U.S. et al. v. Google: Google има монопол в рекламата онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В 115-странично решение по делото USA et al v Google съдът приема, че Google действа незаконно, за да поддържа монопол в някои онлайн рекламни технологии. Делото е заведено от федералното правителство и 17 щата. Министерството на правосъдието предварително поиска от съда да принуди Google да продаде части от бизнеса си с рекламни технологии, които компанията е придобила през годините. Сега правителството ще оцени решението, за да определи какво да поиска от съда да направи по-нататък, за да бъде преодолян монополът. Google се готви да обжалва.

От години новинарски организации, включително The New York Times, твърдят, че доминирането на големите технологични платформи подкопава медийната индустрия. По време на процеса правителството призова свидетели, които са работили за различни издатели, за да дадат показания в тази посока.

Това е вторият антитръстов процес на Google за по-малко от година. През август федерален съдия постанови в отделно дело, че Google незаконно поддържа монопол в онлайн търсенето.

Федералните регулатори са завели антитръстови дела и срещу Apple, Amazon и Meta – собственик на Facebook, Instagram и WhatsApp – заявявайки, че тези компании също са злоупотребили с властта си.

През септември FTC и 17 щата заведоха дело срещу Amazon, обвинявайки я в монопол и фаворизиране собствените услуги на компанията. Процесът е насрочен за октомври 2026 г.

Министерството на правосъдието заведе дело срещу Apple през март, обвинявайки компанията в монопол на пазара на смартфони, блокиране на конкуренцията и продажби на високи цени. DOJ се присъедини към 15 щата и окръг Колумбия. Според иска Apple е блокирала предлагането на приложения, които се конкурират с продукти на Apple.

FTC v Мета е заведено през декември 2020 г., поради придобиването на Instagram и WhatsApp, което лишава потребителите от алтернативни социални медийни платформи, твърди FTC. Комисията се присъединява към 40 щата, които обвиняват Facebook за придобиването.

САЩ: затворено е звеното за борба с дезинформацията (FIMI) в Държавния департамент

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държавният секретар Марко Рубио затвори офис на Държавния департамент, който проследява и глобалната дезинформация от чуждестранни участници (FIMI), включително правителствата на Китай, Русия и Иран, информира New York Times.

Counter Foreign Information Manipulation and Interference Hub следи дезинформационни кампании на държави, организации и терористични групи, и публикува доклади за тях. Държавният департамент уволнява около 80 служители през март и спира изпълнението на почти всички договори, а сега още 40 са в процес на освобождаване. Според Джеймс Рубин, бивш служител на Държавния департамент, “това е форма на едностранно разоръжаване в информационната война, която Русия и Китай водят по целия свят”.

Офисът на Държавния департамент за противодействие на чуждестранната дезинформация е наследник на Global Engagement Center, който е създаден през 2011 г., за да се противопостави на пропагандата на терористични групировки като Ал Кайда и Ислямска държава. Центърът е имал 125 служители и бюджет от 61 милиона долара. По време на администрацията на Байдън са публикувани доклади за глобалните кампании за дезинформация на Китай и Русия.

Центърът е атакуван по време на администрацията на Байдън от републиканци от Камарата на представителите, според които се извършва цензуриране на консервативни идеи в публичната сфера, включително в сайтовете на социалните медии. Мъск също е заявявал, че противодействието на дезинформацията е цензура. Така или иначе центърът е закрит и на негово място се появява FIMI офис – Counter Foreign Information Manipulation and Interference Hub.

Представители на американското разузнаване твърдят, че Русия осъществява най-активната намеса в изборите, а Кремъл се е намесил през 2016 г. в полза на Тръмп.

Вместо да засили противодействието, администрацията на Тръмп демонтира усилията на федералното правителство да осъществява мониторинг за чуждестранна намеса.

Как се пише: тунизийски или тунисийски?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише тунизийски, също и тунизийска, тунизийско. Тунизийският динар е въведен в обращение през 1960 г., когато заменя франка. Вчера тунизийската полиция арестува Соня Дахмани, видна адвокатка, която стана известна с острите си критики към президента Каис Сайед.

