Днес завършваме обиколна на Иван из Лондон – започнахме с Джулия Робъртс и Нотинг хил, а днес ще идем и до Гринуич. Приятно четене:
част втора
Ден 4-ти
По обичайната схема автобус и метро и излязохме от най-близката метростанция/ South Kensington/ до
Отделихме достатъчно време на експозициите на музея. Най-голямата блъсканица естествено беше в отдела с динозаврите, но нашите предпочитания бяха към колекциите от благородни камъни и кристали.
Излизайки от Природонаучния музей, отсреща е Victoria and Albert Museum – световно известен музей на културата и дизайна. След кратък размисъл и преценка на времето пред входа на музея и най-вече под въздействието на единия член от семейството/познайте кой/, решихме да пропуснем и се насочихме към Brompton Rd, все пак трябва да оставим цели и за други посещения в Лондон. А на Brompton Rd се намира, според някои,
Украсен с предколедни гирлянди, Harrods ни посрещна приветливо и въпреки, че едва ли бяхме от най-предпочитаните клиенти, никъде не се усещаше досада или нещо подобно. От персонала струи приветливост и готовност за оказване на помощ за олекването на вашите кредитни карти.
След продължителна и подробна обиколка, все пак излязохме със зелена торбичка. На мен най-силно впечатление ми направи, че в пределите на магазина има и нещо, като нашите стари хали – отбрани пресни меса, дивеч и риби, нещо трудно ги свързах.
Ден 5-ти
За този ден основната цел е друг световноизвестен музей, събрал „даренията“ от много народи на английския народ –
Изключителна възможност да се запознаеш и докоснеш до толкова много артефакти от почти всички известни цивилизации по света. Особено впечатляващи са тези от египетската, древногръцката и асирийската цивилизации. Интересни са и залите на по-малко известни цивилизации, като тези на древните ацтеки и индианските племена.
Нещо ми убягнаха експонати от древнотракийската епоха, или не е имало ситуация да ги „даряваме“ или съм ги пропуснал. Може би най-голямо впечатление ми направи частта от Розетския камък – ключът към разгадаването на йероглифите. Сякаш някой древен високообразован човек целенасочено и с ясна умисъл е сътворил нещо за бъдните поколения.
След продължителната разходка в музея с прекъсване за лек обяд в уютния покрит вътрешен двор се насочихме към съвременното битие – известните
С настъпващия мрак се наслаждавахме на многоцветната предколедна украса и магазините на почти всички известни марки. През Piccadilly Circus плавно се спуснахме към Trafalgar Square отдавайки почест на героя адмирал Нелсън.
Малко под Trafalgar Square/според картата/ се намира много симпатична традиционна кръчма с музеен кът Sherlock Holmes. От там към близката метростанция и към квартирата. Тъй като на този ден се е родила Тони, отпразнувахме събитието в един приятен местен пъб.
Ден 5-ти
Логистичната подготовка за този ден включваше използването на допълнителна атракция – пътуване с корабче от Westminster Pier до Greenwich. Но от сутринта ни посрещна типичното лондонско време – мрачно, ветровито и с припръскващ дъжд. Решихме, че това време не е подходящо за тази атракция и прекроихме маршрута си, като се ограничихме до използването на метро, до метростанция North Greenwich Station/в непосредствена близост се оказа известната зала О2/ и автобус. Има и друга възможност, от метрото да се прехвърлите на DLR-железницата, но това е малко по-скъп вариант.
Целта на това пътуване беше да посетим
с нулевия меридиан. Комбинирания билет за двата обекта струва 19 паунда, ако се закупи онлайн/ https://www.rmg.co.uk/plan-your-visit/tickets-prices / и 24,5 паунда на място. Лично за мен посещението на ветрохода беше едно от най-трепетно очакваното събитие при посещението ни в Лондон. В младежките години съм се занимавал малко с ветроходство и един от любимите ми жанрове литература е била тази с морска тематика, ветроходното плаване от ерата на великите откриватели до съвременните самостоятелни обиколки на земното кълбо. Името Cutty Sark на най-бързия чаен ветроход е едно от емблематичните имена от тази епоха. Не случайно е дал името си на най-голямата ветроходна регата в света. Няколко пъти в нея е участвал и единствения български ветроход, баркентината „Калиакра“.
