Tag Archives: BG Content

Руската пропаганда в България онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувани са нови анализи на екип на Фондацията за социални и хуманитарни изследвания.

БЮЛЕТИН, бр. 3: Руската пропаганда в България онлайн (юли-септември 2023 г.)

БЮЛЕТИН, бр. 4: Руската пропаганда в България онлайн (октомври-декември 2023 г.)

Още информация от проф. Димитър Вацов пред БНР:

“Нашата фондация следи една мрежа от около 400 сайта “гъби” – роботизирани сайтове с едно и също съдържание. Тази мрежа гравитира около “Блиц”, която се свързва с Делян Пеевски, без да можем да докажем категорично, че е така. Тези сайтове бяха създадени през ноември 2022, непосредствено около началото на горещата война в Украйна. Първо, през март 2022 бяха 7-8, през ноември станаха 370. И те започнаха да разпространяват руски пропагандни послания включително чрез директни преводи от руските медии и военни кореспонденти. Тези сайтове биват ретранслирани в социалните мрежи вероятно през хора, на които се заплаща да споделят това съдържание. Тази огромна машина избълва в началото на 2023 над 150 хиляди публикации, които въртят руски опорки и си представете колко пъти са споделени в социалните мрежи, и какъв ефект имат върху потребителите. Тази машина започна полека да спада през второто и третото тримесечие на миналата година, интересното е, че в последното тримесечие на 2023 внезапно тази машина започна да пада. От 150 хиляди падна на 60 хиляди публикации, които тиражират руски опорки и то много по-смекчени. 

И забележете, какво съвпадение – рязко в същите тези сайтове изгря Делян Пеевски като пръв евроатлантик. Те започнаха да тиражират изцяло новото му лице на евроатлантически ястреб. Като гледам как текат патакламите около правителството, очаквам пак да видим обратния резултат, тъй като самият Пеевски, карайки се с Христо Иванов, тия дни се върна към добре овладяната от него руска реторика.

Трябва да кажем, че Пеевски е човекът, който 2013-2014 чрез собствената си тогава медийна група и присъдружни медии, той въведе руските пропагандни клишета в българското медийно пространство. През 2013 за първи път тези руски опорки бяха вкарани за омаскаряване на тогавашните протести срещу Пеевски и Орешарски. От медиите на Пеевски – “Телеграф”, “Блиц” и т.н. Те започнаха да наричат протестиращите “соросоиди”, “либерасти”, “толерасти”, “гендари” – все изрази, директно взети от руския език. Това са калки от руски език и изобретени от руската пропагандна машина да омаскарява на последните големи протести в Русия на Балатая през 2011-2012 и след това за всяка гражданска съпротива, която излезе на терен.

Този репертоар за омаскаряване на граждански, икономически и политически противници на всеки, който ти е неудобен, чрез метода на бухалката, беше вкаран от медиите на Пеевски в България.”

Програма Творческа Европа подкрепя новинарски консорциум и документален център

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Третата покана по програма Творческа Европа през 2023 г. е довела до финансиране на осем журналистически проекта в продължение на две години. Проектите са две групи: за сътрудничество между медиите за стимулиране на иновациите в медиите и за финансиране на медии, които са от особено значение за демокрацията и гражданското участие.

Българското участие:

Do-Jo – сътрудничество, при което ще има споделяне на приходи за европейски медии от обществен интерес и независими журналисти чрез иновативни механизми (напр. gamification) за генериране на плащания на базата на статия. Проектът ще бъде допълнен от проучване за текущото състояние на пазара на труда за журналисти и за състоянието на читателските дарения.

  • Партньори: WorldCrunch (Франция), Pod Tepeto (България), Athens Technology Center Anonymi Viomichaniki Emporiki Kai Techniki Etaireia Efarmogon Ypsilis Technologias (Гърция), MásPúblico, S.Coop. (Испания), Publishing house LB Ltd (Украйна), Mensagem da Brasileira (Португалия), Ransitions Sdruzeni (Чехия), WAN-IFRA (Франция).
  • Подкрепа от ЕС: 1 100 832 евро.

