Monthly Archives: June 2020

Как се пише Немско просвещение, Немско Просвещение или немско Просвещение?

от Павлина Върбанова

Правилно е да се пише Немско просвещение. Това е съставно съществително собствено име (състоящо се от две или повече думи) и първата дума в него се пише с главна буква. Когато думата просвещение е част от такова съществително име, тя се пише с малка буква. Трагедията „Емилия Галоти“ от Лесинг е от епохата на Немското […]

Спецсъдът с 14-часово заседание в събота и дневният ред на медиите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През 2016 г. срещу Иво Прокопиев е повдигнато обвинение за това, че със свое изказване през 2011 г. по време на Съвета за тристранно сътрудничество е подпомогнал вицепремиера Симеон Дянков да извърши престъпление по служба. Става дума за продажбата на остатъчния държавен дял в EVN.

Може ли да има обвинение за мнение и разяснение?, коментар на Иво Прокопиев за Дневник.

БНР съобщава от съдебната зала, че след седмица ще са ясни присъдите по делото за приватизацията на 33% в електроразпределителното дружество EVN. Това обяви съдията от Специализирания наказателен съд Вилислава Ангелова след рекордното 14-часово съдебно заседание в събота, на 20 юни. По делото има шестима подсъдими, между които Трайчо Трайков и Симеон Дянков. Спецсъдът форсира края на делото, изнася в заглавие Свободна Европа.

Защо? Каквато и да е причината, тези събития се отразяват върху дневния ред на медиите. Вниманието, сега ангажирано със събития на самия връх на властта, се пренасочва към други фигури и събития.

Главният прокурор Гешев вече свърза изтеклите записки и снимки от последните дни с името на Иво Прокопиев в едно по същество политическо изказване, което беше излъчвано и в централните новини на обществената телевизия – без аргументация и преди произнасянето на съд:

“Дестабилизиране на държавата, избори, политическа конфигурация, която устройва обвиняемия Божков, подсъдимия Цветан Василев, подсъдимия Прокопиев, подсъдимия Огнян Донев и един куп други подсъдими. Която да им върши работа за съответни законодателни промени и за унищожаване на българската прокуратура.”

Паралелно с това преди месец КПКОНПИ поиска запор на имущество на семейство Прокопиеви за 500 хил.лв.

Прокопиев е коментирал кратко:

Репресията срещу мен продължава вече с години, затова водя дело срещу държавата в съда в Страсбург.

Заплахи и тормоз срещу журналиста Николай Стайков

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Свободна Европа:

Журналистът и съосновател на неправителствената организация “Антикорупционен фонд” Николай Стайков е заплашван по телефона, а в нощта срещу петък вандали са нападнали жилището му. Това съобщиха от “Антикорупционния фонд”. “Имаме основателни причини да смятаме, че тези действия са извършени във връзка с текущо разследване на фонда. Органите на МВР са сезирани и ще следим за реакцията им по случая”, се казва в обръщението на неправителствената организация.

Потърсен от Свободна Европа, Стайков заяви, че от вчера досега на личния си телефон е получил десетки обаждания с въпроса “Погребална агенция Стайкови ли е?”. “Над 10 телефона ми звънят”, разказа той. И допълни, че тормозът е започнал, след като е потърсил “конкретни лица” по разследване, върху което работи.

Запис от обаждане, публикуван от Николай Стайков във Фейсбук

Случаят напомня тормоз над разследващи журналисти в други страни, особено в страни с авторитарни режими, понякога дори с участие на държавата. Какъв точно е случаят тук – предстои да се изясни. В правова държава би следвало да има бърза и адекватна реакция на правозащитните органи.

За сравнение – преди година стана известно решението на ЕСПЧ по делото Khadija Ismayilova v. Azerbaijan. Съдът установи нарушение на правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване на журналистката, върху която е оказван продължителен тормоз. EСПЧ анализира дали институциите са изпълнили задължението си да предприемат мерки за защита на нейните права на неприкосновеност на личния живот, дали своевременно са извършили ефективно разследване и идентифициране на участниците в тормоза.

