Category Archives: закони и право

Ирландско председателство на Съвета: очаква се ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на  Ирландското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 юли – 31 декември 2026 г.)

В частта за аудиовизия и медии е отбелязано очакваното законодателно предложение за нова ревизия на медийната директива:

АУДИОВИЗИЯ И МЕДИИ

Предложение за ревизия на Директивата за аудиовизуални и медийни услуги

Междуинституционален номер на досието: предстои

Очаквано развитие по време на Ирландското председателствоКато част от Европейския щит за демокрация се очаква ЕК да представи законодателното предложение през есента на 2026 г. с цел актуализиране на правилата за аудиовизуалния и медиен пазар. Предвижда се фокусът да бъде насочен върху защитата на малолетни и непълнолетни лица от вредно съдържание; ролята на новите играчи на медийния пазар, включително инфлуенсърите; видимостта на  медийните услуги от обществен интерес и европейското съдържание; равнопоставеност между традиционни аудиовизуални медии и онлайн платформи; модернизация на правилата за реклама с цел повишаване на устойчивостта на европейските медии. Намерението на Ирландското председателство е да започне първоначално обсъждане по текста на законодателното предложение.
Национален интерес/цел и кратко описание на българската позиция  България оценява предстоящата ревизия на директивата като навременна и важна стъпка в посока подсилване и оздравяване на европейската аудиовизуална медийна среда. Подкрепяме мерки, които ще доведат до повишаване на нейната безопасност, устойчивост и конкурентоспособност във времена на бързо променящи се реалности. Приветстваме възможността за намаляване на фрагментацията при регулаторния подход в ЕС.  България ще бъде подкрепящ партньор в работата за развиване на амбициозна, хармонизирана и ефективна законодателна рамка, която да подобри и подсили правилата за защита на малолетните и непълнолетните лица. Предвижданите мерки следва да адресират ефективно, където е необходимо, новите аудиовизуални онлайн платформи и нови играчи, вкл. инфлуенсъри. Особено важно е да бъде осигурена подходяща видимост и разпознаваемост на аудиовизуалните медийни услуги от обществен интерес с цел съхранение на културното многообразие и идентичност и насърчаване на местното/национално съдържание. Страната ни подкрепя мерки, които ще създадат допълнителна равнопоставеност за традиционните доставчици на аудиовизуални медийни услуги. Следва да бъде съхранен и принципът на държавата на произход, който е от значение за правната сигурност на доставчиците и за функционирането на вътрешния пазар.

EFF: Поверителност на данните, събирани от т.нар. здравни устройства

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Все повече технологични устройства обещават да наблюдават нашето здраве и фитнес, да ни насочват към по-здравословен живот и да предоставят полезни здравни показатели. Но малко от тези инструменти предоставят обещания за поверителност и сигурност, които изискваме от всички технологии, показва проучване на EFF.

Проучванията показват, че около 40% от хората в Съединените щати притежават някакъв вид здравни устройства, които обаче не е ясно дали имат защити за поверителност. Компаниите, които правят тези устройства, събират изобилие от данни и много от тях споделят тези данни с трети страни за маркетинг или за влияние или ги използват за свои собствени цели, като обучение на модели на изкуствен интелект.

Фондация ЕFF се съсредоточава върху два аспекта 1) дали компанията споделя информация с правоприлагащите органи и правителствата и 2) дали предлага криптиране от край до край – което означава, че самата компания няма достъп до тези здравни данни като начало. Ето изводите:

Компаниите трябва да предоставят доклади за прозрачност за това дали и колко често предоставят данни на правителството, включително информация за това дали това е официално искане или неофициално искане. Само две от компаниите – Apple и Google (която притежава и Fitbit) – в момента публикуват доклади за прозрачност. Apple, Google и Whoop обещават да уведомят потребителите за искания на правоприлагащите органи в публично достъпна документация.

Поддръжката за криптиране от край до край е по-рядка и от отчетите за прозрачност. Apple Watch, поне с данни, които се съхраняват в приложението Health, е единственото популярно фитнес устройство, което поддържа криптиране от край до край. Собствениците на Apple Watch обаче трябва да помнят, че тази защита е само за данни, съхранявани в приложението Apple Health. Ако използвате други приложения на часовника си, тези данни вероятно не са криптирани. Никое друго популярно потребителско здравно средство не предлага криптиране от край до край за данните, които събира и съхранява онлайн. Нито Google, нито останалите.

Здравните данни са едни от най-личните данни, които произвеждаме, и повечето компании за носене изостават от времето, когато става въпрос за основни практики за поверителност и прозрачност. Сега е моментът да се подобрят тези практики.