САЩ: Ще спре ли Конгресът средствата за обществени радио и телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Белият дом планира да поиска от Конгреса да спре 1.1 милиард долара, планирани за обществено радио и телевизия в Съединените щати – тоест цялата федерална подкрепа за Корпорацията за обществено радиоразпръскване, която финансира обществените медии в Съединените щати – NPR и PBS. Предложението ще бъде част от искане до Конгреса за отмяна на предварително одобрени средства – Камарата и Сената имат 45 дни, за да гласуват за одобряване на искането, след като бъде внесено. Белият дом планира да внесе това искане за отмяна през следващите седмици, съобщиха източниците. Ако Конгресът не одобри искането за оттегляне, парите трябва да бъдат насочени, както първоначално е предвидено.

Ню Йорк Таймс напомня, че искането е поредният ход на администрацията на Тръмп да упражни натиск върху медийните организации. Администрацията води съдебна битка с Асошиейтед прес заради решението й да изключи телеграфната служба от президентската преса, нарушавайки десетилетия на прецедент. Г-н г-н Тръмп също така лично съди CBS News и The Des Moines Register, а Федералната комисия по комуникациите започна разследвания срещу Comcast, PBS и NPR.

В много отдалечени райони без широколентов достъп обществените радио и телевизия са сред малкото източници на новини. Около 30% от слушателите биха загубили достъп до NPR.

Застрояването на Хуманитарната гимназия в Пловдив и смайването на местната власт

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Преди седмица научих за поредната поръчка за т.н. инженеринг в Пловдив – този път за разширение на гимназия, която е и паметник на културата. Разговаряхме с Чило Попов, който е започнал подписка срещу този проект и най-вече как се провежда. Исках да разбера по-добре за какво става дума. Разгледахме в детайли поръчката и документацията към нея заедно със скици, визи и изискания. Въз основа на тези документи направих две илюстрации какво е налично на този етап и кои дървета са в риск.

Илюстрация на база сегашната виза в документите на поръчката
Засегнати дървета на база сегашната виза към поръчката

Сградите, които съм очертал горе, са на база настоящата скица-виза. Важно уточнение е, че виза показва данните от последната заповед за това мяасто на общината от 2017-та и илюстрира какво е предвидено към този момент за застрояване. В рамките на проекта се говори, че може да се измени конкретното положение на сградата като се предполага, че ще се опазят вековните дървета, оградата и старата сграда. Предлагат дори два варианта – новата сграда да наподобява старата и да я допълва или да е изцяло модерна, за да прави контраст.

Тук обаче има противоречия като например, че в изискванията и отговорите на община Пловдив към общински съветници се говори, че ще се запазят игрищата. В изискванията са включени много зали, включително закрита спортна зала с публика. Не е ясно къде ще поберат всичко това без да пострадат поне част от дърветата, дори да не се придържат към сегашните линии на застрояване.

Данните за застроена и разгърната площ и сравнението със старата пък ни дава представа, че при настоящия контур на сградата височината следва да бъде същата. Разбира се, това също подлежи на промяна. Впрочем в ранното съгласуване с Министерството на културата, те отказват да съгласуват конкретно визата, защото не е отбелязана именно височината и посочват, че това трябва да се коригира при по-нататъшни стъпки. Виждаме също, че според разрешеното за парцела, може да решат в крайна сметка да застроят значително повече от двора на училището.

Визата към документацията на поръчката
Извадка от изискванията за проекта.

Тук идва първият ключов въпрос – поръчката е направена така, че да има нулева прозрачност на процеса. Инженерингът дава възможност за много корупция, загуба на обществен ресурс и заобикаляне на изисквания и обществено внимание към това, което се строи. Дори Съюза на архитектите, които много критикуват заради приноса на водещи техни фигури към опропастяване на градската среда на градове като Пловдив и София, сочат инженеринга като порочна практика. В случая се дава възможност на една фирма да направи проекта и да построи сградата. Правилната алтернатива, особено предвид статута на сградата и чувствителността, която пловдивчани по принцип имаме към такива посегателства над града, би било да има конкурс за архитектура, публично обсъждане и след това да се прави поръчка за строежа.

