Докато съм работил с отдалечени сървъри и лаптопът ми е служел основно за терминал, инструментите за разработка са станали още по-тежки. Един Eclipse и пуснато AVD и машинката кляка и прегрява. Отново търся, че предния път отидох в офис и нуждата отпадна.
14-15 инча, без оптично, с поне i3, по-евтино, задължително без цифров блок и с разделени групирани F-клавиши – F1 до F4, после малко разстояние и пак така, на групи по 4.
Почти всички отпадат с последните две изисквания. Има само едни ASUS-и, които са ОК, но пък са с по-слаб процесор…
Днес започваме същинското пътешествие на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а днес ще прекосим границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил
Приятно четене:
През Иран с Опел
част трета
От Джолфа през Тебриз до Ардебил
Ислямска република Иран: добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система
Във Въведението (първите две части)на пътеписа разказах за географското положение, историята и населението на Иран. Посочих някои основни данни за икономиката на страната, цените и жизненото равнище. Спрях се на опасностите в тази страна и необходимостта от спазване на религиозните норми по отношение на облеклото и поведението. Споделих своите впечатления от иранците като сърдечни и добронамерени хора. Те се гордеят със страната си и обичат да я обикалят като разглеждат забележителностите. Споменах и за трудностите при пътуване с автомобил, както и за проблемите с ориентирането при намирането на търсените обекти. Не пропуснах да опиша иранската кухня, така като я видях и усетих.
Горепосочените впечатления и описания подкрепих с повече от 40 снимки. Посочих и бюджетните разходи в Иран: 740 лева, похарчени за 17 дни и изминати над 7 хиляди километра.
Първата част на пътеписа завърших със заключението: „Иран се оказа една добре уредена държава с подредени и чисти градове, добронамерени и дружелюбни хора със запазена ценностна система.“.
Влизане от Армения в
Иран
След като при моста над граничната река Аракс бях проверен от руски гранични войски, които съвместно с арменските си колеги осигуряват защитата на границата с Иран, стъпих на територията на ислямската република.
Първата ми среща с тази държава бе ужасно разочароваща
поради хаоса, бюрокрацията и корупцията на границата. След проверка на документите от иранските граничари спрях пред голяма сграда, където са паспортните и митнически служби. Малко почаках на опашка пред гишето за паспортна проверка и стигнах до чиновника, който за 10-тина минути ми въведе данните (включително професия и семейно положение) в тяхната компютърна информационна система. Стигнах до митничаря, който ми каза, че на друго място ще ми оформят Карнет дьо пасаж-а на автомобила.
След като питах на 3-4 места се намери един човек, който ме заведе до друга голяма сграда на около 200 метра и ме предаде в ръцете на съответния служител. Последният ми прибра документите и ме остави да чакам в залата за пътници, където поне имаше климатична инсталация. След близо час чакане същият се върна с поставен печат на карнета, след което отидохме при първата сграда за да ми провери автомобила и багажа. Пътьом ми направи ксерокопие на документите, за което трябваше да дам 1 долар.
[caption id="" align="aligncenter" width="440"] За да ми поставят иранските чиновници този печат, подпис и дата върху Карнет дьо пасаж-а трябваше да чакам почти един час[/caption]
Същият служител ме преведе през една бариера с полицай и ми каза, че мога да излизам от граничната зона и да пътувам. Да, ама не стана така. След 100-тина метра, на последната бариера полицаят ми обясни, че съм нямал някакъв документ и не може да ме пусне. След като не можахме да се разберем, той извика някакъв младеж, с който се върнахме около 300 метра обратно. Наложи се и този младеж да разпита на 3-4 места преди да разбере, че въпросния документ трябва да се издаде от митничаря. Седейки на бюрото си митничарят написа нещо като износна бележка за автомобила.
После, държейки всичките ми документи, написа на края на един вестник „50$“. Възмутих се за какво да му давам 50 долара, след като всичко ми е наред. Тогава той стана от бюрото си и каза да отиваме при колата. Накара ме да извадя целия багаж на земята и започна да рови по чантите. Като стигна до кутията с лекарства се захвана да ги разглежда едно по едно и да пита „дрога, наркотик?“. Намерих в речника си думата „лекарство“ на фарси и му я показах, но той невъзмутимо продължи да повтаря „дрога, наркотик, ...“. Виждайки, че се изнервям, митничарят написа на една от кутийките с хапчета „10$“.
С облекчение му дадох 10 долара,
а той ми върна документите, включително заветната износна бележка. С младежа, който ме доведе при митничаря, отидохме до изходната бариера, полицаят взе бележката и каза, че сега вече всичко е наред. Младежът ми поиска 10 долара за това, че ме е завел където трябва за да получа износната бележка. Дадох му 5 долара и му казах, че стигат за работата, която е свършил.
След близо 3 часа разправии напуснах граничната зона и можех да започна
обиколката на Ислямска република Иран
С първите километри в тази страна ме посрещнаха голи планински баири и палещо слънце. ▼
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Между Армения и Табриз[/caption]
Пътят се виеше покрай граничната река, където след няколко километра свърши Армения и започна
азербайджанския анклав Нахичеван*,
разположен между Иран и Армения. Поради продължаващия конфликт за Нагорни Карабах достъпът през Армения е невъзможен и азерите осъществяват връзката с анклава през иранска територия. Често се разминавах с азербайджански камиони КАМАЗ, а пък на доста места табелите бяха изписани освен на фарси и английски, така също и на руски език.
След 30-тина километра видях първата бензиностанция, но там продаваха само бензин, докато моят опел е с дизелов двигател. Оказа се, че в Иран бензиностанциите са доста малко, обикновено в началото и края на градовете.
Джолфа
15-хилядният Джолфа е на 65 километра от граничния пункт с Армения. Това малко градче запомних само с две неща: големия пазар в покрайнините и първото зареждане с гориво в Иран. Пазара си го обясних с наличието на граничен КПП с Нахичеван и многото азери, които вероятно идват да пазаруват в града. Зареждането с гориво на бензиностанцията в Джолфа беше първото ми приятно изживяване в Иран защото разбрах, че ще плащам по 28 стотинки за 1 литър дизелово гориво.За 12 лева си напълних резервоара и спокойно продължих по предварително начертания маршрут. 28 стотинки е цената за чужденци, докато за иранците дизелът е субсидиран и литъра струва само 12 стотинки.