Редакционна независимост и редакционна отговорност: една дискусия и бележки по чл.6.3 EMFA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1

В началото на юли Съветът за електронни медии публикува на сайта си съобщение, според което СЕМ ще проведе дебат за редакционната независимост. Беше посочено, че има информационен повод: “Случаят в БТВ от последните дни отново насочва вниманието към принципите за вземане на редакционни решения. Следва решенията да се основават на ясни професионални стандарти, изисквани и от Европейския акт за свободата на медиите. Съветът продължава да полага усилия и настоява за изработването на редакционни статути от самата журналистическа гилдия. Целта е да бъдат формулирани общи принципи, които да укрепват общественото доверие, без да се накърнява редакционната автономия на медиите. Във връзка с това СЕМ ще проведе дискусия за редакционната независимост с професионалната общност.”

В протокола от заседанието на 16 юли е отбелязано, че се канят и авторите на петиция по случая Асен Иванов vs Мартин Атанасов. Очаква се, следователно, да се засегне не само абстрактната тема за редакционната независимост и редакционната отговорност, но и възгледите по повод конкретната проява на Асен Иванов, директор на новинарската дирекция на БТВ, и по повод позицията на бТВ, която застава зад Асен Иванов, цитирайки го да казва: “г-н Атанасов прояви целенасочена провокация и неуважение към наш водещ….. използва ефира за предварително планирани демонстративни действия”.

2

На 22 юли тази дискусия се състоя. Участваха представители на регулатора, двете обществени медии, саморегулирането, АЕЖ и СБЖ, АБРО, преподаватели, експерти. Най-слабо представени бяха търговските медии (взеха думата Николина Димитрова, Александър Детев). Представител на бТВ, както впрочем и на Нова телевизия, в залата нямаше, ако не се смята за техен представител Анна Танова, АБРО.

Обществените медии информираха за правилниците и вътрешната организация за редакционна независимост. Темата за достъпа на Мартин Атанасов до ефира на бТВ беше върната на масата от Мария Черешева, АЕЖ.

Въпреки че фокус на моето участие беше какво да се прави с правилата, започнах със съжалението, че поведението на директора Асен Иванов не е получило институционална оценка. Изразени бяха мнения, че не може нищо да се направи, защото това би било “намеса в редакционната политика” и “намеса в съдържанието”. По мое мнение не е намеса в редакционната политика да се поиска повече информация по какви критерии се вземат решенията за недопускане на гости в ефир, кой ги взема и как е длъжен да ги мотивира, как се гарантира баланса между правото на информация, правото на гражданите да изразяват позиция по важни обществени теми, редакционната независимост и редакционната отговорност. Има ли цензура? Защото цензура е името на черните списъци съвсем не само в бТВ, а цензурата е забранена от Конституцията.

Беше поет ангажимент Съветът да разгледа подписката по случая.

3

По-подробно ще представя тезата си по чл.6 пара 3 EMFA. Това именно е разпоредбата, която засяга редакционната независимост – “доставчиците на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, предприемат мерките, които считат за подходящи, с цел гарантирането на независимостта на своите редакционни решения”.

Независимостта на новинарството е принцип в демократичните общества, всички (държава, регулатор, медии, журналисти) би трябвало да се съобразяват с него, а чл. 6-3 EMFA обръща внимание конкретно на новинарските медии – те са адресатите на чл.6-3 – да предприемат мерки за гарантиране на тази независимост.

Тъй като чл.6-3 не задължава държавите да предприемат мерки, някои участници в дискусията направиха извод, че никой няма право да изисква вътрешни етични правила от новинарските медии, защото това би било намеса в работата им.

Смятам, че чл. 6-3 не създава правна пречка в закона да се запише изискване към медиите за ясни вътрешни професионални и етични правила. Впрочем България вече е направила това по отношение на обществените медии.

За да се уверя, че записване на изрично законово изискване е възможен подход в ЕС, прегледах националните закони на държави от ЕС – за да видя има ли закони, които да изискват от медиите приемане на вътрешни етични правила. Да, възможен подход е и зависи от национални традиции и култура в медийния сектор. В Швеция например смятат, че саморегулирането работи и стандартите им са на висота. Но ето примери:

Франция, Закон 2016-1524

„Медийните предприятия изготвят етична (деонтологична) харта.“ Законът във Франция задължава всички медии да имат писмен документ, който гарантира редакционната независимост, съдържа етични правила – и това не се смята намеса, а напортив, защита на журналистите. Всеки журналист получава тези правила при назначаване с трудовия си договор.

