Апелативен съд – София се произнесе по въззивна жалба на Теодора Георгиева от Прокуратурата на ЕС срещу решение № 3284 от 29.05.2025 г. по гр.д. 4663/2024 г. на СГС, с което е отхвърлен нейния иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД срещу „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на клеветнически твърдения в статия със заглавие: „Починалият“ Пепи Еврото до Кьовеши: Давах по 10 000 лв. на месец подкуп на европрокурорката Теодора Георгиева, публикувана на 17.10. 2023 г. на интернет сайта http://www.bgnes.bg.
Има възражение за преобладаващ обществен интерес и за нисък праг на защита срещу критика, тъй като Теодора Георгиева е публична фигура.
Според АСС не е спорно, че статията е публикувана, както и че съдържа въпроса “Коя е европрокурорката Теодора Георгиева, вземала подкупи в „Осемте джуджета“?”
Свободата на словото се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. В този смисъл е и основополагащата практика на КС по тълкуването на конституционните норми, уреждащи свободата на словото.
(РКС № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г., РКС № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г.).
ЕСПЧ винаги е изследвал въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси и права (напр.- Решение от 04.12.2007 г. по дело Dickson v. the United Kingdom, № 44362/04; Решение от 16.12.2010 г. по дело A., B. and C. v. Ireland, № 25579/05, Решение от 15.09.2011 г. по дело Mosley v. the United Kingdom, № 48009/08). Като относими критерии, които трябва да бъдат взети предвид при балансирането в конфликта между правото на личен живот по чл. 8 и правото по чл. 10 ЕКПЧ, през годините ЕСПЧ е посочвал: приносът за дебат от обществен интерес; обществения статус, известността на засегнатото лице (приемано е, че допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по-широки); предмета на репортажа/статията, досегашното поведение на съответното лице; съдържанието (лексика и изразни средства), формата и последиците от казаното, от публикацията; начинът и обстоятелствата, при които е получена информацията, нейната достоверност и източници; разграничение дали се касае за оценъчни съждения или за фактически твърдения; отговорностите и изискванията за упражняването на журналистическа дейност – посочвано е, че журналистите са длъжни да действат добросъвестно, да предоставят проверена и точна информация, но свободата на словото по отношение на тях може да включва известна степен на преувеличение, представяне на шокиращи мнения, идеи и дори провокации (вж. – Решение от 07.12.1976 г. по дело Handyside v.
the United Kingdom; Решение от 08.07.1986 г. по дело Lingens v. Austria; Решение от 27.06.2017 г. по дело Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy v. Finland, № 931/13, § 165; Решение от 07.02.2012 г. по дело Von Hannover v. Germany, № 40660/08 и 60641/08).
В решение № 253 по гр.д. 1251/2012 г. на ВКС, III ГО са обобщени решенията за уеднаквяване на практиката във връзка с отговорността за разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценки. Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно.
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1438/ 2009 г., постановено по чл. 290 ГПК). Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39 ал.2 КРБ (решение на ВКС, І г.о, по гр. д. № 5059/2008г.), но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди
оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата. Настоящият съд намира, че тези принципни разрешения важат и за електронните издания.
„Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ e въпрос, съдържащ твърдение, че ищцата е вземала подкупи, а не е информация относно сигнала до Кьовеши. По делото не се установява твърдението да е истина. Ето защо, изявлението е противоправно.
Основателен е и искът за премахване на статията поради приетото противоправно засягане на честта и достойнството на ищцата. АСС присъжда обезщетение от 2000 (две хиляди) лева.
Рeшението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Решението на АСС 2025_12_18