Пътят на юг към Тебриз минава покрай хълмове с розов цвят и близо до така наречения Каньон на червените скали. ▼
[caption id="" align="aligncenter" width="618"] Каньон на червените скали[/caption]
Кандован
Това село е известно с уникалните си скални образувания, формирани в резултат на ерозионни процеси след изригването на вулката Саханд преди 11 хиляди години. Дупките и пещерите са разширявани с дълбане и са използвани за жилища от векове, тъй като са естествен изолатор, прохладни през лятото и топли през зимата. През последното столетие са изграждани пристройки към пещерните жилища, както и самостоятелни тухлени къщи за растящите семейства.
Скалите с издълбани в тях жилища напомнят на Кападокия в Турция, скалния Горис в Армения и имат далечна прилика с нашите Белоградчишки скали. Поредицата от ерозионни скали прилича на множество конуси от фунийки със сладолед, подредени една до друга.
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Скалното село Кандован[/caption]
Скалите са достатъчно здрави, за да служат като стени и подове на къщите. Повечето от пещерните домове имат два до четири етажа. В типичното четириетажно пещерно жилище първият етаж обикновено служи като подслон за животните, следващите два етажа са за живеене, а на последният етаж се складират храна и вода. Някои от кулите, в които живеят цели семейства, са свързани помежду си с тунели.
В селото има извор с минерална вода и хората се редяха на опашка за да си пълнят бутилките.
[caption id="" align="aligncenter" width="567"] Сувенири[/caption]
Туристическият бизнес със сувенири и всевъзможни други неща процъфтява
Оску
Със своите 25 хиляди жители Оску не впечатлява, но е удобна спирка по пътя към Кандован и обратно.
[caption id="" align="aligncenter" width="645"] Оску[/caption]
Спрях да пренощувам край горичка в покрайнините на града, но към 2 часа през нощта ме събудиха полицаи. Бяха много любезни и ме заведоха до оформената зона за безплатно къмпингуване на туристи с тоалетни, чешми и ел.контакти.
Тебриз
Тебриз е с население 1,6 милиона и е административен център на провинция Азербайджан.
Градът е бил столица на няколко династии владетели,
започвайки от Атропатидите през IV век пр.н.е. Като столица на ханство Илханат достига своя най-голям разцвет при хан Газах в края на 13-ти век. Географското му положение в западната част на страната и близостта му със съседните страни го прави център на реформаторски движения и основна движеща сила на Персийската конституционна революция1905 – 1911 години, която води до учредяването на парламент в Иран.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Благодарение на многото държавни и чуждестранни инвестиции, градът се утвърждава като
втория по значимост икономически център на страната
след столицата Техеран. В индустриалната зона има машиностроителни предприятия и заводи за производство на трактори, камиони и автобуси. Развито е производството на домакински електроуреди и хранително-вкусовата промишленост(особено шоколад, поради което го наричат „шоколадения град“).
[caption id="" align="aligncenter" width="660"] В парка[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="620"] Сградата на общината[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="626"] Парк Хакани[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="615"] Пешеходната зона[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="531"] Експонати в Азербайджанския музей[/caption]
Сред посетителите на музея имаше и трима ученика, които ме последваха до парка в съседство и ме заговориха. Интересуваха се от къде съм, защо съм дошъл в Иран и какво смятам да разгледам. Казаха, че се радват на един европеец, който се интересува от страната им и ми пожелаха приятно прекарване**.
Една от основните забележителности на Тебриз е
градският покрит пазар,
за който се смята, че е сред най-големите в света. Вписан е от ЮНЕСКО като световно културно-историческо наследство. Покритата площ е 7 квадратни километра.
[caption id="" align="aligncenter" width="639"] Градският покрит пазар[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="639"] Пазарът[/caption]
Ардебил
Ардебил e град в североизточната част на Иран с население близо половин милион души, административен център на едноименната провинция.
През периода 7-ми÷14-ти век това е най-многолюдния ирански град. Ардебилският шейх Сафи ад-Дин дава началото на династията на Сафевидите, а неговите наследници създават теократична държава, в която религиозната и държавна власт са обединени в ръцете на шаха. В края на 15-ти век от тук шах Исмаил I започва кампания за обединяване на Иран и по-късно премества столицата в Тебриз. Днес Ардебил продължава да играе важна роля в икономиката и политиката на Иран.
Основната забележителност в Ардебил е архитектурния комплекс от 16-ти–17-ти век, включващ и
мавзолея на шейх Сафи-ад-Дин
[caption id="" align="aligncenter" width="647"] Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="645"] Мавзолей на шейх Сафи-ад-Дин[/caption]
Очаквайте продължениетоАвгуст ÷ Септември 2012 годинаАвтор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg Снимки: авторът*Забавен детайл, който съм забелязал по турски карти на света и региона – всички анклави и спорни територии, които могат да бъдат наречени „мюсюлмански“ са надлежно отбелязани (като границата е нарисувана в посока на не-мохамеданската територия) – освен Нахичеван, това са Джаму и Кашмир, Северен Кипър, секторът Газа, а доскоро и Косово. Но например никога няма да видите границите на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Нахичеван картографски изглежда като независима държава, а а Северен Кипът изглежда по-голям от гръцки Кипър, от който даже надлежно е „отрязана“ и територията на британската военна база там. Между другото – основно изискване на ЕС за членство е да имаш безспорни граници– бел.Ст.**Признавам си честно, че имам друга теория за този „спонтанен“интерес от страна на „случайни младежи“. В други разкази за Иран също присъства този елемент „едни младежи приятелски ме разпитваха какво търся в страната“. Имайте го предвид :) – бел.Ст.Други разкази свързани с Иран – на картата:За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ!
