Стана известно решението на Съда на ЕС по дело 555/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Landgericht Stuttgart (Областен съд Щутгарт, Германия) в рамките на производство по дело Fussl Modestraße Mayr GmbH срещу SevenOne Media GmbH и ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH.
Запитването е отправено във връзка със спор между Fussl Modestraße Mayr GmbH и SevenOne Media GmbH, ProSiebenSat.1 TV Deutschland GmbH и ProSiebenSat.1 Media SE, учредени по германското право дружества, относно отказа на SevenOne Media да изпълни договор, сключен с Fussl, за реклама на модни стоки на Fussl само на територията на Freistaat Bayern (провинция Бавария, Германия) с довода, че такава реклама — след като е предназначена да бъде включена в програма с национален обхват — противоречи на приложимото национално право.
Медийната директива предвижда, че държавите запазват свободата си да изискват от доставчиците на медийни услуги под тяхна юрисдикция да спазват по-подробни или по-строги правила в областите, координирани от настоящата директива, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза – чл. 4. Такъв е случаят. Германия е приела следната разпоредба: Програма с национален обхват може да излъчва реклами или друго съдържание само регионално, при условие че и доколкото правото на федералната провинция допуска това.
Запитващата юрисдикция не е сигурна дали това ограничение на гарантираната с член 56 ДФЕС свобода на предоставяне на услуги може да бъде обосновано с императивното съображение от общ интерес, което последната разпоредба преследва, а именно защитата на медийния плурализъм.
Както обяснява Генералният адвокат Szpunar в заключението си, телевизиите се опитват да разширяват предлагането на реклама, но и да действат по-гъвкаво, подобно на рекламата в интернет. ProSiebenSat.1 е с национален обхват, но иска да привлече реклама, по начало насочена към населението в определена провинция, по този начин засягайки икономическите интереси на регионалните и на местните телевизии. Може ли “регионална реклама” да се излъчва в национална телевизия?
Първо, съдържащата се в член 7, параграф 11 от RStV забрана за регионализирана реклама по националните телевизионни канали представлява ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги. Фактът, че RStV оставя на федералните провинции възможността да разрешават регионализираната реклама на своята територия, не променя нищо в тази преценка, тъй като досега нито една от тях не е разрешила такава реклама, поради което тази възможност остава изцяло теоретична.
Второ, ограничение на гарантираното с член 56 ДФЕС свободно предоставяне на услуги може да бъде обосновано, доколкото отговаря на императивни съображения от обществен интерес, стига да бъде в състояние да гарантира осъществяване на преследваната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Германското правителство обосновава ограничението със запазването на плурализма на мнения на регионално равнище, за който съществуването на регионални и местни телевизионни канали било от първостепенно значение. Според това правителство запазването чрез член 7, параграф 11 от RStV на пазара на регионалната реклама за регионалните и за местните телевизионни оператори е необходимо, за да се гарантира икономическото им оцеляване. Регионалните и местните телевизии разглеждат въпроси от местен интерес, които не са застъпени или са застъпени много бегло по националните телевизионни канали. Така тези телевизии допринасят за обществения дебат и следователно за плурализма на мнения по тези въпроси. Мярка, която има за цел да гарантира възможността за функциониране на регионалните и местните телевизии, като им запазва пазара на регионалната реклама и по този начин им осигурява източник на финансиране, може да бъде обоснована от императивно съображение от обществен интерес, свързано с културната политика.
Трето, мярката трябва да е подходяща. Твърдението, че навлизането на пазара на регионална реклама на толкова мощни оператори като националните телевизионни канали има опасност да засегне значително дяловете от този пазар, които в момента се държат от регионалните и местните телевизионни оператори, не изглежда явно лишено от основание.
Четвърто, мярката трябва да е пропорционална. Въпросът е дали други мерки не биха могли да позволят постигането на същата цел, като същевременно водят до по-малко ограничения на свободното предоставяне на услуги. Това запитващата юрисдикция ще трябва да прецени. Едно ограничение на основна свобода, гарантирана с Договора за функционирането на ЕС, трябва да бъде обосновано – и не само (а) да отговаря на императивно съображение от общ интерес и (б) да е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел, но и (в) да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
Съдът в решението си приема доводите и постановява, че
- член 4, параграф 1 от Директива 2010/13 и член 11 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, забраняваща на телевизионните оператори да включват в предаванията си, разпространявани на територията на цялата страна, телевизионни реклами, които се излъчват само на регионално равнище,
- член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че тя може да гарантира постигането на преследваната с нея цел за защита на медийния плурализъм на регионално и местно равнище и че не надхвърля необходимото за постигането на тази цел, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така, и
- член 20 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, при условие че не води до разлика в третирането между националните телевизионни оператори и доставчиците на интернет реклама по отношение на излъчването на реклама на регионално равнище, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.