Category Archives: закони и право

Образът на ЕС в българските медии онлайн и руската пропаганда: доклад на ФХСИ за 2025 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е доклад „Пропаганда и дезинформация в българските медии онлайн срещу Европейския съюз и европейските институции (1.01–31.12.2025)“ на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания – София.

В оценка на BROD се подчертава, че според данните от системата за медиен мониторинг SENSIKA през 2025 г. са регистрирани 61 026 публикации, свързани с наблюдаваните пропагандни и дезинформационни наративи в български онлайн медии. Година по-рано те са били 190 193, което означава спад от около две трети. Авторите свързват намалението основно със спирането на т.нар. „машина от сайтове гъби“ през ноември 2024 г. и отбелязват, че активността се връща приблизително до равнищата от 2021 г. Въпреки количествения спад изследването установява промяна във фокуса. Ако през 2024 г. сред водещите теми е миграцията, през 2025 г. на преден план излиза общият негативен образ на Европа. Единственият наблюдаван поднаратив с ръст е този за „колективния Запад“, в който ЕС все по-често е представян като директен противник на Русия.

Тук е отразен предходният доклад за 2024 г.

Според Комисията България все още не спазва DSA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 17 февруари 2024 г. влезе в сила Регламент (ЕС) 2022/2065 относно единния пазар за цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги).

С последните изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), приети през ноември 2025 г., е създадена цялостна национална правна рамка за прилагане на Акта за цифровите услуги, която дава възможност на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да осъществява реален надзор върху доставчиците на посреднически услуги. Законът регламентира правомощията за контрол, сертифициране на органи за извънсъдебно решаване на спорове, предоставяне на статут на доверени податели на сигнали и проверени изследователи, както и координацията с други компетентни институции. Съгласно ЗЕС, КРС е координатор за цифровите услуги за България. Компетентните органи, които отговарят за прилагането на Акта за цифровите услуги, са КРС, Съветът за електронни медии (СЕМ) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

КРС осъществява надзор върху дейността на доставчиците на посреднически услуги относно изпълнението на задълженията им по Акта за цифровите услуги, с изключение на случаите, в които контролът върху доставчиците на посреднически услуги се осъществява от СЕМ. КРС контролира изпълнението на задълженията по чл. 25 и 27 от DSA на всички доставчици на посреднически услуги.

СЕМ контролира платформите за споделяне на видеоклипове с изключение на задълженията по чл. 25 и 27 от DSA.

КЗЛД осъществява надзор върху обработването на лични данни при прилагането на DSA, в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните – GDPR) и Закона за защита на личните данни, при упражняване на правомощията ѝ съгласно чл. 51 и чл. 56 от DSA.

Условията и редът за координация на изпълнението на дейностите по DSA между комисията, Съвета за електронни медии и Комисията за защита на личните данни ще се уреждат със съвместна инструкция №3 от 30 юли 2026 г. за условията и реда за координация на изпълнението на дейностите, произтичащи от прилагането на Акта за цифровите услуги (DSA) по чл.49а ЗЕС. Публикувана е в Държавен вестник, бр. 87 от 24 септември 2026 г. (Решение № 260 на КРС от 30 юли 2026 г.).

Институция	Роля по Акта за цифровите услуги (DSA)	Специфична компетентност в медийното право
КРС (Комисия за регулиране на съобщенията)	Национален координатор (водещ орган)	Общ надзор над доставчиците на посреднически услуги, хостинг, социални мрежи и онлайн пазари. Сертифицира т.нар. „доверени податели на сигнали“.
СЕМ (Съвет за електронни медии)	Компетентен орган	Изключителен надзор над платформите за споделяне на видеоклипове (прилага Закона за радиото и телевизията).
КЗЛД (Комисия за защита на личните данни)	Компетентен орган	Следи за защитата на личните данни, поверителността и таргетираната реклама в платформите.

Независимо от това Европейската комисия изпрати допълнително официално уведомително писмо до България (INFR(2024)2241) за неспазване на Регламента за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065).

