Monthly Archives: September 2013

Как се пише: Стара планина или Стара Планина?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
С главна буква се пише само първата дума – Стара планина, тъй като представлява съставно (т.е. състои се от две…

Завръщане в Омуртаг

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Оня ден един коментатор в сайта изказа удивлението си, че сме публикували пътепис и за родовото му село :) Било забравено от Бога и било невероятно, че го споменаваме ;) (малко украсявам де ;)

Хора, кога сме робували на предсразсъдъци на нашия сайт? (ползваме ги – да, но в никой случай не робуваме, нали :) Та, как тазседмичната седмица на България в нашия сайт да не я продължим с място като град Омуртаг – по пътя „между Търново и морето“? :)

Приятно четене:

Завръщане

Омуртаг

Толкова много сме се разпуснали напоследък с тези пътувания по чужди и невиждани земи, че сякаш забравяме за местата, в които сме израснали и разранявали колената си, тичайки по неравния чакъл или след грешно направен завой с новоto колело.

И така, този пътепис е писан от човек, който цял живот има проблеми с идентичността и се отнася за едно местенце в Североизточна България, което почти всеки който е ходил по северното Черноморие с кола, е подминавал – гр. Омуртаг. Разположен на хубав северен склон, (странно защо) най-точното описание за местоположението му е

„между Търново и морето“

За тези които не знаят, Омуртаг и целия регион е изключително малцинствен и в процес на обезлюдяване. Вероятността да срещнеш познат човек по улиците на града е хипер висока, да речем 8 от 10 (другите двама ще са прекалено млади, за да ги знаеш, но родословното дърво ще ти е ясно). Има режим на водата откакто се помня (демек откакто съм на 11). И всяка сряда има пазар – зеленчуков и „битак“, който е много важен за икономиката и социалната обстановка в цялата околия.

Всеки, който е подминавал с кола през главния път, заобикалящ града, няма как да подмине скопчените на един остров стари самолети във авиационно-възпоменателния парк. Причината за това е, че Александър Александров – вторият български космонавт, достигнал космически височини е роден и понастоящем живее в Омуртаг. И те така, в негова чест има няколко изтребителя и разни други машинарии, който са били в бойно снаряжение по онези времена, но сега просто служат за атракция по пътя.

Самолети край Омуртаг

Нашите са ми разказвали, като дете, че събитието по изстрелването на съветския космически кораб, с който Александров е бил изведен в орбита, е било голямо събитие и предавано „на живо“ в централния площад, който носи името „Независимост“, накратко „центъра“. Понастоящем, единствените артефакти останали в града от тази велика епопея са скафандърът на Александър Александров, който се намира в градския музей; наскоро отворен парк/площад кръстен на самия астронавт, както и онези самолети, които стоически чакат своите посетители.

 

 

Самолети край Омуртаг

Самолети край Омуртаг

 

Сега, нека оставим миналото да величае в миналото и да се върнем в наши дни. Омуртаг е в началото на едно от тези местенца, в които времето почва да спира и има часова разлика с другите градовете в които „нещо се случва“. Населението е предимно турско, като една част, по-време на „голямата екскурзия“ са се изселили и сега са в Турция. Но за това след малко. Тази част от населението, които са останали или предпочели да останат в Омуртаг в момента имат поне един роднина или познат, който е някъде на „запад“ и/или в Турция; дете на съсед, което учи „гимназия“ извън града, и всяко лято вари буркани. Да има за зимата (не всяко, но почти всяко семейство го прави това с бурканите).

Та… Защо завръщане

Както предполагам, през лятото голяма част от населението на страната се завръща по родните си места. Я да види семейство, някоя-друга рода, да си оправи вилата или просто да си почине. Е, аз се завърнах с последната от изгорената цели и за да се скрия също от света. Ето какво се случва в един малък град, някъде още по-малкия свят.

Една съществена част от завръщане при баба и дядо е човек да си почине. Това може и така да е, но когато си на 26 и си единствения мъжки наследник на семейството, хората искат да покажат на местната общественост, че имат внук, който е годен за женене. И така де, в продължение на две поредни седмици в Сряда, аз бях доброволно накарван да ходя на пазар, под претекст, да помагам да нося торбите. Ето в какво се състои пазаруването.

