На сайта на Народното събрание е публикуван внесеният от МС Законопроект за защита на търговската тайна.
От мотивите:
Търговските тайни са една от най-често използваните от предприятията форми на защита на интелектуални продукти и иновационно ноу-хау, но в същото време в съществуващата правна рамка на ЕС са най-слабо защитените от незаконно придобиване, използване или разкриване.
Отчитайки изложените факти, Европейската комисия стига до извода, че е необходимо сближаване в областта на гражданскоправните средства за защита, което да позволи на иновационните предприятия по-ефективно да гарантират опазването на своите търговски тайни. Унифицираното минимално ниво на закрила на търговските тайни в целия ЕС следва да гарантира, че вносът на стоки от трети държави, когато те са произведени чрез използването на присвоени търговски тайни, може да бъде спрян навсякъде в ЕС при еднакви условия. Същевременно конкуренцията не следва да се ограничава, тъй като не се предоставят изключителни права и всеки конкурент е свободен по независим път да придобие знанията, защитени с търговска тайна. С течение на времето това би трябвало да има положително въздействие върху конкурентоспособността и растежа на икономиката.
На 8 юни 2016 г. като инструмент за преодоляване на горепосочените проблеми и постигане на описаните цели е приета Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.
Основната цел на законопроекта е привеждането на действащата в страната правна закрила на търговските тайни в съответствие с изискванията на европейското законодателство и подобряване ефективността на юридическата защита на търговските тайни от незаконно придобиване, използване и разкриване.
В законопроекта са дадени определения за ключови понятия – търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и стоки – предмет на нарушение; са предвидени изключенията от обхвата на законопроекта; са посочени критериите, относими към преценката за правомерност или неправомерност на придобиването, използването и разкриването на търговски тайни; са регламентирани подробно производството и мерките за защита на търговската тайна по съдебен ред.
Предложените правни механизми за защита ще сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на резултати от развойна дейност, ноу-хау и други ценни данни, представляващи търговска тайна, пред които са изправени предприятията и научноизследователските организации. По този начин ще се създадат гаранции, че конкурентоспособността на българския бизнес, която се основава на такъв вид информация, е адекватно защитена, което от своя страна ще доведе до подобряване на средата за развитие и използване на иновации и трансфер на знания в рамките на целия вътрешен пазар на ЕС.
Обичайно е програми, които се предоставят за разпространяване по наземен път, да се препредават по кабел или сателит. Правата, свързани с такова препредаване, са предмет на директива в ЕС (Directive 93/83/EEC, “SatCab Directive”).
Все по-често програмите се разпространяват и онлайн, при това извън държавата по произход. Това налага модернизиране и допълване на SatCab директивата и за случаите на разпространението онлайн – за услуги, чийто обхват в първоначалното законодателно предложение е определен така:
онлайн услуга, заключаваща се в публичното предоставяне, от или под контрола на излъчваща организация и на нейна отговорност, на радио- или телевизионни програми, едновременно с тяхното излъчване, или в течение на определен период от време след тяхното излъчване, от излъчващата организация, както и на какъвто и да бил материал, произведен от или за излъчващата организация, който подпомага това излъчване
„препредаване“ означава всяко едновременно, непроменено и несъкратено препредаване, различно от кабелното препредаване, така както е определено в Директива 93/83/ЕИО, и различно от препредаването, предоставяно чрез услуга за достъп до интернет, така както е определено в Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета , предназначено за публично приемане на първоначално предаване от друга държава членка по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, но не и онлайн, на телевизионни или радиопрограми, предназначени за публично приемане, при условие че въпросното препредаване се извършва от страна, различна от излъчващата организация, осъществила първоначалното предаване или под чийто контрол и на чиято отговорност е осъществено такова предаване
С директивата се въвежда механизъм за улесняване на лицензирането на права за препредаване на телевизионни и радиопрограми, което включва услуги за препредаване, предоставяни през интернет, но също така се урежда прякото въвеждане – процес, който радио- и телевизионните оператори използват все повече, за да достигнат предаванията им до техните аудитории и зрители.
През декември 2018 е постигнато политическо споразумение по предложеното изменение на SatСab директивата.
Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑299/17 VG Media Gesellschaft срещу GoogleLLC.
Спорът
Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор пред Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия) между VG Media Gesellschaft zur Verwertung der Urheber- und Leistungsschutzrechte von Medienunternehmen mbH — организация за колективно управление, оправомощена съгласно германското право да управлява авторското право и сродните му права по-специално от името на издатели на периодични издания, и дружеството Google LLC, което управлява интернет търсачката Google search в домейните http://www.google.de и http://www.google.com, както и услугата Google News, която в Германия е достъпна отделно като news.google.de или news.google.com.
