“Статистическият парадокс: При общо около 4200 магистрати в България, в периода 2014 – 2025 г. са регистрирани 251 случая на прилагане на СРС спрямо тях, което означава, че 6% от съдиите, прокурорите и следователите са били обект на скрито наблюдение, или всеки 17-и магистрат. Това означава, че вероятността един магистрат да бъде подслушван или следен е над 1500 пъти по-висока, отколкото за средностатистическия български гражданин. Този висок интензитет е насочен предимно към съдиите, което ерозира тяхната независимост и създава климат на несигурност. Това са изводи от анализа на адвокат Адела Качаунова, озаглавен “Подслушвано правосъдие. Специалните разузнавателни средства като инструмент за натиск върху съдии, прокурори и следователи”.”
“Равносметката от анализа е, че са налице стотици разрешения за СРС, въз основа на които са изготвяни веществени доказателствени средства, но почти липсват последващи досъдебни производства и повдигнати обвинения. Общо за целия период са докладвани 18 наказателни производства срещу 16 съдии (срещу двама от съдиите са образувани по две производства). Има 4 осъдителни присъди спрямо съдии, 3 за прокурори/ следователи, но няма яснота дали тези присъди са постигнати след употреба на СРС. По останалите досъдебни производства изобщо няма внесени обвинителни актове в съда.
Масовото прилагане на СРС без последващ наказателноправен резултат предполага липса на реални основания за подслушване или друг таен способ за наблюдение, което пък означава, че СРС се използват извън предназначението им – не за разследване на престъпление, а за наблюдение, събиране на компромати или оказване на институционален натиск.”