Случвало ли ви се е да искате да прескочите целия трафик, за да стигнете навреме? Е, явно не сте единствени – има хора, които не просто мислят, а и вече активно работят за използване на вертикалното пространство. В момента има 19 компании, които разработват планове за това, между тях са Боинг и Еърбъс. Решение за машина с вертикално излитане и кацане (VTOL – vertical take off and landing) беше представено тази година на изложението CES в Лас Вегас. Дългоочакваният прототип Nexus, обявен като въздушното такси на Бел, дебютира пред силно заинтригуваната аудитория и се превърна в една от звездите на шоуто.
Миналата година на CES са представили възможен интериор. Машината е съвместен проект на Бел и Юбер, след като през 2016г. Юбер са обявили планове за разработване на мрежа от въздушни таксита.
Бел не са без опит в тази насока – още от втората световна война произвеждат хеликоптери. Съвместно с Боинг са произвели V-22 Osprey. И казват, че са приложили много от натрупания опит при производството на Nexus. Заложили са основно на сигурността – има 6 прибиращи се перки, като дори една от тях да спре работа, останалите могат да осъществят безопасно приземяване. Разбира се, за да се използва по този нов начин въздушното пространство, ще трябва нов регламент в тази насока. Плановете на компанията са през 2023г. да започнат пробни полети и скоро след това да се стигне до реално използване. Според Cleantechnica цената, към която се стремят на миля, е 50 цента. Звучи добре.
Сега да ви разкажа за самата машина – пробегът е 150 мили, максималната скорост е 150 мили в час. Задвижването е хибридно електрическо. Юбер искат да е изцяло електрическо и казват, че прототипът е първата стъпка. Мястото на пилота е отпред.
Възможно е, когато батериите (и законодателството :)) се развият повече, да предложат и безпилотен вариант. Има място за 4 пътници.
Идеята е наемането да е лесно като наемането на такси. И къде ще каца, след като го наемете? Спокойно, помислили са – на най-близката висока сграда. Качвате се там с асансьора, „таксито“ идва и вие стигате до дестинацията си. Или поне до най-близката висока сграда до дестинацията. 
„Прескочили“ сте целия трафик! Както казва Мич Снайдър, президент и изпълнителен директор на Бел: „тъй като пространството на нивото на земята става ограничено, трябва да разрешим транспортните предизвикателства във вертикална посока – и там се появява визията на Бел за мобилност по поръчка“.
Ето тук може да видите малко повече.
Темата за летящите коли не е нова. Естествено, те винаги предизвикват голям интерес. Според анализатори идващата вълна от такива машини ще е с автономно управление. Имало е огромен интерес на изложението във Вегас. А на вас как ви звучи?
Компанията Facebook винаги е настоявала, че има сериозно отношение към проверката на фактите. „Имаме силни връзки с 34 партньори за проверка на фактите по света, които проверяват фактите на 16 езика и планираме да разширим програмата, като добавим нови партньори и езици.“
БиБиСи съобщава, че водещи организации в областта на проверката на фактите се оттеглят от сътрудничество с Facebook – последно това са агенция Associated Press и Snopes.
В края на миналата година the Guardian публикува доклад, в който се твърди, че организациите са разочаровани от липсата на прозрачност във Facebook. Цитирани са представители на партньорските организации да казват: „Те по същество са ни използвали за кризисен PR. Не приемат нищо сериозно” и “Те не приемат никаква форма на критика”.
Facebook работи с две други агенции за проверка на факти в САЩ. Едната, Politifact, заявява пред Би Би Си, че възнамерява да продължи да работи с Facebook през 2019 г. Другата, Factcheck.org, засега не коментира.
Днес е обявена четвъртата оценка за действието на Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза.
Заместник-председателят на Европейската комисия Андрус Ансип, отговарящ за цифровия единен пазар, заяви:
Днешната оценка показва, че сътрудничеството с дружествата и гражданското общество носи резултати. Днес дружествата анализират 89 % от посоченото съдържание в рамките на 24 часа и вземат бързи мерки за отстраняването му, ако е необходимо. Това е два пъти повече в сравнение с 2016 г. Още по-важно, Кодексът е ефективен, защото спазва свободата на словото.