Варненци и гостите на Варна сигурно си спомнят лятото на 2008 г., когато града беше една от спирките на международната регата. Ако съм успял да ви заинтересовам поне малко, тук може да прочетете повече за историята на чаения клипер и произхода на неговото име https://www.blitz.bg/svyat/23111869-g-spusnat-e-na-voda-legendarniyat-kliper-kti-sark_news166594.html /.
След обстойната и вълнуваща обиколка на чаения ветроход, през която поне за малко можеш да се поставиш на мястото на нейния екипаж се отправихме към
която се намира на близкия хълм, на 15-на минути пеша от ветрохода. Естествено там най- интересното е нулевия меридиан и възможността да стъпиш едновременно в западното и източното полукълбо. Тони се впечатли от спускащата се червена топка, по която екипажите на корабите са сверявали часовниците си.
London, England, SE10 8XJ, GBВ този район има още два интересни безплатни музея –
Разгледахме къщата, без да сме впечатлени кой-знае колко. Семпла сграда с обозначени отделните помещения, но без обзавеждането.
Може да се каже, че по-скоро е една скромна художествена галерия.
Както вече споменах в началото, този ден времето беше твърде лондонско, макар и първия такъв за цялото ни пътуване. Достатъчно прогизнали и премръзнали, решихме да съкратим останалата част от дневния маршрут. Soho & Chinatown и The National Gallery остават за следващите посещения в този космополитен град.
Всяко нещо си има край, така и нашето лондонско приключение през късната есен на 2018 г завърши. На другия ден отново придвижване до Stansted и от там със самолета обратно до София.
Край Автор: bendi12 Снимки: авторътBooking.com Booking.com
Други разкази свързани с Лондон или писани от bendi12 – на картата:
bendi12 и Лондон
Днес Светлана ще ни разкаже за миналогодишната си почивка на най-близкия до София остров – Амулиани или Амуляни, между „пръстите“ на Халкидики. Приятно четене:
август 2018 година
Идеята да отидем до Гърция беше спонтанна, 10 дни преди пътуването избрахме остров Амулиани (Амоляни) и резервирахме вила c морски изглед (90 евро за нощувка). Пътуването с кола беше 6 часа от София до резервираната вила на Амулиани. Избрахме да минем през Кулата – Серрес – Трипити.
Оттам тръгва
Ферибот има на всеки половин час (това не се спазва стриктно), автомобилите се качват на борда задължително на заден ход и служители от ферибота с удоволствие помагат на жените, които не се справят особенно добре с такива маневри (ние бяхме точно от тези).
Важно да знаете е, че когато автомобилът ви е паркиран на ферибота, повече нямате достъп до него, защото паркирането е точно „врата до врата“ така, че не е възможно да отворите врата, камо ли да влезете в колата си. Затова всемете всичко необходимо с вас веднага след слизане от колата си.
Цената е 2.50 евро на човек и 10 евро за автомобил. Билети се купуват на ферибота на 2 етаж след паркирането на колата. Пътуването с ферибота продължава около 20 минути.
На самия остров има безброй вили и апартаменти за всеки вкус и джоб с тераски Sea-View. За шофьори: улиците са много тесни, стръмни и има много
паркирани коли, шофирането не е на самия остров не е за препоръчване. Посетихме два пясъчни плажа – Аликес и Карагаця.
От пристанището е възможно да стигнете пеша до плаж Аликес, около 20-30 минути вървене пеша, покрай маслинови дървета. Плажът е голям, разделен на няколко части, има сервитьори и е комфортно. До 10 сутринта има достатъчно свободни шезлонги дори на първа линия съвсем до морето.
Ние винаги пристигахме към 9 часа и почти нямаше хора. Шезлонгите са безплатни, но се изисква консумация от 3 евро на човек. Има храна (Self-Service) и безалкохолни/алкохолни (Service).
