Monthly Archives: March 2019

Съд на ЕС: ограничаване на свободата на препредаване при подбуждане към ненавист, основана на националност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат  Saugmandsgaard Øe по дело C‑622/17 Baltic Media Alliance Ltd. срещу Lietuvos radijo ir televizijos komisija.

Заключението е по повод  преюдициално запитване  на Окръжен административен съд Вилнюс, Литва относно тълкуването на Директива 2010/13/ЕС,  Директива за аудиовизуалните медийни услуги,   в рамките на спор между Baltic Media Alliance Ltd.   и Lietuvos radijo ir televizijos komisija (Комисия за радио и телевизия на Литва относно решение на този орган, с което е наложено временно задължение за операторите, които разпространяват телевизионни програми,   да разпространяват телевизионния канал NTV Mir Lithuania само в платени пакети.

Това решение, което понастоящем е оттеглено, е било прието  след като  е установено подбуждане към ненавист, основана на националност.

Спорът и въпросите

BMA е дружество, регистрирано в Обединеното кралство, което притежава лицензия, издадена  от  OFCOM за разпространение на телевизионния канал NTV Mir Lithuania.

LRTK приема решение, с което налага на операторите, които препредават телевизионни канали по кабел, и на другите лица, които доставят на литовските потребители услуги за интернет разпространение на такива програми, за срок от дванадесет месеца от датата на влизане в сила на решението да разпространяват телевизионната програма NTV Mir Lithuania само в платени пакети  – защото  излъченото  предаване „Ypatingas įvykis. Tyrimas“ („Специално събитие — разследване“) съдържа забранена съгласно член 19, параграф 1, точка 3 от споменатия закон информация, с която подбужда към ненавист, основана на националност. По-късно регулаторът отменя това решение и   започва процедура за временното  преустановяване на  разпространението. LRTK уведомява и OFCOM за въпросното нарушение.

ВМА подава жалба и твърди, че  спорното решение ограничава препредаването на телевизионна програма от друга държава членка. Съдът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Приложим ли е член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] само в случаите, когато държава членка на приемане възнамерява да преустанови излъчване или препредаване на телевизионни програми, или е приложим и в случаите, когато държава членка на приемане предприема и други мерки с цел да ограничи по друг начин свободното приемане и препредаване на аудио-визуални медийни услуги?

2)      Трябва ли съображение 8 и член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка на приемане — ако установи, че в програма, препредавана или разпространявана по интернет от територията на държава — членка на Европейския съюз, е оповестена, предадена и разгласена информация по член 6 от Директива 2010/13 — да приеме, без да са изпълнени условията по член 3, параграф 2 от посочената директива, решение като предвиденото в  литовския закон –  да наложи на излъчващите оператори, осъществяващи дейността си на територията на държавата членка на приемане, и на другите лица, които доставят услуги за разпространение на телевизионни програми по интернет, временно задължение да разпространяват или да препредават по интернет въпросната програма само в пакети от телевизионни програми, разпространявани срещу допълнително заплащане?“.

Заключението

Член 6 от Директива 2010/13, който забранява излъчването на предавания, подбуждащи към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.

Държавите  са длъжни по силата на член 3, параграф 1 от същата директива да гарантират свобода на приемането и да не ограничават препредаването на тяхна територия ( на разрешени от първата държава услуги на основания, които попадат в координираните области, сред които, припомням, е забраната за подбуждане към ненавист.

В член 3, параграф 2 от Директива 2010/13 обаче се предвижда възможността за допускане на изключение от тази свобода.

Запитващата юрисдикция  не поставя под съмнение факта, че съдържанието на това предаване представлява подбуждане към ненавист по смисъла на член 6 от Директива 2010/13.

Наложената мярка не води до пряка или косвена дискриминация в полза на създадено в страната съдържание и преследва цел от общ интерес. Тя преминава успешно и проверката за пропорционалност. Литовските органи не са забранили просто достъпа до програма NTV Mir Lithuania, а само са ограничили зрителската й аудитория. [75]

Според ГА мярката  (задължение за операторите, разпространяващи пакети от телевизионни канали на потребителите от първата държава, да излъчват или препредават тази програма само в платени пакети или срещу допълнително заплащане) — не попада в обхвата на чл.3 за ограничаване на свободата на препредаване. [77]

Иначе – в условия на евентуалност –  когато Директива 2010/13 е приложима, приемащата държава  — която възнамерява да предприеме срещу аудио-визуални медийни услуги от друга държава членка мярка, попадаща в приложното поле на член 3, параграфи 1 и 2 от същата директина — трябва да изпълни условията по споменатия параграф 2.

