Всички големи социални мрежи ще работят в Русия чрез местни юридически лица.
Всички големи социални мрежи трябва да прекратяват достъпа до неакуратна информация и недостоверни обществено значими сведения, прикрити като достоверни съобщения.
Голяма социална мрежа е мрежа, която за половин година има не по-малко от сто хиляди потребители от територията на Русия.
Недостоверни съобщения е термин, който създава затруднения предимно от гледна точка на субекта, който ще преценява какво е достоверно. Но ако мрежата не оцени едно съдържание като недостоверно, държавата /Госкомнадзор има последната дума – и може да прекрати достъпа (може – ако може, казват експертите).
С правителствен акт № 87 от 12 юли 2018 г., публикуван в Официален вестник на Италия на 13 юли 2018 г., новото коалиционно правителство се фокусира върху някои от социалните и икономически цели на коалицията. По-специално, предвижда се забрана за рекламиране на хазарта и забрана за спонсорство от страна на хазартните дружества, считано от 1 януари 2019 г.
Член 9, първа алинея предвижда, че за по-добра защита на потребителите и ефективно противодействие на хазартните игри, всички видове реклами, свързани с хазарт и залагания, предлагащи парични печалби, публикувани директно или индиректно по какъвто и да е начин или по друг начин (спортно, културно или артистично събитие, телевизионно или радиопредаване, печатен вестник или всяка друга печатна публикация , билбордове или интернет) се забраняват веднага след влизането в сила на акта в сила, т.е. от 14 юли 2018 г.
От 1 януари 2019 г. всички спонсорства на събития, дейности, програми, продукти и услуги в тази област също ще бъдат забранени.
Изключение се прави за държавната лотария. Вече сключените търговски договори ще останат в сила, но за не повече от една година.
Съдът на ЕС се е занимавал със съответствието на забраната на рекламата на хазарта с правото на ЕС в обединени дела C-447/08 и C-448/08, Sjöberg and Gerdin.
ДФЕС позволява ограничения по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. В съдебната практика са признати редица императивни съображения от обществен интерес, като например целите за защита на потребителите и предотвратяването на измамите, на подбуждането към разхищаване на средства за хазарт, на общата нужда да се запази обществения ред.
През декември 2017 г. Комисията прекрати процедурите за нарушение срещу свободата на услуги в сектора на хазарта поради недостатъчен интерес на Съюза да преследва предполагаеми нарушения на правото на ЕС в тази област.
(3) който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството
(4) заради зачестилите случаи на опасни фалшиви новини, които директно застрашават националната сигурност на България.
По съображения за пълнота ето и съобщението:
Ние Патриотите от ВМРО започваме изработването на закон, който да регулира съдържанието на материалите в интернет пространството, които към днешна дата не попадат под контрола на нито една институция. Подчертаваме, че това не е опит за цензура, а за постигане на чистота на информационния поток, която ще допринесе за по-добрата работа на всички медийни канали. В момента дори сериозни телевизии, сайтове, радиа и вестници с ясна и прозрачна собственост стават жертва на фалшивите новини. Те също се подвеждат и публикуват статии, излъчват репортажи и правят дописки с невярно съдържание, базирани на препечатки без ясен източник.
Факт е, че в епохата на информационните технологии могат да се манипулират видеа, снимки и звукозаписи. Това именно улеснява и създаването и разпространението на фалшивите новини. Заглавия от типа „Самолети тайно оставят мигранти на военните летища“ или „В ход е план за заселване на Странджа с бежанци“ и още по-абсурдните твърдения, че дребният рогат добитък в Ямболско се изтребва не заради чумата, а за да се освободят постройки за мигрантите, които Западна Европа ще ни върне, са опасни за вътрешната и за националната сигурност на страната. А появилата се информация за смъртта на баба Дора, след като са евтаназирали козите ѝ, е мека казано неморална – тя е нехуманна и престъпна!
Ето защо ние Патриотите от ВМРО – БНД сме категорични, че е назрял моментът да се напише отделен закон, който да въведе правила, които да поставят медиите в страната в равнопоставено положение. Сега тези, които имат професионално отношение към новинарския поток, ясни собственици и подписани с имената на авторите репортажи и статии, търпят контрол и санкции. Онези обаче, които си позволяват да пускат неверни новини за смъртта на известни личности, твърдения за политици, които не отговарят на истината, и „новини“, застрашаващи сигурността, чрез които от една страна изпълняват явни политически поръчки, а от друга генерират приходи по нечестен начин чрез подвеждаща информация, която кара хората да четат сайтовете, остават напълно безнаказани. И още нещо – те често не плащат данъци в страната, с което ощетяват и държавния бюджет.