Португалия, Lei de Imprensa

В Португалия всяка медия е законово задължена да има собствен „estatuto editorial“ – вътрешен етичен и редакционен кодекс, който определя мисията, ценностите, редакционната линия и гаранциите за независимост. Това задължение произтича от Lei de Imprensa (Закон за печата) и е едно от най-строгите в ЕС. И се приема не като ограничение, а като защита.

Гърция, Закон 5253

Гърция прие Национален план за действие за безопасност на журналистите под егидата на Съвета за Европа. На разположение са специални Формуляри за докладване на политически натиск. Планът интегрира директна връзка между формулярите за докладване и гръцката прокуратура, за да се гарантира, че сигналите за натиск няма да останат само статистика, а ще водят до реални разследвания.

Смятам, в заключение, че българският законодател има право на преценка дали да изисква или да не изисква вътрешни етични правила. В регламента медиите са поканени да ги създадат. Беше съобщено още, че АБРО готви рамка на правила за редакционна независимост.

ЕК: необходима е сигурност на децата в платформата TikTok

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия е изпратила на компанията TikTok предварителни констатации, в които се посочва, че профилите на децата в онлайн платформата не отговарят на стандартите за безопасност, изисквани съгласно Законодателния акт за цифровите услуги.

В TikTok децата могат да изберат да зададат профила си като „публичен“. Това означава, че всеки потребител, включително и тези, които нямат акаунт в TikTok, може да има възможност да вижда съдържанието на непълнолетни лица. Тази настройка също така позволява съдържание, публикувано от „по-възрастни“ непълнолетни лица (на възраст между 16 и 17 години), да бъде препоръчвано на всеки друг потребител на TikTok чрез емисията For You.

Това излагане може да доведе до нежелан контакт от страна на потенциални извършители и до риск съдържанието да бъде използвано за кибертормоз. Тази функция потенциално дава на непознати прозорец в живота на детето.

Съгласно Законодателния акт за цифровите услуги платформите, достъпни за непълнолетни лица, трябва да гарантират високо равнище на неприкосновеност на личния живот, безопасност и сигурност на своите услуги. Предварително Комисията счита, че настройките на профила на TikTok не отговарят на този стандарт, тъй като излагат твърде широко съдържанието в профилите на децата. 

TikTok има възможност да разгледа документите в разследващите досиета на Комисията и да отговори писмено на предварителните констатации на Европейската комисия. Ако становището на Комисията в крайна сметка бъде потвърдено, Комисията може да издаде решение за установяване на неспазване, което може да доведе до налагане на глоба, определена от естеството, тежестта, повторяемостта и продължителността на нарушението. Размерът на глобата трябва да бъде пропорционален и достига 6 % от общия годишен оборот на доставчика.

Прессъобщение на ЕК

Насоки на EDPB за защита на личните данни при web scraping

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският борд за защита на данните ( Европейски комитет по защита на данните, EDPB) е независим европейски орган, който гарантира еднаквото прилагане на правилата за защита на данните в ЕС. Този месец EDPB прие Насоки по повод обучението за целите на AI – Guidelines 03/2026 on web scraping in the context of generative AI

Web Scraping е процесът на събиране на суровия материал, на суровите данни от интернет, в официални източници в българската езикова версия се използва терлмин “извличане на данни”, но трябва да се прави разлика от извличане на информацията (TDM) – TDM е процесът на дълбочинен анализ и обработка с цел генериране на нови знания или обучение на изкуствен интелект=

Web Scraping – ът засяга само публичното онлайн пространство (уебсайтове), докато TDM e на базата на всякакви данни, отворени и затворени бази. TDM е интелигентният анализ.

Web Scraping – ът е често използвана техника и мащабна дейност по обработка на данни и често се случва без субектите да са наясно с това. В тези данни е вероятно да се съдържат и лични данни, което е довело до Насоките на борда. Създават се рискове за правата и свободите на индивида, и по-специално правото на защита на личните данни.

Насоките се фокусират върху ситуации, при които данните се извличат от интернет източници, в контекст на обучение генеративен AI. Засяга се само Scraping , извършван от частни субекти. GDPR се прилага за Scraping, когато включва операции по обработване на лични данни, като събиране, съхранение, организация и извличане.

Администраторът трябва да спазва принципа за ограничаване според целите, както и прозрачността като принцип. Това включва задължението да информира субекта на данните за обработване на личните им данни.