Тръгва се от вкъщи. След малък спор между двамата прародители, се решава да се тръгне по възможно най-дългия пък (за да може повече хора да ни видят). След първите 50 метра срещате съсед, който ви пита дали сте тръгнали на пазар и дали аз съм на малката щерка внучката, и колко съм пораснал. Нашите герои се радват и нещо измрънкват, че не съм се обръснал и изгладил панталона. Продължаваме. Слизаме по един баир (забравих да вметна в Омуртаг, както в Търново има три посоки – „нагоре, надолу и по баира“), където срещаме един дядо, който ни казва, че сме позакъснели за пазар, защото вече 10 часа минава. Спираме за половин минута, казва кой какво е купил или ще купува. Пращат се поздрави по адрес на хора, които аз не се сещам кои са, и продължаваме. След около стотина метра се спираме пред къща и баба ми церемониално казва, че ето тази къща чичо ми Осман е купил за 60 хил. лв. (чичо ми Осман е най малкия брат на дядо ми, а къщата е вярно голяма и както се казва е на центъра). Тъкмо ще тръгваме и познат глас ни заговаря. Чичо Ереджеб (син на покойната по-голяма сестра на баба ми), се е запътил към къщата която се строи за щерката му и зетя. Къщата, естествено, се строи от страната на момчето, а неговия дерт, на чичо Ереджеб, (бел ред. мъка), е че покрай тази къща няма да останат никакви пари за сватбата на моята втора братовчедка. Следват житейски проблеми и прочие. Прощаваме се и си казвам, че сигурно ще го видя чак догодина, ако имам късмет… или на сватбата, ако е скоро.

7900 Омуртаг, България

От тук спомените ми се губят. Уж

излезнахме на пазар

Сега ми се струва, че трябваше да броя хората, които видяхме – рода, колеги на баба ми, колеги на дядо ми, колеги и приятели на майка ми и леля ми, познати лица от началното училище и прогимназията. Общо взето „пазаруването“ продължи над 2 часа, като в крайна сметка бяхме купили 2 кг домати, една диня (от една булка, която май ни е роднина), 2 хляба (черен и бял), 5 капачки за буркани с винтове, захар и местни сладкарски специалитети със звучното име „Ежко Бежко“ (много са вкусни да знаете и ги има само в Омуртагския край). Наистина не помня с колко хора се видяхме и заговорихме.

Ежко Бежко

Ежко Бежко

 

Тук е мястото да се спомена, за

онези, които са напуснали страната и заселили в Турция

Един от многото въпроси, които цял живот ми задават е „Добре де, ти като си Мустафа, имаш ли някакви роднини в Турция?“. Отговорът на този въпрос е, да имам, но с голяма част от тях не се знам. Интересно е да се отбележи, че голяма част от така наречените български турци или турски българи (въпрос на гледна точка), всяко лято се завръщат по родните си земи. Носталгията ли е, чисто селската обстановка ли е, евтините цени ли са… не съм сигурен. Каквато и да е причината, голяма част от тях се завръщат и остават една-две-три седмици и щеш-нещеш се срещаш с тях и всеки ти се радва, защото за последен път са те видели през 90-те, или ако  си подновяват по-често документите някъде около 2005-2006.

И те така, най-интересната от тези срещи беше с една Лейля аблата (абла от турски = кака) и нейния син, който имаше типично турски (балкански) леко засукан нагоре мустак. Казвам „типично турски“, защото те са заминали за Турция през 1989-а и съответно той, няма никакъв спомен за България. И двамата сме във възрастта за задомяване и щом усетихме, че разговорът отива в тази посока, леко се пошегувахме и убихме темата. В последствие стана ясно, че всъщност ние с него сме трети братовчеди, поне за който аз не подозирах, че имам. Същото се отнася и за неговите първи братовчеди, които са, както се досещате, пак мои трети братовчеди. По този повод във Фейсбук пуснах следния статус:

Сряда е пазарен ден в Омуртаг, съответно и аз бях довлачен от баба си на пазар. Освен, че видях някаква рода, за която дори не подозирах, темата на всеки разговор беше “ колко си пораснал… няма ли да се жениш?!?“. Добре, че се намери един мустакат момък (някаква рода; набор), който ме подкрепи в безвремието ми. Изводът на деня е, че прародителите ми показаха на местната общественост, че си имат внук за женене (макар и небръснат). А пазаруването е за парлама!