Тази порочна практика трябва да бъде прекратена. Екип от специалисти вече работи по темата като сравнява световните практиките в областта и ги съпоставя с настоящата законодателна уредба по темата в страната. Още в началото на новия политически сезон ние Патриотите от ВМРО ще предложим на коалиционните ни партньори от Обединени патриоти и ГЕРБ и на всички други парламентарно представени партии нашите идеи за справяне с фалшивите новини и ще разчитаме на тяхното държавническо поведение и подкрепа. Ако се налага ще поискаме и съставянето на временна парламентарна комисия по темата.
Тук говорим за регулация и прозрачност на собствеността, филтър на информационния поток и ясни и точни правила при представянето на една тема или шега като „новина“. Всички помним предаването на „Ку-ку“ от началото на 90-те години на миналия век за аварията в АЕЦ „Козлодуй“ и обществената истерия, която последва и то във времена, в които технологиите и социалните мрежи изобщо не бяха навлезли в живота на българите. Днес, когато, въпреки всички регламенти на ЕС и вътрешнодържавни закони, дори личните ни данни са обществено достояние, а фейсбук предоставя пълен набор от снимки и информация, чрез които всеки недоброжелател може да изфабрикува статия или репортаж с невярно съдържание, остават незасегнати от сега действащото законодателство.
Ние Патриотите от ВМРО винаги сме заставали зад правата и интересите на българските граждани и винаги сме поставяли националния интерес над всичко. Нашата история, която води началото си от 1893 г., винаги е била свързана със запазването на целостта, интересите и приоритетите на България. Днес, ние Патриотите от ВМРО виждаме сериозна заплаха за Родината ни, продиктувана от агресивния и целенасочен поток фалшиви новини, които директно удрят сигурността и спокойствието на българските граждани. Няма как да допуснем интересите на шепа политици или финансовото облагодетелстване на определени лица, да бъдат водещи и да налагат новини с невярно съдържание, с цел лична облага.
Нека не забравяме, че съвременните млади хора живеят в интернет. Занемаряваната с години образователна система, за съжаление, лиши много подрастващи от обективното умение да правят „цедка“ на материалите в интернет. Функционалната неграмотност, която е съвременния бич на младежта, също е благоприятен фактор лъжливите „новини“ често да стават най-четените и разпространявани в мрежата линкове. Абсурдните имена на сайтовете, от които тръгват, вече не правят впечатление на никого. Именно те обаче са без ясна собственост, регистрирани през офшорни компании в трети контингенти.
На това трябва да се сложи край! Живеем във века на високите информационни технологии и е крайно време да изградим законодателна бариера (вкл. и с помощта на технологиите) за разпространението на фалшивите новини.
Ние Патриотите от ВМРО – БНД повеждаме битката срещу фалшивите новини.
През април, но не на първи април, в съобщение до медиите се казва, че
дружеството на Делян Пеевски “Интръст” и компанията “Ню имидж България” са подписали предварителен договор, с който “Ню имидж” получава 50% от капитала на “Телеграф медиа” (собственост на “Интръст”) – дружеството, издател на вестниците “Телеграф”, “Монитор”, “Политика” и “Меридиан мач” и акционер в регионалната медия “Издателска къща “Борба”. Приключването на сделката ще се извърши след произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията.
Производството в КЗК започва на следващия ден след обявяването на новината от двете страни (както стана ясно, Нова тв е чакала месеци за образуване на производство в КЗК по повод продажбата й).
Интервюто потвърди напълно, че Ню имидж няма публичен разказ за мотивите си да купува половината от капитала на вестниците на Пеевски. Или поне г-н Лернер не е човекът, който може да изложи нещо смислено в защита на обявената сделка. Аргументите се сведоха до “вестниците са медия – и киното е медия”.
Дневник отразява интервюто под заглавие Хартията легитимира новината. Това е цитат, който си струва да бъде предаден – но в кавички. Ако ще се занимава с легитимиране на новини, кой би купил вестниците на Пеевски? Та те са цензурирали дори посланика на Германия.
И Агенция Монитор има коментар след появата на Лернер по бТВ:
добре е същата телевизия най-после да бъде прочистена от „журналисти“ като Светослав Иванов, използващи националния ефир за осъществяването на елементарни манипулации в услуга на менторите му.
Инвестиционните намерения на реномирана компания като Nu Image Inc към печатните издания на Делян Пеевски за разлика от фалшивите новини, разпространявани от години по негов адрес от грантово зависимите медии на Прокопиев и сие, несъмнено са истинският лакмус за това кои са качествените издания на вестникарския пазар в България.
