Комисията дефинира дезинформацията като “подлежаща на проверка погрешна или подвеждаща информация, която е създадена, представена и разпространявана за икономическа изгода или за преднамерена измама на обществеността и може да причини обществена вреда “. Днес Европейската комисия предлага мерки за борба с дезинформацията онлайн, включително правила за саморегулиране, подкрепа за независима мрежа за fact-cheking и серия от действия за стимулиране на качествената журналистика и насърчаване на медийната грамотност.
EК ще следи отблизо постигнатия напредък и може да предложи допълнителни действия до декември, включително мерки от регулаторен характер, ако резултатите се окажат незадоволителни.
Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: като първа стъпка онлайн платформите трябва до юли да разработят и спазват общ кодекс за поведение с цел:
Гарантиране на прозрачността при финансирането на спонсорирано съдържание, по-специално на политическа реклама, както и ограничаване на възможностите за целенасочено влияние от страна на политическата реклама и намаляване на приходите на лицата, разпространяващи дезинформация;
Внасяне на по-голяма яснота относно функционирането на алгоритмите и създаване на възможности за външни проверки;
Улесняване на потребителите при намирането и ползването на различни информационни източници, представящи алтернативни гледни точки;
Въвеждане на мерки за идентифициране и закриване на фалшиви профили и за решаване на проблема с автоматичните ботове;
Осигуряване на възможности за проверителите на факти, изследователите и публичните органи да следят непрекъснато разпространението на дезинформация онлайн;
Независима европейска мрежа на проверителите на факти: които ще налагат общи методи на работа, обменят най-добри практики и ще се стремят към постигане на възможно най-широко покритие на фактологическите поправки в целия ЕС; проверителите ще бъдат подбрани измежду членовете от ЕС на Международната мрежа за проверка на фактите, спазваща строг международен кодекс от принципи за проверка на фактите;
Надеждна европейска онлайн платформа срещу дезинформацията, която да подпомага мрежата на проверителите на факти и съответните университетски изследователи, като набира и анализира трансгранични данни и осигурява достъп до данни за целия ЕС;
Повишаване на медийната грамотност: по-високото равнище на медийна грамотност ще помогне на гражданите да разкриват онлайн дезинформацията и да преценяват критично онлайн съдържанието. За тази цел Комисията ще насърчава проверителите на факти и сдруженията на граждани да предоставят образователни материали на училищата и преподавателите и ще организира Европейска седмица на медийната грамотност;
Подкрепа за държавите членки за гарантиране на устойчивостта на избирателните процеси срещу все по-усъвършенстваните кибернетични заплахи, включително онлайн дезинформация и кибератаки;
Насърчаване на системи за доброволна онлайн идентификация, за да се подобри проследимостта и идентифицирането на доставчиците на информация и повиши доверието и надеждността по отношение на общуването онлайн и на информацията и нейните източници;
Насърчаване на качествената и разнообразна информация: Комисията призовава държавите членки да увеличат своята подкрепа за качествената журналистика с оглед постигане на плуралистична, разнообразна и устойчива медийна среда. През 2018 г. Комисията ще отправи покана за предложения за създаването и разпространяването на качествено новинарско съдържание по въпросите на ЕС чрез основани на данни новинарски медии;
В изготвена от службите на Комисията Координирана политика за стратегическа комуникация, съчетаваща настоящите и бъдещите инициативи на ЕС и на държавите членки срещу онлайн дезинформацията, ще бъдат изложени мерките за осведомяване, насочени към противодействие на неверните информации за Европа и справяне с дезинформацията — в рамките на ЕС и извън него.
Следващи стъпки
Съвсем скоро Комисията ще организира многостранен форум, чрез който да бъде установена рамката за ефикасно сътрудничество между съответните заинтересовани страни, включително онлайн платформи, рекламната индустрия и големите рекламодатели, както и да бъде поет ангажимент за координиране и увеличаване на усилията за борба с дезинформацията. Основната цел на форума е изготвянето на единен за ЕС кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, който да бъде публикуван до юли 2018 г., с оглед постигането на видим ефект до октомври 2018 г.
До декември 2018 г. Комисията ще представи доклад за постигнатия напредък. В доклад ще бъде разгледана също така необходимостта от по-нататъшни действия за осигуряване на непрекъснато наблюдение и оценка на очертаните в плана действия.
От сайта на Съвета на ЕС – обобщение за хода на изпълнението на цифровата стратегия на ЕС:
премахване на таксите за роуминг;
модернизиране на защитата на данни;
гарантиране на трансгранична преносимост на онлайн съдържание;
насърчаване на електронната търговия чрез преустановяване на необоснованото геоблокиране.
ЕК готви голям нов пакет от амбициозни мерки за подпомагане завършването на цифровия единен пазар с цел по-нататъшното разширяване на цифровата икономика на ЕС и премахването на регулаторните пречки между държавите от ЕС – като например в областта на
Лятото иде, Гърция ни чака Днес Вячеслав ще ни води до Санторини, за да видим вярно ли там бил най-красивият залез в света
Приятно четене:
Санторини
в гонитба за най-красивия залез в света
Реших наскоро да поопиша пътешествията ни с Галя в последните години. Вероятно за да преживея и да мога да преживявам от време на време отново част от спомените. Първата ни „по-сериозна“ дестинация беше Санторини. Преди това заедно в чужбина имахме само една семейна all-inclusive почивка с приятели на Кушадасъ с голямата ни, тогава малка дъщеря и една организирана екскурзия с автобус до Будапеща и Виена по Нова Година. Всъщност пропускам и едно незабравимо приключение доста по-отдавна, през 2004-та – 20 дневна организирана екскурзия с приятели с автобус до Португалия и обратно (10 500 км за последното засега участие на България на Европейско или Световно по футбол.