От името на своите членове VG Media предявява срещу Google иск за обезщетение във връзка с това, че считано от 1 август 2013 г., Google използва за собствените си услуги откъси от текст, изображения и видеоматериали от пресата и медийно съдържание, произведени от членове на VG Media, без да плаща възнаграждение за това.
Основанието: на 1 август 2013 г. Федерална република Германия въвежда за издателите на периодичен печат право, сродно на авторското право, съгласно членове 87f и 87h от Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права, наричан по-нататък „UrhG“). Германия e първата страна в Европа, която въведе сродно право в полза на издателите – с цел да им даде контрол върху нелицензираното използване на съдържанието на съответните издания от трети страни. Последва я Испания.
Въпросите
Като се има предвид, че въпросният законодателен проект не е бил нотифициран на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1 от Директива 98/34 — а санкцията за неизпълнение на това задължение е неприложимостта на националните правни разпоредби, така че, ако не са били нотифицирани, те не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти — Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) отправя два въпроса до Съда-
„1) Национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли по смисъла на член 1, точки 2 и 5 от Директива [98/34] правило, което не е специално насочено към услугите, определени в тази точка,
и ако отговорът е отрицателен,
2) национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли технически регламент по смисъла на член 1, точка 11 от Директива [98/34], и по-конкретно задължително правило, свързано с предоставянето на услуга?“.
Google твърди, че германското право няма да бъде приложимо, тъй като германското правителство не е уведомило Комисията на ЕС за тази уредба.
Генералният адвокат:
Въпреки че защитата на авторското право попада в приложното поле на член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и законодателството на ЕС има за цел да установи „високо ниво на защита“, това не е абсолютно право. Съдът на ЕС е изяснил, че трябва да се вземат предвид и основните права на другите, включително свободата за извършване на бизнес (член 16 от Хартата). Всичко това изисква постигане на справедлив баланс между различните права.
29. От практиката на Съда обаче е видно, че правата върху интелектуалната собственост не са абсолютни. Съдът подчертава, че такива изключителни права, и по-специално възможността да се търси правна защита — каквато е искът да се преустанови неправомерното използване или да се забрани извършването на дейност — за да се осигури закрилата им, може да засегне основните права на други субекти, като например свободата на стопанската инициатива, защитена в член 16 от Хартата, и правото на свобода на информация, защитено в член 11 от Хартата. Ако са нарушени няколко основни права, защитени от правото на Съюза, трябва да се осигури справедлив баланс между тях.
34. В становището си испанското правителство посочва, че целта на разглежданите национални разпоредби е да се защитят сродните на авторското право права на издателите на вестници и списания, а не да се регулират по какъвто и да е начин услугите на информационното общество. Според мен фактът, че разглежданите национални законови разпоредби предоставят на такива издатели права върху интелектуална собственост, не показва сам по себе си, че тези разпоредби нямат за цел да регулират по какъвто и да е начин или дори само инцидентно услуги на информационното общество. Действително в становището си Комисията посочва, че според нея интелектуалната собственост не е изключена от приложното поле на Директива 98/34.
38. По отношение на обхвата и въздействието на законодателството трябва, разбира се, да се подхожда реалистично, като се имат предвид актуалните обстоятелства. Според мен е ясно, че основната цел и предмет на тези законодателни промени е да се уреди въпросът с ефекта от интернет търсачките, като се има предвид, че медийното съдържание все повече се чете и разглежда онлайн, както и да се предвиди специално правило в областта на авторското право относно доставяните от операторите на такива интернет търсачки онлайн услуги, свързани с периодични издания. Следователно, дори ако все още има оператори, предоставящи такива търговски услуги офлайн, те едва ли са основният фокус на германския законодател. Макар че по този въпрос в крайна сметка ще се произнесе запитващата юрисдикция, това следва поне имплицитно от тълкуването ѝ на UrhG.
За тази цел германското правителство има задължението да уведоми Европейската комисия:
Би било глупаво и наивно да не признаваме, че традиционният търговски модел на вестниците в целия Съюз – продажби и реклама – е подкопан през последните 20 години чрез онлайн четене на вестници от потребителите, чиято практика от своя страна е улеснена от появата на мощни търсачки като тази, която се управлява от ответника. Все пак, обаче, „нищо от това не означава, че държава-членка има право да заобиколи изискванията за уведомяване от Директива 98/34.”
45. Следователно, тъй като тези национални разпоредби не са били нотифицирани на Комисията по изисквания от член 8, параграф 1 от Директива 98/34 начин, в съответствие с установената практика на Съда Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) трябва да откаже да приложи член 87f, параграф 1 и член 87g, параграф 4 от UrhG в разглежданото от него производство между страните пред този съд.
В по-широк план, ако Съдът приеме тезата на ГА, последици биха могли да възникнат