Красота, казвам ви, красота! Вили ще ни води из почти напълно неизвестни градчета на Тоскана. Е, не съвсем неизвестни, но таман сега е времето да разберете :)Приятно четене:
Малките градчета на Тоскана
Италия е един изключително приятен микс от разнообразна природа, история и традиции, архитектура и изкуство, храна и вино, симпатични хора. Но може би една от най-впечатляващите и най-запомнящите се представи за Италия е образът на Тоскана с нейните красиви пасторални пейзажи, селскостопански ферми и накацалите едва ли не на всеки хълм малки средновековни градчета. Само че повечето от туристите, които идват тук, са привлечени от това, че Тоскана е люлката на Ренесанса и целта им е най-вече Флоренция. Но всеки, който се "излъже" да се разходи из провинцията, остава очарован.
Да допуснем, че вече сте видели Флоренция, Пиза, Сиена и Сан Джиминяно. Е, сeга ви каня на много кратичка разходка в три малки и по-неизвестни градчета на Тоскана. Но това в никакъв случай не ги прави по-безинтересни :)
Кортона
Кортона е едно от най-старите средновековни градчета в района. Чентро сторико, или старата част на градчето, е кацнала на един хълм, от който се разкрива чудесна панорама, която стига дори чак до езерото Тразимено. Новата част се е разпростряла около жп гарата под хълма. Старата Кортона обаче е интересна. Мога да я определя като едно романтично и сладко градче и мисля, че си струва човек да се отбие от пътя си заради него.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Кортона[/caption]
И какво да прави там?
О, нищо изискващо специални усилия - разходка из живописните тесни улички, зазяпване по арки, врати, прозорци и фасади, да се наслади на панорамите към околността. После да пийне едно кафенце или да обядва в някоя тратория. Например на пиацата с Кметството, хем докато си хапваш, можеш и да наблюдаваш какво правят хората в тосканската провинция ;)
После какво? Ами, няколко снимки, с големи усмивки хем пред магазинчето с надпис "Капели и омбрели" /шапки и чадъри/ в единия край на пиацата :D А защо не и една бутилка местно вино да си купите от енотеката до траторията?
[caption id="" align="aligncenter" width="480"] Из уличките на Кортона[/caption]
А кортонци се гордеят и с това, че преди десетина години в тяхното градче е сниман романтичният филм "Под слънцето на Тоскана". Има го с превод в zamunda ... E, на мен ми се видя по-скоро драма с леека романтика. Става за гледане, обаче, хич не е досаден. Впрочем, във филма има по някой кадър и от Тоскана, Позитано и Рим.
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Кортона - В далечината се вижда малко от езерото Тразимено[/caption]
За разлика от повечето други градчета Кортона си има
Театър и Музео Диочезано
Вярно, малък музей с малка колекция, в която обаче има творби и на ренесансовите майстори Синьорели и Фра Анджелико. Всъщност, грешка, има и още един музей -
Музео дел Академия Етруска,
който е разположен в бивше палацо и има смесена колекция от разнообразни картини, етруски артефакти, бижута и... египетски мумии, моля ви се!
Колоди
На около 15-20км от Монтекатини Терме в посока Лука, се намира градчето Колоди.
Навява ли ви някаква асоциация това име? :D Да?
Ето го и него! :D
[caption id="" align="aligncenter" width="600"] В Колоди ви посреща ви един огромен Пинокио[/caption]
Да, то е родното място на дървеното човече Пинокио. По-точно е родното място на майката на автора, Карло Колоди (това е псевдонима му).
Благодарение на хитовата детска книжка "Приключенията на Пинокио", малкото сбутано далеч от главния път градче днес е известно. Всъщност за неговата известност допринася и специално създаденият
Парк Пинокио
И, ако сте с деца, или детето у вас все още е налице, спокойно можете да се отбиете в него и да се позабавлявате. Защото навсякъде из парка има фигури на героите от детската приказка, езерца, въртележки, атракции...
Мисля, че поне един час в този парк би бил доста запомняща се емоция за малчуганите (от 2 до 102 г. ;)
А защо Пинокио е Пинокио, знаете ли? Ееми, щото е дървен! :D
Наистина, името му идва от "pino", което е "бор" на италиански. Но в руския превод на приказката дървеното човече се казва Буратино. Е, може да се каже, че и това име е вярно, понеже Пинокио е дървена кукла, марионетка. А на италиански тези кукли се казват "буратини". Та, тé така, тé :)
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Ако пък вече сте пораснали и "по-възвишени", пак няма да ви е скучно в Колоди, защото тук има и една чудесна ренесансова вила
Палацо Гарцони
с хубави барокови градини: много цветя, фонтани, статуи, интересни стълби, басейни, птици, пеперудки...
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Из градините на Палацо Гарцони - палацото е онази голяма сграда на високото[/caption]
Ако искате, накрая може да се изкачите и до кастелото на баира и да се насладите на панорамата долу.
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Малко от най-старата част на Колоди - кулата отзад е от крепостта[/caption]
Паркът Пинокио и Палацо Гарцони са един срещу друг. Наблизо има и голям паркинг (платен).
А преди да си продължите по пътя, що да не си купите някоя дреболийка за спомен от магазинчето La bottega di Geppetto (Работилницата на Джепето) :)
Тя е точно там, на центъра е, до барчето La brocca della fata /Стомната на феята/
Пък и защо да не пийнете по кафенце и с една топла Focaccia alla pinocchio (фокача ала пинокио) със солчица и розмаринче - спокойно бе, не е дървена :D Напротив, хапнете си я, ей така, без нищо друго, като топъл геврек с кафенцето - мноого е добре. Гаранция! ;)
Мда, като цяло май всичко тук е в синхрон с приказката :)
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Да изплакнем още веднъж очи в градините на Палацо Гарцони[/caption]
Сансеполкро
Сансеполкро е също неголям град и е едно от най-старите селища в Тоскана. Той е с богата история, интересен, спокоен и приятен, без тълпи от туристи. Освен това се гордее, че е родно място на известни личности от Ренесанса, сред които художникът Пиеро дела Франческа. Неговият шедьовър Възкресение /Resurrection/ понастоящем се намира в общинския музей Чивико.