Комисията вече изрази опасенията си в мотивирано становище, изпратено до България през май 2025 г. Комисията счита, че България не спазва изцяло ДСС. Всъщност съгласно DSA държавите-членки трябва да определят координатори на цифрови услуги, национални органи, отговорни за прилагането на регламента в рамките на тяхната юрисдикция. Координаторите на цифровите услуги трябва да са напълно оперативни, за да приведат в пълна сила разпоредбите на DSA на територията на тяхната държава-членка, за да гарантират, че потребителите се възползват от неговите правила и да създадат правна сигурност за дружествата. След официалното уведомително писмо на Комисията и последващото мотивирано становище България прие законодателство, с което оправомощи един от органите, действащи като координатори на цифрови услуги.

Комисията смята, че България:

все още не спазва регламента, като не определя и оправомощава Комисията за защита на личните данни и Съвета за електронни медии, национални органи, които биха завършили националната рамка за правоприлагане на DSA;

неправомерно е приложила правомощията за санкциониране, предвидени от DSA, тъй като законът не винаги спазва максималните лимити, нито гарантира, че всички санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи,

не е спазила регламента и с оглед на отчетливото третиране на физически и юридически лица, което не е установено съгласно регламента.

България разполага с два месеца, за да отговори и да се справи с недостатъците, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде допълнително мотивирано становище.

България въведе анти- SLAPP директивата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Държавен вестник от 6 октомври 2026 е публикуван Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. С него се въвежда анти-SLAPP директивата (Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява -„стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) в българското законодателство.

В част трета на ГПК се създава глава тридесет и трета „б“ с чл. 388с – 388ч: Производство поради публичното участие на ответника.

Чл. 388т. (1) Ответникът може да поиска отхвърляне на иска, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. (2) Съдът в едноседмичен срок от искането на ответника указва на ищеца да изрази становище по искането и да обоснове иска си в едноседмичен срок.(3) В случай че искането на ответника е основателно и ищецът не обоснове иска си, съдът постановява решение, с което отхвърля иска. Когато искането е неоснователно, съдът продължава разглеждането на делото. (4) Съдът обявява решението си по ал. 3 с мотивите в двуседмичен срок след изтичането на срока по ал. 2. (5) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по общия ред.

Чл. 388у. (1) Съдът преценява дали производството има за цел да осигури защита на накърнени права и законни интереси чрез основателен иск, или има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие, като взема предвид следните обстоятелства:

неравнопоставеност на силите между страните;
необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него, включително на цената на иска, спрямо твърдяното засягане на правата и законните интереси на ищеца;
множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти, включително с трансграничен елемент;
сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск, както и сходно поведение на ищеца по други дела;
злоупотреба с процесуални права от ищеца, включително забавяне на производството, избор на съд, прекратяване на производствата на по-късен етап, с цел създаване на затруднения за процесуалната защита на ответника или извършването на допълнителни разноски;
умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените в исковата молба действия или изявления;
действия по накърняване на доброто име или разкриване на подробности от личния живот на ответника;
други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по въпроси от обществен интерес, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на събранията и сдруженията по въпроси от обществен интерес.

Също така:

В чл. 391 се създава ал. 6: „(6) Не се допуска обезпечение на иск в производство по глава тридесет и трета „б“, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.“

Новите определения – досега общественият интерес беше определен в Етичния кодекс на българските медии, вече има и законово определение:

„5. „Публично участие“ е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес.

6.„Въпрос от обществен интерес“ e въпрос, който е от естество да засегне правата и законните интереси на обществото в области, като:

а) основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат;

б) дейности на лице, което е публична фигура в обществения или частния сектор;

в) въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други производства, предвидени в закона;

г) сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения;

д) дейности, насочени към защита на ценностите, съгласно чл. 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България, включително защитата на демократичните процеси от незаконна намеса, по-специално чрез борба с дезинформацията.“

В Закона за съдебната власт се предвижда ново задължение на ВСС – Чл. 377б. Висшият съдебен съвет публикува ежегодно данни относно приключилите съдебни производства, по които са били приложени правилата по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс, които включват:

1. брой на съдебните производства, приключили с решение по чл. 388т, ал. 3 и с решение по чл. 388х, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс;

2. брой на съдебните производства, класифицирани по видове ответници и ищци;

3. вида на предявените искове според правното основание;

4. вида на предявените искове – дали са с трансгранично значение по смисъла на чл. 5 от Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 г. относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.), или не.“

И още две добри новини: за обхвата на закона по време и по отношение на юрисдикцията:

§ 6. В образуваните до влизането в сила на този закон производства, по които е проведено първото заседание за разглеждане на делото, ответникът може да направи искане за прилагане на правилата по глава тридесет и трета „б“ до приключване на съдебното дирене.

