Бялата книга за културата на участието е публикувана от Фондация „МакАртур“ преди петнадесет години.
Този текст с автор Хенри Дженкинс и екип от Масачузетския технологичен институт предлага важни идеи за медийната грамотност предвид променящите се реалности в цифровото време.
Как е създадена Бялата книга за културата на участието и какво е било въздействието й: това е предмет на серия срещи с Дженкинс сега.
Confronting the Challenges of a Participatory Culture (15 Plus Years Later) (Part One) Feb 1, 2021
Confronting the Challenges of A Participatory Culture (15 Years Later) (Part Two) Feb 3, 2021
Confronting the Challenges of a Participatory Culture (15 Years Later) (Part Three) Feb 9, 2021
Confronting the Challenges of a Participatory Culture 15 Years Later) (Part Four) Feb 11, 2021
Първите дни на втория импийчмънт на президента Тръмп. Заради ролята му в събитията в Капитолия от 6 януари т.г.
Америка наблюдава ефективността и бързината на реакциите на институциите и на платформите. Някои медии твърдят, че Тръмп повече се бои от загуба на внимание, отколкото от импийчмънт.
Институционалната реакция
Разглеждането на импийчмънта в Сената е едва в началото, едва сега докладчиците излагат свидетелствата как президентът Тръмп “прекарва месеци в култивиране не само на голямата лъжа, че изборите са фалшифицирани, но подклажда яростта на привърженици, които ясно дават да се разбере, че ще направят всичко – включително ще прибегнат до насилие – за да му помогнат да остане на власт”, пише New York Times. Макар производството да е бързо, то ще завърши около два месеца след реакцията на платформите – при това вероятността за импийчмънт не се оценява високо.
Реакцията на платформите
Платформите реагираха в рамките на първата седмица след 6 януари. Или поне някои, Twitter и Facebook. Twitter заявява, че забраната е постоянна, дори Тръмп да се кандидатира в кампанията 2024, YouTube удължава забраната за канала на Тръмп седмица по седмица, временно спира и канала на Джулиани, но няма информация какви са плановете занапред. Facebook изпрати случая за разглеждане в Надзорния си борд.
По приетата от Facebook процедура гражданите имат срок да изпратят мнения и становища до Надзорния борд. Днес председателката каза, че до този момент са получили над 1000 писма. В мрежите се разпространяват становищата на много известни авторитети в правото и комуникациите, като това писмо, публикувано в Politico (извадки):
Като учени и лидери, които отдавна изучават изборните закони, демократичната теория, Първото изменение на Конституцията на САЩ, американската политика и върховенството на закона, ние вярваме, че премахването на Доналд Тръмп от платформите на Facebook за неопределен период от време беше правилното решение.
Отстраняването на политически лидер от платформите трябва да бъде крайна мярка предвид защитата на политическото и свързаното с изборите слово. Но действията на Тръмп оправдават стъпката за неограничена деплатформизация.
Като частно лице, регулирано от законодателството на САЩ, Facebook има право да включва или изключва съдържание, както намери за добре, в съответствие със законодателството на САЩ. Като отговорен корпоративен субект, Facebook трябва да гарантира, че неговите форуми позволяват силни политически дебати.
Силната презумпция в полза на приобщаващата политическа реч може да бъде преодоляна само ако ако се докаже, че речта заплашва да подкопае, вместо да подкрепи, демократичното управление. Точно както правото на свобода на словото не оправдава фалшиви викове „Пожар!“ в претъпкан театър, политическата реч, която поражда сериозна и непосредствена опасност от подкопаване на демократичното управление, трябва да бъде заличавана.
Такава реч няма място в демократичния дискурс и Facebook има моралното задължение да не разпространява такава реч.
Всеки, който се съмнява в рисковете от такава реч, трябва само да погледне събитията от 6 януари 2021 г. в Капитолия на САЩ. Подобна реч доведе до смъртта на петима души и наранявания на много други, включително полицаи, охраняващи вицепрезидента на Съединените щати и членовете на Конгреса. Без социалните медии да разпространяват изявленията на Тръмп, изглежда изключително малко вероятно тези събития да се бяха случили.