[caption id="" align="aligncenter" width="600"] Пиеро дела Франческа - увековечен с четка и палитра[/caption]
Името Сансеполкро означава "Свят гроб" /Божи/. Селището е наречено така още от основаването си, защото хората, които са го създали, били поклонници, дошли от Светите земи и донесли със себе си камък от църквата при Божи гроб. Така че може да се смята, че сюжетът на картината на Пиеро дела Франческа е като препратка към името на града.
Освен, че се смята за много ценна, картината се прочула още и с това, че по време на II св. война един британски офицер от окупационните войски, Антъни Кларк, по време на сражение, когато получил заповед да обстреля и разруши града, ненадейно си спомнил, че няколко години преди това бил чел една книга за Сансеполкро и ренесансовата картина "Възкресение".
Човекът по принцип не бил кръвожаден и не одобрявал отнемането на човешки живот, и изобщо воденето на войни. Освен това бил и достатъчно интелигентен, за да се светне, че въпросната картина е един от световните шедьоври. И наредил на своя глава прекратяване на сражението. Впоследствие се разбрало, че заради приближаването на група италиански партизани немската войска се била оттеглила. В крайна сметка Сансеполкро не пострадал, както и шедьовърът, а благодарното население впоследствие обявило офицера за герой и кръстило една улица в града на името на Антъни Кларк.
[caption id="" align="aligncenter" width="600"] Из уличките на Чентро сторико[/caption]
Макар и не голям град, в Сансеполкро има няколко музея: Общински музей, Музеят Балестра, Музей на стъклописа, Музей по естествена история, Музеят на дантелата и
Музеят Авока
Този, последният, е малко необичаен, в смисъл, че по-рядко се срещат подобни музеи, но е много интересен и приятен музей. Има колекция от растителни артефакти и проследява развитието на медицината и фармацията. Освен това разполага със стари книги и справочници /от преди векове/, стари аптекарски съдове и инструменти, както и колекции от лечебни растения. Има и една малка секция "Отрови", която, разбира се, е под ключ и има достъп само с гид.
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] В музея Авока[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Витрини със стари хербарии, стари фармакопеи, стари книги[/caption]
Към музея има и магазин за билкова козметика и билкови лекарства, тоалетни принадлежности и литература.
Работно време: април-септември: всеки ден с почивка по обед от 13 до 15 ч. октомври-март: затворен в понеделник вход 8 евро; групи от поне 5 човека - 6 евро
[caption id="" align="aligncenter" width="600"] Из Сансеполкро[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="600"] Из Сансеполкро[/caption]
Не е задължително непременно да знаете езика на местните. Те са добронамерени и ще се постараят да ви упътят. А доста от по-младите хора могат да говорят разбираем английски.
Удобно е, да, но не необходимо непременно да разполагате с кола. ЖП мрежата в Италия е много добре развита, както и автобусният транспорт. Няма проблем и с нощуването - има хотели от всякакъв калибър, къщи/вили/ферми, предлагащи нощувки. Достатъчно е да имате малко време и пари, и много повече желание за приключения (в добрия смисъл) ;)
И малко гледки и пейзажи от Тоскана за ценителите, ето тук
Автор и снимки: Вили
Автор: ВилиСнимки: авторът и АнжелоДруги разкази свързани с Тоскана – на картата:За подробности кликайта на ЗАГЛАВИЕТО горе!
Красота, казвам ви, красота! Вили ще ни води из почти напълно неизвестни градчета на Тоскана. Е, не съвсем неизвестни, но таман сега е времето да разберете :)Приятно четене:
Малките градчета на Тоскана
Италия е един изключително приятен микс от разнообразна природа, история и традиции, архитектура и изкуство, храна и вино, симпатични хора. Но може би една от най-впечатляващите и най-запомнящите се представи за Италия е образът на Тоскана с нейните красиви пасторални пейзажи, селскостопански ферми и накацалите едва ли не на всеки хълм малки средновековни градчета. Само че повечето от туристите, които идват тук, са привлечени от това, че Тоскана е люлката на Ренесанса и целта им е най-вече Флоренция. Но всеки, който се "излъже" да се разходи из провинцията, остава очарован.
Да допуснем, че вече сте видели Флоренция, Пиза, Сиена и Сан Джиминяно. Е, сeга ви каня на много кратичка разходка в три малки и по-неизвестни градчета на Тоскана. Но това в никакъв случай не ги прави по-безинтересни :)
Кортона
Кортона е едно от най-старите средновековни градчета в района. Чентро сторико, или старата част на градчето, е кацнала на един хълм, от който се разкрива чудесна панорама, която стига дори чак до езерото Тразимено. Новата част се е разпростряла около жп гарата под хълма. Старата Кортона обаче е интересна. Мога да я определя като едно романтично и сладко градче и мисля, че си струва човек да се отбие от пътя си заради него.
[caption id="" align="aligncenter" width="576"] Кортона[/caption]
И какво да прави там?
О, нищо изискващо специални усилия - разходка из живописните тесни улички, зазяпване по арки, врати, прозорци и фасади, да се наслади на панорамите към околността. После да пийне едно кафенце или да обядва в някоя тратория. Например на пиацата с Кметството, хем докато си хапваш, можеш и да наблюдаваш какво правят хората в тосканската провинция ;)
После какво? Ами, няколко снимки, с големи усмивки хем пред магазинчето с надпис "Капели и омбрели" /шапки и чадъри/ в единия край на пиацата :D А защо не и една бутилка местно вино да си купите от енотеката до траторията?
[caption id="" align="aligncenter" width="480"] Из уличките на Кортона[/caption]
А кортонци се гордеят и с това, че преди десетина години в тяхното градче е сниман романтичният филм "Под слънцето на Тоскана". Има го с превод в zamunda ... E, на мен ми се видя по-скоро драма с леека романтика. Става за гледане, обаче, хич не е досаден. Впрочем, във филма има по някой кадър и от Тоскана, Позитано и Рим.