Balkan WatchersФондът за развитие на медиите Balkan Watchers ще подпомогне финансово завършването на три журналистически филма и три подкаст проекта и ще предложи обучения за журналисти, за да разширят своите начини за разказване на истории. Проектите ще бъдат избрани след отворена покана и след като избраните преминат обучение.

Капитал: С усещане за Пеевски: шефовете на новините на Нова и БТВ сменени в синхрон

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Илия Дафов и Веселина Петракиева вече не са шефове на новините.

Ще разберем по новините какво се случва.

Полина Паунова в Капитал по темата.

Волгин, Россия, редакционни стандарти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Журналистът от Българското национално радио Петър Волгин е дал в центъра на София интервю за медия от ограничителния списък на санкциите на ЕС.  Според публикации в медиите Волгин е изложил в обичайния си стил обичайните си тези.

Тези факти са повдигнали въпроси, които могат да се сведат до два:

а. Допустимо ли е медия под ограничителните мерки на ЕС да работи в държава от ЕС и

б. Допустимо ли е журналист от обществена медия да дава интервюта на медия от ограничителния списък, в частност по горещ политически въпрос и още по в частност, според медиите, прокремълски (дискутиран е паметникът отново).

По първия въпрос

В регламентите с ограничителните мерки има следния текст: (14) В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея право на свобода на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива, както и право на собственост, тези мерки не пречат на медиите и техния персонал да извършват в Съюза дейност, различна от излъчване, например проучвания и интервюта.

Това е потвърдено и от Съда на ЕС в решението по делото RT France във връзка с пропорционалността на ограничителните мерки. (156 )   Освен това следва да се отбележи, че обжалваните актове не възпрепятстват всички дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение. Всъщност, както е посочено в съображение 11 от обжалваните актове, наложената на жалбоподателя временна забрана за излъчване не му пречи да извършва в Съюза други дейности, различни от излъчване, например изследвания и интервюта. Следователно може да се твърди, както прави Съветът, че жалбоподателят и неговите журналисти имат разрешение да продължат някои дейности, свързани със свободата на информация и на изразяване на мнение, и че посочената забрана по принцип не пречи на жалбоподателя да извършва други дейности, които биха могли да генерират приходи.

Експлицитно е казано, че формално интервютата на тези медии в Съюза не са забранени.

Това е по линията на санкционните пакети. Отделен въпрос е, че медиите под ограничение сведетелстват за  откази да се издават акредитации на техни журналисти, посочени са причини във всеки конкретен случай. Тук трябва да се напомни, че от 3 ноември т.г. кореспондентът на БНР Ангел Григоров няма право да изпълнява журналистическата си работа в Москва. БНР официално заяви, че изгонването от Русия на единствения кореспондент на българска медия е изцяло политически акт.

По втория въпрос

По повод интервюто на Волгин като водещ на предаване в БНР с посланичката на РФ Митрофанова Комисията за журналистическа етика публикува позиция, че интервюта с посланици не са забранени, стига да става дума за журналистика, която освен другото изпълнява и критичната си функция.

По повод интервюто на Волгин като гост в руската телевизия четем в Редакционните стандарти на БНР  следното:

т. 12.9. Извън БНР, ние все още представляваме БНР. Залагаме на точността

Директорите на структури в БНР одобряват участия на служители в събития или в други
медии, след преценка, че то не подкопава репутацията на БНР на почтена, независима и
безпристрастна медия. Трябва да се установи каква е целта на събитието, кои са спонсорите и какви са ангажиментите на служителите.

Дали интервюто на Волгин пред медия от ограничителния списък няма потенциал да засегне репутацията на БНР като независима и безпристрастна медия? За какво свидетелства според БНР фактът, че точно Волгин - точно от БНР - е поканен от името на обикновените българи да изрази една остро политическа и предварително известна позиция по един от най-разделящите обществото въпрос?

Това са открити въпроси, не знаем какво мислят по тях в БНР. След Пеевски и премиера може би е техен ред да коментират.

