Интервю на Илия Вълков с Павел Вълнев – какво отговаря бившият собственик на БиАйТи на въпроса за съдбата на телевизията:
Г-н Вълнев, каква е истината за телевизия Би Ай Ти? Защо я продадохте и кой я купи?
Кой я купи – само мога да спекулирам, имам предположение, че са същите, които и в момента управляват. Но наистина само мога да спекулирам, защото никога не съм преговарял с такива. Хората, с които водих преговорите, не са политици – единият е Мирослав Янов, който по документи е собственик, а консултант по сделката беше Красимир Гергов. А защо я продадохме – защото това си беше бизнес проект. Би Ай Ти не е била медия на политическа партия, нито опозиционна телевизия на някого, нито проправителствена телевизия, нито пък корпоративна – известно е, че нямам бизнес в България.
Исках независима медия. Направихме един добър продукт. В началото си мислех, че ни липсва достатъчно гледаемост и затова нямаме реклама. После реших, че нямаме достатъчно покритие и това също пречи. В един момент имахме и добър продукт, и добро представяне като гледаемост, близо 90 процента покритие. Тогава разбрах, че въпреки всичко няма да вземем реклама. Пробвахме и други неща – ходихме в „Америка за България“ и то с добър проект, те казаха: „Парите за тази година са свършили“. Аз не съм от тези, дето се молят. От държавата не съм търсил помощ – не искахме да се обвързваме с нея и да станем като други подчинени медии. От бизнеса не можахме да получим подкрепа. На този пазар има две групи, които реално контролират пазара – това са bTV Медия Груп и Нова Броудкастинг. Пробвахме да разчупим този монопол.
Стигнах до идеята, че или аз трябва да купя още медии, или трябва да продам моята. Исках да купя bTV, Ралица Василева беше ангажирана с този мой опит. Официално ми отговориха, че bTV не се продава отделно, а се търси нов собственик на цяла група телевизии в Европа.
Пробвах много варианти, не съм искал да продавам телевизията веднага. Докато продажбата остана единствен вариант, защото не беше нормално да продължавам само със свои лични средства да издържам скъпа медия и да виждам как не става така, както е навсякъде по света. Да, в този бизнес проект бях сам, никой не ми е помагал, сам съм си взимал решенията. Ако имаше още две-три свободни телевизии от нашия калибър и ако се бяхме обединили за реклама, можеше и да стане нещо. Като инвеститор трябваше да си върна парите. Така се наложи да продам Би Ай Ти.
До последния ден, в който телевизията беше под мой контрол, нямаше цензура и натиск за нищо. Сега, като се замислям на кого е пречила телевизията… Не вярвам да е пречила на ГЕРБ, ако не се броят отношенията между Сашо Диков и Борисов, заради които, предполагам, той не е давал интервю за нас, но пък другите от ГЕРБ идваха редовно. Останалите партии – също.
Но има една партия, която никога не е стъпвала в студиото и дори кандидат-президента си не пусна да представим в специалните формати. Това е ДПС. Можем да тръгнем оттам и да търсим на кого е пречила телевизията. И то толкова е пречила, че я затвориха безжалостно. Да закриеш такава разпознаваема медия с високо доверие, която технически беше по-напред дори от CNN, е нонсенс. Да направиш постоянна презокеанска връзка между два континента без техническо забавяне на звук и картина – това си беше постижение. Това беше телевизията на 10-милионна България и свободните хора я имаха за своя медия.
В последното си открито писмо помолих новите собственици да запазят свободата на журналистите от Би Ай Ти. В деня, в който видях, че са спрели новините и всички актуални предавания, ми стана ясно, че това няма да се случи. Въпреки обещанията и публичните изявления, че ще се прави интерактивна телевизия, че ще запазят журналистите и свободата им. Както винаги, в България нещата не са такива, каквито изглеждат. Но се гордея с друго – тази телевизия откри и разви толкова добри професионалисти, че в момента ги виждам по много други медии, където продължават да са независими.
А какво стана с архива на телевизията? Защо изчезна?
И за мен е много учудващо, че архивът не е достъпен, а той съдържаше в картини и звук много важна част от историята на България. Да се надяваме, че не е „изгорен“ на средновековна клада. Това, което е под мой контрол в Чикаго, е непокътнато.
Прочетете цялото интервю на Илия Вълков в Клуб Зет.