Monthly Archives: March 2021

Как се пише: поетапен, поетапна, поетапно, поетапни или по етапен, по етапна, по етапно, по етапни?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – поетапен, поетапна, поетапно, поетапни, тъй като по- е представка в думата. От 1 март обаче започва поетапна замяна на познатите ни етикети за енергийна ефективност на домакинските уреди. В Италия промяната от ляво към дясно движение е осъществена поетапно. Продължават поетапните ремонти на уличната мрежа в Ямбол.

Как се пише: усамотявам се, усамотя се или осамотявам се, осамотя се?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише усамотявам се, усамотя се. Когато ѝ хрумнеше някаква идея, малката художничка се усамотяваше и рисуваше ли, рисуваше. Къщата е пренаселена и човек не може да намери спокойно кътче, за да се усамоти.

Посегателство срещу колата на журналист в Дупница

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вандали са счупили предното стъкло на колата на журналист от Дупница в нощта на петък срещу събота. Колата е била паркирана пред дома на журналистката от изданието DenNews Десислава Панайотова, съобщиха от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България. Това е второто посегателство срещу колата на Панайотова.

От АЕЖ настояват случаят да бъде разследван извън полицията и прокуратурата в Дупница. 

Причина за това настояването е работата на Панайотова по случая с изчезването на Янек Миланов от Дупница. Младият мъж изчезна през миналата година, след като последно е бил видян да се качва в автомобила на Васил Капланов, който някога е работил като охранител на обявените за международно издирване братя Галеви.

Свободна Европа: Второ посегателство над колата на журналист от Дупница

АЕЖ: Автомобилът на журналистка от Дупница е вандализиран. АЕЖ настоява случаят да се разследва от националната полиция или ГДБОП.

Индекс за медийна грамотност 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фондация Институт Отворено общество – София публикува поредния доклад за състоянието на медийната грамотност в 35 държави от Европа, включително държавите от ЕС. Това издание на индекса се появява по време на двойна криза, когато пандемията от Ковид-19 се влошава допълнително от инфодемия – потопът от фалшиви новини и дезинформация сред прекалено много информация.

България заема 30 място в класацията от 35 държави с  29 точки –  влошаване в сравнение с предишни години (- 3 точки спрямо 2019 г., – 1 спрямо 2018 г., -2 точки спрямо 2017 г.). От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема трета позиция, като резултатът й се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите.

Финландия (1 място), Дания (2 място), Естония (3 място), Швеция (4 място) и Ирландия (5 място) са начело в класацията за 2021 година на Индекса за медийна грамотност. Тези страни имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформация в Европа поради високите нива на качество на образованието, свобода на медиите и доверие между хората.

Пълен текст на доклада Индекс на медийната грамотност 2021. Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от Ковид-19

Предишни издания на Индекса за медийна грамотност на Институт Oтворено общество – София.

Като говорим за Росенец: ще си купя и летяща чиния

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Като говорим за Росенец, в този блог през 2008 г. съм отбелязала интервю на Ахмед Доган пред Дневен Труд от 29 октомври 2008,  точно след смъртта на Ахмед Емин, шеф на кабинета на Доган – или, както е наречен в интервюто, една мъжка секретарка.   Част от интервюто:

“Лятната ти яхтена история също премина границата на обществено допустимото поведение на един политик.

Не яхта – ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.

Но хората не приемат това.

Това е техен проблем. И летяща чиния ще си купя, ако трябва, ама не мога!

Един политик не може така да говори.

Като съм политик, това означава ли, че нямам право на свой живот?”

Труд, 29 октомври 2009

Последният въпрос е получил ясен отговор в практиката на ЕСПЧ, но Росенец, знайни и незнайни летящи чинии са част от живота, който живеем, докато бихме желали да е така.

Все пак движение има:  от акцията на Христо Иванов през лятото на 2020 досега:

  • Общинският съвет  отмени свое решение от края на април 2020, с което статутът на пътя до брега беше променен от общински в частен;
  • прокуратурата обяви, че е открила редица нарушения и липси на разрешителни и проектни документи за кея и за постройки в имота;
  • Върховният административен съд остави в сила решението на долната инстанция, с което се постановява отказ да се спре предварителното изпълнение на заповед на началника на Служба “Геодезия, картография и кадастър” в Бургас за изменение на кадастралната карта и регистри. Според заповедта зоната на брега на Росенец, която досега е била записана като земеделска земя, следва да бъде обозначена като “крайбрежна плажна ивица” с трайно предназначение на територията като “защитена”.

