Ник Клег напуска Мета, позицията заема републиканец

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Един от ефектите на втория мандат на Тръмп. Бизнесите, или част от тях, се адаптират – и Мета: бившият британски вицепремиер сър Ник Клег ще се оттегли от настоящата си работа като президент по глобалните въпроси в Meta. В публикация във Facebook на Meta сър Ник, бивш лидер на либералдемократите, казва, че напуска компанията след близо седем години.

Той ще бъде заменен от настоящия си заместник и републиканец Джоел Каплан, който преди това е бил заместник-началник на кабинета в Белия дом по време на администрацията на президента Джордж Буш и е известен с това, че поддържа отношенията на компанията с републиканците.

Тръмп многократно е обвинявал Meta и други платформи в цензура и заглушаване на консервативната реч. Отношенията му с г-н Зукърбърг бяха особено обтегнати, след като Facebook и Instagram спряха акаунтите на бившия президент за две години през 2021 г., Тръмп нарече компанията враг на народа през март 2024.

Но очевидно има промяна: Зукърбърг поздрави Тръмп за победата и дари един милион долара за фонда му.

САЩ: Съд отмени правилата за мрежова неутралност, установени от регулатора

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Федерален апелативен съд отмени правилата за мрежова неутралност на Федералната комисия по комуникациите. Апелативният съд в Синсинати е заявил, че FCC няма правомощия да установява правила, които не позволяват на доставчиците на широколентов достъп да забавят или блокират достъпа до интернет съдържание.

Правилата бяха въведени за първи път при администрацията на Обама и имаха за цел да попречат на доставчиците на интернет услуги като Verizon или Comcast да блокират или дискриминират услуги от конкуренти като Netflix и YouTube. Правилата бяха отменени при Тръмп през първи му мандат и възстановени при Байдън, но остават спорен въпрос, разделящ бизнеса.

Брендън Кар, когото Тръмп посочи за следващ председател на FCC, е силен критик на мрежовата неутралност.

Решението на съда не засяга щатските закони за неутралността на мрежата в Калифорния, Вашингтон и Колорадо.

Демократите във FCC призовават Конгреса да създаде закони, насърчаващи мрежовата неутралност: “Потребителите в цялата страна ни казаха отново и отново, че искат интернет, който да е бърз, отворен и справедлив”.

Неутралността на мрежата е принцип за ЕС и България. Терминът е въведен през 2003 г. от Тим Ву, професор по право в Колумбийския университет, който предупреждава, че доставчиците на широколентови интернет услуги могат да станат gatekeepers на достъпa до интернет и да блокират или таксуват за достъп до определено съдържание. Концепцията беше подкрепена от Google, Facebook и Netflix. Те лобираха за правила, които да предотвратят преференциалното третиране на съдържанието от доставчиците на интернет услуги.

Как се пише: кюфте или кьофте?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише кюфте, мн.ч. кюфтета. Думата е заета от персийски чрез турски – köfte. Изписването ѝ на български се разграничава от оригиналното звучене. Татарското кюфте е типично за балканската кухня. Нали постите вече започнаха – какви са тези кавърми, кюфтета и кебапчета?

Изследване на аудиторията на медийните услуги на БНТ и БНР

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съветът за електронни медии е обявил обществена поръчка за “Изследване на аудиторията на медийните услуги, предоставяни от Българската национална телевизия и Българското национално радио и очакванията за тяхната обществена мисия сред населението на страната.”

Комисията е с председател Емилия Станева. Постъпила е една оферта. На 16 декември т.г. е сключен договор с Алфа Рисърч на стойност 72 000 лева за времето от началото на 2025 до 20 март 2025 г.

СЕМ Протокол

Google и политическото рекламиране в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Регламент (ЕС) 2024/900 на Европейския парламент и на Съвета от 13 март 2024 година относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране влезе в сила и ще се прилага от 10 октомври 2025 г.

„Политическо рекламиране“ означава изготвянето, позиционирането, популяризирането, публикуването, доставянето или разпространението на послание по какъвто и да е начин, обикновено предоставяно срещу възнаграждение, чрез вътрешни дейности или като част от кампания за политическо рекламиране:

a) от, за или от името на политически участник, освен ако не е от изцяло частен или изцяло търговски характер; или

б) което може и е предназначено да повлияе на резултата от избори или референдум, на поведението при гласуване или на законодателния или регулаторния процес на равнището на Съюза, на национално, регионално или местно равнище;

и което не включва:

i)съобщения от официални източници на държавите членки или на Съюза, строго ограничени до организацията и условията за участие в избори или референдуми, включително обявяването на кандидатурите или на въпроса, поставен на референдума, или за насърчаване на участието в избори или референдуми;

ii)публични съобщения, чиято цел е да предоставят официална информация на обществеността от, за или от името на публичен орган на държава членка или от, за или от името на Съюза, включително от, за или от името на членове на правителството на държава членка, при условие че не могат и не са предназначени да повлияят на резултатите от избори или референдум, на поведението при гласуване или на законодателен или регулаторен процес; и

iii)представянето на кандидатите в определени обществени пространства или в медиите, което е изрично предвидено от закона и се предоставя безплатно, като същевременно се гарантира равно третиране на кандидатите.

Според регламента през последните три месеца преди избори или референдум, организирани на равнището на Съюза или на национално, регионално или местно равнище в държава членка, услугите за политическо рекламиране, свързани с тези избори или референдум, се предоставят само на спонсор или доставчик на услуги, действащ от името на спонсор, който декларира, че е:
a) гражданин на Съюза; или б) гражданин на трета държава, който пребивава постоянно в Съюза и има право да гласува на тези избори или референдум в съответствие с националното право на държавата членка по пребиваване; или в) юридическо лице, установено в Съюза, което в крайна сметка не е притежавано или контролирано от гражданин на трета държава, с изключение на гражданите на трети държави, посочени в буква б), или от юридическо лице, установено в трета държава.

В този контекст Google е заявил, че политическата реклама е много широко дефинирана, а законодателите в ЕС са много неясно дефинирани – поради което и в очакване на още нормативни актове Google оповестява две решения: първо, спира да предоставя политическа реклама в ЕС до старта на прилагането през октомври 2025 г. и, второ, политически реклами занапред няма да бъдат разрешени в YouTube в ЕС.

Google не е единствената компания, която реши да не допуска политически реклами на своите платформи (напр. TikTok и LinkedIn). А ЕС не е единственият регион (също напр. Канада и Бразилия), в който компанията спира да предоставя политически реклами.

Неправителствени организации призовават Европейската комисия да пристъпи към по-бързо запълване на регулаторните пропуски в Регламента, като същевременно позволи гъвкавост по отношение на крайните срокове за това. По-специално Комисията следва да изясни тълкуването на определението за политически реклами в делегираните актове и да проучи дали свалянето на политическо съдържание следва да се счита за изпълнение на Регламента. Като се има предвид нарастващата тенденция от страна на платформите да изваждат политиката от своите услуги, ние също така насърчаваме Комисията да извърши оценка на корпоративните решения за оттегляне на услуги, които са от решаващо значение за осигуряване на функционираща онлайн платформа за граждански дебат – и въздействието, което те имат върху основни права.

Пояснява се, че решението на Google да спре да предлага политическа реклама в ЕС ще ограничи основните права на хората по три важни начина:

непартийните инициативи, включително кампаниите „излезте и гласувайте“, ще бъдат забранени в услугите на Google;

кампании на организации на гражданското общество по въпроси като аборт или домашно насилие, ако са свързани със законодателни актове, вече няма да бъдат разрешени в услугите на Google, най-вече в YouTube, в ЕС – а някои хора получават информацията си изключително чрез тези платформи;

излизането на Google от пазара на политическа реклама по същество създава дисбаланс в сектора, отстъпвайки монопола върху платформите на Meta.

Становище на КЗЛД относно предоставяне на лични данни на избиратели

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В КЗЛД е било подадено искане на общински съветник за предоставяне на списък, съдържащ трите имена на гражданите с регистриран настоящ адрес в населените места на община Т. Мотивите са били свързани със “задължението на общинския съветник да поддържа връзка с избирателите”.

В Становището на КЗЛД се приема, че личните данни от избирателните списъци не следва да са обект на последващо обработване за други цели, тъй като липсва съгласието на съответните субекти на данни, включени в тях, и не съществува нормативен акт, който да регламентира такова обработване (арг. чл.6, пар. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679). Такова обработване би било и несъвместимо с първоначалната цел, за която са обработвани въпросните лични данни на избирателите.

На общинския съветник може да бъде предоставена агрегирана информация под формата на статистически данни, относно броя на гражданите, които имат регистриран настоящ адрес, разпределени по населени места на територията на община Т. – т.е. информация, която не позволява идентифицирането на отделните субекти на данни.

Във връзка с това и на основание чл. 58, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл. 10а, ал. 1 от Закона за защита на личните данни и чл. 51, т. 2 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация, Комисията за защита на личните данни изразява следното

СТАНОВИЩЕ:

Кметът на Община Т. може да предостави на г-н А. – общински съветник в Общински съвет Т. обобщена справка с агрегирана информация под формата на статистически данни, относно броя на гражданите, които имат регистриран настоящ адрес, разпределени по населени места на територията на община Т . Липсва правно основание за предоставянето на лични данни за настоящия адрес на въпросните граждани.

По силата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) общинският съветник има правна възможност, а не задължение „да поддържа връзки с избирателите и да ги информира за дейността и решенията на общинския съвет“. Тази правна възможност може да се реализира чрез други способи за комуникация с избирателите, като например – откриване на приемна, организиране на срещи, на които избирателите имат възможност да присъстват доброволно, в рамките на публични събития и т.н.

Инфлуенсърите – новинари

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Един на всеки пет възрастни в САЩ (21%) и двама от пет под 30 години (37% от възрастните) казват, че редовно получават новини от определени лица в социалните медии. Повечето американци, които го правят, казват, че т.нар. news инфлуенсъри са им помогнали да разберат по-добре текущите събития. Кои са тези news инфлуенсъри? Около три четвърти (77%) нямат минала или настояща връзка с новинарска организация. По-голяма част предпочитат платформата на Мъск и се самоопределят като десни.

Предвид изборните резултати в Америка изглежда, че този модел работи. Впрочем и предвид изборните резултати в България.

Тръмп срещу забраната на TikTok

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Ден преди Тръмп да встъпи в длъжност на 20 януари 2025 г. изтича срокът за родажба на платформата, като в противен случай тя ще бъде забранена според новоприет закон. Изненадващо ВС реши да гледа съответствието на закона с Първата поправка в заседание на 10 януари 2025 г..

Също така изненадващо в съда е внесен BRIEF OF PRESIDENT DONALD J. TRUMP AS AMICUS CURIAE с изненадващо – или пък не? – съдържание: Тръмп моли съдиите да забавят произнасянето, за да може той да разгледа въпроса. „Президентът Тръмп се противопоставя на забраната на TikTok в Съединените щати в този момент и би желал да разреши проблемите с политически средства, след като встъпи в длъжност.“

Защо? – защото „Единствено президентът Тръмп притежава перфектния опит в сключването на сделки, мандата и политическата воля да преговаря за решение за спасяване на платформата, което същевременно отговаря на опасенията за националната сигурност, изразени от правителството”.

Защо? – защото „Президентът Тръмп е един от най-мощните, продуктивни и влиятелни потребители на социални медии в историята“. Според текста в момента Тръмп има 14,7 милиона последователи в TikTok, а общо потребителите на платформата в САЩ са 170 милиона.

Според администрацията на Байдън законът, приет с двупартийно мнозинство в Конгреса, е предизвикан от наличието на чуждестранен противник, готов да събира лични данни на потребителите и да разпространява дезинформация.

Ню Йорк Таймс по темата

ЕСПЧ: Критика по въпрос от обществен интерес

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ Almeida Arroja v. Portugal по чл.10 ЕКПЧ.

Факти

Университетски преподавател участва в ежедневна новинарска програма, излъчвана от частен телевизионен канал в Порто и коментира изграждането на педиатрично крило за болницата São João в града. Казва, че политическите интереси са повлияли на правните съвети за болницата, защото са получени от адвокатска кантора на политик и това е довело до спиране на строителния проект.

Политикът и адвокатската кантора подават наказателни жалби срещу професора за клевета. Професорът е осъден. Подава жалба до ЕСПЧ по член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, защото е нарушено правото му да изразява мнения и критики по въпрос от обществен интерес.

ЕСПЧ установява, че има намеса в свободата на изразяване, която е предписана от закона. Намесата преследва законна цел – защитата на репутацията на другите, по-специално престижа и репутацията на адвокатското дружество и ръководителя н кантората. Въпреки че за Съда е спорно дали юридическо лице може да се ползва от правото на репутация — приема, че може.

Съдът обсъжда дали намесата е “необходима в едно демократtично общество” и пропорционална на легитимната цел, която преследва.

Вече са определени няколко критерия за балансиране на конкуриращи се права – принос [на израза] към дебати от обществен интерес; колко добре известен е засегнатият човек; темата на новинарския репортаж; предишното поведение на съответното лице; съдържанието и начина на получаване на информацията и нейната достоверност; и формата и последиците от публикацията. [68]

ЕСПЧ установява, че въпросните изявления се отнасят до въпрос от обществен интерес.
Критиката е към публична фигура – от която се очаква да толерира по-високо ниво на критика в сравнение с частните лица.
Макар оценъчните изказвания да не изискват доказване на тяхната истинност, те трябва да имат достатъчна фактическа основа. Съдът установява, че изявленията на жалбоподателя, са предимно мнения и оценки , а не фактически твърдения.
Телевизията не е особено влиятелна (9 500 телевизионни зрители) в обхвата на град Порто.
Присъдените обезщетения са непропорционални, особено като се има предвид ограничената аудитория на телевизионната програма, в която са направени изявленията, и липсата на доказателства, че адвокатското дружество е било сериозно засегнато от изявленията.

С оглед на горните критерии Съдът заключава, че националните съдилища на Португалия не са успели да балансират адекватно правото на професора да изразява мнение по въпроси от обществен интерес с репутацията на засегнатите лица. Нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Медийно саморегулиране: Eigirdas и VĮ “Demokratijos plėtros fondas” v. Литва

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Eigirdas и VĮ “Demokratijos plėtros fondas” v. Литва

Фактите

Eduardas Eigirdas е журналист, VĮ “Demokratijos plėtros fondas” е организация с нестопанска цел, издател на списание Valstybė. В списанието е публикувана статия на Eigirdas със заглавие “Десетте най-богати и опасни олигарси на Литва”. Едно от лицата, описани в статията, е собственикът на голям бизнес и политик В.М., по-късно кмет на Каунас. В статията се казва: “Мисля, че В.М. се откроява в този контекст само с това, че хвърля най-много пари от всички предприемачи в Литва, а на предстоящите избори той ще се възползва и от факта, че управляваният от него бизнес е един от най-големите рекламодатели. Затова почти всички медии публикуват само добри новини за В.М…”

V.M. подава жалба до Комисията по етика, в която посочва, че твърденията в статията нямат основание и засягат доброто му име и професионалната му репутация. Комисията приема, че обвиненията в публикацията нямат основание и че не са представени конкретни факти, които да ги подкрепят, и задължава списанието Valstybė да публикува решението за нарушение. Списанието обжалва до ВАС, който приема, че

самото използване на думата “мисля” не е достатъчно, за да се заключи, че аргументите, представени в статията, са оценъчни. Комисията е имала основание да смята, че статията съдържа твърдения за факти, което означава, че трябва да се приложат критериите за истинност и точност;
дори ако оценъчните твърдения (становища), за разлика от фактическите, не могат да бъдат доказани, те трябва да имат фактическа основа (вж Решение по дело Steel and Morris v. the United Kingdom, no. 68416/01, § 87 in fine, ЕСПЧ 2005II).
В.М. е публична фигура и е длъжен да бъде толерантен към критиците, но това не означава, че той трябва да толерира и публикуването на информация, която не е точна и вярна.
няма посочени източници, нито са приведеин данни в подкрепа на тезите;
не са взети предвид мнения на други засегнати страни;
не е предоставено право на отговор.

ВАС определя като твърдения, които трябва да се основават на факти: “хвърляне на най-много пари”; “един от най-големите рекламодатели” и др. “Свободата на изразяване не е възможност за публикуване на информация чрез заобикаляне на правните и етични ограничения, които имат за цел да защитят интереса на обществото за получаване на информация, интерес, който също трябва да бъде балансиран с правото на лицето на зачитане на личния му живот, честта и достойнството.”

Междувременно в списанието се появява още една статия, засягаща оразяването на сина на В.М. в друго списание “Жмонес”, която завършва с аналогично решение.

Предмет на жалбата до ЕСПЧ: На основание член 10 от Конвенцията жалбоподателите твърдят, че публичното изявление на Комисията по етика, че публикацията в списание “Valstybė” е нарушение на Етичния кодекс, представлява непропорционална намеса в свободата им на изразяване и изискването за публикуване на решенията на Комисията по етика в списание “Valstybė” също нарушава свободата им на изразяване.

ЕСПЧ

Отговорна журналистика. Въпреки че пресата не трябва да прекрачва определени граници, по-специално по отношение на репутацията и правата на другите, нейното задължение все пак е да предоставя, по начин, съответстващ на нейните задължения и отговорности, информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес (вж., наред с други органи, Erla Hlynsdόttir v. Iceland (no. 3), no. 54145/10, § 62 от 2 юни 2015 г.). Поради “задълженията и отговорностите”, присъщи на упражняването на свободата на изразяване на мнение, гаранцията, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от общ интерес, е обвързана с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа, и че предоставят надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (вж. 29183/95, § 54 от ЕСПЧ 1999I и Falter Zeitschriften GmbH с/у Австрия (No 2), бр. 3084/07, § 37, 18 септември 2012 г.), или, с други думи, в съответствие с принципите на отговорната журналистика (79)

Свобода на журналистиката да избира методите и техниките на отразяване. Журналистическата свобода обхваща и евентуално прибягване до степен на преувеличение или дори провокация (вж. 48898/99, § 39, буква а), ЕСПЧ 2003V, и Решение по дело Ahmet Hüsrev Altan с/у Турция, бр. 13252/17, точка 214 от 13 април 2021 г.) и методите за обективно и балансирано докладване могат да се различават значително; следователно не е работа на Съда, нито на националните съдилища, да заменят собствените си възгледи с тези на пресата относно това какви техники за отразяване следва да бъдат възприети (80)

Принципи за преценката при балансиране на правото на “зачитане на личния му живот” с обществения интерес за защита на свободата на изразяване на мнение (вж. 40660/08 и 60641/08, §§ 95—99 от ЕСПЧ от 2012 г. и Couderc и Hachette Filipacchi Associés с/у Франция [GC], бр. 40454/07, §§ 90—93, ЕКПЧ от 2015 г. ). и критерии като принос към дебат от обществен интерес, степента на известност на засегнатото лице, предметът на новинарския репортаж, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начинът, по който е получена информацията и нейната достоверност, и тежестта на санкцията, наложена на журналистите или издателите (81)

Факти и оценки. Въпреки че съществуването на факти може да бъде доказано, истинността на ценностните преценки не подлежи на доказване. Изискването за доказване на истинността на оценъчната преценка е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на мнение, която е основна част от правото, гарантирано от член 10 (вж. 10347/10, § 31, 19 декември 2013 г.). Въпреки това, когато едно изявление е равносилно на оценъчна преценка, пропорционалността на намесата може да зависи от това дали съществува достатъчна “фактическа основа” за оспорваното твърдение: ако няма, тази оценъчна преценка може да се окаже прекомерна. За да се направи разграничение между фактическо твърдение и оценъчна преценка, е необходимо да се вземат предвид обстоятелствата по делото и общият тон на забележките, като се има предвид, че твърденията по въпроси от обществен интерес могат въз основа на това да представляват оценъчни преценки, а не фактически твърдения (83)

Избори и свобода на изразяване. съдът подчертава необходимостта от свобода на политическите дебати. (84)

Принос към дебати от обществен интерес. Съдът вече е постановил, че общественият интерес се отнася до въпроси, които засягат обществото до такава степен, че тя може законосъобразно да прояви интерес към тях, които привличат общественото внимание или които засягат обществеността в значителна степен, особено доколкото засягат благосъстоянието на гражданите или живота на общността. Такъв е случаят и по отношение на въпроси, които могат да доведат до значителни противоречия, които се отнасят до важен социален въпрос или които включват проблем, за който обществеността би имала интерес да бъде информирана (вж. 931/13, § 171 от 27 юни 2017 г.).

Тежестта на обществения интерес към оповестената информация варира в зависимост от възникналите ситуации. Информацията относно незаконни действия или практики безспорно е от особено силен обществен интерес. Информацията относно действия, практики или поведение, които, макар и да не са незаконни сами по себе си, все пак са осъдителни или противоречиви, също може да бъде особено важна. При това положение, въпреки че информацията, която може да се счита за обществена, по принцип се отнася до публичните органи или публичните органи, не може да се изключи, че в някои случаи тя може да се отнася и до поведението на частноправни субекти, като например дружествата, които също неизбежно и съзнателно се подлагат на строг контрол върху действията си. Съдът подчертава също, че общественият интерес от информация не може да се преценява само в национален мащаб (87-88)

Според ЕСПЧ не е взет предвид стандартът на Конвенцията, който изисква много сериозни причини за обосноваване на ограниченията на дебатите по въпроси от обществен интерес. Нарушение на чл.10.