Законвт ще се прилага не само по отношение на съдебни производства с трансграничен елемент, както предвижда директивата. За мотивите вж 52-602-01-34.rtf и тук – основни нови положения .

За конституционните права, свързани с генерирано от изкуствен интелект съдържание

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Делото Garcia v. Character Technologies (Меган Гарсия срещу Character Technologies, Inc. и др.) е знаково федерално съдебно дело в САЩ, Флорида (Орландо) относно отговорността на компаниите за изкуствен интелект и свободата на словото. Делото се води от Меган Гарсия, майка на 14-годишния Сеуел Сетцер III, който се самоубива след месеци на интензивно общуване с чатбот на платформата Character.AI, вдъхновен от герои от „Игра на тронове“, срещу компанията Character Technologies (създала Character.AI), съоснователите Ноам Шазеер и Даниел Де Фрейтас, както и Google (финансирала проекта).

Character Technologies пледира, че текстовете, генерирани от техния езиков модел (LLM), представляват защитена реч по Първата поправка на американската конституция, а потребителите имат право да получават тази информация. Те цитират решението Citizens United, според което защитата е за речта, а не за произнасящите я. От своя страна майката се позовава на дело за Blackie the Talking Cat, говорещата котка, за която съдът е казал, че няма закрила по Първата поправка, макар да е обучена да “издава “говори”.

Притежават ли AI чатботовете права на свобода на изразяване, предоставени съгласно Първата поправка на Конституцията на САЩ на хората?

На 21 май 2025 г. съдия Ан Конуей отхвърля искането на компанията за прекратяване на делото и да дефинира алгоритмично генерирания от изкуствен интелект текст като „реч“ в смисъла на Първата поправка. Съдия Конуей не приема, че поредицата от думи, генерирана от алгоритми чрез статистическа обработка на данни, представлява конституционно защитена “реч”, тъй като на модела липсва човешко намерение за изразяване.

Фактите по делото: Sewell, 14-годишен деветокласник от Орландо, Флорида, е прекарал месеци в разговори с чатботове на Character.AI, приложение за ролеви игри, което позволява на потребителите да създават свои собствени A.I. герои или да разговарят с герои, създадени от други. Той знаеше, че „Дани“, както той наричаше чатбота, не беше истински човек — че отговорите му са само изходите на един A.I. езиков модел, че няма човек от другата страна на екрана, който му отговаря. Но въпреки това разви емоционална привързаност. Той постоянно пишеше на бота, актуализирайки го десетки пъти на ден и участвайки в дълги ролеви диалози. Съобщава, че е влюбен и щастлив и когато ТЯ го вика при себе си, той се самоубива.

Условията за ползване на Character.AI изискват потребителите да бъдат най-малко на 13 години в Съединените щати и на 16 – в Европа. Няма специфични функции за безопасност за непълнолетни потребители и няма родителски контрол, който да позволява на родителите да ограничават използването на платформата от децата си или да наблюдават техните съобщения, пише New York Times.

Решението е правен прецедент. Смята се, че отваря врата към търсене на съдебна отговорност на разработчиците при вредни последици от техните модели.

Закон за изкуствения интелект

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Божидар Божанов и др. от групата на Демократична България са внесли в НС Законопроект за използването и развитието на изкуствения интелект.

Това е част от цялостна амбициозна програма за цифрово законодателство – отлична инициатива, стига да не се говореше за дигиталната трансформация на дигитална България и дигитализацията на процеси – както е известно, имам против всякакъв вид дигиталности особено в законите. Но вън от това подкрепям програмата.