В отговора на общината на въпроси на общински съветници се посочва, че имало възможност за обществено обсъждане и в сегашния вариант. Не става ясно дали ще се направи все пак, на какъв етап, дали ще се отчетат критиките на граждани, организации, училището и самото кметство и дали въобще има механизъм в договора за такива корекции. Вложено е в поръчката, че трябва съгласуване с Министерството на културата, но както знаем добре от работата им до сега, решенията често се заобикалят или по един или другия начин се подсигуряват удобни такива, за да не се пречкат много.

Отделно притеснение представлява липсата на прозрачност на градоустройството в община Пловдив. Видяхме го ясно при опита на кмета да прокара между капките онзи огромен частен проект за застрояване в северен Пловдив, който в последствие беше спрян именно заради прозрачността постигната от общински съветници. Доколкото има портал за промени на ПУП-ове и решения за строеж, той се попълва през няколко месеца наведнъж със стари и непълни документи. Липсват визите, заповеди, инвестиционни намерения и други документи, с които може да проследим какво се прави по този и други проекти. Критикувах старата администрация за тази им практика преди местния вот. Няколко дни след критиката ми те случайно се сетиха да пуснат наведнъж документите за шест месеца назад. С новата/стара администрация на община Пловдив тази прозрачност се е влошила дори повече. Следя ги на картата с документите за застрояване на Пловдив.

Затова не е въобще учудващо, че Попов е започнал подписка срещу действията на общината, а няколко новинарски сайта, включително Под тепето и Сега писаха по темата.

На фона на всичко това, кметът на район Централен е цитиран да казва, че е смаян от визуализацията ми и думите на Попов. Настоява, че „разумен човек“ не би могъл да си помисли, че ще се изсекат толкова много дървета. Всъщност, един разумен човек следва точно това да си помисли за общината. Особено в контекста на всички абсурди, които бяха предотвратени именно заради разкрития, публичност и обществено недоволство – пример са готвената сеч и разширяване на пътя по Марица, както и идеите в общинския съвет за махане на всички дървета по Руски. Имаше и такива, които не успяхме да предотвратим като сечта по бул. Освобождение за строеж или абсурдното разширение на ул. Даме Груев започващо и свършващо в тапа и отсичането на десетки дървета пазещи квартала от прегряване лятно време.

Затова притесненията относно проекта, колко непрозрачно е съставен и се води се базират изцяло на досегашната практика и достъпните към този момент документи. Доколкото е възможно новото застрояване на паметника на културата да не спада към илюстрирания горе силует, обществото няма да разбере това докато не е завършен процеса на разрешителните за строеж и сеч и не влязат първите багери и резачки. Затова смайването на Георги Стаменов е по-скоро опит за отклоняване на усилията да се разбере какво всъщност ще прави любимата фирма на местната власт взела тази и много други поръчки и парцели из града и как всъщност общината смята да контролира изпълнителя и консултира обществото за този проект в контраст на повечето досегашни.

The post Застрояването на Хуманитарната гимназия в Пловдив и смайването на местната власт first appeared on Блогът на Юруков.

Нова жалба срещу Meta по DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Организациите на гражданското общество Bits of Freedom, Convocation Design + Research, European Digital Rights (EDRi) и Gesellschaft f’r Freiheitsrechte (GFF) подават жалба срещу Meta за нарушаване на Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).

Жалбата срещу Meta, компанията, която стои зад Facebook и Instagram, е за нарушаване на защитата на потребителите, тъй като компанията не предлага лесно достъпни опции за новини на своите платформи, които не се основават на профилиране на потребителите.

