Tag Archives: BG Content

GLOBSEC: податливостта на дезинформационни наративи е проблем

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

GLOBSEC е неправителствена организация с местни офиси в Братислава, Брюксел, Киев, Виена и Вашингтон с мисия да влияе на бъдещето чрез генериране на нови идеи и решения за един по-добър и по-безопасен свят. В борда на директорите е Иван Кръстев.

Публикуван е GLOBSEC Trends 2023 – годишен доклад (България, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия, Полша, Литва и Латвия), който взема предвид социологически проучвания (тук – на “Алфа рисърч”).

В представянето на доклада се казва, че агресията на Русия срещу Украйна продължава вече втора година. Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се оказва от правилната страна на историята, но разделена. Повечето страни остават непоколебими в подкрепата си за членство в ЕС и НАТО и признават присъщите заплахи, които автократичните режими представляват за сигурността на региона.

В същото време силната подкрепа за фалшиви и манипулативни разкази, които подкопават демокрацията и западното единство, представлява основна пречка за запазването на напредъка.

Според доклада:

  • Русия все още се възприема като заплаха;

  • Сигурността става все по-важна, въпросите на отбраната и сигурността са възвърнали статута си на основни приоритети за обществата;

  • Подкрепата за членството в НАТО остава безспорна в целия регион;

  • Обществеността в ЦИЕ е по-склонна да вярва на факти, свързани с руската инвазия в Украйна, отколкото на измислици и лъжи – но значителен сегмент от населението едновременно вярва в истински и неверни разкази;  

  • Икономическите санкции намират подкрепа;

  • Подкрепата за демокрацията като система на управление остава безспорна в целия регион, подкрепата за правата на човека като обща концепция е решителна;

  • Доверието към медиите е важно за изграждането на устойчивост на обществото и укрепването на демокрациите.

За България по-специално се казва, че има забележимо придвижване към по-прозападни позиции  и през изминалата година, като подкрепата   за членство в НАТО се увеличава от 50% през 2022 г. на 58% през 2023 г. В същото време  завладяването на държавата води до ниско  доверие в публичните институции и медиите – и това ще е трудно да се промени в общество, податливо на  дезинформационни наративи.

СЕМ: Доклад за мониторинг върху предаването Политически некоректно (БНР)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на СЕМ е публикуван доклад с резултатите от мониторинга върху предаването Политически некоректно по Българското национално радио.

Мониторингът включва изданията, разпространени от 05.11.2022 г. до 29.01.2023 г. В периода на наблюдение в СЕМ са постъпили 11 писма по повод съдържането на предаването „Политически некоректно“, като 9 от тях се отнасят до изданията през месец януари 2023 г. и 2 за предаванията през месец ноември 2022 г. Писмата съдържат сигнали
относно поведението на водещия Петър Волгин в ефир, свободата на словото и коментарите в предаването, а също и твърдения за излъчване на дезинформация и пропаганда за войната в Украйна, както и за „невярна“ информация за природния газ и газовите доставки.

Финалната част на доклада:

Наличието на коментар на водещия в събота „оцветява“ предаването и то става авторско, коeто преимуществено критикува либералната ценностна система и съответните припознаващи я политически субекти. Мониторингът отчита следването на една основна линия на иронизиране и порицаване на политическите представители, които биват
определени като „проатлантически (или евроатлантически) настроени“. По този начин негативно се фокусира вниманието на аудиторията само срещу едни политически участници, които са обект на критика през целия наблюдаван период. Тези политически послания се подсилват и от изразените от гостите критични мнения. Гостите, водещият и авторите на
рубрики, рядко изказват противоположни становища по обсъжданите теми.
Мониторингът отчита, че Петър Волгин активно изразява собствена позиция, прокарвана във всички издания, на които е водещ, и тя е критична към партиите на „умнокрасивитета“, към „неуки и невъзпитани“ политици. В поредица от авторски материали в рубриката „По ръба“ също присъства авторова позиция срещу „политическите шарлатани“ и подписаните газови договори (споменават се казусът „Николай Павлов“ (бивш шеф на „Булгаргаз“) и меморандума „Джемкорп“). Наслагването на негативизъм и неудовлетвореност създава трайна тенденция в предаването, която ражда предпоставки за оформяне на нагласа на нетърпимост към определени политически идеи и субекти.
Едновременно с това обаче, в съдържателно отношение, липсват изрични директни призиви за нетърпимост или насилие срещу конкретни личности или представители на политически сили.

