Monthly Archives: July 2017

Нова къща, нов късмет

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Вчера бяхме на детски рожден ден и в разговорите все ме теглеше към една и съща тема – нова и важна за мен и Краси, но предполагам вече станала леко досадна за околните. Изведнъж ми просветна, че много малко хора знаят за голямата промяна вкъщи – даже може би хората, на които сме казали, се броят на пръсти. Та затова се поправям сега. :)

Вече втори месец сме в къща с двор.

Огромна промяна, която пожелавам на всички приятели, които като нас са изкушени от такова бягство от стреса на града. По адрес пак “София”, но иначе – не съвсем. Да, всички обичаме града, и аз съм градско чедо, но “градската” София днес все по-малко е за хора над 30 години и все по-малко е за малки деца.

Преди около две седмици успяхме да приключим с пренасянето – първо аз направих сигурно над десет курса с Дракончо (о, и за това трябва да ви разказвам, макар че вече колата за дълги пътувания е една година при нас) и с Рошко и накрая наехме камион за мебелите и по-тежките неща. Не можах да повярвам колко много, много и още по-много неща може да събере семейство с деца за 5 години под наем. Уж апартаментът на “Иван Асен” е мъничък сравнително, две стаи и хол с бокс, даже нямахме достъп до мазе или таван, а толкова много торби и кашони с книги, дрехи, рисунки, играчки и какво ли още не… Да кажеш, че всичко е нещо ценно или важно – не, просто се е “събрало” и “застояло” с годините. Трябва да се прави пролетно почистване, не може така – и напролет, и наесен. :)

Сега сме с двор, с мазе и таван, че и в двора с безкрайно много работа, но пък и с неща като компост и беседка, примерно. Светко полива лехата с домати (цъфнаха, но още не са вързали, късно ги посадихме), а Оги мете терасата и май повечко скита из махалата със съседчето Алекс, яде къпини и рита топка на улицата пред нас. И двамата с Краси имахме първите си бойни дворни рани – аз от ръждив сърп (биха ми против тетанус, няма грижи, тук има поликлиника със спешен център), а тя от битката с грамадни тръни и храсти. Тръните са почистени, но Краси е с превързан крак.

Имаме ужасно много работа по привеждане на всичко в ред, ремонтиране и обживяване, макар че къщата я взехме във вид, подходящ директно за нанасяне. Да, но се оказа, че в къща всяко нещо трябва да се пренареди, ремонтира, почисти и тъй нататък, а в същото време дворът постоянно подлежи на естествен процес на обрастване, подивяване и залесяване. Нищо лошо, нищо нередно, просто май леко се оправдавам защо още никого не сме посрещнали тук…

Имахме вече първите си семейни вечери в беседката с печени неща на жар и вече закусваме на терасата. Съседското куче (едно от тях, тук май всяка къща има поне по едно, ние все още удържаме фронта) идва и разучава всяка промяна в двора, Рая се запозна с мухите като вид и не ги хареса, сега всяко насекомо – летящо, пълзящо, каквото и да е, се нарича “нуха” и периодично се чува отнякъде пронизващ вик “нухи-и-и-и, има нухи-и-и-и”, който мобилизира цялото семейство да гони мухи, бръмбари, мравки, паячета… или просто да обяснява, че те са много добрички и че всъщност точно това е “муха-бебе” и е “много мила” – този номер засега минава и отново има мир и тишина, поне за известно време.

Аз работя под земята, както вече се похвалих. Предстои окабеляване, защото безжично е бавно за видео конференции. Иначе доставчикът, местна лан-ка, е по-бърз, но пък вече няколко пъти спира за по няколко часа. Това за хората явно не е проблем, но аз го ползвам за работа, та трябва да измисля някакъв резервен достъп. Нещо все не ми харесваха плановете на мобилните оператори, но за бекъп нещо минимално може би не е зле. Сега ползвам моя от телефона, ако е много спешно, но той е 500 MB на месец, което става за SSH, но е нищо, ако се наложи видео.