Плаж Карагаця се намира на 2 км от пристанището, има добър асфалтиран път, до там отидохме с колата. Към 9 часа сутринта има места за паркиране дори на сянка, плажът е все още празен и може да си изберете, къде да се настаните. След 11 часа вече няма никакви места, защото плажът не е голям, но пък е много красив. Този плаж ни хареса повече от Аликес.
На този плаж шезлонгите също са безплатни, тук също се изисква консумация 3 евро на човек. Напитки се сервират от момчетата на бара, обаче храната е на самообслужване. Морето е чисто, тюркоазено и приказно.
Има една подробност, която искам да спомена: на плажа няма тоалетна, ама никаква. Не ми се мисли, какво правят всички тези хора, ние ходихме доста далече пеша зад паркирани коли да търсим храсти.
И на двата плажа има големи медузи, които се изваждат от морето още сутринта, за да е безопасно за децата. Това наблюдавахме всеки ден. В крайна сметка, на плажа имаше доста извадени от морето умиращи медузи, което ни караше да се замислим, дали това точно е правилния начин, за да се спасим от тях. Вижте, колко са красиви.
Един ден решихме да отидем на плажа в 8.30 часа, за да можем да отидем с лодка до Магарешките острови. Ето така изглежда плаж Аликес по това време рано сутринта.
В деня преди пътуването до Магарешките острови, след 8 часа вечерта отидохме на пристанището, за да се осведомим за транспорта. Имаше човек, който ни попита как се казваме и колко души ще пътуваме. Повтори го два пъти и следващия ден имената ни бяха в листа с резервации.
Ierissos, , 630 75, GRЛодката отпътува в 12 часа от пристанището, добре е да сте там петнадесет минути по- рано, за да седнете в лодката на сянка. Цената на билета е 11 евро на човек.
Първо лодката обикаля целия остров, получавате информация за плажовете, за скалите, за съжаление- само на гръцки език, така че чухме и разбрахме само дума „паралия“ (плаж). Човекът опита да говори и на английски език, но не му се получи особенно добре и спряхме да му обръщаме внимание.
Лодката спира на един малък остров, където няма шезлонги и чадърчета, жега е, има само овце и няколко дървета, но скалите и цветът на водата си заслужават да ги видите. Това място не е подходящо за плаж, но за снимки е истинско удоволствие. Невероятна красота!
Добре е да си вземете шапки и чадъри. На този остров има 1 час престой.
След посещението на този малък остров, същата лодка отплува към един друг, но по-голям остров. Там вече има плажове с чадъри и шезлонги, но тъй като времето на пристигане е около 2 часа следобед, на плажа няма почти никакви места. Ние имахме късмет да намерим един шезлонг и след половин час– още един. Плажът е стандартен за Гърция, само че тук вече няма сервитьори, тук всичко е на самообслужване. Опашката е дълга, а чакането – досадно, но човекът от персонала прави всичко възможно да ви е забавно, за да не се отегчавате от дългото чакане. Много се забавлявахме с него.
Препоръчвам домашното бяло вино, много е хубаво и леко.
На острова до плажа има доста паркирани лодки, в морето влизахме само, за да се охладим малко. Гледката към другите острови беше много крсива и затова препоръчваме тази обиколка с лодка. Също така, на плажа имаше и Aquaglide (надуваеми водни съоръжения за деца: за скачане, тичане, пързаляне). Аз лично съжалих, че не се присъединих към децата. На Амулиани се върнахме към 18 часа.
За храна и пиене ще ви трябват средно до 40 евро на ден за човек. Нощен живот на Амулиани няма. Има няколко бара с гледка към морето, коктейлите са с цени по 9 евро. Беше ни препоръчан ресторант Цанис (Tzanis), там ходихме 3 пъти и останахме много доволни – вкусна и качественна храна на добри цени.
Препоръчвам Амуляни за семейства с деца и за по-тиха спокойна почивка. Също така, препоръчвам Амулиани за гмуркачи, мога да кажа, че дъното на морето е много красиво, със скали, водорасли и всякакви морски жители.
