Без да се спирам на по-подробно ревю, ще споделя накратко някои наблюдения от търсенето ми на “непосилната лекота” на дистрибуциите. След една серия от безуспешни тестове на често обозначаваните за най-леки дистрота – Puppy, Antix, Bodhi, LXLE, *buntu-та и поне още половин дузина в този списък, в търсене на нещо наистина “light” – попаднах на “върбата”, т.е. на SalixOS. Това се оказа базирана на Slackware дистрибуция, използваща дори неговата номерация на версиите (към момента 14.1), създадена от бивши разработчици на Zenwalk. За тези, които се изкушават от време на време да прелистват DistroWatch е ясно, че напоследък настанаха тежки времена за дистрото на французина Жан-Филип Гилмен, като проектът напредва с доста бавен ход. За сметка на това Salix набира сякаш по-голяма видимост, а зад всичко това стои основно интернационалният екип на Йоргос Влахавас, Сирил Понтвю, Пиерик Ле Брюн и Торстен Мюлфелдер.

Вероятно ще се запитате на какво може да се дължи този прогрес. Преди всичко на “ленността” е отговорът. Такъв е и девизът на дистрото – “Линукс дистрибуция за мързеливи Слакъри”! Ако не сте “die hard” фен на чистотата, Salix може да ви се понрави. Това, което най-вече очарова е изключително удобната комбинация от “ползваемост” и “лекота”. За доста стария хардуер (Dell Optiplex GX150), на който “лепнах” Salix, това беше търсеното и желано предимство .

Макар, че стандартният десктоп на дистрибуцията е XFCE, аз изпробвах нещо още “по-така”, а именно Openbox изданието. На сайта на дистрото се предлагат 32 и 64-битови версии на операционната система, а iso-файлът се побира на едно CD (625 Мб), нещо много удобно при условие, че старата машина няма dvd-плеър, и не може да буутва usb-флашки. Инсталаторът е в текстови режим, но целият процес е доста лесен дори за новак. Без излишно “ровене” в конфигурационни файлове системата се инсталира много бързо, като предлага 3 режима на инсталация – пълен, базов и основен.

Препоръчителният режим, разбира се, е пълният, а с него хората от Salix са решили да олекотят максимално нещата след инсталацията. Те използват fbpanel в комбинация с SpaceFM за файлов мениджър. Макар с леко орязани възможности, панелът предлага всичко нужно, като отделните му модули се добавят, премахват и настройват чрез конфигурационния му файл, в домашната директория. SpaceFM обаче ми се стори доста неудобен за моя вкус и предпочетох да го заменя с PCManFM, който е сякаш малко по-подреден.

Инсталирането на пакети в Salix е лесно, особено за свикнaлите с Debian. Използваt се slapt-get и slapt-src, заедно с техните графични интерфейси Gslapt и Sourcery, чрез които се избягва умело “адът на зависимите пакети”. При инсталация по подразбиране има почти всичко нужно за основно ползване на дистрото, а разработчиците са вкарали и някои техни инструменти за допълнителни настройки – напр. за настройка на аудио картата и др. под. (вж. тук), достъпни и за “чистия” Slack. По техни данни те допринасят и значителна част код и поправки на грешки за Slackware.

Ако пък в Salix ви липсва някоя програма, в основното хранилище има добър набор от софтуер, като трябва да се има предвид, че дистрото следва KISS-принципа. В добавка, ако и в основното хранилище липсва нещо, под ръка е Sourcery, чрез който бързо може да се инсталира каквото ви е нужно от SlackBuild хранилищата.

Уикито и форумът на Salix са основният източник на информация за разрешаване на проблеми с ползването. Макар и да не са от ранга на Ubuntu форумите или уикито на Gentoo, от общността може да се получи бърз отговор на възникналите въпроси.

За пуристите от Църквата на субгения, които не харесат “Върбата”, но са я инсталирали вече, утешение може да бъде това, че Salix може изцяло да се обърне в чист Slack, в мрежата има описателни инструкции как бързо би могло да стане това. Като цяло това е една дистрибуция парадоксално за днешното време съчетаваща ползваемост и лекота. Разбира се, всичко е въпрос на вкус, както казват някои – така, че винаги “зад ъгъла” чака нещо по-добро…