Профилът на потребител от Берлин във Facebook е блокиран и един от коментарите му е изтрит. Kоментарът се отнася до изявленията на унгарския премиер Виктор Орбан срещу имигрантите.
Потребителят иска деблокиране на профила и възобновяване на коментара.
Берлинският съд е наредил на Facebook да деблокира профила на потребителя. Това е първото съдебно решение в Германия с такова съдържание.
Германия прие закон NetzDG, който предвижда глоби до 50 млн. евро, ако платформите не премахнат в кратък срок съобщения, съдържащи реч на омразата. Facebook разшири екипа си за Германия, за да може да реагира достатъчно бързо. Не е тайна обаче, че Facebook изпитва трудности при преценката на законността на съдържанието. Което води към темата за рисковете при различните подходи за борба с незаконното съдържание.
Случаят е интересен, защото се отнася до защита на гражданите от действия на компанията.
Завършване пъутването из Румъния с мотора на Емо. Започнахме с прохода Трансалпина в Карпатите, бяхме в Сибиу, после тръгнахме в посока Бран и замъка на Дракула. Началото на четвъртия ден прекарахем в Бран и замъка на Дракула, както и крепостта в Ръшнов, а го завършихме в Брашов. Днес, преди да се приберем у дома, ще минам през замъка Пелеш в Синая и солната мина в Сланик.
Приятно четене:
част шеста на
Ден пети – последен
Деня на отпътуването…. станахме сутринта по-рано. Багажа беше стегнат, но плановете ги нямаше никакви.
По всички телевизии, казваха дъжд, дъжд и пак дъжд. Чудехме се какво да правим, да се прибираме към България или да продължим с обиколката. Решихме да караме пък както дойде. Посоката беше Синая и после към солните мини в Сланик.
Тръгнахме и през цялото време карахме на около час преди дъжда.
където беше небезизвестния замък или ловна резиденция. Покарахме малко в забраненото почти до
самият замък без да обръщаме внимание на мятащите ни по пътя. Спряхме точно на бариерата (ние от Бг ли сме или не 
)
Охраната ни каза, че няма проблем да си оставим моторите там, но имало „такса“ по 5 леи на човек. Пък за сметка на това ще ни прибере каските и багажа за по сигурно в кабинката си. Стори ни се добра оферта.
Това било централното отопление за замъка. Всички камини са бутафорни. Топлели са се на парно.
Малко орнаментика
Понеже нямахме много време, платихме само за посещение на първия етаж. Ако искаш втори – плащаш, трети – плащаш, мазе – плащаш.
Решиш ли да снимаш пак плащаш и то задължително без светкавица…. затова няма снимки от вътре.
Инъче има много какво да се види. Всяка от стаите е декорирана в различен стил. Италианска, Германска, Испанска, Английска, Турска и т.н.
Разгледахме и след кратко колебание на къде да тръгнем, тръгнахме към Сланик. По пътя нищо интересно, колкото по насам идвахме толкова по-скучен ставаше пейзажа, а облаците по-черни и буреносни.
Помотахме се малко докато го намерим тоя
но го открихме. Намерихме и въпросната мина.
Понеже самото село ни се видя малко криминално решихме, аз да вляза първи в мината а двамата ми спътници да пазят багажа и моторите.
Това в последствие им коства разглеждането на мината. Оказа се, че работела до 15 h, а аз излязох от нея в 14:50h 
))) Шанс. Ще имат какво да гледат другия път B)
Самата мина е наистина впечетляваща. Огромна. Вътре има детски площадки, заведения, експозиции разни, футболно игрище (не в мащаб 1:1, но приличино голямо) тенис на маса, билярд. Абе спокойно можеш да откараш един следобед вътре. Жалко е, не на снимките неможе да се пресъздаде мащаба.
Малко инфо
и самата солна мина
И опашката за излизане.
Има два асансьора, но са малки max 5 – 6 човека. Ние бяхме поне 8.
Асансьорите. Те са едни кабинки на които вратите не са плътно до горе и долу. Отварят се като врати на каубойски бар. Естествено не се затварят плътно. Чичката ги „закопчава“ с една тенекийка.