По отношение на участниците, наблюдението отчита отново превес на представители на гражданското общество и неправителствени организации, заедно с експерти, журналисти, хора от академичните среди. Изцяло липсват представители на местната и съдебната власт, както и на президентството. Изпълнителната власт е представена само от един участник.
Участие в предаването за трите месеца взимат политиците: Костадин Костадинов (05.11.2022 г.); Николай Хаджигенов “Ние идваме” (06.11.2022 г.); Христо Иванов „Демократична България“ (20.11.2022 г.); Стефан Янев „Български възход“ (27.11.2022 г.); Росен Желязков ГЕРБ-СДС (4.12.2022 г.); Крум Зарков БСП (11.12.2022 г.), Асен Василев „Продължаваме промяната“ (08.01.2023 г.), Александър Симов от БСП (15.01.2023 г)., Татяна Дончева (22.01.2023 г.) и Вежди Рашидов (28.01.2023 г.).
Предвид всеобщата критичност срещу партиите и политиците, се разпространява мнението, че те са „шарлатани“, „мошеници“. Преобладаващите позиции са критични и негативни спрямо коментираните процеси, събития, личности. Предаването не дава трибуна на представители на изпълнителната власт, с едно изключение. То основно предоставя на
слушателите позицията/ коментарите по актуални теми от обществения живот на авторите/ журналисти и техните избрани гости

2023 – Доклад за наблюдение на предаването Политически некоректно

Проверка на фактите: brodhub.eu

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

BROD, Българо-румънска обсерватория за цифрови медии, е един от центровете на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), която обединява организации за цифрови изследвания, учени и други организации като част от стратегията за борба с дезинформацията и за медийно образование и грамотност.

БРОД има сайт brodhub.eu , отбелязан в съобщение на партньорската организация Агенция Франс Прес. По-важното от съобщението:

Уебсайтът публикува статии за проверка на фактите на партньорската информационна агенция Agence France-Presse (AFP) на български и румънски език, както и такива от платформата Factual, създадена от румънската неправителствена организация Funky Citizen, и от българската национална телевизия БНТ, която също предлага услуга за проверка на факти. Десетки статии за проверка на фактите на AFP вече са достъпни на сайта, включително оригинални проверки на AFP на български език, осъществени от AFP Провери, секция на звеното на AFP за проверка на фактите. Това ще даде по-голяма видимост и на работата на AFP Провери.

Основни академични партньори са институтът GATE към Софийския университет „Свети Климент“ и Националното училище по политически науки в Букурещ. С помощта на Центъра за изследване на демокрацията (CSD) в София и базирания в Словакия мозъчен тръст Globsec, изследователите ще могат да картографират дезинформацията в България и Румъния и да публикуват резултатите на brodhub.eu.

Сайтът ще съдържа и инструменти за медийно образование, дело на Румънския център за независима журналистика CJI и българския обучителен център NTCenter.

Разработката на сайта е поверена на компанията XWiki, която е базирана във Франция и Румъния. Той ще бъде подкрепен от гръцката компания ATC в частта за взаимодействието на мрежата на EDMO и ONTOTEXT.

Медийна вълна от адверториали за главния прокурор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ПИК, Труд, 24 часа и десетки още издания изведоха в заглавие  “Добре съм. За децата ме е страх.” Става дума за главния прокурор Иван Гешев и взрива до бронирания автомобил, с който той е пътувал на 1 май т.г.

В Народното събрание министърът на вътрешните работи информира, че Гешев не е пътувал със семейството си.

Интересно е да се наблюдава как горните издания коригират невярната информация, която са разпространили.

24 часа в нов обзор от 5 май  излиза от ситуацията, като “обвинява вестоносеца” :

а) “толкова ли е важно дали Гешев е бил с децата си” – да, толкова е важно.  Ако не беше толкова важно, нямаше и самото издание 24 часа да избере  такова заглавие на новината на 1 май – “След тротила страхът на Гешев има само един адрес – децата му”;

б) “министърът на вътрешните работи разкрива следствени тайни” – цитира се “възмутения Ясен Тодоров”:  Това, което става е безотговорно. Потресен съм. Как може да се изнасят факти от разследването, възмути се на свой ред зам.-шефът на следствието Ясен Тодоров.

По този начин 24 часа продължава  дезинформирането, защото избира да внуши на читателите възмущението  на Ясен Тодоров, без да обясни, че министърът на вътрешните работи   в обществен интерес (т.5 Етичния кодекс на българските медии) преодолява едно сериозно заблуждение на обществото. 

И, изобщо, “След тротила страхът на Гешев има само един адрес – децата му” си е чист адверториал, подобен на онзи за Цветан Василев или онзи другия, официално признат от 24 часа.

Неподадената декларация на Слави Трифонов и съдебният контрол

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуция в Дневник с автор Лора Филева информира, че по повод неподадената декларация на Слави Трифонов и отказът на КПКОНПИ да реагира два състава на Административиня съд – София град са се произнесли с противоположни становища:

Съдия Вяра Русева: Информацията какви действия е предприела КПКОНПИ заради неподадената декларация на лидера на “Има такъв народ” Слави Трифонов не е обществена информация и касае “специфични признаци, свързани с физическа, социална и икономическа идентичност на лицето”, от които не може да се направи извод как работи органът. Решението на АС-София 2

Съдия Диляна Николова: исканата информация е обществена и за предоставянето й надделява общественият интерес, тъй като тя ще повиши прозрачността и отчетността на комисията. Решението на АС София-град 1. За съжаление по данни на Сега КПКОНПИ отказва достъп до информация по това съдебно решение.