Но според ГА случаят не е такъв – заключението:

„Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива № 2010/13/ЕС (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле не попада мярка, която е предприета от държавата членка на приемане на програма от друга държава членка и която се състои в задължение за операторите, разпространяващи телевизионни програми на потребителите от първата държава, да излъчват или препредават въпросната програма само в платени пакети или срещу допълнително заплащане“.

Коментар

Решението на регулатора –  съответно заключението на ГА – са странни. Според тях има аудитория, за която подбуждане към ненавист е допустимо и обществено оправдано в контекста на условен достъп – така разбирам заключението на ГА. И това поставя според него случая извън обхвата на ограниченията на свободата на препредаване по директивата.

Не виждам защо условният достъп да е пропорционална мярка при подбуждане към ненавист. Условен достъп при защита на децата – да, но условен достъп по отношение на подбуждане къв ненавист?

 

Интернет право: най-интересните развития през 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ерик Голдман e американски професор в Санта Клара,  следи развитието на правото на интернет от години в блога си Technology & Marketing Law Blog – вж 20172016201520142013201220112010200920082007 , 200620052004 и 2003.

Излезе класацията на проф. Голдман за 2018 г., която започва с един негов туит отпреди време:

Когато бъдещите историци пишат историята на интернет, пролетта на 2018 г. ще отбележи повратната точка, в която регулаторите спряха да вземат под внимание потенциала на интернет като динамична, отворена и иновативна платформа #FOSTA #GDPR #CCPA

В класацията са намерили място регламентът за личните данни и директивата за авторското право, макар още да не е приета.

Най-добри и най-лоши решения на ЕСПЧ за 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

  и тази  година обявяват най-добри и най-лоши решения на ЕСПЧ за 2018.

Тази година интересното е, че победителите и в двете категории са решения по чл. 10, свобода на изразяване.

  • Положителните примери:

Magyar Jeti Zrt v. Hungary: 40.4 %

Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom: 17.7 %

Al Nashiri v. Romania / Abu Zubaydah v. Lithuania: 16.2 %

Мотиви: Защита на свободата на изразяване с богата аргументация, решението е за режима на отговорността при хипервръзки, вж тук

  • Отрицателните примери:

Sinkova v. Ukraine: 26.4 %

Beuze v. Belgium: 24.3 %

Mohamed Hasan v. Norway: 13.9 %

Мотиви: ЕСПЧ не защитава  свободата на изразяване по отношение на протест – пърформанс, художествено изразяване, вж тук

Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: доклади на платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 28 февруари 2019 ЕК публикува докладите на платформите, предвидени в изпълнение на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията.

За общата оценка на ЕК научаваме от съвместно изявление на комисарите с отношение към въпроса:

Подписалите Кодекса за поведение онлайн платформи представят в Европа своите политики в подкрепа на неприкосновеността на изборите. Те включват по-добър контрол над рекламното позициониране, инструменти за осигуряване на прозрачност на рекламите с политическо съдържание и мерки за откриване и блокиране на случаите на неавтентично поведение при ползване на техните услуги.

Необходим е обаче по-голям напредък по поетите от онлайн платформите ангажименти за борба с дезинформацията. Платформите не предоставиха достатъчно подробни данни, сочещи, че новите политики и инструменти се внедряват своевременно и с достатъчно ресурси във всички държави — членки на ЕС. В докладите се предоставя твърде малко информация за реалните резултати от предприетите мерки.

Не на последно място, платформите не са посочили конкретни показатели, които биха позволили проследяването и измерването на напредъка в ЕС. Качеството на предоставената информация се различава при отделните страни по Кодекса в зависимост от областите на поетите ангажименти, обхванати във всеки доклад. Това ясно показва, че при всички страни има възможност за подобрение.

По същество предизборните кампании за европейските избори ще започнат през март. Приканваме платформите да ускорят работата си, тъй като сме загрижени от ситуацията. Призоваваме Facebook, Google и Twitter да положат повече усилия във всички държави членки, за да помогнат за гарантирането на неприкосновеността на изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

Също така приканваме платформите да засилят своето сътрудничество с проверители на факти и научни изследователи с оглед на разкриването на кампании за дезинформация и осигуряването на по-голяма видимост и разпространяване на проверената информация.

Доклади на онлайн платформите

Съобщение за медиите: Европа, която закриля: ЕС засилва действията за борба с дезинформацията

Информационен документ: План за действие за борба с дезинформацията

Как се пише: <em>екокомплекс, еко-комплекс</em> или <em>еко комплекс</em>?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това сложно съществително име се пише слято – екокомплекс, мн.ч. екокомплекси, защото е образувано от съкратено прилагателно име (еко <…