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Кортона - В далечината се вижда малко от езерото Тразимено[/caption]
За разлика от повечето други градчета Кортона си има
Театър и Музео Диочезано
Вярно, малък музей с малка колекция, в която обаче има творби и на ренесансовите майстори Синьорели и Фра Анджелико. Всъщност, грешка, има и още един музей -
Музео дел Академия Етруска,
който е разположен в бивше палацо и има смесена колекция от разнообразни картини, етруски артефакти, бижута и... египетски мумии, моля ви се!
Колоди
На около 15-20км от Монтекатини Терме в посока Лука, се намира градчето Колоди.
Навява ли ви някаква асоциация това име? :D Да?
Ето го и него! :D
[caption id="" align="aligncenter" width="600"] В Колоди ви посреща ви един огромен Пинокио[/caption]
Да, то е родното място на дървеното човече Пинокио. По-точно е родното място на майката на автора, Карло Колоди (това е псевдонима му).
Благодарение на хитовата детска книжка "Приключенията на Пинокио", малкото сбутано далеч от главния път градче днес е известно. Всъщност за неговата известност допринася и специално създаденият
Парк Пинокио
И, ако сте с деца, или детето у вас все още е налице, спокойно можете да се отбиете в него и да се позабавлявате. Защото навсякъде из парка има фигури на героите от детската приказка, езерца, въртележки, атракции...
Мисля, че поне един час в този парк би бил доста запомняща се емоция за малчуганите (от 2 до 102 г. ;)
А защо Пинокио е Пинокио, знаете ли? Ееми, щото е дървен! :D
Наистина, името му идва от "pino", което е "бор" на италиански. Но в руския превод на приказката дървеното човече се казва Буратино. Е, може да се каже, че и това име е вярно, понеже Пинокио е дървена кукла, марионетка. А на италиански тези кукли се казват "буратини". Та, тé така, тé :)
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Ако пък вече сте пораснали и "по-възвишени", пак няма да ви е скучно в Колоди, защото тук има и една чудесна ренесансова вила
Палацо Гарцони
с хубави барокови градини: много цветя, фонтани, статуи, интересни стълби, басейни, птици, пеперудки...
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Из градините на Палацо Гарцони - палацото е онази голяма сграда на високото[/caption]
Ако искате, накрая може да се изкачите и до кастелото на баира и да се насладите на панорамата долу.
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Малко от най-старата част на Колоди - кулата отзад е от крепостта[/caption]
Паркът Пинокио и Палацо Гарцони са един срещу друг. Наблизо има и голям паркинг (платен).
А преди да си продължите по пътя, що да не си купите някоя дреболийка за спомен от магазинчето La bottega di Geppetto (Работилницата на Джепето) :)
Тя е точно там, на центъра е, до барчето La brocca della fata /Стомната на феята/
Пък и защо да не пийнете по кафенце и с една топла Focaccia alla pinocchio (фокача ала пинокио) със солчица и розмаринче - спокойно бе, не е дървена :D Напротив, хапнете си я, ей така, без нищо друго, като топъл геврек с кафенцето - мноого е добре. Гаранция! ;)
Мда, като цяло май всичко тук е в синхрон с приказката :)
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Да изплакнем още веднъж очи в градините на Палацо Гарцони[/caption]
Сансеполкро
Сансеполкро е също неголям град и е едно от най-старите селища в Тоскана. Той е с богата история, интересен, спокоен и приятен, без тълпи от туристи. Освен това се гордее, че е родно място на известни личности от Ренесанса, сред които художникът Пиеро дела Франческа. Неговият шедьовър Възкресение /Resurrection/ понастоящем се намира в общинския музей Чивико.
[caption id="" align="aligncenter" width="600"] Пиеро дела Франческа - увековечен с четка и палитра[/caption]
Името Сансеполкро означава "Свят гроб" /Божи/. Селището е наречено така още от основаването си, защото хората, които са го създали, били поклонници, дошли от Светите земи и донесли със себе си камък от църквата при Божи гроб. Така че може да се смята, че сюжетът на картината на Пиеро дела Франческа е като препратка към името на града.
Освен, че се смята за много ценна, картината се прочула още и с това, че по време на II св. война един британски офицер от окупационните войски, Антъни Кларк, по време на сражение, когато получил заповед да обстреля и разруши града, ненадейно си спомнил, че няколко години преди това бил чел една книга за Сансеполкро и ренесансовата картина "Възкресение".
Човекът по принцип не бил кръвожаден и не одобрявал отнемането на човешки живот, и изобщо воденето на войни. Освен това бил и достатъчно интелигентен, за да се светне, че въпросната картина е един от световните шедьоври. И наредил на своя глава прекратяване на сражението. Впоследствие се разбрало, че заради приближаването на група италиански партизани немската войска се била оттеглила. В крайна сметка Сансеполкро не пострадал, както и шедьовърът, а благодарното население впоследствие обявило офицера за герой и кръстило една улица в града на името на Антъни Кларк.
[caption id="" align="aligncenter" width="600"] Из уличките на Чентро сторико[/caption]
Макар и не голям град, в Сансеполкро има няколко музея: Общински музей, Музеят Балестра, Музей на стъклописа, Музей по естествена история, Музеят на дантелата и
Музеят Авока
Този, последният, е малко необичаен, в смисъл, че по-рядко се срещат подобни музеи, но е много интересен и приятен музей. Има колекция от растителни артефакти и проследява развитието на медицината и фармацията. Освен това разполага със стари книги и справочници /от преди векове/, стари аптекарски съдове и инструменти, както и колекции от лечебни растения. Има и една малка секция "Отрови", която, разбира се, е под ключ и има достъп само с гид.
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] В музея Авока[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="640"] Витрини със стари хербарии, стари фармакопеи, стари книги[/caption]
Към музея има и магазин за билкова козметика и билкови лекарства, тоалетни принадлежности и литература.
Работно време: април-септември: всеки ден с почивка по обед от 13 до 15 ч. октомври-март: затворен в понеделник вход 8 евро; групи от поне 5 човека - 6 евро
[caption id="" align="aligncenter" width="600"] Из Сансеполкро[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="600"] Из Сансеполкро[/caption]
Не е задължително непременно да знаете езика на местните. Те са добронамерени и ще се постараят да ви упътят. А доста от по-младите хора могат да говорят разбираем английски.
