Конституционен съд: Решение № 8/ 2026 г. за достъпа до трафични данни за нуждите на произведства по ЗЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2025 г. законодателят реши да даде на Комисията за защита на конкуренцията достъп до трафични данни. Беше напълно ясно, че такова правомощие не е в съответствие с Конституцията. За докладчик беше определена Павлина Панова.

Вече е известно решението, новите разпоредби са обявени за противоконституционни. Но има различия в мотивите.

Според мнозинството, анализът за пропорционалност по настоящото дело изисква проверка дали степента на намеса в правото на свобода и тайна на кореспонденцията не надхвърля необходимото за постигане на преследваната с ограничителната мярка цел. Подобна сериозна намеса в защитено от основно право пространство като тази, която предвижда запазване на трафични данни, ще е пропорционална само ако насрещният интерес е също толкова значим от гледна точка на конституционния ценностен ред. За да отговаря на изискването за съразмерност, е необходимо произтичащият от оспорената уредба достъп до трафични данни да служи на изключително важни цели от обществен интерес, заложен в ценностната система на Основния закон, като например преследване на тежки престъпления, и да съответства на специалните изисквания относно ограничаване на засегнатите от такъв достъп основни права. Това не се установява, следователно намесата не е в съответствие с Конституцията.

Според Соня Янкулова, чието становище е приведено по-долу изцяло, нарушена е тайнаат ан кореспонденцията на основание, различно от посочените в Конституцията – което е достатъчно за противоконституционност:

За мен няма съмнение, че трафичните данни са част от широкото разбиране на правото на „личен живот“, което в своята практика Конституционният съд разглежда като един комплекс от права – в случая от правото на неприкосновеност на личния живот по смисъла на чл. 32, ал. 1 и правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Конституцията (Решение № 8 от 2019 г. по к.д. № 4/2019 г.). Правото на неприкосновеност на личния живот и правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията са неотменими права, но конституционният законодател изрично е уредил ограничение на правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията. Съгласно чл. 34, ал. 2 от Конституцията правото на неприкосновеност на свободата и тайната на кореспонденцията е допустимо да бъде ограничавано, но само когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления, и то след разрешение на съдебната власт.

Народното събрание е органът, който по Конституция чрез Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс определя наказателната политика на държавата, като неговата дискреционна свобода „свършва там, където започва защитеното от Основния закон пространство от ценности и принципи“ (Решение № 13 от 2022 г. по к.д. № 8/2022 г.; Решение № 4 от 2025 г. по к.д. № 29/2025 г.).

С оспорените разпоредби законодателят е допуснал ограничаване на правото на тайната на кореспонденцията (във вида на процесните трафични данни) не за предотвратяване на тежко престъпление след разрешение на съдебната власт, а за нарушение на конкуренцията, което нарушение самият той е дефинирал като административно (чл. 99, ал. 1 ЗЗК).

Нарушаването на неприкосновеността на тайната на кореспонденцията на основание, различно от уреденото в Конституцията, според мен е достатъчно за установяване на противоконституционност на оспорените разпоредби. В този случай не е необходимо прилагането на общия стандарт за преценка на конституционната допустимост на законово ограничаване на основно право – дали накърнява същностното ядро на правото и дали е спазен принципът на пропорционалност, тъй като законодателят изрично е установил единствено допустимото основание за това ограничаване. Проверката за конституционна допустимост на законово ограничаване на основно право е необходима тогава, когато в Конституцията няма изрично посочено основание, при което ограничаването на основното право е допустимо, или когато законодателят се е позовал на конституционно допустимото основание (например Решение № 2 от 2015 г. по к.д. № 4/2014 г.).

По изложеното подписвам решението с настоящото становище.”

ССБ: Относно използването на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В открито писмо Съюзът на съдиите в България се обръща към министър-председателя във връзка със станалите през последните години обществено достояние множество данни, които пораждат сериозни съмнения относно конкретната необходимост от използване на специални разузнавателни средства по отношение на съдии, прокурори и следователи, както и за това доколко са ефективни предвидените в закона институционални гаранции срещу злоупотребата с тези извънредни и тайни способи за събиране на информация.

Анализът на Българския хелзинкски комитет „Подслушвано правосъдие“ очерта тревожна тенденция на системно използване на специални разузнавателни средства спрямо магистрати при изключително ограничен последващ наказателноправен резултат.

Наред с това, в общественото пространство бяха публикувани журналистически разследвания, включително серията „Корупция Лийкс“, съдържащи информация за искания за прилагане на СРС спрямо съдии и други магистрати, мотивирани с твърдения за изключително тежки престъпления, без впоследствие да е известно да са последвали обвинения или осъдителни съдебни актове по описаните фактически положения.