Когато поканеният отклонява поканата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Какво да се прави в ситуация, в която представител на съществена гледна точка откаже да участва при разработване на тема от значим обществен интерес.

Нормативна основа

Правна основа: за обществените медии у нас това е изискването в ЗРТ за плурализъм във всяко едно новинарско и актуално-публицистично предаване. В наднационалната рамка това е изискването на чл.11.2 Хартата за основните права в ЕС – Плурализмът се зачита.
Журналистическа етика: Етичен кодекс на българските медии

1.1.5 В коментарите и анализите ще се стремим да представяме разнообразни мнения и гл.точки.
1.1.6 При отразяване на спорове ще се стремим да дадем възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция.
1.3.1 Ще се стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход.

2. Цели и средства

Да се дава път на различните гледни точки не е самоцел. Целта е пълно и безпристрастно информиране, за да могат гражданите да си съставят собствено мнение. Въпрос на редакционна независимост е как тази цел да бъде постигната, колко да са участниците в предаването, дали да участват на живо или на запис или чрез представяне на позицията по друг начин.

Има практика на Комисията за журналистическа етика в този смисъл.

Решение на КЖЕ No 17/06.02.2020 г.

Постъпила е жалба срещу България он ер, защото едната гледна точка била изразена на живо, другата – на запис. КЖЕ приема, че

медията сама решава какъв е най-подходящият формат за третиране на сложни теми. Поканените страни не диктуват какъв да е форматът и не налагат външно мнение какви да са редакционните решения по чисто формално разбиране за равнопоставеност.

Този формален прочит на равнопоставеността се използва често при опит да бъде спряна дадена тема от ефир от страна на лица или институции, които се опитват да диктуват редакционното съдържание според техния собствен интерес. Отказът на жалбоподателите -представители на протестиращите родители -да участват на запис, ако техният единствен опонент е на живо, почива върху грешно разбрани формални основания. Други подобни случаи водят до опити да се повлияе върху решението на медията да покани определени опоненти или да се диктува на медията кой да бъде поканен и кой не.

3. Проблемът с отказа за участие

Противно на целите на изискването за плурализъм е важни за обществото теми да не бъдат обсъждани по технически причини – защото едната страна отказва да вземе участие. Това е най-прекият път към създаване на зони – табу по отношение на теми или хора.

Това често е съзнателно използвана стратегия – препятктване изцяло или ограничаване на достъпа до информация, отказ от участие в предаване на важни лица – източници на данни, недопускане на журналисти до място на събитието, непредоставяне на документи и т.н. – с цел темата за отпадне от дневния ред.

Ако медията допусне това да се случва, има опасност от злоупотреба с право: едно лице да препятства реализацията на дискусията по значим за обществото въпрос. Едно лице извън редакционната колегия да има контрол за какво да се говори и за какво – не. Правото на аудиторията да бъде информирана би било застрашено.

4. Няма ли опасност от санкция, ако все пак темата бъде реализирана

Зависи как е реализирана. Не и ако се спазват журналистическите стандарти.

Първо, не се търси “съвършената изчерпателност”, важно е медията добросъвестно да изпълнява функциите си. Етичният кодекс предвижда, че медиите ще се стремят да представят различните гледни точки.

Решение 3/23.02/2015 на КЖЕ

Многообразието на мнения и гледни точки в коментарните предавания може да бъде постигнато по различен начин в зависимост от характеристиките на съответното предаване. Без да се изпада в другата крайност, като се търси „съвършената изчерпателност” на идеите, която би могла да навреди на самото съдържание и да затрудни слушателите в създаването на мнение.

Второ, доколкото е възможно, отсъствието се компенсира с други методи за получаване на пълна и безпристрастна информация. Водещ е интересът на аудиторията.