Но да се върнем на темата.
Галя беше намерила някаква фирма във Варна, която препродаваше румънски пакети за Санторини т.е. полетът беше от Букурещ, но така или иначе цената ни устройваше, харесахме си хотелче от възможните варианти и потеглихме към „една от най-романтичните дестинации“ за да посрещнем рождения ѝ ден.
Полетът беше доста рано
и решихме да останем вечерта и се видим с наши приятели от Русе, оставихме колата пред тях и оттам в ранни зори с такси до Отопени. По нататък сме опитвали и другия вариант, караме до Отопени, преспиваме в хотел около летището, там оставяме и колата. Бяхме единствените българи в самолета. Не помня дали още на летището или вече в самолета разбрахме, че
самолетът ще спре междинно на о-в Кос и чак след това в Санторини
Покрай многото ми командировки едно кацане и излитане повече не ме впечатли особено, но даде добър повод на Галя да помърмори, още повече, че не се бяхме и наспали добре
Както и да е,
кацнахме живи и здрави в Санторини
Летището е съвсем малко. Набързо минахме паспортния контрол и ето ни вече навън на жегата. Намерихме си рейсчето, което ни закара до хотела ни в
Камари,
казаха ни в колко часа след една седмица ще минат да ни съберат от същото място и с това организираната част приключи.
Хотелът ни не беше нищо особено, но беше на чудесно място – по средата на крайбрежната улица и на десетина метра от плажа, но с голям вътрешен двор (на снимката) и така в никакъв случай не беше шумен. На практика разполагахме с апартамент с дневна и спалня.
Галя си полегна, а аз излязох на разузнаване, което приключи доста бързо в близкия английско-ирландски пъб предлагащ на многото британци любимите им студена бира и SkySports
Измежду вариантите, които могат да се изберат в Санторини за настаняване, смятам че
Камари
е най-разумния избор. Главния град Фира е доста оживен и пълен с туристи от круизните кораби и има огромния недостатък, че няма плаж. Камари е по-близкия до него от двете градчета (другото е Периса), които имат
хубави плажове
Така или иначе разстоянията на острова са толкова малки, че с кола се преодоляват за минути, но все пак за мен е много важно колата да не ми е постоянно необходима – на почивка съм все пак.
Като за първа вечер се поразходихме и хапнахме кротко в едно от многото симпатични малки ресторантчета по крайбрежната. Трябваше да пазим сили за другия ден, когато щяхме да празнуваме рождения ден на Галя. На сутринта се отчетох с романтична изненада, изцяло приготвена с местни материали
На следващия ден направихме и
първия си плаж
На нас свикналите с финия пясък по нашето Черноморие, доста по-грубия и сив вулканичен пясък тук няма как да ни хареса, но пък е част от екзотиката на това място.
Бяхме се подготвили от България с аква-обувки тъй като
ходенето бос не е препоръчително
по много причини – грубия и каменист пясък, даже едва ли пясък е точната дума, високата му температура, заради тъмния цвят и хлъзгавите скали при влизане във водата. Морски таралежи поне никъде не видяхме. Скалата, която се вижда на снимката разделя двата курорта Камари и Периса, а на върха ѝ е древния град Фира (Thira). Вечерта отпразнувахме подобаващо празника с морски дарове поляти обилно с узо и бяло вино и чудесни коктейли за капак.
След бурна вечер, както може да се очаква, следваше тежка сутрин, която за мен започна със позвъняване по телефона. Явно ми се обаждаха от рент-а-кар агенцията. Бяхме си резервирали кола още от България. За моя приятна изненада обаждащият се директно заговори на български J – както всички знаем, ние сме навсякъде. Оправихме всички формалности набързо и един лъскавичък червен Хюндай i10 вече беше наш за следващите няколко дена.
За Санторини определено трябва да се избира малка кола
– както вече казах разстоянията са къси, освен това пътищата са тесни, а и паркирането във Фира и Ия не е никак лесно. След като рожденичката също се понаспа, бяхме вече готови да се отправим към Фира.
Пътят до Фира от Камари
е десетина километра. На центъра има един паркинг, на който намерихме място за малката ни количка и тръгнахме да разглеждаме. В първите минути започна да се прокрадва леко разочарование, защото сме на центъра според картата, а не виждаме ни белите къщички от снимките, ни някакви други красоти. Град като град, навалица, площадче, паметник… Продължаваме напред, както казват боксьорите J Набираме се ние в жегата по едни стълби и …УАУ! Това било значи –
и гледката, и морето, и белите къщички. Зашеметяващо е наистина.
