С Влади продължаваме обиколката из италианските езера, която започнахме с Лаго ди Гарда . Днес сме на Комо, Маджоре и Орта. Приятно четене:
част втора на
Ден трети 21.09.2018г.
Отиваме първо на
разположено между провинциите Бергамо и Бреша. То е най-малкото алпийско езеро. Тръгваме от
Селището е известно с
Разказват ни, че по-рано през тази година тук е имало
Нейната ширина била 16 метра и е свързвала брега от Сулцано до островите Монте Изола и Сан Паоло. Хиляди хора се били събрали тук, за да се насладят на тази атракция. Първо отиваме на
най-големият остров в Европа, разположен в езеро. Правим мини-круиз до там, за да разгледаме рибарските селища и да видим аристократичните вили. Остава време за по един сладолед. Уникален и страхотен вкус. На малка масичка с изглед към езерото. Продължаваме за
най-дълбокото и едно от най-добре познатите италиански езера, особено в наши дни с вилата на Джордж Клуни. Започваме със самия
Дотук може да се дойда с влак от Милано. Влакът от Милано тръгвал от Северната гара, само дето не знам как да стигна до тази Северна гара. Гарата при Комо е почти до самото езеро.
Имаме време само да разгледаме площада Пиаца дел Дуомо, катедралата „Санта Мария Маджоре“ и да пием по едно кафе, защото имаме запазен час за бързото корабче-комета.
Вдясно от нас и нагоре по хълма минава фуникуляр, който достига до хълма Бурате.Там
в която се твърди, че е завършил своя жизнен път
Историята му е много интересна, за любопитните ще подскажа линк от интернет. От къщата му се разкрива гледка към цялото езеро. Там има много вили на богаташите. До там фуникуляра вози около половин час по най-стръмната в света фуникулярна линия – 55 градуса. За това нямах време, но следващия път ако дойда тук, ще отида първо там, защото ако не бях ходил до Беладжио, щях да имам поне шест часа свободно време тук.
С корабчето минаваме покрай Cernobbio, Moltrasio, Lagio, Brienno от едната страна, а от другата- Blevio, Torno, Pognana, Zelbio, Lezzeno. Някъде тук остават Sorto, Riva, Careno, Meriggio, Borgo, Rozzo (селища отдясно на посоката от Комо към Беладжо), Cavagnola, спираме на Argegno. Следва Carvagnana, Grotto, Pescau, Chiesa. Тук някъде спираме на Lezzeno (дясно на борд), Sossana, Lenno (ляво на борд). Следва Tremezzo. И в 15:15 ч следобед слизаме на
Пътят дотук от Комо е около 50 минути с бързото корабче-комета.
и едно от най-романтичните и красиви италиански градчета е на брега. Прекрасни къщи,вили, скъпи хотелчета, много зеленина и прекрасен сладолед. Селището е с население около 200 жители. Тук ще гледаме
Тук има две пристанища, едното е за туристи, другото е за пътуващи с коли на малки фериботи, които кръстосват езерото от бряг на бряг.
Тръгваме към вилата надясно покрай брега. Прекрасна вила, затворена за посетители, но с достъп само до панорамната тераса с изглед към езерото. Зелени градини, цветя, фонтани със статуи, алеи за разходка, палми. Отнема около половин час със спирането за снимки.
San Giovanni Di Bellagio, Lombardia, 22021, ITНа връщане се разхождаме из тесните калдаръмени улички, гледаме вилите на знатните особи.
и седнах да похапна нещо и да пия кафе, защото имахме много време до обратното корабче. Избрах си кафе Корето (Caffe corretto. С ликьор някакъв мисля че беше (не успях да се разбера с езиците да попитам какво има в него). Но беше приказно вкусно. После ядох сладолед с вкус на кафе и шоколад по тесните улички, докато се разхождах нагоре-надолу по стъпалата. Зеленина и романтика. Дори тук времето да е спряло, то пак не стига за туриста. Минах и покрай витрината на една агенция за недвижими имоти в Беладжио.
Безкрайно скъпо, но който може да си го позволи ще бъде щастлив. За апартамент от 80 кв.метра може да излезе за 400 000 евро. Е, може да се намери и нещо малко по-евтино. По-голям апартамент за по-малко пари – 100 кв.метра за 380 000 евро.
Остана и малко време за вечеря – зеленчукова супа, с едно кораво хлебче, как ги ядат тези корави хлебчета италианците им се чудя. И малка бира. И взех да се замислям, как ще се справи стомаха ми с всичките тези вкусове, храни, сладолед, кафе и бира, с които се натъпках.
На връщане към корабчето снимах още една вила на богатите – Residence La Limonera. Другите вили в тази част на езерото са: Villa Balbianello, Villa Carlotta, Villa Serbelloni.
Дойде време за кометата. Докато я чакахме снимах наоколо. Имаше голяма карта на езерото със селищата наоколо. Разгледах я. Наредихме се на опашка на пристанището, имахме билети, дойде кометата и се качихме. Този път реших да сляза на долното ниво, за да гледам как пръска водата по стъклата. Извадих си и таблета да видя в приложението колко бързо се движим, успя да развие 60 км/ч. На връщане спира само на едно място и направо на Комо, много по-бързо.
Вече беше станало тъмно, имахме около половин час да се разходим и да похапнем. Набързо седнах на едно заведение, само бира да пия, ама докато ме обслужат мина много време. И се оказа, че към бирата получавам и един сандвич от три малки филийки от франзела, всяка намазана с нещо различно. И тоалетна трябваше да ползвам, защото на корабчето забравих. Времето ме притиска, бързам с бирата, слагам филийките в една салфетка и бързам към автобуса – само мене чакали. И към 19:50 ч тръгваме за мястото, където ще спим.
