Изследовател, занимаващ се със сигурността на информационните системи, е достигнал в мрежата до база данни от Facebook, която съдържа над 419 милиона телефонни номера. Данните включват в някои случаи имена, пол и държави. Тъй като сървърът, хостващ базата данни, не е защитен, базата е общодостъпна, пише TechCrunch.
Google трябва да заплати 170 милиона долара във връзка с констатации на Федералната комисия по търговия (FTC), че YouTube нарушава Children’s Online Privacy Protection Act (COPPA), като съзнателно проследява oдеца, посещаващи платформата, и продава реклами, насочени към деца. Според комисията YouTube е събирал информация за деца с цел реклама. Сумата 170 милиона долара представлява по-малко от 1 процент от тримесечните приходи от реклама на компанията. Решението е гласувано с 3:2, като гласувалите против са недоволни от
FTC вече проведе аналогична процедура по отношение на Facebook (FB) за нарушаване на тайнаат на личния живот на потребителите, довела до заплащане на 5 милиарда долара (“FTC order is record-breaking and history-making”).
Огромната сила на комбинацията между цифровите индустрии и личните данни прави Google (GOOG) и Facebook доминиращи играчи в световната икономика.
Започваме едно пътуване с голфа на Иван – този път целта ни е Мароко, а като за начало ще минем през Гранада и Кордоба.
Приятно четене:
Гранада и Кордоба
част първа на
С Голф до Мароко
Здравейте, пътешественици! Дойде още една година, което за мен означаваше да се отправя на още едно приключение с вярната немска машина. След множество пътувания из Европа, както и до кавказките републики Грузия, Армения и Азербайджан през 2017-а година този път амбицията беше да се стъпи на трети континент. Предстоеше едно пътуване, което бе много по-различно от всички, които съм правил досега. Ще си позволя да направя лека биографична справка за себе си и да спомена, че от 2 години специализирам, съответно работя и живея, в Германия. Планът беше да тръгна от там с Голфа и да се срещна с моите приятели в Мадрид. Те от своя страна щяха да пристигнат с полет от София. Речено – сторено и в крайна сметка пропътувахме заедно 4000 км по пътищата на Испания и Мароко, а включвайки моя път до Испания и обратно за мен всичко възлезе на около 8000 км. Ето карта на нашия маршрут:
По маршрута посетихме следните държави/градове: Испания: Гранада, Кордоба, Севиля Гибралтар Мароко: Шефшауен, Фес, Мерзуга, Аид Бен Хаду, Маракеш, Казабланка, Рабат, Танжер
Ще се радвам да споделя с вас впечатленията и преживяванията ни, и както винаги съм подготвил доста снимки, както и някое друго непретенциозно видео.
И така…нека започна от самото начало
Планът
беше да тръгна в петък, 07.06. Моите немски колеги бяха доста изненадани, че се каня да отида с кола до Мароко, а още по-шокирани бяха, че тръгвам в петък, директно след дежурството ми и планирам до събота да достигна Мадрид. Ами възможно си е, просто трябва повечко шофиране и малко по-малко сън .
Изкарах плевенския Голф от гаража,
където отлежава на съхранение и се отправих на дълъг преход през Германия, Белгия и Франция. Ето кратко видео от транзитното ми преминаване:
Една снимка от покрайнините на Париж, с която да ознаменя началото на пътуването. Радвам си се на тениската
Париж
ме посрещна със зловещи задръствания и въпреки новия господар на света (Гуугъл ), чиято навигация ме превеждаше през по-малко задръстените булеварди, прекосяването на града ми отне повече от 2 часа. При престрояване в задръстването за малко и да отнеса един водач на скутер. Получих някоя друга благословия, но трябва да отбележа, че тези психопати си карат със 70-80 км/ч между колите в задръстването. Естествено, че има голям риск да ги засека като кретам с 5-10 км/ч и искам да сменя лентата. С тази скорост ми се появяват абсолютно изневиделица.
И все пак преходът мина безпроблемно. На следващия ден около обяд достигнах
Мадрид,
и се срещнах с останалата част от екипажа. Сменихме шофьорите и директно се отправихме на юг към Андалусия, където бяхме планирали да прекараме следващите няколко дена.