Следващия статус свързан с тази тематика бе следния:

Близка среща с трети братовчеди, двойно ородени. ако остана в омуртагската околия някой друг месец, ще ги разуча.всичките.

Оказа се, всъщност, че връзката ми с въпросния момък е двустранна. След кратка справка с баба ми, стана ясно, че моята прабаба (майка на баба ми) и неговия прадядо (по майчина линия) са били брат и сестра. Съответно, нашите баби са първи братовчеди, нашите родители – втори и ние се падаме трети. Като че ли това не е достатъчно, сме били и двойно ородени, защото пък май неговия дядо (по бащина линия) се е заженил навремето с някой от другия клон на моята безкрайна рода. Само да вметна баба ми и дядо ми имат по 5 братя и сестри общо, съответно техните родители са имали по 5-6 братя и сестри. Сами може да си представите колко е смесена системата. Както се досещате нямам точна представа докъде стига родословното ми дърво. Веднъж се говореше за един от братята на прадядо ми (дядо на дядо ми, майчина линия), който се бил заселил някъде из дълбокия Анадол, но така и не се проследи тази следа.

 

Позволително за венчавка

Най-интересното, което може да се покаже от архивите на семейното дърво е „Позволително за венчаване“ датирано от 1939 г. на прабаба ми и прадядо ми (родители на дядо ми),което се е появило незнайно откъде вкъщи. Интересното е, че е написано на онзи български език, който е преди реформата от 1945, което не е учудващо, но също така и на старо-турски, с типичната арабска азбука. Държа да подчертая, че това е официален документ с подпис от мюфтията и платена такса за „Фонд Съдебни Сгради“. На гърба на това позволително има три реда изписани на старо-турски, и за съжаления никой в най-модерната линия на семейството не може да разчете какво пише там. Дали е романизиран спомен записан от прародителите ми или просто административен подпис от отговорното лице, не се знае. Предполагам, някой ден ще разберем.

Що се отнася за техния правнук. Физически, той отдавна не е стъпвал в Селото, което те са се венчали и живели. От около 13 години не живее в града, в който той самият е бил роден. И съвсем отскоро, близо 3 години, живее извън пределите на държавата, която нарича родина. Тук драмата стана съвсем силна, така че ще понамаля малко сантиментите.

Едва ли съм единствения, който продължава да среща рода тук и и там, особено в собствения си роден край, но такива завръщания са хубави и полезни за здравето. Просто да отидеш и да накараш времето да се забави. Да се забави толкова, че да видиш какво се случва около тебе и със тебе от друг възможен ъгъл.

Автор: Мустафа Хасанов

Снимки: авторът

Други разкази, свързани със Другата България – на картата:


Другата България

Пътуване до Балчик

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Седмицата на България продължаваме с едно от прекрасните местенца в китната ни родина – Балчик и неговия дворец. Янита ще ни вподи там. Приятно четене:

Пътуване до Балчик

С идеята за една хубава неделна разходка извън Варна, в разгара на юлските горещници, в най- хубавото време- това на отпуските и ваканциите, с приятели отпътувах за Балчик.

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик е един от най-живописните български градове, разположен терасовидно, сгушен сред бялото на скалите, извисен над синьото на морето. (В сравнение с южното, северното българско Черноморие е с по-скалиста и стръмна брегова ивица). В своята вековна история град Балчик е имал няколко имена, които надали всеки знае. Но определено се помни с едно от тях- Белият град на българското Черноморие. 

Балчик

Балчик

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Не зная какво точно ме връща тук, може би всичко, което ме е пленявало и възхищавало много пъти по един и същи начин по време на моите завръщания. Или само едно – т.нар.

Дворец,

лятната резиденция на румънската кралица Мария Единбургска

един дом, параклис и една вълшебна градина, гледката на която ме кара да осъзная, че прочетеното в учебниците по история наистина се е случило.

 

Дворец в Балчик, 9600, България
Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Този дворец всъщност е приказка за една любов; за любовта на една кралица към това бяло парче педя чужда земя. Всеки камък и всяко цвете тук разказват тази приказка за любовта. И наистина, само обичащият може с такова въображение, с такъв фин усет към детайла да изрази любовта си към изграждането на една уединена обител.