Много са селищата по езерото Комо:
е първото отляво в посока Беладжио. Пътуваме около 50 минути към хотела. Тази вечер ще спим в хотел Quality San Martino,
Booking.comтова е голям хотел на магистралата за Лаго.
На паркинга пред хотела видях едни много интересни ретро возила. Но беше тъмно. Надявах се рано сутринта да мога да ги снимам по светло. Влизаме във фоайе с голям телевизор, канапета, големи маси със списания и книги по тях.
Настаняват ни и аз бързам да разгледам какво друго има към хотела и около него. Има бар, ресторант, СПА (за СПА нямах време, беше затворено), кафе, сладолед. Даже изтърках няколко билета от Италианската Национална лотария.
Ходих да ям в ресторанта картофи на фурна и по още една бира – този път избрах една, дето не съм я чувал „TENNENT’S“. Италианците нямат оригинална бира, защото нямат пивоварни. Тук бирата е вносна и съответно скъпа. Нощувката ни тук е на края на
От едната страна на хотела е магистрала, а от другата минава ЖП линия. След толкова натоварен и дълъг ден не ми остава нищо друго освен да спя.
На сутринта ставам рано. Бързах да снимам ретро-возилата, които още бяха там – излъскани и много интересни. После дойде времето за закуска – любимите ми кроасани, шоколад, саламчета, яйца и мляко.
Ден четвърти 22.09.2018г.
След закуската приключението продължава. Утрото е прекрасно. Днес ще пътуваме към
най-дългото от италианските езера и Боромеовия залив, между Стреза и Вербания. Минаваме през Copreno и излизаме на магистралата. Езерото Лаго Маджоре е дълго от север на юг 64 км, а от запад на изток – 17 км. Аз не разбирам защо им казват езера, като са дълги като нашите язовири, а са и доста дълбоки. Минаваме през Baveno (Бавено) и се движим към Стреза (Stresa). Виждаме Villa Aminta отвън (между Бавено и Стреза отдясно). Лукс и романтична гледка към езерото. Около
са разположени много големи и скъпи хотели.
Името на Стреза е известно с разказите на пътешественици и писатели като Стендал, Чарлз Дикенс, Лорд Байрон, както и на Хемингуей, който дори разполага тук част от действието на романа си „Сбогом на оръжията“. Тук е и хотела на фамилията Боромео. Но за тях ще имам време на връщане. От тук ще плаваме около 400 метра до
Някои го наричат Белия остров, други – Острова на Изабела (Изола Белла- Изабела). Отсреща е Verbania. Гледаме двореца Палацо Боромео (от 17 век) и уникално красивите и терасирани градини на Изола Бела.
Пия кафе сред зеленината за 1 евро, по-нататък си купувам и една покривка с езерото и всичките селища около него за 3,50 евро и в 13:00 ч продължаваме за
острова на рибарите. Тук живеят едва 50 жители. Плаваме много малко-не повече от седем минути. Тук имаме престой от 13:15 до 14:30 ч. Нямаме никаква програма, то и да има, няма кой знае какво да се види. Само време за снимки и за обяд. Островът се обикаля за около 15 минути, без да се бърза. Но аз бързам да го обиколя и да имам време да похапна.
Всички заведения за пълни и отделно улиците също са пълни с разхождащи се туристи. Седнах в едно заведение, където току- що се бе освободила една маса. Чаках докато почистят. През това време сам си взех менюто, зачетох какво има и се заоглеждах по другите маси да видя какво ядат хората и колко големи са порциите. Взех си Лазаня и бира. Доста скъпо ми излезе и с две филийки хляб, общо 16 евро. Докато ми дойде храната, докато изстине и то времето пак не стигна. Половината изядох. Но аз нали съм подготвен турист, извадих от раницата си една по-твърда чаша от по-голяма бира от едно предишно пътуване, надробих лазанята на парчета и я напъхах в чашата. Хляба отгоре, бирата набързо изпих и тръгнах. Храната за изпът.
В 14:40 ч, продължаваме с друго корабче за
известен с ренесансовата си вила, която гледаме (Портрети и картини по стените) и ботаническа градина. То много Изоли (острови по тази програма, не мога да ги запомня и най-прилежно ги записвам на място). ISOLA MADRE.
Минаваме през ботаническата градина. От другата страна е Вербаня. Contessa BORROMEO, неин портрет има в двореца тук. Гледаме двореца около 45 минути, после пауните в градината, където пием кафе (American coffe за 1,50 евро). И един голям паун се разхожда между масите и столовете от ковано желязо сред зеленината и екзотичните растения. Връщаме се обратно на Стреза и тук имаме около два часа време за разходки.
Бързах да снимам хотелите на богаташите отблизо. Минах покрай хотелите GRAND HOTEL ILES BORROMEES,
Booking.comGRAND HOTEL BRISTOL
Booking.comREGINA PALACE
В двора на един от тях имаше градина до която водеха мраморни стълби. И горе се чуваше някакъв оркестър да свири нещо романтично. Изкачих се, погледах малко и се върнах. Тук в двора на хотелите сред зеленина има разположени маси и шезлонги за романтична почивка. Из вътрешността на Стреза има много заведения и магазинчета за лакомства и кафе. И за тях трябва да ми остане време. Разходих се и из вътрешността.
Накрая ми остана време за по един сладолед, който даже се разтече и така хубаво се омазах, че да го запомня завинаги.
Продължаваме към хотела, който се намира на брега на едно от езерата в
Прекрасно селище. Зеленина, чистота. На едно място в селището в един малък парк направили едно декоративно влакче, като използвали щайги от зарзавати, една хоризонтална и една вертикална за локомотива, с две метални кутии от консерви, една по-ниска и една по-висока за комин, други три щайги хоризонтално за вагончета и във всяка щайга по една саксия с цветета. Свързани са с локомотива с тънка корда. За колелета са заковали изрязани от шперплат окръжности. И за релси са избрали дървени палета. И е станало много красиво.