Междувременно Слави Трифонов бил разбрал, че законите са за всички и е заявил във фейсбук, че ще подаде декларация.

Отново да напомня – отмяната на втората съдебна инстанция по делата за достъп до информация е най-тежкият удар върху публичността, откакто в България има Закон за достъп до информация.

Рецидив: Партиен лидер гони журналист от БНТ от публично събитие

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Председателят на ПП “Възраждане” отново си позволява да ограничава достъпа на медии до публични събития. Тоди път по отношение на журналистка от БНТ.

Нейната позиция:

На 31.03.2023, в качеството си на журналист от БНТ, бях помолена да напусна закриването на кампанията на ПП „Възраждане” от г-н Костадин Костадинов. Присъствах на него, защото на всички избори от юли 2021 насам правя кратък обзор на предизборните кампании на партиите, като за целта присъствам на едно тяхно събитие в рамките на месец.

Тъй като в петък имах снимки за друг репортаж, не успях да отида за самото начало на събитието в 18:00. Пристигнах за частта с въпросите. Влязох в стаята около 18:40, а по това време г-н Костадинов тъкмо приключваше встъпителното си слово.

Престоят ми в залата не бе повече от десет минути, в което време дори не си бях извадила камерата, за да започна да снимам. Не бях казала нито дума, когато г-н Костадинов се обърна към мен с въпроса „Защо тук присъстват лица, които не са поканени? Не сте ли вие лицето Стратиева?”. Отговорих, че действително това съм аз и присъствам на събитието в качеството си на журналист от Българска национална телевизия. БНТ, като изпълнявам професионалните си задължения да отразя закриването на кампанията на „Възраждане“. Г-н Костадинов заяви, че няма значение къде работя, защото според него аз не съм журналист. Помоли ме да напусна и заяви, че не съм добре дошла на събитията на „Възраждане”. Отвърнах му, че дори и да не ме признава за журналист, събитието е публично оповестено и отворено за граждани, но последва същия отговор и нова подкана да напусна залата.

Аз продължих да стоя и да настоявам, че съм там по работа. Това разгневи част от симптатизантите му. Един от тях стана, посочи ме и изкрещя “Вън Доносническа България”, останалите започнаха да ме освиркват, а тези, които бяха най-близко до мен започнаха да се обръщат към мен с различни епитети, закани и квалификации като: “нахалница”, “нищожество”, “боклук мръсен”, “вън боклук” “вън мърша”, “Как не те е срам да си толкова нагла?”, “Махай се”, “Как се гледаш в огледалото бе нищожество?” и други.

В един момент, един по-едър мъж стана от мястото си, приближи се сочейки вратата и каза “Айде мойто момиче, след като не искаш да излезеш по лесния начин, ще те изкараме от тука по трудния”, размахвайки ръка и показвайки жест за шамар. Искам да уточня, че въпреки тези непристойни по мое мнение квалификации и закани, физическа агресия не е имало.

Не искам по никакъв начин да слагам под общ знаменател симпатизантите на ПП „Възраждане“. Всъщност, няколко души, присъствали на събитието, се свързаха впоследствие с мен и написаха, че им е станало изключително неприятно от отношението на част от присъстващите и начина, по който съм била изгонена от г-н Костадинов. Негови симпатизанти. Убедена съм, че и други хора гласували за „Възраждане“ смятат, че това не е начинът за решаване на проблеми, така че моля и призовавам да не насаждаме омраза към симпатизантите на някоя политическа партия на база няколко агресивни лумпена. Надявам се, че част от тези симпатизанти са изразили тези свои виждания и лично към г-н Костадинов, за да може той да разбере, че такива прояви са неправилни и грозни.

Към този момент реших, че трябва да си тръгна, тъй като тълпата започна да скандира “до-виж-да-не” и “вън боклука”, та нямаше особен смисъл да седя повече.

След няколко часа, написах съобщение на г-н Костадинов, за да разбера защо ме е изгонил. Той ми се обади и разговаряхме общо около един час. Попитах го какво погрешно съм направила на събитието, което го е провокирало да ме изгони, а той отвърна, че не съм направила нищо конкретно, но неговият „морал и хигиена“ изискват да не допуска недостойни хора и лъжци на събитията си.

Още веднъж ме обвини в лъжа, като заяви, че си измислям за това, че правя репортаж за БНТ и че ще се обади на началниците ми за да провери дали казвам истината за това. Когато получи потвърждение от БНТ, отново ме потърси за да ми се извини, но само за това конкретно твърдение. Обеща и че това няма да бъде единичен случай и че аз винаги ще бъда гонена от всяко събитие на “Възраждане”.

