Category Archives: закони и право

Reuters Institute Digital News Report 2025. Рекорд за България, печален.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен поредният доклад за цифровите новини на Института Ройтерс.

Използването на AI за новини е само в отделни случаи, но този дял бързо нараства, установява докладът за цифрови новини, разглеждащ тенденциите в новините за 2025 г.

Докладът, изготвен от Института за изследване на журналистиката на Ройтерс, също така подчертава нарастващия възход на алтернативна медийна екосистема, водена от Youtubers, Tiktokers и подкастъри – съответно и заплахата, която това представлява за традиционните доставчици на новини.

В САЩ социалните медийни платформи изпревариха телевизията като източник на новини за първи път тази година.

Доверието в новините остава стабилно за трета поредна година (40% в световен мащаб), въпреки че е с четири процентни пункта по-нисък, отколкото в разгара на пандемията от Covid-19.

Избягването на новините достига най-високата регистрирана някога от доклада за цифрови новини стойност – 40% за втора поредна година – спрямо 29% през 2017 г. (46% от хората в Обединеното кралство казват, че понякога или често избягват новините, 42% – в САЩ).

Около четири от десет (39%) от “избягващите новини” казват, че новината са негативни, 31% казват, че са изморени от количеството на новините, 30% казват, че има твърде много войни и отразяване на конфликти и 29% – че са преситени с политически новини.

Според CNN данните подкрепят “усещането, че традиционните журналистически медии в САЩ са засенчени от онлайн личности и творци”. Потреблението на телевизионните новини (50%), и информирането от новинарските сайтове / приложения (48%) за първи път е изпреварено от новините в социалните медии (54%) за САЩ. Високата употреба на социалните медии за новини и относителната липса на големи доказани медийни марки в САЩ може да е и причината 73% от анкетираните в САЩ да кажат, че са загрижени за способността си да различат вярно и невярно в новините, в сравнение с 46% от анкетираните в Западна Европа.

Предпочитанията към формата на новините варира – в Норвегия четат, в Азия гледат:

Рекорди в Европа:

  • Най-високи (европейски) нива на доверие: Финландия: 67% от финландците се доверяват на “най-много новини през повечето време”.
  • Най-голяма част, която желае да плати за новини:   42% от норвежките потребители на новини плащат за онлайн новини, най-високата стойност във всички 48 изследвани пазара.
  • Най-високо ниво на избягване на новини: Печалният рекорд принадлежи на България:  63%.  Ройтерс  предполага, че “силно нестабилната политическа среда” на страната допринася за това (и за спадащото доверие в новините).
  • Най-висок процент потребители  на новини от социалните медии: Сърбия:  67% от сърбите използват социалните медии за новини.
  • Най-ниските нива на доверие: Гърция и Унгария –  22%. Това е най-ниското ниво от всички 48 пазара, включени в доклада. За Гърция “доверието е ниско във всички групи, но дори по-ниско сред по-младите и леви респонденти”.

Ключова роля за предизборния успех на крайнодесните партии в България имат популярни личности и личности от социалните медии и влогъри, чиито канали в YouTube или Patreon насърчават антисистемни, националистически или проруски гледни точки. Забележителни примери са бившият атлет Кирил Кирилов и Мартин Карбовски с 233 000 абонати в YouTube. Други създатели на съдържание с радикални възгледи като Станислав Цанов разпространиха свои собствени антисистемни перспективи, независимо дали за пандемията или войната в Украйна, и те представят все по-силна конкуренция пред традиционните медии в повлияването на обществения дискурс, отбелязва NiemanLab.

Лада Прайс е авторка на частта за България. Потреблението на новини през всички среди спада, като подреждането по дял е онлайн новини от какъвто и да е изочник (74%), телевизионни новини (60%), социални мрежи (57%), преса (10%).

Българската национална телевизия и Българското национално радио остават с най-високо доверие, следвани от двата частни телевизионни канала Nova TV News и BTV News.

