Започваме едно, бих казал епично, ако не мразех англицизмите, пътешествие заедно с Любо. Тръгваме за Иран и Ирак! Приятно четене:
част първа
Краят на Май наближаваше и дългоочакваното пътешествие на изток към непознати за нас земи най-накрая дойде. Всички приготовления бяха направени, карнета и визите налице, а групата готова за тръгване.
В късния следобед на 22-ри май след работа се натоварихме в натъпканата с багаж кола и потеглихме на изток.
Тези земи от няколко години са ми в полезрението и най-накрая дойде момента за реализацията на това пътуване. Идеята беше да отметнем едни 400 – 500 км + една граница и да нощуваме нейде в шубраците около Истанбул. Тези километри щяха да са от голяма помощ съдейки по ограниченото време, с което разполагахме за това пътешествие.
Пътят до границата се изниза бързо.
и също минахме доста скоростно. Вкарахме 50 турски лири в стикера за магистрални такси и поехме в посока третия мост над Босфора, на север, от който бях харесал една горичка за нощувка. Макар и с не малко отклонение този мост спасява от неспирния и никога непредвидим трафик на Истанбул.
По късна доба се озовахме в борова горичка, която изобщо не загатваше близостта на мегаполиса. Макар и малко мръсничко мястото беше доста добро за нощувка. Предлагаше уют и симфония от птичи песни. Разпънахме лагера и софрата, и прехода от забързаното ежедневие към предстоящото пътешествие започна!
Ден 1
Ден за строг транзит. Трябваше да се опитаме да минем колкото ни позволяваха пътищата повече километри на югоизток. Странното беше, че турците бяха завършили третата си магистрала от азиатската страна, но системата, която бяха въвели за таксуване не беше автоматична, а се плащаше кеш на 2 места, което мен много ме учуди при положение, че турците се стремят да облекчават трафика.
който го помня още от преди 2 години и движението беше отбито през обходен маршрут. Това внесе известно забавяне, но нямаше как. В ранния следобед
и хванахме пътя към Кайсери. Удивителни са огромните жилищни комплекси пръснати в покрайнините на Анкара просто ей така сред ливадите в нищото. Такъв тип строителство ни направи впечатление около доста големи турски градове.
След Анкара пътят макар и с две ленти в посока стана доста бавен поради засиления трафик и многото населени места, през които преминаваше. Не можахме да минем планираните за деня километри и малко преди мръкване разпънахме палатката на едно
сред няколко бадемови дръвчета. Макар и с повечко трънаци мястото предлагаше просторна гледка и относително спокойствие. А най-важното беше, че гадните дразнители комарите ги нямаше, което беше доста добре.
Ден 2
В ранна доба се измъкнахме от спалните чували и след стабилна закуска потеглихме
Турция е интересна страна за пътуване. Дори и самият път ти предлага интересни гледки, особено в анадолското плато.
Спряхме за бърз обяд на идеално място за палаткуване, но уви не беше още време за такива дейности.
На първа предавка натоварената кола се бореше с наклона, а в предното стъкло се виждаше само небето. И така няколко километра, което си беше доста кофти. Иначе самата
е впечатляваща. Има източна и западна тераса, които са отрупани с характерните каменни глави на богове. Мястото е доста мистично и интересно.
По обратния път на 1-ва предавка и изправен на педала на спирачките мотора сърдито ревеше, а миризмата на феродо беше неизбежна. Отвратителен път! Твърде дълъг е този наклон.
Отправихме се в посока
и на около 50 км преди града разпънахме бивака скрити в нощната тъмнина на една поляна точно до главния път като само светлините от челниците мъждукаха в нощта. Чудесно място макар и доста открито.
Ясното небе беше отрупано с безброй ярки звезди, а обстановката навяваше спокойствие. Имаше някаква цистерна за вода, на която позиционирахме соларния душ и се изкъпахме, което си беше истински лукс.
На следващия ден
Ден 3
Тихият тътен от нощния трафик по близкия главен път не спря цяла нощ, но не беше дразнещ, а някак унасящ и сънят беше пълноценен, така че в ранна утрин се измъкнахме от спалните чували.
Слънцето тъкмо се подаваше иззад околните хълмове и цялата тази картинка навяваше спокойствие. Може би това беше първата сутрин, в която лично аз успях да се откъсна от градското ежедневие, което вече беше далеч в България. Потеглихме към
Минахме транзит през града в ранната утрин. Изглеждаше уреден и голям град с добра инфраструктура, нови жилищни кооперации и разрастващи се квартали (или поне това видяхме ние). В края на града заредихме бензин. Интересното беше, че за първи път благодарение на ниската стойност на турската лира
което беше странно на фона на някогашната цена от близо 4 лв за литър.
от западната страна на езерото Ван спряхме да попълним хранителните запаси – главно плодове и зеленчуци. Сашо и Иван отидоха на лов за хубав зарзават. След известно време се появиха ухилени с няколко чанти, за които бяха дали около три – четири лева. Ползотворен пазар!
От Татван поехме
като пътят се оказа много приятен и живописен. В продължение на половин час в насрещното движение се изнизваха на групички много коли (вероятно над 50 на брой) с немски номера, оборудвани с таванни багажници, допълнителни гуми и туби за гориво. Бяха предимно стари аудита, бмв-та и фолксвагени. Някои поздравяваха вероятно разпознали в нас също пътешественици. Като гледам как бяха оборудвани обаче вероятно се връщаха от централна Азия или Монголия, а ние бяхме тук наблизо до Иран. Е, за ограничена отпуска толкова. Бяхме щастливи от възможността да направим това пътуване, а живот и здраве и по-далече някой ден.
отидохме първо при крепостта, която беше доста внушителна и се намираше на едно възвишение точно до едноименното езеро. Доста приятно местенце.
След това посетихме
Оказа се, че има такава порода, характеризираща се с различен цвят очи и те са символ на града.
Оттам посоката беше ясна – границата с Иран.
Избрахме си най-южния пункт, който макар и на двеста и няколко километра ни отне не малко време през планините. Наоколо беше красиво и сурово. Това беше една друга далечна Турция.
Aşalan, Van, 65600, TRСпряхме край едно село за обядваме. Наоколо имаше пастири със стада пръснати по ливадите. След като разпънахме софрата едно от стадата мина непосредствено до нас, а пастирът се приближи, ръкува се с нас и се извини, че ни е смутил с овцете си. Няма проблеми, Аркадаш, ние не се плашим от малко миризма на овце и прахоляк. Дойдоха и негови приятели, поздравихме се, почерпихме ги с вафли от България и си пожелахме всичко най-хубаво. Готини и дружелюбни хора са кюрдите тук!
След това след доста завой и не много добър път на някои места
около 19:00 ч. Започна чудене откъде да подхванем с процедурите. Намерихме едни служители, поориентираха ни, вдигнаха една бариера и казаха шофьора с колата да ходи там пред една друга бариера и да чака, а пасажерите минават отделно. Там на бариерата нямало никой, ама щял да дойде след 15 – 20 минути. Веднага ми стана ясно, че това няма да е точно така.
Пасажерите бяха в Иран след точно 15 минути, а аз си чаках ли чаках. В колата задушно, а навън пълчища от комари патрулираха и чакаха някой да се покаже и да го разкостят.
След два часа се върнах пеша наобратно да търся някого. Никой не говореше английски, ама схванаха какво има казвам. Подсмихнаха се тия мързеливци и след малко дойде някакъв абсолютно цивилен, който не ставаше за нищо. Не можа да се логне в системата, та дойде и някакъв друг. Оправиха документите на колата, ама паспорта не можело. Пак се върнах назад, за да оправят и него на пасажерските гишета. Накрая още една проверка и
Вече беше мръкнало и аз спрях пред металната решетка с
от другата страна, на която дежуряха войници. Очаквах голямо мотане и неорганизираност на тази граница, но от иранска страна, а не от турска. Оказа се точно обратното.
Скоро бариерата се вдигна, войниците ме поздравиха любезно на английски, погледнаха паспорта и ми казаха да давам напред. Там се срещнах с моите другари, които вече бяха минали всички процедури и имаха входни печати. Бяхме единствената кола в този момент. Влязохме в сградата отляво, където ни посрещнаха с чудесна диня, тулумбички и чай.
Хората говореха и английски! Започнаха да ни разпитват откъде, за къде и т.н. Оправиха карнета, но с визата малка греда. Тъй като визите за Иран вече бяха електронни, моята не им излизаше в системата и се наложи да почакаме около 2 часа, за да се оправят със създалата се ситуация. Престоят беше доста по-приятен от този на турската страна. Тук ни третираха като гости и всичко вървеше гладко макар и бавно. Накрая всичко беше ОК и след още няколко проверки и подписи бяхме готови да влезем в
без изобщо да ни проверяват багажа. Вече бяхме изкарали 4 часа на границата общо и беше около 23:00 ч, а по иранско време 00:30 ч.
Добрите хора ни предложиха да спим в един фургон на границата и утре да продължим. Макар и доста мърляв, фургона си беше подслон и се съгласихме. Имаше и тоалетна с течаща вода в близост. Решението не беше лошо, защото
със силен вятър, че имах усещането, че ще преобърне фургона заедно с нас. Ламаринените стени стенеха под напора, а металната врата на входа, която не се затваряше добре блъскаше бясно. На сутринта – ясно и спокойно време без никакъв намек за нощната буря, а първите гледки от Иран се разкриха пред нас.
Очаквайте продължението
Автор: Любомир Петров
Снимки: авторът
Booking.com Booking.comДруги разкази свързани с Другата Турция – на картата:
Иво Атанасов, доскоро член на СЕМ, в интервю за в. Сега освен другото засяга и въпроса за характера на дейността на обществените медии.
Повод за разсъжденията му е уволнението на Уляна Пръмова по чл.328.2 КТ –
служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие и поради сключването на договор за управление на предприятието
Повод за прогнозата му, че заповедта за уволнението на Пръмова може да бъде отменена, ако бъде обжалвана, е решението на ВКС по повод заповедта за уволнение на Лили Маринкова.
Решението на ВКС обсъжда въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ към БНТ и БНР е интересно по принцип – затова го припомням.
Смисълът, вложен в понятието „договор за управление“, е изяснен от практиката, а и в доктрината и е ясно, че не е достатъчно договорът да е наименован като такъв за управление. Възлагането и преследването на бизнес целта е същностното съдържание на договора. Предвижданията на длъжностната характеристика на заеманата длъжност не могат да заместят тези същностни елементи от договора, нито самата длъжност като такава може да определи, че сключеният договор е за управление. Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, че такава е налице и за осъществяването й е сключен договорът.
[…]идеалните цели и общественият интерес на тази медия [БНР] изключват преследването на печалба като основна идея за развитие, а и някои от възложените отговорности и същностните задачи са несъвместими с търговска печалба. Това предопределя и преимущественото финансиране на медията от държавата […] не е осъществена хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ – работодателят не осъществява като основен предмет на дейност стопански функции.
Ето и пълният текст на решението на ВКС.
Софийският апелативен съд (САС) изцяло е потвърдил решението на градския съд от началото на 2018 г. и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров и партията му са осъдени да платят солидарно 15 000 лева на телевизионния продуцент Магърдич Халваджиян за обидни и клеветнически твърдения.
Сидеров казал за Халваджиян в предаването си по ТВ Алфа
че е контрабандист, че ограбвал българите, че манипулира и мами зрителите, че е парвеню, лъжец, а предаванията му са турлюгювечи, както и че получава пари за мръсни поръчки – за окарикатуряване на личности.
Според съда
Употребените думи и изрази са унизителни за честта и достойнството на ищеца, като същите са засегнали широк и неограничен кръг зрители, доколкото изявленията са направени в телевизионни предавания, след което са направени трайно и продължително достъпни за неограничена аудитория и чрез интернет страницата на телевизия „Алфа“
Решението ще се появи [тук], засега не го намирам на сайта на САС, но нека фактът да е регистриран в блога.
Решението не е окончателно.
Както научаваме от съобщение на Комисията за защита на личните данни, на 18 май 2018 г. след 7 години интензивна работа и преговори е приет Протокол (CETS № 223) за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни (ETS № 108) заедно с обяснителен доклад.
Протоколът е открит за подписване на 25 юни 2018 г. в Страсбург по време на третата сесия на Парламентарната асамблея.
На 5 август Протоколът е внесен за ратифициране в Народното събрание.
От сайта на Съвета на Европа:
През 2019 г. пробивите в сигурността и изтичанията на лични данни придобиват характера на опасна епидемия. Последиците са ясни на всички – над 5 милиона души, поверили данните си на държавна агенция, никога повече няма да имат контрол над тях.
Отношението на държавата: финансовият министър Владислав Горанов:
Ако си оставите колата отключена, това не ви прави виновен, ако някой ви я открадне.
НАП трябва да е този с отключената кола, който не е виновен. А шефката на НАП взе тежкото решение да не прекъсва летния си отпуск заради някакво изтичане на някакви данни на цялото работоспособно население практически, плюс милион починали.
Но хрониката включва и други събития:
Апартаментгейт
Във връзка с разкритията на Свободна Европа за строителната компания Артекс, (привилегирована вследствие на лобистки законови поправки) избухна скандал Апартаментгейт. Беше установено, че публични фигури, свързани с властта, са получили апартаменти от Артекс на непазарни цени. По време на скандала база данни на клиенти на Артекс , включително и на непублични фигури, изтече в интернет. Комисията за защита на личните данни прие становище, според което данните на лица, които не са публични личности, не са обект на журналистическо разследване и нямат пряко отношение към дебати от обществен интерес, се публикуват от медиите в анонимизирана форма.
Сайт на КЗЛД
По подадена от Bivol.bg (Биволъ) информация и след извършване на съответна проверка, се установи, че съществува техническа възможност за достъп до информация, която е подавана до Комисията под формата на жалби, сигнали и запитвания. КЗЛД благодари на Bivol.bg за сигнала, в резултат на който Комисията е извършила одит на информационната сигурност на сайта и предприема всички необходими мерки за гарантиране на сигурността на информацията, която гражданите ѝ предоставят. Реално няма данни за настъпили вреди.
Сайт на Национална агенция за приходите
На 15 юли 2019 г. е установено, че е осъществен неоторизиран достъп до базите данни на НАП. Засегнати са данните на над 5 милиона български граждани, от които един милион починали. Неправомерно са разпространени лични данни и данъчно-осигурителна информация. Незаконно разпространените файлове съдържат:
Разпространение на лични данни от специализираната прокуратура
В прессъобщение на специализираната прокуратура, по начало посветено на изтичането на данни от НАП, е публикувана връзка към база данни с над 2000 имена и лични данни практически на всички прокурори и следователи в България.
В същото прессъобщение, разпратено и с мейл до медиите, освен другото се съдържат лични данни на министър председателя Борисов, главния прокурор Цацаров и депутата Делян Пеевски. Така държавното обвинение допринася за още по-голямата видимост на изтичането на лични данни.
Сайт на инспектората на Висшия съдебен съвет
Съдебният инспекторат публикува на сайта си данните на съдия Мирослава Тодорова и семейството й. Има съмнения, че това не е технически пропуск, защото името на файла съдържа и фразата Не се чисти!
Едва впоследствие беше приета декларация, с която изтичането на данни се признава за недопустимо:
Съдийската колегия на ВСС намира за недопустимо публикуването на лични данни на съдия Мирослава Тодорова на интернет сайта на ИВСС. Независмо от допуснатия от ИВСС пропуск, налице е нарушаване на ЗЗЛД и Регламента. Допуснато е посегателство срещу личната неприкосновеност на Мирослава Тодорова и нейното семейство, както и срещу независимостта й като съдия.
И така нататък.
Абсурдността
Абсурдно е ветровете да носят личните данни на нацията и всеки да може да разполага с тях. Още не може добре да се оцени как ще бъдат използвани тези реещи се лични данни – но ако беше безопасно, нямаше години наред държавите да се занимават с мерките за защита.
Събитията следват едно след друго и достигат нови нива на абсурда. Историята на прокурорката Евгения Станкова за посегателство върху сървъра на Поливни системи пред парламента е наистина смешна, защото няма сървър.
Иначе разбира се, че интелигентните напоителни системи теоретично могат да бъдат опасни, всички интелигентни системи по принцип могат да бъдат опасни.
Както казва все същият министър на финансите:
Ако Националната агенция за приходите не предлагаше електронни услуги, нямаше да има казус с изтичане на лични данни.
Но и неинтелигентните системи могат да бъдат опасни, само че по друг начин. И неинтелигентните хора.
А едва е август, а държавата е в отпуск – какви ли абсурди ни чакат напред.