ПРЕДИСТОРИЯ

Причината за отношението на г-н Костадинов към мен, доколкото съм наясно, се дължи на стар спор около законопроекта на партията му за класифицирането на всички, които получават над 1000 долара от чуждестранни организации, като „чуждестранни агенти“. През ноември 2022 г. публикувах статус във Facebook, в който изложих тезата, че самият г-н Костадинов би трябвало да покрива тези критерии, защото получава пари от реклами в ютюб канала си, а YouTube е собственост на американската корпорация Alphabet. След разговорът ми с него, юристите, с които се консултирах препотвърдиха изразената в моята публикация теза. Наясно съм обаче, че монетата има две страни и не може да се разчита само на едно мнение, тъй като определени юристи може да не харесват г-н Костадинов в лично качество и могат да тълкуват нещата повратно. След като се чух и с такива, които подкрепиха неговата теза, счетох за редно да напиша уточнение към публикацията си, в което допълвам, че има различни мнения по казуса, добавяйки аргументите на Костадинов и други юристи.

Това е случаят, който г-н Костадинов визира. Според него, този уточняващ коментар с неговата теза и тази на юристите, които я потвърдиха е бил недостатъчен и е трябвало да бъде под формата на изцяло нова публикация, за да може да получи същата гласност. Нещо, с което впрочем, аз съм съгласна. В действителност, от дистанцията на времето считам, че най-правилното нещо в ситуацията бе да напиша уточненията към спора като допълнителна публикация. Аз държа на това, че нямам проблем с това да преоценявам действията си и да признавам грешките си и поднасям своите искрени извинения към г-н Костадинов, ако по някакъв начин съм реагирала неправомерно и не съм представила неговата теза в цялост.

Г-н Костадинов, обръщам се лично към Вас. За мен тази ситуация беше един технически спор, в който двама души говорят един на друг, но не се чуват – вие твърдите едно, а аз друго. Принципната ми позиция е, че по никакъв начин тя не бива и не може да става причина за изгонването на журналист, който е изпратен да изпълнява служебните си задължения. Един по-добър вариант би бил, ако имате някакви обстуркиции към мен или работата ми, да ги изговорите лично с мен след края на събитието. Вече представлявате партия с близо 15% електорална подкрепа и действията ви имат отражение върху огромна част от българското общество. Оттук насетне ще ви се налага да се срещате с всякакви журналисти. Вие имате пълното право да им опонирате, да отвръщате със същия тон, но да ги гоните от събитията, които те са там да отразяват в професионално качество е просто нередно.

Надявам се да преосмислите позицията си относно моето изгонване, защото въпреки факта, че се почувствах изключително унизена в лично качество на фона на подканите да напусна и обидните епитети и подсвиркания от симпатизнатите, считам, че потърпевша в случая не съм аз, а медийната ни среда.

Благодаря безкрайно много на колегите ми от БНТ за подкрепата, която ми оказаха.

На последно място. Забелязвам вълна от подкрепа от доста хора, които се изявяват като мои първи защитници, макар че само преди месец бяха готови да ме разстрелят публично заради поста ми за Евгени Дайнов. Колеги, благодаря ви много за за тази подкрепа. Надявам се тя да е искрена да трае повече от два дни, тъй като свободата на словото следва да бъде защитавана винаги, а не избирателно.

Позиция на АЕЖ

Свободна Европа припомня с видео предходни случаи.

“Не е читав човек” или за правото на свободно изразяване на мнение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

B Софийския районен съд е образувано дело по тъжба на директора на Народния театър Васил Василев, който се почувствал обиден от изказване на актьора Камен Донев:

“…в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството, защото сцената, изкуството, това е една декларация , това е послание, това е изразяване, това е обръщение към хората. Мисля, че Сашо [Морфов] тук няма какво да коментираме дори, през годините е показал какво е да умееш да правиш това, докато тоя човечец, който в момента е директор, нищо не е показал. Аз даже имах с него преди години една глупава случка, която няма да споделям пред хората и още тогава ми светна лампата, че не е читав човек. Та, по-добре да се маха и да бъде назначен друг директор”.

Директорът на Народния театър настоява Донев да бъде признат за виновен за обида.

Тъжбата е цитирана в медиите – „Обидните изрази, изразяващи се в негативни епитети и квалификации, са извършени публично, разпространени са чрез едно от средствата за масова информация, а именно в ефира на националната телевизия бТВ, както и са насочени и адресирани срещу длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата или функцията му“. „Мижитурка“ означава човек, който е без достойнство или самочувствие и е готов да угодничи, да се подмазва, обикновено за облага. Като синоними на думата са шушумига, дребнав, плах, ограничен, мухльо. „Човечец“ е жалък, нищожен човек, а „читав“ значи невредим, цял. По отношение на използвания израз от Камен Донев, че Васил Василев „не е читав човек“, следва да се има предвид, че когато определяш някого по този начин, безспорно се влага негативно значение, че този човек не става, не струва, не е добър в най-общ смисъл“.

