Има граждани на Обединеното кралство, които отричат Холокоста, показва ново изследване.
Реакцията на Кристиан Аманпур в Twitter заедно с предупреждението на известната журналистка:
This is shocking, appalling, shameful and embarrassing. The power of fake news, conspiracy theories and poor education. Get a grip people.
Warning: EDUCATION IS GOOD FOR YOUR HEALTH. https://t.co/Eg0wRaaDyJ
— Christiane Amanpour (@camanpour) January 27, 2019
Добре е и българските медии да имат предвид горното мнение за разпространяването на фалшиви новини и конспиративни теории и значението на медиите за информираността.
Или поне тези от медиите, които по закон са длъжни да работят за демократичните, социални и културни потребности на обществото.
Прессъобщение, свързано с прилагане на правото на ЕС и процедури за нарушение от месец януари 2019 г.
С ежемесечния пакет от решения Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Решенията по процедури за нарушения спрямо България са в следните области:
Комисията изпрати на България мотивирано становище във връзка с нейния Закон за марките и географските означения от 1 септември 1999 г. От 2008 г. насам България поддържа национален регистър на географските означения за селскостопански продукти и храни. Комисията смята, че националната закрила на географските означения не е съвместима с правото на ЕС относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (Регламент (ЕС) № 1151/2012). България е трябвало да сложи край на тази национална система за регистрация от датата на присъединяване към ЕС през 2007 г. и е можела да защитава съществуващите национални географски означения само за срок от 12 месеца след датата на присъединяване, ако през този ограничен период е било подадено заявление на ниво ЕС. България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от Комисията. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на ЕС.
Европейската комисия реши да прекрати производствата за установяване на нарушение, образувани срещу България, тъй като вече е транспонирала в националното си законодателство Директивата относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила (Директива 2014/104/ЕС).
Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо до България за правилно транспониране на Директивата относно енергийната ефективност (Директива 2012/27/ЕС) в националните законодателства. С директивата от 2012 г. се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в ЕС, за да се постигне целта на Съюза за 2020 г. за подобряване на енергийната ефективност с 20 % и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тази дата. Съгласно директивата всички държави от ЕС са длъжни да използват енергията по-ефикасно на всички етапи от енергийната верига — от производството до крайното потребление. Ако в рамките на 2 месеца властите не предприемат действия, Комисията може да изпрати мотивирано становище.
Европейската комисия призовава България да спазва своите задължения съгласно правилата на ЕС относно опазването на естествените местообитания и защитените видове, включени в мрежата „Натура 2000“ (Директивата за местообитанията, Директива 92/43/ЕИО на Съвета). Държавите членки трябва да определят териториите, включени в списъка ЕС на териториите от значение за Общността, като специални защитени зони (СЗЗ). Те също така трябва да установят необходимите мерки за опазване с цел поддържане или възстановяване на защитените видове и местообитания в благоприятно състояние. Тези действия трябва да бъдат осъществени в срок от шест години от включването на тези територии в списъка на ЕС като територии от значение за Общността (ТЗО). България е определила само 9 от 230 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на изисквания срок и като цяло и трайно не е определила специфични за териториите подробни цели и мерки за опазване за всяка от тях.
Комисията изпрати официални уведомителни писма до 15 държави членки, сред които и България, относно съответствието на тяхното национално законодателство с правилата на ЕС в областта на обществените поръчки и концесиите. Новите правила (Директива 2014/24/ЕС, Директива 2014/25/ЕС и Директива 2014/23/ЕС) трябваше да бъдат транспонирани от държавите членки в националното право до 18 април 2016 г.
Европейската комисия също прие решения по процедури за установяване на неизпълнение на задължения срещу 27 държави членки, за да гарантира правилното прилагане на правилата на ЕС относно услугите и професионалните квалификации. Гражданите и предприятията могат да се ползват от многобройните предимства на единния пазар само ако съвместно договорените правила действително се прилагат по места.
Днес Комисията предприема действия, за да гарантира спазването на правилата на ЕС в областта на услугите. Някои препятствия все още пречат на сектора на услугите да достигне своя пълен потенциал в полза на потребителите, търсещите работа и фирмите и да създава икономически растеж в цяла Европа.
Комисията реши да изпрати мотивирано становище до България за това, че не е изпълнила Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните (Директива (ЕС) 2016/680).
Комисията изпрати и допълнително мотивирано становище до България поради това, че не е транспонирала напълно 4-тата Директива относно борбата с изпирането на пари (Директива (ЕС) 2015/849).
Освен това Комисията настоятелно приканва България да преразгледа своите правила как търговците могат да събират вземания от потребителите, така че тези правила да бъдат в съответствие с правото на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата за неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13/ЕИО), за да се осигури подходяща защита на потребителите в подобни случаи. Директивата защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги. Правилата на ЕС гарантират също така, че тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите и те разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия. Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса. До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение обаче се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори, като например банки, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия. Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос.
Комисията също призовава България да предприеме действия, за да гарантира, че правилата на ЕС за лишаване от свобода (Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета) се изпълняват правилно в националното законодателство. С тези правила се гарантира взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат присъди за лишаване от свобода.
Миналата пролет всички искаха директивата да се приеме, сега всички мразят директивата – всички, с изключение на германските семейства – притежатели на вестници (които обичаха член 11) и най-големите звукозаписни компании (които отдавна са мечтали за член 13) – пише EFF, Фондация Електронна граница.
