Телеграф Медия е издател на вестник Телеграф, както и на книги, които преди време са се продавали с броеве на вестника. Книгите са изцяло насочени срещу определени публични фигури и имат за цел да създадат негативна представа за тях.

Иво Прокопиев, издател, завежда дело срещу Телеграф Медия за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с изнесени неверни фактически твърдения.

Стана известно решението на СГС от юли 2020 в полза на Иво Прокопиев: според съда има твърдения за факти, а не само мнения; те са негативни и злепоставящи; те са неверни; те се разпространяват, след като съд вече се е произнесъл, че са клеветнически.

“На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на публикуваното. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. […] Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретната публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт.”

В случая са налице “конкретни злепоставящи факти за ищеца, като не се ангажираха убедителни доказателства в подкрепа на извода за добросъвестност или спазване на елементарни правила на журналистическа етика, за добросъвестно журналистическо разследване, или за верността на изнесената в публикацията информация.”

“Неоснователно е релевираното възражение на ответника, позовавайки се на  на чл.40 от Конституцията на Република България, че свободата на печата и другите средства за масова информация дава правото на личността и на социалната общност да бъде информирана и посочват, че това е функцията на медиите”. Действително свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация, са защитени и свързани с правото на личността да бъде информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. Но “това не включва възможност за разпространение на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права“.

“Разгласените с процесните публикации  обстоятелства за ищеца са клеветнически и позорни от гледна точка на съвременните обществени разбирания за морал и благоприличие. Деянието не би било съставомерно и съответно- противоправно от гледна точка на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, ако се бе установила истинността на разгласените обстоятелства. Установяването на истинността на разгласените обстоятелства е в тежест на ответника съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, а доказателствата по делото  в тази връзка не са убедителни с оглед многобройните доказателства представени от ищеца, както вече беше споменато по-горе, поради което настоящият състав приема, че деянието е противоправно по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД. В случая не се установява да е извършена от ответника каквато и да било проверка за истинността на разгласените относно ищеца позорни обстоятелства, което е в разрез и с елементарната журналистическа етика.

“Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че процесните изявления са били взаимствани от други журналистически публикации и разследвания по отделни теми. Издателят и авторът на невярна и клеветническа публикация са длъжни да спазват журналистическия морал и етика, да проверят достоверността на източниците си, едва когато  установят тяхната обективност да възпроизведат изнесените от тях факти и обстоятелства и  тогава не биха носели отговорност за увреждане на личностните права на засегнатия. Още повече, че по делото се събраха красноречиви доказателства, че тези източници на ответника са били осъдени – и въпреки тези данни за неистиност ответникът е разпространявал невярна, обидна и клеветническа информация за ищеца, което поведение на ответника е повече от укоримо и тревожно.”

Накратко: не-журналистика, рецидив.

Научаваме от медиите, че досега Прокопиев има спечелени дела срещу Телеграф, Пик, Уикенд, Бареков и др.

Решението не е окончателно.