Публикациите, известни като „Корупция Лийкс“ изискват държавата да предостави институционален отговор на два основни въпроса: дали публикуваните материали съответстват на реално съществуващи архивни документи и ако това е така, спазени ли са всички законови изисквания за тяхното използване, достъп до тях, съхраняване и защита.

Според ССБ министър – председателят разполага както с компетентността, така и със задължението да възложи извършване на цялостен междуинституционален анализ относно използваните специални разузнавателни средства спрямо съдии, прокурори и следователи, който да обхване следните въпроси:

  • броя на исканията, разрешенията и реално приложените СРС спрямо
    магистрати;
  • институциите и длъжностните лица, инициирали исканията;
  • характера и конкретността на фактическите основания, въз основа на
    които са били отправяни исканията;
  • броя на отказите за разрешаване на СРС;
  • съотношението между приложените СРС, изготвените веществени
    доказателствени средства, образуваните наказателни производства,
    внесените обвинителни актове и постановените осъдителни присъди;
  • продължителността на прилагането на СРС и случаите на
    многократно продължаване на разрешенията;
  • практиката относно унищожаването на първичната информация и
    контрола върху този процес;
  • режима на съхраняване на веществени доказателствени средства,
    когато не е образувано наказателно производство;
  • наличието на повтарящи се модели при заявителите, използваните
    мотиви и оперативните основания;
  • наличието на достатъчни гаранции, че информацията, събрана чрез
    СРС спрямо магистрати, не е използвана за цели извън тези, за които
    е разрешено прилагането им;
  • необходимостта от законодателни изменения за засилване на
    гаранциите срещу злоупотреба.
    Считаме, че анализът следва да бъде извършен при максимална
    прозрачност, с участие на компетентните институции и при възможност – с
    участието на представители на професионалната общност, академичните
    среди и правозащитните организации, така че неговите резултати да се ползват с обществено доверие.

Александър Кашъмов: Къде е архивът на антикорупционната комисия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След гостуване на Александър Кашъмов в Нова телевизия, Дневник извежда в заглавие темата за архива на антикорупционната комисия. Поради важността на въпроса ето част от публикацията с автор Георги Пауновски:

“След закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) в началото на февруари тази година без ясни мотиви, възниква сериозният въпрос къде е отишъл архивът на комисията”, каза днес по “Нова телевизия” адвокат Александър Кашъмов от програмата “Достъп до информация”. По думите му вече има спечелени дела по Закона за достъп до обществена информация, но наследникът на КПК – Сметната палата – отговаря, че не разполага с търсената информация. От ГДБОП също има писма, че не притежават тези материали. “Ако ги няма в Сметната палата, ако ги няма и в ГДБОП, тогава стои големият въпрос: Кой ги притежава? В частни ръце ли е? В ДАНС ли е? Или на някакво трето място?”, попита Кашъмов. Той допусна, че част от архива може да е в ДАНС, тъй като при разформироването на КПК една част от структурата е преминала именно там. Адвокатът не изключи и възможността част от чувствителната информация формално да е унищожена, но реално да е попаднала в частни ръце.

Според Кашъмов новият председател на ДАНС трябва да даде ясен отговор къде се намира този архив, защото става дума за огромен масив информация, събиран от 2018 г. насам – от създаването на КПКОНПИ, през КПК, до последващото ѝ закриване и прехвърляне на функции към други институции.$

Втори доклад относно системните рискове за много големите онлайн платформи и търсачки съгласно Законодателния акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Всяка година Съветът за цифрови услуги и Европейската комисия публикуват доклад относно системните рискове за много големите онлайн платформи (VLOP) и търсачките (VLOSE) в Европейския съюз.

Text "Digital Services Act" inside a white triangle inside a white triangle against a pink background.

В току-що излезлия втори доклад по DSA се посочват системните рискове, като например разпространението на незаконно съдържание или заплахите за основните права, които възникват на много големи онлайн платформи. В него също така се прави преглед на мерките за смекчаване, предприети от платформите за противодействие на установените рискове.

Докладът предоставя отправна точка за разбиране на системните рискове в ЕС и представлява ключов инструмент за прозрачност и отчетност, който в крайна сметка допринася за по-безопасна и по-надеждна онлайн среда.

Подчертават се рисковете за децата и младите хора онлайн и как Законодателният акт за цифровите услуги изгражда ефективен дългосрочен подход за борба с тези рискове.