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

С помощта на двама италиански архитекти и на един градинар от Швейцария, кралица Мария създава върху запустелите балчишки покрайнини своята лятна резиденция в  хармония между няколко култури и влияния: ориенталски, християнски, мавритански така, както сърцето й е изповядвало личната й философия за разбирането на света: хармония, единство и равенство между всички хора и култури. Някои обясняват това с възгледите на бахайството, които е споделяла румънската кралица. Други- с нейния аристократичен произход, дал й възможността да се докосне до множество различни култури и хора, от които е имала способността да извлича позитивно отношение към света и духовни ценности за стойностното в този свят.

 

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

С любов кралица Мария дава име на всяка градина и алея в своя бял от спокойствие дом, който сама нарича Куйбул Линищит (Тихото гнездо):  Алеа Винулуи (Алеята на виното), Алеа Секолелор (Алеята на вековете), Тераса Балансоаре (Висящите тераси), Гръдина Домнулуи (Божествената градина), Куртя Енглезеаскъ (Английският двор), Гръдина ку оглиндъ де апъ (Градината с водното огледало), Подул Палатулуи (Мостът на двореца), Подул Суспинелор (Мостът на въздишките)…*

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Такъв е нейният собствен свят, в който имало изобилие от любов, зелени кипариси, сини ириси, червени рози и бели лилиуми; разбирателство между хора и религии, изкусна  архитектура, дъх на солено море в очакване на закъсняло щастие. (В наши дни градината на двореца е паметник на градинското и парково изкуство, за което заслуга има и един от ректорите на СУ „Св. Климент Охридски”- акад. проф. Даки Йорданов, който я преобразява в ботаническа градина. Най-голяма атракция в ботаническата градината е експозицията на открито от грамадни кактуси.) Възхищение предизвикват и всички кътове на градината, в които са засадени едногодишни сезонни цветя и вечнозелени храсти.

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Мислех, че разказваното за сърцето на кралицата е някаква градска легенда, но съвсем не е така. Съгласно предсмъртното желание на кралица Мария Единбургска, известно време след нейната смърт, сърцето й е било съхранявано в ковчеже в този балчишки дворец, за когото тя винаги е казвала: „Тук ще оставя сърцето си”. Със сигурност това място е било едно от малкото, в което се е чувствала щастлива.

Щастливият другаде и с други не би поискал сърцето му (в буквалния смисъл на думата) да остане някъде далече в чуждата земя, макар в едно малко парче история наричана своя. Щастливият човек не би бил запомнен с големите си тъжно- зелени очи, които никога не са поглеждали в обектива на фотографа, направил й толкова много снимки; сякаш е искала да избяга от собствения си живот, намирайки тих и спокоен любовен пристан в есента на живота си.

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Но Дворецът не е красив само заради архитектурата си или заради градините. Благодатната чиста вода на два

извора „Бял кладенец“ и „Чатал чешма“

задвижва воденичните колела на мелниците в местността: още една възклицателна въздишка, предизвикана от тази каскадна водна атракция.

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

В двора на комплекса Двореца и ботаническата градина е съграден

параклисът „Стела Марис“

Точно тук в специално ковчеже с герб и печат за две години се съхранявало сърцето на Мария, (в последствие погребано в скална ниша близо до замъка Бран).

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Близо до „Мостът на въздишките” се намира

винарната,

в която могат да се дегустират или купят отлежали маркови вина.

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Красива е и постройката на т.нар.

Нимфеум (Храм на водата),

където казват, като в огледало звездите на нощното небе се отразяват във водата. В деня на моето посещение по небето плуваха меки и бели облачета, които правеха опити да се слеят и после да се излеят над нажежената земя. В апогея на летния юлски ден тази надпревара се оглеждаше в спокойната вода и ако се случеше да се загледам съсредоточено в езерцето, представите ми за горе и долу се объркваха. От постройката на нимфеума се открива приказна гледка към морския бряг.

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

А под хладната сянка на постройката един музикант правеше този миг незабравим.

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Под двореца се намира един от най- предпочитаните балчишки плажове: ситен пясък, чиста вода и много места за отдих. Светът наоколо сякаш се състои само от три цвята: жълтото на пясъка, синьото на морето и зеленото на градините.