И понеже се спуска с въже, а мотора му е някъде навън е изключително тих и бърз. Докато не започне тресенето от удрянето в стените, скърцането на кабината, и пукането в ушите от денивелацията. Отдавна не бях виждал толкова ужасени хора накуп.
Като излязох, ми разказаха за големия дъжд и град който се е излял и съм пропуснал. Не ми липсваше.
Часът беше 15 h и дилемата голяма почти колкото мината. Да се прибираме ли в Бг или да останем още една вечер в Сланик или Търговище. В крайна сметка решихме, че оставащите километри не са кой знае колко много и, ако караме по стегнато ще се приберем преди полунощ.
Прилично уморени на поредната фас пауза
Техниката
След кошмарното околовръстно на Букурещ и подмятанията на румънските митничари: булгари-чалгари (явно беше някъкъв блед опит за шега)
Стигнахме на ОMV в Русе, където тъкмо спряхме и се изви огромна буря. Най-накрая ни настигна. Изчакахме около час да мине. И тръгнахме към Варна, вече се беше стъмнило. След около двайсетина километра пък ние настигнахме бурята Не е приятно да се кара мотор в тъмно с дъжд, и приличен трафик. В крайна сметка около един след полунощ си бях вкъщи и вече пиех бира.
Това беше добро пътуване изпълнено с много хубави емоции и готини спътници. Надявам се да можем да пътуваме още заедно
Автор: Емо Иванов
Снимки: авторът
Ето къде можете да отседнете близо до замъка Пелеш в Синая:
Други разкази свързани с Другата Румъния, както и от Емо Иванов – на картата:
Брашов и Емо Иванов
Ето и възможности за нощувки в цяла Румъния:
Личниет данни на пътниците (PNR) са сложен въпрос, изискващ повишено внимание поради различната степен на защита на личните данни в ЕС и в трети страни.
На 26 юли 2017 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) констатира в своето становище 1/2015 по повод споразумението ЕС – Канада за PNR, че то е частично несъвместимо с членове 7, 8, 21 и 52 от Хартата на ЕС за основните права.
Работната група 29 (WP29), включваща представители на националните регулатори в областта на данните, публикува писмо, в което изразява тревогата си, че до момента няма данни становището да е взето предвид – както в споразумението ЕС- Канада, така и в досиетата на другите споразумения за PNR с Австралия и Съединените щати.
Правни актове на ЕС продължават да се прилагат, без да са в съответствие с Хартата на основните права на ЕС според становището на Съда на ЕС.
WP29 излага подробни аргументи по повод противоречия, неясни и непрецизни формулировки.
Актуални новини за хода на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар – и участието на Българското председателство в процеса на постигане на съгласие по текстовете.
В Twitter се разпространяват два документа, публикувани на сайта на Австрийския парламент.
Компромисът на Българското председателство, който ще се обсъжда в понеделник, 16 април:
Text of the Bulgarian Presidency “compromise” on EU #copyright proposal. Still horrible. Still in need of withdrawal. https://t.co/6OfpnrDm1s
— Andrej Savin (@andrejsavin) April 14, 2018
https://platform.twitter.com/widgets.js
И заедно с това уточнения и предложения по спорните разпоредби, вкл. чл.11 и чл.13 – отново предложение на Българското председателство:
BG PRES questions for #IPR attachés meeting on 16 April 2018 on the main #copyright political issues: optional #TDM, #neighbouringright and #valuegap. Revised compromise Presidency proposal (consolidated version) still to come https://t.co/SWhGOncIzf
— Miroslav Hrstka (@mir_hrstka) April 12, 2018
Завършване пътуването из Македония с Мира. Започнхаме с град Охрид, бяхме до Св.Наум и Билянините извори, а днес ще се приберем през Скопие.
Приятно четене:
част трета на
Македония – страната на Охридското езеро, легендата за Биляна, тиквешкото вино, меланхоличните песни…
?