Имам и други технически задачки за решаване, но за мен това са интересни занимания. Например ще е идеално поле за развихряне на всякакви идеи за автоматизация и принтиране, ще влязат в употреба ардуинотата и датчиците, които вече остаряха две-три години в кутии за обувки. Трябва да измисля и схема за видеонаблюдение, дали готов DVR или нещо със ZoneMinder или Shinobi (между другото – приемам мнения и съвети). В гаража пък се надявам да започна нещо по темата електромобилност, макар че това може би ще почака.

Linux ъндърграунд (буквално)

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Проблем: в квартала се чува сръбско. Не силно, но постоянно.

Първи опит: някоя от метъл станциите ми в Jango, на макс. Неуспешно – хем не мога да работя на музика (защото я слушам), хем не влияе на основния проблем.

Решение: офис в мазето. \m/ \m/

Умерено прохладно, спокойно, тихо и защитено и в същото време… е под земята-а-а-а, ха-ха-ха, разкази от криптата-а-а!

Нови попълнения и напуснали за сезон 2017/18

от Куинс Парк България
лиценз CC BY-SA

Няколко дни преди старта на сезон 2017/18 с турнира за Купата на Лигата „Куинс Парк“ обяви официално играчите, които преподписват за новата кампания, както и няколко от новите попълнения. В следващите дни се очаква да бъдат официализирани и картотеките на още няколко от очакваните играчи, които да допълнят групата на първия тим на Ангъс Макфърсън.

Ето кои са потвърдените имена до момента:

Преподписали: Уили Мюър, Шон Бърнс, Рос Милън, Скот Гибсън, Адам Къминс, Брайън Уортън, Дейвид Галт, Антон Брейди, Конър Маквей, Били Мортимър, Юън Макфърсън.

Нови:  Кевин Грийн („Роб Рой“), Кристофър Дъф („Роб Рой“), Люк Уилън („Роб Рой“), Дейвид Грийн („Килбърни Лейдсайд“).

Напуснали: Райън Макгийвър („Брихин Сити“), Лиъм Браун („Мадъруел“), Джйеми Маккърнън („Албиън Роувърс“), Гавин Митчъл.

150 години „Куинс Парк“ – 150 години от историята на футбола

от Куинс Парк България
лиценз CC BY-SA

Днес се навършват 150 години от основаването на „Куинс Парк“ – най-старият шотландски футболен клуб. Той носи живата история не само на шотландския, но и на световния футбол, определяйки и насочвайки неговото развитие през годините. Тридневното официално честване в Глазгоу започна още в петък и достига своята кулминация днес, като се провеждат редица събития на различни нива – спортни, социални, културни.

„Куинс Парк“ е създаден на 9 юли 1867 година, когато тринадесет човека се събират в Еглинтън Теръс на Виктория Роуд в Глазгоу с цел да създадат футболен клуб за взаимно развлечение и забавление. Официалният първи протокол гласи: „Тази вечер в осем и половина група джентълмени се срещнаха на Еглинтън Теръс, Глазгоу с цел формирането на „футболен клуб“[…] Първо. Клубът ще се нарича Футболен клуб Куинс Парк…“

През всичките тези 150 години от своето съществуване „Куинс Парк“ неотменно следва основният принцип, върху който са положени основите му – Ludere causa ludendi („Да играеш заради играта“). Дори и днес когато комерсализацията във футбола доминира в цялата игра, шотландският клуб успява с цената на множество жертви да запази своята автентичност и идентичност. Неизменно подкрепян навсякъде от своите сърцати и верни фенове, привличайки също така и привърженици от всички континенти. Популярността му се разраства, макар да не получава медийното време и внимание, отделяно на мултимилионните елитни клубове. Значимостта на „Куинс Парк“ се потвърждава и чрез множеството официални приветствия от различните национални и международни институции по случай този уникален клубен празник.

Честита 150-та годишнина на всички в и около „Куинс Парк“!
C’mon the Spiders!