Едва ли някой ще оспори тезата на Камен Донев, че в изкуството няма място за мижитурки. А наказателно дело за “не е читав човек” вече сме имали (точният цитат е не е чист човек) и изходът е известен.

Историята е следната:

Господин Р., началник на отдел в Министерството на правосъдието, участва в заседание на Висшия съдебен съвет и в хода на заседанието казва за член на ВСС “Според мене той не е чист човек“. Става скандал и Р. е осъден за обида със следните мотиви:

“Деянието (actus reus) се състои в отправянето на непочтителни и унизителни за [г-н С.] думи в негово присъствие. Безспорно е, … че обвиняемият … е казал по отношение на [г-н С.] ‘За мен той не е чист човек’. Изразът има обиден характер, защото той опозорява [г-н С]. Той съдържа неодобрение на неговите етични и морални качества, нещо, което е несъвместимо с неговите отговорности, свързани с разпореждане с бюджетни средства на съдебната власт. По този начин са били опозорени личността и авторитета на [г-н С.] пред останалите членове на [Висшия съдебен съвет]. Тълкуването на ‘Не е чист човек’ може да бъде само едно, а именно, че това лице е безнравствено и няма морал. Дори това да е било личното мнение на [жалбоподателя] за качествата на [г-н С.],  целта на казаното е била да засегне честта и достойнството на [г-н С.]. Критика …, особено, когато е чрез публично изявление по отношение на лица представляващи публични институции, трябва да бъде съобразена с обществените правила, етиката и общоприетите норми за почтеност и морал. Последните не трябва да бъдат погазвани с претенцията, че личното мнение по отношение на някого е въпрос на разбиране и [представлява упражняване] на конституционното право на свобода на изразяване… Противоконституционно и наказуемо е, както е по настоящето дело, да се критикува в обидна форма…Обидата е била преднамерена.

“Не може да се подкрепи аргументът на защитата, че деянието на г-н Р. не е престъпно, защото на практика представлява израз на личната критика на лице упражняващо свободата си на изразяване на мнение …. .  Правото на свободно изразяване на мнение върви заедно със задължението уредено в член 39 алинея 2 от Конституцията, правото да не се упражнява за накърняване доброто име на друго лице. Настоящето дело представлява нарушение на това право, тъй като личното неодобрение по отношение на [г-н С.] изразено публично от г-н Р. е било с унизително съдържание. Отрицателното мнение е било изразено непочтено, по обиден и унизителен начин, което противоречи на закона.”

Р. обжалва, защитата се основава на това, че казаното е лично мнение. При това думите не са груби, вулгарни или цинични.

Губи в СГС и ВКС. Обръща се към Европейския съд за правата на човека и твърди нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ установява, че има намеса в свободата на изразяване и прилага теста за пропорционалност. Намесата е предвидена от закона, разпоредбата е необходима, остава да се види дали е приложена адекватно. Съдът приема, че

  • твърденията са част от дебати по обществено значим въпрос, изискващ засилена защита по член 10 ЕКПЧ;
  • за високопоставен държавен служител границите на приемливата критика са по-широки. “Необходимостта да се осигури обществено доверие към държавните служители при такива условия, може да оправдае намеса, ограничаваща свободата на изразяване на мнение само когато съществува истинска опасност в това отношение. Коментарите на жалбоподателя очевидно не са представлявали такава опасност и не са попречили на г-н С. при изпълнението на неговите служебни задължения”;
  • твърденията имат фактическа основа  и “жалбоподателят очевидно е произнесъл коментара, въз основа на материал, който е предложил да предостави като потвърждение”;
  • доминиращата позиция на властимащите ги задължава да се въздържат от образуване на наказателни производства, особено когато са налични други средства, чрез които да се отговори на несправедливите критики на техните противници.

Въз основа на изложените съображения, Съдът заключава, че не са били налице достатъчно причини за намесата по въпроса. Следователно, ограничаването на свободата на изразяване на мнение на жалбоподателя не се налага от никакви неотложни социални нужди и не е адекватно в едно демократично общество. Нарушение на чл 10 ЕКПЧ.

Решението е по делото Райчинов срещу България (2006).

Разбира се,  българският съд ще се произнесе относно границата на правото на свободно изразяване на Камен Донев,  освен ако не последва друго развитие –  например Василев да приеме предложението на Камен Донев да се срещнат на ринга.    

Клеветата чрез публикация: едно решение на СГС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Състав на Софийския градски съд с председател Мирослава Тодорова гледа дело от частен характер No 20221100601495 по описа за 2022 година, докладвано от съдия Мирослава Тодорова, и се произнася с решение 173 от 17 март 2023 година.