ИТ дружествата анализират 89 % от посоченото съдържание в рамките на 24 часа, а 72 % от съдържанието, което се счита за незаконни изказвания, пораждащи омраза, се премахва, в сравнение със съответно 40 % и 28 % през 2016 г., когато беше въведен Кодексът.
2016
В отговор на разпространението на расистки и ксенофобски изказвания, пораждащи омраза през май 2016 г. Европейската комисия и четири големи ИТ дружества (Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube) представиха Кодекс на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза.
На 7 декември 2016 г. Европейската комисия представи резултатите от първия мониторинг, за да се оцени прилагането на Кодекса на поведение.
2017
Резултатите от втория и третия мониторинг, публикувани на 1 юни 2017 г. и на 19 януари 2018 г., отчетоха траен напредък.
На 28 септември Комисията прие съобщение COM(2017) 555 final, в което се предвиждат насоки за действия за борба с незаконното съдържание онлайн.
2018
На 1 март 2018 г. беше публикувана Препоръка на Комисията относно мерки за ефективна борба с незаконното съдържание онлайн. Тя съдържа две части — обща част за мерките, приложими към всички видове незаконно съдържание, и специфична част, включваща специалните мерки, които платформите трябва да предприемат за отстраняване на терористично съдържание. Нови дружества решиха да се присъединят към Кодекса: Google+(чиято дейност е замираща), Instagram, Snapchat, Dailymotion, френската платформа за игри Webedia (jeuxvideo.com).
Сега се публикуват и резултатите от четвъртия мониторинг.
Резултатите от четирите оценки са сравнени тук.
| % of notifications assessed within 24h | 1st monitoring
(Dec 2016) |
2nd monitoring
(May 2017) |
3rd monitoring
(Dec 2017) |
4th monitoring
(Dec 2018) |
| 50.0% | 57.9% | 89.3% | 92.5% | |
| YouTube | 60.8% | 42.6% | 62.7% | 80.9% |
| 23.5% | 39.0% | 80.2% | 88.0% | |
| Overall | 40% | 51.4% | 81.6% | 88.9% |
За повече информация
Информационен документ с ключови данни относно четвъртия мониторинг на Кодекса на поведение
Въпроси и отговори във връзка с четвъртата оценка на Кодекса на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза
Президентът наложи вето върху установените (с § 26 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни) критерии при обработването на лични данни за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.
Очакваме Народното събрание да се отнесе с внимание и според цялата сериозност на евентуалните последици към въпроса за балансите – “помиряването” – на права и важността на свободата на изразяване.
М О Т И В И
за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредба от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.
Уважаеми народни представители,
Споделям основната цел на промените, направени със Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни (ЗИД ЗЗЛД) – осигуряване на ефективното прилагане на новата правна рамка на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. Без съмнение, същото включва и мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).
Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламентът) в част от разпоредбите си притежава черти на директива и всяка от държавите членки е длъжна да предприеме действия за реализирането на заложените в тези разпоредби цели. Така чл. 85, пар. 1 от Регламента предвижда държавите членки да помиряват (от англ. reconcile – помирявам, съгласувам, сдобрявам) със закон правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване и информация, включително при обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване. Подкрепям изцяло подхода в чл. 85 от Регламента. Като държава членка на Европейския съюз България се ползва от тази рамка за постигане на баланс между двете права чрез законови средства и механизми, които счете за подходящи. В този смисъл е и съображение 153 от Регламента.
Основното положение в чл. 85, пар. 1 от Регламента относно желаното помиряване на двете права е възпроизведено в чл. 25з, ал. 1 от ЗИД ЗЗЛД. В ал. 2 на чл. 25з законодателят е приложил специфичен подход – подредил е в 10 точки критерии, по които журналист, научен работник и писател в своята работа следва да преценява и евентуално да доказва дали и доколко е постигнат балансът между свободата на изразяване и информация, от една страна, и защитата на личните данни, от друга. Ще се преценява естеството на личните данни и обстоятелствата, при които е добита информацията. Ще се отчита въздействието върху личния живот на засегнатите хора, което поставя под въпрос функцията и предназначението на разследващата журналистика. Ще се преценява и общественият интерес, както и дали данните са за лица, заемащи висши публични длъжности, т.е. политици, магистрати и др. Ще се съобразява и дали информацията е за лица, които „поради естеството на своята дейност” имат „по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото”, без да се дава ясна дефиниция кой попада в този кръг.