Тръмп и упадъкът на истината

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

CNN в публикация от днес обобщава десетте начина, по които Тръмп променя политиката на САЩ. Това са:

  • новото партийно разбиране на републиканците за консерватизъм;
  • упадъкът на истината;
  • разцветът на конспиративните теории;
  • смущението  на демократите;
  • консолидацията на властта у президента;
  • авторитарност, нетърпимост дори срещу съдебния контрол;
  • политизиране на институциите;
  • култура на страха;
  • образователна пропаст на партиен принцип;
  • грубо имиграционно правоприлагане и депортации.

Няколко факта за състоянието на информационната сфера:

Упадъкът на истината

Лъжите на Тръмп често дори не се третират като новини. И това е така, защото, строго погледнато, те не са нови. Той е изрекъл повече от 30 000 неверни и подвеждащи твърдения в първия си мандат, според The Washington Post. Това е средно по една лъжа всеки час в продължение на четири години. Лъжата се превърна в начин на живот за президента и неговите съюзници.

По-значимо от готовността на Тръмп да лъже обаче е, че почти половината страна е решила, че не е много важно президентът да бъде верен на истината.

Постоянно присъстващите конспиративни теории

Тръмп на практика лансира политическите си амбиции с конспиративна теория за това как тогавашният президент Барак Обама не е роден в САЩ.

Още през 2019 г. можеха да се изброят 23 конспиративни теории, които Тръмп беше популяризирал. И това беше много преди най-голямата: фалшивите “откраднати избори”, които предизвикаха атаката на 6 януари 2021 г. срещу Капитолия на САЩ.

Но по-съществена от желанието на Тръмп да разпространява конспирации е готовността на неговата партия да им вярва. Тръмп твърди нещо – и то постепенно се превръща в убеждение за мнозина в Републиканската партия: “откраднатите” избори през 2020 г., “голямата теория за замяната”, различни твърдения за “дълбоката държава”, насочена срещу Тръмп, а миналата година и идеята, че хаитянските мигранти ядат домашни любимци в Охайо.

Конспиративните теории не са нещо ново за политиката, а републиканците не са единствените, които вярват в тях; за тях допринася и упадъкът на традиционните медии и възходът на социалните медии, където процъфтяват непроверени твърдения. Но Тръмп, повече от всеки друг, ефективно се въоръжи с тези теории, за да изгради своята социална база.

Цифров суверенитет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Темата е важна, медии обръщат внимание на стъпки в ЕС към цифров суверенитет от Big Tech.

Ние сме потопени в американските технологии, казва пред CJR датски журналист. Ако не можем да се доверим на американските доставчици, това е огромен проблем, ще бъде много трудно и скъпо да го решим. Тръмп може един ден да се събуди и да реши да принуди Big Tech да дръпне шалтера на облачните услуги към Европа. Това е хипотетичен риск – и, според някои, малък. Но ако се материализира, последствията могат да бъдат „катастрофа с библейски измерения“, според експерт по сигурността.

Нидерландският парламент е приел осем мерки за намаляване на зависимостта от американските технологични компании и за приемане на европейски алтернативи.

В публикация в блога си, публикувана през април, Microsoft обявява намерение да разшири европейския си капацитет за центрове за данни с 40% през следващите две години и да даде на европейците по-голям контрол върху техните данни (макар че някои твърдят, че физическото местоположение няма значение за контрола от САЩ). Microsoft заявява още, че ще се противопостави на всяка заповед на американското правителство за спиране на облачните услуги за Европа.

В Шлезвиг-Холщайн, Германия, шейсет хиляди служители от публичния сектор са били инструктирани да деинсталират Microsoft Office и да преминат към LibreOffice, офис пакет с отворен код.

Ако се започне работа за постигане на цифров суверенитет, ще се наложи промяна на цифровите навици на хиляди служители, които в момента разчитат на инструменти като Gmail и Microsoft Office, за въвеждане на алтернативи, които при това не са съпоставими винаги с тях по качество, пише CJR.