Задължението, определено в DSA, има за цел да даде възможност на хората да се предпазят от сензационните и токсичните алгоритми за съдържание на Meta. Meta прави ненужно трудно за хората да избират и поддържат канал за съдържание, който не се основава на профилиране. “Препоръчващите системи до голяма степен определят колко време с какво съдържание прекарваме в социалните медии. Те имат значително влияние върху нашия живот и психическо благополучие. Meta прави изключително трудно за потребителите да поемат контрола върху собственото си онлайн преживяване.”, казват от правозащитните организации.

Алгоритъмът е един от основните двигатели на печалбата на компанията. Неговата профилно базирана емисия по-ефективно привлича вниманието на потребителите и максимизира времето им, прекарано на платформата. Повече време в платформата означава повече показани реклами, което директно увеличава приходите на компанията. Следователно тя има ясен финансов стимул да държи потребителите в емисията, базирана на профилиране, дори и против волята им.

Организациите подават тази жалба в Ирландия от името на ирландски Facebook и Instagram потребител. Компетентният регулаторен орган е медийната комисия на Ирландия, тъй като Meta е със седалище в Ирландия.

“Когато технологичните милиардери заговорничат с авторитарни политици, за да ограничат гражданските права и дори да унищожат самата демокрация, за Европа е от решаващо значение да се застъпи за тези права и да защити своите правни достижения, включително в областта на регулирането на технологиите”, казват от EDRI, Европейската организация за цифрови права.

Още:

Данните за боклука на София, какво научаваме и какво не от него

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Чуват се доста нападки за Столичното предприятие за третиране на отпадъци или както по-често се нарича – завода за боклук. Като цяло извозването и преработката на мръсотиите на всеки град е сложна тема пълна с много компромиси, екологични катастрофи, пари и интереси.

Няколко реки на София, например, са вече унищожени заради насочени към тях отпадни води, вкарани в канали и колектори или директно заровени, за да се построят сгради на често незаконно присвоена или реституирана земя. Още много сгради, ресторанти, производства и сервизи изливат мръсна вода и химикали в реките, защото е по-евтино. Смесването на мръсна и чиста вода води не само до екологична катастрофа, вонящи дерета и влошена градска среда, но и пречат на работата на пречиствателните станции.

Тук обаче ще стане въпрос за твърдите отпадъци от кофите ни за боклук. По-специално за сивите контейнери. Мнозинството от хората вярват, че няма значение къде изхвърляме пластмаса, хартия, стъкло и битови отпадъци, защото отивали на едно и също място. В действителност, в СПТО отиват само боклука от сивите контейнери. Или поне би следвало, но за това после. За жълтите за хартия и пластмаса, както и зелените за стъкло, отговарят фирми, на които се плаща да ги рециклират в собствени инсталации. Това значи, че не само не отиват на едно място, а и се товарят в различни камиони от битовите отпадъци (сивите контейнери). Доколкото разбирам, минават и в различни дни от седмицата, така че може да го наблюдавате сами, ако ви се занимава.

Сивите контейнери трябва да имат само боклук от дома и малки бизнеси и няколко фирми отговарят за пренасянето му до СПТО. Производства и някои големи комерсиални сгради трябва да имат отделни договори. Здравни заведения, сервизи, строежи и други генериращи опасни отпадъци пък трябва да имат специални договори за обезопасяването им. Сведения от предприятието и различни сигнали показват обаче, че боклукът се е смесвал в предишни години и безпрепятствено се е депонирал директно на сметищата. Има все още няколко стотин незаконни сметища най-вече за строителни отпадъци, корупционната схема за които в администрацията на Фандъкова беше разкрита от сегашния инспекторат. От СТПО даваха примери за измами с тонажа и броя курсове на фирмите донасящи боклук, за донасяне на индустриални и строителни отпадъци и други измами за милиони с доставка на части и материали за рециклиране.

В опит да разбера поне част от това, поисках данните, които биха могли да ми дадат от предприятието. Исках да видя дали нещо ще проличи от тях. Ще опиша първо няколко извода, които бихме могли да си извадим, а след това ще обсъдим какво означават.