Прочистването от журналисти е препоръка, която точно г-н Ярив Лернер ще забележи, сигурна съм. По ред очевидни причини. Има текстове отвъд границите на журналистиката. Колкото и Ню имидж да има бизнес цели, които преследва – напоследък (паралелно с предварителния договор с Пеевски) компанията влезе в новините с договор с НФЦ и промените в Закона за приватизацията.
Е тъкмо тогава през 2014 г. Пеевски “не беше собственик на медии” – и съответно не беше в регистъра на действителните собственици – и да се свързва с медии беше фалшива новина – нищо че говореше за “моите медии” – и Местан казваше, че Пеевски няма нищо, но “ако допуснем, че семейството му има”, това е “под половин процент от всички медии.”
Тъкмо тогава пак се беше появил реномиран инвеститор за качествените издания на Пеевски-който- не- беше- собственик — и това беше Пеги Халпени, за него и за О’Брайън и за консолидацията на ирландския медиен пазар трябва да се пише отделно. По-точно Медия Мейкър Лимитид (Media Maker Limited) Ирландия – еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто капитал се притежава изцяло от физическото лице Патрик Халпени. Дружеството стана известно с това, че е вписано два дни преди да се огласи публично сделката за придобиване на вестниците-на-които-Пеевски-не-е-собственик..
Изискваше се решение на КЗК за придобиване на вестниците от Пеги Халпени – и КЗК взе положително решение.
Но сделка нямаше.
Дали алгоритъмът ще се повтори – предстои да видим. Идват и избори за Европейски парламент 2019.
А Тони започваме още едно пътуване с мотор – този път крайната цел е езерото Ван. Като за начало ще опитаме в един ден да мнем повече от 1200 километра, което значи да подминем Анкара, че и отгоре.
Приятно четене:
От София до Йозгат, Турция
Първи ден от
Източна Турция (Кюрдистан) с мотор
Ден 1, 24 Юни 2017 г.
Километрите за деня бяха 1315
Отново станах в 3 ч. сутринта, закусих, облякох се, по-голямата част от багажа беше поставена по куфарите още от предния ден и в гаража не се мотах кой знае колко. Изкарах мотора пред нас за една стартова фотка.
Около 3:55 ч., в страхотно настроение, мислейки за предстоящото ми приключение,
отлепих от Люлин сити в посока Кюрдистан
Отново пусти съботни булеварди и бързо изнизване от града. Магистралата не беше много натоварена, явно не пътуваха точно тогава много гастарбайтери. Реших да се понапъна и да направя първото спиране на Лукойл-а в
Капитан Андреево
Бях там в 7 ч., гледам – бензиностанцията не работи. Вярно, че е доста забутана в нищото, но ми се щеше да си сипя за последно от евтиния бензин в България с отстъпка. Викам си: „Брех, прецаках се“, върнах се около 1 км назад до някаква неизвестна бензиностанция. Бях решил там да заредя и започнах да обяснявам на хората как Лукойл не бачка, а те казаха: „Хората са вътре, трябва да им почукаш през нощта“. Казах „Благодаря“ и се върнах на Лукойл-а.
Наистина имаше хора вътре, но няма как да разбереш – ако не ти кажат, изглежда като неработеща бензиностанция. Заредих гориво и леко се изнервих заради неразбориите с бензиностанцията. Върнах се на
границата, нямаше голяма навалица и преминах много бързо и лесно,
за около 15 мин. Хванах дългата безкрайна магистрала към Анкара.
След Одрин
започнах да огладнявам и спрях на една отбивка да хапна гьозлеме с чай.
Вече добре нахранен, продължих по пътя. Нищо необичайно до този момент; малко
преди Истанбул трафикът започна да се сгъстява,
но съм с опит и никак не ми пречи. В самия Истанбул нямах никакви драми и се изнизах съвсем прилично, предимно 100– 120 км/ч. Не се налагаше да се намалява много заради трафика и стигнах до Fatih Sultan Mehmet Koprusu.
Имах за цел да спя някъде след Йозгат като миналата година и евентуално да си подобря рекорда за най-дълго каране на мотор за един ден, но не би. В момента, в който
излязох от Истанбул, трафикът буквално спря,
вече беше доста горещо и хич не ми беше добре. Викам си: „Пак ли“, мушкам се оттук-оттам, доколкото е възможно това с куфарите, карам в аварийната, както правят всички мотористи и пак е трудно придвижването. Тапата едно 30 км на спри-тръгни. Добре, че съм с мотор, иначе не знам какво щях да правя. Отпуши се, викам си: „Разгеле“!
Да де, но след има-няма още 30 км – пак тапа, започнах да се изморявам. Трафикът е като на Цариградско шосе в пиков час, само дето вече съм минал така 200 км при 34 градуса температура на въздуха.