С присъда от 24.06.2021 г., постановена по н.ч.х.д. No 8303/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 106-ти състав, подсъдимият Д. М. Й. е признат за невиновен в това в периода 7.02.2020 г. – 8.02.2020 г. в гр. София на интернет страницата https://www.24chasa.bg/novini/article/8163201 и в хартиено издание на вестник „24 часа“, в две идентични по съдържание статии  да е приписал извършването на престъпление „въоръжен грабеж“ на С. М. З. с изразите: „С пушка и нож младеж в условна присъда и гаджето му обраха мъж, когото нападнали в дома му и го вързали за стола. Нападението стА.ло на 4 февруари в София, дни преди да изтече изпитателният срок на грабителя Л.А. 22-годишният рецидивист и гаджето му С. З. влезли в дома на млад мъж, който бил забравил вратата отключена. Заплашили
го с нож и пушка и с кабел го вързали за стол. Двамата откраднали телевизор, китарно кубе, монитор и смартфон, след което избягали. Бързо обаче ги хванали“, като клеветата е разпространена чрез печатно произведение – вестник „24 часа“, и по друг начин – глобалната мрежа „Интернет“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК.
С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявеният граждански иск от частната тъжителка С. З. срещу подс. Д. Й. за сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Иска се отмяна на присъдата като неправилна и  постановяване  на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. СГС намира жалбата за неоснователна.

Статията „Мъж с условна присъда и гаджето му обират с пушка младеж, връзват го за стол“ е публикувана през 2020 г.  “Гаджето” подава частна тъжба по-късно през юни 2020 г., а през 2021 г. воденото срещу мъжа наказателно преследване за престъпление по чл.198, ал. 1 от НК било прекратено поради недоказаност на обвинението, а наказателното производство – спряно поради неразкриване на извършителя на деянието.

Решението съдържа важни и обстойно  обосновани тези и изводи, между които:

  • Доказателствената тежест е за лицето, повдигнало обвинение.

Въззивният съд установява, че подсъдимият е автор на двете публикации. Съдът се спира на “обхвата на проверката,
която подсъдимият е извършил, преди да представи текста си за публикуване.” Доказателствената тежест е за страната, повдигнала обвинението, тоест за тъжителката. Нейната позиция е, че обвинението е доказано, защото подсъдимият не е доказал истинността на фактите за нейното участие. НПК обаче изрично закрепва положението, че не могат да се
правят изводи във вреда на обвиняемия от това, че той не е успял да докаже възраженията си. Подсъдимият в наказателния процес никога не носи доказателствена тежест, нито от някакъв стадий занапред   тя може да се прехвърли върху него, се казва в решението. “Поради това и чл. 147, ал.2 НК постановява, че деецът не се наказва, не “ако той докаже”, а ако “се докаже” истинността на разгласените обстоятелства.” В съгласие с основните принципи за справедлив наказателен процес по чл. 6 ЕКПЧ за подсъдимия не възникват неблагоприятни последици при пасивно поведение.

  • За да носи наказателна отговорност, лицето трябва да съзнава, че разпространява неверни и позорящи факти и да има цел да навреди.

Нещо повече. Тъжителката не просто трябва да докаже, че твърденията в статията не са верни.  Криминализацията на клеветата е предвидена като една от юридическите гаранции, осигуряващи закрилата на достойнството на личността срещу злоупотреба с конституционните права на информация, на свобода на изразяване, в частност – на разпространяване на информация, в случаите в които словесното изразяване не представлява квалификация или оценка, а целенасочено разпространяване на неверни и позорящи факти. Поради това и се изисква нещо повече – да бъдат събрани доказателства, че чрез публикацията подсъдимият е злоупотребил с професионалната си дейност, като е съзнавал, че обстоятелствата в текста му са неверни, но го е публикувал не за да се информира обществото, а за да злепостави тъжителката и така да й навреди. В случая не се установява цел злепоставяне.

Престъплението е формално и то е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия.

  • Няма правна пречка да се пише за престъпления, преди да е завършило производството – но  трябва да бъде съобщено, че въпросите не са решени окончателно.

По въпроса за верността: едва след публикацията се изяснява  истината за това извършено ли е престъпление и от кого.   Освен това, доколкото постановлението за прекратяване спрямо Л.А.не е било предмет на съдебен  контрол,   то не е придобило стабилитет. Така че частната тъжителка не може да докаже клевета:  по делото не е било категорично установено, че тя не е съпричастна.

Съдът подчертава, че не съществува законова забрана да се отразяват факти за престъпления преди да е приключил наказателния процес или дори преди да е започнал, ако журналистът разполага с информация от няколко надеждно осведомени източници както относно деянието, така и за неговото авторство.
Това положение следва от обществената задача на журналистиката в демократичното общество да информира гражданите, включително и като част от механизмите за контрол върху публичните власти в обществен интерес, например – за да привличат вниманието върху дейност на органите на досъдебното производство, която не покрива изискванията за професионално свършена работа. Същевременно “добросъвестното представяне на информация по неприключило наказателно производство в журналистически материал изисква да бъде упоменато, че въпросите не са решени окончателно с влязла в сила присъда.

Видно е от текста на процесната публикация, че подсъдимият е посочил процесуални факти за започнало наказателно производство и изрично е отбелязал, че частната тъжителка не е привлечена като обвиняема. Всички тези факти са верни,
което е установено от писмените доказателства, изводими от приобщеното ДП No 170/2020 г. на 4 РУ-СДВР.