Криминализиране на деяния, нарушаващи ограничителните мерки на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Приет е на първо четене проект на ЗИД на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет – 52-602-01-43.rtf

С предложения проект се цели пълно въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673, чрез:

инкриминиране на деянията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС;
осигуряване на ефективни, възпиращи и пропорционални санкции за престъпления, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС.

В по-широк план предложеният законопроект цели осигуряване на последователно и пълно прилагане на политиката на ЕС относно ограничителните мерки. Със законопроекта се предлага криминализиране на определени деяния, извършени в нарушение на ограничителни мерки на Съюза, и ефективни, възпиращи и пропорционални по вид и размер наказания за тях, при съобразяване с изискванията на равнище ЕС. Предвидените промени в НК са съобразени с принципите на наказателното право: определеност на наказателната норма, пропорционалност на санкциите и ефективност на наказателното преследване.

В особената част на НК се създава нова глава седма „а“ ,,Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“, която включва разпоредби от чл. 268а до чл. 268в включително. Новата глава седма „а“ е уредена систематично непосредствено след престъпленията против финансовата, данъчната и осигурителната системи. Тази систематика е обоснована с обстоятелството, че значителна част от деянията, инкриминирани с предлаганото допълнение на закона, засягат финансовата система и паричния оборот. Самостоятелното обособяване на главата подчертава специфичния характер на тези престъпления.

Извеждането на престъпното нарушаване на ограничителните мерки на Европейския съюз в самостоятелна глава в особената част на Наказателния кодекс се налага като подход поради специфичния родов обект на тази група престъпления, а именно – обществените отношения, свързани с отстояване на ценностите, сигурността, независимостта и целостта на ЕС, консолидирането и подкрепата за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и принципите на международното право и опазване на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност в съответствие с целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации.

Основната разпоредба от Директивата, която установява престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки, е
член 3, параграф 1. Със законопроекта се предлага изискванията на тази разпоредба да бъдат въведени в националното законодателство с разпоредбите на чл. 268а, ал. 1 – 6 от Наказателния кодекс, като в ал. 3, 5 и 6 са изведени престъпленията, изразяващи се в поведение, с което се заобикалят ограничителни мерки на ЕС. С това отграничаване на хипотезите на престъпно заобикаляне на ограничителни мерки от останалите нарушения са отчетени както особеностите на изпълнителните деяния, чрез които се заобикалят ограничителните мерки, така и някои различни правни последици, които Директивата предвижда за тях.

Предложената регламентация на престъпните състави в чл. 268а от законопроекта се придържа тясно към формулировките на нарушенията на ограничителните мерки, които следва да бъдат криминализирани съгласно Директивата, поради постигнатата в нея висока степен на обобщеност при дефиниране на престъпленията, свързани с нарушаване на ограничителните мерки на ЕС, при съобразяване на видовете мерки и техните формулировки в множеството актове на ЕС, с които се налагат ограничителни мерки.

Предлага се и съответно допълнение в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, като така се въвежда изискването на член 14 от Директивата.

Изпирането на пари: Комисията откри процедура срещу България

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Когато говорим за прозрачност на собствеността на медиите, освен другото се позоваваме и на правото на ЕС относно действителните собственици. В този контекст днес има съобщение за откриване на процедура срещу България.

Европейската комисия реши да открие процедура за установяване на нарушение, като изпрати официално уведомително писмо на България и още 17 държави членки на ЕС за това, че не са уведомили изцяло за националните мерки за транспониране на някои разпоредби от шестата Директива относно борбата с изпирането на пари (AML) (Директива (ЕС) 2024/1640). Това би позволило на държавите членки да осигурят достъп до регистрите на действителните собственици за компетентните органи, саморегулиращите се органи, задължените субекти и за лицата с легитимен интерес. Шестата директива относно AML се отнася главно до организационни и институционални въпроси на рамката за предотвратяване на изпирането на пари и противодействие на финансирането на тероризма. Постепенното прилагане на шестата директива относно AML е от съществено значение за преодоляване на слабостите във финансовата система на Съюза и за гарантиране, че всички държави членки последователно и ефективно прилагат своите правила за борба с изпирането на пари. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.

Съд на ЕС: представлява ли мнение във фейсбук защитено от авторското право произведение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението по дело C‑598/24 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Înalta Curte de Casaţie şi Justiție (Върховен касационен съд, Румъния) в рамките на производство по дело CY срещу Gândul Media Network SRL.