Удобно е, да, но не необходимо непременно да разполагате с кола. ЖП мрежата в Италия е много добре развита, както и автобусният транспорт. Няма проблем и с нощуването - има хотели от всякакъв калибър, къщи/вили/ферми, предлагащи нощувки. Достатъчно е да имате малко време и пари, и много повече желание за приключения (в добрия смисъл) ;)
И малко гледки и пейзажи от Тоскана за ценителите, ето тук
Автор и снимки: Вили
Автор: ВилиСнимки: авторът и АнжелоДруги разкази свързани с Тоскана – на картата:За подробности кликайта на ЗАГЛАВИЕТО горе!
След днешния жребий за Купата на Лигата вече са известни първите два мача на „Куинс Парк“ от новия сезон. В първия кръг от този турнир „паяците“ ще гостуват в Кърколди на първодизионния „Рейт Роувърс“. По-рано пък беше определен и съперникът на „Куинс“ в турнира за Чалиндж къп, като това е коравият отбор на „Еър Юнайтед“, който показва много добра форма в контролните си срещи напоследък и във вторник победи пълният с пробни играчи състав на Гарднър Спиърс с 3-0. Предварителните прогнози накланят везните към съперниците на „Куинс“, но пък изненадите винаги са възможни, а „паяците“ са доказали, че са способни да надиграят всеки.
Имам проблем с протестите. Не съм за статуквото, не подкрепям нито Орешарски, нито Станишев и цялата пасмина в парламента, но не мога да припозная протеста като свой. Затова и не ходя – в началото и аз исках да ходя, но бях болен, а след това толкова неща около протестите и политическите влияния около тях някак случайно взеха да съвпадат, че вече не искам. Не съм от тези, които имат партийна изгода от протеста, но и не искам да ставам от масата онези, които искрено вярват, че правят нещо ново от свое име и така се заблуждават лековерно. От друга страна не съм и контра протеста, защото дърпащите конците така хитро са поставили всички пионки, че за нормалните хора да изглежда морално най-приемливо да са от лековерните заблудени в протеста. И това е проблемът.
Нещо повече – самият протест има проблем със себе си. Ясно е, че една от по-големите партии у нас има пряка изгода от протестите, но ГЕРБ мълчат и гледат като пукали. Бойко Борисов да не обяснява поучително на репортерите? Странно, но не съвсем – ако първоначално протестът е бил подкладен от активисти на ГЕРБ, веднага след това много хитро стратегията е била да се остане встрани и да се разчита на енергията на всички тези, които чистосърдечно започнаха да ходят на площада с колелата си, с бебетата, а отскоро и с лаптопите си… То точно това е подклаждането – не влизаш ти самият в огъня, а го подпалваш и му правиш завет отстрани, слагаш му по малко дърва от време на време и той си гори.
Да, хората протестират и срещу ГЕРБ, така е. Но това е преценена вреда, а и всъщност не е толкова голяма – докато БСП и ДПС с Атака са про форма на власт, те усвояват всички удари, а ГЕРБ отразява част от тях, заради факта, че се води опозиция. Точно затова и Бойко Борисов не се появява постоянно в телевизора, иначе ще влиза повече в полезрението и ще бере повече “народна любов”. Може би е решил да жертва дама и затова ни занимават с обвиненията към Цветанов, но пък представете си ако той излезе от това положение какъв светец мъченик ще е за герберите…
Това е едното – задкулисна силна подкрепа от ГЕРБ. Който не го вижда или нарочно си затваря очите, или… е зле с формалната логика. Много хора нарочно гледат другаде, защото четат всеки ден Капитал и Дневник и са взели да вярват на всичко там.
Това е второто – Капитал, Дневник, Икономедия и всички орбитиращи около тях, които се надяват на “съживяване” на дясното. Опитват се всякакви отвари и заклинания, но истината е, че у нас никога не е имало истинско дясно. Не е имало и истинско ляво, но това е друга тема. След девети всичко е или съветски болшевизъм преди, или сега децата му. Не по врат, а по шия. “Нов десен проект” няма и колкото и да ми е тъжно, не виждам как може да се появи. А има големи родилни мъки – оставки, рокади, преговори… Чак Костов мина зад кулисите, но не вярвам аз, мълчи и стадионът – това шоу го гледахме наскоро и с Доган. Абе що се пънете, бе? Всъщност всички в “новия проект” са си стари или техни протежета. Ще кажете, той Радан Кънев е готин – наистина, така е, и е един от малкото, които говорят смислено. Ако не беше човек на Костов, щях да се замисля. Но то пък на кого да е бил… те всички са едни… Наскоро един от някаква измислена “запълваща дясното” партийка Република БГ по телевизията ми казва, че той се бил върнал от чужбина, за да помогне на родината, защото не било вярно, че политиката е мръсна работа и той щял да го докаже, като вземат властта. Ох…
Има странен синхрон между част от “исканията” на протеста, заявленията на “новото дясно” и заявленията на ГЕРБ. Например “нова конституция“. Или “депутатите са много”. Или “нов изборен кодекс”. Или “нови избори”. Или дори “президентска република” – това много внимателно опитват да го прокарват, сигурно е едно от основните в плана им, затова внимават с него.
Каква нова конституция? Нов изборен закон? Какво точно не им харесва, ама конкретно кое е това, което не работи в Конституцията? Ясно, че не е идеална, ама новата ще е идеална, така ли? И ще се избира ВНС с 400 депутата, за да я идеализира, без да ни е ясно защо, как и какво?
А депутатите – били много… колко много, колко искате да бъдат, 100 ли? При намаляване броя на депутатите се намалява представителността на гражданите – ако например от Кърджали заради намаления брой се избира само един депутат, познайте от три пъти от коя партия ще е и какво ще е представителството на хората от Кърджали, които не подкрепят ДПС. Не в бройката на дупетатите е проблемът – аз даже казвам, че са малко, трябва да са още повече, но със същия бюджет и с повече отговорности и по-малко имунитет.