Тема с продължение.

Съвместно съобщение относно международна цифрова стратегия на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕС е решен да повиши технологичната си конкурентоспособност и иновационния капацитет на Съюза. С цифровата стратегия, представена на 5 юни 2025 г., ЕС представя своя план за засилване на лидерството си в глобалните цифрови въпроси, като същевременно укрепва своите цифрови партньорства.

В съвместното съобщение се определят следните цели на тази стратегия:

  1. Технологична конкурентоспособност на ЕС чрез икономическо и бизнес сътрудничество;
  2. Високо ниво на сигурност за ЕС и неговите партньори;
  3. Цифрово управление и цифрови стандарти.

Що се отнася до сътрудничеството с партньорските държави, фокусът ще бъде върху приоритетни области, като сигурна свързаност, нововъзникващи технологии (Изкуствен интелект, 5G/G6, полупроводници, квантови технологии), киберсигурност, цифрова обществена инфраструктура и онлайн платформи (включително защитата на децата онлайн, свободата на словото и зачитането на неприкосновеността на личния живот).

Brussels, 5.6.2025
JOIN(2025) 140 final An International Digital Strategy for the European Union
ANNEX Download 

Национално представително проучване “Изследване на аудиторията на медийните услуги на БНР и БНТ”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В периода януари – април 2025г. агенция Алфа Рисърч реализира изследователски проект на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от БНТ и БНР и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната. Възложител на проучването е Съвет за електронни медии. Проведени са три вида проучвания: 1) 22 експертни интервюта; 2) 15 фокус групи с активни потребители на програмите на БНТ и БНР; 3) национално представително изследване на аудиторията на обществените медии сред извадка от 1382 души на възраст над 14 години.

Резултатите и запис от представянето са на сайта на СЕМ.

Обединено кралство: Медийна грамотност – тригодишна програма на регулатора OFCOM

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директивата за аудиовизуални медийни услуги изисква държавата да вземе мерки за медийната грамотност на хората. Според чл.33а министърът на културата инициира и ръководи дейността по изготвяне на национална политика за медийна грамотност, а регулаторът му помага и следи за изпълнението.

Чуждите стратегии и мерки не могат да се заимстват, защото се прилагат по отношение на други хора с друго възпитание, образование и култура. И работата на чуждите регулатори не помага за нашата медийна грамотност, но не пречи да се види тригодишната стратегия на Обединеното кралство за медийна грамотност, по техния закон изготвена от регулатора.

Определят медийната грамотност като способността да се използват, разбират и създават медии и
комуникация в различни формати и чрез различни услуги.

Съд във Вашингтон решава съдбата на търсенето онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес във Вашингтон се провежда финално изслушване в съда по въпроса какви корективни мерки да бъдат разпоредени за възстановяване на конкуренцията в онлайн търсенето.

През 2024 американски съд реши, че Google e монополист в търсенето. Решението беше окачествено като най-значимата победа до момента за американските регулатори, които се опитват да овладеят силата на технологичните гиганти в ерата на интернет. Съдия Амит П. Мехта от Окръжният съд за окръг Колумбия заяви в решение от 277 страници, че Google е монополист и действа като такъв, за да запази монопола си.

Google незаконно циментира господството си, отчасти, като плаща на други компании, като Apple и Samsung, милиарди долари годишно, за да може Google автоматично да обработва заявки за търсене на техните смартфони и уеб браузъри.

Google, се казва в решението, събира девет пъти повече данни за потребителското търсене всеки ден, отколкото всичките си конкуренти, взети заедно. Колкото повече данни се подават, толкото по-точни и подходящи за човека, който търси информация, стават резултатите от търсенето. Господстващата позиция води до постоянно подобряване на търсенето на Google и действа като бариера за конкуренцията.

