Не водя война за чистотата на езика. Употребявам ретроспекция, юрисдикция и дезинформация. Макар че не бих казала имплементиране.
Знам аргумента, че компютърната индустрия идва с лексиката си и че в свързания свят по-бързо се сещаш за думите от езика, на който работиш цял ден, често английски език.
Но говоря не за чистота на езика, а за ефективност на правото. Дори формално Законът за нормативните актове изисква внимание и еднозначна употреба на думите. Смятам, че дигитализация няма място в нормативните актове, особено за медии. Все още нормативните актове са чисти от дигитализация. Но вятърът довява полиетиленовите дигитален и дигитално в живото политическо и журналистическо говорене – а навлезе ли в политическия език, дигиталното ще премине и в правото – с паспорта на дума, която вече е установена в езика.
А не е установена:
- Когато Мария Габриел получи ресор “Цифрова икономика и цифрово общество”, медиите – ще си спомните – ни съобщиха, че тя ще отговаря за “Дигитална икономика и дигитално общество”. Но наложи се формулировката на Европейската комисия – и медиите нямаха избор: в документите на български език Мария Габриел беше представена с ресора си “Цифрова икономика и цифрово общество”. Това беше и подходът на българското Председателство на Съвета.
- Цялата политика на ЕС в този сектор е политика за цифров единен пазар, гласуват Директивата за авторското право в цифровия единен пазар, Digital EU става Европа, подготвена за цифровата ера, а медийната грамотност е – всеки знае името на Съобщението на ЕК – медийна грамотност в цифрова среда.
- Съветът естествено използва същата лексика – Заключения на Съвета относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа, Европейският парламент говори в резолюциите си за цифрови медии, цифрови технологии и цифров единен пазар.
- Да добавя, че и Съветът на Европа говори за цифрови технологии и цифрова среда, ето Препоръка CM / Rec (2018) 7 за правата на детето в цифрова среда.
- Дори спирането на аналоговия сигнал у нас през 2012-2013 се свързва с цифров преход, защото по документи е така, така се казва и в съответния план.
- Дължим благодарност на преводачите и юристите – лингвисти за усилията за последователност (в частта, която наблюдавам) на терминологията в българската езикова версия на правото на ЕС.
Четох дисертация, в която дисертантката пледира, че зад двата термина (цифровизация и дигитализация) има две различни явления – което вече сериозно ме разтревожи. От небрежното отношение към езика се прави теория – което все още може да се избегне.
Какво ми се струва важно точно сега:
- Идва обсъждане на измененията на медийния закон. Честотата на употреба на дигиталностите тревожно нараства. Всеки може да говори толкова дигитално, колкото намери за добре – но да пазим актовете. Това се отнася особено за авторите на евентуални нови предложения и за депутатите.
- Готви се Програма за дигитално-медийна грамотност. Пожелавам успех на този много важен акт. Приеме ли се – хилядите учители ще възприемат тази лексика по отношение на хилядите ученици. Дигиталното ще ни залее. А по същество предметът не е по -различен от този на Съобщението на ЕК: медийна грамотност в цифрова среда.
- Много се радвам, че Демократична България извежда електронното управление и електронните услуги като приоритет. Ще съжалявам, ако това стане под рубриката Тотална дигитализация – макар че да, нека има електронно управление и електронни услуги, а рубриката е втори въпрос.
По отношението си към обсъждания термин хората се делят на три категории – 1) които са убедени, че цифровизация е правилният термин; 2) които налагат дигитализация и дигитално-медийна грамотност или пък казват “какво толкова” или пък “и двете имат право на живот” и 3) които не са се замисляли: написах горните редове именно за тях.