Разходих се почти час напред-назад, стигнах до съседното селище. По пътя видях един автомат, като нашите за кока кола, само че този продаваше презервативи. Огромен избор от презервативи, лосиони, лубриканти, гелове и каквото се сетите за безопасен секс. И аз нали много обичам да бъркам навсякъде и реших да бръкна там, където пада рестото. Може пък да си намеря нещо. Бъркам смело, напипвам две монети, вадя ги и виждам, че съм заработил цели две евро. Я, да си похапна нещо с тях на връщане.
Виждам една малка лодка, закотвена на брега с платформа към нея. Тук предлагат риба и бира. Риба не обичам, защото е дребна и костелива, затова пък на бира няма да откажа – тъкмо за две евро една голяма чаша мога да купя.
Малко по нататък един джазов оркестър се подготвя да свири нещо на тротоара, буквално пред езерото. Прекрасна джазова вечер при това безплатна. Точно до този оркестър пък имаше заведение за бира и ресторант за вкусна храна. Я, да си похапнем картофи на фурна, по още една бира и да слушаме джаз. И така до към 22 ч.
Прибирам се в хотела. Забелязвам някакво раздвижване на терасата пред ресторанта. Различни двойки, странно облечени като за парти сноват насам- натам. И тук има сцена и някой ще свири. А стаята ми е точно с изглед натам, само че под терасата ми има тенти, които ми пречат да виждам какво се случва. Но пък мога да слушам. И някъде към 23 ч. се започна с купона. Латинотанци. Слизам да погледам.
Терасата пълна с танцуващи двойки. Оркестърът свири латино. Няколко маси и столове вече са заети. Но в самото заведение виждам и свободни места. Вземам един от тях и сядам на терасата, вземам си и една бира. Прекрасно парти, страхотни танци, невероятна романтика – езерото зад мен, оркестъра пред мен, звездите на небето, танцуващите двойки препускат в ритъма на танца. Ча-Ча, Фокстрот, Рокендрол, Салса. Три часа без прекъсване. До към два и половина след полунощ.
След като оркестърът си замина, останаха няколко двойки. Извадиха една блу колонка, пуснаха латиномузика и продължиха с танците до към три часа. А на сутринта терасата беше идеално почистена – никаква хартийка, никакъв боклук, никакви следи от нощен купон.
Слънцето изгрява, бързам да го снимам и да закусвам.
Ден пети 23.09.2018 г.
Отиваме към
След прилична закуска и снимки на изгряващото слънце, след нощта на бурните латино танци сме готови отново за път. За днес имаме да разглеждаме последното от езерата, езерото Орта. Пътя до там мина неусетно, унесен в сладка дрямка се събудих чак когато стигнахме там. Слизаме от автобуса. Зад нас остава една от изящните и скъпи вили, на която дори не запомних името. В следващите три часа ще сме там.
От паркинга, където слизаме, се качваме на едно атракционно влакче, което ще ни закара до
Пътуваме десетина минути. Слизаме и продължаваме пешеходна разходка до центъра на селището. Двуетажни и по-високи стари и тесни къщи. По фасадите с много зеленина от пълзящи и увивни растения, както и дървесни видове. Събираме се в центъра, близо до малкото пристанище. Който иска ще идва до островчето Сан Джулио, разположено в средата на езерото, а който не иска ще си се разхожда тук в следващите почти два часа. За любопитните – линк от интернет:
http://www.peika.bg/statia/Orta_San_Dzhulio_tolkova_mnogo_v_tolkova_malko_l.a_i.95180.html
http://www.cities-of-europe.com/orta-san-dzhulio-ezeroto-orta/
Аз съм за корабчето. Имаме резервация. Плаваме няколко минути, като обикаляме цялото островче и акостираме от другата му страна. Там има една малка църква и няколко тесни улички. Когато тръгвахме от селището, около нас имаше голяма група френскоговорещи на висок глас туристи.
Ние тръгнахме първи и много се зарадвахме на настъпилата тишина, след като отплавахме. Но радостта ни не трая дълго, защото само след 20 минути, цялата тази група дойде при нас на островчето със следващото корабче.
обикаля се за 20 минути. Няма нищо на острова, освен магазинчето за сувенири пред малката църква, където слизаме.
Тук времето наистина е спряло. Даже ни казаха, че ще е хубаво да се разхождаме много бавно, без да поглеждаме часовник и без да си говорим. Тишина и спокойствие. Отекват само стъпките ни по калдаръма. Високи зидове, каменни къщи с малки прозорци и зеленина. Чува се тихото шумолене на водата в езерото.
Обикаляме и се връщаме пак на корабчето. Корабчетата са няколко, всяко събира отколо 25 души, така че цялата група се събира в две корабчета. Имаме около 40 минути време за разходки, кафе, снимки, сувенири и ни казват часа, в който трябва да бъдем отново тук, за да тръгнем към влакчето. Улиците тук са много тесни и аз не успях да запомня пътя от влакчето до тук и ще трябва да се вместя във времето.
Съвсем наблизо по една стръмна пътека с малки стъпалца, стигам до една църква. По пътя нагоре и надолу снимам наоколо. Влизам и в църквата. След това разглеждам магазините за сувенири наоколо. Минах покрай едно заведение на много хубаво сенчесто място.
Влизам да видя какво има там. Избирам си лазаня и питам колко време ще отнеме. С жестове, ръкомахане, много смешно ми стана. След 20 минути лазанята ще е готова. Плащам я и пак с жестове и ръкомахане се опитвам да обясня, че ще се върна след малко, като през това време ще обиколя още малко наоколо. Връщам се след 15 минути и сядам на масата отвън. После докато се събираме групата за път се оказа, че
И никой няма спомен дали е била на островчето или е останала тук в Орта. Дали е останала на островчето или е тръгнала към влакчето. А и нямала телефон в себе си. Започна едно лутане, притеснения, чакане. Но ние тръгнахме без нея, защото пък имаме резервация за обратното влакче. Продължихме да я чакаме при автобуса, докато се намери. Това отне още ококо 40 минути.