Решение 13/ 26.11.2019 на КЖЕ

За предаване по повод замърсяване на водите е търсено ръководството на добивното предприятие, но безуспешно. Медията все пак прави предаването, като местни жители обясняват как при експлоатацията на оловно-цинкова руда тежки метали се изтичат в потоци водещи до реката. Екипът взема проба от водата, в която се установява наличие на цинк, олово и арсен, като оловото е 46 пъти над допустимата норма. Към това винаги за отсъстващите остава и опцията да поискат право на отговор.

Трето, ролята на водещия – когато става дума за живо предаване – е централна. В журналистическата практика има различни добри образци, във всеки случай при дезинформация, дискриминация, засягане на доброто име на отсъстващи – от водещия се очаква активно поведение.

5. Отговорната журналистика

Идеята за отговорната журналистика е развита и аргументирана от ЕСПЧ. Журналистическите репортажи по въпрос от значителен обществен интерес е съществена част от журналистическата работа. Важното е журналистите да действат добросъвестно, за да се осигури точна и достоверна информация, в съответствие с принципите на отговорната журналистика.

Отговорната журналистика не се ограничава само до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява с журналистически средства – но и до поведението на един журналист, включително работата с източници и неговото взаимодействие с институции и лица при упражняване на журналистическите му функции, както и дали проверява предоставената му информация, дали добросъвестно е търсил всички начини да представи спектъра от мнения.

Темата беше поставена тази седмица в предаването Мрежата на БНР. Защо има такива откази за участие? Ако говорим за властта – такъв е сигналът отгоре. Защо трите големи телевизии не включиха в предаванията си изтеклия запис на министър -председателя? Вероятно чакат експертизата на гласа, вероятно не включват непроверени източници – но всичко може да се отрази дори при съмнение за манипулиране – и то правомерно – стига да се спазват определени стандарти. Моето лично очакване е обществените медии да постъпват именно така, за да не оставят анонимни и пропагандни източници да формират общественото мнение по обществено значими теми.

И от сайта на БНР – разговорът с Николета Атанасова

Медиите не съществуват, за да представят управляващите красиви

Хомосексуален: обида, клевета или не е ваша работа

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Интересна публикация за интересен случай в lex.bg

Става дума за двама братя. Единият пише жалба срещу другия с основно обвинение, че брат му – впрочем полицай – е гей. Полицаят завежда дело за обида и клевета.

СРС назначава експертиза за сексуалната му ориентация, не открива доказателства и осъжда първия брат и съпругата му за клевета. СРС квалифицира като клеветнически твърдения, които според присъдата са неверни и позорящи – – “че той има предпочитания към мъже, живее с интимния си партньор, в дома му многократно идвали момчета и мъже на гости, двойки от мъжки пол, дори и с преспиване, вихрели се купони, разхождали се по бельо, слагали си перуки на главите и се обличали с женски дрехи.” (мотивите на СРС).

Софийския градски съд (СГС) с председател Христинка Колева и докладчик Мирослава Тодорова отменя присъдата за клевета. Според СГС съдебното производство изобщо не е трябвало да бъде провеждано, а делото е трябвало да бъде прекратено ( решението на СГС).

„В процесния случай неоснователното изясняване, включително чрез експертиза, каква е сексуалната ориентация на тъжителя, представлява недопустима намеса в упражняването на правото на неприкосновен интимен живот. Поради това дискриминационните предразсъдъци на подсъдимите не могат да превърнат определена сексуална ориентация и нейната външна изява в позорни, доколкото противното би представлявало нарушаване на основното човешко право на неприкосновен личен живот, изграден на основата на суверенна преценка, избор, вкусове и приоритети. Тъкмо на това основание е без правно значение дали тъжителят е хомосексуален и в какви забавления участва, ако те не нарушават правилата на обществения ред. Напротив, навлизането в суверенната лична зона е противоправно, защото накърнява конституционно и конвенционално защитени права“.

Не спорим дали хомосексуален е обида или не, а не допускаме това да става предмет на дело – това е предлаганият принос към и без това разнообразната практика на съдилищата по повод хомосексуалните и обвиненията за обида и клевета.