Контекст:

Изготвени са вече 12 санкционни пакета към Руската федерация по повод агресията в Украйна. В трети, шести, десети, десети и единадесети пакет има ограничителни мерки срещу пропагандни медии. Общият списък на медиите под пряк или непряк контрол от Руската федерация   в Приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 вече включва:

  1. RT – Russia Today English
  2. RT – Russia Today UK
  3. RT – Russia Today Germany
  4. RT – Russia Today France
  5. RT- Russia Today Spanish
  6. Sputnik
  7. Rossiya RTR / RTR Planeta
  8. Rossiya 24 / Russia 24
  9. TV Centre International
  10. NTV/NTV Mir
  11. Rossiya 1
  12. REN TV
  13. Pervyi Kanal
  14. RT Arabic
  15. Sputnik Arabic
  16. RT Balkan,
  17. Oriental Review,
  18. Tsargrad,
  19. New Eastern Outlook,
  20. Katehon.

Санкциите се прилагат и към медии извън Приложение XV, които се финансират от Кремъл или лица от ограничителния списък.

На второ място, ограничителните мерки се прилагат към разпространителите на така описаното съдържание по какъвто и да е начин, в каквато и да е среда, офлайн и онлайн.

На трето място, ограничителните мерки се прилагат по отношение на евентуалните рекламодатели към тези медии.

Съдия Андрей Георгиев, РС София: Възхвала на Народния съд е противоправна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“.

Фраза от личния профил в социална мрежа на Петър Волгин, журналист от общественото радио, която води до процес срещу него. Жена, чийто съпруг е изчезнал в онези години, смята подобни изказвания за подигравка с паметта на жертвите, поради което иска ответникът да бъде осъден да я обезщети.

На 26 ноември стана известно решение на Софийския районен съд, съдия Андрей Георгиев, по делото. То, в последна сметка, не е в полза на жената, по следните съображения. За да уважи иска, съдът следва да установи

първо, противоправно поведение на ответника, което с оглед на правото на свободно изразяване на мнение означава, че подобен начин на отнасяне трябва да е забранен или изрично от закона или обективно да накърнява достойнството на ясно определяем кръг лица;

на второ място – вреди на ищцата, изразени в страданието ѝ да слуша изказването,

и на трето място – причинна връзка между текста така, както разумно може да се възприеме от незаинтересован човек, и вредите, които е предизвикал от ищцата. Ако се докажат тези три елемента, вината, в смисъл на неполагане на грижа нарочно да се защити достойнството на жертвите, на ответника се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

От решението:

“Като намира, че изказването на ответника е изцяло оценъчно, съдът констатира, че практиката на Върховния касационен съд досега е била, че такива изказвания могат да нарушават правото само ако представляват обида, но също така констатира и че тази практика на Върховния касационен съд е отречена от две решения на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от февруари 2021 г. – Бехар и Гутман с/у България и Будинова и Чапразов с/у Решение от 26.11.2023 г. по гр.д. № 33611/2023 г. на СРС, България.

Поради това съдът анализира разпоредбите на Наказателния кодекс и Закона за защита от дискриминация, като посочва, че са забранени още изказвания, налагащи противодемократична идеология; защитаващи промяна на конституционния режим на управление с насилие; призоваващи към война; призоваващи за насилие или неравно третиране по защитен признак (дискриминация), както и унизяващи достойнството на определена личност (обида и клевета). Като разглежда обаче правилата за журналистическата професия и утвърденото още с Постановление на Пленума на Върховния съд на НРБ № 9/1966 г. разбиране, че противоправността може да се състои и в нарушаване на възприети опитни правила за извършване на дадена дейност, съдът намира, че и изказване, с което журналист засяга достойнството на очевидна жертва на несправедливост и засилва страданието ѝ, също следва да се приеме за противоправно. Съдът възприема въз основа на защитата на достойнството на личността по чл. 32, ал. 1 от Конституцията становището, че такова задължение съществува и за всеки гражданин, и това се поражда от особеното културно разбиране на страданието у цивилизованите народи като положение, което не трябва да бъде унизявано.