В Скопие се натъкнахме на едно от най-приятните преживявалия във всяка столица, а именно – задръстването. Докато пътувахме, оглеждах жилищните постройки в различните квартали, установявайки, че има както нови, уеднаквени и уютни блокове, така и стари, очевидно строени по времето на соц-а и нереновирани оттогава. Скоро видяхме един от символите на града –
строено по време на османската империя. До него, в старата част на града, имало също така средновековен мюсюлмански пазар, обясни екскурзовода. То се виждаше отляво на нашия автобус, а от дясно, в пълен контраст, блестяха новите паметници на главния площад,
Когато автобусът спря на пет минути от центъра, можехме да продължим към старата част, или направо към площада, където през лятото нощем има светлинно шоу, концерти и т.н. Все пак, първоначално се изкушихме от паметниците, макар да ни се струваше, че
Видяхме колони в древногръцки стил, мостове, на които се чувстваш като във Виена, осеяни със статуи на бележити личности, а по река Вардар плуват кораби-ресторанти, с развети платна, като от „Карибски пирати”… Сградите на Историческия и Архелогическия музей са с впечатляваща архитектура /нямахме време да влезем вътре, възхищавахме им се отвън/.
Александър Македонски
е висок горе-долу колкото пететажна сграда, в подножието му са разположени лъвове и войници. Около него има по-малки статуи на цар Самуил, седнал на своя престол, Гоце Делчев, яхнал кон и редица други исторически личности. В дясната част на парка има Триумфална арка.
Камени Мост, Скопје 1000, МакедонияРазказаха ни, че не всички македонци са одобрявали този проект, смятайки, че страната им е твърде бедна, за до си го позволи и че тези пари са можели да бъдат вложени в нещо далеч по-практично. Но според мен, инвестициите в туризъм си струват. Целият град щъкаше от ентусиасти, подобни на нас, хванали апаратите, или телефоните и снимащи на поразия, така че… Не съм съвсем сигурна, че парите са дадени напразно.
Екскурзоводът ни каза, че напоследък през нощта е изчезнала една статуя и това може би е плод на преговорите с Гърция, така че не се знае бъдещето на останалите, затова се постарахме да снимаме, колкото можем и да гледаме този приказен лукс /според някои – кич/ с очите на непредубедени западноевропейци. За съжаление,
Докато седнахме и обядвахме в един ресторант по брега на реката, кажи-речи стана време за тръгване.
Помотахме се още малко… До християнската църква, мюсюлманин свиреше с тамбура и пееше за денари. Малко по-нататък, мъже продаваха нещо на някаква сергия, май говореха на румънски, но не съм сигурна и не можах да обърна внимание на стоките им, защото тичах да догонвам спътниците си, след като се бях отплеснала нещо да снимам /май беше фонтана на майките/…
Поразходихме се малко из мостовете напред-назад и се отправихме към автобуса, който щеше да ни откара отново към границата, където пак два пъти щяха да ни събират документите и да ги проверяват. А, може би тук му е времето да спомена, че цигарите в Македония са по-евтини, отколкото у нас, но на митницата не разрешават да изнесеш повече от 2 кутии на човек. Така че се опитахме да пробутаме последните си денари за магнитчета и Marlboro, ала пак ни останаха малко, за спомен …
Чакаше ни дългият път към дома… Е, това бе всичко от мен, вашият виртуален гид из западната съседка. Която и дестинация да изберете за следващия уикенд, ви желая приятно пътуване и весело изкарване
Очаквайте продължнието:
Автор: Мира Валентинова
Снимки: авторът
Ако искате да останете поне една вечер в Скопие, ето специалните оферти за нощувки:
Други разкази свързани с Скопие – на картата:
Скопие
Ето и нощувки из останалите част на Македония:
С Красен вече изкачихме планината Чуанди Динг в южен Китай. Днес на ред е слижането от тази китайска планина.
Приятно четене:
част втора
На другия ден станахме отново в 6:00 сутринта.
Набързо се облякохме, и излязохме, заедно с другите групи,
на едно от крайните източни хълмчета на върха. Там се снимахме, и разсънвахме едновременно с това. После само аз пообиколих наоколо и снимах пейзажите, които се откриваха в различни посоки. Около 7:00 закусвахме – отново топла супа, и джоу (ориз с вода, и разни подправки и парченца бамбук), после си събрахме палатките и багажа, и към 8:00 всички се събрахме за обща снимка на най-високата точка, след това тръгнахме надолу.