Ричард Л. Хасен, професор по право и политически науки в UC Irvine; Джулия Азари, доцент по политически наук; Дейвид Кей, клиничен професор по право, UC Irvine; Джак Лернър, клиничен професор по право, UC Irvine; Janai Nelson, асоцииран директор, NAACP-LDF; Cailin O’Connor, доцент по логика и философия на науката, UC Irvine; Норм Орнщайн, почетен стипендиант, Американски корпоративен институт; Бертрал Рос, професор по право, UC Berkeley; Алекс Стамос, директор, Обсерватория в Станфорд; Джеймс Оуен Уетерал, професор по логика и философия на науката, UC Irvine
Дойдохме си на думата: “Пожар! в претъпкан театър”, съдията Холмс през 1919 година, точно преди сто години. От сто години е ясно, че няма защита за думи, създаващи ясна и непосредствена опасност.
Facebook твърди, че ще разглежда решенията на борда като задължителни.
Helle Thorning-Schmidt (председателка на Надзорния борд, бивш премиер на Дания) каза още нещо интересно: че прилагат общностните стандарти и международното право на правата на човека, но не местното право на държавата, в която са засегнатите лица.
От сайта на Съвета:
На 10 февруари 2021 държавите от ЕС се договориха за мандат за преговори с Европейския парламент за ревизията на правилата за защита на неприкосновеността на личния живот и поверителността при използването на електронни съобщителни услуги. Тези актуализирани правила за e -Privacy ще определят случаите, в които на доставчиците на услуги е разрешено да обработват електронни комуникационни данни или да имат достъп до данни, съхранявани на устройствата на крайните потребители.
Необходима е актуализация на съществуващата директива за e -Privacy от 2002 г., за да се отговори на новите технологични и пазарни разработки, като настоящото широко разпространено използване на Voice over IP, уеб базирани услуги за електронна поща и съобщения и появата на нови техники за проследяване на потребителите онлайн поведение. Проектът за регламент за електронната поверителност ще отмени съществуващата директива за е-privacy. Като lex specialis към общия регламент за защита на данните (GDPR), той ще конкретизира и допълва GDPR. Например, за разлика от GDPR, много разпоредби за електронна поверителност ще се прилагат както за физически, така и за юридически лица.
Днешното споразумение позволява на португалското председателство да започне преговори с Европейския парламент по окончателния текст.
Пътят до позицията на Съвета не беше лесен, но сега имаме мандат, който постига добър баланс между солидна защита на личния живот на хората и насърчаване на развитието на нови технологии и иновации.
Правилата ще се прилагат, когато крайните потребители са в ЕС. Това обхваща и случаите, когато обработката се извършва извън ЕС или доставчикът на услуги е установен или се намира извън ЕС.
Като основно правило електронните комуникационни данни ще бъдат поверителни. Всякаква намеса, включително прослушване, наблюдение и обработка на данни от лице, различно от крайния потребител, ще бъде забранена, освен когато това е разрешено от регламента за поверителност на ePrivacy.
Тъй като крайното оборудване на потребителя, включително хардуер и софтуер, може да съхранява изключително лична информация, като снимки и списъци с контакти, използването на възможности за обработка и съхранение и събирането на информация от устройството ще бъде разрешено само със съгласието на потребителя или за други специфични прозрачни цели, определени в регламента. Крайният потребител трябва да има истински избор дали да приеме бисквитки или подобни идентификатори. Осигуряването на достъп до уебсайт зависи от съгласието за използването на бисквитки за допълнителни цели като алтернатива на платена услуга ще бъде разрешено, ако потребителят може да избира между тази оферта и еквивалентна оферта от същия доставчик, която не включва съгласие за бисквитки .
Европейският надзорен орган за защита на данните (ЕНОЗД) публикува днес две мнения за двата проекта, публикувани от Европейската комисия през декември – Законодателен акт за цифровите услуги/ Digital Services Act и Законодателен акт за цифровите пазари/ Digital Markets Act.
1
ЕНОЗД приветства предложението за Законодателен акт за цифровите услуги, който има за цел да насърчи прозрачна и безопасна онлайн среда. В своето становище ЕНОЗД препоръчва допълнителни мерки за по-добра защита на лицата, когато става въпрос за модерация на съдържание, онлайн таргетирана реклама и препоръчителни системи, използвани от онлайн платформи.
Wojciech Wiewiórowski, ЕНОЗД, казва: Отбелязваме, че законодателното предложение не налага общо задължение за мониторинг, то съдържа разумни основания за освобождаване от отговорност.
ЕНОЗД подчертава, че всяка форма на модериране на съдържание трябва да се извършва в съответствие с принципа на правовата държава. Профилирането с цел модериране на съдържание трябва да бъде забранено, освен ако доставчикът на онлайн услуги не може да докаже, че такива мерки са строго необходими за справяне със системните рискове, изрично посочени в Законодателния акт за цифровите услуги.