Нови избори – ама вие верно ли? Познайте кой ще спечели едни нови избори! Най-вероятно БСП, защото ще направи малко “социални магии” сега. Или още по-вероятно ГЕРБ, защото са в опозиция и трупат отложен актив от това. ДПС – ясно. Само Атака ще изпадне от парламента, ама за тях на кого му пука вече.
Президентска република? Ето това го чух от устата на Божидар Димитров по телевизора и след това същия ден някой от “десните” намекваше нещо подобно. После ни заля вълна на одобрение към Плевнелиев и колко бил добър, колко бил независим и как добре бил говорил… Президентска република… рийли? Хм, като се замисля, то на ББ премиер му беше малко, та…
Сега за самия протест
Протестът е “интелитентен”, мирен и “креативен”. Да, така е, когато ти протестираш, а полицията си стои и не те закача. Хората всеки ден променят маршрута на шествието, а това не само че не е разрешено, а аз даже не съм сигурен, че протестът е обявен по реда в общината – с място, време и представители. Всеки ден полицията има 100 причини да се намеси. Не говоря за хвърлянето на домати по депутатите и сградата на парламента – те си го заслужават, макар формално това да е директно причина полицията да закопчава. Не казвам и че трябва да се започне с ограничаване и арестуване – сакън! Казвам, че полицията явно е получила нареждане да не се пречка на случващото се. А така е лесно и да си креативен, и да си интелигентен, че и да пиеш кафе и да си работиш на лаптопа насред блокирания площад. Пак казвам – нищо лошо и евала на измислилите го. Но причината да е така е, че някой някъде е решил на протеста да се дава зелена светлина. Което значи, че има изгода от протеста. Не за мен и за вас, а за тези, които могат да кажат на полицията да не закача протеста и да го пази. А аз не вярвам на добрата душа на силовите организации на властта. Вие решете кой стои зад това – ГЕРБ, ББ, БСП, “дясното”… За мен, както казах, са тоталитарните съветски номенклатури и техните деца.
В този смисъл единственото добро предложение е за лустрация и финансова проверка на всички. Има едно ниво в политиката и бизнеса, над което трябва да си кадър или дете на кадър. За съжаление сме изпуснали тоя влак отдавна – пак може, но то значи нов преход и то много по-труден от досегашния. А и Европа няма да хареса ограничаването на правата на набедени за сътрудници на службите на 16 Съветска република. А и с досиетата има един кофти момент – покрай сухото гори и суровото. Пък и колко секретни документи вече са изгорени. Не си е работа.
В България нямаше уличен карнавал като този в Рио. Е, пак сме далеч, но поне си показваме нуждата. Без конкретни и смислени искания и без яснота кой има далавера от протестите, те се превръщат в карнавал – не в лош смисъл, то карнавал е хубава дума. Лошото е, че не е карнавал а е протест и някой ден ще спре и тогава някъде някои политици, бизнесмени, олигарси и мафиоти ще берат плодовете и ще се усмихват как пак хората са им свършили работата. То народонаселението нали е затова, за да се дои.
Някои хора казват, че ако стане така и ако протестът бъде продаден и предаден, хората пак ще излязат на улиците. Ново правителство и ако и то се издъни – бой по дупето и пак на протест. И пак, и пак. Да, ама не. Не става така. При следваща власт – я камилата, я камиларя. Я полиция, която пази.
Че промяна трябва да има – трябва. Но единственият начин е еволюционно. На протеста сигурно има учители и лекари, например. Да работят за все по-добро и по-добро образование и здравеопазване. Има и уеб-разработчици сигурно – че гледах работене на лаптопи на площада – а българският уеб продължава да е посредствен. Имаше протестно прескачане на оградите от писатели – да пишат, скачането е за лекоатлети. И пак полицаите ги отведоха кротко, само дето не ги черпиха биричка. През 97-ма мятаха гранати сълзотворен газ и ритаха с кубинки в глезените изпод щитовете си. Сега даже щитове нямат. Това е добре – но писателите да пишат, това е начинът.
За анархистичните надежди, свързани с протеста не ми се пише. За мен анархизмът също е еволюционен процес. Революциите са се провалили, както се е провалила и диктатурата на пролетариата, властта в името на безвластието. Истинско безвластие ще има, когато спрем да мислим всичко през понятието за власт и анархията се определя положително, а не отрицателно. За това е нужно духовно израстване, за това е нужно образование, много образование и цялостно културно развитие. В сегашната среда говоренето за анархизъм може да става само през съпротива на властта, сила срещу сила, а това е обречено. Затова избягвам да говоря. Това, че не сме дорасли не значи, че трябва да се отказваме, а само че трябва да дораснем, най-вече духовно.
Затова не ходя на протеста. Иначе подкрепям протестирането, но не когато е толкова самоцелно. Не подкрепям и това правителство, но нови избори няма да ни дадат нещо различно.
„Ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка“ казва Боряна в прекрасния си разказ за островите Скиатос и Скопелос :)Приятно четене:
Скиатос и Скопелос
почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова
Северни Споради
Гърция не е само Халкидики ;)
ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка
Като кажем,че сме били в Гърция, обикновено следва въпроса: „Аха, на Халкидики ли?”. Явно за масовия българин това е разбирането за почивка на море на юг от България, най-вероятно защото си предпочита утъпкани маршрутчета, където няма какво толкова да го изненада и дето колегата там миналото лято много яко си изкарал. Ние пък много спонтанно и без много подготовка решихме да видим островите Скиатос и Скопелос. Като километри е почти толкова, колкото и до нашето море, 500 км. до Волос и от там – с ферибота. И въпреки, че е толкова близка и достъпна дестинация, не беше лесно да намеря актуална информация за разписания, цени и т.н., та надявам се, това разказче ще е полезно и за други, които ще се отправят натам.
До там и обратно
До Волос пътят е лесен и хубав–
хващаш магистралата за Атина и накрая само се отклоняваш, за да влезеш в града. Минава покрай Катерини и планината Олимп. Магистралните такси в една посока са около €12.