Изкуствен интелект и авторско право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Когато говорим за AI, лицата зад машинното самообучение настояват, че това самообучение трябва да се осъществи без съгласието на авторите или
собствениците.
Обучение. Съгласие. Вреда. Европейската аудиовизуална обсерватория (ЕАО) публикува доклад, свързващ тези три понятия, като се разглеждат възникващите правни въпроси по време на обучението на системи с изкуствен интелект. За тази цел се изследва как основните принципи на авторското право се прилагат към „входните“ фази на AI, както и към текущото взаимодействие между авторски права и генеративни и агентски AI. Първото (и може би очевидно) наблюдение е, че
подходите към авторското право и AI все още са много различни в зависимост от коя страна на Атлантика се намираме.

Анализът на ЕАО (юли 2026)

Избори 2026 в Унгария, България, Кипър и Малта: електоралната дезинформация според EDMO

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Идват още избори – полезно е да погледнем назад към последните избори в Унгария, България, Кипър и Малта през второто тримесечие на 2026 г. и да извлечем някои поуки от електоралния мониторинг на EDMO Network, се казва в последния бюлетин на мрежата.

Изкуственият интелект се очертава като една от определящите характеристики на четирите изборни процеса, със забележими различия обаче от страна в страна. Унгария е най-ясната лаборатория за манипулиране, задвижвано от изкуствен интелект. HDMO откри находки от съдържание, генерирано от изкуствен интелект, в различни платформи за социални медии, включително синтетично съдържание, проектирано да предизвиква страх и гняв около чувствителни теми като войната в Украйна, имиграцията и политиките на ЕС, главно разпространени от мрежи, свързани с ФИДЕС. Голяма част от манипулативното съдържание се състоеше от евтини фалшификати, съчетаващи автентични кадри с манипулирани субтитри, променено аудио, синтетични изображения или измамно редактиране. HDMO също така идентифицира стотици високообхватни акаунти в TikTok, всички създадени през март 2026 г. и работещи по координиран начин, в които AI персони – включително аватар на Péter Magyar прокарват анти-Tisza съобщения.

В България AI изигра само незначителна роля, се казва в доклада. Повече подробности – на сайта на EDMO.

Авторско право в ЕС и геоблокиране

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по делото C-788/24 | Anne Frank Fonds с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) с акт от 8 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 14 ноември 2024 г., в рамките на производство по дело Anne Frank Fonds срещу Anne Frank Stichting и др.Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО.

Ане Франк е водила личен дневник (Дневникът на Ане Франк). След смъртта ѝ в концентрационен лагер, баща ѝ, Ото Франк, единственият оцелял в семейството, създава фонда „Ане Франк“ с цел да разпространява идеалите, завещани на света в Дневника на Ане Франк.

След смъртта на Ото Франк фондът на Ане Франк е станал носител на правата върху творбите на Ане Франк. Част от тези произведения е, както става ясно от окончателно решение на Районен съд, Амстердам, Нидерландия от 23 декември 2015 г., защитена в Нидерландия до 2037 г.

В други държави-членки, включително Кралство Белгия, тези произведения вече са обществено достояние.

Безплатно научно издание на ръкописите на Ане Франк е публикувано на уебсайт, чието име на домейн е собственост на Асоциация, регистрирана в Белгия. Достъпът до този сайт е ограничен от система за геоблокиране, която не позволява достъп до уебсайта, ако потребителят се опита да се свърже с него от държава членка, в която ръкописите все още са защитени с авторски права.

Завежда се дело и при тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„(1) Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29] да се тълкува в смисъл, че публикуването на произведение в интернет трябва да се разглежда като публично съобщаване в определена държава, само ако публикацията е адресирана до обществеността в тази държава? Ако е така, какви фактори трябва да се вземат предвид при оценката на това?

(2) Може ли да има съобщение до обществеността в определена държава, ако чрез (най-съвременно) геоблокиране се гарантира, че уебсайтът, на който се публикува произведението, може да бъде достъпен от обществеността в тази държава само чрез заобикаляне на блокиращата мярка с помощта на VPN или подобна услуга? Дали степента, до която обществеността в блокираната държава желае и има възможност за достъп до въпросния уебсайт чрез такава услуга от значение в това отношение? При отговора на този въпрос има ли някакво значение дали освен мярката за геоблокиране са предприети други мерки за възпрепятстване или възпиране на обществения достъп до уебсайта в блокираната страна?

