ЕСПЧ – Голяма камара – прие решение по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt v Hungary. Европейският съд по правата на човека прие с 16 гласа „за“, че има нарушение на член 10 ЕСПЧ (свобода на изразяване).
Случаят се отнася до мобилното приложение на политическа партия, което позволява на избирателите да снимат, анонимно да качват и коментират невалидни гласове, подадени по време на референдум през 2016 г.
Magyar Kétfarkú Kutya Párt е политическа партия, регистрирана в Будапеща (Унгария). През септември 2016 г. Партията разработва мобилно приложение, което позволява на избирателите да показват и коментират невалидни бюлетини, подадени по време на референдум.
След жалба на частно лице, Националната избирателна комисия (НЕК) глобява партията с мотива, че приложението представлява агитационна дейност и нарушава правилата за честни избори, тайната на гласуването и упражняването на права в съответствие с тяхната цел.
Жалбоподателят твърди нарушение на член 10 ЕКПЧ (право на свобода на изразяване).
В решението си от 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията. Партията е разработила приложението за мобилни телефони именно с цел да позволи на избирателите да използват информационни и комуникационни технологии за споделяне на мнения чрез анонимни снимки на невалидни бюлетини. Приложението по този начин има комуникативна стойност и така представлява израз на въпрос от обществен интерес. Не е възможно да се идентифицират избирателите чрез анонимно качените снимки и публикуването на снимките не повлиява върху честното провеждане на гласуването.
След решението постъпва искане на унгарското правителство делото да се внесе в Голямата камара от 17 съдии.
Решение на Голамата камара
Съдът установява, че партията е упражнила правото си на свобода на изразяване чрез стартиране на мобилното приложение и е насърчила избирателите да подават снимки и коментари за невалидни бюлетини. Действията на властите са намеса в правото на свободно изразяване, която е оправдана само при определени обстоятелства. Основният въпрос за Съда е дали предварително е било възможно да се знае, че правенето на анонимни снимки и качване на снимки на бюлетини ще наруши избирателното законодателство.
Законът не определя какво ще се счита за нарушение на принципа на упражняване на правата в съответствие с тяхната цел, това попада в правомощията на изборната администрация за всеки конкретен случай. Тя прави преценка дали деянието има „отрицателни последици“. В случая не е ясно какви са те, освен това за първи път местните власти прилагат изборните правила спрямо използване на мобилно приложение за анонимно публикуване на снимки на бюлетини.
Липсата на предвидимост какво съставлява нарушение е особено важна, тъй като ограничава свободата на изразяване на политическата партия. Законът не е формулиран с достатъчна точност, за да се изключи произвол и да се позволи на партията да предприеме съответното поведение.
Нарушение на член 10, параграф 2 от Конвенцията.
През октомври миналата година неонацисти атакуват синагога в Хале, Германия. Видеоклипът на стрелбата, при която загиват двама души, остава в Twitch повече от час, преди да бъде премахнат. Докато потребителите го изтеглят и го предават към по-слабо модерирани платформи като Telegram, записът е спрян в основните платформи: Facebook, Twitter, YouTube. Всичко, което Twitch прави, за да постигне това, е да качи данните на този клип в базата данни на Глобалния интернет форум за борба с тероризма (GIFCT).
Една публикация в Slate вчера, озаглавена “Бъдещето на свободното слово онлайн може да зависи от тази база данни”, обръща внимание върху малкоизвестния GIFCT. Форумът е създаден през 2017 г. от Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube. GIFCT е отговор на натиска на правителствата – особено на държавите от Европейския съюз – платформите да поемат по-голяма отговорност в борбата срещу тероризма онлайн. Основната цел е да се координира премахването на съдържание в различни услуги на платформите. Техническите гиганти заедно създават база данни за това, което смятат за терористично съдържание и пропаганда. Тази база данни служи като „черен списък“ и помага и на по-малки компании да модерират собствените си платформи. Във форума участват десетки компании.
Медиите критикуват непрозрачността на решенията на Форума – той определя какво е и какво не е терористично съдържание, но няма видимост как го прави. GIFCT е обявил през 2019 г., че ще преработи вътрешната си структура. Създаден е Независим консултативен комитет, който включва членове от гражданското общество, правителства и междуправителствени органи. Но правозащитните организации смятат, че това не е достатъчно: „Искаме гаранции, че границите между модерирането на съдържанието и борбата с тероризма са ясни.“
Участието на правителството в GIFCT е свързано с риск да се стигне до цензура и добавяне на съдържание в „черния списък“ под натиск на правителствените представители.
През юли GIFCT публикува отчет за прозрачността, но той не се оценява като достатъчен – очаква се предоставяне на достъп на изследователите до действителното съдържание, което GIFCT блокира, което би позволило да се направи оценка за евентуални пристрастност и грешки; а също очаква се повече информация за това дали потребителят е уведомен (и да му се даде възможност да обжалва) когато се блокира определено съдържание.
Инициативи като GIFCT на пръв поглед принуждават платформите да действат справедливо и законно – но на практика, казва Дафне Келър, четири компании се събраха и направиха тази напълно непрозрачна, наистина мощна система, която прилага правила, които не са част от законодателството за контрол върху изразяването онлайн.”
