Министерският съвет е внесъл в парламента изменения в Наказателния кодекс – и вече на първо четене са приети изменения в НК.
Става ясно, че НК се съобразява с Директива 2013/40/ЕС от 12 август 2013 година относно атаките срещу информационните системи и за замяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета.
И аз съм писала точно преди година – октомври 2019 – че ЕК открива процедура за лошо въвеждане на Директива 2013/40/ЕС. Ще трябва да се следи хода на този проект.
Министър-председателят се е произнесъл по повод проблемите между Франция и Турция, породили се от различното разбиране на пределите на свободата на изразяване. След убийството на учителя Пати и реакцията на Франция Ердоган казва:
“Франция действително е част от нацизма. Човекът, който ръководи Франция и който се нуждае от психиатрично лечение, започна да насърчава атаките срещу мюсюлманите”
И в тази ситуация – Не си създавайте излишни проблеми, съветва Борисов.
Големите лидери са големи лидери, защото обсъждат големи проблеми. Не си създавайте излишни такива в трудното време, в което живеем. Търсете диалога, а не конфронтацията. Франция и Emmanuel Macron са били и ще продължат да бъдат стълб на европейското семейство. Това заявих пред моя приятел президента Макрон по време на Европейския съвет в Брюксел, това съм казал и на президента Recep Tayyip Erdoğan. И пред двамата дадох за пример европейска България, която продължава да е пример в отношенията със съседна Турция. Диалогът и уважението са пътят към стабилност и разбирателство в сложни времена като днешните.
Путин / Тръмп, Ердоган / Макрон, Русия / ЕС – или ако става дума за медии – “две групи олигарси”, “двамата братя”: нашият министър-председател не обича да прави ценностни избори.
Ако човек не знае, че България е Европейски съюз, по тези изказвания (Не си създавайте излишни проблеми) няма и да познае.
За сравнение реакцията на официална Германия:
Ние сме солидарни с Франция както по отношение на личните атаки на президента Ердоган срещу президента Макрон, които смятам за нова ескалация и които са абсолютно неприемливи, така и по отношение на борбата срещу ислямистките екстремисти, особено след ужасяващата терористична атака (убийството на френския учител), изтъкна външният министър Маас.
Две новини, свързани с 5G
1
Конспиративни теории, че разпространението на новия коронавирус може да бъде свързан с безжичната технология, доведоха до изгаряне на антени на мобилни оператори в 10 европейски страни и нападения над работници по поддръжката през последните месеци. В България обшина Балчик наложи едногодишен мораториум срещу изграждането на 5G мрежата.
Европейският съюз да „възприеме активен, дългосрочен и системен подход“ за справяне с опасенията относно 5G и електромагнитни полета (ЕМП). За това призовават 15 страни членки на ЕС, сред които и България, в писмо до ЕС. Според 15-те държави Съюзът има нужда от стратегия срещу дезинформацията за 5G технологията или рискува фалшиви твърдения да разклатят неговото икономическо въстановяване и постигането на дигиталните му цели, съобщава Свободна Европа, позовавайки се на Ройтерс.
2
България се присъединява към 27 от 30 страни – членки на НАТО, които участват в Clean Network, както и 27-те страни в ЕС, които интегрират програмата на общността 5G Clean Toolbox с Clean Network. Така страната ви отговаря на рисковете от несигурни мобилни мрежи и се подсигурява, че ще има чисти телекомуникации, които са жизненоважни за националната сигурност, икономическия просперитет и стабилността в региона”, заяви заместник -държавният секретар на САЩ Крак пред журналисти при посещението си в България, информира Капитал.
Интервю на Илия Вълков с Павел Вълнев – какво отговаря бившият собственик на БиАйТи на въпроса за съдбата на телевизията:
Г-н Вълнев, каква е истината за телевизия Би Ай Ти? Защо я продадохте и кой я купи?
Кой я купи – само мога да спекулирам, имам предположение, че са същите, които и в момента управляват. Но наистина само мога да спекулирам, защото никога не съм преговарял с такива. Хората, с които водих преговорите, не са политици – единият е Мирослав Янов, който по документи е собственик, а консултант по сделката беше Красимир Гергов. А защо я продадохме – защото това си беше бизнес проект. Би Ай Ти не е била медия на политическа партия, нито опозиционна телевизия на някого, нито проправителствена телевизия, нито пък корпоративна – известно е, че нямам бизнес в България.
Исках независима медия. Направихме един добър продукт. В началото си мислех, че ни липсва достатъчно гледаемост и затова нямаме реклама. После реших, че нямаме достатъчно покритие и това също пречи. В един момент имахме и добър продукт, и добро представяне като гледаемост, близо 90 процента покритие. Тогава разбрах, че въпреки всичко няма да вземем реклама. Пробвахме и други неща – ходихме в „Америка за България“ и то с добър проект, те казаха: „Парите за тази година са свършили“. Аз не съм от тези, дето се молят. От държавата не съм търсил помощ – не искахме да се обвързваме с нея и да станем като други подчинени медии. От бизнеса не можахме да получим подкрепа. На този пазар има две групи, които реално контролират пазара – това са bTV Медия Груп и Нова Броудкастинг. Пробвахме да разчупим този монопол.
Стигнах до идеята, че или аз трябва да купя още медии, или трябва да продам моята. Исках да купя bTV, Ралица Василева беше ангажирана с този мой опит. Официално ми отговориха, че bTV не се продава отделно, а се търси нов собственик на цяла група телевизии в Европа.
