В ефира на Дарик Радио по въпросите на свободата на изразяване и платформите. Водеща Пролет Велкова, с Георги Лозанов.
https://darikradio.bg/imashe-li-pravo-tuitar-da-zalichi-akaunta-na-donald-tramp.html
Някои от тезите:
⇒
Нека институциите да се занимават с политиците, нека има институционални реакции, не само реакции на платформите. Както е цитиран да казва Matthew Prince, директор на компанията за облачни услуги Cloudflare –
I woke up in a bad mood and decided someone shouldn’t be allowed on the internet. No one should have that power.
I shouldn’t have this power. We should be a democracy, and decide how this happens, and it shouldn’t be that random tech CEOs become the arbiters of what speech can flow on the internet.
Платформите при определени обстоятелства имат право да се намесят в съдържанието. Да се проведе разговора за абсолютната свобода и да се съгласим, че такава няма.
Платформите нямат задължение да не заличават профила на когото и да е или да му дават думата. И традиционните медии не са длъжни по Конституция в САЩ или тук да дават думата на източници на дезинформация, пропаганда, хибридни заплахи. Ако дадат – в реално време да означат съдържанието, което подлага живота, здравето или изборите на хората на риск.
Намесата на платформите по отношение на Тръмп е с основания, сходни с някои от основанията в резолюцията за импичмънт. Камарата на представителите гласува за импичмънт впрочем днес. Сенатът ще се върне на работа ден преди клетвата, така че предстои post-presidency trial – един нов жанр в Сената.
Двата модела за намеса в съдържанието – на държавата чрез правото и от страна на самите платформи – имат и силни, и слаби страни. Едва ли може да се очаква да продължава така. На път е правна рамка за платформите – в ЕС, в ОК, в САЩ също се обсъжда ревизия, с изисквания за прозрачност и за начини за легитимиране и контрол върху решенията на платформите.
Традиционните медии в САЩ претърпяха голямо развитие през периода, в който бяха обвинени като врагове на народа. Научиха се да не се оставят да ги обсебват и присвояват. Този урок е добре да се анализира и от нашите медии, които често транслират от откровени глупости до пропаганда, особено казани от лица на някаква позиция – без да реагират.
Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме през 2018-та година с Валентин (http://patepis.com/?p=83932). Следващата 2019-та година правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ).
Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.
Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.
Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.
В четвъртата част (http://patepis.com/?p=87932) прекосихме северозападна Канада и стигнахме до границата с Аляска.
В петата част (http://patepis.com/?p=89372) продължихме през северната половина на най-големия американски щат – Аляска.
Днес ще обиколим южната половина на Аляска.
А сега: приятно четене!
2019
шеста част
На връщане от северната част на Аляска спрях във Феърбанкс единствeно за да заредя с гориво и да напазарувам хранителни продукти в супермаркет. Вече бях разгледал този град пътувайки на север.
протича през средната част на Аляска. Дължината й е 940 км. и се влива в Юкон. Дългата 230 км.
Любопитна подробност е, че от началото на миналия век жителите на това градче правят залагания на коя дата ще започне ледохода (топене на ледовете) по река Танана. Местна забележителност е железопътния мост над тази река, който носи името „Mears Memorial Bridge“.
няма и 500 жители, но се оказа приятно място за кратка почивка по пътя. Беше 5-ти юли, петък, и явно жителите продължаваха да празнуват Деня на независимостта.
е разположен до гарата, но не работеше, вероятно заради празника.
В градчето Ненана ми направи впечатление
които през Втората световна война са охранявали бреговете на Аляска. Мемориалният надпис към него дава информация, че от 1942г. до края на войната над 6 хиляди доброволци, включително от 7 местни етнически групи, са изпълнявали охранителни функции. Те са били на възраст от 12 до 80 години, а сред тях е имало и 30 жени.
е разположен в южната част на полуострова. Той е най-посещаван не само поради красотата на природата, но и поради близкото разположение на големи населени места. Там могат да се видят скалисти планински върхове, езера и реки. Тук се намира и най-високият връх в Северна Америка „Денали“ (до 2015г. носи името „Маккинли“). Той се извисява на 6194 метра надморска височина.
Главният път на юг към Анкъридж минава край националния парк, чиято източна граница се оформя от реките Ненана, Чулитна и Суситна.
информационни центрове, хотели, къмпинги, туристически автобуси до основните забележителности, обозначени пешеходни маршрути.
Започнах опознаването на Национален парк Денали с района около
В района около езерото Копитото на коня имах приятна среща с лос, който пасеше трева от дъното на плитко езерце. Стоях до едно дърво край брега и го гледах. След като се беше нахранил, лосът тръгна да излиза и се насочи право към мен. Явно бях застанал на пътя му към гората. Доближавайки ме на няколко метра лосът се спря и ме загледа втренчено. Вероятно се чудеше дали съм животно или растение. След около една минута явно осъзна, че съм живо същество, т. е. опасност. Върна се обратно и излезе от езерцето в друга посока.