Освен това европейските законодатели трябва да обмислят забрана за онлайн таргетирана реклама, основана на проследяване, и да ограничат категориите данни, които могат да бъдат обработвани за такива методи на рекламиране.
2
В своето становище относно Законодателния акт за цифровите пазари ЕНОЗД приветства предложението на Европейската комисия, което има за цел да насърчи справедливите и отворени цифрови пазари и справедливото обработване на лични данни чрез регулиране на големите онлайн платформи, действащи като gatekeepers, вратари. Wojciech Wiewiórowski казва: „Законът за конкуренцията, защитата на потребителите и защитата на данните са три неразривно свързани области на политиката в контекста на платформената икономиката.
Продължаваме с обиколката на Помпей заедно с Юрий. След Амфитеатъра и Говеждия форум, бяхме в древните ресторанти за бързо хранене, минахме през храма на Изида и Форума, стигнахме до Вилата на мистериите, а днес ще посетим Стабианските терми и както и един бардак за сиромаси.
Приятно четене:
седма част
Върнахме се по същия път, не защото сме любители на рутината, а защото нямахме друг избор. По едно време, след портата, се отклонихме вляво и след известно кратко ходене из помпейските улички стигнахме до
кръстен така на малката статуя на танцуващ фавн (сатир) разположена в имплувиума на първия атриум вътре.
Домът заема цяла инсула и за помпейските мерки е доста голям. Освен с танцуващия сатир е и известен и с
по време на битката при Иса.
Мозайката е разположена на пода на екседрата между големия и малкия перистил на къщата. Снимките ми не излязоха много добри, предвид ъгъла под който снимах. А може и малко да съм се поразтреперил от вълнение, че се докоснах до нещо, за което отдавна мечтая.
Оригиналът се съхранява естествено в Археологическия музей в Неапол, а това което снимах беше само едно доста добре направено копие. Както впрочем и танцуващия фавн.
Полуразрушените стени пък откриваха изглед чак до другия край на къщата, където можеше да се мерне и реставрирания ларариум.
По-нататък се спряхме до
Да, това, което се вижда на снимката са мелници. Дори и Гената го снимах тук в гръб, как се разхожда, като някакъв древен господар… Повечето от разкопаните пекарни в Помпей съчетавали в себе си три в едно – меленето на зърното, печенето на хляб и неговата продажба в помещение с излаз на улицата. В тази пекарна липсва магазинче и явно собственикът продавал хляба на едро на дребните търговци. Той навярно е бил член на старата и знатна фамилия на Попидиите, дала на града много магистрати и баровци.
Мелниците са просто устроени – състоят се от два камъка – долният неподвижен и върху него друг, който се върти.
За привеждането на тежкия камък в движение обикновено били ползвани животни или, за по-малки такива, роби. Работата била монотонна и изнурителна, сред носещата се брашнена прах, горещината от непрекъснато работещата пещ, без достъп до слънчева светлина и свеж въздух. Неслучайно в мелниците били изпращани провинили се роби, като един вид наказание. Каторга.
Апулей много точно описва обстановката в една такава пекарна: „О, богове! Що за хора! Цялата им кожа беше изпъстрена със синини от удари на бич и пребитият им гръб по-скоро се засенчваше, отколкото покриваше с по някоя дрипа, а някои дори бяха само с малка покривка около бедрата: всички изобщо бяха полуголи през дрипите, с клеймо на челото, полуостригани, с окови на краката, мъртвешки бледи, почернели в тъмнината на дигащия се като пара дим, с подпухнали клепачи и с лоши очи като на боксьори…“
Стряскащо, нали?
А това е пещта, където вече омесения хляб се е пекъл.
След около 10 мин разглеждане си бихме камшиците и продължихме надолу по Vicolo Storto. После завихме наляво по Vicolo degli Augustali. И след двайсетина крачки стигнахме до
Ето причината да бъде наречен така:
Къде поради стъклото отпред, къде поради бедната ми фантазия аз не разпознах в изображението ранена мечка, а по-скоро неранено куче, но щом казват ранена мечка, ранена мечка да е. Мозайката се намира непосредствено след входа на къщата и в единият ѝ край е изписана латинската дума „HAVE“, с която домакинът поздравявал гостите.
са наскоро реставрирани, както и прекрасния фонтан в малкия заден двор, на който е изобразена плуващата Венера.
Следващото място, където се спряхме, бяха
но преди това се шмугнахме в едно запуснато дворче по Via Stabiana, където в една от спалните (кубикула) видяхме убедителни доказателства, че съвременните варвари са минали и оттук. Азис?