Може да си видял и стотици на снимки на нещо. Усещането да го видиш на живо е съвършено различно. Поразходихме се малко напред назад. за да потърсим и намерим кафето с най-хубавата панорама, в което, трябва да призная, Галя беше голям специалист и седнахме да се насладим. Беше доста спокойно, вероятно заради жегата и след като се поразхладихме и поснимахме на воля, влязохме в църквата и
опитахме лек шопинг
За (мое) щастие още в самото начало тръгнахме по т.нар “gold” street, очевидно таргетирана към прииждащите всеки ден платежоспособни туристи от круизните кораби и след като влязохме в едно две се взе мъдрото решение да заложим на чудесните магазинчета за сувенири в „родното“ Камари. В крайна сметка както и отвсякъде се върнахме с:
Сувенир за къщата,
Бижу за Галя и
Местни кулинарни продукти
На връщане в късния следобед спряхме за малко в един
Wine Museum – G.Koutsoyannopoulus
Не мога да кажа, че бях впечатлен от музея, но вината, които ни дадоха да дегустираме в края на обиколката бяха страхотни. Местният специалитет е бялото десертно вино – изключително ароматно и много сладко, но ние си взехме за вкъщи едно от червените, които най ни допадна и още го помня, като едно от най-ароматните и приятни червени вина, които съм опитвал. Впечатляващо е как хората на този вулканичен остров, където почвата е кът, успяват да отглеждат достатъчно грозде и да правят страхотно вино. Тук лозите са ниско на земята като гнезда, за да устояват на силния вятър.
Следващият ден беше посветен на разглеждане на югозападната част на острова –
Акротири и т.нар. Red Beach
Колко е „red” може да видите и сами, но пък от друга страна е най-червеният, на който съм стъпвал. А като отявлен цесекар беше въпрос на чест да го посетим. На самия плаж няма чадъри, да не говорим за заведения, което автоматично направи престоя ни с продължителност точно колкото едно мое къпане
Опитахме улова на деня в приятно ресторантче на самия бряг някъде наоколо и се прибрахме за кратка почивка, защото ни очакваше най-романтичната част –
НАЙ-КРАСИВИЯ ЗАЛЕЗ НА СВЕТА
Излишно е да споменавам, че реалността както обикновено доста се размина с рекламата. Не, че залезът не е прекрасен – дори напротив, вероятно наистина е един от най-прекрасните които съм виждал все още, но навалицата туристи наоколо леко затруднява възможността пълноценно да му се насладиш.
Отидохме разбира се до
Ия (Oia)
където се смята, че е най-доброто място за да го наблюдаваш. Успяхме да се доредим и както и да си направим снимки, така и поне за миг да усетим магията му. Духовната храна, която поехме с пълни шепи не се оказа достатъчна и след като слънцето потъна някъде в морето се насочихме към търсене на тихо и спокойно, красиво и романтично място за вечеря… и което да не струва майка си и баща си бих добавил аз. Имахме голям късмет с избора – сега от снимките виждам, че се е казвал
Floga
и все още съществува с доста добра оценка в TripAdvisor-а. Не се учудвам, мястото наистина беше страхотно, гледка към угасващото море, добра кухня и обслужване, като цяло най-добрия ресторант за цялата ни седмица тук. Мисията беше изпълнена! От там нататък можеше вече да отдадем на свободна програма.
На следващия ден се разходих из
Камари
Влязох в местната църква и за пореден път се убедих колко вярващи и религиозни са гърците в сравнение с нас. То не че има народ, който да е по-малко религиозен от нас, но това е друга и дълга тема.
Следобеда се уморихме от лежане на плажа и мързелуване и решихме да вечеряме във
Фира,
тъкмо да видим и още един залез и да го сравним с вчерашния, да не сме се прекарали случайно.
Залезът отново си заслужаваше,
още повече че му се насладихме само двамата, но с ресторанта определено нямахме същата сполука J От пристанището до горната част на града има доста стръмен зигзагообразен път, който в посока нагоре и в жегата вероятно е сериозно предизвикателство пред пенсионерите, каквито преобладават по круизните кораби. Има направен и лифт, но се смята за една от съмнителните туристически атракции да те извозят догоре възседнал магаре. Намираме ние ресторант с хубава гледка, поръчваме вечерята и малко след това разбираме, че точно под нас минава пътя на магаретата, по който те започнаха да се прибират след дългия работен ден… Доста магарета бяха… L Няма нужда да изпадам в подробности, но ароматите понесли се из въздуха не кореспондираха, така да се каже, с нашето желание да се насладим на хубавата вечеря с чаша бяло вино в ръка… Е, няма пълно щастие, или поне не ни споходи него ден
На върха на огромната скала разделяща Камари и Периса се намираха останките на
древния град Фира (Thira)
Качихме се до горе за спорта по доста тесен и екстремен, особено когато се разминаваш с друга кола път. Честно казано и двамата не си падаме много много по древни градове, от които са останали само основите, но искат да се представиш едва ли не какви палати е имало там… Липсва ни явно въображение
Това, което най ми хареса е, че като погледнеш надолу от едната страна виждаш плажовете на Камари, а от другата тези на Периса (на снимката). Решихме да прескочим и до там. Няма пряк път обаче от горе и се обикаля. Спряхме за малко в Пиргос за една две снимки със снежно белите къщи и ето ни в
Периса
тъкмо за обяд. Гръцката мусака и студената биричка оправдаха изцяло нашите усилия. Като че ли плажната ивица на Периса беше по-широка и с по-фин пясък от нашата в Камари, но пък поне ние не открихме толкова приятна крайбрежна алея като при нас.
На връщане при влизането в Камари спряхме за малко до един типично гръцки синьо бял параклис, който се „извисява“ над градчето и направихме тази хубава панорамна снимка от „нашето“ Камари.
За вечеря открихме не помня дали сами или по нечия препоръка посетихме един чуден малък рибен ресторант на втора линия. Масичките бяха разпръснати из овощната градина, а възрастният сервитьор, който ни обслужваше се оказа собственика, който сутрин влиза за риба и така осигурява менюто за вечерта. Една от рибите, които ни сервира все още остава в топ 5 на рибите, които съм опитвал. Мисля, че каза, че е скорпид. Запознахме се там и с една българка на средна възраст, женена за доста възрастен грък – „плевенска шаврантия“ според лаконичната оценка на Галя Както и да е, хапнахме и най-вече пийнахме добре.