Интересни са
Повечето от тях са свикнали с хората.
Единственото ми разочарование беше, че не видях мечка гризли. Имаше доста предупредителни надписи как трябва да се държи човек при среща с мечка. При среща с нея не трябва да се приближава или да се бяга. Трябва да се говори силно, да се пляска и маха с ръце. По този начин мечката ще разбере, че това не е животно за храна.
По-далечните дестинации в националния парк Денали можеха да бъдат посетени само с туристически автобуси. Автомобилите се допускаха свободно само да високопланинската
В превод името й означава Дивата река. Много приятна се оказа разходката около тази река и изкачването на хълмовете около нея.
На доста места се разкриваха чудесни природни гледки. Не пропусках да спирам за да се любувам на планините, реките и растителността в тази южна част на Аляска. Минах известно разстояние и по главен път без асфалтово покритие наречен
Пренощувах в автомобила на паркинга при
издигнат в памет на защитниците на Аляска през Втората световна война
Може би тук е мястото да отбележа, че едно от впечатляващите качества на американците е техния патриотизъм.
В южната част на националния парк Денали има няколко точки, от които се разкриват чудесни изгледи към планината и заснежените върхове. Виждаше се и
(преди се е наричал „Маккинли“). Неговата надморска височина е 6194 метра.
в южната част на американския щат Аляска е популярен туристически център. Наричат го исторически поради няколкото запазени дървени къщи на първите заселници тук.
Аз, обаче, ще запомня Талкитна преди всичко като град на хумора. Имам предвид надписите в хумористичен стил, които видях, включително в градския музей. В продължение на 15 години жителите на града са си избирали за почетен кмет … КОТКА.
В личната си класация на хумора в Талкитна слагам на първо място надписа, който прочетох в тоалетната на една бензиностанция, където заредих автомобила с гориво. Той указваше няколко неща, които да не се хвърлят в тоалетната чиния, започвайки с тампони и продължавайки с ненужни писма, детски пелени и златни рибки. А пък най-отдолу пишеше да не изхвърляме в тоалетната чиния така също своите НАДЕЖДИ И МЕЧТИ.
има 400 хиляди жители и е най-големият град в американския щат Аляска. Той е не само голямо търговско пристанище на Тихия океан, но и основен икономически, научен и културен център на Аляска.
Първите впечатления при влизането в града са, че е разпръснат върху много голяма площ. Разположен е в подножието на високи скалисти планини и в центъра му няма небостъргачи като в другите големи американски градове. В южната част на Анкъридж има няколко улици с имена на европейски държави, сред които е и
Не мога да кажа, че Анкъридж ми направи някакво особено впечатление от архитектурна гледна точка. За мен като турист най-много заслужават да се видят музеите в този град. Личната ми класация на четирите музейни центрове, които посетих, е следната. На първо място слагам
което представлява етнографски комплекс отразяващ бита и културата на коренното население. На второ място класирам
който е най-големият исторически музей в Аляска със стотици артефакти. Интересен ми беше и
отразяващ развитието на авиацията в региона през последния един век. Тяхната
е „гола вода” на жаргонен език, софийската е в пъти по-добра.
По пътя от Анкъридж на североизток към границата с Канада не пропуснах да спирам и да разглеждам природните забележителности. Най-много бях впечатлен от
За пореден път обърнах внимание на факта, че
Дори неголемите градчета имат писти и самолетчета, които обикновено стоят завързани за да не ги издуха силния вятър. Там където терена е хълмист и няма възможност за летища се използват хеликоптери. В Аляска дори има пицария, която прави доставки със самолет.
Последната ми спирка в Аляска беше градче с името
Там напълних до горе резервоара с бензин.
Преминах в Канада през най-северния граничен пункт вечерта, малко преди затварянето му.
ще спомена част от текста на една стара песен. В нея влюбеният младеж увещава своята любима да я вземе със себе си в тундрата, зад Полярния кръг, и й говори нежно: ТИ ЩЕ РАЗБЕРЕШ, ЧЕ НАПРАЗНО КАЗВАТ „КРАЙНИЯ СЕВЕР”. ТИ ЩЕ ВИДИШ, ЧЕ ТОЙ Е БЕЗКРАЕН. И АЗ ЩЕ ГО ПОДАРЯ НА ТЕБ.
Юни – Август 2019 година
Очаквайте продължението
Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)
Снимки: авторът
E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg
Други разкази свързани с Аляска или писани от Валентин Дрехарски – на картата:
Аляска и Валентин Дрехарски
Booking.com
След атаката срещу Капитолия възникна недоумението наистина ли защитата на демократичните ценности в САЩ е предоставена на платформите, след като Facebook наложи мярка срещу президента Тръмп за неопределено време, а Twitter заличи @realDonaldTrump.