Спрях на една бензиностанция да заредя и да си взема нещо за хапване в движение. Хич не ми спореше придвижването, не знаех към този момент на какво се дължи този ужасен трафик, но се надявах скоро да се отпуши. Определено закъснявах с графика и хич не виждах как ще направя 1000 км за деня до края на магистралата. Започнаха да ми се въртят в главата някакви планове как ще трябва да търся да спя около магистралата, което обаче хич не ми се нравеше. Продължих – няма включване в колоната: затапили всичко, дори и аварийната лента. С много зор някак си успях да се промуша и пак спри-тръгни.
Основната причина за това задръстване по магистралата, свързваща двата най-големи града в Турция, бяха закъсали коли. Въпреки, че бяха преместени в аварийната лента, трафикът реално е спрял за кратко време, докато ги преместят и след това, за да потегли, знаете принципа на инерцията натрупала се е опашка и няма потегляне.
Та така: опашка примерно 30 км – отпред закъсал. Подминваш го и няма проблеми – свободна магистрала. След малко пак 30 км опашка и пак същата причина и така в продължение на 500 км, не искам да ви описвам какво изживях. Голямо потене, много физическо и психическо напрежение. Всички са изнервени и се ръгат и трябва да си нащрек постоянно.
Спирах чат-пат да си вадя от куфара термоса с водата, за да не се дехидратирам. Гледах спирките да не са много чести, тъй като точно съм успял да се сръгам в трафика и спра ли – край, потеглянето пак е страшна мъка. Така
наближих Анкара –
бях почти на 1000 км от началната точка, а времето доста напреднало, моите сили на свършване, жегата ме беше скапала освен трафика. Такова чудо не бях виждал през живота си! 500 км задръстване, дори в Русия не ми се беше случвало, а там не е като да няма задръстване по М10.
Качих се на Околовръстното на Анкара най-сетне и няма никого. Викам си: „Това беше! Разгеле, сега ще понапредна“. Не щеш ли, гледам – тапа! Всички ленти + аварийната плътно кола до кола и спрели. Поглеждам GPS-а, който прегрява няколко пъти (SAMSUNG правят най-здравите телефони, потвърдено): остава 1 км до отбивката. Да, де, но този 1 км е за около 30 мин. По-късно установих причината – ремонт.
Трябваше да се слезе от Околовръстното под един мост, моторът пусна перката и тя не спря много продължително. Казах си, че ще прегрее, беше вече около 36-38 градуса между колите. Започнах да го гася, когато не се движим и да го паля, когато трябва да се преместя. По нанадолнище просто заставах плътно в дясно и пусках леко надолу по инерция, колкото може.
Беше време за зареждане. След като се спуснах под Околовръстното, спрях на една бензиностанция, на която имам чувството, че беше спрял и целият онзи трафик през последните 500 км. С много зор дойде бензинджията да ми зареди гориво (сам не можеш да си зареждаш). Опашка на касата огромна, чавета, жени, мъже –страхотия, не можеш да се разминеш в бензиностанцията.
Тук трябваше да си взема и вода, тъй като в термоса ми свърши, взех си и нещо сладко за бърза енергия. Бях изнемощял значително. Тук реших все пак да снимам нещо от случващото се, отгоре се вижда Околовръстното, точно там от моста до мястото, от което снимам, 30 мин.
Нямаше място къде да си спра мотора, толкова претоварена бе тази бензиностанция. Бях го спрял между едни коли на изхода. По едно време, докато да се обърна, гледам – моторът стои по средата на изхода от бензиностанцията и колите го заобикалят. Викам си: „Ей сега някой го събра“. Тичам бързо да го прибутам по-близо до бордюра и да си изпия на спокойствие водата.
Вече беше късен следобед, аз бях изминал само 1000 км, хич не беше добре работата. Чувствах се страшно изморен. Запалих и с кръстни мъки се включих в трафика. Кретахме още доста време, тук причината беше ремонт и от двулентов, пътят бе стеснен до еднолентов, като се преминаваше ту от едната, ту от другата страна. Ръгат ти се отвсякъде, карат по банкета… Ужас и безумие.
В един момент след доста километри се отпуши и трафикът се разреди, почнах да си подавам газ по-прилично и да напредвам с километрите, но и времето беше напреднало значително. Определено този път не съм спирал много за почивки, за да компенсирам задръстването.
Исках да спра пак в
Йозгат (Yozgat)
да хапна на същата кръчма, на която спрях и миналата година и ми направиха айрян с пяна. Наближих града, забавих темпото и вече в самия град започнах да се оглеждам. Уцелих я кръчмата, само дето беше с нов облик, нищо общо с предишната. Това е типично за Турция, постоянно се правят промени, обновления, нещо да е интересно, различно, за да могат да привличат клиентите. Ето ме паркирал мотора на почти същото място, където бе и миналата година, в пътеписа ми за Грузия можете да видите снимките и да сравните.