Минути след това влязохме в
Наречени са така, защото са разположени покрай улицата, която води към Стабианската порта, откъдето тръгвал пътя за съседния град Стабия. Нищо, че входът им днес е откъм Улицата на Благоденствието…
Веднага след входа човек влиза в голям двор с колонади от трите му страни. Т.е палестра. Вдясно са мъжките помещения, а по-натам, почти на ъгъла е входът за женската част.
Въобще по ония времена обществените бани са били нещо доста разпространено в Римския свят и най-вече ползвано всекидневно. Древните римляни са обичали да се къпят за разлика от днешните балканци 
Те съчетавали в себе си многобройни функции. Често към тях съществували библиотеки, паркове, гимнастически площадки, помещения за почивка, лекарски кабинети, картинни галерии. Баните били място за срещи, за бизнес, за отмора, за спорт или просто за сладки приказки…
Изчаках една голяма китайска група да се поразпръсне и влязох. Въпреки това през цялото време страдах от притискащи ме от всички страни човешки тела. Опитвах да забравя това, като упорствах в съсредоточаването си върху разкопките.
След предверието се влиза в т.нар. аподитериум, който играел ролята на съблекалня. В тези вградени в стената ниши помпейците оставяли дрехите и принадлежностите си. Знаем от древни извори, че по-заможните граждани от тях оставяли някой свой роб да пази пред тях имуществото им от крадци.
Както в повечето терми, така и в Стабианските присъстват и останалите традиционни помещения:
Първите две били затопляни посредством хипокауст – древното римско подово отопление. При него подовете се изграждали надигнати върху малки колонки, което позволявало свободната циркулация на затопления от намиращите се в подземието пещи въздух.
Архитектите оставяли кухини и в стените, за да бъдат затопляни и те по същия начин. Така в помещенията можело да бъдат поддържани от умерени до високи температури, според вида и предназначението им.
има един доста добре запазен басейн, който ни дава представа, как са изглеждали тия древни неща и в мъжката част, но в по-голям размер.
Когато излязохме от баните, времето се оказа, че е доста напреднало и побързахме да продължим. Върнахме се малко назад за да посетим един
– така древните римляни наричали публичните домове. Да, това е мястото, където, ако мога да използвам някои български съвременни латинизми, се лупа. Името идва от латинското „лупа“ – вълчица. Така наричали древните жрици на любовта.
Преди това бяхме минали покрай сградата, но предвид безподобните тълпи пред вратата ѝ, се бяхме отказали.
Всъщност такава опашка, не зърнах нито преди, нито след това в Помпей. Ако е било така и преди две хилядолетия, собствениците са печелели доста добре Сега отпред нямаше почти никой, освен двама служители и ние се забързахме към входа с Валя и Евгени пред мен.
Отвън сградата е чудесно реставрирана и е една от малкото с оцелял втори етаж в града. Вътре естествено беше пълно с хора и придвижването беше доста трудно по тесните коридорчета. Тесни бяха и стаичките, където били приемани клиентите, а бетонните леглата, където ставала работата, си бяха направо маломерни. Явно това е бил
– работници, гладиатори, роби и т.н.
Накрая излязох от лупанара по-скоро с облекчение, отколкото със задоволство. Навярно така са се чувствали и древните му клиенти. Облекчени.
А ние най-сетне поехме на югоизток към изхода при Амфитеатъра, откъдето бяхме влезли.
Пътьом не пропуснахме да минем покрай
наречена така, не защото тук е живял прочутия атински драматург а защото негов портрет е намерен в една ниша на прекрасния перистил.
Домът беше поредният затворен обект, на който се натъкнахме и успях да направя единствено снимка от входа, откъдето през атриума и таблинума се виждаше перистилния двор.
Тук е мястото да сложа край и на тази част, защото според съвременните изисквания тя отдавна надхвърли с дължината си средната способност на днешния читател за съсредоточаване над дълъг текст
В следващата част ще посетим място, където ще зърнем известните по цял свят тъжни гипсови отпечатъци на умиращи помпейци, после ще излезем от Археологическия парк най-сетне, за да се разходим и по други места наоколо.
Очаквайте продължението
Автор: Юрий Александров
Снимки: авторът
Booking.com Booking.com Booking.com The post Помпей на живо (7): Стабианските терми first appeared on Пътуване до....
Йовко ме беше побутнал наскоро по темата. Накратко, става дума за това, че нещо ни се случи с дневниците и вече не са точно “днев”-ници, а някакви прашасали картонени кутии с вехтории, дето се сещаме за тях, само когато трябва да се местим в нов дом или когато ни пречат, за да архивираме нещо друго.