Камари 847 00, Гърция
Последния ден пътищата ни се разделиха. Галя изключително разумно се отдаде на релакс в един близък хотел с басейн, който бяхме набелязали по време на разходките, а аз с нелек махмурлук се отправих към Фира, за да се запиша на
„лодка за разходка“ до вулканичния остров Неа Камени
и горещите извори около него… Оправдание за неразумното си решение потърсих в класическото – „абе кога друг път ще отидеш на вулканичен остров и то с действащ вулкан на него“, без да ми мине през акъла отговора – „ами кога, когато не си с махмурлук и когато навън не е 40 градуса“… Дааа, няколкото часа разходка определено не се изнизаха като един миг.
Неа Камени
действително е изцяло вулканичен остров с никаква растителност на него с изключение на един храст, който съм снимал. А „действащият вулкан“ беше една мъничка дупчица в земята, от която се изнизваше малка струйка дим и мирис на сяра. Лунен пейзаж, или поне аз така си представям лунния пейзаж.
Храстът на Неа Камени
След разходката на острова за половин час ни заведоха до т.нар. горещи извори – малко заливче, където има по-скоро топли, отколкото горещи извори, но преживяването е приятно, защото в крайна сметка си във водата, а не под изгарящото слънце. В крайна сметка и това свърши. Качих се на лифта от пристанището и за секунди бях горе спестявайки си катеренето по магарешкия път. На басейна Галя ме чакаше и с най-голямо удоволствие и бурен смях, изслуша гореописаното изпитание за духа и тялото, през което бях преминал днес, за разлика от нея
На другия ден станахме, стегнахме багажа и доволни се отправихме по обратния път.
Санторини не е място, на което да се върнеш,
но определено си заслужава да се посети веднъж най-вече заради гледките, които се откриват от Фира и Ия и заради романтичните залези, разбира се
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Специални оферти за пренощуване на остров Санторини:
Последния път „Лазурният бряг с деца“ се превръща в „Барселона с деца„, т.к.последнията етап от това пътуване вече не е из Лазурният бряга, а в испанската Барселона, където първо разгледахме Парк де Сиутаделя и пристанището. Днес вече сме в парак Гюел, Испанското село и ще посетим шоуто не пеещите фонтани Монжуик.
Приятно четене:
Ден 12
Барселона
Парк Гюел, Poble Espanyol и Пеещите фонтани
09.07.2015 г.
част единайсета на
Лазурният бряг с деца
Станахме отново рано, както обикновено. Бяхме си купили предварително продукти за закуска и сандвичи и закусихме в квартирата.
Днес нашата обичана и скъпа мама Петя имаше ЧРД Предварително имахме закупени билети за вход в Парка Гюел, които имаха час за влизане. Ние с Боби се приготвихме бързо и излязохме отпред да чакаме жените, тъй като Боби не го свърта на едно място, което е нормално за тази възраст. По едно време Ади ни вика да дойдем, защото мама не можела да заключи вратата. Върнахме се ние и
се оказа малко прецакване
– за квартирата имаше два комплекта ключове, единия го бях оставил отвътре на вратата, другия Петя го беше взела и беше дръпнала вратата, която беше с топка, което автоматично значи, че няма отваряне отвън. Това си е грешка на този, който е изработвал вратата, защото тази комбинация не е хич добро решение. В този случай се слага от вътре врътка за заключване, а не ключалка, на която да можеш да оставиш ключ, или поне по-модерен патрон, който позволява отваряне отвън при наличието на ключ от вътре.
Веднага се сетих за метода с кредитната карта като по филмите да избутам езика, за да се отвори вратата, но нямахме никакво време и реших, че няма какво да се занимаваме повече. В движение се обадих на хазяйката и някак си и обясних какво точно се е случило и евентуално решение на проблема. Каза да не се притесняваме, че ще оправи нещата. Обясних ѝ, че единия комплект ключове е у нас, тоест само трябва да се отвори вратата и да се махне от вътре другия ключ. Тук е момента да спомена, колко коректен хазяин се оказа, и не ни таксува нищо допълнително за тази ситуация. Не се обади, че всичко е наред, но като се прибрахме вечерта си влязохме без никакви проблеми.
Хванахме си метрото и за нула време се озовахме на някакъв булевард, а от там имаше табели за
Парка Гюел,
като изкачването става по едни стръмни улички. Ето ни най-накрая в парка.
Парк Гюел (Parc Güell)
е проектиран от великият испански архитект Антонио Гауди. Периодът, за който е построена е 1 900 – 1914 г. и е част от историческото наследство на ЮНЕСКО. Parc Guell е изключителен именно с това, че всички фигури, статуи и здания в парка са направени от малки цветни порцеланови парченца. Той е създаден за да носи мир и спокойствие на посетителите си. Интересни са двете сгради на входа му, които имат доста необичайни, подобни на кули покриви.
Скулптура на голям многоцветен гущер – символ на града,
пази прохода към величествена колонада, държаща огромната тераса с изглед към целия град. В центърът му се намира основната тераса, която има пейка от вътрешната си страна. Тази пейка има формата на морска змия, извиваща се по края на терасата. Отстрани на пътеките има невероятни скални колони, които сякаш порастват от земята.