Ресторантът е различен, няма вече масички от автомобилни гуми, но има айрян с пяна – явно запазен специалитет.
Успях да се докопам до интернет и да пратя някоя и друга снимка. То докопването става, като искаш да ти дадат паролата от заведението, никога не отказват
Минаваше 20 ч., слънцето беше почти залязло, все пак бях доста на изток от София. Нямах много време за губене, не знаех къде ще спя, бях минал само около 1200 км.
Накатерих се на мотора и продължих. Започнах да се оглеждам извън населените места, къде мога да отбия. Нямаше да успея да стигна до мястото, където спах миналата година.
Тук място, там място, карах с около 80 км/ч и намалявах, като видя отбивка, дали ми върши работа. Или имаше хора, или нямаше как да спусна мотора, или пък се виждаше прекалено от пътя, което пък ми гарантираше будене през нощта за проверка от жандармата. И така километрите се нижеха, аз нищо не харесвах и се стъмни напълно. Започнах често да се разминавам с бавнодвижещи се коли на полиция и жандарма с пуснати светлини, ясно беше, че ще има проверка, ако се виждам от пътя.
Тъмница – съвсем не виждах нищо и стана още по-трудно да си намеря място, където да се разпъна. Започнах да спирам на разни отбивки, да слизам от мотора, да вадя преносимата лампа от куфара и да слизам да оглеждам, мога ли да сваля мотора, вижда ли се от пътя, какви са условията. Един, два пъти така и нищо не си харесах, все имаше някакъв проблем. Умората и психическото напрежение растяха прогресивно, започнах да осъзнавам, че съм се вкарал в някакъв кофти филм този ден и се напъвам допълнително в тъмницата, опцията хотел не присъстваше в мислите ми. Ако сме на приключение, така да бъде, само дето почна да ми идва в повечко
Sivas Yozgat Yolu, Doğankent Belediyesi/Sorgun/Yozgat, Турция
В крайна сметка при третото ми спиране и слизане за оглед с лампата видях едно блато до някаква мини каменна кариера, където ми се стори удачно. Свалих мотора набързо, преди да са ме надушили, беше буквално под пътя, но закътано и ако няма светлини отгоре не се вижда, че има някого.
Бях отново на около 1200 м надморска височина и си беше хладничко. Набързо разпънах палатката и надух дюшека. Този път носех само един спален чувал, дебелия. Реших, че няма нужда и от летен – ако ми е топло, ще се развивам, няма смисъл само да пълня куфарите. Надух си възглавницата, бях си измил зъбите в заведението, както обикновено и бях готов за лягане. Хвърлих екипировката в палатката и се метнах на дюшека.
Според GPS-а се намирах някъде около Dogankent. Небето беше кристално, нямаше ни едно облаче, имаше страхотна луна. Преди да легна, огледах с лампата хубаво да няма крокодили в блатото хаха, само жаби. Лягайки си, се наслаждавах на доста гръмко жабешко пеене. Този приспивен природен концерт ме унесе и заспах сравнително бързо въпреки превъзбудата, която чувствах.
Автор: Антон Конакчиев
Снимки: авторът
Ако не държите да ви ядат комарите край пътя, можете да пренощувате в Йозгат:
С Анжело днес отиваме на карнавал – в Ксанти, за Сирни заговезни, всяка година има карнавал
Приятно четене:
Ксанти: Карнавалът за Сирни заговезни
Карнавалите са ритуални шествия с обърнати роли
– тук кралят е за посмешище, а шутът – герой. Характерни за християнската религия, те се провеждат в края на февруари и началото на март, като
с тях се отбелязва началото на Великденския пост
Освен че маскираните участници променят своята индивидуалност и социален статус, те се отдават на забавления и консумация на храна и алкохол като „за последно“.
Предполага се, че
началото е от римско време, от Navigium Isidis („Корабът на Изида“),
маскирано шествие, което на платформа (carrus navalis) вози макет на кораб и изображение на Изида и с което на 5 март се открива корабоплавателният сезон. Тези шествия са забранени от ревностните християни Теодосий I Велики и сина му Аркадий през 395 г. В Западната римска империя те продължават още малко, докато църквата не ги забранява окончателно.
Така от carrus navalis става carne levare („сбогом на месото“)
и се обозначава началото на постите.
Докато в католическия свят карнавалите могат да се смятат за заместители на Сатурналиите, то при православието те изместват Дионисиевите празници и др. езически ритуали.