Е, всъщност не е така. Така казват другите за нас и така ние се страхуваме, че става. Че остаряваме и забравяме и нищо не е същото като когато сме били на двайсет, че днешната младеж… опа, ето колко е лесно. Не, не е така. Светът е различен, но място за лични дневници в мрежата има и, вярвам, винаги ще има. Хората са водели дневници и навремето, за някои с достъп до издателства е била налична и възможността тези дневници да са публични. Много от тези публични дневници ги четем, някои сме ги учили в училище даже, сигурно и децата ни ще учат за такива. Интернет е просто различен вид хартия, хората са си все едни и същи, поне в обозрим времеви план.
Видях публикацията на Йовко отдавна и отдавна стои отворена в браузъра ми. За мен е успех, ако успея да намаля разделите в браузъра ми дотолкова, че да не се прелистват с мишката. И още по-голям успех е, ако успея да намаля броя на чакащите в пощата ми писма, че да се събират в една страница в пощенския ми клиент. Има една особеност във всичко това… хем знаеш колко е спокойно и приятно да разчистиш всичко, да свършиш всичката работа и да започнеш начисто, да нямаш нищо изчакващо, хем начинът, по който разчистваш е понякога странен. Например от най-новото писмо ли да започна или да се върна към онова, което чака вече два месеца в началото на кутията? От най-лесното ли да почна днес, или да взема случайно, дори и да знам, че е трудно и ще ми коства поне ден-два да навляза, проуча и реша какво да отговоря, да реша дали да се ангажирам или не… и докато се бавя с всичко това, ами ако въпросното нещо е спешно?
Може би моята грешка с блога (и фотоблога, ако има значение) в последните години е, че го приемам по същия начин, като това с работата, с писмата и страниците. Блогът не трябва да е такъв, тук няма какво да ме чака, нямам срокове и не търся нови постижения. Проблемът е, че навремето имаше един период,в който всички смятаха блоговете точно за това, за работа. Имаше хора, които се надяваха да печелят пари с блогове, появиха се всичките маркетинг и инфлуенсър блогове и т.н. ако блогът е работа, ако по нещо прилича на работата, тогава трябва да го включиш в ежедневното си работене. Ако не – раздели ги. Не го бях осъзнавал, но поне при мен явно това е причината. Аз нямам какво да “постигам”, пиша за себе си. Както и вие ме четете, просто защото искате, а не защото мога да ви осигуря някаква услуга или продукт.
Не мисля, че неща като Google Reader са ни виновни – аз така и не свикнах да ползвам такива услуги. RSS-емисии ползвах много, но през настолна програма. Основно Liferea, но после тя стана претрупана и я зарязах. Feedly е това, което получи доверието ми за онлайн абонаментите ми за RSS. Но пък там какво да чета от огромния брой абонаменти, като почти всичките са или не-лични (фирмени, на медии, на проекти), или ако са лични, хората пишат веднъж на високосна? Не-личните неща се следят по-лесно във Facebook и YouTube. Виж, личните там са каша, особено личните мнения по “големи” въпроси, но с малко постоянство научаваш сайта да ти ги филтрира. Ако търся новини, блоговете така и така не са точното място и може би социалните мрежи са по-добро място за това (разбира се, ако човек знае да филтрира информацията там, иначе ще се удави в ненужни неща и фалшиви новини).
Трудно ми е да предам тази щафета, най-малкото защото не съм съвсем сигурен кой все още блогва – пак по същата причина, все нямах време за блогове напоследък. Хм, нещо, което току-що се промени. :) Може би някои от вас, които пишете до-о-оста по-рядко напоследък, Емо, Надя?
А, и да не забравя – Светко, Оги, вие как смятате – защо блоговете затихват, после пак живват и все така?
Ирландският медиен регулатор Broadcasting Authority of Ireland (BAI) публикува пътна карта за устойчивост за ирландския сектор за радио и телевизия. Целта е да се насърчат най-добрите практики и да се осигури по-зелено, по-приобщаващо и по-устойчиво бъдеще за всички.
Секторната пътна карта е предназначена да подкрепя и насочва сектора на радиото и телевизията по пътя на устойчивото развитие, заедно с препоръчителни действия и ключови показатели, които помагат за проследяване и измерване на ефекта.
Според регулатора секторната пътна карта ще се изпълнява от целия сектор, обединяващ търговския и обществения сектор в радиото и телевизията.
Пътната карта за сектора на радиото и телевизията в Ирландия.