  • Изпълнителното деяние на клеветата като противоправно личностно поведение не включва търсенето, получаването или самото разпространение на материалните носители на информация като съвкупност от факти и обстоятелства, вече създадена от някой друг.

Според решението криминализацията на клеветата е

  • една от юридическите гаранции срещу злоупотреба с конституционните права на информация и на изразяване на мнение, в случаите в които мнението не представлява квалификация или оценка, а становище по факти;
  • държавна намеса, предвидена от закона, в правото на дееца да съобщава конкретни твърдения за някого, когато те са позорни или му приписват престъпление и не отговарят  на истината, т.е когато засягат  неправомерно доброто име.

Към това съдът смята, че криминализацията на клеветата  предоставя защита  от недобросъвестно упражняване на правото на свободно изразяване чрез разпространяване на информация, когато деецът е субектът на гледната точка и автор на изразеното становище. Изпълнителното деяние на клеветата като противоправно личностно поведение не включва търсенето, получаването или самото разпространение на материалните носители на информация като съвкупност от факти и  обстоятелства, вече създадена от някой друг.

Според точен цитат:

“Същественото обстоятелство в настоящия случая е, че подсъдимият не си е измислил информацията, а я е научил от публичен източник и от информатор и тя възпроизвежда точно данните в досъдебното производство. Следователно,
подсъдимият не е източникът на информацията за извършеното престъпление, а пресъздава коректно съдържанието както на публично оповестената информация от СДВР, така и на информацията, която се е съдържала към този момент в ДП No
170/2020 г. на 4 РУ–СДВР. Това означава, че подсъдимият, оповестявайки обективно съществуваща информация, не осъществява изпълнителното деяние на клеветата. Обратното тълкуване би довело до създаване на такова ограничение на правото на информация, което би застрашило съществуването на свободния поток на информация и на журналистиката изобщо и би обезкуражило откритото обсъждане от гражданите на въпросите от обществено значение. Подобно тълкуване, освен че е противно на закона, не кореспондира на никаква необходимост в едно демократично общество, така
както се изисква в чл.10 ЕКПЧ.”

По този извод ще си позволя коментар – струва ми се, че  има хипотези, които заслужават обсъждане поотделно. По тази логика и в медийното право, вж Закон  за радиото и телевизията, чл. 17, ал. 4,  изрично се предвижда, че медиите не носят редакционна отговорност  за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са: 1. получени по официален ред; 2. цитати от официални документи; 3. точно възпроизвеждане на публични изявления. Но т. 4 на същата алинея, която предвиждаше да не се носи отговорност при републикуване, беше отменена, защото законодателят прие – според мен основателно – че републикуването е редакционна дейност, при която би трябвало да се носи отговорност за селекцията на източника и съдържанието. В случая съдът приема, че и в хипотеза на републикуване (“оповестяване на обективно съществуваща информация”) не се носи наказателна отговорност.

  • Потвърден е принципът на отговорната журналистика, известен от практиката на ЕСПЧ.

В решението се казва изрично, че “когато е извършена необходимата проверка относно истинността на
информацията съгласно установената журналистическа практика чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация, е налице професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност (решение No 111/26.05.2000г. по н. д. No 23/2000г., ВКС, II НО).

Също така изрично се подчертава, че добросъвестната  журналистическа практика “освен умисъла за извършване на престъпление изключва и непредпазливостта на подсъдимия.”

  • Журналистическите източници на информация се ползват с особена закрила, с позоваване на решението Гудуин срещу ОК. 

Съдът  потвърждава и принципа на защитата на тайната на журналистическите източници като аспект на защитената свобода на изразяване, “защото защитата на източниците е задължително условие, за да може пресата да изпълнява ролята си на „куче-пазач” в демократичното общество. В практиката на ЕСПЧ се поддържа, че едно нареждане за разкриване на източника би имало потенциален възпиращ ефект върху готовността на хората да дават информация. Такова нареждане може да почива само на изключителни обстоятелства, свързани с жизненоважни обществени или лични интереси. По делото Гудуин (1994 г.) Европейската комисия по правата на човека провъзгласява за основен принцип защитата на източниците на информация от разкриване.”

КПКОНПИ да предостави информация за прилагането на закона/ казус Слави Трифонов

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изданието Сега информира за спечелено дело по Закона за достъп до обществена информация:

Сега потърси информацията за Слави Трифонов от КПКОНПИ миналата есен – колко пъти той не е изпълнил законовото си задължение да декларира имуществото си, проверен ли е от КПКОНПИ, глобен ли, каква му е глобата и дали е събрана. А също и дали комисията потвърждава твърденията на Трифонов, че той е бил проверен и не са открити проблеми. Членът на КПКОНПИ Пламен Йоцов отговаря, че “ако даде информация, това би попречило при хипотетични бъдещи проверки”.