Спорът

На 8 септември 2021 г. жалбоподателката в главното производство, CY, която е учителка, публикува на страницата си във Фейсбук текст от 22 реда, озаглавен „Кратко ръководство за родители за първия учебен ден“. В него тя посочва, че не желае да получава подаръци от родителите на учениците си.

На 14 септември 2021 г. на уебсайта на онлайн всекидневника „Гъндул“ журналистът НО публикува статия, озаглавена „Оригинално съобщение на учителка до родителите, които смятат да ѝ дават подаръци за първия учебен ден“. В статията е възпроизведен целият текст на CY, без преди това да е взето съгласието ѝ. От акта за преюдициално запитване следва, че впоследствие са били добавени името на жалбоподателката в главното производство и източникът на текста, посредством хипервръзка към нейната страница във Фейсбук.

CY предявява иск пред Tribunalul București (Окръжен съд Букурещ, Румъния) за установяване на нарушение на авторското ѝ право и за присъждане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди от това нарушение. С решение от 26 април 2022 г. посоченият съд отхвърля иска, като приема, че разглежданият текст не би могъл да се ползва с авторскоправна закрила. С решение от 3 май 2023 г. Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) потвърждава първоинстанционния съдебен акт.

CY подава касационна жалба до Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд, Румъния), като се поставя въпрос дали разглежданият текст може да се квалифицира като „произведение“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2001/29. Ако се приеме, че текстът би трябвало да се квалифицира като произведение, посочената юрисдикция се пита и какъв е обхватът на предвиденото в член 5, параграф 3, буква в), второ предложение от тази директива изключение от правото на възпроизвеждане при „използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития“ – дали когато на уебсайта на онлайн всекидневник се възпроизвежда публикуван в социална мрежа текст, в който се изразява мнение, това възпроизвеждане на текста би могло да представлява съобщаване за „актуално събитие“.

Също така националното законодателство предвижда възможност да се възпроизвеждат кратки откъси от произведенията, стига да не се извлича пряка или непряка икономическа или търговска изгода – каквито условия липсват в Директива 2001/29.

При тези обстоятелства Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Трябва ли разпоредбите на член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкуват в смисъл, че публикуван в социална мрежа текст, в който се изразява мнение относно обществени практики, смятани за неуместни, може да се счита за защитено с авторско право произведение?

2) Трябва ли член 5, параграф 3, буква в) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на националното законодателство, която позволява за целите на съобщаването на информация за актуални събития да се заимстват само кратки откъси от произведение, но не и цялото произведение, особено когато то е кратко, и само при условие че не е налице пряка или непряка икономическа или търговска изгода от това?“.

По първия въпрос

Както следва от постоянната практика на Съда, понятието „произведение“ е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува и прилага еднообразно и което предполага да са изпълнени две кумулативни условия: 1. съответният обект трябва да е оригинален, в смисъл да е собствено интелектуално творение на своя автор и 2. само за елементите, които са израз на такова интелектуално творение.

Оригинален обект – необходимо и достатъчно е той да отразява личността на своя автор, като дава проява на неговия свободен творчески избор. За целите на квалифицирането на текста като „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29 нямат значение обстоятелства като дължината му, това, че е публикуван онлайн, и дали евентуално принадлежи към някой предварително определен литературен жанр, освен ако тези обстоятелства не се дължат на правила, технически съображения или изисквания, които не са оставяли място за упражняването на творческа свобода от страна на автора – тогава не би бил оригинален. Националният съд трябва да провери дали при съставянето на текста авторът е имал възможност да направи свободен творчески избор, годен да предаде на читателя оригиналността на съответния обект, като тази оригиналност произтича от избора, подредбата и съчетанието на думите, с които авторът е изразил своя творчески дух по оригинален начин и е достигнал до резултат, представляващ интелектуално творение.

Член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че публикуваният в социална мрежа текст, в който се изразява мнение относно смятани за неуместни обществени практики, попада в обхвата на понятието „произведение“ по смисъла на тази разпоредба, при условие че представлява израз на интелектуално творение, което отразява личността на своя автор.