Пътеката се спусна стръмно, до една седловинка, а самото било стана тясно като ръб (не чак като нашето Конче в Пирин), но пак доста тясно. От двете страни зееха пропасти, дълбоки почти километър. Изкачихме едно връхче, после отново стръмно надолу за малко, после отново нагоре към още едно връхче – този път с катерене по скала, с помощно въже, и след това – окончателно надолу. Скоро, към 8:30 часа, от около 1 500 м, се отклонихме по една пътечка вдясно, стръмно надолу. Тя навлезе в един улей, запълнен с каменни сипеи, по които слизахме внимателно.
Слязохме до около 1 400 м, пътеката се отклони от сипея, подсече склона отстрани, и излезе на друг улей с каменен сипей. Този път вече се спускахме по него дълго време. Срещахме и други групи. Около 10:00 най-накрая слязохме до едно място в улея, на около 1120 м, където имаше извор – това беше
– водата беше кристално чиста и хубава, съответно всички си напълнихме кой каквото имаше. Започна да става и горещо.
Вече камъните станаха по-големи, започнаха да се появяват и повече дървета, а каменния сипей постепенно се превърна в стръмно каменисто дере. Поточето скачаше между камъните и по-големите скали, на доста места имаше и водопади, като имаше и трудни за слизане места, на едно място с помощно въже.
Luokengzhen, Qujiang, Shaoguan, Guangdong, КитайТака най-накрая слязохме до 810 м височина, около 12:00, и там спряхме да починем и да похапнем. Някои и поспаха, други си запалиха единия котлон и си правиха чай. Имаше приятно вирче, където някои влязоха боси, но водата си беше доста студена.
Към 13:00 продължихме надолу. Улея вече се беше превърнал в тясна и стръмна планинска долина. Слязохме до 750 м, където имаше водохващане. От него тръгнахме по левия склон, по водоравен изкуствено направен канал (подобен на този, който върви над река Чепеларска, над Асеновград, но по-малък).
Така вървяхме до около 14:30 часа, канала следваше гънките на стръмния склон, а долу поточето Луокън, което вече си беше река, потъваше все по-дълбоко под нас. Над един стръмен улей, който се спускаше до реката, пътеката минаваше по дървен мост.
Накрая стигнахме до една колиба, където явно местните се изкачваха понякога. Оттам тръгваше стръмно надолу коларски път, който с много серпентини слезе пак долу до същата река Луокън – до около 450 м. Слязохме по него до реката около 15:30 часа. Направихме кратка почивка, поразхладихме се. Гората отново си беше тропическа широколистна.
Към 15:45 отново тръгнахме. Пътя се прехвърли по десния склон, и постепенно се изкачи до около 550 м. Там имаше друго водохващане, откъдето тръгна друг път, вече водоравен. След около километър стигнахме до малкото селце Пинкън, около 16:45, където спряхме да си починем, и купихме топло пепси, а едно от момичетата – и топла бира (там просто нямаше друго, нямаше и хладилник).
После пак поехме напред, вече по камионен път, който беше почти водоравен. Отново най-отпред бяхме аз, Шън Ли и А Ви. Пътя се виеше високо над долината, и някъде около 18:00 прехвърли едно малко издадено било, и започна да се спуска надолу, от другата му страна. Започна да притъмнява. Скоро долу в ниското се откри една котловина, и сред нея – нашата крайна цел –
Продължихме по камионния път все надолу, и към 18:45 слязохме на равното, на около 280 м височина. Повървяхме още малко, вече по тъмно, капнали от всякъде, и към 19:15 стигнахме до първата крайна къща, където беше спряла и нашата кола, и ни чакаше. Скоро и другите дойдоха и се събрахме там.