В Гърция карнавалът (Αποκριές) има същото значение.
Най-големите карнавали са в Патра (от 160 г.), Тирнавос (от 120 г., като основният символ е еректирал фалос), Козани (и кладата на централния площад), Ретимно на Крит и в Ксанти (от 1966 г.).
е град в Североизточна Гърция, Беломорска Тракия, в подножието на Руен планина. Старото българско име на града е
Царево
Бил е столица на деспот Момчил (Момчил юнак). Заедно с Гюмюрджина (Комотини) и Дедеагач (Александруполи), е сред главните градове на историческата област Западна Тракия. През града протича река Върба (Скечанска) (Κόσυνθος, Eskidje), на източния ѝ бряг е разположен
квартал Самаков (Σαμακώβ),
над който е манастирът „Света Богородица Архангелска“ (Παναγίας Αρχαγγελιώτισσα). В този квартал около 700 души, българоезични мюсюлмани, преселници от Самоков, са се самоопределили като помаци.
Panagias 6, Xanthi 671 00, Гърция
Селището е известно от 879 г. пр.Хр. като Пара (проход, боаз). През 100-тната г. сл.Хр., вече Топирос, става град. През 549 г. е разрушен от варварите, но възстановен и укрепен от император Юстиниян. През 1347 г. голяма чумна епидемия убива почти всички жители, а веднага след това османците завземат района и го населват с преселници от Мала Азия. В началото на 18 в. това е богат град, издигнал се покрай производството и търговията с висококачествен тютюн, главно „Басма“.
Градът е български между 1912 г. и 1920 г.,
а след Ньойския договор е предаден на Гърция. Между 1941 г. и 1944 г. пак е български – тук е щабът на Втора българска армия. Окончателно става гръцки през 1947 г. след Парижкия мирен договор.
Градът, на практика, е незасегнат от размяната на население между Гърция и Турция през 1920-1923 г. През 1972 г. властите решават да съборят часовниковата кула, символ на града, построена от помака Хаджи Емин Ага през 1870 г. Това предизвиква протести на местните мюсюлмани и планът е изоставен.
Градът е център и на Ксантийска и Перитеорийска епархия на Гръцката православна църква.
В Ксанти се намира поредния Тракийски университет,
който няма нищо общо с едноименните си събратя в Одрин и (sic!) в Стара Загора.
Ксанти, „градът на хилядите цветове“, е известен с
карнавала си на Сирни заговезни
и с есенния фестивал на Стария град.
В карнавала участват около 40 местни културни асоциации. Въпреки, че не е с размерите и традициите на този в Банш, напр., определено си заслужава посещението. Кулминацията е изгарянето в коритото на реката на гигантска статуя, наречена „Царос“ (Tzaros, Tzarous).
Името е звукоподражателно – според гърците при изгарянето на борови клонки се чува звука „ц-ц-ц“. Изгарянето помага хората да не страдат от бълхи през летните месеци. Твърди се, че този обичай е донесен от България от преселниците в Самоков, но лично аз не съм чувал за нещо подобно у нас. От друга страна се твърди, че Самоков се намира в Източна Тракия, което съвсем ме обърква.
Върхът на карнавалните празници е шествието.
Тази година основната група бе Red Masters Stell Rosse от Корфу. Музикалното оформление е на Бабис Даранганис (Babis Daranganis), като в проекта са включени латино и модерни музикални ритми. За доброто настроение на всички, участници и зрители, се грижи DJ BOUZOURIS.
Екскурзията за посещението на тазгодишното издание на карнавала беше организирана от нашите приятелки от „Валден тур“.
Тръгването от Стара Загора
бе в 5 сутринта, тъй като автобусите не могат да минават по по-кратките маршрути през Родопите и трябва да заобикалят през „Капитан Петко“ и да добавят още 200 км в едната посока. Минахме границата сравнително бързо и след няколко (излишни) почивки
пристигнахме в Ксанти
около 11.30 ч.
Извън града бе организиран паркинг, към който задължително бяха отклонявани всички посетители. Оттам до центъра се придвижваха с безплатни автобуси или пеша (около 3 км). Водачката ни Галина се беше постарала да се свърже предварително с Общината в Ксанти и да получи необходимите разрешителни, така че бяхме привилегировани да стигнем до центъра със собствения си автобус.
Тъй като беше все още рано и дефилето все още не бе започнало, направихме бърза
обиколка на Стария град
Повечето къщи на богатите тютюневи търговци сега са превърнати в музеи, но нямахме възможност да посетим нито един от тях.