Аз намерих актуална информация за разписанията им и ето на този сайт http://www.pamediakopes.gr/ , даже им звънях да питам въпроси. Само на гръцки е, но като дадеш горе в менюто на Гугъл ‘translate’, можеш без проблем да се ориентираш. Цените почват от €19/човек. Hellenic Seaways имат и едни бързи корабчета Flying Cat, тип ‘комета’, които са доста по-скъпи, а доколкото разбрах и на тях няма възможност за качване на коли. Качването на колата също е въпрос на решение, защото в едната посока, само до Скиатос е към €60 евро за лек автомобил. Ние преценихме, че ще ни излезе доста дебело, но ако сте повече хора, може би си заслужава, предвид високите цени на транспорта на самите острови.
На
Скопелос
има две пристанища – Скопелос (главното градче) и Глоса. Глоса е по-близкото, така че ако сте качили и колата, може да помислите дали да не слезете там, в случай че цената е по-ниска, и от там да продължите сухопътно. Ако трябва да вземете автобус от Глоса до Скопелос, може би няма сметка, тъй като ще е поне €5-6/ човек, а и автобусите са нарядко.
Нашият план беше да оставим колата във Волос, да отидем на Скиатос за 3 дни и после да се преместим на Скопелос за останалите 3 или 4 дни. Колата може да се паркира на някоя от уличките извън центъра, където вече не се плаща. Като тръгнете от фериботното пристанище право нагоре към града, трябва да минете 7-8 пресечки и излизате от платената зона. Връщането обратно до ферибота пеша е бързо, не повече от 10 -15 минутки. Ние имахме по-малко от час да си купим билети, да разтоварим багажа, да намерим къде да паркираме и да се върнем обратно и успяхме да се вместим. Филип трудно преживя да си остави ‘любимата’ (разбирайте - колата) някъде по улиците на града, а и се притеснявахме дали местните няма да се издразнят на някаква си му българска кола, която нагло им заема паркомясто за цяла седмица, но нямаше проблем. Беше намерил местенце до едно квартално магазинче и като се върнахме, жената от магазина не само, че не ни гледаше накриво, ами ни каза, че наглеждала колата. Все пак преди да я оставите, питайте хората наоколо дали е ок. Ако предпочитате колата да е на сигурно място, за платеният паркинг към фериботното пристанище смятахме, че ще излезе към 20 евро на ден, но предполагам че може да има и по-евтини опции на други паркинги.
„Ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка“ казва Боряна в прекрасния си разказ за островите Скиатос и Скопелос :)Приятно четене:
Скиатос и Скопелос
почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова
Северни Споради
Гърция не е само Халкидики ;)
ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка
Като кажем,че сме били в Гърция, обикновено следва въпроса: „Аха, на Халкидики ли?”. Явно за масовия българин това е разбирането за почивка на море на юг от България, най-вероятно защото си предпочита утъпкани маршрутчета, където няма какво толкова да го изненада и дето колегата там миналото лято много яко си изкарал. Ние пък много спонтанно и без много подготовка решихме да видим островите Скиатос и Скопелос. Като километри е почти толкова, колкото и до нашето море, 500 км. до Волос и от там – с ферибота. И въпреки, че е толкова близка и достъпна дестинация, не беше лесно да намеря актуална информация за разписания, цени и т.н., та надявам се, това разказче ще е полезно и за други, които ще се отправят натам.
До там и обратно
До Волос пътят е лесен и хубав–
хващаш магистралата за Атина и накрая само се отклоняваш, за да влезеш в града. Минава покрай Катерини и планината Олимп. Магистралните такси в една посока са около €12.
Аз намерих актуална информация за разписанията им и ето на този сайт http://www.pamediakopes.gr/ , даже им звънях да питам въпроси. Само на гръцки е, но като дадеш горе в менюто на Гугъл ‘translate’, можеш без проблем да се ориентираш. Цените почват от €19/човек. Hellenic Seaways имат и едни бързи корабчета Flying Cat, тип ‘комета’, които са доста по-скъпи, а доколкото разбрах и на тях няма възможност за качване на коли. Качването на колата също е въпрос на решение, защото в едната посока, само до Скиатос е към €60 евро за лек автомобил. Ние преценихме, че ще ни излезе доста дебело, но ако сте повече хора, може би си заслужава, предвид високите цени на транспорта на самите острови.
На
Скопелос
има две пристанища – Скопелос (главното градче) и Глоса. Глоса е по-близкото, така че ако сте качили и колата, може да помислите дали да не слезете там, в случай че цената е по-ниска, и от там да продължите сухопътно. Ако трябва да вземете автобус от Глоса до Скопелос, може би няма сметка, тъй като ще е поне €5-6/ човек, а и автобусите са нарядко.
Нашият план беше да оставим колата във Волос, да отидем на Скиатос за 3 дни и после да се преместим на Скопелос за останалите 3 или 4 дни. Колата може да се паркира на някоя от уличките извън центъра, където вече не се плаща. Като тръгнете от фериботното пристанище право нагоре към града, трябва да минете 7-8 пресечки и излизате от платената зона. Връщането обратно до ферибота пеша е бързо, не повече от 10 -15 минутки. Ние имахме по-малко от час да си купим билети, да разтоварим багажа, да намерим къде да паркираме и да се върнем обратно и успяхме да се вместим. Филип трудно преживя да си остави ‘любимата’ (разбирайте - колата) някъде по улиците на града, а и се притеснявахме дали местните няма да се издразнят на някаква си му българска кола, която нагло им заема паркомясто за цяла седмица, но нямаше проблем. Беше намерил местенце до едно квартално магазинче и като се върнахме, жената от магазина не само, че не ни гледаше накриво, ами ни каза, че наглеждала колата. Все пак преди да я оставите, питайте хората наоколо дали е ок. Ако предпочитате колата да е на сигурно място, за платеният паркинг към фериботното пристанище смятахме, че ще излезе към 20 евро на ден, но предполагам че може да има и по-евтини опции на други паркинги.