Спряхме за почивка в небезизвестната
Кастиля Ла Манча
Снимка на групата. От ляво надясно сме моя милост, Дражи, Габи и Георги
Las Pedroñeras, Castilla - La Mancha, 16660, ES
Нямаше как да не се снимаме и с най-известните личности от Кастиля Ла Манча, които нямат нужда от представяне.
На същия ден достигнахме първата ни дестинация –
Гранада
Отправихме се на следобедна разходка из града. Първата ни спирка беше величествената
катедрала на Гранада
Построена е през 16-ти век, след като територията бива отвоювана обратно от маврите и всъщност се явява реконструкция на старата градска джамия. Тук се е намирало
емирството на Гранада,
което е било последната мюсюлманско държавно формирование на Иберийския полуостров. Превземането му от християнските владетели маркира края на Реконкистата, продължила близо 8 века.
В лявата част на следващата снимка се вижда капелата, в която са
погребани редица испански владетели, включително и кралица Изабела
Кастилска, която има най-голяма роля в обединението на християнските
кралства на полуострова и поставяне основите на обединена Испания и
бъдещата Испанска империя.
В Гранада, както и в цяла Андалусия, има запазена много архитектура от периода на ислямското владичество. Тази територия, както вече споменах е била владяна и до най-късен период от маврите. Християните често са извършвали реконструкции и модернизации на сградите в типичен арабски стил, но много от характерните елементи от фасадите са се запазвали. Друго известно място в Гранада е
пазарът „Алкаисерия“,
където се предлагат сувенири, фенери, различни изделия от стъкло, декорации и др. В миналото Алкаисерия е бил огромен пазар, състоящ се от множество малки криволичещи улици. Днес от него е запазена малка част.
Алкаисерия
Такива фенери се предлагаха в множество магазини из целия град.
Както можете да си представите през
юни месец в Южна Испания е голяма жега
Интересни покривала бяха поставени по някои от централните градски улици от една от местните марки бира.
Разходката ни продължи към
Plaza nueva – новият площад
Тук се разиграваше някакво улично представление. Това момченце също участваше
Поглед към площада:
От тук се отправихме към най-голямата забележителност на града –
дворецът „Алхамбра“
За съжаление билети се резервират месеци предварително и тъй като ние се усетихме едва няколко седмици преди пътуването не успяхме да се сдобием с такива. Разбирам политиката на по-ранно закупуване на билети за по-популярни забележителности, но чак месеци по-рано ми се струва абсурдно. Както и да е, все пак се разходихме в общодостъпната част на двореца, която също беше много цветна и приятна:
Дворецът е резиденция на мавърските владетели до 1492 година. В превод
от арабски означава просто „червената“. Представлява един от
най-големите паметници на ислямска архитектура в Европа. След
превземането на града от християните те били впечатлени от изяществото
на двореца, както и от факта, че в него имало течаща вода, което било
истински лукс за онова време. Затова решили да го запазят в голямата си
част, като добавили и нови крила, които вече са в характерния за Европа
архитектурен стил от тази епоха.
Бързахме да слезем от хълма, за да се отправим към съседния такъв,
който се казва „Мирадор Сан Николас“. От там се откриваше красива гледка
към двореца.
На другият ден планирахме да отделим
още няколко часа на Гранада,
след което да продължим пътя си. Красива архитектура в центъра:
Една бивша странноприемница от времената на маврите, който днес принадлежи на университета на Гранада. Градът е голям универсистетски център в Южна Испания:
Спряхме за по кафе на площада пред главния вход на катедралата. Гледката беше великолепна:
Обиколката ни ни отведе към квартал Албаисин – старият арабски квартал:
Тук гъмжеше от туристи и имаше множество магазини и заведения. В
квартала се намираше и едно малко закътано уютно площадче с чудесна
гледка към Алхамбра:
Върнахме се обратно към центъра. Паметникът на Христофор Колумб в Гранада.