Пробвах много варианти, не съм искал да продавам телевизията веднага. Докато продажбата остана единствен вариант, защото не беше нормално да продължавам само със свои лични средства да издържам скъпа медия и да виждам как не става така, както е навсякъде по света. Да, в този бизнес проект бях сам, никой не ми е помагал, сам съм си взимал решенията. Ако имаше още две-три свободни телевизии от нашия калибър и ако се бяхме обединили за реклама, можеше и да стане нещо. Като инвеститор трябваше да си върна парите. Така се наложи да продам Би Ай Ти.
До последния ден, в който телевизията беше под мой контрол, нямаше цензура и натиск за нищо. Сега, като се замислям на кого е пречила телевизията… Не вярвам да е пречила на ГЕРБ, ако не се броят отношенията между Сашо Диков и Борисов, заради които, предполагам, той не е давал интервю за нас, но пък другите от ГЕРБ идваха редовно. Останалите партии – също.
Но има една партия, която никога не е стъпвала в студиото и дори кандидат-президента си не пусна да представим в специалните формати. Това е ДПС. Можем да тръгнем оттам и да търсим на кого е пречила телевизията. И то толкова е пречила, че я затвориха безжалостно. Да закриеш такава разпознаваема медия с високо доверие, която технически беше по-напред дори от CNN, е нонсенс. Да направиш постоянна презокеанска връзка между два континента без техническо забавяне на звук и картина – това си беше постижение. Това беше телевизията на 10-милионна България и свободните хора я имаха за своя медия.
В последното си открито писмо помолих новите собственици да запазят свободата на журналистите от Би Ай Ти. В деня, в който видях, че са спрели новините и всички актуални предавания, ми стана ясно, че това няма да се случи. Въпреки обещанията и публичните изявления, че ще се прави интерактивна телевизия, че ще запазят журналистите и свободата им. Както винаги, в България нещата не са такива, каквито изглеждат. Но се гордея с друго – тази телевизия откри и разви толкова добри професионалисти, че в момента ги виждам по много други медии, където продължават да са независими.
А какво стана с архива на телевизията? Защо изчезна?
И за мен е много учудващо, че архивът не е достъпен, а той съдържаше в картини и звук много важна част от историята на България. Да се надяваме, че не е „изгорен“ на средновековна клада. Това, което е под мой контрол в Чикаго, е непокътнато.
Прочетете цялото интервю на Илия Вълков в Клуб Зет.
Ofcom, британският конвергентен регулатор , днес публикува собственото си ръководство за новите изисквания за платформите за видеосподеляне (VSP) в Обединеното кралство и подхода на Ofcom към регулирането.
Ofcom дава указания как да се определи дали дадена услуга попада в обхвата и основните законодателни изисквания към доставчиците, по-специално изискването за предприемане на подходящи мерки за защита на потребителите от определени видове вреди.
Това ръководство има за цел да помогне на заинтересованите страни да разберат задълженията, които ще се прилагат от 1 ноември 2020 г.
Публикуван е докладът на Article 19 за свободата на изразяване в държавите по света. Те са разделени в пет категории, от “свободни” до “в криза”, България не попада в първата категория при свободните (класацията се оглавява от известните Дания, Швейцария, Норвегия, Канада, Швеция). Естония и Латвия са в десетката. Общо в групата на свободните са 38 държави, като броsт им с всяка година намалява.
България е 51-ва и попада в следващата група (държави с някои ограничения).
България в таблицата на държавите с отрицателна тенденция – в сравнение с 2014 е 11 места надолу в тази класация и е напуснала групата на свободните държави.
Германско председателство на Съвета на ЕС. Важни съобщения за свободата на медиите идват от събитията на Германското председателство. Заключителното събитие е на 29 октомври.
У нас директорът на Медийната програма на Конрад Аденауер е дал програмно интервю в Дневник. В интервюто могат да се намерят отговори на серия пропагандни тези на ГЕРБ и Борисов – които са вече оспорени у нас, но – знае се – гласовете от Германия имат особена тежест за това правителство.
Защо отговорните фактори в тази страна, от които зависи това, не правят нужното, за да се прекрати този – колебая се дали да го кажа с тази дума – позор за България?
Необходима е атмосфера на приемане на независимите медии и осъзнаване, че те са необходими. Тази атмосфера трябва да се създаде на първо място от политиците, които носят отговорността за общественото развитие.
Качествената журналистика може да има една единствена основа – принципите на сериозната журналистика като безпристрастност, обективност, надеждно и старателно проучване на информацията и достоверна информация.
В България и региона чувам често да се говори за “медии, критично настроени към правителството” и “приближени до правителството”. Това е погрешно. Аз бих ги разделил на качествени медии, работещи по принципите, които изредих, “критични във всички посоки” медии, и на другия полюс – медиите, които съзнателно играят само на едната страна.
Разделянето на медиите на проправителствени и антиправителствени наистина е погрешно. Тук има медии, които спазват демократичните медийни стандарти, и други корпоративни играчи, които днес могат да бъдат проправителствена пропагандна машина, но позициите им са ситуационни и конюнктурни – и сме виждали за един ден да ги променят на 180 градуса.
Мисля, че е сега е времето в България да се създаде неформален Алианс за качествена журналистика, поставен на широка основа. Ние с удоволствие ще се включим с експертния си опит в създаването на такъв алианс.