 

 

Балчик

Балчик

Балчик

Балчик

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Нито едно сърце не може да забрави преживяното“. Това са думи на красивата Мария Александрина Виктория де Единбург, кралицата на Румъния. С тях завършвам своя пътепис неслучайно, защото преживяното тук наистина не се забравя. И, ако изобщо приказките имат край, то той не принадлежи на никой разказвач. Допишете ме, разказвачи на незабравими преживяни истории.

Балчик, Двореца

 

*С благодарност към Росита за превода от румънски език

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

 Черно море

„Куинс Парк“ посреща „Престън Атлетик“ във 2 кръг на КШ

от Киунс Парк България
лиценз CC BY-SA

Scottish-Cup-PortraitВчера беше изтеглен жребият за 2 кръг от турнира за Купата на Шотландия, в който освен клубовете извън лигата се включват и съставите от Лига2. „Куинс Парк“ ще посрещне на „Хемпдън“ отбора на „Престън Атлетик“ (Престънпанс), което е един сравнително лек противник, предвид опциите да се изтегли състав от Лига 2 или Хайланд лигата.

„Престън“ играе в новосъздадената Лоуланд лига и в последните си 4 мача записа 4 победи, след като по-рано през сезона направи три последователни загуби. Това изкара тима от Източен Лоудиън в челната половина на класирането. В първия кръг от турнира за КШ те успяха да отстранят драматично състава на „Хънтли“ като гости с 4-3. Макар да са във форма в момента „Престън“ показват известни слабости в защита, нещо което е добре дошло за не особено доброто нападение на „Куинс“ в предстоящия сблъсък. По програма мачът между „Куинс Парк“ и „Престън Атлетик“ е насрочен за 5 октомври.

Други интересни двойки от 2 кръг са „Берик“ срещу „Питърхед“, „Албиън Роувърс“ – „Спартанс“ (Единбъро) и „Бъки Тисъл“ срещу „Анан“.

Как се пише: закъде или за къде?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – закъде. „Под игото“ може и да е демодирано четиво за днешните младежи, но…

Към връх Ботев за един ден (1): Който го е страх от мечки, не ходи в гората

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Тони няма да ни вози на мотор, а ще ни юрне да катерим връх Ботев. Я да ви видя!

Приятно четене:

 

Към връх Ботев за един ден

част първа

Който го е страх от мечки, не ходи в гората

ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА,

ДО НЕЙ ДУНАВА СИНЕЙ,

СЛЪНЦЕ ТРАКИЯ ОГРЯВА,

НАД ПИРИНА ПЛАМЕНЕЙ.

МИЛА РОДИНО,

ТИ СИ ЗЕМЕН РАЙ,

ТВОЙТА ХУБОСТ,

ТВОЙТА ПРЕЛЕСТ

АХ, ТЕ НЯМАТ КРАЙ !

Искам да ви разкажа на кратко за едно невероятно усещане из родните планини. Снимковия материал който ще ви представя е доста богат но не може да се сравни със истинското усещане на място, с уханието на билки, вятъра в ушите и невероятната картина която се разкрива пред вас със всеки изминат метър.

От известно време с жена ми събираме печати в книжките със 100-те туристически обекта и понеже са ни останали 4 – 5 печата само до края като от по екстремните последно ни остана връх Ботев, решихме да се организираме и да се поразходим из планината. Прочетохме тук там как точно стоят нещата, поинтересувахме се от приятели които вече са ходили и почнахме да спретваме организация. Избрахме изкачване от към южната страна тоест Калофер. Тъй като през лятото уйкендите са ни доста натоварени единствения възможен вариант беше 27-28.08.2013 г. Стандартното изкачване на върха включва в повечето случай преспиване преди или след на хижа Рай. http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Stara/Rai

Звъннах една седмица по рано да се опитам да запазя две места в хижата но уви ми се скараха и казаха много късно се обаждате, викам си брей сигурно 2 месеца трябваше по рано да се обадя :) , явно този вариант отпадаше.

В курорт Паниците на около 4 км след Калофер се оказа, че има прилично хотелче в което не е нужно два месеца по рано да резервираш места. http://www.raiskikat.com В него резервирахме 2 нощувки едната петък вечер без закуска срещу 48 лв и другата събота вечер със закуска 58 лв. След тази резервация се оказа, че има само един вариант да се качим и да слезем за един ден.