Сега, когато член 13 няма нито един приятел в света, освен един-единствен самотен германски евродепутат, може би е време да спрем да държим за заложник бъдещето на европейските авторски права заради няколко звукозаписни компании.
Става дума, разбира се, за ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС. Твърдението на EFF е малко преувеличено, но не е далече от истината. Вече се знае, вчера Съветът не подкрепи предложението на Румънско председателство.
А междувременно: позицията на Google по проекта:
Авторското право е сложна област и притежателите на права често не са на едно мнение относно собствеността. В тези случаи става невъзможно за отворените хостинг платформи да вземат разумни решения относно правата по време на процеса на качване.
Платформите не биха имали друг избор, освен да блокират съществуващи и нови видеоклипове от Европейския съюз с неизвестна или оспорвана информация за авторски права, за да се избегне правна отговорност.
Работим с политици, издатели и творци, за да предоставим препоръки към Директивата за авторското право, които ще помогнат да изпълни истинското си намерение – защита на творчеството и журналистиката.
Платформите, които действат внимателно, за да защитят собствениците на права, не трябва да носят отговорност за нарушаване на авторски права без процедура на предварително уведомяване.
В отговор на Ансип Юлия Реда е написала днес в Туитър: нищо не пречи да се приеме директивата без чл.11 и чл.13:
Nothing is stopping us from adopting the #copyright directive without #Article11 and #Article13. Focus on the parts we can agree on. #SaveYourInternet https://t.co/gQW15sm1F5
— Julia Reda (@Senficon) January 19, 2019
Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Khadija Ismayilova v. Azerbaijan. Съдът е установил нарушение на правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване.
Хатиджа Исмаилова е азербайджанска журналистка. Нейната работа често е била изключително критична към властта, по-специално е разследвала азербайджанския президент Алиев. Арестувана, лежала в затвора, преследвана и подлагана на тормоз за публикациите и дейността си. Със защитата й се е ангажирала Амал Клуни.
През седмицата Съдът за правата на човека обяви, че Исмаилова печели делото си, като налице са нарушения по две разпоредби на конвенцията – чл.8 и чл. 10.
По конкретното дело Исмаилова изнася факти, че е получила заплашително писмо с искане да не публикува разследванията си. Скоро след това в интернет са публикувани видеоклипове със сексуален характер, заснети в жилището на Исмаилова. Впоследствие в жилището са открити много скрити камери и мрежа за предаване на видеото. Паралелно с това проправителствените медии я обвиняват в липса на професионализъм, антиправителствено пристрастие и неморално поведение.
Исмаилова твърди, че държавата е била или пряко отговорна за много сериозната намеса в личния й живот, а именно заплашителното писмо, скритите камери в нейната спалня и публикуването на интимни видеозаписи онлайн или, във всеки случай, че органите не са изпълнили задължението си да предприемат мерки за защита на нейните права на неприкосновеност на личния живот, като не са извършили ефективно разследване и идентифициране на отговорните лица.
Като се позовава на член 10 (свобода на изразяване), тя твърди, че държавата
пряко е участвала или не е предприела стъпки за предотвратяване на систематичната кампания срещу нея – и още, че тормозът в нейния случай е част от политическия модел на клеветнически кампании срещу журналисти в Азербайджан.
Съдът приема, че има намеса в личния живот и нарушение на чл.8 ЕКПЧ.
Заедно с това, тъй като заплашителното писмо е било свързани с професионалната журналистическа дейност на Исмаилова, държавата не е била просто задължена да предприеме мерки, за да я защити от намеса в личния й живот, но също така е имала задължение съгласно член 10 от Конвенцията да защити свободата й на изразяване. Властите не са изпълнили своето позитивно задължение да защитават свободата на изразяване – нарушение на чл. 10.
Един пример за ролята на медиите за защита на правата на гражданите. Сиатъл, щата Вашингтон.
Електронното издание The Stranger в Сиатъл се обръща към федералния съд с иск за публично оповестяване на начина, по който се използват средствата за наблюдение и проследяване – тъй като и американците имат проблем с публичността и прозрачността на използването на специални технически средства за проследяване.
Изданието печели делото – но важно е какво следва: съдът ще събира данни за използване на средствата за наблюдение и ще ги публикува два пъти годишно. Докладите ще бъдат през януари и юли на уебсайта на съда. Тези доклади ще предоставят важни данни за дейността на правоприлагащите органи и биха могли да служат на изследователите, пресата и обществеността.
“Това ще позволи на The Stranger, както и на по-широката общественост, да научи колко често федералните правоприлагащи органи в Сиатъл правят подобни искания и дават на всеки по-добра представа за случващото се”, казват от изданието. “Това също ще улесни всеки, който иска от федералния съд да разкрие конкретна информация по конкретни дела.”
За сравнение – информация за контрола върху СРС у нас – говори Бойко Рашков, досегашен председател на бюрото за контрол:
Очевидно в парламента не се интересуват от решенията на ЕСПЧ. Сега на практика в България липсва външният контрол върху СРС – същото, за което бяхме осъдени преди около 10 години. Този орган фактически няма да изпълнява това, което трябва да върши, защото в бюрото не бяха избрани специалисти с правна квалификация, които да разбират от тази работа, т.е няма да има кой да следи за спазване правата на гражданите.