По втория въпрос

Съобщаването трябва да се отнася до „актуално събитие“, тоест до събитие, което към момента на съобщаването си представлява информационен интерес за обществеността.Задача на компетентния национален съд е да определи с оглед на обстоятелствата по делото дали с публикувания текст се съобщава за актуално събитие.

Свободата на държавите е ограничена по няколко причини, например свободата на преценка не бива да бъде използвана така, че да се застрашат целите на тази директива, свързани с въвеждането на висока степен на закрила в полза на авторите и с безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

В светлината на изложените съображения член 5, параграф 3, буква в), второ предложение от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която ограничава обхвата на посоченото в тази разпоредба изключение или ограничение до заимстването на кратки откъси от закриляно произведение, но не допуска забраната за извличане на пряка или непряка икономическа или търговска изгода от заимстването им

Администрацията на САЩ в защита на Х

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Мрежата Х на Мъск е глобена в края на 2025 г. със 140 млн долара за неспазване на изискванията на DSA. Комисията установи, че Х използва непрозрачни рекламни практики и не дава на изследователите достъп до данните, а също така не следи за възрастта на потребителите.

В отговор Мъск призова за премахването на Съюза, сравни го с нацистка Германия и оцени усилията за регулиране на Х като лична атака срещу него. X забрани на Европейската комисия, която издаде глобата, да рекламира в платформата. „ЕС трябва да бъде премахнат и суверенитетът да бъде върнат на отделните страни, така че правителствата да могат по-добре да представляват своя народ“, писа Мъск в платформата Х.

Случаят има развитие. Мъск обжалва през февруари решението пред Общия съд на ЕС, а тази седмица има изявление на Министерството на правосъдието на САЩ: „Европейската комисия неподходящо се опита да разшири правомощията на регулаторния си орган, за да достигне до американски компании, които са извън рамките на нейната юрисдикция“, е заявил прокурор Брет А. Шумате, който ръководи гражданското отделение на Министерството на правосъдието. Съединените щати няма да толерират „ангажирането на Европа в регулаторното надцакване и опитите да контролира американските компании – двигатели на иновациите и икономическия растеж“.

Междувременно има и второ, по-широко европейско разследване на подхода на X за модериране на съдържание на сайта му. ЕС обяви през януари, че разследва X и заради Grok, който е генерирал експлицитни сексуални изображения, включително на деца.Чатботът за изкуствен интелект Grok е създаден от xAI – стартъп на Илон Мъск. Започвайки в края на декември 2025 г., потребителите в Х са подали милиони искания да променят реални снимки на жени и деца в сексуализирани изображения, което предизвиква глобално недоволство от страна на жертвите и регулаторите.

Само за девет дни Грок е публикувал повече от 4,4 милиона изображения. Преглед на The Times консервативно изчисли, че най-малко 41% от публикациите, или 1,8 милиона, най-вероятно съдържат сексуализирани изображения на жени. По-широк анализ на Центъра за противодействие на речта на омразата, използвайки статистически модел, изчислява, че 65 процента, или малко над три милиона, съдържат сексуализирани изображения на мъже, жени или деца.

Констатациите показват колко бързо Грок е разпространявал смущаващи изображения, което е принудило правителствата в Обединеното кралство, Индия, Малайзия и САЩ да започнат разследвания дали изображенията нарушават местните закони. В отговор X ограничи създаването на AI изображения на Grok само за платени потребители, което намали злоупотребите.

С Грок има и други инциденти.

Съдът възстанови достъпа на журналистите до Белия дом, докато тече делото

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съдия Тимъти Кели нареди на Белия дом временно да възстанови пълномощията на журналистите от CNN, MS NOW и POLITICO и заяви, че забраната вероятно е противоконституционна.

Докато правното оспорване на заповедта на Тръмп продължава, съдът разпореди Белият дом да „върне и възстанови“ пълномощията на журналистите.

От своя страна Белият дом твърди в съдебни документи, че действията на Тръмп са законосъобразни съгласно Първата поправка и обвинява медиите, че застрашават националната сигурност „чрез трафик от проверими лъжи“ и публикуват чувствителна или класифицирана информация.