Тръгнахме петък след работа от София по подбалканския път към Клофер, като спряхме да вечеряме на пъстървата.

Пъстърва край Калофер

Пъстърва край Калофер

 

От там пуснах GPS-а като предварително бях задал координатите на хотела и се оказа , че е на 10 км от пъстървата. Пристигнахме в хотелчето и прибрахме колата в двора му на сигурно, тъй като бяхме проучили и се оказа, че не е добре колата да седи без надзор, тъй като ѝ източват бензина. След като се настанихме излезнахме да се поразходим и да проучим на бързо района и пътеката за в. Ботев.

Към връх Ботев

Към връх Ботев

 

Беше се по смрачило вече но тръгнахме леко по един сипей който се оказа, че е въпросното начало на пътеката.

Към връх Ботев

 

Върнахме се на зад, като минахме през една голяма поляна където имаше някакъв събор този уикенд.

Към връх Ботев

Към връх Ботев

 

Прибрахме се в хотела поразгледахме картата която бяхме предварително купили срещу 4 лв и решихме, че ще караме по синия маршрут посока х. Рай като след това ще се отделим по зеления маршрут към в. Ботев, легнахме рано за да може да сме свежарки за другия ден, път ни чакаше.

Карта на Стара планина

Карта на Стара планина

 

 

На другата сутрин станахме 5:30 ч. като предварително бяхме си направили сандвичи от София в хладилната чанта, бяхме се запасили с вода, бисквити и праскови и подредихме раниците.

В 6:06 ч. стартирахме от хотела.

Към връх Ботев

 

Още беше мрачно на вън, слънцето не се беше показало и потеглихме по първата част от пътя ни, а именно сипея:

Към връх Ботев

Към връх Ботев

 

След не дълго но кофти изкачване стигнахме входа на Национален Парк Централен Балкан.

Към връх Ботев

Към връх Ботев

Към връх Ботев

 

Национален парк „Централен Балкан", България

От там тръгнахме по една пътека доста широка между дърветата.

Към връх Ботев

 

Слънцето започна да се прокрадва между дърветата.

Към връх Ботев

 

След гората следваше открит път.

Към връх Ботев

 

Облаците които се извиваха над планината бяха много красиви.

Към връх Ботев

Там нейде горе в облаците е в. Ботев.

Към връх Ботев

Към връх Ботев

 

Ето на това казвам да посрещнеш изгрева.

Към връх БотевКъм връх Ботев

 

Стигнахме до един разклон на който пишеш в. Ботев на ляво и като погледнеш на ляво един баир ама край няма и стръмен хаха викам не сме от тука, х. Рай направо и си продължихме направо. Оказа се, че този разклон е зимния маршрут отбелязан със жълто картата.

Пътеката стана ето такава.

Към връх Ботев

 

Не след дълго по въпросната пътека стигнахме до входа на гората което се оказа и входа на резерват Джендема, където има указателна табела какво да правите ако срещнете мечка в гората :) . Хубаво е да се информирате за да избегнете инциденти. Тука важи правилото,

който го е страх от мечки да не ходи в гората

Към връх Ботев

 

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Други разкази свързани сЪС – на картата:

 

Стара планина

Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(1): Заминаване

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Тази седмица, мили деца, ще посветим на България. А поводът е годишнинита от обявяването на Независимостта ни. Да, знам, че сте забравили, защото се пада в неделя и не можете да си направите дълъг уикенд на морето ;) но за сметка на това седмицата ще започне с едно плаване от Варна до Несебър с кораба Роял Хелена.

Приятно четене:

 

 

Под платна от Варна до Несебър

част първа

Заминаване

Оркестърът на ВМФ, Варна

В горещата августска вечер духовата музика на ВМФ забавляваше летовниците с модни американски шлагери. В далечината на Морската гара празнично се поклащаха флагчетата по вантите на ветрохода „Роял Хелена“ ( „Royal Helena“), които ни канеха на борда му. Фирмата „Тоpsail.bg“ ни предложи утре да отплаваме в компанията на туристите от TUI от Варна до Несебър за 69лева. По-добра оферта нямаше .

