Български гражданин, на име Йордан Бонев, изпраща във вторник до определени медии писмо, че предстои да внесе сигнал в прокуратурата за готвен държавен преврат и размирици по време на протестите срещу избирането на Иван Гешев за главен прокурор. Прилага скрийншотове от чатове между бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева и своя баща, Венцислав Ангелов, известен като Чикагото.

И двамата „участници“ казват, че снимките са на фалшиви профили и отричат да са участвали. Бонев прилага и видео и аудио записи от свои разговори с Иванчева, в които обсъждат протестите. Никъде в тези записи не става дума за организиране или финансиране на нещо. В просторните си обяснения в сигнала Бонев прави заключения за подготовка за преврат, финансирана от издателя Иво Прокопиев и банкера в изгнание Цветан Василев.

Ред медии, включително БНТ и Нова телевизия включват тази “новина” в емисиите си. Поради съвършената невероятност и несъстоятелност на сюжета  включването на историята за преврата в новините  води към тъжни изводи  за посочените медии. Свободна Европа с още информация.

Фоторепортерът Веселин Боришев е бил задържан преди вчерашния протест срещу избирането на единствения кандидат Иван Гешев за главен прокурор. Боришев е прекарал нощта в Първо районно управление на МВР и е освободен на другия ден.

Поводът за задържане е заснемането на полицията, която е била в очакване на протестните действия.

Основанието е Указ за борба с дребното хулиганство от 1963 г. Според преподавателя ми по Наказателно право през 70-те години на миналия век, когато нямаш друго основание да задържиш някого, го задържаш за хулиганство.

Министър-председателят Борисов, който често се появява в журналистическите сюжети напоследък, и този път поел ангажимент указът да бъде променен или премахнат.

Това несъмнено е добре. Но и без това арест за заснемане на полицията по време на работа противоречи на правилата на Съвета на Европа и практиката на Съда за правата на човека.

Najafli vs Azerbaijan

Gsell v. Switzerland

Разпространението на изображения със сексуален характер без съгласието на заснетото лице е много мощно и крайно средство за натиск. Мотивите могат да са различни –

• понякога са с личен характер, изнудване с цел продължаване на връзката или отмъщение;
• понякога – за принуждаване към определено поведение или действие, например във финансов или политически план.

Във всеки случай обществото трябва да реагира категорично и ясно. Използването на лични снимки и видео със сексуален характер може да е инструмент на културата на страха. Няма съмнение, че това е добро продължение на методите на Държавна сигурност – принуждаване на хора към определено поведение на основата на зависимости  чрез натиск, заплаха и компромати.

У нас има конкретен случай – използване на снимки преди началото на предизборна кампания с цел разстройване на кампанията на един от кандидатите и дискредитирането му.

Случката е толкова омерзителна, че има – поне номинална – реакция от политически лица и други кандидати. Министър-председателят е казал, че ГЕРБ няма да дава пари на ПИК, “ако това питате”

Медии и журналисти са се обединили зад кратък текст Днес е денят, в който казват “Това не е журналистика”. Втори въпрос е, че част от присъединилите се не ce различават съществено от ПИК.

Засегнатите ще търсят защита по съдебен ред. Според Уикипедия в много държави има изрични закони или наказателни разпоредби за revenge porn.

Остава неизяснено откъде ПИК има снимките. Предвид факта, че момичето е предало носител със снимки на МВР, за да се търси отговорност на извършителя,   има възможност снимките да са изтекли и от институциите. Това може би също ще се проверява.

По темата при Ирина Недева, БНР, Хоризонт

Against porn journalism