Дори и при установена противоправност обаче ответникът не може да търпи вреди, които не се подчиняват на цели, изброени в чл. 10, пар. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (сред които са защитата на обществения ред и на достойнството на другите), поради което съдът възприема разбирането, отразено в решението на ЕСПЧ Жаблянов с/у България от юни 2023 г., че не всяко обсъждане на Народния съд или обясняване на начина на създаването и действието му е забранено от правото. Освен това, ако ответникът ще търпи негативни последици от държавата, те трябва да съответстват на тежестта на неговото изказване и отзвука му в обществото.

С оглед на тези критерии съдът анализира изказването на ответника и посочва, че то съдържа едно внушение – че Народният съд е бил нещо полезно („трябвало“ е да го има) и неговата цел е разправа с богаташите като банкера Х („достатъчно е“ да го видиш, „за да разбереш“ защо е имало Народен съд). Това внушение може да се установи достатъчно ясно при перифразиране на репликата към други подобни явления („Достатъчно е да видиш глупавия адвокат на невинния, за да разбереш защо е трябвало да лежи в затвора“; „Достатъчно е да видиш оскъдното облекло на жената, за разбереш защо е трябвало да бъде набита“; „Достатъчно е да чуеш колко нахално говори, за да разбереш, че е трябвало да го пребият“). Според съда то не цели засилване на обществения дебат или становище какви институции следва да съществуват в държавата в 21. век, а ясно изразява и виждането на ответника, че Народният съд като инструмент за борба с богаташите е бил нещо добро и необходимо. Като анализира отмяната на решенията на Народния съд от съдилищата след 1989 г. и становището на Конституционния съд, съдът по делото приема, че подобна възхвала на Народния съд е противоправна, защото в обществото е явно, че осъдените от този съд се приемат за жертви, а подобно едностранно описание на същия обижда страданието им като такива. Съдът не намира основание за оправдание на изказването […]”

По-нататък решението се спира на условието за пряка засегнатост:

“Възприемайки това обаче съдът намира, че тъй като няма общи правомощия да се бори с всякакви нарушения на закона, а като граждански съд решава само граждански спорове за лични права, засягането на ищцата, чийто съпруг не е осъден от Народния съд,  не следва от съдържанието на изказването. Като се позовава на две свои предходни отсъждания по различни казуси, съдът поддържа, че увреждането от изказани или написани думи може да се отнася само до посочените в изказването лица или тези, които имат назовано качество в думите на ответника.

Тъй като ищцата не е сред тях, а е жертва на друг вид репресия, която ответникът не засяга в оспорения текст – предмет на делото, искът се отхвърля […]”.

И да не е удовлетворен от изхода на делото в първоинстанционния съд, човек няма как да не отбележи качеството на този юридически текст, който се откроява сред морето от решения.

 Решението 

Какво е Евронюз България? ТВ Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Какво знаехме досега от сайта на ТВ Европа, който започна да се вижда онлайн на адрес https://euronewsbulgaria.com/ :

“Проектът Euronews Bulgaria се реализира благодарение на партньорство, подписано през април 2021 г., между Euronews и телевизия „Европа“. Euronews Bulgaria е четвъртият филиал, който ще последва Euronews Albania, Euronews Georgia и Euronews Serbia. В края на този месец ще стартира и Euronews Romania. Euronews Bulgaria разполага с цялото съдържание на Euronews, което е включено в редовните му новинарски бюлетини, заедно с оригиналното съдържание, създадено от местните екипи.”

Какво научаваме сега от съобщение на същия сайт под заглавие “Уточнения около отношенията между Euronews SA и ТВ Европа”:

“ТВ Европа и Euronews SA са две отделни независими компании, като ТВ Европа не е филиал на Euronews SA. Те са свързани с договор за лицензиране на марка от 29 април 2021 г. за експлоатация на марката „Euronews Bulgaria“. Що се отнася до редакционния периметър, договорът налага строги, взискателни и фундаментални условия и на двете страни за спазване на редакционната харта на Euronews.”