Какво виждаме в данните?

Най-ясният сигнал, който виждаме е рязкото намаление на боклука изхвърлен директно в т.н. сметища. Средната стойност между януари и октомври 2023, когато се сменя ръководството е 9362 тона на месец. Пикът е бил през юни 2023 от 24316 тона. От ноември 2023 до преди две седмици средно са депонирали 621 тона или 15 пъти по-малко. За сравнение, средното количество боклук, който се донася на месец в предприятието от София е 30330 тона и остава практически същото в този период.

Следващия интересен момент е от къде идват боклуците. Това исках първо да видя като исках да разбера къде се произвежда най-много. Тук виждате изгладена графика на динамиката на количествата донесен боклук. Различни фирми отговарят за различни части от Триадица, Искър и Кремиковци.

Виждате и т.н. „фирми по чл. 24“, които са въпросните специални договори за докарване на битови отпадъци от заводи, например. При тях виждате намаление в от лятото насам, което съвпада със съобщенията на предприятието, че правят повече проверки и връщат камиони с боклук, когато засекат индустриални отпадъци, които нямат място в депото. Такива злоупотреби има явно немалко. Виждаме това намаление и в други райони на събиране, което отчетливо е по-изразено от останалите.

Тук ми беше интересно как тези количества се съпоставят с населението. За целта използвах данните на Софияплан за 2020. Опитах се да ги комбинирам възможно най-точно спрямо описаните горе региони. Така получаваме следната карта. Тя показва колко килограма боклук изхвърля всеки от жителите в този регион изхвърля всеки месец.

На следващата графика ще видите същите данни и как се променят през времето. Доколкото има някаква динамика, тя по-скоро върви в паралел, с изключение на Красна поляна, където има сериозен скок около времето, когато се е депонирало голямо количество отпадъци през 2023-та.

Тук интересен въпрос е колко курсове на камионите на частни фирми са били направени през времето и колко тона боклуци са донесли. От графиките горе изглежда, че няма динамика, но в следващата графика показвам каква е промяната от януари 2024 до сега спрямо същия период на предходната година. Докато в началото на 2024-та е било повече, със завишаването на проверките броят им спада значително.

Интересно е и производството на РДФ – това е ефективно гориво направено от боклуци със съответни спецификации и обработени за намаляване на емисиите. Те се продават с печалба за общината. Тук сравнявам първите 13 седмици от всяка от последните три години, за които получих данни и се вижда сериозен скок в последните няколко, както и доста повече през 2025-та като цяло. Именно тези бали гориво от боклук снимаха едни общински съветници възмутено наскоро. Те всъщност показват какъв трябва да е един от положителните резултати от това предприятие.

Дискусия

Първо, трябва да разберем, че числата, които виждаме горе и се публикуват редовно на страницата на СПТО показват какво количество боклук се донася дневно в предприятието. Между нашите кофи и общинското предприятие отговорност носят фирми, на които се плаща баснословни суми да се грижат за това да е чисто и да се рециклира възможно най-много. За следене дали го спазват пък отговаря инспектората към СО. За целта правят проверки, следят ги с GPS и дронове.

От част от данните и разговорите с СПТО се разбра, че всъщност количеството боклук е сравнително постоянно през годината. Има няколко пика и спад, например след новогодишните празници или през лятото, но те са значително по-малки, отколкото смятаме. От това тяхно наблюдение излизат няколко важни извода.

Вариациите в броя курсове на камиони за боклук и тонажа им през времето се дължат в голяма степен на опити за измама. Станаха известни няколко такива схеми със строителни отпадъци, такива от производства, а наскоро и боклук от други общини. Доколкото винаги ще има известни вариации заради графика им по седмици спрямо получените данни на месечна база, това не обяснява промяната с над 20% в някои периоди. Единствено на база тези числа обаче не може да посочим коя фирма мами, защото след края на 2023-та е имало множество проверки и акции за проверка на боклука на отделни камиони и цели маршрути. Имало е дни с по няколко паралелни проверки на самото предприятие от всякакви държавни органи и други, в които са имали възможност да контролират точно какви отпадъци се внасят като ги пръснат на плаца. Именно с последните са откривали опасните медицински отпадъци от няколко болници.