Заслужава да се отбележи, че самият Регламент не съдържа такъв списък с критерии или нещо подобно. Очевидна е легитимността на преследваната от законодателя и вменената от Регламента цел да бъде намерен законов път за помиряването на двете жизненоважни за гражданите основни права. Но способът, който законодателят е приложил, предизвиква основателни възражения. Помиряването в чл. 85 на Регламента е предвидено за права, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз – правото на защита на личните данни (чл. 8) и свободата на изразяване на мнение и информация (чл. 11). Съдържанието на т. 1-9 от чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД оставя впечатление, че посочването на критериите е изчерпателно. Точка 10 обаче съдържа „други обстоятелства, относими към конкретния случай“ и опровергава това впечатление, като отваря широко вратата за различни обстоятелства, които медията-администратор, ученият и писателят в своята работа следва да съобразява, а по-късно и да доказва. Законодателят в един момент е осъзнал, че опитът а priori да се фиксират критерии за помиряване, е обречен на неуспех. Показателно за това е, че създаващото впечатление за изчерпателност изброяване по чл. 25з, ал. 2 от ЗИД ЗЗЛД завършва с общата формулировка на точка 10. Демонстрираната колеблива позиция е източник на вътрешна несъгласуваност в законовата уредба в разрез с изискванията за последователност и предвидимост.
Ролята на българския законодател в процеса на постигане целите на Регламента е да създаде подходяща нормативна среда, която да направи възможно уравновесяването на защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация. Самият баланс обаче винаги е конкретна величина, която предполага гъвкава индивидуална преценка, съобразена с особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл свръхрегулацията не допринася за постигане на желаното равновесие и парадоксално се явява прекомерна, небалансирана мярка. Тя затиска и задушава основните права в разгръщането на техния потенциал. В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права, резултира в силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като „се жертва“ свободата на изразяване и информация. Търсеният баланс е убегнал на законодателя, тъй като стремежът да се даде готова абстрактна формула за балансирана преценка не помирява, а генерира допълнително напрежение между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация.
Подобна уредба не е в услуга и на конституционното задължение да се осигури свободно от държавна намеса пространство за разгръщане на личността (чл. 4, ал. 2 от Конституцията). Това, разбира се, не изключва регулация, без която държавата не би могла да се погрижи позитивно за правата. Въпросът е за мярата, тъй като всяка регулация, когато е в повече, е отрицание на същността на личните основни права, която е отбрана срещу навлизането на публичната власт в запазената лична сфера (Решение № 2 от 2006 г. на Конституционния съд).
Свободата на изразяване на мнение и информация, както и правото на защита на личните данни, са права с фундаментално значение в едно демократично общество и в правова държава. Като основно право свободата да се изразяват мнения е провъзгласена както в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, така и в чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 10, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Както Конституционният съд е подчертал в тълкувателното си решение № 7 от 1996 г., изразяването на мнение е израз на свободата на убеждение и е преди всичко индивидуално право на личността, което Конституцията предоставя на “всеки”. Всеки има право да търси, получава и разпространява информация (чл. 41 от Конституцията). Що се отнася до правото на защита на личните данни, то е необходимо проявление на неприкосновеността на личната сфера на индивида, провъзгласена в чл. 32-34 от Конституцията, чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека. Съгласно чл. 8, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз всеки има право на защита на неговите лични данни.
Както бе посочено, в чл. 85, пар. 1 от Регламента изрично се повелява на държавите членки на Европейския съюз чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация, вкл. при работата на журналисти, писатели и учени. В Регламента обаче не се съдържа, нито се препоръчва като принципно положение да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни в определени хипотези да е за сметка на свободата на изразяване и информация. Регламентът предвижда балансът да се постига посредством широк арсенал от законови механизми, а приетият закон не съдържа достатъчно гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, особено когато залогът е свободата на словото.