По-нататък в изявлението се появява термин “редакционно пилотиране”, което не се поставяло под въпрос от страните. Какво означава това, не е известно:

“Под ръководството на Euronews SA, Главният редактор на Euronews България отговаря за ежедневното отразяване на актуалните новини и за редакционния избор на Euronews България, в съответствие с редакционната линия. Това редакционно пилотиране, което включва политическите новини, по никакъв начин не се поставя под въпрос от страните.”

И още по-нататък има нещо като обещание в бъдеще да има оценка на събитията, свързващи назначаването на Ваня Бедрова като програмен директор и напускането на хора от екипа:

“С оглед на ускоряване на икономическия си растеж, ТВ Европа възнамерява да разшири своя мениджърски екип и добавя нова програмна дирекция, отговаряща за програмната схема и за различните излъчвани формати и тяхната продължителност, извън новините. Euronews SA приветства това желание за развитие, което не би могло да накърни редакционните прерогативи на Главния редактор.

За да гарантира качеството и независимостта на информацията, договорът между ТВ Европа и Euronews SA въвежда различни механизми, които са доказали своята ефективност в развитието на международната мрежа на Euronews. Един от тях е Редакционният съвет, контролиран на 2/3 от Euronews SA, председателстван от Euronews SA и в който участва член, посочен от ръководството на ТВ Европа.

Този Съвет ще заседава съвсем скоро и ще разгледа въпросите, повдигнати напоследък в редакцията в София, както и тези, изнесени през последните дни в някои български медии. Евронюз и ТВ Европа потвърждават волята си да продължат и задълбочат съвместната си работа в професионална атмосфера, за да гарантират успеха на Евронюз България в рамките на препотвърдените тук общи ценности.”

Костадин Костадинов осъден за клевета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сега, а след това и други медии, изнасят информация, че лидерът на Възраждане Костадин Костадинов е осъден да плати 5000 лева на журналиста Васил Иванов за клеветнически твърдения.

Според решението на Софийски градски съд :

“С изявленията, „един журналист – ….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали…“;  „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“;  направени от  ответника К., се внушава, че ищецът И.  се поддава в професионалната си работа на поръчки на управляващите,  а репортажите му са поръчкови, нералистични и подвеждащи. Внушението е, че в репортажите си ищецът не представя точна, вярна и проверена информация, а преднамерено изкривена, като срещу заплащане изготвя подвеждащи материали. Според речника на синонимите в българския език, синоними на глагола „навеждам“ са: прегъвам, свивам, прекланям, привеждам, превивам, всички със съдържание, което е смислово противоположно на принципа на журналистическа и редакционна независимост, залегнал в Етичния кодекс на българските медии.

Въпросните изявления са обидни – унизителни за честта и достойнството на ищеца като разследващ журналист, награждаван за професионални достижения от колегите си /Награда на СБЖ- 2006г., номинация за награда за журналистика „Валя Крушкина“ 2016г./, както и клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за  ищеца, внушават че рпортажите му са в услуга на управляващите и по тяхна поръчка. Последното твърдение   не е истина, доколкото тези обстоятелства не са доказани от ответника в хода на процеса. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение.”, в този смисъл – решение № 369/26. 11. 2015 г., по гр. д. № 2098/2015 г„ ВКС, ГК, 4 г.о.

Решаващият състав  намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на Република България и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „един журналист – ….., който прави това, което му кажат. Зависим от ситемата и от тези, които му плащат да прави нералистични и подвеждащи материали…“;  „при гербаджиите се наведох“; „В., и ти ли се продаде? Ти си навел пред властимащите и изпълняваш политически поръчки…..Ти си се навел…“ представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца.”     

Според решението, “в процесната статия водещ въпрос не е личността на ищеца, а състоянието на медийната среда у нас, през процесния период. Публикацията адресира всъщност коментира обществения проблем за свободата на словото в Република България, и съдържа оценъчни съждения.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Свобода на изразяване: тайнствата на Устава на БФС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правото на свободно изразяване на мнение има конституционна основа: Всеки има право на свободно изразяване на мнение (член 39, ал.1).

Това право има своите ограничения и конституционни предели: Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (член 39, ал.2).