 баркентината Роял Хелена

 

Единственият днес български учебен ветроход,

баркентината „Роял Хелена”

е построена през 2009 в МТГ „Делфин”- Варна. Тя е свидна рожба на влюбените в морето кап. Иво Лазаров-собственик, Светлин Стоянов- корабостроител и Николай Трънулов – проектант и повярвалите в тази идея съмишленици.

старата гръцка църква „Св.Атанасий“ , Варна

Гемиите на Димитриус

 

Рано сутринта се помолихме на Св.Николай за попътен вятър и закрила в старата гръцка църква „Св.Атанасий“ в Римските терми на Одесос. На иконата долу в краката на светията е изобразена гемията на Димитриус. Той редовно е палил свещи да не му потънат гемиите.

 

 баркентината Роял Хелена в Черно море

.

Екипажът ни посрещна приветливо с по чаша шампанско за добре дошли. Зад кърмата са вързани притихналите след битките „пиратски“ корабчета.

Морска гара, Варна

08.30 сутринта. С подрулващото устройство плавно отлепяме от брега.

Пристанище Варна

Настаняваме се на десния борд от където можем да следим крайбежната панорама с резерворите на „Петрол“, плаващият док на КРЗ „Одесос“ и Аспаруховия мост.

 

 Галата, Варна

А тук след нос Галата ще излезе тръбата на газопровода „Южен Поток”.

улица „Капитан I-ви ранг Георги Купов“ 60, 9021 Варна, България

 баркентината Роял Хелена

Вдигнете всички платна! – дългоочакваната команда най-после дойде.

баркентината Роял Хелена

Помощник-капитанът следи автоматичното развиване на платната.

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с – на картата:

Черно море

Как се пише: кафе-клуб или кафе клуб?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – кафе-клуб. Полуслято се пишат сложните съществителни имена, чиито съставки са в равноправно отношение…

0 от 5 в Питърхед

от Киунс Парк България
лиценз CC BY-SA

В поредния си мач без победа отборът на „Куинс Парк“ се представи доста по-добре от предходните си изяви, но отново не успя да удържи благоприятния резултат. Този път „Питърхед“ обърна паяците за крайното 2-1. Изненадващо гостите от Глазгоу поведоха в средата на първото полувреме с гол на Тони Куин, а тази преднина се задържа до 43 минута когато Рори Макалистър изравни след едно центриране от пряк свободен удар. Наместо „райетата“ да натиснат през втората част, те получиха втори гол само 5 минути след почивката, който се оказа достатъчен за домакините, за да грабнат 3-те точки. „Куинс Парк“ в пети пореден мач от началото на шампионата остана без точки, което е най-лошият старт на сезона за клуба от 1947/48 г. Тогава „паяците“ също записват 5 загуби в първите си пет срещи с голова разлика 7-21. А ако към това се добавят и мачовете от двете купи досега, то през сезон 2013/14 „Куинс“ имат общо 7 загуби от 7 мача. Очевидно нещата вървят към известно подобрение и печеленето на точки в следващите две домакинства срещу „Елгин“ и „Анан“ изглежда задължително за мениджъра Спиърс и играчите, ако искат да избегнат поставянето на нов негативен рекорд. Вероятно и търпението на комитета на клуба към мениджъра ще се изчерпа в случай, че „черната“ серия на „паяците“ продължи още.

Най-слаб старт на сезона за „Куинс Парк“:

1992/93: 0-1-9 9:24 1т. –> 10 мача без победа
2001/02: 0-3-8 11:23 3т. –> 11 мача без победа
1910/11: 1-0-10 6:30 2т. –> 1 победа в 11 мача
1912/13: 1-0-9 8:33 2т. –> 1 победа в 10 мача
1947/48: 1-0-8 13:28 2т. –> 1 победа в 9 мача

„Питърхед“ – „Куинс Парк“ 2:1
0:1 Куин – 24′, 1:1 Макалистър – 43′, 2:1 Макларън – 50′

“Куинс Парк”: 1. Локхед, 2. Митчъл, 3. Маккомиш, 4. Голд, 5. Бръф, 6. Лами, 7. Спитал, 8. Маквей, 9. Кийнън (79′), 10. Куин, 11. Бърнс (65′).
Рез.: 20. Браун, 12. Гибсън, 14. Бати (79′), 15. Виктория, 16. Играч на проби (65′).

Ст. “Балмур”, 491 зр.