Манипулирано видео, публикувано от Тръмп, свалено от FB и Twitter

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От БиБиСи

Facebook и Twitter премахнаха видео, публикувано от акаунта на президента Доналд Тръмп, което включва манипулирано видео на две малки деца, след като един от родителите на децата подаде жалба като носител на авторско право. Twitter първо слага предупреждение (“manipulated media” warning” ), но след получаване на жалбата премахва видеото.

Видеоклипът има повече от 4 милиона гледания във Facebook (FB) и повече от 20 милиона гледания в Twitter (TWTR), преди да бъде свален.

Отстраненият вече клип е подвеждаща редакция на видео, което показва черно дете и бяло дете, тичащи да се прегърнат. Версията, публикувана в акаунта на Тръмп, изглежда сякаш едното дете бяга от другото дете. И надписът е “ужасено дете бяга от расистче”.

Компанията, която представлява родителя – собственик на този видеоклип – казва, че президентът няма разрешение да публикува видеоклипа и това е ясен пример за нарушаване на авторски права.

Говорител на Тръмп казва, че това е смешно, това е пародия.

Съд на ЕС: Преюдициално запитване от АС – София относно аудиовизуалните услуги на обществената телевизия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 17 януари 2020 година — Българска национална телевизия / Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-21/20)

(2020/C 95/23)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция: Административен съд София-град

Страни в главното производство:
Жалбоподател: Българска национална телевизия

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

1) Може ли дейността на обществената телевизия по аудио-визуални медийни услуги към зрителите, при положение че се финансира от държавата под формата на субсидия, като зрителите не заплащат такси за телевизионното излъчване, да се счита като доставка на услуги, извършвана възмездно, съгласно чл. 2, параграф 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО (1) или не представлява доставка на услуги, извършена възмездно по смисъла на тази разпоредба и не попада в обхвата на посочената Директива?

2) При отговор, че аудиовизуалните медийни услуги на обществената телевизия към зрителите попадат в обхвата на чл. 2, параграф 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО, може ли да се счита, че те са освободени доставки по смисъла на чл. 132 параграф 1, б. „р“ от Директивата, и допустима ли е национална уредба, която освобождава тази дейност само защото за нея обществената телевизия получава плащане от държавния бюджет, без значение дали тази дейност има и търговски характер?

3) Допуска ли чл. 168 от Директивата 2006/112/ЕО практика ползването на пълен данъчен кредит за покупки да се поставя в зависимост не само от предназначението на покупките (за облагаема дейност или не), а и от начина на финансиране на тези покупки, а именно и от собствени приходи (рекламни услуги и други), и от държавна субсидия, и да се признава право на приспадане на пълен данъчен кредит само за покупките, финансирани със собствени приходи, не и за финансираните с държавна субсидия, като се изисква разграничаването им?

4) В случай че се приеме, че дейността на обществената телевизия се състои и от облагаеми, и от освободени доставки, предвид смесеното ѝ финансиране, какъв е обхватът на правото на приспадане на данъчен кредит за покупките и какви критерии следва да се прилагат при определянето му?

Как се пише: кофъчен или кофачен?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише кофъчен, също и кофъчна, кофъчно, кофъчни. Кофъчните елеватори са ключов компонент при системите за зърносъхранение. Разтопеният скрап се излива в стоманоразливна кофа, след което течният метал отива в кофъчната пещ за допълнителна обработка. Забележка: В източника липсва конкретното прилагателно име, но в него са включени други думи, образувани по същия […]

Как се пише: ръмжене или ръмжане?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Двете форми са дублетни и могат да се използват в книжовната реч. Ръмженето/Ръмжането на кучетата сякаш беше престанало да плаши вълците. Ако навлезете в гъстата джунгла, ще чуете крясъците на маймуните, далечното тръбене на слоновете и ръмженето/ръмжането на леопардите.