Пределите се уточняват в различни закони, но новина от днес осветява една възможност за ограничаване на свободата на изразяване (възможно е тя да е широко известна, но за мене не е била):

Дисциплинарната комисия (ДК) към Българския футболен съюз налага по-високи глоби за неценцузрни скандирания на феновете. Те вече са 2000 лева за еднократно и 3000 лева, ако се повторят повече от веднъж на мач. Това става ясно от решенията на ДК от началото на сезон 2023-2024 и се потвърждава от Дисциплинарния правилник. От 2017 г. футболният съюз въведе глоби за нецензурни скандирания, като до този сезон те бяха по 1000 лв. на мач, независимо колко пъти се повтаряха. (Дневник)

Дисциплинарната комисия е предвидена в Устава на БФС,  размерът на санкцията е записан в Дисциплинарния правилник по чл.71, ал.2 на Устава (извадката е на Сега):

Ще се наложи още да почета за правното основание на това ограничение, вярвам, че ограничения на правата  не се налагат с подзаконови актове.

Лидерът на ПП Възраждане с възобновено дело по чл.326 НК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Чл.326 НК по начало е предвиден за борба със заблуждаващи съобщения по телефона.

Практиката да се използва в широк смисъл тази разпоредба за всяване на паника – беше отбелязана в този блог през 2015 г., вж и АКФ, и стана по-интензивна във връзка с пандемията – чл. 326 НК беше прилаган срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, по случая с двамата пловдивски лекари, които разкритикуваха координацията на здравните власти в условията на пандемия и срещу Георги Георгиев от Боец за мнението му за практиката на видинската болница да не тества контактни лица.

Шумно образуваните дела бяха тихо прекратени, по-специално по случая с проф. Сербезова беше установено, че действията й по огласяване на лекарствен дефицитги не са съставомерни:

“Oбв. C. e cпoдeлилa пyбличнo инфopмaция в cфepaтa, в ĸoeтo e билa пpoфecиoнaлнo aнгaжиpaнa, ĸoятo нeйнa тeзa впocлeдcтвиe e възпpиeтa ĸaтo дъpжaвнa пoлитиĸa – нaлoжeнa е зaбpaнa зa изнoc нa лeĸapcтвeни пpoдyĸти oт тepитopиятa нa P.Бългapия имeннo във вpъзĸa c нeдoпycĸaнe нeдocтигa им в cтpaнaтa.”

Тези дни Софийският районен съд е възобновил делото срещу Костадин Костадинов за всяване на паника. За разлика от проф. Сербезова и Георги Георгиев от Боец Костадинов е твърдял, че въведените от българските власти ограничителни мерки заради пандемията от коронавирус са “пропаганда за отклоняване на вниманието и не са в интерес на гражданите”.

След цялата сага с ваксинираните антиваксъри от Възраждане днес се вижда подривната роля на Костадинов и Възраждане по отношение на разпространението на ковид и защитата от него. “Процесът е насрочен за 25 септември, след като от Народното събрание са потвърдили пред съда, че Костадинов е без имунитет по конкретното наказателно производство.”, пише Сега.

БиБиСи: Кой в България повтаря Кремълския наратив и как руската пропаганда разделя българите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Клуб Зет:

За влиянието на руската пропаганда разказва епизод (Bulgaria’s Russia Conundrum) от политическия подкаст на Би Би Си Мониторинг The Global Jigsaw (нещо като “Световната мозайка”), посветен на България и нейните особени исторически и съвременни връзки с Русия, станали в последните години още по-трудни за разгадаване в контекста на войната в Украйна и засилената заради нея прокремълска пропаганда.

“Бежанците карат скъпи коли”, “отнемат социалните придобивки, които се полагат на българите”. „Войната е грешка на НАТО“, „НАТО е провокирала Русия“, „България е кукла на конци на Запада“,  „ Западът запада,  Русия е все по-силна“ – всичко това са опорни точки на наратива на Кремъл, които се разпространяват в България.

В епизода на БиБиСи са посочени имена на политици/ Костадинов и лица от медиите/Волгин, които “повтарят едно към едно Кремълския наратив”.