където ще спим в района на Липица, точно там, където има конеферма за една много интересна порода коне – Липицане.
По пътя натам в края на Италия спираме за почивка при един огромен крайпътен Търговски център – МОЛ. Дават ни час и половина за пазаруване и почивка.
Огромен мол, не посмях да навлизам прекалено навътре, за да не се загубя. В самото му начало, точно там, където влизаме имаше голям хипермаркет с много каси. Даже имаше и няколко места за самообслужване – клиентът сам си маркира покупките, плаща с банкова карта, получава касова бележка с бар код и с нея минава покрай един сензор и излиза. Имаше и място за бързо хранене- китайска храна.
Разгледах само етажа, на нивото на пътя и се върнах при китайската храна. Гледам картинките на храната и цените и едвам успявам да се разбера с китайското момиче какво искам- само една купа с ориз, без месо. Ама да не мислите, че този ориз е като нашия с който съм свикнал. Нищо подобно- с много подправки, пикантни, зеленчуци, горещ и лют. И аз като му наслагах кетчуп и горчица, без да го опитвам и следващия час прекарах там. На почивки. Продължаваме.
Пристигаме в хотела на Липица и ни настаняват. Прекрасен хотел. Ресторанта работи още час, след като сме дошли и ние бързаме и там да похапнем. Не можах да се разбера с техните езици и менюта. Поръчах си нещо, без да знам какво е – на картинката изглежда като макарони. А като го получих се оказа нещо твърдо и малко. Прилича на печено твърдо тесто, оформено на спирали и охлювчета. Някакъв безвкусен сос за гарнитура. И даже не можах да го изям. И по една бира. Достатъчно.
Като ни настаниха, ни събраха личните карти и те остават на рецепцията. А точно до хотела има и едно
– лампички, червено дебело килимче. Я, да видим какво ли се крие зад дебелите врати? Влизам. Има една кака на една рецепция с компютър. Иска ми лична карта. Нямам. Тогава не можете да влезете. Така ли? Не мисля. Връщам се до стаята, вземам си задграничния паспорт (нося си и двата документа) и се връщам в казиното. Каката ми взема паспорта, вкарва ми данните в компютъра и ми дава нещо като билет за вход и на него пише някакви бонуси. Следва ескалатор за горния етаж. Оле, колко модерно. Смаях се. Качвам се горе и оставам без дъх. Едни дебели килими, едни тежки кожени кресла, безброй машини и покер автомати, ролетки, бар в средата. Всичко трака, дрънчи, падат монети, шумолят банкноти…
Богато изглеждащи, добре облечени и престарели лелки и господа насядали пред автоматите, всеки си говори на неговия си език и аз нищо не разбирам. Обикалям, гледам, опитвам се да разбера кое как става, но не успявам. По масите покрай машинките питиета, коктейли. Избирам си една машинка и сядам. Гледам хората на съседната какво правят. Вкарват банкнота в един процеп и почват да играят. Трупат се точки, пари, увеличават се, намаляват. Някои натискат едно копче и излиза един ваучер. Оглеждам се наоколо какво се случва с него. На друга машина пък гледам друг човек вместо пари, вкарва този ваучер в процепа.
Направих още една обиколка по всичките машинки, покрай бара и покрай касата. Загледах се в касата. Минават хора, дават си този ваучер, който вземат след натискането на едно копче по машинките и то касата им дават парите. Аха, ясно. Слизам долу до рецепцията. Там виждам една по-проста машинка. Сядам. Вкарвам нови пет евро и почвам да натискам едно копче. Падат в няколко редички едни символи, плодове и картинки. В единият случай сами спират след няколко секунди, а в друг случай спират, когато натискам пак едното копче. И на всяка игра ми взема по десет цента. Парите бързо намаляват. Загледах се по другите копчета. И ми стана ясна играта: има опция Х 10, Х 5, Х 2 и Х 1. В първия случай ми взема по 10 цента, в другия по пет, по два и по един цент на игра. Избирам си да ми взема по един цент на игра, това са близо 400 игри. И започнах. Парите се увеличават, намаляват, пак се увеличават, пак намаляват, докато започнах да задрямвам. И когато парите останаха три евро, натиснах копчето, излезе ми ваучера с тази сума. и горе на касата ми дадоха парите. И така час и половина в казиното ми струваше седем евро. Заспивам.
пещерата Постойна яма
и след това за България.
Ден шести 24.09.2018 г.
След закуска тръгваме за пещерата. Аз там съм ходил и следващите два часа за мен са свободни. Оставят ни пред пещерата и ни казват след колко време да сме пак на автобуса. Времето беше дъждовно, студено и ветровито. И не ми остава нищо друго освен да обикалям по заведенията наоколо, да стоя на топло и да си похапвам разни неща. И кафе пих и торта ядох. И време за четене имах. Цели два часа.
Идва групата, качваме се на автобуса и следваме пътя за България. С няколко по-малки почивки и една по-голяма на Лозова чешма след Белград.
И още малко път, граници и късно вечерта сме в София.
Тук приключението завършва. Следващото пътуване ще бъде за предколедна Прага. Очаквайте и този пътепис.
Още линкове за любопитните:
За хълма Брунате при езерото Комо:
https://www.peter.and.bilyana.net/2017/11/28/como-brunate-i-bellagio/
КрайBooking.com Booking.com
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Другата Италия или писани от Владимир Георгиев – на картата:
Другата Словения и Другата Италия, както и Владимир Георгиев
Booking.com
В Обединеното кралство всяка нова услуга преминава през тест за съответствие с обществената мисия от две части. През тест преминават и исканията за съществени промени. Британският регулатор е поискал от обществената телевизия Би Би Си да проведе тест за обществена значимост (PIT), за да позволи публично разглеждане на промените в услугата iPlayer на BBC.
