събитията доказаха разликата между написаното и реалността. Днес в свое участие по Българската национална телевизия вицепремиерът по човешкото развитие Иво Христов е направил оценки на двете обществени медии. БНР Пловдив сумира казаното: “Според Христов олигархията е превзела и българските медии. БНТ е едно от последните места, които отстояват и съхраняват някакви принципи. Трудно ми е да кажа същото за Българското национално радио. Олигархията използва обществен ресурс, за да превзема медиите, каза Христов. Гражданите мигрираха в социалните мрежи, но там орди от тролове, всичките от една партия – от “Продължаваме промяната” и “Демократична България”, превзеха форумите и обезсмислиха диалога. Срещат се и други (тролове – бел. ав. ), но са рядкост, коментира Христов.”
“БНТ отстоява принципи, за БНР не може да се каже същото”. Какви принципи нарушава БНР, къде точно, какви са доказателствата на Христов – и как оценяването на обществените медии в ефир допринася за изваждането на медиите от политически контрол? Да не говорим, че това твърдение поставя под съмнение и работата на регулатора, който не ни е обърнал внимание върху тази особеност на медийния пейзаж.
*
Update 2. Съветът за електронни медии още в рамките на деня е излязъл с Позиция, в която практически посочва на вицепремиера Иво Христов да си изпълнява Програмата за управление –
13 Август 2026
Съветът за електронни медии намира за неприемливо високопоставени представители на изпълнителната власт да противопоставят двете обществени медии.
Българското национално радио е на първо място по обществено доверие съгласно последния доклад на института Ройтерс и е информационният лидер в радиоефира. БНР се радва на огромна аудитория в своите дигитални канали, което означава, че е сред най-разпознаваемите и предпочитани източници на новини и актуална информация. Българското националното радио е представено на най-високо ниво в Европейският съюз за радио и телевизия, което е атестат за високия професионализъм на работещите в него. БНР се ангажира с множество значими обществени каузи и има ясно разписани редакционни стандарти, гарантиращи журналистическата независимост.
Подобни са и обществените оценки за Българската национална телевизия, която също е сред водещите по обществено доверие.
Съветът за електронни медии припомня, че Европейският акт за свободата на медиите изрично предвижда укрепване на независимостта на обществените медии, заради значимата роля, която имат за демократичното функциониране на обществото.
*
Update 3. Дни по-късно дойде и коментарът на премиера Радев на зададени журналистически въпроси. Като защити Христов (Това не са оценки, това са констатации), Радев отказа да потвърди, че това е институционална позиция (Това е лично мнение).
Констатация е твърдение, базирано на факти. Ако Радев и Христов имат подобна констатация за БНР, да предоставят фактите. От кого е установено, че БНТ отстоява принципи, а БНР не. На какво основание двете обществени медии са противопоставени.
Към момента имаме само едно оценъчно твърдение, мнение без доказателства, заявено по време на институционално участие за представяне на правителствената програма за управление – поради което, независимо иска ли Радев или не, ангажира правителството. А това вече е в противоречие със самата правителствена програма и ангажимента за “изваждане на медиите от политически контрол”.