Етнографският (фолклорният) музей
на града е разположен в къщата на големия търговец Васил Куюмджиоглу. Построена е през 1877 г. като сграда с две симетрични крила – за двамата синове на собственика. Тя е дарена на града от наследничката Анна Калоян-Куюмджиоглу. Друг клон на рода живее в България. Аргир Куюмджиоглу, търговец на тютюн (логично!), построява през 1847 г. в Пловдив красива къща, в която в момента се помещава… Етнографският музей.
където твори и излага своите произведения Триантафилос Вайтси, виден представител на траш-арта. От отпадъци той създава произведения, които „изпъкват“ при определено осветление.
Духовният глава на областта тъкмо се прибираше. Направи впечатление, че служебният му автомобил е Superb. Superb, Superb, ама „Шкода“! Нашите владици са къде-къде по-напред с материала – кой с „Линкълн“, кой с „Лексус“…
Впечатление прави, че
датировката на камбанариите е различна от тази на църквите
Това е така, защото при османската власт не е било разрешено изграждането на камбанарии (подобна ситуация, поне според „Наръчник на екскурзовода“, имаме в Стария Несебър). Затова камбанариите са построени след войните в началото на 20. век. Тази на снимката по-горе е от 1924 г., само няколко години след като на 05.05.1920 Антантата предава Ксанти на Гърция.
Около обяд се върнахме към централната улица, за да наблюдаваме
парадното шествие. Шум, музика, свирки и вувузели,
конфети и пиратки, но и участници, и публика се забавляват максимално. Групите преминават в някакъв предварително установен порядък, като за реда се грижат полицията, спасители-парамедици и доброволци.
Всяка група носеше плакат с някакъв надпис, но тъй като гърците все още „с черти и резки четяха и гадаеха“ не можахме да се ориентираме в идеята на костюмите на повечето групи.
След като изгледахме карнавалното шествие, имахме още малко време, колкото да пообиколим центъра и да успеем да включим алармата на най-новата църква „Свети Теофан“. Оказа се, че туристите обичат да си взимат за спомен парченца от златния варак от църквата, затова са монтирали сигнална система, за да предотвратят бъдещи вандалства.
Автобусът нямаше как да дойде до центъра на града, но беше паркирал наблизо – на паркинга на „Лидл“. Успяхме да се измъкнем бързо и да изпреварим другите групи, така да не чакаме много на гръцко-българската граница.
Ако решите да участвате догодина във фестивала, можете да се свържете с организаторите:
През февруари 2012 г. млади жени, облечени в ярки дрехи – членове на състава Pussy Riot – организират пънк рок молитва в Московския Храм на Спасителя. Редактиран видеоклип за представянето им е публикуван в интернет и предизвиква силен отклик. Видеото е свалено за нарушаване на политиката на YouTube за враждебната реч.
През август 2012 г. районен съд в Москва осъжда Толоконникова, Алeхина и Екатерина Самуцевич на две години лишаване от свобода за хулиганство, впоследствие последната е освободена.
Членовете на Pussy Riot подават жалба в ЕСПЧ поради нарушаване на различни положения в Европейската конвенция за правата на човека – член 3 за забрана на изтезанията и на нечовешкото отношение; член 5, раздел 3 във връзка със задържането им; член 6 от Конвенцията за гарантиране на правото на справедлив съдебен процес и член 10 – като твърдят, че тяхното задържане и осъждане представляват груба, неоправдана и непропорционална намеса в свободата им на изразяване. Освен това Толоконникова и Алехина оспорват забраната за видео материали на уебсайта им “поради екстремизъм”.
Защитата им поемат последователно различни адвокати, включително Йонко Грозев, разбираме от решението.
ЕСПЧ прилага тест за пропорционалност, установява, че има намеса в свободата на изразяване – пърформанс – микс от артистично по форма и политическо по същество изразяване, защитено от Конвенцията. [206]
Намесата е предвидена в руския НК – чл.213 хулиганство.[208]
Оправдана ли е подобна намеса в едно демократично общество? [211]
Съдът отбелязва, че това е политическо слово, където Конвенцията предоставя най-висока степен на защита.
Жалбоподателите искат да привлекат вниманието на своите съграждани и Руската православна църква върху тяхното неодобрение за политическата ситуация в Русия и позицията на патриарха и други духовници към улични протести в редица руски градове, причинени от последните парламентарни избори и предстоящите в Русия по това време президентски избори. Това са теми от обществен интерес. Действията на жалбоподателите са насочени към тези теми и допринасят за дебатите за политическата ситуация в Русия [212]
Изпълнението се е състояло в храм. Може да се приеме, че приетите правила за поведение в място на религиозно поклонение са нарушени. Налагането на определени санкции по принцип може да бъде оправдано от изискванията за защита на правата на другите.[214]
Дали намесата е пропорционална на целта?