Бяхме малко преди часа и се наложи да изчакаме няколко минути, но сравнително бързо ни пуснаха. Влязохме от горе и се озовахме на голямата тераса.
Интересни подпори на навес
Някаква пустиня само пясък, не можах да схвана точно какво е искал да каже тук архитекта
Пейките бяха интересно насукани и с интересни мозайки
Улука и той от мозайки
Изглед към града
И главният вход, през който не влязохме
Още от парка
Austria gardens
Austria gardens
Hypostyle room
Hypostyle room
Слязохме към главния вход
Ето го и гущера
Гущерът
И отново мозайки навсякъде
Странен навес
Стълбището
Площадчето на главния вход
В кулите от двете страни на главния вход можеше да се влиза, но имаше опашка. Изчакахме и се качихме вътре. Реално нямат нищо особено вътре, но от върха има гледка.
Слязохме и продължихме из парка
The Ramp
Portico of the washerwoman
Приключихме с парка и с помощта на GPS-а се спуснахме обратно надолу, като търсехме станцията на метрото. Следващата спирка по маршрута беше
Casa Vicens
Щракнахме тази странна архитектура и се насочихме към Funiculars който води до Teleferic de Montjuic.
Фуникульорът
е нещо средно между метро и лифт, подобно е много на това, на което се возихме към входа на пещерата във Франция, на същия принцип работи. Има две влакчета разположени на релси под наклон, като в двете крайни станции релсите са единични, а по средата на маршрута със стрелки се разделят на два коловоза. Там става разминаването на двете кабинки, които са свързани по между си със система от въжета и действат една на друга като противотежест, точно както асансьор. Управлението става с електродвигател в единия край и е автоматизирано.
Качихме се до
Teleferic de Montjuic
Купихме билети и се приготвихме да се товарим на лифта
Боби му беше много забавно
Потеглихме нагоре към хълма, гледката е спираща дъха
Лифтът прави завой на едно място и след това стига до
Нагледахме се на гледката и се запътихме пешком надолу. Беше доста далеч, но решихме да се поразходим пеша.
Стигнахме до
олимпийското градче
Много години бяха минали от 1992 насам
Целта на пешеходната разходка освен да видим олимпийското градче, беше да посетим и музея на
испанското село Poble Espanyol
В Испанското село на площ от 20 дка са построени копия на съществуващи сгради, които представят архитектурата на различните краища на Испания. В комплекса са направени и различни автентични занаятчийски работилници. На входа на комплекса отново ни очакваха огромни статуи.
Тръгнахме по уличките
По уличките на Poble Espanyol
В Испанското село могат да се открият различни магазинчета и ресторантчета, подобно на нашето Етъра край Габрово, но е по-голямо.
Решихме да отпразнуваме рождения ден на Петя на късен обяд в 15:00 ч. по Испански в селото. Поръчахме си два пъти различна паеля като моята беше с черен ориз, който се боядисва с мастило от сепия. Напитките, които ни сервираха към паелята бяха сангрия.
Паеля
За десерт взехме по един сладолед и продължихме из уличките на селото.
Интересни пейки с интересен фонтан
На сградата вляво част от прозорците са само нарисувани
Продължихме из селото
Това мостче беше много приятно
Площад
Странна статуя на полегнал кон
Вече бяхме слезли долу в града и се запътихме към фонтаните.
Museu Nacional d’Art de Catalunya
Национален музей на каталонското изкуство
Ето ги и тях Font Magica de Montjuic (Пеещите фонтани на Монжуик)
Едно семейно селфи отпред ои още едно към двореца
И последно към
Placa d’Espanya
Щяхме да се върнем вечерта на същото място, за да гледаме прочутото шоу на пеещите фонтани. Имаше достатъчно време и решихме да се върнем до квартирата и да си вземем нещата за плаж. Всичко беше точно и бяха оправили проблема с ключа, та си влязохме нормално. Взехме си кърпи и бански и се запътихме към метрото.
За пръв път ни беше да ходим с метро на плаж,
как звучи само
Имаше една станция много близо до плажа и слязохме на нея. Не след дълго се озовахме на плажа, който беше претъпкан.
Плажът
Водата и пясъка бяха невероятно мръсни,
но какво да се прави децата си искат тяхното. Нормално беше да е мръсно за градски плаж, но освен всичко останало самия пясък беше целия в някакъв като строителен прах, и крака, ръце, всичко което се докосне до пясъка побеляваше все едно си на строителен обект.
Изкъпахме се в морето, поиграхме на плажа и за щастие имаше душове където да се изплакнеш от мизерията. Хванахме си метрото и се прибрахме обратно в квартирата да се оправим за вечерта. Оправихме се и се насочихме уж по-отрано да си хванем места на магическите фонтани. Да де, ама бяхме вече закъснели, беше фрашкано с народ от всякъде и се носеше музика.
Магически фонтан „Монтжуик“, Plaça de Carles Buïgas, 1, 08038 Barcelona, Испания
Шоу на пеещите фонтани
Промъкнахме се през тълпата с децата и си намерихме места на една от колоните, от където се виждаше супер
В един момент се освободи място и за мен и се метнах и аз на високото да снимам. По-късно във видеото ще видите какво заснех.
Петя не и се катереше и си намери място долу
Шоуто е интересно, но пак е повече реклама, от колкото нещо супер впечатляващо.
Фонтаните са огромни и правят различни фигури,
но не са в синхрон с музиката, а съм виждал на други места по-малки фонтани, които са в синхрон с музиката. Не беше съвсем тъмно още.
