Monthly Archives: June 2018

Как се пише: <em>граматичен</em> или <em>граматически</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Двете форми са дублетни и могат да се употребяват равностойно в книжовната реч – граматичен/граматически, също и граматична/граматическа, граматично/граматическо, граматични/граматически.…

#Summit #JAPSEN #WorldCup

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Mehreen KhanBrussels correspondent @FT.

Bokyo Borissov – Bulgarian PM  whose country is still holding the EU presidency

 

ВС на САЩ: Личната неприкосновеност в цифровото време

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ прие решение, съществено за тайната на личния живот в цифровата ера и прилагането на Четвъртата поправка.

Необходимо е съдебно разрешение за получаване на данни за местоположението на клиентите на доставчиците на мобилна телефония.

“Ние отказваме да предоставим на държавата неограничен достъп до базата данни на мобилен оператор за физическа информация за местоположението на лицето”, пише Джон Г. Робъртс за мнозинството.

Решението (5:4) приема, че трябва да се вземат предвид огромните технологични промени. “Цифровите данни могат да осигурят изчерпателен, подробен и навлизащ дълбоко в личната сфера преглед на частните дела, какъвто не бихме могли да си представим доскоро.”

.
Ню Йорк Таймс  за решението

Ню Йорк Таймс за важните решения на ВС на САЩ през 2018

Решението с особените  мнения

 

#LinkTax, #CensorshipMashine – подкрепени в комисия JURI на ЕП. Какво следва?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

 

ЕСПЧ: проследяване на съобщенията на правозащитна организация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес стана известно решение по дело Centrum För Rättvisa v. Sweden на ЕСПЧ.

Център за правосъдие е шведска организация с нестопанска цел. Тя смята, че съществува опасност нейната комуникация чрез мобилни телефони и мобилни широколентови услуги да бъде следена и електронните сйобщения да са прихващани.

В Решение по дело Roman Zakharov v. Russia, ЕСПЧ  установява  минимални гаранции при проследяване на съобщенията, за да се сведе до минимум рискът от злоупотреби.

По настоящото дело ЕСПЧ съответно установява:

  •  Всички законови разпоредби по темата са официално публикувани и достъпни за обществеността.
  • Целите, за постигането на които може да се извършва проследяване, са адекватно посочени в закона  с достатъчна яснота.
  • Законът   ясно посочва периода, след който изтича разрешението, и условията, при които може да бъде подновено, макар  не и обстоятелствата, при които трябва  да бъде прекратено следене. Въпреки това, всяко разрешение е валидно за максимум шест месеца, а подновяването изисква преглед дали условията все още са изпълнени. Съществуващите предпазни мерки адекватно уреждат продължителността, подновяването и отмяната на мерките за прихващане.
  • Наблюдението е   предмет на система за предварително разрешение. Задачата   е възложена на орган, чиито председатели са били или са били съдии.
  • Процедурите, които трябва да се следват за съхраняване, достъп, разглеждане, използване и унищожаване на задържаните данни, са адекватни. Трябва  да се положат всички разумни усилия, за да се коригират, блокират и унищожат личните данни, които са неправилни или непълни по отношение на целта. Законодателството осигурява адекватни предпазни мерки срещу злоупотребата с третирането на лични данни и по този начин служи за защита на личната неприкосновеност на личността.
  • Условия за предаване на задържаните данни на други страни – има основания за безпокойство,  законът посочва, че данните могат да бъдат съобщени на “други държави или международни организации” и няма разпоредба, която да изисква от получателя да защитава данните с подобни предпазни мерки като тези, приложими съгласно шведското законодателство.
  • Надзорът върху прилагането на мерките  е ефективен, отворен за публичен контрол.
  • Уведомяване за мерките за   наблюдение и наличните средства за защита: въпреки че изискването за уведомяване е при проследяване на  физически лица и по този начин не е било приложимо за Центъра,    съществуват някои средства за защита, чрез които дадено лице може да инициира проверка на законосъобразността на мерките, предприети по време на функционирането на сигнализиращата система.