Франция, реч на омразата: законът Avia отхвърлен

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Върховният съдебен орган на Франция – Конституционният съвет – отхвърли голяма част от законопроекта, който предвижда социалните медии като Facebook и Twitter да премахват реч на омразата в рамките на 24 часа. Социалните медии биха били изправени пред глоби до 4% от глобалните си приходи за това, че не са успели да премахнат в рамките на един ден „явно незаконно“ съдържание, свързано с раса, пол, религия, сексуална ориентация или увреждане.

Решението идва в момент, когато държавите по света се борят с въпроса какво съдържание е приемливо онлайн и как да бъдат регулирани огромните технологични платформи с глобален обхват, пише Ню Йорк Таймс.

Законопроектът

Президентът Еманюел Макрон обеща да направи Франция лидер в противодействието срещу разпространението на незаконно съдържание и невярна информация в най-използваните платформи. За целта беше изготвен специален закон – Закон за противодействие на омразата онлайн, “Avia Law” – по името на Laetitia Avia, депутатка от партията на Макрон, родена във Франция с родители от Того, често прицел на реч на омразата, расистки квалификации и заплахи.

Според закона всеки може да докладва като „незаконно“ съдържание на платформи като Facebook, Twitter, YouTube и Google. Те ще имат 24 часа, за да преценят дали това е така. Обхватът на законопроекта е разширен от незаконна „реч на омраза“ до широк спектър от друго съдържание, включително: твърдения за действия, представляващи престъпление срещу човешкото достойнство, военни престъпления, престъпления срещу човечеството, робство, престъпления на сътрудничество с враг, доброволно намеса в живота или физическата цялост, сексуална агресия, утежнена кражба, изнудване или унищожаване, доброволна деградация или влошаване, която е опасна за човек, сексуален тормоз, трафик на хора, сводничество, подбуждане или извинение на терористични действия и съдържание на малтретиране на деца. Компаниите ще трябва да решават дали съдържанието е явно незаконно по тези критерии.

Според закона административен орган може да разпореди да не се разпространява съдържание – това е решение, което обикновено се взема от съд. Това ще означава наблюдение върху публикациите на всички потребители. Директивата за електронната търговия на ЕС забранява налагането на такова общо задължение на доставчиците – да следят съдържанието.

Съдът

Законът Avia проправя пътя към държавната цензура, тъй като не дефинира ясно незаконното съдържание и се намесват в свободата на изразяване “по начин, който е ненужен, неподходящ и непропорционален”, казва съдът в съобщение за пресата.

Съдът отбелязва още, че администрацията би имала основна роля при вземане на решение за незаконно съдържание, без намеса на съдия.
Очакван ефект е социалните медии да премахват повече онлайн съдържание, отколкото е необходимо, поради страх да не бъдат санкционирани.

Съдът също казва, на следващо място, че 24- часов срок е “особено кратък”.

Съдът се произнася и срещу друга разпоредба от закона, според която всяко съдържание, считано за детска порнография или за съдържание с терористичен характер, трябва да бъде премахнато в рамките на един час.

Последици

В момента ЕС също обсъжда възможността платформите да премахват терористичната пропаганда в рамките на един час. Франция се надяваше да приложи собствения си закон по-рано, докато преговорите в Брюксел се бавят, според Политико.

Но във френското решение се приема, че – предвид трудността да се прецени дали сигнализираното съдържание е очевидно незаконосъобразно – законодателствотото мотивира доставчиците да премахват маркираното съдържание независимо дали е явно незаконно.

Ршението е попътно на критиците на закона, които твърдят в целия законодателен процес, че ако частни субекти определят кое е незаконно и кое не е без участието на съдия, това ще доведе до премахване на законни публикации.

“Това решение на Конституционния съвет трябва да бъде пътна карта за подобряване на механизма”, се казва в съобщение на Avia. Самата депутатка изрично заявява, че няма да се откаже от идеите си.

Европейската комисия заявява, че „е взела под внимание решението, което подчертава необходимостта от защита на свободата на изразяване онлайн “.