Трифонов е задължен да подава имуществена декларация пред КПКОНПИ, откакто беше обявен от ЦИК за депутат, избран в 45-ото Народно събрание през април 2021 г. Освен това Трифонов трябва да подава и като лидер на ИТН, тъй като партията му получава държавна субсидия. Тя се полага за над 1% гласове на парламентарните избори, т.е. макар и ИТН да остана извън Народното събрание на последните избори, задължението на Трифонов не е отпаднало. Той обаче системно отказваше да се съобрази със закона с мотив, че няма да прави сеир. Едва в началото на тази година обяви, че е размислил, защото законът важал за всички. Декларация обаче още не е подал, вероятно ще го стори през май, когато е кампанията за деклариране на имущество за м.г.

Административният съд приема, че информацията за действията на КПКОНПИ във връзка със Слави Трифонов е обществена и за предоставянето й надделява общественият интерес, тъй като тя ще повиши прозрачността и отчетността на комисията.

*

Не мога да приложа цитираното решение на съдия Диляна Николова, но ето аналогично решение на АССГ по дело 7128/22 от 6 февруари 2023, което се отнася до трима депутати от ИТН, трима депутати от ГЕРБ и един от Обединени патриоти – въпросите на жалбоподателя са същите, както в посочената по-горе публикация:

1) Започнала ли е КПКОНПИ имуществена проверка срещу депутатите С. Т. Т., В. М. А. и Р. Н. Б. – тримата от политическа партия „Има такъв народ“, срещу депутатите Р.П. Г., С. М. Н. и Г. Е. М. – тримата от политическа партия ГЕРБ, както и срещу С. Р.Б. от коалиция „Обединени патриоти“;
2) Ако не е започнала проверка, защо не е;
3) Ако е започнала проверка, на какъв етап е тя;
4) Ако е започнала проверка, в какъв срок се очаква да приключи;
5)Ако проверката вече е приключила, установила ли е КПКОНПИ несъответствие и ще пристъпи ли към внасяне на конфискационен иск в съда;
6) Каква е причината да не се предоставя информация на официалната страница на КПКОНПИ за посочените лица в т.1 лица.

Извадка от мотивите на АССГ по това дело, съдия Татяна Жилова:

Наведеният от ответника довод, че предоставянето на търсената информация би нарушило личните данни на трети лица, е неоснователен.

На първо място, информацията може да бъде предоставена със заличени лични данни. Общият регламент за защита на личните данни 2016/679 изрично посочва, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност – П., рецитал 4. Следователно правото на защита на личните данни трябва да се разглежда пропорционално на правото на достъп до информация. Предоставянето на достъп до обществена информация не
може да се основава единствено на правото на защита на личните данни, тъй като съществува техническа възможност за заличаването им при предоставяне на информация. Имената на народните представители са публично известни и не
попадат в ограниченията на Закона за защита на личните данни и на 2016/679, а ако се разкриват лични данни за други лица, те могат да бъдат анонимизирани.

На второ място, в случаите, когато се засягат интересите на трети лица, законът допуска отказ да се предостави достъп до обществена информация само ако засегнатото лице изрично е отказало предоставянето й – чл.37, ал1, т.2 от ЗДОИ.

По административната преписка липсват данни органът да е поискал съгласие от засегнатите лица и те изрично да са отказали предоставяне на информацията. Но дори и да е налице изрично несъгласие, в случаите на надделяващ обществен интерес информацията следва да се предостави.

Преценка за надделяващ обществен интерес изобщо не е правена от ответника, въпреки че жалбоподателят го е мотивирал в заявлението. Личната сфера на лицата, заемащи висши публични длъжности, е защитена в по-ниска степен от личната сфера на останалите граждани, като доминиращо значение се отдава на необходимостта на обществото да знае – аргументи в този смисъл са изложени от Конституционния съд в Решение No 4 от 26 март 2012 г. по конституционно дело No 14 от 2011 г.,относими и към настоящия случай.

Този извод следва и от обстоятелството, че Комисията публикува на страницата си подадените имуществени декларации и списък на лицата, които не са подали декларации.

Легалната дефиниция за “надделяващ обществен интерес” е дадена в §1, т.6 от ДР на ЗДОИ – този интерес е налице тогава, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността на дейността на КПКОНПИ – дали тя упражнява ефективно правомощията си, дали тя подхожда еднакво към различните лица, заемащи висша публична длъжност – следователно надделяващият обществен интерес е налице.

ОТМЕНЯ Решение NoДОИ-9#3 от 12.05.2022г., издадено от член на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.

ИЗПРАЩА административната преписка на КПКОНПИ за повторно разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от получаване на решението.

Решението е окончателно.


Тарифа за предизборните предавания по БНТ и БНР за изборите на 2 април 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С ПМС №26/2023 е приета   Тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители на 2 април 2023 г.

Постановлението се приема на основание чл. 197 от Изборния кодекс.