Първи сведения за новия законопроект за фалшивите новини във Франция – по публикации в Politico, Washington Post u Bloomberg.
1. Законопроектът упълномощава независимия медиен регулатор да прекрати едностранно лицензията (вероятно за медии, които се нуждаят от някакъв вид разрешение по френското право) на всяка “чуждестранна влиятелна медийна организация” по време на национална избирателна кампания.
2. Задължават се платформите да разкриват самоличността на рекламодателите, които плащат за разпространение на съдържание, както и сумите, които плащат. Целта е добра, но – както посочва Bloomberg – субектите, които се опитват да влияят на кампаниите, вероятно са достатъчно умни, за да не действат от свое име.
3. Улеснява се санкционирането за фалшиви новини, заличени от интернет и от ефира. Министърът на културата обаче отбелязва, че правителството не отговаря как да се определи какво са фалшиви новини. Няма да е достатъчно новините да са фалшиви, трябва да се докаже още, че (а) авторът съзнателно е лъгал и (б) новината “е нарушила или може да наруши обществения ред”. Според съдебната практика във Франция има още ограничения:
4. Законопроектът изисква онлайн платформите да си сътрудничат с властите като се използват същите методи, които и сега – в случаи на детска порнография и при защита от тероризъм. Тази мярка дава заглавия на публикации в медиите – Новият закон създава за платформите задължение за сътрудничество.
Медиите очакват проблеми в прилагането – ако всеки получава право да бъде изслушан от съдия, когато сметне, че има фалшиви новини. Сочат се поне два риска – съдиите да търсят процедурни основания да не се занимават с такива дела, или големият брой да доведе до грешки.
В понеделник, на 12 март, ще станат известни мерките за борба с фалшивите новини, предложени от групата на високо равнище към ЕК.
В ход е ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС.
Един от спорните текстове е на чл.13 – според вносителя
Член 13 въвежда задължение за доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват достъп до тях, да прилагат подходящи и пропорционални мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права, и да не допускат в техните услуги да се предлага съдържание, определено от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги.
Разпоредбата е тревожна. Върви се към изискване към сътрудничество на посредниците и оттам – към приватизирано правоприлагане. Доставчиците да не допускат нарушения – това означава да предотвратяват публикуване от трети лица – означава преценка от частни лица – и означава още контрол на входа.
Българското председателство тази седмица е предложило редакция на спорната разпоредба.
Оценката на организацията за цифрови права EDRi:
Новият текст на председателството следва същия път към машината за цензура като предишните текстове. Доставчиците на онлайн услуги биха били отговорни за неправомерно “съобщаване или предоставяне на разположение на обществеността”, когато те не “предотвратяват наличието” на определено съдържание, което технически води към задължението за инсталиране на филтри. За член 13 можем да кажем накратко – “филтрирай или ще бъдеш филтриран”.
А за филтрите е говорено толкова много, че няма нужда да се повтаря.
Има подписки за заличаване на чл.13, призовават се членовете на ЕП да не подкрепят машината за цензура. Но подходът не е само в тази директива, той е и в Препоръката за съдържанието онлайн, ще видим как ще се развие и обсъждането на ревизията на медийната директива по отношение на платформите и, разбира се, мерките срещу дезинформацията и фалшивите новини.
Това, което наричат саморегулиране, е на път да се окаже приватизирано прилагане на ограничения – особено от големите компании. Фейбук наема.
Регулаторът в областта на медиите и електронните съобщения Ofcom в Обединеното кралство дефинира пет ключови характеристики на обществената телевизия:
• високо качество (добре финансирано и добре произведено съдържание);
• оригиналност (ново съдържание в Обединеното кралство, а не повторение или закупено съдържание);
• иновативност (нови идеи, нови подходи и приложенията им);
• източник на предизвикателства (кара хората да мислят) и
• широко достъпна (хората имат достъп).
Според theregister.co.uk органът по информацията в Обединеното кралство е обявил война на Google, като призовава Върховния съд да отхвърли защитата на компанията в процеса относно RTBF (правото да бъдеш забравен).
Причината за реакцията: в процеса Google твърди, че търсенето трябва да се възползва от изключението за журналисти в правото на ЕС за защита на данните. Все пак адвокатът на компанията признава, че според решението на Съда в ЕС Google Spain, от което води началото си правото да бъдеш забравен, обработката на данни от оператора на търсачката не изглежда да е журналистика:
Обработването от страна на издател на уебстраница, изразяващо се в публикуването на информация, отнасяща се до физическо лице, може евентуално да бъде извършено „единствено за целите на журналистическа дейност“ и по този начин да се ползва от предвидените в член 9 дерогации от изискванията – докато е видно, че не е такъв случаят при обработването на данни, извършвано от лицето, което управлява интернет търсачка.
И институционалната реакция:
Концепцията за журналистика предполага процес, в който съдържанието се публикува в съответствие с взети човешки редакционни решения по съществото и обхвата на това съдържание. На обикновен английски, хората (обичайно) не решават какво се появява в резултатите от търсенето, така че да се нарича дейността на Google журналистика е просто погрешно. Ако Върховният съд приеме аргумента на Google и приложи по отношение на търсачката изключението за журналистите, Google ще може да работи почти напълно свободен от регулаторен надзор и контрол.
Когато се говори за задължения – няма редакционна отговорност, не е медия и не е със статус на издател, ясно защо. Но тук нещата леко са се завъртели, леко – на 180 градуса.
Италианският регулатор в областта на медиите и електронните съобщения (AGCOM) публикува насоки за осигуряване на равен достъп до онлайн платформите в контекста на предстоящите избори. Изборният закон в Италия не се отнася до съдържанието онлайн.
В последната т. 6 AGCOM специално препоръчва Google и Facebook да обърнат специално внимание върху механизмите за проверка на фактите.
На 31 януари 2018 г. Френският аудиовизуален регулаторен орган CSA реши да прекрати предсрочно мандата на президента на Radio France Mathieu Gallet. Решението влезе в сила на 1 март.
Причината е произнесена присъда от една година лишаване от свобода за фаворизиране (нарушаване на равенството на кандидатите в обществените поръчки, облагодетелстване при сключване на договори).
CSA подчертава, че е приет значителен брой законодателни актове, които регулират задълженията на обществените личности и служители, за да се осигури образцово поведение от тяхна страна. Реформата на аудиовизуалния сектор изисква съгласувани действия между държавните органи и ръководителите на обществените медии и пълната способност на последните да осъществят ефективно предвидената реформа на функционирането и мисиите на обществените медии.
Въпреки че тече обжалване на присъдата – за решението е било важно неспазването на задължението за почтеност. Подчертавайки, че почтеността на ръководителите е необходима повече от всякога, CSA прекратява предсрочно мандата на г-н Gallet.