Шофьорът ни закара до центъра на селото. То беше доста по-голямо от Синдонг (всъщност се водеше zhen – 镇 – нещо като село от градски тип), имаше си център, с магазини, и с ресторант, в който влязохме да вечеряме заедно. След вкусното хапване (ориз, бамбуци, нещо като тиква но не точно, нарича се донгуа, люти чушки със свинско, риба в соев сос, и ледена бира), накрая си направихме и последната обща снимка. И към 20:00
около 22:00, уморени и доволни, разделихме се с обичайните намерения пак да се съберем и пак да ходим, и всеки се прибра в дома си. Оттук нататък следваше изкъпване, спане, следващите няколко дни размени на снимки, спомени, и възстановяване от мазоли, мускулни трески, и всякакъв вид умора.
От този преход минаха няколко години, до момента, в който се изпълни и мечтата ми да стигна и до Тибет – най-високите планини на Земята, предимно в западната част на Китай. И когато става въпрос за планини, Чуанди Динг беше едно добро начало.
Очаквайте продъжението
Автор: Красен Желязков
Снимки: авторът
Около Чуанди може да се намери изгодно спане::
Други разкази свързани с Китай – на картата:
Китай
След Тибет, цял Китай е на ваше разположение
Продължаваме с пътуването на Вида и Павлина до Париж – започнахме с пътуването до Париж с влака, същинското посещение на Париж започна с Пале Роял и Айфеловата кула, а днес сме по улиците на Латинския квартал.
Приятно четене:
част втора
са най-хубавото нещо, което може да ви се случи. Няма по голямо удоволствие от това – да разполагаш с времето си и просто да се разхождаш. Колкото и да ти се иска да видиш всичко, трябва да тръгнеш с мисълта, че това е невъзможно и да се наслаждаваш максимално. И така още първия ден попаднахме в
на левия бряг на Сена. Всъщност това не е квартал с точно обозначени граници, а по-скоро район на склона на възвишението Сен Женевиев, Montagne Sainte-Geneviève. И най-приятното е просто да се загубиш сред малките криви улици с кафенета, изложбени зали, галерии, модни ателиета, магазини – за часовници, за бастуни, за керамика…
Ето тясната
намираща се между улиците „Сена“ и „Бонапарт“. Къщите са предимно от ХVІІ век, с красиви изваяни портали. Тук е починал Расин, тук е бил литературният салон на Адриан Лекуврьор, ателието на Делакроа, тук като печатар се е подвизавал Балзак, тук е живял Никола Фонтане.
Rue Visconti
Но има и българска следа – през 1962 г., за да протестира против изграждането на берлинската стена, Кристо Явашев издига „Желязната завеса“, изработена от разноцветни железни варели, които преграждат улицата.
Christo Javacheff, rue Visconti
Ето тази снимка, направена от Жан-Доминик Lajoux на 27 юни 1962 г., открих в Интернет – гледната точка е почти същата.
Лацінскі квартал, 75005 Парыж, ФранцияВсяка крачка е история.
е една от най-посещаваните улици в Париж, заради духа на отминалите векове, но и заради многобройните галерии и антикварни магазини. Наоколо са и модните къщи на Dior, Yves Saint Laurent и Hugo Boss. Тук са живели Шарл Бодлер, Жорж Санд, Фредерик Шопен, Адам Мицкевич, Марчело Мастрояни…
Улица „Сена“, Rue de Seine
А ето и
Някога на това място е била едноименната поляна, по която са се разхождали ученици и граждани, а в потайна доба са се провеждали дуели. Увековечена е от Ростан в пиесата му „Сирано дьо Бержерак“. Едва по времето на Луи ХІІІ тук започват да се издигат сгради.
Rue Pre-aux-Clercs
Позаобиколихме още, пихме топъл шоколад, гледайки абатството Сен Жермен дьо Пре и продължихме. Слънцето слизаше над Сена и докато стигнем до
то вече позлатяваше
Паметникът на Жана д`Арк
Площадът, кръстен на едноименната улица в чест на победата на Наполеон в Египет през 1798 г., се намира в горната част на градините Тюйлери на улица „Риволи“. През ХVІ и ХVІІ век тук е била ездитната школа на Антоан де Плувинел оръженосец на няколко френски крале. Паметникът на Жана д`Арк, изработен от позлатен бронз от Емануел Фремие, е издигнат през 1874 г.