Струята обаче се издигаше на много голяма височина.
Вече се стъмни напълно
Позяпахме около час и половина и се настояхме. Хванахме нагоре да се щракнем семейно
пред Museu Nacional d’Art de Catalunya
Пред Museu Nacional d’Art de Catalunya
И там имаше малки фонтани и водопади
Тръгнахме надолу към Placa d’Espanya
И малко нощни снимки на Placa d’Espanya
Мол Арена
По пътно към вкъщи на улицата имаше огромно парче колкото Боби на любимата му храна, пица
Пътуването ни беше към своя край, оставаше ни още един пълен ден в Barcelona и после нощен полет към дома. Трябваше да спретнем багажа да е готов за следващия ден. Да обикаляш с раниците цял ден хич не беше оферта и бяхме измислили друга схема. До утре !!!
Тоя полет не беше 12 часа, а 13. Направо ми изтръпна задникът. А в Хонконг бях 2011-та за 15 дена и го знам наизуст. Там пиех по цяла нощ на тротоара на Моди Роуд, с кенийската проститутка Мария. Какво ли прави тая жена сега?!
Хонконг
В Хонконг ме изненада, че вече не бият входен печат в паспорта, а само го поглеждат и минаваш. Вън беше мъгливо и много азиатско. Всичко си спомнях от предишния път и направо се почувствах като вкъщи.
Взех си рейс до Чунгкинг меншънс, намерих там обменното бюро „Пасифик” , където дават най-добрия курс, а в бюрото си беше същият брадат джихадист, когото си спомням съвсем ясно от 2011 – та. След това ядох красноселски кренвиршки в баничарницата до парка, купих си Octopus card и отидох до
квартал Mong Kok. Супер е тоя квартал!
Ето какво пише за него в Интернет: „The bustling Hong Kong district of Mong Kok – which means ‘busy corner’ in Cantonese – is the most densely populated place on Earth. The area has an average of 130,000 people packed inside each square kilometre. That dwarfs the around 8,000 people held in each square kilometre of Australia’s most densely populated area – central Sydney.”
Настаних в любимия ми Каулуун, в Монгкок. Там висях вечер обикновено на стълбичките пред един мол, където пиех бира и слушах музика. Охраната не ми се караше, а имаше и свободен интернет. Много ме изкефиха младите китайци. баси, колко са отворени.
А и са големи хубавици китайките
Веднага отидох на Моди Роуд и там се запознах с Ибрахим от Нигер. Нямал паспорт и спял на улицата. Много готин и ерудиран тъжен човек. С хубав, заразителен смях.
Ибрахим от Нигер
Взех си квартира тука, в тоя чудовищен мравуняк, баш на главната улица – Nathan Road.
––––––
Около моя хотел беше пълно с долнопробни китайски бардаци
и една вечер, в нетрезво състояние, влязох в един. Посрещна ме сводник, който беше целия татуиран и мускулест, пушеше цигара и приличаше на Брус Ли. Доведе ми някаква изрусена мангалка, сякаш от Централна гара. На всичкото отгоре се оказа, и че не ми стигат парите. Цената в ценоразписа била без ДДС… хаха. Тогава мангалката и Брус Ли се разяриха и ме изпъдиха от бардака, с крясъци и обиди на китайски. Аахахаха… велико беше.
––––––
Aaa…
щеше да ме сгази и рейс. Забравих че движението е обратно
и скочих супер малоумно на платното. Беше се засвяткал яко и буквално ме забърса.
Шофьорът наби спирачки и повися малко на място, докато му отмине сърцетупът. Ходих до предната врата, да му се извинявам. А 2011-та, още първия ден ми беше минала кола през крака.
Виктория харбър
––––––
Днешната ми екскурзия до Китай се провали
по най-аматьорски начин. Отидох до границата и минах лесно паспортната проверка на излизане.
Китайците естествено ми поискаха виза.
Аз опитах да мина с номера за безвизов транзит до 72 часа, обаче не се получи. Отидох до стаичката, където дават визи и зачаках. Помня че визата струваше около 40 лева, но миналия път ни ги дадоха безплатно. Мислех си, че са се преебали, но после пътешественикът Домосед ми обясни, че за българи тая виза била безплатна. Нещо като жест към братска социалистическа държава. И днеска, като ми дойде редът, тая ми иска 130 лева.
Супер нахалство! Казах ѝ да погледне в Интернет, че визата е безплатна за българи,
обаче тя си знае свойто. Дай ми – вика – 504 юана. А аз си бях купил всичко на всичко 300 юана от „Пасифик“-а.
Взех си паспорта обратно и им казах, че
#немадаимстъпим
в миризливия Китай
Това хубаво, ама нема и път назад. Не ме пускат наникъде. Добре че намерих едно кльощаво и услужливо милиционерче, като врабче малко изглеждаше. Та, заведе ме врабчето до една стая, даде ми паспорта на тия там вътре и каза да чакам. След малко ми го върнаха и казаха да си ходя. Онзи дето не ме пускаше преди малко, разгледа паспорта, цъкна нещо в компютъра и каза да минавам. Явно ония от стаичката бяха въвели нещо за мене в системата.
Точно минах и ме гепнаха китайските митничари. Решили, че съм тарикат, който минава само колкото да си напазари от безмитния. Какво – викат – си купи от безмитния? Алкохол ли или цигари? А аз в мене имах само паспорт, джиесем и апарат. Ни торба, ни раница. И им се смея, и си показвам гъзъ и викам: „Купих си, ама съм го скрил много тайно.”