Би Би Си отговаря, че планираните за 2018 и 2019 г. промени не са „съществени“ и следователно не изискват оценка. Регулаторът настоява, че оценка е необходима и иска Би Би Си да представи дългосрочна стратегия за трансформиране на услугата iPlayer, вкл. за ефектите върху всички заинтересовани страни. Обществената телевизия представя исканата стратегия.
Сега е ред на регулатора да прецени дали цената на предложената промяна от гледна точка на значението на услугата – и в резултат регулаторът има три опции – положително решение (Би Би Си може да извърши промяната на iPlayer), отрицателно решение или положително решение с условия.
Регулаторът открива обществена консултация.
В методологическо отношение Би Би Си използва количествен и качествен анализ за проучване както на нагласите на аудиторията, така и икономическите ефекти и влиянието върху конкуренцията. Съпътстващи анализи, на които се основава стратегията:
В заключение:
Новите и съществено променяните услуги на обществените медии в ЕС трябва да отговарят на мисията на обществените медии и да се финансират – ако отговарят на мисията – адекватно, не повече и не по-малко.
iplayer е такъв пример, тест се проведе например и когато Би Би Си 3 премина от наземно към онлайн разпространение.
Сега да се върнем в родината.
Как точно се вземат решенията за нови услуги или съществени промени в съществуващите услуги? На базата на каква точно информация БНТ2 промени лицензията си – и СЕМ разреши промените – просто защото това е един от последните примери, иначе може да се пита и за други програми и услуги.
Вярно, законът не изисква тест за обществена значимост на услугите. И все пак – изисква се обосновка, защото за тези услуги се разходва обществен ресурс – държавен бюджет.
Идват избори за генерални директори в двете обществени медии – може някой кандидат да запише в концепцията си, че ще работи за съответствие мисия – бюджет и за модернизиране на правната рамка.
Становище със значение за използването на информация от бази данни със свободен достъп.
„АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, представлявано от арх. Весела Мирянова, моли за проверка и становище по следните въпроси:
Към искането за становище са приложени също така извадки с публикуваните от медиите материали.
На основание чл. 58, параграф 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за защита на личните данни изразява следното становище от 25 април 2019 г.:
На сайта на Комисията за защита на личните данни са публикувани Указания за запазване на неприкосновеността на личния живот в медиите , одобрени съвместно през юни 2018 г. от Ръководния комитет по медиите и информационното общество (CDMSI) на Съвета на Европа и Комитета по Конвенция 108 (Конвенция на Съвета на Европа за защита на личните данни).
Велика сряда е ден от важната за християните страстна седмица, предшестваща чудото на Възкресението. Всеки ден от страстната седмица е Велик и има своя история, заедно със свои поуки. Велика сряда е отбелязана с историята за 30-те сребърника. Както съобщава българската Уикипедия, 30-те сребърника са заплащане, което според Евангелие от Матей е получено от Юда Искариотски.
Както става ясно, денят е подходящ да се замислим предаваме ли ценностите си за пари или пък притежават ли ни парите.
Напълно обикновено съвпадение е, че на Велика сряда станаха известни две много съществени за медийната среда кадрови назначения в БНТ и Нова телевизия.
Съветът за електронни медии избра Емил Кошлуков за изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ на мястото на Константин Каменаров, подал по-рано през деня оставка от тази позиция, съответно предсрочно освободен. Алтернативата на Каменаров беше да го освободят с решение на СЕМ, тъй като още в началото на мандата си той успя да осъществи действие, довело до осъждане на лишаване от свобода и вече има влязла в сила присъда.
С какви мотиви е избран Кошлуков ще разберем от протокола, но и сега можем да видим протокола от изслушването на Кошлуков от 2017 и решението на СЕМ за избор на Каменаров, в което се прави оценка и на Кошлуков (“обърнат към нови иновативни решения”, “с опит от търговски телевизии”).
Основното по този избор е казано от АЕЖ. В допълнение Кошлуков е между основните кредитополучатели на КТБ – от тези с резолюция “без обезпечение”.
Тук начело на новините е назначена журналистка с профил спортна журналистика, дисертация “Въздействие на пропагандата по време на Олимпийски игри – от Берлин 1936 до Сочи 2014″, опит в Спортна редакция на БНТ – но кариерата е в ТВ7 и Канал 3.
Защо Миляна Велева се смята за лице на Пеевски – подробности в Медиапул.
Днес, мили читатели, ще ходим там, където май никога не сме ходили – Диана ще ни води на остров Борнео 
За тези, които не знаят, държавата е Малайзия, а морето – Сулавеси :)*
Приятно четене:
Преди година, когато бях в Борнео за пръв път, се заслушах в приказката, която островът ми разказваше. Исках да я чуя цялата – затова се завърнах! Една дълго и с много нетърпение подготвяна среща.
Този разказ е за онези от вас, които ценят живота и знаят, че красотата му зависи от тях. Не от другите. Не от безразличието. Не от подминаването. А, Борнео е протегнал ръка и очаква нашата помощ, защото е един от последните оазиси на земния рай – красив, примамливо омаен – оазис, който сме на път да изгубим. Като започнем от малките симпатични самолетчета,
които с половинчасов полет ни пренасят от град на град в острова или с красивата стюардеса,
готова да ни направи снимка, минем прескачайки коренищата на древната дъждовна гора, плувайки по течението на река Кинабатанган, слушайки легендите на този остров – така близо до първоизточника, заслушани в звънкия смях на къпещите се деца на последните морски номади.