Съдът намира, че наложеното на жалбоподателите наказание е много тежко по отношение на въпросните действия. Той смята, че местните съдилища не са представили “съответни и достатъчни” причини, за да го оправдаят. Анализира се дали изявленията, справедливо разбирани и разглеждани в техния непосредствен или по-широк контекст, могат да се разглеждат като пряк или косвен призив за насилие или като оправдание за насилие, омраза или нетолерантност – и се стига до извода, че в светлината на препоръката на ECRI за враждебната реч следните фактори трябва да се вземат предвид при оценката дали съществува или не риск от актове на насилие, заплахи, враждебност или дискриминация: i) “контекстът в който се използва съответната реч на омразата “; (ii) “способността на лицето, използващо речта на омразата да упражнява влияние върху другите”; iii) “естеството и силата на използвания език”; iv) “контекстът на конкретните забележки”; v) “използваната среда”; и (vi) “естеството на аудиторията” – и освен това е важно да се отбележи, че изкуството може да се използва, за да провокира силни чувства без намерението да подбужда насилие, дискриминация или враждебност. [222]
Начинът на обличане и поведение на жалбоподателите не са по каноните на православната църква, което може да изглежда неприемливо за определени хора, но липсва анализ дали действията на жалбоподателите могат да се тълкуват като призив за насилие или като основание за насилие, омраза или нетолерантност. Нито дали въпросните действия биха могли да доведат до вредни последици. [226]
Съдът намира, че в поведението не се съдържат елементи на насилие, нито възбужда или оправдава насилие, омраза или нетолерантност към вярващите. Намесата в свободата на изразяване с наказателни санкции може да има охладително въздействие върху упражняването на тази свобода. [227]
В заключение ЕСПЧ намира, че намесата в този вид не е необходима в едно демократично общество. Нарушение на чл.10 [230]
По отношение на видеото в интернет, обявено за екстремистко:
Когато изразените възгледи не включват подбуждане към насилие – с други думи, ако не препоръчат прибягване до насилствени действия или отмъщение, ако не оправдават извършването на терористични престъпления и не могат да бъдат тълкувани като способни да насърчават насилието чрез изразяване на нерационална омраза към идентифицираните лица – държавите не трябва да ограничават правото на широката общественост да бъде информирана. [260]
Съдът счита, че решението на националния съд по делото на жалбоподателите е недостатъчно за обосноваване на екстремизъм. Нарушение на чл. 10. [269]
Анна Политковская беше простреляна и убита в асансьора на дома си в Москва. Има осъдени за убийството.
Като се позовават на член 2 (право на живот), жалбоподателите се оплакват, че държавата не е извършила ефективно разследване на убийството на г-жа Политковская, тъй като властите не са установили кой е поръчал и платил за престъплението.
С 5:2 гласа ЕСПЧ реши, че има нарушение на Конвенцията, член 2. Русия трябва да плати на жалбоподателите 20 000 евро (EUR) за неимуществени вреди.
Съдът е установил по-специално, че властите са открили и осъдили група мъже, които са извършили убийството на г-жа Политковская, но не са предприели подходящи разследващи стъпки за намиране на лицето или лицата, които са поръчали убийството.
Властите са следвали една теория за подбудителя на престъплението, водеща към починал руски бизнесмен, пребиваващ в Лондон, но не са обяснили защо са избрали тази линия на разследване. Държавата не е изпълнила задълженията си по Конвенцията да проведе ефективно разследване, освен това продължителността на производството е била твърде дълга.
Dedov (Русия) and Poláčková (Словакия) имат особени мнения, приложени към решението.
Работната група към ЕК за онлайн дезинформацията представи проект на кодекс за борба с онлайн дезинформацията.
Кодексът (Code of Practice) и Приложението (Аnnex) описват целите на Комисията, очертани в съобщението за онлайн дезинформацията и следва да доведат до измеримо намаляване на дезинформацията в онлайн среда.
В текста има препратка към доклад на “Репортери без граници” от 2016 г., в който се разказва за ефекта от дейността на депутата Делян Пеевски и правителството на медийния пазар. В “Медийните олигарси пазаруват” името му се споменава 18 пъти и се разказва как използва изданията си като “медийни бухалки”.
За изтеклите години сме се научили, че проблемът не е в Пеевски, а в самата система от аватари/картинки по игралното поле в най-различни конструкции и йерархии – но да, един такъв е Пеевски.
в блатото хаха, само жаби. Лягайки си, се наслаждавах на доста гръмко жабешко пеене. Този приспивен природен концерт ме унесе и заспах сравнително бързо въпреки превъзбудата, която чувствах.