Айде, и тия ме пуснаха.
После дойдоха хонконгските полицаи. И там чакане пред стаичката. Имаше още една лелка, и тя в същото положение. Правиха там нещо, струваха, цъкаха по компютъра. Накрая един ушев ни поведе с тая лелка и ни промуши покрай кабинките за паспортна проверка. Показа ни една тайна стълба, която излиза директно на перона на есбана.
Ура, пак на свобода!
На връщане слязох на спирката
Tai Po Market
Викам си, така и така съм бил път, дай поне да разгледам нещо. Тоя маркет се оказа в една голяма сграда. Когато влязох в сградата, ме блъсна миризма… направо ми е неудобно да казвам
каква миризма ме блъсна. Тия китайци са сурови хора.
На първия етаж продаваха месо и риба. На втория – дрехи и разни други работи. А на третия имаше десетки магазинчета за готвена храна и стотици хора, които я маат тая храна. Там миришеше по-страшно и от първия. Щракнах няколко кадъра и си бегах
обратно към Kowloon
Видях Ибрахим там и малко си поговорихме. Той много ми се зарадва, а аз му казах, че ако имам сили, ще мина довечера, да пием по бира. После влязох в любимия ми
Chungking Mansions, където просто бъка от съмнителни типчета.
Араби, пакистанци, индийци, африканци… всякакви. Съмнително типче до съмнителното типче.
Меката на съмнителните типчета
Има вътре един индиец, който готви страшно вкусно. Седнах да хапна. В заведението – мравки, хлебарки – пълната програма. А на масата до вратата седи винаги един дебел британец, като кит. С бела коса и бели мустаци, малко като на Леми оформени. Има някакъв бизнес в Хонконг, ама не ми се струва да е много ангажиран. Говори на всеки, който влезе, и досажда.
Аз обаче бях озверял от глад и го отрязах. Взех си нещо вегетарианско с нахуд и картофи, гарлик наан и една самоса. Всичко беше адски горещо, зверски люто (без хляба де) и невероятно вкусно. Нахраних се царски, още ми горят устата.
Монг-Кок, Хонгконг
––––––
Днес ходих до
Cheung Chau
Това е един остров, до който се стига с ферибот. Много е приятен, леко като Созопол. Има рибарски лодки, малки улички за разходка, дюкянчета, ресторантчета – всичко е малко. Има и плаж, а на плажа се упражняваше един адски некадърен сърфист, на който платното непрекъснато му пльокваше във водата.
Беше голяма жега и се изпотих. Накрая попаднах на едно симпатично сенчесто площадче, където група възрастни жени бяха изнесли грил и си правеха шишчета. Седнах при тях и изпих две студени бири „Карлсберг” . Жените не знаеха английски и комуникацията ни беше да се хилиме малоумно. Много приятно си изкарахме.
А това са едни симпатични лелки, които грилваха на остров Cheung Chau. Седнах и пих бира с тях, обаче те не знаеха ни дума английски и само се хлиехме малоумно.
След острова се върнах в Хонконг и ходих да се качвам на
най-високия небостъргач
Вътре беше невероятен лукс и пълно с успели хора. С костюми, с парфюми – абсолютно безупречни. От толкова много успех направо ми се догади и побързах да си тръгна.
Будни млади китайци – бъдещето на планетата
Поснимах двуетажните трамваи, хапнах при индиеца и се прибрах да си почина малко. Като събера сега сили, ще ходя да повися на стълбите на махленското молче, за последно.
Двуетажните трамвайчета на остров Хонконг. Няма никъде другаде по света такива.
Утре си тръгвам. Следващата спирка е Токио.
Нова държава – невиждана. За там съм си определил само 2 дена, защото съм чул, че е страшна скъпотия. Даже, за по-евтино (а и от любопитство), си резервирах квартира в т.нар. capsule hotel, където стаите мязат на барокамери. Легнеш вътре и отсекъде копчета… хахаха.
––––––
Токио, Япония
За Токио не знам какво да кажа, объркано ми е още. Самолетът закъсня с няколко часа, а тука се стъмва в 17, съответно почти ми пропадна единият от общо два дена.
Първото впечатление ми е, че хората са извънредно учтиви
и услужливи, и всичко е така организирано, че нямаш никакви проблеми с ориентирането.
Японска бабушка
На фона на Хонконг обаче ми се струва много спокойно и тихо. Няма я тая дивост. Няма я и типичната миризма на Югоизточна Азия.
Страхът ми от високите цени се оказа напълно неоснователен
Това е най-евтината държава до момента. Неприятно ме изненада обаче студът. Поради ленивост, не си бях дал зор да проверя какво е времето тука. Както и да е, след няколко бири ми е все тая.
Пристигнах на някакво летище, което е на 60 километра от града. Взех влак и отидох до
Обикалях пеша из махалата. Пълно е със заведения, а
намерих и дюнер. От дюнера бичеше турско
Казах на дюнерджията: „Мараба, комшу!” и си поръчах един пилешки. Той много се изкефи. Сложи ми екстра месо и ми каза да пусна парите в машинка. Тука всичко е с машинки и бутони.
Земи тая машинка
После си купих бира от магазина 7/11. Открих там и сандвичите, които Здравко ми препоръча. При покупката на бира също ме накараха да натисна копче. На екрана имаше само йероглифи, но предполагам, че съм потвърдил, че съм над 18. Пих по улиците, ушев ме видя, но не ми направи проблем. Всичко е наред в това отношение.