Автор: Светлана Винкелман Снимки: авторътBooking.com Booking.com
Други разкази свързани с или писани от Светлана Винкелман – на картата:
о.Амулиани и Светлана Винкелман
С Цветан отново ще отидем на манастир – този път манстирът ще е будистки, а страната – Китай. Приятно четене:
част първа на
Първият автобус 1429 от Пекин или Бейджинг (Beijing) до Датонг (Datong) или както се чете Датун тръгва в 07:10 от Aвтогарата Liuliqiao Long Distance Bus Station.
Най-трудното беше да открием тази мега автогара, но с помоща на този запис на китайски това беше лесно: 六里桥客运主枢纽（lìu lǐ qiáo kè yùn zhǔ shū nǐu）:).
Необходимите китайските билети:
· горе за Хенгшан манастира с намаление за пенсионери за 50 юана,
· долу вляво за автобуса Пекин – Датун за 145 юана,
· долу вдясно за спално купе във влака Датун – Ксиан за 348, 5 юана.
Купуването на 2 билета стана с показване на два пръста и номера на автобуса 1429 и двата йероглифа за Датун или 大同и подаването на двата международни паспорта и кеш.
Така пред нас остават 400 км за 145 юана (или 38 лева).
Качихме сме от изход № 6, отбелязан с квадратче и 6. Все пак в Китай ползват същите цифри, така че няма проблем да намериш гейта, който е отпечатан на билета заедно с началния час. Модерният автобус е с удобни кресла с европейско разстояние за краката, кафе и снакс и 20 мин. пиш пауза по средата на пътя.
Автострадата ни води на запад през Великата китайска стена. Оттук е минал Чингиз хан за да покори „западната столица“ – Датун.
Нашата цел беше това антично архитектурно бижу –
Знаем, че храмовете обикновено се строят на равна основа, но в северната китайска провинция Шанси има един храм, който е залепен за скалите и виси във въздуха. Това е известният Висящ храм в Шанси.
е построен по времето на Северната династия Вей (386–534).
Лесно е да го откриеш, може би като китайският другар у нас, който искал да открие родно място на вожда на Коминтерна у нас и вижда, че на картата има два града Димитровград!? Наляво към Сърбия или надясно в България? Така се почуствах и аз като видях на картата, че
Дали сме взели билети за правилния? Наоколо само китайци, които разбират само китайски!!!
Слава Богу, автобусът отмина мрачния Датун, който бе обвит в сив смог от пушеците на тецове и въглищни мини.
Хоризонтът се разведрява и показва чисто еко езеро с много риба и вятърни мелници. Обръщам се към комшията и го моля да позвъни на моя couchsurfing приятел от неговия телефон, което е в пъти по-евтино, ако звъня от моята българска карта 
От разговора, разбирам, че нашият couchsurfing приятел е забравил, кога ще пристигнем и е на състезание по риболов с голи ръце, но обеща да изпрати жена си да ни посрещне на автогарата. Ех, пожелавам му на слука! Също и на нас 
Дай рибу, рибу, дай!
Пристигаме на обяд в автогарата в
или в правилния град! Там ни посреща жената на рибаря, която не говори бъкел английски и иска да ни откара у тях. Рибарят ще лови риба още два дена, а ние имаме поръчани билети за влака за Ксиан утре следобяд. Следователно срещата ни пропада и молим жена му да ни откара до хотела край гарата, който предварително сме букнали. Като преводач ползваме нейния съпруг – дистанционно по нейния телефон
С разпечатката на хотела от Booking. com на китайски, неговата любезна съпруга бързо се оправя и потегляме към гарата. Май ни пожела добре дошли в Датун?!
Минаваме покрай стените на Стария град, който е заграден и затворен със синя ограда. Защо ли? Кой да ти каже?
Истината по късно открих в нета.
Най-полезната карта на Датун, която открих в нета:
Старият град е заграден долу вдясно,
Горе е гарата, хотелът и банката.