Прибирайки се, минахме и през любимото кръстовище –
В дъното се вижда Операта.
В дъното се вижда Операта
Лесно може да бъде пропуснат, тъй като е извън традиционните маршрути. Всъщност това е малък фонтан, над който се извисява бронзовата фигура на драматурга, а от двете му страни са статуите на „сериозната“ и на „леката“ комедия. Паметникът е построен през 1844 година от колектив, възглавяван от арх. Луи Висконти (същият онзи Висконти, на когото е кръстена улицата в Латинския квартал).
Паметникът на Молиер на кръстовището на Rue Moliere и Rue de Richelieu
И тъй като един ден не стига, се върнахме на другия още отрано – слънцето не е се е издигнало високо и ние крачим към
Минахме покрай
бивша кралска резиденция, разположена на остров Сите. Изглежда като излязла от страниците на рицарски роман и това не е случайно – основите й са положени още в VІ век от Кловис, който решил да издигне замъка си на острова. Постепенно сградата била достроявана, укрепявана и разширявана. След като кралете я напуснали, тук в различни периоди от време са се настанявали Парламента, Сметната палата, Кралският съвет. За бившия дворец се е грижел назначен от краля сonciergе – пазач, портиер, който живеел в двореца и имал многочислени привилегии и силна власт. Оттам идва и името – Консиержи. Замъкът е бил даже и затвор – сред най-известните затворници са кралица Мария Антоанета, революционерите Робеспиер и Дантон, поетът Андре Шение, писателят Емил Зола, шпионката Мата Хари. Някои от тях са успели да излязат, но други са прекарали там последните си часове преди да поемат към гилотината.
Още от Средновековието са се запазили трите кули – кулата Цезар, Сребърната кула, където се е пазело кралското съкровище, и
защото в нея през ХІІІ век са се намирали помещенията за изтезание, където всички всичко са си „изпявали“. Днес тук се помещават Дворецът на правосъдието, Съдебната палата, а в двора й е параклисът „Сен Шапел“. Тук е и
който с векове е отброявал времето на парижани – още от 1371 г. Отстрани на циферблата са изправени две алегорични фигури – на закона и на справедливостта. Ето го днес след пълната му реставрация през 2011 г. – можете да го видите, трябва само да вдигнете глава и да погледнете към часовниковата кула от страната й към Boulevard du Palais.
Но ние завихме наляво по пешеходния площад Louis Lepine и стигаме до
На около 50 метра от входа на Нотр Дам се намира „розата на ветровете“ от бронз, обградена с каменна плоча с надпис Point Zero. Оттук се изчисляват разстоянията до другите градове във Франция. В миналото на това място са коленичели осъдените, за да приемат вината си и да молят за милост. През 1769 година на 22 април Луи ХV я обявява за нулева точка. Сегашната плоча е поставена през 1924 г.
Нулев километър
Според легендата, ако стъпите на Point Zero, вашите стъпки ще ви доведат отново тук.
Но засега ние
Минаваме по Pont au Double, който съединява остров Сите с левия бряг на Сена, през градинката „Рене Вивиани“, покрай църквата „Сен Жулиен ле Павре“, после по Rue Galande с нейните красиви малки магазини и стигаме до прочутата книжарница Shakespeare and Companу – „Шекспир и компания“, специализирана за книги на английски език, която вече е предимно туристическа атракция. Всъщност това е новата книжарница – старата, на Силвия Бийч, се е намирала на друго място и е била средище на писателите и художниците от „изгубеното поколение“ – за нея можете да прочетете в „Безкраен празник“ на Хемингуей.
Шескпир и компания
Ето я и
– тя носи същото име още от 1247 г., но днес от улицата е оцеляла една малка част. По нея са се разхождали д`Артанян и г-жа Бонасийо – поне в романа „Тримата мускетари“. По времето на Великата френска революция е била поле на бойни действия. Сега има туристи. И ние се разходихме, седнахме да хапнем и да погледаме света наоколо.