Колумб
За последно влязохме и в самата
катедрала,
която отвътре бе не по-малко внушителна:
Беше време да продължим към следващата ни спирка. Гранада определено ни впечатли. Градът беше много красив, с изключително богата история и култура.
След няколко часа вече бяхме в
Кордоба
Нощувахме в един апартамент в центъра на града. Оставихме багажа, но по тези тесни улички място за паркиране на кола просто нямаше. Хазяинът ни упъти към един паркинг на около 10 минути пеша. Оказа се просто черен паркинг край един от главните булеварди. Вдигнахме прахоляк до небето докато кръстосвахме между колите и на края паркирахме.
Докато си събирахме нещата и заключвахме колата забелязахме някакъв 16-17 годишен келеш, който почтително стоеше в близост. Направихме се на приятно разсеяни, но когато понечихме да си тръгнем той започна да ни подвиква нещо на испански. Очевидно нещо за пари ставаше дума. Въпросният тип беше много далеч от това да е някакво назначено лице, което да събира такси. Беше си чист Гаврош. Английски не говореше, а и нашият испански се ограничава до „Buenos dias”, “Gracias” и разбира се „Una cerveza, por favor” . Извадихме телефоните и започнахме една високотехнологична комукация чрез Гуугъл преводач.
Явно твърде дълго живея в Германия, защото започнах да му се правя на ербап. Посредством преводача проведохме горе-долу следния разговор:
– Можеш ли да се легитимираш? Какъв си ти, че да ти даваме пари? – (вдига тъпо рамене) – Бележка или някакъв документ ще ни дадеш ли, ако ти платим? – Не…
Между другото момчето имаше очевидно затруднения с четенето, така че целият разговор не беше много динамичен.
– Всички тук ми плащат – каза той и показа колите.
Аргумент си е това… В крайна сметка разбрахме, че „тарифата“ е 1 евро на час и 5 евро за цял ден . Георги каза, че вероятно е по-добре да му дадем 5 евро и да ни е мирна главата. Аз се съгласих. Дразнят ме такива тарикатски изпълнения на дребно, но по-добре така, отколкото да ни счупят стъкло или да ни спукат гума. После ще имаме избор да се оплачем или на арменския поп, или на Светия синод…
Разплатихме се с келеша и се върнахме към апартамента. Хванахме кривите объркани улички в старата част на града и посетихме най-голямата забележителност –
катедралата
Вътрешния двор с камбанарията:
По време на владичеството на маврите
тяхна столица е била именно Кордоба. Дори самата държава е носела името на града – Кордобски емират и по-късно халифат, който се е простирал в по-голямата част на днешна Португалия и Испания. Градът е имал население от близо милион души, за сравнение днес тук живеят около 320 000. Както и в Гранада, и тук до преди идването на християните се е намирала голямата градска джамия. Тя бива частично преправена на църква, но интересното е, че всъщност се води и двете – катедрала – джамия. Този факт много ни развесели, тъй като ни напомни на събитията от българския футбол. Тук може би ще разсърдя някои от четящите, но опитайте да погледнете хумористично на нещата . Шегувахме се, че както ФК Литекс бе преименуван на ЦСКА-София, така и тук испанците са добавили едно тире и са припознали джамията . На следващия ден сутринта влязохме в катедралата. Беше много красива и изобщо това бе един много любопитен и необичаен храм. Уникален по рода си може би дори.
Един интерес надпис, свързан с продажба на кожи, в старата част на Кордоба:
Фотоексперименти:
Главният площад в по-новата централна част на града:
Един друг малък симпатичен площад:
Римският мост над река Гуадалкивир:
Дворецът на християнските владетели, който в този ден беше затворен за посещения:
В градината пред него имаше и портокалови дръвчета:
Случаен кадър от стария град:
Кордоба имаше по-различна атмосфера от Гранада и поне на нас остави впечатлението на по-малък и провинциален град, макар всъщност Гранада да е по-малкия от двата. Въпреки това си имаше своя чар и със сигурност си заслужава посещението.
Потеглихме към, поне по мое мнение,
перлата на Андалусия и нейна столица – град Севиля
Такава свобода да говорите, да пишете, да предавате по всяка тема мисля, че е факт.