Медицински отпадъци в сиви контейнери от столична болница от декември 2024

Продължаваме с това, че няма логика да има толкова голяма разлика между боклука създаван на година на всеки човек живеещ в различни региони на града. Би следвало да е същия. В този смисъл картата, която пуснах горе показва не, че някои софиянци изхвърлят повече от други, а дава натрупан ефект от три фактора.

Първият е, че навярно данните за населението не са верни. Числата, които взех, са прогноза за 2020-та, но не намерих други с достатъчно добра разбивка на ниво квартали. Отделно самите маршрути на фирмите събиращи боклук не покриват винаги цели квартали, а разпределението на хората в кварталите не е еднакво. Населението несъмнено се е променило за годините от изготвянето на оценката и най-вече се е преместило в рамките на града. Всъщност, именно тази динамика на промяна на заселването и разпределението из града именно е един от основните проблеми на т.н. презастрояване, за което често говорим. Така част от разминаването в килограмите боклук в сиви контейнери на човек отчита отчасти грешките в оценката на населението. Възможно е, разбира се, в някои региони хората да са по-отговорни и да изхвърлят по-голяма част от пластмасата, хартията и стъклото където трябва, за да се рециклира. Не може да го кажем обаче това заради следващите два недостатъка.

Вторият е заради черното петно между сивите кофи и кантара на предприятието. Това са фирмите и камионите, които пренасят този боклук. Както стана въпрос, има немалко измами, извозване на чужди отпадъци или опасен боклук. Това се добавя към общия тонаж и дори да не става въпрос за огромни количества, освен, че загубите за общината се измерват в десетки милиони, изкривява и данните за това, което виждаме в сивите контейнери.

Не на последно място се случва твърде често да се намират строителни отпадъци, едрогабаритни и други, които не следва да се пренасят, но се прави заради липса на контрол от страна на въпросните фирми и мотивацията им да вкарват повече тонове към сметката.

Общински съветници от ГЕРБ и БСП се снимат с РДФ готов за продажба

Всичко това събрано заедно ни показва, че числата от СПТО в последните над 50 месеца сами по себе си не показват къде какви нарушения е имало. Показват значително по-висока степен да обработване на отпадъците спрямо депониране. Показват ясно, че има значително увеличение на РДФ и намаление на броя курсове към предприятието. Кампанийността на проверките, хващането на нови и нови злоупотреби от фирмите докарващи боклук, които изглежда са били масова практика в миналото, както и сравнително малките като обем, но проблеми като съдържание количества опасни отпадъци внасят шум в данните, които не могат да се видят с тези числа.

Много повече информация има в Национална информационна система отпадъци, където всеки камион с тегло се отчита поотделно. Имаше коментари от МОСВ, че не били въвеждани данните от общината там, но числата горе извадени по същото време като изказването именно от тази система показват съвсем друго. Отделно координатите на камионите в реално време ще покажат кой боклук къде се носи и ще дадат много по-добри индикации за измами – например курсове до нерегламентирани сметища или директно от строителни площадки до предприятието.

Всъщност, въпреки продължителен отпор от съветници от ГЕРБ/СДС и ВМРО, все пак миналата седмица беше гласувано предложение от Столична община да се публикуват в реално време данните на градския транспорт – координати, закъснение и график и прочие. Това все още не включва Метрополитен, защото отказват да сътрудничат на общината по много начини. Ако се публикуват по подобен начин в реално време данните на камионите за смет – както тези от сивите контейнери, така и тези за жълтите и зелените, освен, че ще виждаме в реално време какво се случва с боклука на града и ще правим изводи и анализи, ще може да виждаме кои квартални улици са блокирани кога заради кой камион на фирма длъжна да чисти града ни. Същото може би и със снегорините зиме, които също имат GPS-и за следене.