В Официален вестник на ЕС – едно определение за отхвърляне на иск, но идеята на този иск е интересна:
| — | Европейският съюз, представляван от Европейската комисия, да бъде осъден да плати обезщетение от 110 836 927,73 EUR за вредата, която виновно и противоправно причинил на имуществото на жалбоподателите поради несъздаването на правно средство за защита, каквото трябвало да има, по смисъла на член 6, параграф 1 и член 13 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), |
| — | при условията на евентуалност, Европейският съюз, представляван от Европейската комисия, по принцип да бъде осъден да поправи вредата, която виновно и противоправно причинил, респ. предстои да възникне, на имуществото на жалбоподателите поради несъздаването на правно средство за защита, каквото трябвало да има, по смисъла на член 6, параграф 1 и член 13 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата |
И основанието:
Тъй като не изпълнил разпорежданията на ЕКПЧ и на Хартата за създаване на ефективни правни средства за защита, Съюзът причинил виновно и противоправно вреда на жалбоподателите в размер на най-малко 110 836 927,73 EUR.
Вредата се състояла в това, че поради липсата на правни средства за защита – които правни средства да направят възможна проверката защо длъжните да отправят преюдициално запитване до Съда съдилища не са направили това – жалбоподателите не били в състояние да допринесат за това, правото на Съюза да започне да се прилага, а оттук и — вследствие от предимството на правото на Съюза — да станат неприложими националните данъчни разпоредби на Закона за хазарта.
На 28 юли 2020 Съдът за правата на човека се произнесе по делото Monica Macovei v. Romania.
Факти
Моника Маковей, тогава румънски депутат в Европейския парламент, говори пред лятно училище за съвместяване на статуса на народен представител с адвокатска правоспособност, по-специално, че да имаш договори с държавна компания от избирателния си район, като двама депутати от левицата, е злоупотреба с влияние и акт на корупция.
Макар да не са посочени поименно, разпозналите се започват дела за клевета. Съдът отхвърля иска – става въпрос за мнение по въпроси от обществен интерес. Но апелативният съд и ВКС решават, че е надхвърлено нивото на приемлива критика и че става дума за неистинен факт, за който нямало нито доказателства, нито влязла в сила присъда.
Съдът за правата на човека
Маковей се обръща към ЕСПЧ, който прилага теста за пропорционалност и се съсредоточава върху баланса на правото на свободно изразяване на мнение и защитата на доброто име. Критериите за баланс, наложени в практиката на Съда, включват например: а) принос към дебати от общ интерес; б) колко известен е този, който говори, и какъв е бил предметът на изказването; в) контекст , предварителни обстоятелства за това лице; г) как е получена информацията и нейната достоверност; д) съдържание, форма и последици от изказването; и е) тежестта на наложената санкция.
Съдът приема, че критиките в коментарите на Macovei се отнасят не до личния живот, а до „поведение в политическо качество като избран народен представител“. Румънските власти имат „особено ограничена свобода на преценка“ при намеса в свободата на изразяване в този случай, защото това са въпроси от обществен интерес и съгласно член 10 ЕКПЧ държавата има силно ограничена възможност за намеса. Свободата на изразяване е особено важна за лица на изборни длъжности, а намесата трябва да се подлага на най-стриктен контрол съгласно член 10 ЕКПЧ.
Съдът обсъжда дали съществува „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ на коментарите на Маковей и приема, че в някои случаи може да се установи „липса на достатъчно фактическа основа“, но изявленията и обвиненията „са от колективен характер“* и не представляват „злонамерена лична атака“ срещу сенатора, по-специално предвид общия контекст в Румъния.
Съдът (5:2) решава, че намесата в правото на Macovei на свободно изразяване не е била „необходима в демократичното общество“ и констатира нарушение на член 10 ЕКПЧ.
Коментарите на експертите
Експертите посочват в първи коментари, че решението е важна стъпка в практиката на Съда относно политическото изразяване, а също и относно прилагането на критериите за балансирането на правото на свобода на изразяване с правото на зачитане на личния живот и доброто име. Утвърждава се принципът, че политическото слово е особено силно защитено и възможността за намеса е особено ограничена:
Съдът констатира, че разграничението между фактически твърдения и ценностни преценки „има по-малко значение в случаите, когато оспорваното изявление е направено в хода на оживени политически дебати“.
Съдът също така обсъжда значението на „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ – или поне твърдението да „не е лишено от фактическа основа“. По начало когато липсва фактическа основа на едно твърдение, намеса е допустима. Но Съдът се е произнасял, че прекалено строгото прилагане на тежестта на доказване за ответника и преобладаващата презумпция за неистинност на неговото твърдение биха били неприемливи предвид необходимостта от информиране на гражданите по въпроси от обществен интерес. Съдът отбелязва още, че „разграничаването между фактическите и ценностните преценки е от по-малко значение“, когато оспорваното изявление е направено в хода на дебати по въпрос от обществен интерес и когато представители на гражданското общество и журналисти следва да се радват на широка свобода да критикуват действията на публичен орган, „дори когато направените изявления в действителност могат да нямат ясна основа“.
Съдът подчертава, че лица на изборна длъжност трябва да се ползват с широка свобода да критикуват правителствените действия, „дори ако направените изявления в действителност не могат да имат ясна фактическа основа“. Твърденията на жалбоподателя и по-специално използваните изрази, „макар и може би неподходящо силни, могат да бъдат разглеждани като полемични, включващи известна степен на преувеличение“ и че „на хората, които участват в публични дебати по въпрос от общ интерес, е позволено да прибягват до известна степен на преувеличение или дори провокация “.
Има и две особени мнения, в които се твърди, че Съдът действа „като четвърта инстанция“ и се дебатира връзката между размера на санкцията и смразяващия ефект. Голямата камара вече е приемала, че „сравнително умереният характер на глобите не е достатъчен, за да отмени риска от смразяващ ефект“.
* collective nature of the statements and allegations – това понятие има нужда допълнително да се изясни в контекста на практиката на ЕСПЧ.