Така ли е?
В последно време се ограничава достъпът на журналистиката, следователно и на обществеността, до информация и събития. А достъпът до информация е в основата на възможността да информираш: ако нямаш достъп, не можеш да си позволиш коментари и анализи, не можеш да реализираш критичната функция на медиите.
(1) червените въженца на официални събития – символ на физическите ограничения за достъпа на журналисти;
(2) избирателното отношение към медиите, привилегированото допускане само на близки до властта медии с цел гарантиране на проправителствено отразяване на събития, гостувания, срещи;
(3) пренебрежителното отношение към покани за участия на хората от властта, неуважение към медиите (има и изключения – За Нова телевизия накъде да гледам), подминаване на неудобни въпроси (Точно на теб знаеш ли кога ще отговоря), стил Пеевски (Пеевски праща много здраве) или стил Домусчиев (Олигофрен, изчезвай);
(4) пресконференция без медии -“Тези избори ще бъдат много подли”, казва премиерът по време на политическо събитие, което се отразява през страницата му във фейсбук – и властта се е погрижила да няма кой да попита защо;
(5) демонтаж на микрофони – скандал : дори ако се съгласим, че при подготовка на актове информацията за медиите е ограничена, партньорското отношение изисква съвсем друг начин на въвеждане на режим “само изявления”, а не технически мерки, демонтаж. Така смята и новата председателка на ЕК:
„Новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен никога не би поискала отстраняването на техническото оборудване на журналисти”. Това заяви главният говорител на Комисията Мина Андреева в отговор на въпрос на АЕЖ-България
(7) демонтаж на медии – каква е съдбата на Би Ай Ти? Дали ще станем свидетели на демонтаж на обществените медии? Голяма тема, много опасения, лоши прогнози, но – надявам се – обществените медии са твърде важни и обществото не е безразлично към съдбата им;
(8) медиите на прицел – като продължение на горната тема има смисъл да се отбележи отношението на прокурорската колегия, нейни представители и другари – към определени медии, които демонизирали прокурори, представлявали средство за компрометиране и внушения, срещу които прокурорите щели да се защитят с всички средства – медиите вече реагираха, че това звучи като заплаха;
(9) в последно време сме свидетели на закони, законодателни инициативи или намерения, които имат отношение към достъпа до информация:
ЗИД АПК, с който административното правосъдие се феодализира (адв. Кашъмов), а делата за отказ по ЗДОИ вече не се гледат от ВАС, регионалните съдилища решават окончателно делата, понякога различно, а отказите растат лавинообразно;
ЗИД ЗЗКИ, с който става възможно сроковете за класифицирана информация да се удължат до 90 години – проектът влиза в парламента;
ЗИД ЗЗЛД по въпроса за журналистическото изключение и баланса между правото на информация и защитата на личния живот – разпоредбата е предмет на конституционно дело;
Както бихте могли да се сетите, преди 15 години и Кьосев описа озадачаващата политика на някои медии в Момиченца:
Без да са се наговаряли, те си събират подвижни, суетни и уязвими същества, пластилин, готов на всичко за кариерата си. Без минало, без натрупвания, без капиталистически (протестантски) морал – дългокраки tabula rasa, бързи в езика. При подбора наглостта се счита за интелигентност, цинизмът е добродетел, а липсата на обща култура е решителен плюс.
Да завърша пак с Генка Шикерова – демонтажът на микрофони не е непреодолима пречка:
Нормалното питане се превърна в събитие. Ако някой наистина има въпрос, той може и да го извика.
.
), чиято навигация ме превеждаше през по-малко задръстените булеварди, прекосяването на града ми отне повече от 2 часа. При престрояване в задръстването за малко и да отнеса един водач на скутер. Получих някоя друга благословия, но трябва да отбележа, че тези психопати си карат със 70-80 км/ч между колите в задръстването. Естествено, че има голям риск да ги засека като кретам с 5-10 км/ч и искам да сменя лентата. С тази скорост ми се появяват абсолютно изневиделица.