Налага се изводът, че възприетият законодателен подход с изброяване на критериите по чл. 25з, ал. 2, от които т. 10 обезсмисля посочването на предходните, не постига предписаното съгласуване между двете конкуриращи се основни права, като несъразмерно ограничава упражняването на свободата на изразяване и информация. Принципно положение, спазвано при преодоляване на конкуренция или колизия на основните права, вкл. в практиката на българския Конституционен съд (Решение № 3 от 2002 г.), е тяхното балансиране да се извършва по най-щадящ начин. В случая изискването да се изпълняват написаните в 10-те точки критерии, дори и поотделно, представлява ограничение, което засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл. Конституционната практика възразява принципно спрямо такъв подход (Решение № 15 от 2010 г.), който се отклонява същностно от установените начала и стандарти на съвременната демокрация, и е недопустим.
Вероятно с така въведените критерии се е целяло „улесняване“ на надзорния орган, съдилищата и дори на лицата, които обработват лични данни, като се създаде предвидимост и сигурност при преценката за законосъобразност на обработването на данни. Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи. Реалният обществен ефект от така законово регламентирания списък би рефлектирал върху титулярите на свободата на изразяване на мнение и информация, независимо дали поведението им ще бъде предмет на административно или съдебно производство. Това би направило поведението на журналиста, писателя и учения твърде предвидимо и очаквано вероятно съобразно закона, но не винаги в интерес на истината. В крайна сметка потърпевшо от възприетото законодателно разрешение ще бъде цялото общество. Неслучайно в своята практика Конституционният съд е откроил значението на правото свободно да се изразява мнение като един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество и като основно условие за неговия напредък и за развитието на всеки човек (Решение № 7 от 1996 г.).
Очаквам Народното събрание да изпълни конституционното си задължение и задълбочено да проведе ново обсъждане, което в този случай е особено важно. Не само защото се отнася до баланса между две основни права, но и защото трябва да се разсеят съмненията, че европейското законодателство се използва като фасада за прокарване на неприемливи мерки, които ерозират доверието на българските граждани в европейските ценности.
Уважаеми народни представители,
Въз основа на изложените мотиви упражнявам правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна за ново обсъждане § 26 относно чл. 25з, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, приет от 44-то Народно събрание на 24 януари 2019 г.
В края на януари членове на ЕК направиха съвместно изявление, засягащо прилагането на Регламента за личните данни:
Положителното въздействие на новите правила вече се забелязва. Гражданите осъзнават все повече важността на защитата на данните и своите права. И те вече упражняват тези права, както е видно от ежедневната работа на националните органи за защита на данните. Досега тези органи са получили над 95 000 жалби от граждани.
Органите за защита на данните прилагат новите правила и координират по-добре своите действия също и в рамките на Европейския комитет по защита на данните. Те подкрепят предприятията – особено малките и средните предприятия, и гражданите, като им обясняват техните права и задължения.
Практическото прилагане от страна на държавите членки е вече в напреднала фаза. Прилагането в пет държави членки изостава, но вярваме, че те ще адаптират своето законодателство към новите европейски правила във възможно най-кратки срокове. Комисията продължава да следи този процес, за да се справи с евентуални пропуски и да помогне за това правилата за защита на данните да се прилагат в целия ЕС възможно най-скоро.
Наблюдава се ясно сближаване на международно равнище в посока на въвеждане на модерен режим за защита на данните. Това улеснява обмена на данни и подкрепя търговията. Най-добрият пример за това е неотдавнашното приемане на нашите взаимни констатации за адекватно ниво на защита с Япония. Така ние постигнахме най-голямата в света зона на свободно и безопасно движение на данни. Днес Европа не само гарантира строги вътрешни правила, но има водеща роля в световен мащаб.
Информационен документ за опровергаване на митовете
Седем стъпки за подготовка на дружествата за Общия регламент относно защитата на данните
Покана за представяне на предложения за органите за защита на данните
Насоки на Комисията относно прилагането на законодателството на Съюза за защита на данните по време на изборите