Rue de La Harpe
А после отново по улиците –
сувенири, магазини, бистра, ресторанти…
Латинският квартал гъмжи от книжарници, сувенири, магазини, бистра, ресторанти
Не можеш да го разгледаш всичките – идвахме поне три пъти и пак остана още.
е в центъра на Париж, в Латинския квартал. В парка е разположен Люксембургският дворец, построен от Мария Медичи. Нарича се така, защото преди на това място извън града се е намирало имението на Люксембургския херцог и въпреки желанието на кралицата да е „Дворец Медичи“, той си останал с името на първоначалния собственик.
Люксембургската градина
По-късно дворецът станал резиденция на Наполеон Бонапарт, а днес в него заседава Сенатът на Франция.
В парка има от всичко – и тъмни алеи, и цветни лехи, и слънчеви полянки, и скулптурни композиции, и бюстове на царе и царедворци, и езерца, и ручейчета, та даже и имитация на пещера. Дърветата са най-различни – кестени, брястове, липи, има даже палми.
Люксембургската градина
Кучета се допускат само в определени зони, и то на каишка. Карането на колело също е забранено. Въобще всичко е за разхождащите се, почиващите си или четящи хора. Човек може да седне край езерото, да погледа цветята, двореца, децата, които пускат управляеми платноходки, и да се наслади на прекрасното време в Париж.
Люксембургската градина
Очаквайте продължението
Автор: Павлина Д.
Снимки: авторът
Ето и изгодни нощувки в района на Люксембургската градина:
Други разкази от Париж или писани от Павлина Д.– на картата:
Париж и Павлина Д.
Не само Париж, ами цяла Франция ви очаква!
Според съд в DC използването на автоматизирани инструменти (“web scrapers”) за достъп до публично достъпна информация не е компютърно престъпление. Делото е Sandvig v. Sessions.
Изследователи, компютърни специалисти и журналисти искат да използват автоматизирани инструменти за достъп до данни онлайн. Според някои тълкувания 1986 Computer Fraud and Abuse Act (CFAA) забранява това. Така се стига до произнасяне на съда, FCC съобщава:
Първата поправка на Конституцията защитава не само правото на изказване, но и правото на получаване на информация. Фактът, че “ищецът желае да получава по автоматизиран път данни от уеб сайтове, а не да записва ръчно информация, не променя заключението”. Използването на автоматизирани инструменти е просто технологичен напредък, който прави събирането на информация по-лесно. То не е по същество различно от използването на средства за звукозапис, вместо да се правят писмени бележки или от използването на панорамна функция на смартфон, вместо да се правят серии от снимки от различни позиции, смята съдът.
Това е второто произнасяне – отново в същия смисъл, преди това съдът заключава, че “широкото тълкуване на CFАA, ако бъде прието, би могло да има дълбок ефект върху отворения достъп до интернет, което Конгресът не би могъл да възнамерява, когато е приел закона преди три десетилетия.”
Миналата седмица широко се обсъждаше нивото на технологична експертиза на сенаторите в САЩ, но и на съдиите не им е лесно – като гледам как прибягват до сравнения с по-познати неща. Още преди години това правеше силно впечатление.
FT съобщава за проект за мерки на ЕС за борба с дезинформацията онлайн.
Европейската комисия очертава плановете за доброволна система за саморегулиране на социалните медии. Как ще се неутрализират слабите страни на саморегулирането, свързани с овластяването на социалните медии да контролират съдържанието – остава да видим.
Като аргумент се сочат наближаващите избори за ЕП, които биха могли да бъдат уязвими по известния вече модел.”Сигурността на изборните процеси, основата на нашата демокрация, изисква специално внимание”, се казва в проекта.”Самият ЕС може да бъде в центъра на дезинформацията, по-специално чрез подвеждащи кампании, предназначени да подкопаят нашите институции, действия и ценности”.
Ако доброволният подход не донесе резултати до края на годината, Брюксел ще представи ново законодателство, “ако е необходимо”.
Експерти призовават Брюксел да направи повече, за да “ограничи стимулите на технологичните компании да продължат да събират личните данни” – поради все по-ясната връзка между профилиране и дезинформация онлайн.
=