Решението на ВАС означава, че плажът на Росенец трябва да бъде нанесен в кадастралните карти именно като плаж (“Плаж или ливада?” вж за делата Свободна Европа)

Съд на ЕС: достъп до трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС от 2 март 2021 г. по дело C‑746/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Riigikohus (Върховен съд, Естония)  в рамките на наказателно производство срещу H. K.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО   относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации   във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

H. K. е осъдена на две години лишаване от свобода за кражби.  За да я осъди, съдът се основава на доказателства, изготвени въз основа на данни за електронни съобщения (трафични данни),  които разследващият орган е събрал от доставчик на електронни съобщителни услуги за  няколко телефонни номера на H. K. 

Дали само за тежки престъпления

Според запитващата юрисдикция възниква въпросът дали това са допустими доказателства – тоест  дали член 15, параграф 1 от директивата във връзка с Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че  не допуска национална правна уредба, позволяваща достъпа на публични органи до трафични данни (съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за комуникациите, извършени от ползвател на средство за електронна комуникация, или относно данните за местонахождението на използваните от него крайни устройства и да позволят да се направят точни изводи относно неговия личен живот за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления), без този достъп да е ограничен до производствата за борба с тежката престъпност,

Съдът:

Съдът дава положителен отговор на този въпрос. Не се допуска нациоанлна правна уредба за достъп до трафични данни, без този достъп да е ограничен до борбата с тежката престъпност.

Намесата в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, която предполага достъпът на публичен орган до съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за извършените комуникации от ползвател на средство за електронна комуникация или за местонахождението на използваните от него крайни устройства, при всички положения е сериозна, независимо от продължителността на периода, за който се иска достъп до тези данни, и от обема или вида на наличните данни за този период, когато от тази съвкупност от данни може да се направят точни изводи относно личния живот на засегнатото лице или лица. (39)

Дали прокуратурата може да издава разрешения за достъп

И още един въпрос от Естония: дали член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата, чиято задача е да ръководи производството по разследване и евентуално да представлява държавното обвинение в последващо производство, за да разреши достъпа на публичен орган до трафични данни.

Съдът:

Чл.15 не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата да разреши достъпа на публичен орган до трафични данни. Аргументацията е в три параграфа с принципно значение:

53      Когато този контрол се извършва не от юрисдикция, а от независима административна структура, същата трябва да се ползва със статут, който ѝ позволява при упражняването на нейните функции да действа по обективен и безпристрастен начин и да бъде за тази цел защитена от всякакво външно влияние (вж. в този смисъл решение от 9 март 2010 г., Комисия/Германия, C‑518/07, EU:C:2010:125, т. 25 и становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—Канада) от 26 юли 2017 г., EU:C:2017:592, т. 229 и 230).

54      От изложените по-горе съображения следва, че изискването за независимост, на което трябва да отговаря административната структура, натоварена с упражняването на предварителния контрол, налага тази структура да има качеството на трето лице по отношение на лицето, което иска достъп до данните, така че първата да е в състояние да упражнява този контрол обективно и безпристрастно, без каквото и да било външно влияние. По-специално в наказателноправната област изискването за независимост предполага, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 126 от заключението си, структурата, на която е възложен този предварителен контрол, от една страна, да не участва в провеждането на въпросното наказателно разследване и от друга страна, да заема неутрално положение по отношение на страните в наказателното производство.

55      Не е такъв случаят на прокуратура, която ръководи производството по разследване и евентуално представлява държавното обвинение. Всъщност задачата на прокуратурата не е да решава напълно самостоятелно даден спор, а евентуално да го отнесе до компетентната юрисдикция в качеството си на страна в процеса, действаща в рамките на наказателното преследване.

Съд на ЕС: относно присъединяването на Съюза към Истанбулската конвенция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно Заключението на генералния адвокат по делото за издаване на  Становище на Съда относно  присъединяването на Съюза към Истанбулската конвенция.

Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е приета от Съвета на Европа на 7април 2011 г. и e открита за подписване на 11май 2011г.

Първото предложение на Комисията за решение на Съвета за подписването на Истанбулската конвенция от името на Съюза не събира достатъчна подкрепа сред членовете на Съвета. Затова е взето решение да се ограничат областите, в които Съюзът ще сключи Истанбулската конвенция, така че това да са само области, в които се смята, че Съюзът има изключителна компетентност.