Както често казвам, данните и прозрачността, каквато виждаме в случая от СПТО, по-често ни дават възможност да задаваме по-добри и точни въпроси, отколкото сами по себе си да дават отговорите. Системата на събиране, оползотворяване, горене и депониране на боклука е изключително сложна и за нея отговарят множество институции, включително няколко министерства и агенции, независимо дали последните искат да си признаят или не. Искаме някой да реши тези проблеми, боклука да го няма, да не ни пречат сутрин камионите, да не ни шумят през нощта, да не се краде от общинските средства и да не се замърсява земя и води. Нормално е да го искаме, но зад тези искания има много процеси, подробности, схеми и история, за които трябва да научим преди да разберем кой носи отговорност и кой ни лъже от екрана, министерското кресло или скамейката в СОС.

The post Данните за боклука на София, какво научаваме и какво не от него first appeared on Блогът на Юруков.

Тръмп: CBS трябва да си загубят лицензията! FCC да наложи максимални наказания!

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Заслужава да се отбележи серия от съобщения на президента Тръмп, защото и в САЩ телекомуникационният регулатор взема независими решения по закон.

Делото на Сара Пейлин срещу New York Times започва повторно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Делото на Пейлин срещу New York Times беше предизвикано от редакционна статия , която според адвокатите на Пейлин я обвинявала в подстрекаване към убийство при стрелбата в Тусон, Аризона, при която загинаха шестима души и имаше ранени.

Консерваторите се надяват да използват случая, за да преобърнат защитата за медиите отпреди шест десетилетия, предоставена от решениета на ВС по делото Съливан срещу Таймс за клевета. В съответствие с това решение летвата за доказване на клевета е висока за публични фигури като Пейлин – бивш губернатор, кандидат за вицепрезидент и гласовит поддръжник на президента Тръмп, казват медиите.

Но сега обстановката е променена, повече за делото тук.

САЩ: Meta в знаков антитръстов процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Meta се изправя срещу федералното правителство в знаков антитръстов процес заради твърдения, че нарушава конкуренцията с придобиването на Instagram и WhatsApp.

Делото FTC v Meta – за първи път ще се опита да докаже, че компанията е нарушила закона, за да запази монопола си в социалните мрежи. Според медиите FTC планира да представи имейл от 2008 г. , в който Зукърбърг казва: “По-добре е да се купи, отколкото да се конкурираш” и бележка от 2012 г., в която пише, че мотивацията му за закупуване на Instagram е “неутрализирането на потенциален конкурент”.

Тезата на компанията е, че е изправена пред широка конкуренция в социалните медии от TikTok, Snap, Reddit и LinkedIn и че регулаторите са одобрили придобиванията.

Според NYT регулаторът има двупартийна подкрепа, като Google, Meta, Amazon и Apple са изправени пред въпроси относно властта си да контролират начините, по които потребителите пазаруват, намират информация и комуникират.

Зукърбърг е забелязан в Белия дом на 2 април. Медиите обясняват, че в нормални времена президентът няма отношение към делото, но независимостта на FTC в момента е под съмнение, пише Политико. Много жалко. Жалко и за Meta, полага усилия да се хареса на Белия дом и дори са добавили нови политически подходящи хора в борда си – “Дина Пауъл Маккормик, съветник на Тръмп до скоро, е още един знак за привеждането на Мета в съответствие с републиканците”.

Министерството на правосъдието миналата година спечели антитръстово дело срещу Google за монополизиране на търсенето в интернет, а процесът за определяне как да се поправи този монопол е планиран да започне на 21 април. Google също очаква решение на съдия в отделен процес заради твърдения, че нарушава конкуренцията на пазара на рекламните технологии.

МП съди и Apple заради твърденията, че потребителите нямат свободата да напуснат екосистемата на компанията. А регулаторът FTC съди Amazon за монопол в онлайн търговията на дребно.