чието изсичане започва през 1950 година, е намаляла с повече от 50%, за да се настанят първо каучуковите, а сега и палмовите плантации. Защо? За комерсиални цели и производство на палмово масло, което вече масово се счита вредно за нашето здраве. Благодарение на правителството, което е проявило здрав разум и се е вслушало в посланието на предците, от съвсем скоро е започнал обратен процес – изкореняване на палмовите плантации и възстановяване на джунглата. Как простичко описват философията си местните хора – палматa дава само масло, а джунглата всичко, както за хората, така и за животните!
Изсичането на джунглата има пагубен ефект и върху животинския свят. Унищожава се естественият източник на храна на орангутаните, пробоските и други животински видове. Те са застрашени от изчезване и включването им в червената книга не означава, че оцеляването им е гарантирано. Орангутаните се избиват от дървосекачите, когато нападат машините, в опит да защитят дадения им за живот свят. Само за 15-ина години популацията им е намаляла със 150 000 екземпляра. Осиротели малки орангутанчета се издирват от центровете за рехабилитация и се настаняват там, защото без грижите на рейнджърите те са обречени, наричат ги lost coast (безнадеждни).
Малък жест на помощ може да направи всеки посетил
да осинови, символичнo, малко орангутанче, с което да подпомогне издръжката на центъра. И така аз съм вече с осиновено бебе Биду Биду – симпатично и с характер. Срещу скромна сума от 200 рингита ще получавам 6 месеца по имейл информация за Биду Биду
Местното население не гледа с добро око на новозаселилите се, като китайците например. Една от причините китайците да се заселват тук е
Тях можем да видим в пещерата Гомантонг, но и в изкуствено създадени за целта места – като кацналата на един зелен хълм „къща на птиците”. Със запис на птичи песни, китайските търговци подмамват птиците да свиват гнезда, много наподобяващи лястовичите. Когато птиците отлетят, те взимат гнездата и ги продават за приготвяне на супа, на която преписват чудотворни свойста – подобрява тонуса, вида на кожата и т.н, а една порция струва 50$. Вкусът е блудкаво солен, поне така ми обясниха.
В едно малко селище се натъкнах на човек от
смесица от съвременен стил на обличане и скътани дълбоко в съзнанието древни традиции. Той с охота ми показа как се стреля с бамбукова пръчка – „калапут” и стрелички. Уроци директно от „Jungle school – Borneo”!
Странни семейства имат тези пенан – всеки мъж може да има по две жени, но всяка жена може да има по трима мъже. Спят в една стая, като любов са правели само денем, а нощем цялото семейство е спяло плътно един до друг, за да се топлят (нямали са завивки). Нямат лимит за деца, колкото – толкова, обикновено десетина, общи деца – общи грижи. Сега твърдят, че този начин на съжителстване e вече минало, а децата са не повече от 4 – все пак имат и разноски по училището
на острова е следната: началното училище е безплатно, за средното има някакви дребни разходи, а висшето е скъпо платено (достига до 100 000 рингита/около 25 000$/ за целия период на обучение). Дори в джунглата да има само няколко деца в дадено малко селище, трябва да има основно училище – такава е държавната политика.
Друго интересно племе в щата Саравак е
Те вярват, че духовете на джунглата ги закрилят и никой не може да ги нарани. „Враговете не могат да ни застрелят със стрели или да ни отрежат главите” – разпалено разказваше Петрос Абанг – от племето Берауан и мой водач из джунглата на Саравак. „Японците са стреляли по моя дядо, но не са могли да го наранят. В миналото много сме воювали, но после сме измислили дългата лодка – „ригата”, която събира цялото племе 40-50 човека. Правили сме състезание с враждуващото племе и който го спечели – печели и битката”.
Къщата се строи от бащата на булката, системата е матриархат, както навсякъде по тези времена. „Петрос, не е ли страшно в джунглата да ни придружава потомък на страховито племе – главорези” – подхвърлям на шега. „Защо да го правя? Ти не си ми враг” – със спокойна усмивка отговари той. Но допълни: „Тези традиции не се спазват в съвремието, но не са забравени и са живи в съзнанието на хората.”
След няколко часов преход през джунглата, направлявана от двама водачи – един отпред и един отзад, усещането за прохлада от потапянето в
си беше направо звездно усещане.
дървета, листа, преплетени лиани, огнени цветове на цъфналия джинджифил, който на местен език се нарича vudu flame (вуду пламък), поляните с диви ананaси, крясъците на дъждовната гора – респектиращо странни, може би, защото не можем да ги разгадаем, а неизвестното плаши
А, вечерята в единствения „ресторант” в джунглата, който си е направо мечта, е много впечатляващ –
когато ти го приготвят и където ти го сервират. Осветление – докато падне акумулатора. Но хапването е голяма веселба и импровизираната компания е щура. Хората от джунглата се хранят умерено, твърде умерено за нашите представи – порция пилешки крилца в същност се състои от едно крилце. Собственичката е и готвачка и сервитьорка. Това е положението. Джунглата събира правилните хора.
Кратък полет – и ето ме в
Сутринта за няколко часа посетих
– много сполучливо решение за съхранение на етно-културата – пресъздава бита на отделните племена, автентичното обзавеждане, начина на приготвяне на храна, напитки, сладкиши. Красиво облечени в традиционни носии млади хора с радост позираха за снимка. (снимки: 33,34,35,36)
Същата вечер, малко преди залез слънце, бях развълнувана от предстоящата среща с един от малкото останали
на острова. Среща, подготвяна с месеци и съвпадаща с един от един от най-уважаваните празници – жътвата на ориз. Тези ритуали, извършвани под ръководството на бобохизан, са свещени за местното население и се извършват само в тесен кръг на шаманското семейство – лели, братовчеди, роднини. По време на тях шаманите се свързват с Пазителите на природата – „Пенджага”, които обитават всяко живо същество в земята, въздуха и водата. По изключение бяха допуснати и други хора – в един малък отрязък от тридневния ритуал – две телевизии, представител от неправителствената организация Kadazandusun Cultural Association, представляваща 40-те етнически групи в Сабах и отговаряща за съхранението на културното наследство на Борнео. На този ритуал, имах огромната привилегия да присъствам, като личен гост, на един от последните автентични бобохизани.
