Съд на ЕС: представлява ли мнение във фейсбук защитено от авторското право произведение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението по дело C‑598/24 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Înalta Curte de Casaţie şi Justiție (Върховен касационен съд, Румъния) в рамките на производство по дело CY срещу Gândul Media Network SRL.

Спорът

На 8 септември 2021 г. жалбоподателката в главното производство, CY, която е учителка, публикува на страницата си във Фейсбук текст от 22 реда, озаглавен „Кратко ръководство за родители за първия учебен ден“. В него тя посочва, че не желае да получава подаръци от родителите на учениците си.

На 14 септември 2021 г. на уебсайта на онлайн всекидневника „Гъндул“ журналистът НО публикува статия, озаглавена „Оригинално съобщение на учителка до родителите, които смятат да ѝ дават подаръци за първия учебен ден“. В статията е възпроизведен целият текст на CY, без преди това да е взето съгласието ѝ. От акта за преюдициално запитване следва, че впоследствие са били добавени името на жалбоподателката в главното производство и източникът на текста, посредством хипервръзка към нейната страница във Фейсбук.

CY предявява иск пред Tribunalul București (Окръжен съд Букурещ, Румъния) за установяване на нарушение на авторското ѝ право и за присъждане на обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди от това нарушение. С решение от 26 април 2022 г. посоченият съд отхвърля иска, като приема, че разглежданият текст не би могъл да се ползва с авторскоправна закрила. С решение от 3 май 2023 г. Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) потвърждава първоинстанционния съдебен акт.

 CY подава касационна жалба до Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд, Румъния), като се поставя въпрос дали разглежданият текст може да се квалифицира като „произведение“ по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2001/29. Ако се приеме, че текстът би трябвало да се квалифицира като произведение, посочената юрисдикция се пита и какъв е обхватът на предвиденото в член 5, параграф 3, буква в), второ предложение от тази директива изключение от правото на възпроизвеждане при „използването на произведения или други закриляни обекти във връзка със съобщаването на актуални събития“ – дали когато на уебсайта на онлайн всекидневник се възпроизвежда публикуван в социална мрежа текст, в който се изразява мнение, това възпроизвеждане на текста би могло да представлява съобщаване за „актуално събитие“.

Също така националното законодателство предвижда възможност да се възпроизвеждат кратки откъси от произведенията, стига да не се извлича пряка или непряка икономическа или търговска изгода – каквито условия липсват в Директива 2001/29.

При тези обстоятелства Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли разпоредбите на член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкуват в смисъл, че публикуван в социална мрежа текст, в който се изразява мнение относно обществени практики, смятани за неуместни, може да се счита за защитено с авторско право произведение?

2)      Трябва ли член 5, параграф 3, буква в) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба на националното законодателство, която позволява за целите на съобщаването на информация за актуални събития да се заимстват само кратки откъси от произведение, но не и цялото произведение, особено когато то е кратко, и само при условие че не е налице пряка или непряка икономическа или търговска изгода от това?“.

По първия въпрос

 Както следва от постоянната практика на Съда, понятието „произведение“ е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува и прилага еднообразно и което предполага да са изпълнени две кумулативни условия: 1. съответният обект трябва да е оригинален, в смисъл да е собствено интелектуално творение на своя автор и 2. само за елементите, които са израз на такова интелектуално творение.

Оригинален обект – необходимо и достатъчно е той да отразява личността на своя автор, като дава проява на неговия свободен творчески избор. За целите на квалифицирането на текста като „произведение“ по смисъла на Директива 2001/29 нямат значение обстоятелства като дължината му, това, че е публикуван онлайн, и дали евентуално принадлежи към някой предварително определен литературен жанр, освен ако тези обстоятелства не се дължат на правила, технически съображения или изисквания, които не са оставяли място за упражняването на творческа свобода от страна на автора – тогава не би бил оригинален. Националният съд трябва да провери дали при съставянето на текста авторът е имал възможност да направи свободен творчески избор, годен да предаде на читателя оригиналността на съответния обект, като тази оригиналност произтича от избора, подредбата и съчетанието на думите, с които авторът е изразил своя творчески дух по оригинален начин и е достигнал до резултат, представляващ интелектуално творение.

Член 2, буква а) от Директива [2001/29] да се тълкува в смисъл, че публикуваният в социална мрежа текст, в който се изразява мнение относно смятани за неуместни обществени практики, попада в обхвата на понятието „произведение“ по смисъла на тази разпоредба, при условие че представлява израз на интелектуално творение, което отразява личността на своя автор.

По втория въпрос

Съобщаването трябва да се отнася до „актуално събитие“, тоест до събитие, което към момента на съобщаването си представлява информационен интерес за обществеността.Задача на компетентния национален съд е да определи с оглед на обстоятелствата по делото дали с публикувания текст се съобщава за актуално събитие.

Свободата на държавите е ограничена по няколко причини, например свободата на преценка не бива да бъде използвана така, че да се застрашат целите на тази директива, свързани с въвеждането на висока степен на закрила в полза на авторите и с безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар.

В светлината на изложените съображения член 5, параграф 3, буква в), второ предложение от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която ограничава обхвата на посоченото в тази разпоредба изключение или ограничение до заимстването на кратки откъси от закриляно произведение, но не допуска забраната за извличане на пряка или непряка икономическа или търговска изгода от заимстването им

Администрацията на САЩ в защита на Х

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Мрежата Х на Мъск е глобена в края на 2025 г. със 140 млн долара за неспазване на изискванията на DSA. Комисията установи, че Х използва непрозрачни рекламни практики и не дава на изследователите достъп до данните, а също така не следи за възрастта на потребителите.

В отговор Мъск призова за премахването на Съюза, сравни го с нацистка Германия и оцени усилията за регулиране на Х като лична атака срещу него. X забрани на Европейската комисия, която издаде глобата, да рекламира в платформата. „ЕС трябва да бъде премахнат и суверенитетът да бъде върнат на отделните страни, така че правителствата да могат по-добре да представляват своя народ“, писа Мъск в платформата Х.

Случаят има развитие. Мъск обжалва през февруари решението пред Общия съд на ЕС, а тази седмица има изявление на Министерството на правосъдието на САЩ: „Европейската комисия неподходящо се опита да разшири правомощията на регулаторния си орган, за да достигне до американски компании, които са извън рамките на нейната юрисдикция“, е заявил прокурор Брет А. Шумате, който ръководи гражданското отделение на Министерството на правосъдието. Съединените щати няма да толерират „ангажирането на Европа в регулаторното надцакване и опитите да контролира американските компании – двигатели на иновациите и икономическия растеж“.

Междувременно има и второ, по-широко европейско разследване на подхода на X за модериране на съдържание на сайта му. ЕС обяви през януари, че разследва X и заради Grok, който е генерирал експлицитни сексуални изображения, включително на деца.Чатботът за изкуствен интелект Grok е създаден от xAI – стартъп на Илон Мъск. Започвайки в края на декември 2025 г., потребителите в Х са подали милиони искания да променят реални снимки на жени и деца в сексуализирани изображения, което предизвиква глобално недоволство от страна на жертвите и регулаторите.

Само за девет дни Грок е публикувал повече от 4,4 милиона изображения. Преглед на The Times консервативно изчисли, че най-малко 41% от публикациите, или 1,8 милиона, най-вероятно съдържат сексуализирани изображения на жени. По-широк анализ на Центъра за противодействие на речта на омразата, използвайки статистически модел, изчислява, че 65 процента, или малко над три милиона, съдържат сексуализирани изображения на мъже, жени или деца.

Констатациите показват колко бързо Грок е разпространявал смущаващи изображения, което е принудило правителствата в Обединеното кралство, Индия, Малайзия и САЩ да започнат разследвания дали изображенията нарушават местните закони. В отговор X ограничи създаването на AI изображения на Grok само за платени потребители, което намали злоупотребите.

С Грок има и други инциденти.

Съдът възстанови достъпа на журналистите до Белия дом, докато тече делото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдия Тимъти Кели нареди на Белия дом временно да възстанови пълномощията на журналистите от CNN, MS NOW и POLITICO и заяви, че забраната вероятно е противоконституционна.

Докато правното оспорване на заповедта на Тръмп продължава, съдът разпореди Белият дом да „върне и възстанови“ пълномощията на журналистите.

От своя страна Белият дом твърди в съдебни документи, че действията на Тръмп са законосъобразни съгласно Първата поправка и обвинява медиите, че застрашават националната сигурност „чрез трафик от проверими лъжи“ и публикуват чувствителна или класифицирана информация.

Как се пише: усмивка или осмивка?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише усмивка, мн.ч. усмивки. Когато се приготвяш да излизаш, не забравяй да вземеш със себе си и своята усмивка. Посрещнаха ни радушно – с усмивки и прегръдки.

Trump TV, позитивната медия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Реализира се и тази дистопия, само щрихирана от Оруел. Появи се пропагандната медия на Съединените американски щати, финансирана от държавния бюджет, която отразява само Тръмп (понякога, и Ванс, и администрацията, вероятно и други действащи лица по преценка на Тръмп) – и само позитивно. Така и се казва – Trump TV. Тази медия не отразява, тя конструира реалност.

Появи се в отговор на бойкота на петте медии от телевизионния пул (група от избрани медии и журналисти, които получават споделен достъп до дадено събитие поради съображения за сигурност, липса на място или протокол – и споделят с останалите медии, които нямат репортери на място), към които се присъединиха и други като WP u NYT, макар временно. Целта на Trump TV (заедно със социалните мрежи на президента и Мъск) е да компенсират, доколкото е възможно, отсъствието на големите тв мрежи. В интерес на истината и Newsmax предава участията на Тръмп – колкото да покаже, че не може да осигури звук. По време на церемонията по откриването на новата вертолетна площадка в Белия дом, Доналд Тръмп говореше пред камерите и ръкомахаше, но отразяването беше без звук.

Водещата на Newsmax, Бианка де ла Гарза, откровено е признала в ефир, че това е пример как атаката на Тръмп срещу медиите „донякъде се обръща срещу него“ (backfiring just a little bit). Тъй като обичайните съоръжения се осигуряват именно от бойкотиращите големи телевизии (които Тръмп изгони), администрацията се оказва неподготвена да записва собствените си събития с професионално аудио.

Позиционирането на Newsmax е важно за разказа, защото именно за Newsmax се говори, че ще поеме Нова телевизия.

В отговор на ограниченията тв мрежи отказват отразяване на Тръмп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Американският медиен сектор преживява трудни времена по време на втория мандат на Тръмп. Очевидната неприязън на президента към критичните гласове намери нов – противоконституционен, смята се – израз преди дни, когато на три критични медии беше показана вратата на Белия дом, едната от тях – CNN.

Това не е първият опит на Тръмп да ограничи достъпа до пресата. Медийни организации осъдиха многократно втората администрация на Тръмп заради подобни усилия в Белия дом и Пентагона. Американските съдилища последователно постановяват, че отричането или ограничаването на достъпа на журналист в Белия дом по причина на съдържанието на репортажите нарушава Първата поправка. Още по време на първия мандат на Тръмп Белият дом забрани достъпа на тогавашния репортер на CNN Джим Акоста, съдът отмени забраната. А през 2026 г. министърът на войната Пийт Хегсет и администрацията на Тръмп загубиха съдебна битка за ограниченията, които Пентагонът се опита да приложи за отразяване на дейността на министерството. Асошиейтед прес все още съди Белия дом за отказан достъп, след като АР отказа да нарича Мексиканския залив Американски.

CNN, Politico и MS NOW вече са завели дело за това, че Белият дом е нарушил правото им по Първата поправка, защото Тръмп е свързал забраната със съдържанието – което е забранено: „Президентът не направи опит да скрие, че забраната му наказва защитената реч, заявявайки изрично, че е решил да забрани CNN, MS NOW и POLITICO за тяхното отразяване през последните две години на него и неговата администрация, съобщава WP. Интересна подробност е, че делото ще се гледа от същия съдия, който се произнесе през 2018 по изгонването на Акоста в полза на Акоста – съдия Тимъти Дж. Кели, назначен от Тръмп (реакцията на президента в SocialTruth по този въпрос е по-долу).

В отговор ABC, CBS, Fox News и NBC заявиха, че ще спрат телевизионното отразяване на президентските събития заради забраната на Белия дом за CNN.

И WP няма да публикува никакви снимки на президентските събития през деня – включително напускането на Тръмп на Белия дом и участиието му в ООН в Ню Йорк до полунощ източно време – присъединявайки се по този начин към колективна инициатива на фотографи, отразяващи Белия дом.

Коментар на WP, 24 септември

Президентът вероятно смяташе: И какво от това, че медиите няма да ме отразяват повече? Той е научил изкуството на директната комуникация с обществеността чрез социалните медии и собствената си (иронично наречена) Truth Social. Като кандидат той успешно използва недоверието на обществото в журналистите и го увеличи чрез постоянно осъждане на неблагоприятното му отразяване в медиите, наричайки го „фалшиви новини“.

Но Trump TV е провал, според медиите аудиторията й се е задържала на около 400 души. Това, което става ясно, е, че, Боже мой, Белият дом се нуждае от CNN.

Елисън все пак получава контрол над CNN

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дейвид Елисън все пак ще получи контрол над CNN (не се преструвайте, че „независима редколегия“ ще означава друго) – така е озаглавена публикация днес в изданието на Харвард NiemanLab. 

Придобиването  чрез Paramount, на Warner Bros. Discovery беше задържано от дело, заведено от главни прокурори на сините щати заради антитръстови въпроси. Ето тази пречка е отпаднала. Делото приключва, а в замяна е договорен – както беше споменато още преди месеци –   „независим“ надзор над CNN.  Кавичките са в оригиналната публикация.

Развлекателният гигант се съгласи да създаде борд на журналистите, който да гарантира редакционната независимост на CNN и CBS News и се ангажира да разпространява 30 филма в кината всяка година. Компанията също така обеща да даде допълнителни 1,5 милиарда долара за филмова продукция през следващите пет години. (Че всичко това се случва, докато Дейвед Елисън подкрепя забраните на всички репортери на CNN за достъп до  Белия дом добавя трагикомичен характер към историята.)

По-нататък в публикацията се обсъждат примери за “независим” борд в миналото,  като част от минали придобивания на новинарски компании, с участието на  Рупърт Мърдок – и нито един от тях не предлага   причини за „независим“ оптимизъм: 

  • Когато Мърдок иска да закупи The Times of London и The Sunday Times през 1981 г.
  • Когато през 2007 г. Мърдок отправя  предложение към семейство Банкрофт да придобие Dow Jones и неговия водещ вестник The Wall Street Journal.

Колкото и добронамерени да са членовете на тези комисии, ако Дейвид Елисън иска да ги заобиколи, той ще го направи. Това е изкуствен набор от правила, които собственикът на милиардер неизбежно ще заобиколи. Тези „независими“ бордове  са PR жестове, а не  средства за редакционна защита. Както казlа Андрю Нийл, те са само инструменти за довеждане  на спорната сделка до финала.

Шийран, Макълмор и политическото слово

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Макълмор е певец, рапър, поканен да участва като откриващ в турнето на Ед Шийран в Северна и Южна Америка заедно с други изпълнители и групи.

По време на два концерта на Шийран на стадион MetLife в Ню Джърси по-рано този месец Макълмор прави изявления в подкрепа на палестинците в Газа и окупирания Западен бряг. Шийран го отстранява от турнето. Подробност е, че решението е взето от промоутъра на турнето след ултиматум от Робърт Крафт, собственик на стадион до Бостън, където Шийрън трябва да пее, заедно с други собственици на стадиони.

След отстраняването на Макълмор в знак на протест са отказали да участват в концертите и останалите договорени откриващи изпълнители, между които братът на Били Айлиш, датски и ирландски изпълнители. „Парите не ви дават право да притежавате разговора“, казва техен представител.

Самият Шийран смята, че трябва да държи политиката извън концертите си и не споделя публично възгледите си за израелско-палестинския конфликт и други горещи събития. В първото си шоу след конфликта Шийрън казва на феновете си във Филаделфия, че „никога не е искал да бъде активист”, но и че “сърцето му е разбито”.

Мненията на британците са разделени очевидно по политически признак –

Вън от мненията остава въпросът за правото на изразяване и неговите ограничения. Политическото слово несъмнено има най-висока степен на защита. В случая обаче става въпрос за събитие с търговски характер. Въпросът е може ли изпълнител да бъде ограничаван да прави политически изявления по време на концерт извън ангажимента, за който е поканен. Практиката е частен организатор или промоутър да има право да определя условията за участие в свое събитие, включително да налага ограничения, и да прекрати договора, ако изпълнителят наруши договорни клаузи или създаде значителен риск за събитието. Това е особено валидно, ако договорът съдържа т.нар. morality clause, репутационни клаузи или разпоредби за поведение.

Няма публична информация за съдържанието на договорите.

Достъп до съдебни решения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Научаваме от статия на Мирела Веселинова в Капитал, че
Съдебното решение не е информация, от която гражданите могат да си съставят мнение за работата на съда. Това обяви съдия Вяра Русева от Административен съд – София-град (АССГ), по дело на “Капитал” срещу отказ на председателката на Софийския апелативен съд (САС) Даниела Дончева да ни предостави конкретно съдебно решение, което неизвестно защо не е публикувано. Според съдия Русева за работата на съда може да се съди по образуването и движението на делата, но конкретните съдебни актове са лична работа на страните по делото и нищо повече, а оповестяването им можело да доведе до разкриване на лични данни. Което пък поставя въпроса защо тогава законът предписва всички съдебни решения, с малки изключения, да се публикуват. Конкретното съдебно решение, което САС крие упорито, а АССГ услужливо му помага, е всъщност много важно – то е едно от решенията, с които столичните съдилища отказаха изпълнение на Европейска заповед за арест (ЕЗА) на израелските организатори на измамната схема с колцентровете на българска територия, от която пострадаха много немски граждани. В същото време десетки български младежи, работили в тези колцентрове, бяха безпроблемно предадени на немското правосъдие, бяха осъдени, някои вече даже изтърпяха наказанието си.
 
Решение № 24980/ 22.06.2026 г.   Според статията, съдия Вяра Русева има на сметката си още поне два случая с аналогични мотиви:   първо, твърдение, че информацията за това какви действия е предприела антикорупционната комисия по повод неподадената имуществена декларация на лидера на ИТН Слави Трифонов не е обществена информация и касае “специфични признаци, свързани с физическа, социална и икономическа идентичност на лицето”, от които не може да се направи извод как работи органът, пише “Дневник”. Аргументите на съдия Русева по делото “Трифонов” са буквално същите, с които потвърждава отказа на Даниела Дончева: “Информацията по конкретен казус не представлява информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и в действителност би могла да доведе до разкриване на лични данни. Исканата със заявлението информация не съдържа сведения, свързани с обществения живот в страната, тоест живота на обществото като група хора и не би дала възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение относно дейността на задължен по закон субект.”   второ, потвърждение на отказа на Софийската градска прокуратура да предостави данни колко преписки е разгледал Делян Пеевски за времето, когато е бил следовател в столичното следствие – информацията “по никакъв начин не би могла да донесе познание и да послужи за съставянето на мнение относно дейността на прокуратурата”.   Коментар и на адв. Александър Кашъмов:  
Не съм вярвал, че след решението на Европейския съд по правата на човека по делото “Гергинова”, по което преди година България беше осъдена за отказ да предостави съдебно решение по ЗДОИ, ще се натъкнем отново на подобен казус. За съжаление, това се случва в момента, когато българското правителство предостави в Страсбург план за изпълнение на мерките по решението “Гергинова”. Да припомня – делото е във връзка с отказа на Софийския градски съд от 2015 г. да предостави на журналистката Галина Гергинова достъп до мотивите към оправдателната си присъда на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за неупражнен контрол при злоупотреба с прилагането на средства за тайно наблюдение – със същите аргументи, че това не подлежи на достъп по ЗДОИ.
  Обществена информация ли са съдебните решения? Отговорът е в член 64 Закона за съдебната власт, който предвижда, че   Чл. 64. (1) Актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.   (2) Решенията, с които присъдите са влезли в сила, се публикуват на страницата на съответния съд в интернет, след получаване на уведомление от прокурора, че са предприети действия по привеждането им в изпълнение.   (3) Публикуването на актовете по ал. 1 се извършва по начин, който не позволява идентифицирането на физическите лица, упоменати в тези актове.   (4) Актовете по дела, които засягат гражданския или здравния статус на лицата, се публикуват без мотивите им.   Процесът по заличаване на лични данни в съдебните актове (деперсонализация или обезличаване) се извършва в съответствие с Общия регламент за защита на данните (GDPR), Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и специалната Наредба № 4 от 16 март 2017 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС). Всеки български съд има приети Вътрешни правила за защита на личните данни, които конкретизират кои данни се премахват от текста на решенията преди качването им в Единния портал за съдебни актове.От текста на съдебните актове, протоколите и списъците се премахва всяка информация, която може пряко или коствено да идентифицира физическо лице:  
  • Други специфични данни: Регистрационни номера на автомобили, точни рождени дати.
  • Идентификатори: Единен граждански номер (ЕГН), личен номер на чужденец (ЛНЧ), номера на лични карти и паспорти.
  • Имена: Трите имена на страните по делото (ищци, ответници, подсъдими, свидетели, вещи лица) се съкращават до инициали
  • Адреси: Пълни адреси, имена на улици, квартали, блокове и номера. Обикновено се запазва само градът/населеното място, за да има яснота за юрисдикцията.
  • Финансови данни: Номера на банкови сметки (IBAN), данни за кредитни карти, кодове за достъп.
  • Контакти: Телефонни номера, имейл адреси, лични сайтове.
За да се запази общественият интерес, правната логика и възможността решенията да се ползват за научни и практически цели, не се заличават:
  • Имената на съдиите, прокурорите и съдебните секретари.
  • Имената на адвокатите и юрисконсултите (в качеството им на процесуални представители).
  •  Наименованията на държавни институции, общини и юридически лица (фирми, АД, ООД), освен ако в името на фирмата не се съдържа цялото име на физическо лице и това би го разкрило.
  За дела с класифицирана информация има тълкувателно решение на ВАС 4/2021 г. – съдът трябва да преценява в какъв обем да бъдат оповестявани публично съдебните актове, като проверява дали в съдържанието им са обсъждани документи или обстоятелства, представляващи класифицирана информация. Когато е необходимо да бъде запазена тяхната секретност, следва да се приложи техника, чрез която да бъдат публикувани съдебните актове, без да бъде нарушена секретността на изложената класифицирана информация.

Как се пише: суич или суитч?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правописът на тази дума не е изрично нормиран. Съветваме ви да пишете суич, мн.ч. суичове. Думата е заета от английски – switch. Суичът е от серията Smart Switch, която се отличава с разнообразни опции за управление, бърза и сигурна връзка. Геймърската клавиатура разполага с 61 клавиша и механични Gateron суичове, които са напълно заменяеми и […]