За да се отчетат особените позиции на Ирландия и Обединеното кралство съгласно Протокол No21, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС,  предложението на Комисията за решение на Съвета за подписването на Истанбулската конвенция  се разделя на две, като всяко решение има отделно правно основание.

Европейският парламент подава до Съда искане за становище относно присъединяването на Съюза към Истанбулската конвенция.

Според Заключението на ГА:

Сключването на Истанбулската конвенция от Съюза с две отделни решения не би могло да доведе до невалидност на тези актове.

Решението на Съюза да сключи Истанбулската конвенция би било съвместимо с Договорите, ако бъде прието в отсъствието на общо съгласие на всички държави членки да бъдат обвързани от тази конвенция, но също и след постигането на такова общо съгласие. Единствено Съветът е компетентен да реши кой от тези два подхода е за предпочитане.

Съд на ЕС: законен ли е механизмът за обвързване на финансирането с върховенството на правото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Като част от политически компромис през декември лидерите на ЕС написаха в заключенията на срещата на върха, че ако някои държави оспорват законността на механизма за обвързване на финансирането с върховенството на правото, Комисията ще финализира насоки за използване на схемата едва след като Съдът на Европейските общности издаде решение.

Новината е, че на 11 март 2021 Полша и Унгария са се обърнали към Съда.

Комисарят по бюджета Йоханес Хан уточнява пред ЕП, че „Регламентът е в сила и е приложим от 1 януари 2021 г.  – всички съответни нарушения, засягащи доброто финансово управление на съюзния бюджет и финансовите интереси на Съюза след тази дата, ще бъдат взети предвид”. Но Хан също отбелязва, че „за да упражним нашата много силна амбиция относно механизма за върховенство на закона, нашият подход  ще вземе предвид решението на Съда, доколкото е уместно. ”

Членовете на Европейския парламент настояват за бързо изпълнение. „Очакваме Комисията  като пазител на Договорите да гарантира, че регламентът е напълно приложим от датата, за която е договорено“. Председателят на Съда  ще реши дали да се приложи бърза процедура, която според Политико е използвана само 24 пъти от въвеждането й през 2000 г. Очаква се Nordic и Benelux да подкрепят законността на механизма.

Джипката

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според Изборния кодекс президборна агитация е призив за подкрепа или неподкрепа.

Медиапул обяснява защо Борисов може да обикаля с джипката по време на кампания.

Според Цветозар Томов а) защото формулировката в ИК е неясна и подлежи на интерпретация и б) защото при интерпретацията ГЕРБ в ЦИК имат блокираща квота.

Медийна свобода: десет предложения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Репортери без граници  са известни с активната защита на свободата на медиите. Поради което у нас има практика да бъдат омаловажавани (“само кепазят”), както се омаловажават и изобщо външните оценки и негативните статистики относно медийната свобода. 

Председателят на комисията за култура и медии в българския Парламент Вежди Рашидов е казвал в пленарната зала следното:

Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска. 

Това отношение се мултиплицира в проправителствените среди и присъдружните медии.

“Бих помолила “Репортери без граници” да ни обясни как е изчислила, че България е при Того и Гана по отношение на свободата на медиите“, казва пред БНТ председателката на СЕМ Бетина Жотева

Щеше да е добре да сме при Гана – Гана е на 30-то място за 2020 г. и провежда международни конкурси за изготвяне на медийната си политика,  а Того е на 71 място.

Засега известно внимание от страна на властта е получил само  докладът на  ЕК  за върховенството на правото, който беше удостоен с отговор и в частта Медиен плурализъм. План има, но ние не се информираме от планове, информираме се от медиите – а там несвободата е навсякъде. 

На сайта на организацията Репортери без граници има нова публикация, конкретно съдържаща предложения за подобряване на медийната среда в България. Предложенията са свързани със:

→ сигурност  на журналистите;

→ финансиране  на медиите, включително

  • прозрачност и система за разпределяне на публичния ресурс за медии по отнапред определени ясни критерии;
  • преразглеждане на възможността за достъп до публичен ресурс на медии, които не спазват етичните стандарти;

→ достъп на медиите  до обществена информация;

→ медийна етика и професионализъм, включително

  • засилване на независимостта на обществените медии;
  • утвърждаване на стандартите за медийна етика;
  • граждански диалог за независим, професионален и ефективен регулатор;
  • съвременно образование по журналистика, високо ниво на медийна грамотност.

Темата в медиите: