Европейският съд за правата на човека се произнесе по делото Pastörs v Germany.
Жалбата е отхвърлена с 4:3 гласа, съставът на ЕСПЧ е с председател българският съдия Йонко Грозев.
Делото е по чл.10 ЕКПЧ – разпоредбата се отнася до свободата на изразяване. Жалбоподателят Udo Pastörs, депутат, в своя реч в местния парламент практически е отрекъл наличието на Холокоста, което представлява престъпление по германското право, и е говорил за “така наречения Холокост”, който според него “се използвал за политически и търговски цели”.
Осъден в Германия, Udo Pastörs се обръща за защита към ЕСПЧ.
Съдът приема, че г-н Pastörs умишлено е заявил неистини за евреите и преследването, на което те са били подложени. Намесата в свободата на изразяване е анализирана в контекста на специалната морална отговорност на държавите, които са преживели ужасите на войната и нацистките зверства. В този контекст присъдата е пропорционална на преследваната цел и „необходима в демократичното общество“.
Подобни изказвания “не биха могли да се ползват от защитата на свободата на словото”, предложена от Европейската конвенция за правата на човека “, тъй като те противоречат на ценностите на самата конвенция.
Няма нарушение на член 10, жалбата е явно необоснована.
Темата за финансирането на обществените медии постоянно присъства в този блог, включително с дела пред Съда на ЕС и пред ЕСПЧ. Те засягат различни аспекти на финансирането – самите модели, източниците на финансиране, финансирането чрез реклама, финансирането от гледна точка на режима на държавната помощ.
Въпросът за финансирането е свързан с въпроса за контрола върху БНТ и БНР. А контролът винаги е занимавал законодателя: традиционно управляващите придават голямо значение на обществените медии за укрепване на властта и влиянието си. Така че зад всички разговори за финансирането стои несъмнено желанието на управляващите да запазят обществените медии като свои, правителствени инструменти.
Свои интереси имат и рекламодателите, които преди време поставиха въпроса през КЗК и получиха уклончив отговор.
Медиите също държат въпроса в центъра на общественото внимание – например когато правителството отпуска на обществените медии допълнителни средства освен определените със законите за държавния бюджет, или когато кандидатите за генерален директор поемат ангажименти да управляват в съществуващата финансова рамка – или, напротив, ангажименти да я променят. Ето и декларация на журналистите и продуцентите от БНТ, които призовават финансирането да не зависи от финансовия министър или от председателя на някоя парламентарна комисия, а да се определи в закона като финансово отношение с обществото.
Отново е парламентарна есен, отново финансирането на обществените медии е поставено на вниманието на законодателя и отново откъм парламента се чуват планове за ревизия на нормативната уредба по въпроса:
Според депутата от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по “Култура и медии” Тома Биков, за да се промени ситуацията, “трябва да се тръгне от законодателни промени, и то много сериозни, които да наложат контрол върху ръководството на телевизията, най-вече във финансово отношение”. По думите му, когато телевизията бъде изправена пред такава голяма финансова криза, “тя автоматично става зависима от управляващите, независимо кои са те. Защото тези, които трябва да покрият дълг, са именно те и от тяхната благословия зависи бъдещето на телевизията. “Това е нещо, което според мен по закон не бива да се допуска”, допълва Тома Биков. Депутатът смята, че на спасението през нов медиен закон не трябва да се гледа като на дългосрочен проект. Работата по него трябва да започне най-късно в началото на следващата година, защото може да стане късно, твърди той.
Назад в годините Народното събрание е имало и други инициативи – например по времето на Полина Карастоянова, когато на кръгла маса в парламента Мартин Захариев формулира три въпроса, между които: да се слеят ли БНТ и БНР и да се слеят ли СЕМ и КРС. Жалко, че видеото е свалено от сайта на БНТ.
Медиите следят темата, Капитал има много публикации в годините за финансирането на обществените медии. Съгласна съм с много от тезите, професионално защитени в публикациите, понякога се случва да имам и несъгласия, например по въпроса за таксите – Капитал отдели място и за моята гледна точка. Накратко, аз смятам, че връщането към такси от аудиторията не само не е добро, а и е неизпълнимо решение и няма защо да се включва в списъка опции за обсъждане.
Сега и Свободна Европа се включва в дискусиите, като интересът на публикацията е към приложимите национални модели за финансиране. Както съм писала и по-рано, държавите са в процес на отказване от финансирането чрез такси поради трудностите, възникващи при идентификацията кой ползва услугите на обществените медии, поради проблеми със събираемостта и т.н. И Дания, и Швейцария, и Германия, и Обединеното кралство не събират такси, а финансирането от аудиторията – независимо дали го наричат данък, вноска или по друг начин – се извършва без оглед дали в домакинството се гледа/слуша обществената медия.
Съдът на ЕС се произнесе по преюдициално запитване от Германия, че това не противоречи на правото на ЕС. А ЕСПЧ още през далечната 2009 е казал, че това е данъчно задължение в обществен интерес. Някои примери –
Но изборът на механизъм за финансиране е повече от това да определиш начина на публично финансиране. Втори голям въпрос например е определянето на размера на задължението (Швейцария с референдум увеличи размера до над 400 евро годишно). Друг въпрос е определянето на задължените и освободените лица – вж дискусиите дали освободените досега лица над 75 г. да плащат (Обединено кралство).
И естествено друг въпрос е за какво точно плащаме. Не за цензурирано съдържание, това е сигурно. И лев няма да дадат хората, ако някой им спира радиото, когато си реши, нито за среден пръст насред публицистично предаване.
Комисията реши да изпрати и мотивирано становище на България, с което изисква от нея да предприеме необходимите мерки за пълното транспониране на Директивата за марките (Директива 2015/2436/ЕС). Тя е важна стъпка към осъвременяването и по-нататъшното хармонизиране на правото на ЕС в областта на марките. Държавите членки трябваше да транспонират Директивата в националното си законодателство до 14 януари 2019 г. Засегнатите държави членки не са уведомили Комисията за мерките за транспониране на Директивата, нито за тяхното пълно транспониране. Те разполагат с два месеца да предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с мотивираното становище. Ако не получи задоволителен отговор, Европейската комисия може да реши да предяви иск срещу тях пред Съда на ЕС.Комисията реши да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати на България във връзка с неправилното прилагане на някои разпоредби на Директивата относно атаките срещу информационните системи (Директива2013/40/ЕС). Директивата е съществен елемент от правната уредба на ЕС в борбата с киберпрестъпността и изисква от държавите членки да укрепят националните закони за борба с киберпрестъпността и да въведат по-строги наказателни санкции, включително за широкомащабни кибератаки.Започва и производство за установяване на нарушение срещу Австрия, България, Румъния и Унгария във връзка с подписването на 13 септември 2018г. на споразумение с 5 държави от Западните Балкани относно автоматизирания обмен на данни за ДНК, пръстови отпечатъци и регистрация на превозни средства. Комисията счита, че споразумението нарушава изключителната компетентност на ЕС в тази област, още повече че обменът на такива данни между държавите членки е уреден с Решенията на Съвета „Прюм“ (решения 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР на Съвета).
Повече за процедурата – МЕМО на ЕК
В същото съобщение ЕК обявява, че е решила да предяви иск срещу Полша пред Съда на ЕС с искане за ускорена процедура относно новия режим за дисциплинарните производства срещу полските съдии.
На 3 април 2019 г. Комисията отправи официално уведомително писмо на Полша.
След задълбочен анализ на отговора, който получи, Комисията заключи, че той не разсейва опасенията от правно естество и предприе следващата стъпка от процеса, изпращайки мотивирано становище на 17 юли 2019 г. В своя последен отговор Полша отново не успя да разсее опасенията на Комисията.
По тази причина Комисията реши да предяви иск срещу Полша пред Съда на ЕС. Предвид потенциалното отражение на дисциплинарния режим върху независимостта на съдебната власт бе отправено искане за ускорена процедура с цел постигане на окончателно решение във възможно най-кратък срок. Това би било също в съответствие със Съобщението на Комисията от 17 юли 2019 г., озаглавено „Укрепване на върховенството на закона в Съюза – План за действие“, в което се подчертава, че като се основава на настоящия си подход към прилагането и развитието на съдебната практика на Съда на ЕС Комисията ще се стреми към стратегически подход по отношение на процедурите за нарушение, свързани с принципите на правовата държава, като изисква ускорени процедури и временни мерки винаги, когато е необходимо.
На 3 октомври 2019 стана известно решението на Съда на Е С по делото С-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).
Правото на Съюза допуска да се разпореди на доставчик на хостинг услуги като Фейсбук да премахва коментари, които са дословно идентични, а при определени условия—и смислово равностойни на вече обявен за незаконен коментар.
Правото на Съюза също така допуска разпореждането да има действие в световен мащаб в рамките на релевантното право.
Фактите
Г‑жа Glawischnig-Piesczek е депутат в Nationalrat (Национален съвет, Австрия), председател на парламентарната група на „die Grünen“ (Зелените). Facebook Ireland е оператор на глобална платформа. Ползвател на Facebook Service споделя на личната си страница статия от австрийското онлайн информационно списание oe24.at, озаглавена „Зелените: за запазването на минимален доход за бежанците“, вследствие от което на тази страница се генерира умалено изображение на оригиналния сайт, съдържащо заглавието и кратко резюме на статията, както и снимка на г‑жа Glawischnig-Piesczek. Освен това въпросният ползвател публикува коментар към статията, съдържащ думи и изрази, за които запитващата юрисдикция констатира, че накърняват честта на жалбоподателката в главното производство, обиждат я и я оклеветяват. Публикацията е била достъпна за всеки ползвател на Facebook Service.
Glawischnig-Piesczek отправя искане до Facebook Ireland да заличи този коментар.
Тъй като Facebook Ireland не премахва коментара, г‑жа Glawischnig-Piesczek предявява иск пред съд във Виена, Австрия, който задължава Facebook Ireland да преустанови — незабавно и до окончателното приключване на производството по иска за преустановяване на нарушението — публичното показване и/или разпространяване на снимки на жалбоподателката в главното производство, когато в придружаващото ги съобщение се съдържат дословно същите и/или смислово равностойни твърдения като тези в коментара.
Facebook Ireland блокира в Австрия достъпа до първоначално публикуваното съдържание.
Преюдициално запитване
В по-нататъшното производство по спора върховният съд на Австрия задава следните въпроси
1) Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от посочените по-нататък задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:
– в целия свят,
– в съответната държава членка,
– на съответния ползвател в целия свят,
– на съответния ползвател в съответната държава членка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за равностойна по смисъл информация?
3) Отнася ли се това за равностойната по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?
Генералният адвокат предлага да се отговори, че член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и идентифицира сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация тази, която е идентична на квалифицираната като незаконна от юрисдикцията, издала тази заповед. С такава заповед доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците на заповедта ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.[75]
Съдът
Facebook Ireland доставя хостинг услуги по смисъла на член 14 от Директива 2000/31 (Директива за електронната търговия, ДЕТ).
Член 14, параграф 1 ДЕТ освобождава от отговорност доставчика на хостинг услуги, когато същият отговаря на едно от двете изброени в тази разпоредба условия, а именно да няма сведения за незаконната дейност или информация или да действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до тази информация веднага щом получи такива сведения.
От член 14, параграф 3 във връзка със съображение 45 от Директива 2000/31 също така следва, че това освобождаване от отговорност не засяга възможността на националните съдебни и административни органи да изискват от доставчика на хостинг услуги да прекрати или предотврати нарушение, включително като премахне незаконната информация или блокира достъпа до нея.
Това означава, че спрямо доставчика на хостинг услуги може да се издават разпореждания на основание на националното право на държава членка дори той да не носи отговорност.
Член 15, параграф 1 наистина забранява на държавите членки да налагат на доставчиците на хостинг услуги общо задължение да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, или общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност, но както следва от съображение 47 от Директивата, тази забрана не се отнася за задълженията за контрол, които са приложими към конкретен случай. Както в случая – по отношение на точно определена информация, обявена от съда за незаконна. 34-35
Законосъобразно е компетентният съд да може да задължи този доставчик да блокира достъпа до съхраняваната информация, чието съдържание е дословно идентично на по-рано обявеното за незаконно, или да отстранява тази информация, независимо по чия молба я съхранява. Особено като се има предвид тази дословна идентичност на съответната информация обаче, издаваното за целта разпореждане не може да се разглежда като създаващо за доставчика задължение да контролира общо информацията, която съхранява, нито общо задължение да търси активно факти или обстоятелства за незаконна дейност по смисъла на член 15, параграф 1 ДЕТ. 37
ДЕТ не предвижда никакво, в частност не и териториално, ограничение на обхвата на мерките, които държавите членки имат право да приемат в съответствие с Директивата. Следователно ДЕТ допуска въпросните разпоредителни мерки да пораждат действие в световен мащаб. 49-50
Решението
ДЕТ допуска съдилищата на държава членка да могат:
– да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е дословно идентично на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, независимо по чия молба се съхранява тя,
– да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва съхраняваната от него информация, чието съдържание е смислово равностойно на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, или да блокира достъпа до тази информация, при условие че действията по контрол и търсене на информацията, за която е издадено това разпореждане, са така ограничени, че да се отнасят само до информация, която предава съобщение с по същество непроменено съдържание в сравнение с онова, по повод на което е направена констатацията за незаконност, и която включва указаните в разпореждането данни, и при условие че разликите във формулировката на това смислово равностойно съдържание в сравнение с формулировката на информацията, обявена преди това за незаконна, не биха могли да принудят доставчика на хостинг услугите да преценява самостоятелно това съдържание, и
– да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва посочената в разпореждането информация или да блокира достъпа до нея в целия свят в рамките на релевантното международно право.
Първи коментари
Решението е удар за компанията Facebook, която твърди, че такава стъпка би навредила на свободата на изразяване, както и че една страна или регион не трябва да бъде в състояние да изнася своите закони по света, пише Politico. “Това решение поражда критични въпроси около свободата на изразяване и на ролята, която интернет компаниите трябва да изпълняват за наблюдение, оценка и заличаване на съдържание”, се казва в изявление на FB. “Надяваме се, че съдилищата ограничават изразяването с мерки, които са пропорционални, за да не се налага възпиращ ефект върху свободата на словото.”