Накратко, анализът  не разкрива  значителни недостатъци в  структурата и функционирането на системата, мерките са пропорционални на преследваната цел и предоставят адекватни и достатъчни гаранции срещу произвол и риска от злоупотреби.
Няма нарушение по чл. 8 ЕКПЧ

,

Албания: изменения в медийния закон предизвикаха реакция на ОССЕ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 
Измененията на медийния закон в Албания  са изготвени от собствениците и директорите на четири местни и две национални телевизионни станции в Албания – колко интересно.

Едно от ключовите изменения е частните телевизионни оператори да получат част от таксата,  с която се финансира общественият радио- и телевизионен оператор  RTSH.

Според ОССЕ всяка система от държавни субсидии за медиите трябва да бъде обект на обществено допитване, включващо всички   заинтересовани страни.

Тези изменения  още не са приети.

 

са по път към приемане.

Беларус: изменения в медийния закон предизвикаха реакция на ОССЕ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Представителят на ОССЕ по свободата на медиите Aрлем Дезир изразява загриженост след приемането на законодателни промени в Беларус, които  ограничават свободата на медиите. Промените засягат работата на националните медии, интернет медии (наричани интернет ресурси) и чуждестранни медии и лица.

Законопроектът.

Когато бъде публикуван  окончателният текст, ще го добавя тук.

  • Измененията в закона осигуряват на Министерството на информацията строг контрол върху всички онлайн ресурси (член 51-1). Собствениците на онлайн медии  са задължени да “анализират” цялото съдържание, тъй като законът изисква   да предотвратяват разпространението на невярна информация.
  • Медиите носят отговорност, ако ресурсите им се използват за разпространяване на информация или коментари от потребители на интернет, които не са преминали през предварително идентифициране, както е определено от държавата (член 30-1).
  • Не може да действа като основател на средствата за масова информация чуждестранно юридическо лице, както и чуждестранен гражданин и лице без гражданство;   юридическо лице, в което  20% или повече, пряко или косвено   притежават чужда държава, чужда и (или) международна  организация,  чуждестранен гражданин, лице без гражданство (член 3-5 и 6).
  • В закона има  и други интересни  положения  –   национални квоти, забрани за участие в чужди медии, регистрации, акредитации и пр.

Асоциацията на белоруските журналисти възразява срещу промените.

Журналистиката възпява промените под заглавие  “Закон о СМИ: фактор национальной безопасности, свидетельство зрелости политической системы и гражданского общества Беларуси”.

Да се вгледаме в тази картина навреме. Ако не искаме да я видим и тук.

 

#link tax, #сensorship machine: интервю на Юлия Реда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Kluwer Copyright Blog  е влиятелна медия в областта на авторското право.

Утре е важното гласуване в Комисията по правни въпроси на Европейския парламент, от което ще се видят шансовете за приемане на Директивата за авторското право във вида, в който предвижда “link tax” и “сensorship machine”.

Депутатът, който направи кампания срещу двете нови решения в авторското право на ЕС, е Юлия Реда от Пиратската партия.

В последния ден преди гласуването   Реда дава пространно интервю за Kluwer Copyright Blog, вижте го.

Българските членове на Комисията по правни въпроси са Ангел Джамбазки и Емил Радев.

Както става ясно, българските издатели подкрепят чл.11. Очевидно смятат, че ще работи за тях.

 

Доклад за цифровите новини 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е Digital News Report 2018 на Reuters Institute.

Изследването обхваща тенденциите в 37 държави, за първи път е включена   България . 

Изследването e проведено от YouGov с помощта на онлайн въпросник в края на януари / началото на февруари 2018 година.

Според доклада доверието на потребителите в новинарските медии остава обезпокоително ниско в повечето страни, регистрират се високи нива на медийна поляризация и влияние върху медиите, както и високи нива на загриженост по отношение на така наречените “фалшиви новини” – а в  някои страни вече използват фалшивите новини като повод за ограничаване  на свободата на медиите. В структурата на изследването има отделна част за дезинформацията.

Изследването за миналата година е един от източниците, на които се позовава Европейската комисия в съобщението си за борбата с дезинформацията онлайн.

Един от изводите за България – по доверие води общественото радио, следвано от обществената телевизия.

 

Как се пише: <em>сценарий</em> или <em>сценарии</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Когато се употребява формата за ед.ч. на съществителното име, се пише сценарий. Думата е заета от италиански (scenario) чрез руски…