Пет дни по-късно реакциите и извън интернет индустрията са вече видими. Големи компании обявиха, че спират финансирането на лица, които не са подкрепили сертифицирането на гласовете за избор на президент. Това е ясно и ефективно послание.
Може да се прочете и проектът на решение за импичмънт – политическия отговор на Камарата на представителите. В историята Тръмп ще остане като първият президент на САЩ с две процедури за импичмънт, при това на различни основания. Новата процедура има основания, свързани с оказване на натиск върху институциите (три телефонни разговора с държавни служители в Джорджия, в които Тръмп настоява да се намерят 11 000 гласа) и подбуждане към бунт (“If you don’t fight like hell, you’re not going to have a country anymore.”). Според юристи, цитирани от Ню Йорк Таймс, има и конкретна незаконна цел – да повлияе върху решение, запазено по Конституция за законодателната власт – и по този начин да не се съобрази с конституционния принцип за разделение на властите.
Когато миналата седмица платформите вземаха решенията си да наложат мерки срещу Тръмп, още нямаше институционални оценки. Доколкото става дума за частни компании, общо е мнението, че засега Първата поправка не ги обвързва по начина, по който обвързва държавата – въпреки че съдебната практика в това отношение е динамична и съдилищата вече са на път да правят някои аналогии, вж решенията за Тръмп в Twitter, според които съобщенията му са официално правителствено слово (факт) и поради това той няма право да блокира критика – Knight First Amendment Institute at Columbia University v Donald Trump (2018) u решението на Апелативния съд (2019).
Но вън от това изявленията на Тръмп подлежат на анализ от гледна точка на стандартите в съществуващата в тази област съдебна практика за защитено и незащитено слово. Решението Brandenburg v. Ohio (1969) дефинира три критерия – (1) дали лицето действително използва думи, които насърчават хората да предприемат незаконни действия, (2) дали опасността е непосредствена – а не в неопределено бъдеще и (3) дали изявлението е направено в ситуация, в която е вероятно да последва насилие.
Впрочем Тръмп и друг път е бил съден за призоваване към насилие – –Nwanguma v. Trump през 2016 заради “Get ’em out of here” като кандидат- президент, което е било последвано действително от употреба на сила по отношение на хора, но Апелативният съд се позовава на “Don’t hurt ’em” и решава, че все пак изявлението е било в рамките на защитеното слово.
Съдейки от мотивите за импичмънт, в случая критериите за незащитено слово изглежда по-скоро да са изпълнени, особено третият критерий е изпълнен със сигурност – не само е имало вероятност да последва насилие, но като пряк резултат следва смърт на участници в събитията.
Тези факти се пропускат от защитниците на неограничена свобода на изразяване. Неограничена свобода няма нито офлайн, нито онлайн и по никое право. Отдавна е известно, че има незащитено слово в случаи като “Да извикаш Пожар! в препълнен театър” или – от киното – clear and present danger.
В обичайни условия дали критериите са изпълнени решава съдът. Той може да установи неизпълнение, както в решението Hess v. Indiana, където лицето казва на последователите си ‘We’ll take the fucking street later’ – и вторият критерий не е изпълнен.
Но през 2021 – при вземане на решение за сериозно ограничаване на президент на държава – решение, каквото не се взема всеки ден – съдът не участва. Решенията са на самите платформи. И бордът по съдържанието на Facebook не се забелязва да участва дори. Този въпрос – за легитимиране на решенията – стои открит.
Когато Ансип каза, че ЕК няма да предлага Министерство на информацията и платформите ще се саморегулират, изказването беше прието с ентусиазъм. Още тогава беше ясно, че няма ли ги държавите, ще ни модерират индустриите. И това няма да ни хареса. Също няма да ни хареса.
Търси се третият път.
За много години, мили мои! Пожелавам ви здраве, здраве и здраве през Новата 2021 година, а околсветските пътешествия сами ще ги уредите 
А как не се прави околосветско пътешествие, днес нашият околоветски пътешественик Коста Атанасов ще ни направи презентация:
Ако сте решили да пътувате около света с мотор без грам да разбирате от мотори, без да имате парите и за два пъти повече време от предвиденото, то може първо да искате да изгледате тази кратка ( или поне по-кратка от шест часа и половина ) презентация, пълна с чудесни, но не особено практични съвети как да не правите повечето неща като мен.
За забравилите: Ето го и самото Околосветско пътешествие с мотор
Автор: Коста Атанасов
Продуцент, режиьор, сценарист, оператор, монтажист: Ако се познаят, веднага да се обадят!
The post Как не се прави околосветско пътешествие first appeared on Пътуване до....