Контражурна японка бута количка
Видях група старовремски металисти с кубинки, пирамидки, гръбчета, нашивки и т.н. Смях.
Мадамите са наточени и се разнасят по бутове,
въпреки отрицателните температури. И всичките цъкат на корейски Самсунг-и… хаха, резил.
Утре сутрин ще си взема карта за целия градски транспорт и ще се пробвам да обиколя колкото може повече квартали. Забележителностите не ги знам какви са, а и не ме интересуват.
ПП Забравих да пиша, че на пристигане в Хонконг видях на летището трима нашенски шопари с диагоналки. Много бяха зле милите. Геройско ходене, високо говорене и снимане на клипчета с джиесемите. Бях много любопитен какво правят и накъде са тръгнали, обаче се въздържах да ги заговоря.
––––––
Хаха… много добра последна случка за днеска. Таман съм си легнал в капсулата, която между другото е супер удобна, чиста и комфортна, и изведнъж ми се допика.
Отивам в космическия им кенеф
и той, както ме видя, избръмча и автоматично капакът му се затвори. Аз едвам издържам и натискам трескаво всичките копчета. Уй. Кенефът си стои затворен. Накрая се наложи да му отворя капака със сила, при което се чу неприятно пропукване от механизмите… хаха. С бай ти Ганя тръгнали да се ебават.
––––––
Каза ми телефонът, че в някой си хотел имало обменно бюро. Отивам там, ама вътре няма рецепция. Питам бабата, дето мете къде е рецепцията, а тя ми се хили. Питам асансьорния техник – той ми се кланя, копеле. И тръгнах да я търся, и се изгубих.
Чейндж-бюро
Йени
Тогава отварям една врата, дето си мисля, че е изход, а то вътре – заседание.
Някакви официални японски лица заседават. Погледнаха ме много укорително,
когато им нахълтах с фотоапарата. После намерих един човек, който знае английски и той ми каза, че това не е хотел. Подвел ме телефонът.
Накрая открих и хотела, де. Обменното бюро се оказа машинка с копчета. Как не се бях сетил.
А по улиците няма кошчета
Едвам намерих едно, да си изхвърля боклуците. А то се оказа, че не било кошче, ами такова, дето си поставяш вътре чадъра… хахаха.
––––––
Днес небето ме награди с добра светлина за снимки, а също и с един юнашки порой.
По едно време стана буреносно и запраска порой. С японците търчахме рамо до рамо, да се скрием под една спирка на рейса. За щастие се изваля набързо и после пак грейна.
Трамбовал съм над 10 часа. Взех си карта за метрото, с която се возих даже и на влакове, за които не важи. Случайно попаднах при някакви царски дворци, пред които имаше сватба на куклуксклановци. Мога да кажа, че станах тресен специалист по Токио. Видях каквото искам, каквото не искам – не видях (тук цитирам моята блог-врагиня Гинка от Ловеч).
Куклуксклановска сватба
Бях също и в
квартала Гиндза
Там открих пейки и маси, до едно голямо и оживено кръстовище. Точно до полицейската станция. Седнах на масите, отворих си бира и си пуснах една хубава индийска мантра.
Модерна улица
Риба на скара
Забързаните пешеходци и коли, които минаваха ми се струваха да са ням филм от друг свят.
Директивата има за цел да предвиди координирането на националните правила относно достъпа до дейността по управление на авторското право и сродните му права от организации за колективно управление на авторски права, особеностите на тяхното управление и надзорната рамка (съобр.8), да определи изискванията, приложими за организациите за колективно управление на авторски права, за да се гарантира висок стандарт на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност (съобр.9), а също да да се осигури необходимото минимално качество на трансграничните услуги, предоставяни от организации за колективно управление на авторски права, особено по отношение на прозрачността на представяния репертоар и точността на финансовите потоци, свързани с използването на правата, и да се улесни предоставяне на многотериториална многорепертоарна услуга (съобр.40).
Измененията са съществени и пространни, вероятно скоро ще има подробни анализи.
И нещо от ПЗР на ЗИД:
§ 27. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на културата представя на Европейската комисия доклад за състоянието и развитието на многотериториалното отстъпване на права в интернет на територията на Република България. Докладът съдържа информация за наличието на многотериториални разрешения, за спазването на глава единадесета „и“ от организациите за колективно управление на права, както и оценка на развитието на многотериториалното разрешаване на използването в интернет на музикални произведения от ползватели, носители на права и от други заинтересовани лица.
§ 28. Министърът на културата предоставя на Европейската комисия списък на регистрираните организации за колективно управление на права и я уведомява за промените в него в тримесечен срок от настъпването им.
§ 29. В Закона за електронните съобщения се правят следните допълнения:
1. В чл. 73, ал. 3 се създава т. 15:
„15. задължения за предоставяне на вярна и точна информация за броя на потребителите и абонатите на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.“
2. В чл. 231, ал. 2 накрая се добавя „договорите с доставчиците на съдържание, както и актуална база данни за абонатите, при спазване на изискванията за защита на личните данни“.
§ 30. В Закона за закрила и развитие накултурата в чл. 31, ал. 1, т. 1 след думите „ал. 2“ се добавя „и чл. 98в1, ал. 6“.
§ 31. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 18 и 30, които влизат в сила 9 месеца след обнародването му.”
Днес Вячеслав ще ни води до Санторини, за да видим вярно ли там бил най-красивият залез в света 