Google Android: Съдът на ЕС потвърди глобата на Google за 4,1 млрд. евро

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Съдът на ЕС потвърди глоба от 4,1 млрд. евро срещу Google, наложена от ЕК за злоупотреба с господстващото положение на мобилната операционна система Android. Решението потвърждава констатацията на Европейската комисия за злоупотреба с Android с цел укрепване на пазарната позиция на Google Search, браузъра Chrome и други продукти на Google. В позиция на неправителствената организация за цифрови права EDRi се казва, че “Въпреки че това решение е мощно утвърждаване на антитръстовите усилия на Европейската комисия, които ще нарушат монополните практики на Big Tech, това също е напомняне колко важна е ролята на Законодателния акт за цифровите пазари #DMA”. Това решение урежда многодишен спор, започнат от FairSearch, лобистка група на конкуренти на Google.

DMA трябва да направи тези десетилетни съдебни битки ненужни, като забрани на gatekeepers като Google определени практики аз злоупотреба с господстващо положение.

Решението на Съда на ЕС: Жалбата, подадена от Google и неговата компания майка Alphabet срещу решението на Общия съд, е отхвърлена, включително се потвърждава наказанието, наложено за злоупотребата на Google Search с господстващо положение в контекста на операционната система Android.

Очаква се решение на ЕК по придобиването на Warner Bros Discovery от Paramount

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 22 юли се очаква решение на ЕК по придобиването на WBD от Paramount. Сделката е за около 100 милиарда евро и предизвиква редица опасения и в САЩ, и в Европа. Споразумението за мегасделката, подписано през февруари след продължителна битка с Netflix, ще обедини активи на Paramount, включително CBS, CBS News, Paramount Pictures и Paramount+ с HBO и HBO Max на WBD, Warner Bros. Pictures, CNN, TNT, TBS, HGTV и др.

„Работим конструктивно с Комисията от осем месеца и сме уверени, че взехме предвид всички опасения, изразени в предварителната оценка на Европейската комисия“, се казва в изявление на Paramount. „Очакваме с нетърпение да продължим да работим конструктивно с Европейската комисия и всички останали регулаторни агенции, докато те напредват в процеса си на преглед за тази сделка.“ Paramount е информирал ЕК за готовност за отстъпки, изданията ги свързват с разпространението на филми в Европа поради опасения, изразени от европейската киноиндустрия.

Министерството на правосъдието на САЩ разреши сделката, но Paramount може да бъде изправена пред препятствие, тъй като Калифорния, Ню Йорк и други американски щати подготвят съдебен иск, за да я блокират, съобщават източници на Reuters.

София през 1995г.

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Това е точно в най-мутренските и най-мафиотски години. Началото и особено средата на 90-те. Показни разстрели в центъра на града. Групировки. Дебели безврати “бизнесмени” с анцузи. Хора на групички с пистолети на коланите. Чуваш слухове за изчезнали хора и много добре знаеш в коя част на града по кое време може да ходиш и много добре знаеш с хора с какъв външен вид изобщо не трябва да се закачаш. Вече има криза и бедност, но има още година и нещо преди най-голямата криза и обедняване през 96-та.

Аз и връстниците ми може да имаме сантимент към тези времена, но то е само защото бяхме малки и млади и ветрове ни вееха на бели кобили. Няма лоши времена за млади и пълни с планове и стремежи хора.

Но само заради това – не за нещо друго. Нещото друго беше мизерия, нагаждачество и връзкарство. Безизходица. Уродливи остатъци от комунизма, дето се бяха пропили във всички сфери на живота. Да, има ги и днес. Но все пак животът е по-цветен и по-уреден. И днес сме си бедни, но по по-свободен и жизнерадостен начин.

Как се пише: налели или наляли?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише налели. Компаниите, които са налели пари в нашите заводи, искат да печелят – това е разбираемо. Бяхме налели вода в кофи, легени и туби, но режимът продължи и тя вече свърши. Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени […]

Как се пише: джентълменство или джентълментство?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише джентълменство. Думата е образувана от съществителното джентълмен и наставката -ство. У лорд Маунтдраго въпреки грубите му маниери все пак се беше запазило известно джентълменство. (С. Моъм, „Лорд Маунтдраго“) Англичаните винаги са се славили със своето джентълменство.

Как се пише: артгалерия, арт-галерия или арт галерия?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – артгалерия, мн.ч. артгалерии, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и първата от тях не се употребява като самостоятелна дума в българския език. Артгалерия „Дар“ има постоянна експозиция от картини, пластики, стъклописи, керамика и художествена фотография. Големите испански градове могат да се […]