начело на града от 2008 до 2013 год. Кметът Ген решава напълно да възстанови градската стена на „Стария град“, да събори почти всичко в границите на стените и на съседните места извън стените. И след това да построи нов „стар град“ в традиционен китайски стил. Той искал да върне предишното величие на града, като столица на три династии и да даде нов тласък за развитие и да го привлекателен за туристите и жителите му.
В околностите на града, той наредил изграждането на нова концертна зала, музей, библиотека, център за изкуствата, плувен спортен център с 50 000 места, надявайки се 3 милионият Датун да заличи лошата си репутация на западащ град на въгледобивната промишленост. Но през 2013 Ген беше пренасочен за кмет на Тайюан, провинциална столица на Шанси. Неговият наследник, наследява един градски бюджет от повече от 30 милиарда юана ($ 6 милиарда) на червено и предприема съвсем по-строг режим на харчене. Амбициозните проекти са спрени или забавени, а жителите на Датун оплакват бившия си кмет.
Старите едноетажки (хутунги) са сринати с булдозери за да се направи място за новият „стар град“.
Трябва да командироваме кмета на Перник на обмяна на опит в Датун, да види как се реставрира крепостта на Кракра!
„Taijia Hotel Datong Railway Station Branch” е нашият скромен (98 юана или 26 лева) чист хотел до гарата с огромна баня, твърди легла и телевизор с канал №5 по който можем да следим Европейското по футбол от Франция
Докато си оставим багажа, жената на рибаря беше изчезнала. Здраве Бог да ѝ дава!
Наблизо е ж.п. гарата на 3 милионния град Датун в провиция Шанси. Първо посещаваме гарата за да получим ж.п. билетите си, поръчани още в България.
Къде е гишето за чужденци?
Къде е чакалнята и перона на влака за Ксиан?
Къде е стаята за проверка на багажа?
С получените писмени указания на английски и китайски от Китайските железници лесно се оправихме и си взехме билетите.
Остана само още
тъй като юаните, които купихме в България намаляха. Кредитните карти ги държахме като резерв, защото не искахме да плащаме високи банкови такси.
Стискайки в ръката две бакноти китайска и американска, питахме срещнатите китайци Банк?… Банк? Зер банкнотите са китайско изобретение и все някой ще ни покаже къде да ги обменим! Обмяна на черно няма в Китай, няма и обменни бюра, но пък има услужливи младежи, които след като чекнат в смартфоните ни упътват с ръце.
След 1 час бюрократична изнервяща процедура успяхме. Ползвахме модерна комуникация – компютърен превод от китайски на български от смартфона на шефката. Накрая разбрахме, че момичето на гишето се мъчи да вкара имената ни в компютъра както са паспортите ни: на английски, но и на кирилица! Е, винаги има първи път и май ние бяхме сефтето, докато обясним, че нашите имена са еднакви и на английски и на български!
Времето лети, а ние трябва да намерим такси, което да ни откара до Висящия манастир! Къде е стоянката им?
Срещу гарата, виждаме рекламната им табела и а орлякът таксиджии чака туристите – балъци на гюме!
След като се спазарихме за двама пенсионери по 80 юана утре в 7:00 сутринта с показване на часовника му. Той обеща да потърси още двама пътника и сутринта да ни вземе от хотела след показаването на хотелската разпечатка на китайски. Yes! Yes! Yes!
Да, да – ама не! Висящия манастирът е отворен от 8:00 до 17:00 и е на 85 км от Датун!
За разлика от нашата следваща цел – Юнганг пещерите на Буда, които са до града и за които се надяваме да остане време утре. Неочаквано за нас, това е реализираната мечта на кмета!
Успокоени, че успяхме да се оправим без да ползваме преводач или ескурзовод, тръгнахме сами да се почерпим.
Един преводач ни предлага екскурзия до Висящия манастир по 200 юана на човек или за двама 400. Отказваме, казваме че сме договорили с друг за по 80 юана. Но къде е той? Единствено на което можем да се съгласим е на същата цена, но сме само двама! Хотелското такси кандисва и ни качва двамата, като по пътя спира и взима още двама като прави малко отклонение до съседния Датун.
Минаваме покрай черупчестия покрив на недовършения плувен спортен център на кмета.
