България е една от държавите, в които адвокатите не могат да рекламират дейността си. Това ще е  минало, ако последните изменения   в Закона за адвокатурата  – между които отпадането на забраната адвокатите да рекламират дейността си – бъдат обнародвани и влезат в сила,  съобщава Капитал. 

С изменението се изпълняват изисквания на законодателството на ЕС – чл. 24 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар,  за която  е установено, че държавата ни е в нарушение и  е образувана наказателна процедура срещу България. Впрочем колизията е известна на адвокатите. 

Всъщност подобна промяна се обсъжда отдавна, като през лятото на 2024 г. бяха приети тези промени в Закона за адвокатурата, но президентът Румен Радев връща   закона с вето заради текстовете за адвокатските хонорари, а парламентът не успя да ги прегласува.

Сега в закона е записано, че адвокатът има право да рекламира своята професионална дейност при спазване на изискванията на закона и на Етичния кодекс на адвоката. Рекламата трябва да съдържа информация, която го индивидуализира и представя вярно и по обективен начин неговата професионална дейност.

На ход е президентката Илиана Йотова. 

Съобщение на МИИ

Образувано е конституционно дело 19/2025 по искане на президента. В искането се посочва, че с § 42 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (Обн., ДВ, бр. 95 от 07.11.2025 г.) се направиха съществени изменения в разпоредби от Закона за електронните съобщения.

Става дума за разширяване с нова хипотеза на регулацията за задържане на трафични данни: Съгласно добавянето на думите „както и за производства за нарушения на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията” към чл. 2516, ал. 2 изречение първо от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) се създава възможност данни относно електронно-комуникационния трафик на предприятия да бъдат съхранявани за нуждите на производство за установяване и санкциониране на наличие на забранени споразумения, решения и съгласувани практики по отношение на продуктовия пазар.

Създава се правомощие на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да иска извършването на справка за част от споменатите данни, които ще подлежат на съхранение (посредством създаването на нова т. 6 към чл. 251 в, ал. 1 ЗЕС). Видовете данни, до които ще има достъп Комисията, са тези по т. 1, 3 и 5 от чл. 2516 ЗЕС „при интернет достъп”, т.е. данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката, за идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката и за идентифициране на крайното устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство при реализиран интернет достъп. Когато тези данни са нужни за установяване на нарушение на чл. 15 от Закона за защита на конкуренцията
(ЗЗК), достъпът до тях ще се осъществява „след разрешение от председателя на Софийския градски съд или от оправомощен от него съдия, за което се издава разпореждане за предоставяне на достъп до данните” (чл. 251 г, ал. 2 ЗЕС).

С информацията, с която ще може да разполага КЗК, се осъществява необосновано навлизане в личното пространство. Имайки предвид, че нарушенията на конкуренцията не са систематизирани от българския законодател като престъпления, а като административноправни нарушения, е необосновано да бъдат предоставяни наказателноправни правомощия (като достъп до данни за трафик) на КЗК, се казва още в искането.

Докладчик е Павлина Панова.

EMFA, Европейският акт за свободата на медиите, е каталог от мерки, между които член 22 се отнася до ограничаването на медийните концентрации, когато те са от съществено значение за плурализма.

Тази разпоредба няма да може да се приложи ефективно без промени в националното законодателство. По-конкретно, Законът за защита на конкуренцията трябва да предвиди възможност към оценката на конкурентния регулатор за отражението на сливането или придобиването върху конкуренцията, да се добави и оценката – евентуално и изискванията – на медийния регулатор във връзка с отражението на сделката върху медийния плурализъм.

Възможност за двоен анализ (икономически и неикономически) ще трябва да се предвиди и в двата закона – конкурентен и медиен.

Конкурентният регулатор е предвидил изменение в конкурентния закон, засягащо прилагането на чл.22 EMFA, става ясно от публикуваните промени – Държавен вестник, бр. 95 от 7 ноември 2025 г.

Промени има при уведомяването – ще може да се извършва уведомяване под сега определените прагове:

§ 7. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: „Уведомяване за концентрация“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) За концентрация може да бъде подадено доброволно предварително уведомление пред комисията и когато не са изпълнени условията за задължително предварително уведомяване по ал. 1.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „Предприятията са задължени да уведомят“ се заменят с „В случаите по ал. 1 и 2 предприятията уведомяват“.

4. Създава се ал. 4:

„(4) Комисията с мотивирано определение може да изиска да бъде подадено уведомление за концентрация в срок до 6 месеца от осъществяване на сделката, когато:

1. сумата от общите обороти на всички предприятия – участници в концентрацията на територията на Република България през предходната финансова година надхвърля 25 млн. лв., и

2. сделката поражда съмнения, че в резултат на осъществяването на концентрация съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение.“

Предвижда се осъществяване на задълбочено проучване, когато е необходимо становище на СЕМ:

§ 31. В чл. 83 ал. 1 се изменя така:

„(1) Задълбочено проучване на концентрацията се извършва, когато:

1. в резултат на оценката, извършена при ускореното проучване, комисията установи, че концентрацията поражда сериозни съмнения, че в резултат на осъществяването й съществено ще се възпрепятства ефективната конкуренция на съответния пазар, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение;

2. предложените при ускореното проучване изменения на условията на концентрацията, включително мерките за запазване на ефективната конкуренция и за ограничаване на отрицателното въздействие на концентрацията върху засегнатия пазар, не са подходящи или достатъчни или тяхната оценка изисква задълбочено проучване;

3. е необходимо становище на специализиран държавен орган, на който със закон е възложено регулиране на дейности в съответния сектор;

4. в резултат от ускореното проучване комисията установи, че се пораждат сериозни съмнения относно действителния собственик на придобиващото контрол предприятие или източника на финансиране на сделката.“