(3) Ако възможността за заобикаляне на мярката за блокиране води до съобщаване на произведението, публикувано в интернет на обществеността в блокираната държава по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29], това съобщение, направено от страната, която е публикувала работата в интернет, въпреки че знанието за това съобщение изисква намесата на доставчика на въпросната VPN услуга или подобна услуга?“

Съдът:

На първия и втория въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че произведение, което е станало обществено достояние в някои държави членки, но все още е защитено с авторско право в друга държава членка и е публикувано безплатно на уебсайт, на който има приложена мярка за блокиране на географски принцип, целяща да блокира достъпа до този сайт за интернет потребителите, които го посещават от тази държава членка, не е обект на „публично разгласяване“ в последната държава по смисъла на тази разпоредба, когато мярката за блокиране е „ефективна“ по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, тъй като е „най-съвременната технология“, дори тези интернет потребители да могат да я заобиколят, като използват VPN или подобна услуга.

На третия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че когато публикуването на уебсайт на произведение, което е станало публично достояние в някои държави членки, но все още е защитено с авторско право в друга държава членка, представлява „публично разгласяване“ в тази държава членка, тъй като въведената на този уебсайт мярка за блокиране на достъпа на географски принцип не е „ефективна“ по смисъла на член 6, параграф 3 от тази директива, за отговорно за такова разгласяване трябва да се счита лицето, публикувало произведението на уебсайта, а не доставчика на VPN или на подобна услуга, който е позволил на ползвателя на тази услуга да заобиколи тази неефективна мярка.

Заключението на ГА Rantos

Към въпроса за отговорността: юристите коментират, че VPN доставчиците могат да си отдъхнат, но издателите трябва да внимават. VPN доставчиците ще приветстват потвърждението на CJEU, че не носят отговорност за улесняване на достъпа. Но издателите да имат предвид, че ако избраната от тях мярка за блокиране на географски принцип не е ефективна, произтичащото от това нарушение е тяхна отговорност. Това изглежда ще доведе до необходимост от поддържане и актуализиране на технически мерки с течение на времето, тъй като технологията се развива стремително.

Търсят ли хората безпристрастни новини?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както отбелязва Би Би Си, „определянето на безпристрастността е лесно … това означава да се отразяват всички аспекти и да не се облагодетелстват никоя страна“. Но как изглежда това на практика е сложен въпрос. Дали хората искат да формират свои собствени мнения, неповлияни от възгледите на журналистите, или новинарските издания „могат да спорят за възгледите, които смятат за най-добри“.

Търсят ли хората безпристрастни новини? Едно изследване към DNR от 2021 г. стига до извода, че различните възгледи е добре да стигат до обществено обсъждане, за да могат да бъдат разгледани (дори ако не им бъде предоставена еднаква тежест).

Данните от тазгодишното проучване към DNR 2026 показват, че подкрепата за безпристрастни новини е изненадващо устойчива. Същевременно в страни, където повече хора казват, че разчитат на социалните медии за новини, по-малко хора казват, че предпочитат да получават новини от източници, които нямат определена гледна точка. Засиленото информиране от социалните медии се съпровожда с възприемане на възможността медията да защитава определена гледна точка.

И подкаст по темата. Заключителни думи на Расмус Нилсен:

Има реални предизвикателства, пред които е изправено предоставянето и идеалът за безпристрастни новини. Има търговски аргумент да се служи на силно ангажирано, по-партийно малцинство, които изрично казват, че искат новини, които потвърждават тяхната гледна точка. Така че те са по-привлекателни в търговски аспект, отколкото техните колеги граждани.

Също така е ясно, че тъй като виждаме промяна към по-голяма и по-голяма роля за социалните медии и други видове цифрови платформи, има натиск върху тези, които се стремят да предоставят безпристрастни новини.

Но още много по-голям дял от обществеността казват, че предпочитат да получават новини от източници, които нямат определена гледна точка. Те превъзхождат тези, които казват, че искат новини от източници, които споделят тяхната гледна точка, с около две към едно.

Жените в журналистиката: АЕЖ представя изследване на условията на работа за жените в журналистиката

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Докато жените са гръбнакът на българските медии, те често плащат за това с финансова несигурност, стрес и риск за личната си безопасност. Това показва проучването „Да бъдеш журналистка: цената на професията“, според съобщение на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ).

„Картината в медийната среда не е хомогенна, но несигурната заетост, ниските възнаграждения и липсата на социална защита са сред основните предизвикателства пред жените в журналистиката”, коментира авторката на изследването Николета Даскалова, медийна анализаторка в екипа на фондация „Медийна демокрация”. Докладът е базиран на дълбочинни интервюта и фокус групи с 30 журналистки от цялата страна в периода декември 2025 – юни 2026 г. 

Пълният текст на изследването е  тук.