Главният шаман, Мелвин, шесто ниво шаман от общо седем, красив и слаб мъж, на възраст около 50 години, със сребристи коси и благ поглед, ръководеше церемонията, а неговите двама помощници – мъж и жена, следваха стъпките му. За жената искам да разкажа малко повече – името ѝ е Едем и до преди две години е била мъж, момче. На сън му се явява, починала неотдавна възрастна шаманка и му казва, че ще използва неговото тяло. Така Едем за две години, пред очите на всички, е започнал бавно превъплащение в женско тяло. Това, което сега видях е миловидна жена, която пее с красив глас.
След като Мелвин излезе от транс успях да поговоря с него. Превеждаше от шамански на английски неговата много интелигентна леля. Попитах го, какво тревожи духовете на природата и какво е тяхното послание към човечествето. Ето и отговорът: „Хората могат да забравят своя произход и своите корени, могат да забравят и уважението и благодарността към пазителите на природата, но те трябва да знаят, че Земята е болна и тя показва това с нейните „тръпки” – земетресенията; нейната „температура” – глобалното затопляне и нейната „настинка” – бури, наводнения и цунамита. Човечеството трябва да проумее, че дори, когато му се налага да приеме промените на съвременното развитие, трябва и да запази баланса с природата и Земята– нашият дом. Нека нашите молитви и благословия бъдат с вас!”
Покрай лъкатушещия през планината път тук-там се виждат купчинки с банани. Преди 15 години, трафикът е бил съвсем слаб и тогава до тези банани е имало малка кутия за пари – спираш, взимаш банан и оставяш 1 рингит. Сега криворазбраната цивилизация унищожава доверието, взимайки и бананите и кутията с пари от недобросъвестни пътници.
В джунглата има много интересни и причудливи растения, но не смея да газя в сферата на ботаниката, а и не е нужно. На някои места имаше оранжеви лепенки с изписани координати
(снимка: 43).
Това са координати, които разчитат орнитолозите. Означа, че на близо има гнезда на птици.
14 000 разновидности цъфтящи растения и 3 000 разновидности дървета.
В спомените на водача изплува случка с орнитолози от Япония, преди години. Японците били големи неверници – не вярвали в духовете на джунглата, въобще безстрашни самураи. Та един орнитолог залегнал в джунглата да дебне рядък вид птица. В такива случаи водачът стоял на няколко километра с уоки-токи в ръка и чакал с часове да бъде повикан след успешната фотосесия на орнитолога. В този случай, обаче получил повикване само десетина минути след като се е оттеглил: „Ела и бързо ме изведи”. Чак в базовия лагер японецът разказал „Снимам аз и поглеждам за миг на страни. И знаеш ли – гледахаме от всякъде много очи!”. До тук със страстта за уникални снимки в джунглата. В Токио явно си е най-безопастно.
Искам да ви разкажа и една много затрогваща случка, за която научих по време на пътя –
Окупацията от Япония 1945 година, малко момиче на 13 години на име Домина, е работило на нивата заедно с баща си, когато от гъстите храсти е помахала ръка. „Сигурно, някой там се нуждае от храна” – си помислил бащата и изпратил Домина да занесе и остави нещо за хапване недалеч от мястото. И така няколко дни подред тя оставяла на опредено място храна, докато един ден на това място били оставени 6 брачни златни халки. Явно бегълците са тръгнали, но преди това са заплатили с най – ценното, което са имали, за оказаната помощ. Домина сега е много възрасна, все още жива. Историята е истинска.
Указателна табела с фотос на
информира, че наблизо има две цъфнали рафлезии. Срещу 10 рингита (2-3 долара) всеки може да ги заснеме от близко разстояние. Това гигантско паразитно цвете с диаметър достигащ 1 метър, цъфти само няколко дни, но пъпката се развива почти колкото човешкия ембрион – близо 9 месеца.
Мястото е много красиво, почти винаги обвито в нежна мъглива пелена
Мъглата не винаги позволява да се заснеме изгрева, но това не попречи на ранното ми ставане в 5 часа и едночасовата тонизираща разходка – тучно зелена плантация, прорязана с чакълест път, по който вървят хора от близкото село, жужене на насекоми и хор от птици, крясъци на жаби и безброй непознати за мен звуци. Не само тук – те ни следваха през цялото пътешествие. В един момент така свикваш с този звуков фон, че не го забелязваш.
където хем искаш да стъпиш с боси крака сред големите рибоци, хем настръхваш от усещането при докасване от тях. Има традиция – рибата се лови през година, раздава се на местното население, а после една година се дава възможност за възстановяване на пасажите. Един баща забавляваше трите си деца, нагазил във водата, а те се бяха вкопчили в него като малки маймунки и пищяха при всеки опит на бащата да потопи крачетата им при иначе безобидните рибки.
Така малайзийците възпитават децата си от малки в уважително и здравословно общуване с природата.
Знаете ли за онези дългоноси, малко комични, но много симпатични
които живеят единствено тук, на острова. Многокамерните им стомахчета се нуждаят от непрекъснато хапване, тъ като процесът на смилане на храната е бавен, но за сметка на това представляват своеобразни филтри отсяващи вредната и отровна храна. Мъжкарите, достигат тегло 60кг, се перчат с големите си носове – гарантира им завиден социален статус и висока йерархия при по-зрелите индивиди.
един мъжкар има по 7-8 женски. И понеже няма ненаказан порок – непрекъснатото хапване на главата на семейството ангажира вниманието му до такава степен, че женските успяват да изневерят с няколкосекунден секс, подмамени от минаващи наблизо други мъжки индивиди, които не са успели да си спретнат собствен харем. Младежите в това семейство се отглеждат до 5-6 години, след което поемат по собствен път, но обичайно се събират в група с други младежи – нещо като ергенска компания. Всеки е в търсене на своите 7-8 половинки, а дотогава – бърз секс с чужда жена. Ама много бърз, защото, ако го хване главата на семейството….
И ето ме на
Лодката, която ме откара от Семпорна, бавно се приближи към разкривен дървен кей. Наоколо плуваха издълбани от половин дънер лодки, натежали от улов на огромни лобстери и раци за продан.
До лоджа се добрах по пътека от сковани дъски, минаваща покрай наколните къщи на местните, а тук-там младежи свиреха на китара. Няколко магазина, като декор от преди векове, излежаващи се пред вратите варани и лек бриз от морето Сулавеси.
Куфарите се носят на гръб от лодката до рецепцията
декорирана с новогодишна украса (април месец сме) и табло с препоръка от Трип Адвайзър
където може да се прочете информация за часове, когато има ток. За wi-fi не посмях да попитам, но се оказа, че от флашка имаше някакъв сигнал за няколко минута на ден. Стаята, с повече от скромно обзавеждане, в никакъв случай не може да помрачи отличното впечатление от също така скромната, но вкусна храна. И най- важното – жива музика и китара, младежи, седящи на един дънер, които пеят стари хитове на английски (като “hotel California”, “you are so beautiful”, “Zombie”) до първата строфа, защото не знаят добре английски, а и не им трябва. Веднага се образува една спонтанна спойка – те пеят – аз танцувам
Разбира се, пеят, когато не са ангажирани в работа – да пренасят куфарите на гостите, да събират с гребло листата от плажа, да цепят дърва и палят огън за барбекю. Солистът на бандата – типичен местен островитянин, аз нарекох Брад Пит – може би защото въобще не приличаше на него. 
Една от най-пъстрите не само на цветове, но и на емоции срещи беше тази с
С моторна лодка и път близо час, ето ни в селището, толкова живописно, че се появява като декор от друг свят. Ама то в същност си е и друг свят. Тези хора нямат гражданство, те са никои. За да имат прехрана те разчитат на своите малки лодки, в които плават ден и нощ по теченията. Умели плувци и гребци са дори невръстните деца. „Понякога минават няколко крачки по вода, без да потънат, а когато се гмурнат под вода издържат много дълго” – сподели лодкарят.
Наколните им къщи привличат с многоцветието си, покрити с рогозки или направо палмови листа. На малката тераса пред единствената стая, без парапет, играят деца, дими огън, наоколо има оскъдна покъщнина от няколко очукани съда или черупки от кокосови орехи, вее се пъстроцветно пране, има дори котки, а жените са с намазани лица – слънцезащитен еко крем, „бурак”, приготвен от стрити морски водорасли, ориз и билки. Доближавайки се до нашата лодка от всички посоки ние се гледахме с взаимен интерес. Бях с едни простички обици – морски звезди – колко момиченца ми ги поискаха, със жест, очите му изгаряха от желание. Не ги дадох, не защото са ми скъпи, а защото не исках да предизвикам конфликт давайки ги само в едни ръце, а да направя останалите тъжни. С какво се забавляват децата „баджау” – плуват, смеят се и пак плуват. Една групичка, незнайно как се бяха добрали до акула чук (вече не жива), я размятаха навсякъде, използваха я като крайна цел на импровизирано състезание, подхвърляха я като топка. Други пък гребяха в наполовина отрязън бидон. Никой не молеше за храна – това, което им хареса бяха единствено обиците ми с форма на морска звезда, а морски звезди имаше много, безкрайно много в тъмносин и нежно-кафяв цвят, ясно видими на дъното в кристалните води.
Те не знаят коя дата сме, не знаят на колко години са. И все пак, минавайки през сложен превод от номадски на малайзийски и от малайзийски на английски, успях да поговоря с един възрастен номад, който дори ме покани на неговата лодка, където беше и част многолюдната му фамилия.„От къде си?” – „От там” – махна той с ръка в посока Филипините, които са на 2-3 часа път с лодка.–
„На колко години си?” – „Не знам” – усмихна се той.
„Знаеш ли кой ден сме?” – „Не, аз гледам само звездите и слънцето.”
„Колко дълго децата ти живеят при теб?” – „Докато отидат да живет в друга лодка, докато си намерят мъж или жена.”
„Къде срещна жена си?” – „Срещнах я в една друга лодка”.
„Тя къде роди децата ви?” (девет) – „Тук на лодката. Помогна и една друга жена”
„Като се разболеете как се лекувате?” – „С билки, имаме хора, които отиват на брега и ги берат”
„Ти щастлив ли си?” – Не разбра въпроса ми. Те просто не знаят обратното на щастие.
Гледах тези хора, опитах се да ги запомня. А, един въпрос не ми дава мира – ако е вярна приказката, че всеки край е закодиран в началото – къде сбъркахме? Не те, ние къде сбъркахме. Защо те са толкова щастливи в нямането, а ние не сме и в имането?
Вечерта моят нарочен за Брад Пит китарист, пееше красива песен. Внезапно спря и зарея поглед към залеза.
„За какво мислиш, приятелю?”. Дори не ме погледна, но добре разбрах казаното на развален английски: „Аз съм щастлив тук. Не искам Борнео да се промени!”
Автор: Диана Маринова
Снимки: Личен архив, обект на авторско право.
*Борнео е разделен между 3 държави: Индонезия, Малайзия и Бруней, а морето Сулавеси го обмива от източната му страна – бел.Ст.
Автор: Диана МариноваBooking.com Booking.com
Снимки: авторът
Снимките са със запазени авторски права
Други разкази свързани с Малайзия и о.Борнео или писани от Диана Маринова – на картата:
Малайзия и о.Борнео, както и Диана Маринова
Booking.com