След 2 часа пристигаме в клисурата, където на една скала над реката виси манастир с 40 килии. Срещаме и договореното такси с две французойки, което не са пуснали да допари в двора на нашия хотел. Уви, борба за хляб!
Ето гооо, окачения на 75 м над реката преди 14 века манастир в планината Хенг, провиция Шанси, Китай. Дзеннн!
„Преди човек да започне да изучава Дзен, планините са си планини, а реките – реки. След първото съзиране на истината, планините вече не са планини и реките вече не са реки. След просветлението планините отново са планини и реките – реки“
Е, как да не влезеш и, както казва Буда:
„Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него. “
Като пионерче не бях ходил на неделно училище и затова въпросът на мама ме завари неподготвен:
– Хората, които вярват в Христос, се наричат християни. А как, според теб, се наричат хората, вярващи в Буда?
– Будали! – обади се дядо ми
Затова днес баир-будалата още срича тези 25 дзен будистки мъдрости. Ако успеете да прочетете първата, тя със сигурност ще успокои душата ви. Това ще ви позволи да погледнете на живота от малко по-различен ъгъл и да се изкушите да потърсите останалите
#1. Изкушението да се откажем е най-голямо точно преди победата.
#2. Пътуване от хиляда мили започва с първата крачка.
Ширината на манастира се определя от стандартната дължина на стърчащите набити греди, т. е. 2,5 м. От които 0,5 м за тесен балконски проход и още 2 метра за стаята(килията).
#3. Не говорете, освен ако нямате да предложите нещо по-добро от тишината.
Манастирът е разположен в малък речен пролом. Конструкцията е окачена по средата на скалата под един величествен връх на планината, като под наклонена стряха, която защитава постройката от ерозията на слънцето и дъждовете.
#4. Колкото и силно да духа вятърът, планината няма да се преклони пред него.
Синият вход на висящия манастир е построен след пробиване на дупки във вертикалната скала в които са набити хоризонтално греди, които носят цялата конструкция на храма. Или както казва науката съпромат имаме хоризонтална „конзолно ляво запъната греда“
#5. Не се бой да се поколебаеш, страхувай се да не се откажеш.
Ясно се вижда луфта между свободния край на конзолата и вертикалната греда захванати заедно със скоби вдясно. Това показва ясно, че вертикалните греди са поставени допълнително като застраховка на носещите конзолни запънати греди след последния ремонт.
Ха – ха, някой е забравил да свали скелето!
#6. За глупака и щастието е глупост.
През вековете манастира е оцелял от ерозията на скалите, от достигането на наводненията, от снежните лавини и горски пожари.
#7. Ако се препънеш и паднеш, това още не означава, че си на грешния път.
Пътят води нагоре по стъпалата към синята порта.
Една от скулпторите в колибата е на Рогоносец
#8. По-добре да живееш в колиба, в която кънти смях, отколкото в богат дворец, където цари отегчение.
Манастирът има над 40 зали, килии и павилиони в 152,5 м2 площ, свързани помежду си с коридори, тунели, мостове и чардаци..
#9. Винаги гледай на нещата от светлата страна, ако няма такава – изчакай на тъмно, докато не изгрее слънце.
Усмихнатят Буда приема всякакви пожертвания, дори и стотинки!
#10. Какво и да се случва, се случва до време.
#11. Тези, които посочват грешките ви, не винаги са ви врагове; и ако някой признава вашите заслуги, не е непременно ваш приятел.
Аз си купих само една пощенска марка с планината Heng Shan с древната Xuankong Pagoda и една мини жълта кратунка, като тази на Лао Дзъ, който говори на щуреца:
„Можеш от двора си да не излизаш,
а света да опознаеш.
Може от прозореца да не поглеждаш
а да видиш истинското Дао.
Колкото по далече отиваш,
толкова по малко знаеш.
Мъдрият не странства, а всичко знае.
Не вижда, а всичко разбира.
Бездейства, а всичко постига. “
Съгласно легендата,
е започнат от един самотен монах Лиао Ран в края на Северната династия Веи.
Окаченият над прохода манастир става важна духовна транзитна спирка през планината на пътувашите монаси: будисти, конфуцианци, даоисти. Всеки от тях изгражда свои храм в този манастирски комплекс.
Няма начин оттук да не са преминали и първите монаси християни поканени от толерантния към религиите Чингиз хан. Но следите от християнските монаси са заличени след неговата смърт.
#12. Не се бойте, че не знаете – притеснявайте се, ако спрете да учите.
#13. Учителите просто отворят вратата, а вие сами трябва да влезете.
И изкачите по стълбата.
Манастирът постоянно е разширяван през вековете, като последно е бил реставриран през 1900 година от династията Кинг (Qing).
#14. Смисълът на живота е да умреш млад, но възможно най-късно.
Вляво тясната пътечка е издълбана в скалата за да се осигури еднопосочно кръгово движение на туристите. Тъй като каменния парапет е само половин метър е малко страшничко над урвата.
#15. Живейте, запазвайки вътрешния си мир. Изисква се време цветята да разцъфнат.
Поглед назад: високият парапет от вертикални греди малко успокоява, че манастира няма рухне над главите ни под тежеста на тълпата от туристи. Ех, преминахме от там нормално!
#16. Един приятел никога не е без недостатък; ако търсиш недостатък – ще останеш без приятелство.
#17. Нещастието влиза през врата, която сами сме му отворили.
В манастира има над 80 будистки скулптури от бронз, желязо, камък и кал.
#18. Никой не се връща от пътуванията си какъвто е бил преди това.
#19. Тези, които са в състояние да се изчервяват, не могат да бъдат с черно сърце.
#20. По-добре един ден да си истински човек, отколкото хиляда дни да бъдеш нечия сянка.
Залата на традиционната китайскамедицина (San Jiao Hall) e пълна с билки и човешки модели за акупунктурните точки.
#21. Вашият дом е мястото, където вашите мисли намират спокойствие.
#22. Човекът, който е в състояние да премести планина, е започнал с пренасянето на малки камъни от едно място на друго.
По заповед на ефрейтора в двора на казармата?
#23. Ако направите грешка – смейте се над нея.
Е, аз сбърках и тръгнах нагоре вдясно Вратата бе заключена и аз се върнах, но пробвах поне!
Пред скалата на Висящия храм са изписани четири йероглифа „Гун Шу“ и „Небесен дар“ като възхвала на високото майсторство на строителя му. Гун Шубан е известен майстор, живял преди 2000 години, който се смята за родоначалник на занаятчиите. Смисълът на надписа е, че всичко в този храм е сякаш творение на божествения майстор Гун Шубан.
#24. Най-доброто време да засадиш дърво е преди 20 години. Следващият най-добър момент е днес.
А какво е посланието на Буда?… „Идеята на съществуването е да нямаме страх. Никога не бива да се страхуваме от това, какво ще стане с нас, ако останем сами. В момента в който се научим да сме сами, тогава идва истинската свобода“
Страхът е нещото, което спира по-голямата част от хората да преследват сами мечтите си. Когато освободим ума си от страха, че не можем да говорим китайски, животът и пътят ще се отвори за нас
Много по-трудно е да разберем какво искаме от живота и как си представяме себе си, отколкото да помогнем на друг да го направи. Да открием себе си е един от най-трудните пътища, по които трябва да поемем, защото е много сложно, но стигнем ли до края му, ще разкрием най-добрата версия на себе си.
снимки: Цветан Димитров,
1. Литература:
2. http://www.straitstimes.com/asia/east-asia/21b-to-help-chinas-laid-off-workers
4. Philip Wen, Postcard from abroad: , The Sydney Morning Herald.
5. Буда, Цитати,
6. Лао Дзъ, Цитати
7. Конфуций, Цитати
8. Диляна Кочева, Висящият храм в Шанси, Китай днес, 2018
Очаквайте продължението Автор: Цветан Димитров Снимки: авторътBooking.com Booking.com
Други разкази свързани с Китай или писани от Цветан Димитров – на картата:
Китай и Цветан Димитров
Booking.com