Остава да бъде решено какви да са стъпките за преодоляване на доминацията на технологичния гигант – и на първо място е идеята да се принуди Google да споделя резултатите от търсенето и рекламните си данни с конкурентите си. Не е проста работа, защото води до ред проблеми, например свързани с поверителността на данните.

Министерството на правосъдието и групата щати, които заведоха делото, препоръчват да се забранят антиконкурентни сделки с компании, на които Google плаща, за да го направят автоматична търсачка, а също да се принуди компанията да продаде водещия си на пазара браузър Chrome.

A.I. е големият неизвестен в търсенето. Чатботове като ChatGPT на OpenAI и Клод на Anthtropic, търсачката на A.I. Perplexity, а други са потенциални разрушители на Google. Самият Google инвестира сериозно в засилено търсене на изкуствен интелект, което г-н Пичай наскоро определи като “тотално преосмисляне на търсенето”.

Очакваното решение на съдия Мехта ще създаде прецедент за серия от антитръстови дела в САЩ, които вече са в процес на подготовка срещу компании, между които Amazon, Apple и Meta, казва Ню Йорк Таймс.

Укрепване на демократичната устойчивост на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕС е поел ангажимент да защитава своите демокрации и да противодейства на вредните последици от дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и намеса.

Полското председателство на Съвета предложи да се изготви набор от заключения на Съвета относно укрепването на демократичната устойчивост на ЕС.

Въпреки широката подкрепа за текста в Съвета по общи въпроси министрите не постигнаха консенсус по документа. Председателството представи текста като заключения на председателството, подкрепени от 25 държави членки.

В Заклюнията, освен другото, Председатерлството на Съвета, подкрепено от 25 държави:

  1. ПОДЧЕРТАВА решаващата роля и достъпа до свободни, независими и плуралистични медии, предоставящи балансирана и обективна информация за укрепването на нашите демокрации, както и съответните отговорности на технологичната промишленост, по специално на платформите на социалните медии, правителствата и други заинтересовани страни, за отстояването на свободата на изразяване и открития демократичен дискурс в цифровото пространство; НАСЪРЧАВА държавите членки, Комисията, публичните органи, гражданското общество и частните участници да обмислят начини за по-нататъшна подкрепа на инициативите за проверка на фактите и общоевропейските независими медийни проекти, като например паневропейските аудио-визуални платформи, както и разследващата журналистика, за да се гарантира генерирането на съдържание, създадено в съответствие с журналистическите стандарти и при пълно зачитане на принципите на редакционна отговорност, отчетност и независимост.
  2. ОТЧИТА, че кампаниите за чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, включително за дезинформация, се превърнаха в заплаха за демокрацията и принципите на правовата държава, особено в контекста на социалните медии. Несправянето с тези рискове може да доведе до сериозна заплаха за почтеността на демократичните процеси и ангажираността на гражданите, като подкопае общественото доверие в демократичните институции и процедури. 
  3. Освен това ОТЧИТА, че интегрираният подход с участието на множество заинтересовани страни е от ключово значение за противодействие на кампаниите за чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, включително за дезинформация, за да се насърчи прозрачността и да се укрепване на цифровата, кибернетичната, информационната и медийната грамотност, включително грамотността в областта на изкуствения интелект (ИИ), като част от гражданското образование.
  4. ПОДЧЕРТАВА във връзка с това необходимостта да продължат усилията за насърчаване и подкрепа на разпоредбите за медийна грамотност съгласно Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) и да се вземат предвид, по целесъобразност, насоките на Комисията от 2023 г. относно медийната грамотност. В този контекст ПОДКРЕПЯ отговорното използване на ИИ, предотвратяването и намаляването на генерирането и разпространението на вредно съдържание, включително създаденото с технологии за дълбинно фалшифициране и таргетиране, основано на поведението, и насърчаването на прозрачното използване на алгоритми.
  5. ИЗТЪКВА значението на подкрепата за участието на гражданите в демократичния живот и в този контекст ПРИПОМНЯ Европейската гражданска инициатива като инструмент, който гражданите на ЕС често използват за пряко участие в демократичния процес.
  6. ПРИДАВА ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ на подкрепата за организациите на гражданското общество (наричани по-долу „ОГО“) при насърчаването и защитата на ценностите и правата, залегнали в член 2 от ДЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз; във връзка с това ОТЧИТА текущия средносрочен преглед от страна на Комисията на стратегията от 2020 г. относно прилагането на Хартата на основните права по повод на нейната 25-та годишнина и ИЗТЪКВА ОТНОВО значението на финализирането на присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за правата на човека в съответствие с член 6, параграф 2 от ДЕС.
  7. ПРИДАВА ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ на това, че осигуряването на адекватно и прозрачно финансиране за ОГО и защитниците на правата на човека, които продължават да бъдат съществен елемент от принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване и които допринасят за насърчаването и защитата на ценностите на Съюза, включително принципите на правовата държава, е от решаващо значение за изграждането и поддържането на общество, в което водещи са ценностите на Съюза; ОТЧИТА НАПЪЛНО необходимостта от гарантиране на прозрачност и отчетност в практиките за финансиране. 
  8. ПОДЧЕРТАВА значението на ОГО за защитата на демокрацията и принципите на правовата държава, по-специално чрез наблюдение на зачитането на правата и свободите на физическите лица, упражняване на контрол върху действията на държавните субекти, привличане на вниманието на обществеността към случаи на нарушения на закона и насърчаване на интересите и гледните точки на лицата, принадлежащи към малцинства или по-слабо представени групи, и на най-уязвимите.
  9. ПРИДАВА ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ на важността на продължаването на активното участие в открит и прозрачен диалог с ОГО и защитниците на правата на човека, като взема предвид техния експертен опит в процеса на изготвяне на политики, и на подкрепата на ОГО при разглеждането и решаването на въпроси, свързани с основните права, в засилването на участието на гражданите в процесите на вземане на решения и в укрепването на демократичната устойчивост, включително на местно равнище.
  10. ОТЧИТА НАПЪЛНО, че въз основа на Финансовия регламент при изпълнението на финансирането от Съюза и бюджета на ЕС държавите членки и Комисията носят отговорност за гарантиране на спазването на Хартата в съответствие с член 51 от нея и за зачитане на ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, които са от значение за изпълнението на бюджета. […]

На същото заседание 17 държави от ЕС (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембуг, Нидерландия, Португалия, Слования, Испания и Швеция) са подкрепили искане ЕК да предприеме мерки срещу Будапеща заради ограничаването на основните права, включително на представителите на общността ЛГБТ+. Както си вежда, България не е между тях.

Държавите са обсъдили и предпоставките за прилаганена чл. 7 ДЕС към Унгария. Дания, която поема председателството на Съвета, е изразила готовност да подкрепи процедурата и по-нататък.

Проф. Асена Сербезова осъди прокуратурата да ѝ плати обезщетение от 50 000 лева

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проф. Сербезова е бивш министър на здравеопазването и бивш председател на Българския фармацевтичен съюз. По време на ковид пандемията проф. Сербезова предупреди за недостиг на лекарства на базата на проверена официална информация. По този повод срещу нея беше повдигнато обвинение по чл.326.2 НК за всяване на тревога / който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога.

Това несъмнено е намеса в свободата на изразяване, а прилагането на чл.326 привлича интерес.

Чл. 326 НК и отзивчивата прокуратура – Медийно право

Съдбата на обвиненията по чл. 326 НК – Медийно право
Дали чл.326 НК ще се вади от кобура срещу всяка критика
Обвиненията по 326 НК за всяване на паника: една година по-късно

 

За да се затвори тази страница – новината е, че проф. Сербезова е осъдила прокуратурата да й плати 50 000 лева за неоснователните си действия.

САС Решение от 13 май 2025 – проф.  Асена Сербезова